22 март 2016

Единение с живота

Екхарт Толе - "Единение с живота"
по "Единение с живота"
на 
Екхарт Толе 

Под повърхността всички неща не само са свързани помежду си, но и с Източника на целия живот. Дори един камък или още по-лесно цвете или птичка могат да ви покажат пътя за завръщане към Бога, към Първоизточника, към себе си. Когато погледнете камъка или го вземете и го оставите да бъде, без да го натоварвате с дума или мисловен етикет, вътре във вас възниква чувство на благоговение, на изумление. Неговата същина безмълвно се прелива във вас и отразява във вас собствената ви същина.

Защо егото играе роли? Заради едно непроверено предположение, една фундаментална грешка, една несъзнателна мисъл. Тази мисъл е: аз не съм достатъчен. Следва друга несъзнателна мисъл: трябва да играя роля, за да получа необходимото и да бъда напълно себе си; трябва да получа повече, за да мога да бъда повече. Но вие не можете да бъдете повече от онова, което сте, защото под физическата и психическата ви форма вие сте едно със самия Живот, едно с Битието. По отношение на формата вие винаги ще бъдете по-малко от едни и повече от други. В същността си не сте нито по-малко, нито повече от останалите. Истинското себеуважение и истинското смирение възникват от това съзнание. За егото себеуважението и смирението са в противоречие. В действителност са едно и също.

Какво „аз“ може да има извън живота, извън Битието? Това е напълно невъзможно. Така че няма такова нещо като „моя живот“ и аз нямам живот. Аз съм животът. Аз и животът сме едно. Не би могло да е другояче. Тогава как бих могъл да изгубя живота си? Как бих могъл да изгубя нещо, което първо на първо нямам? Как бих могъл да изгубя нещо, което съм? Това е невъзможно.

Истината е неразделима част от същността ви. Да, вие сте Истината. Самото Битие, което сте, е Истината. Иисус казва това с думите: „Аз съм пътят и истината и животът“ [Йоан 14:6]. Тези думи са едни от най-силните и директни указателни знаци към Истината, ако ги разбираме правилно. Иисус говори за най-съкровената ви същност, за същностната идентичност на всеки човек, на всяка форма на живот. Той говори за живота, който сте. Някои християнски мистици го наричат вътрешния Христос; Будистите го наричат Буда-природа; за индуистите е Атман - вътрешният Бог. Когато сте свързани с това измерение вътре в себе си - а свързаността с него е естественото ви състояние, а не някакво чудотворно постижение - всички ваши действия и връзки ще отразяват единението с живота, което усещате дълбоко в себе си. Това е любов.

Благодарността за хубавото, което вече имате в живота си, е основата на изобилието.

Източникът на изобилието не е извън вас. Той е част от същността ви. Започнете, като виждате и осъзнавате външното изобилие. Забележете пълнотата на живота навсякъде около себе си. Топлината на слънцето по кожата ви, прекрасните цветя пред цветарския магазин, хапката вкусен плод или потапянето от дъжд. Пълнотата на живота е на всяка крачка. Съзнанието за заобикалящото ви отвсякъде изобилие събужда задрямалото вътрешно изобилие. После му позволява да се прояви. Когато се усмихнете на непознат, мигновено протича енергия. Вие се превръщате в даващ. Често се питайте: „Какво мога да дам тук; с какво бих могъл да служа на този човек, на тази ситуация?“. Не е необходимо да притежавате нещо, за да усещате изобилие, въпреки че ако последователно имате усещане за изобилие, нещата със сигурност ще дойдат при вас. Изобилието отива само при онези, които вече го притежават.

Фиданката не иска нищо, защото е едно с цялото и цялото се появява чрез нея. „Разгледайте полските кремове как растат - казва Иисус - не се трудят, нито предат;  но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.“ [Матей 6:28-29]. Бихме могли да кажем, че цялото - Животът - иска фиданката да стане дърво, но фиданката не възприема себе си като отделена от живота и затова не иска нищо за себе си. Тя е едно цяло с онова, което Животът иска. Затова не изпитва тревога или стрес. И ако се налага да умре преждевременно, умира с лекота. Тя капитулира в смъртта по същия начин, по който капитулира в живота. Тя усеща, макар и смътно, че е вкоренена в Битието, в безформието и във вечния единен Живот.

При всяка трагична загуба човек или оказва съпротива, или отстъпва. Някои хора изпитват горчивина или дълбоко негодувание; други са състрадателни, мъдри и любящи. Съпротивата е вътрешно свиване, втвърдяване на черупката на егото. Вие се затваряте. Отстъпването означава вътрешно приемане на онова, което е. Вие се отваряте за живота.

Когато вътрешно отстъпите, когато капитулирате, това отваря ново измерение на съзнанието. Ако е възможно или необходимо действие, това ваше действие ще бъде в хармония с цялото и подкрепено от творческата интелигентност, от необусловеното съзнание. Тогава обстоятелствата и хората стават дружелюбни, услужливи. Радвате се на съвпадения. Ако не е възможно действие, вие се отпускате във вътрешен покой, който капитулацията носи. Отпускате се в ръцете на Бога.

Когато престана да обърквам същността си с временната си форма, тогава измерението на безграничното и вечното - Бог - може да се прояви чрез „мен“ и да „ме“ насочва. Също така, това ме освобождава от моята зависимост от формата. Но чисто интелектуалното разбиране или вярване, че „аз не съм тази форма“, не помага. Важният въпрос е: Мога ли да усетя в този момент присъствието на вътрешното пространство, което всъщност означава - мога ли да усетя собственото си Присъствие или по-скоро Присъствието, което съм?

Задайте си въпроса: „Осъзнавам ли не само случващото се в момента, но и самият момент като живо извънвремево вътрешно пространство, в което всичко се случва?“.

Ако наистина покой желаете, ще изберете покоя. Ако покоят е по-важен за вас от всичко останало и ако наистина знаете, че сте дух, а не малко „аз“, ще останете осъзнати и абсолютно без да реагирате, когато се изправите пред предизвикателни хора или ситуации. Моментално ще приемете ситуацията и така ще станете едно с нея, вместо да се отделяте. Тогава осъзнатостта ще откликне. Ще откликне онова, което сте (съзнание), а не онзи, който си мислите, че сте (малкото аз). Ще бъде могъщо и ефективно и няма да породи враждебност у някого или нещо.

Единението с това, което е, с настоящия момент, не означава, че вече не предизвиквате промяна или сте неспособни да предприемете действие. Но мотивацията за предприемане на действие идва от по-дълбоко ниво, не от егоистичното желание или от страха. Когато вътрешно сте в хармония с настоящия момент, съзнанието ви се отваря и се хармонизира с цялото, от което настоящият момент е неразделна част. Цялото, пълнотата на живота, тогава се проявява чрез вас.

Животът ще ви донесе преживяването, което е най-полезно за еволюцията на вашето съзнание. Как ще разберете, че това е преживяването, което ви е нужно? По това, че го преживявате в момента.

Как да изпитвате покой в настоящето? Като сключите мир с настоящия момент. Настоящето е полето, в което се осъществява играта на живота. Тя не може да се осъществи другаде. Щом сключите мир с настоящия момент, вижте какво се случва, какво можете да направите или избирате да направите, или по-скоро какво животът прави чрез вас.

Има три думи, които предават тайната на изкуството да се живее, тайната на успеха и щастието: единение с живота. Да бъдеш едно цяло с живота означава да бъдеш едно цяло с настоящия момент. Тогава осъзнаваш, че не ти живееш живота, а животът изживява теб. Животът е танцьорът, а ти си танцът.

Бог е единият Живот отвъд безбройните форми на живот. Любовта предполага двойственост: любящ и възлюбен, субект и обект. Затова любовта е осъзнаването на единството в света на двойствеността. Това е раждането на Бога в света на формата. Любовта прави света не така земен, не така плътен и по-прозрачен за божественото измерение, за светлината на самото съзнание.


Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар