на Екхарт Толе
Ние можем да се научим да не задържаме ситуациите или събитията живи в ума си, а постоянно да се връщаме към кристално чистия, вечен настоящ момент, вместо да се занимаваме със създаването на мисловни филми. Тогава не нашите мисли, а самото ни Присъствие се превръща в наша идентичност.
Само Присъствието може да ви освободи от егото и вие можете да бъдете присъстващи само Сега, а не вчера или утре. Само Присъствието може да премахне миналото и по този начин да трансформира състоянието на съзнанието.
Бъдете осъзнати. Ако има осъзнатост, ще приемате гласа в главата си като това, което наистина е - стара мисъл, обусловена от миналото. Ако има осъзнатост, вече не се налага да вярвате на всяка своя мисъл. Това е просто стара мисъл, нищо повече. Осъзнатост означава Присъствие, а само Присъствието може да разпръсне несъзнателното минало.
Онова, което в дзен-будизма се нарича „сатори“, е момент на Присъствие - краткотрайно освобождаване от гласа в главата ви, от мисловния процес и от отразяването им в тялото като емоция. Това е възникването на вътрешно пространство там, където преди е имало глъчка от мисли и водовъртеж от емоции.
За да се сложи край на нещастието, което съпровожда човешкото съществуване от хиляди години, трябва да започнете със себе си и да поемете отговорност за вашето вътрешно състояние във всеки момент. Това означава сега. Задайте си въпроса: „Има ли негативност в мен в този момент?“. След това бъдете осъзнати и обръщайте внимание както на мислите, така и на емоциите си. Следете за по-незначителните форми на нещастие като неудовлетворение, нервност, чувството, че ви е „писнало“ и т.н. Внимавайте за мисли, които сякаш оправдават или обясняват това нещастие, но всъщност го предизвикват. Ако осъзнавате негативното състояние вътре в себе си, това не означава, че сте се провалили. Означава, че сте успели. Докато не се появи осъзнатост, ще се отъждествявате с вътрешните състояния, а това отъждествяване е егото.
С осъзнатостта се прекратява отъждествяването с мислите, емоциите и реакциите. Това не бива да се бърка с отричането. Мислите, емоциите и реакциите се осъзнават и в този момент отъждествяването се прекратява автоматично. Тогава себеусещането ви претърпява промяна: преди това сте били своите мисли, емоции и реакции; сега сте осъзнаващото Присъствие, което наблюдава тези състояния.
Съзнаването деперсонализира емоциите и дори мислите. Осъзнава се тяхната безлична природа. В тях вече няма "аз". Те са просто човешки емоции, човешки мисли. Цялата ви лична история, която не е нищо повече от история, от купчина мисли и емоции, придобива второстепенно значение и престава да доминира съзнанието ви. Вие сте светлината на Присъствието, осъзнатостта, която е по-важна и по-дълбока от всякакви мисли и емоции.
Колкото повече споделено минало има в една връзка, толкова повече трябва да присъствате в настоящето; в противен случай ще бъдете принудени да преживявате миналото отново и отново.
Истинска връзка е онази, която не е доминирана от егото с неговото позьорство и егоцентризъм. В истинската връзка има насочен навън поток от осъзнато внимание към другия, при което няма изисквания за каквото и да било. Това осъзнато внимание е Присъствие. То е предпоставката за всяка истинска връзка.
Когато гледате, слушате, докосвате или помагате на детето си в едно или друго, вие сте осъзнати, притихнали, напълно присъстващи и не желаете нищо, освен този момент. Така осигурявате място на Битието. И ако в този момент сте присъстващи, вие не сте баща или майка. Вие сте осъзнатостта, покоят, Присъствието, което слуша, гледа, докосва, дори говори. Вие сте Битието зад правенето.
Говоря за това по отношение на връзката ви с вашето дете, но същото, разбира се, важи и за останалите ви взаимоотношения.
Правенето никога не е достатъчно, ако пренебрегвате Битието.
Повечето хора виждат само външните форми и не си дават сметка за вътрешната същност, също както не осъзнават собствената си същност и се идентифицират единствено със своята физическа и психическа форма. Но щом във възприятията ви се появят известно Присъствие, покой и осъзнато внимание, вие сте в състояние да усетите божествената същност на живота, единственото вътрешно съзнание или дух във всяко същество, във всяка форма на живот и виждате, че е едно със собствената ви същност и затова я обичате като себе си.
Когато се срещата с хора - в работата или другаде, отдайте им цялото си внимание. Вие вече не сте там предимно като личност, а като поле на осъзнатост, на будно Присъствие. Първоначалната причина за взаимодействието с другия - покупка или продажба на нещо, искане или даване на информация и т.н. - сега става второстепенна. Полето на осъзнатост, което възниква между вас, става първостепенната причина за взаимоотношението. Пространството на съзнаването става по-важно от онова, за което говорите, по-важно от физическите или мисловни обекти. Човешкото същество става по-важно от нещата в този свят. Това не означава, че ще пренебрегвате задълженията си на практическо ниво. Всъщност правенето става не само по-лесно, но и по-могъщо, когато измерението на Битието бъде осъзнато и поради тази причина получи първостепенно значение. В Новата Земя възникването на поле на съзнанието, обединяващо човешките същества, е най-важният фактор във връзките.
Прошката идва естествено, когато разберете, че страданията ви нямат друга причина, освен да укрепят фалшивото усещане и да съхранят егото. Това разбиране е освобождаващо. Повелята на Иисус да прощаваме на враговете си по същество означава да разрушим една от основните егоистични структури в човешкия ум.
Има само едно нещо, увековечаващо злото на тази планета: човешката несъзнателност. Да осъзнаете това е истинска прошка. Чрез прошката отъждествяването ви с жертва се разпада и се появява истинската ви сила – Силата на Присъствието. Вместо да обвинявате мрака, вие внасяте светлина.
Присъствието е състояние на вътрешен простор. Когато сте присъстващи, вие питате: как да откликна на нуждите на тази ситуация, на този момент? Всъщност дори не се налага да си задавате въпроса. Вие сте спокойни, осъзнати, отворени за онова, което е. Вие внасяте ново измерение в ситуацията: пространство. После гледате и слушате. Така ставате едно със ситуацията. Когато вместо да реагирате срещу ситуацията се слеете с нея, решението изниква от самата ситуация. В действителност не човекът гледа и слуша, а самият осъзнат покой. Тогава, ако действието е възможно или необходимо, вие го извършвате или по-скоро правилното действие се осъществява чрез вас. Правилно действие е действието, подходящо за цялото. След като действието приключи, осъзнатият покой остава. Никой не вдига ръце в жест на триумф, извиквайки предизвикателното „Да!“. Никой не казва: „Виж, аз го направих“.
Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло в Настоящето, Присъствието ще се влее в действията ви и ще ги преобрази. В тях ще има качество и сила. Вие присъствате, когато действията ви не са преди всичко средство за постигането на някаква цел (пари, престиж, победа), а са удовлетворяващи сами по себе си, защото в тях има радост и живот. А, разбира се, вие не можете да присъствате, ако не приветствате настоящия момент. Това е основата на ефективното действие, незамърсено от негативизъм.
Само Присъствието може да ви освободи от егото и вие можете да бъдете присъстващи само Сега, а не вчера или утре. Само Присъствието може да премахне миналото и по този начин да трансформира състоянието на съзнанието.
Бъдете осъзнати. Ако има осъзнатост, ще приемате гласа в главата си като това, което наистина е - стара мисъл, обусловена от миналото. Ако има осъзнатост, вече не се налага да вярвате на всяка своя мисъл. Това е просто стара мисъл, нищо повече. Осъзнатост означава Присъствие, а само Присъствието може да разпръсне несъзнателното минало.
Онова, което в дзен-будизма се нарича „сатори“, е момент на Присъствие - краткотрайно освобождаване от гласа в главата ви, от мисловния процес и от отразяването им в тялото като емоция. Това е възникването на вътрешно пространство там, където преди е имало глъчка от мисли и водовъртеж от емоции.
За да се сложи край на нещастието, което съпровожда човешкото съществуване от хиляди години, трябва да започнете със себе си и да поемете отговорност за вашето вътрешно състояние във всеки момент. Това означава сега. Задайте си въпроса: „Има ли негативност в мен в този момент?“. След това бъдете осъзнати и обръщайте внимание както на мислите, така и на емоциите си. Следете за по-незначителните форми на нещастие като неудовлетворение, нервност, чувството, че ви е „писнало“ и т.н. Внимавайте за мисли, които сякаш оправдават или обясняват това нещастие, но всъщност го предизвикват. Ако осъзнавате негативното състояние вътре в себе си, това не означава, че сте се провалили. Означава, че сте успели. Докато не се появи осъзнатост, ще се отъждествявате с вътрешните състояния, а това отъждествяване е егото.
С осъзнатостта се прекратява отъждествяването с мислите, емоциите и реакциите. Това не бива да се бърка с отричането. Мислите, емоциите и реакциите се осъзнават и в този момент отъждествяването се прекратява автоматично. Тогава себеусещането ви претърпява промяна: преди това сте били своите мисли, емоции и реакции; сега сте осъзнаващото Присъствие, което наблюдава тези състояния.
Съзнаването деперсонализира емоциите и дори мислите. Осъзнава се тяхната безлична природа. В тях вече няма "аз". Те са просто човешки емоции, човешки мисли. Цялата ви лична история, която не е нищо повече от история, от купчина мисли и емоции, придобива второстепенно значение и престава да доминира съзнанието ви. Вие сте светлината на Присъствието, осъзнатостта, която е по-важна и по-дълбока от всякакви мисли и емоции.
Колкото повече споделено минало има в една връзка, толкова повече трябва да присъствате в настоящето; в противен случай ще бъдете принудени да преживявате миналото отново и отново.
Истинска връзка е онази, която не е доминирана от егото с неговото позьорство и егоцентризъм. В истинската връзка има насочен навън поток от осъзнато внимание към другия, при което няма изисквания за каквото и да било. Това осъзнато внимание е Присъствие. То е предпоставката за всяка истинска връзка.
Когато гледате, слушате, докосвате или помагате на детето си в едно или друго, вие сте осъзнати, притихнали, напълно присъстващи и не желаете нищо, освен този момент. Така осигурявате място на Битието. И ако в този момент сте присъстващи, вие не сте баща или майка. Вие сте осъзнатостта, покоят, Присъствието, което слуша, гледа, докосва, дори говори. Вие сте Битието зад правенето.
Говоря за това по отношение на връзката ви с вашето дете, но същото, разбира се, важи и за останалите ви взаимоотношения.
Правенето никога не е достатъчно, ако пренебрегвате Битието.
Повечето хора виждат само външните форми и не си дават сметка за вътрешната същност, също както не осъзнават собствената си същност и се идентифицират единствено със своята физическа и психическа форма. Но щом във възприятията ви се появят известно Присъствие, покой и осъзнато внимание, вие сте в състояние да усетите божествената същност на живота, единственото вътрешно съзнание или дух във всяко същество, във всяка форма на живот и виждате, че е едно със собствената ви същност и затова я обичате като себе си.
Когато се срещата с хора - в работата или другаде, отдайте им цялото си внимание. Вие вече не сте там предимно като личност, а като поле на осъзнатост, на будно Присъствие. Първоначалната причина за взаимодействието с другия - покупка или продажба на нещо, искане или даване на информация и т.н. - сега става второстепенна. Полето на осъзнатост, което възниква между вас, става първостепенната причина за взаимоотношението. Пространството на съзнаването става по-важно от онова, за което говорите, по-важно от физическите или мисловни обекти. Човешкото същество става по-важно от нещата в този свят. Това не означава, че ще пренебрегвате задълженията си на практическо ниво. Всъщност правенето става не само по-лесно, но и по-могъщо, когато измерението на Битието бъде осъзнато и поради тази причина получи първостепенно значение. В Новата Земя възникването на поле на съзнанието, обединяващо човешките същества, е най-важният фактор във връзките.
Прошката идва естествено, когато разберете, че страданията ви нямат друга причина, освен да укрепят фалшивото усещане и да съхранят егото. Това разбиране е освобождаващо. Повелята на Иисус да прощаваме на враговете си по същество означава да разрушим една от основните егоистични структури в човешкия ум.
Има само едно нещо, увековечаващо злото на тази планета: човешката несъзнателност. Да осъзнаете това е истинска прошка. Чрез прошката отъждествяването ви с жертва се разпада и се появява истинската ви сила – Силата на Присъствието. Вместо да обвинявате мрака, вие внасяте светлина.
Присъствието е състояние на вътрешен простор. Когато сте присъстващи, вие питате: как да откликна на нуждите на тази ситуация, на този момент? Всъщност дори не се налага да си задавате въпроса. Вие сте спокойни, осъзнати, отворени за онова, което е. Вие внасяте ново измерение в ситуацията: пространство. После гледате и слушате. Така ставате едно със ситуацията. Когато вместо да реагирате срещу ситуацията се слеете с нея, решението изниква от самата ситуация. В действителност не човекът гледа и слуша, а самият осъзнат покой. Тогава, ако действието е възможно или необходимо, вие го извършвате или по-скоро правилното действие се осъществява чрез вас. Правилно действие е действието, подходящо за цялото. След като действието приключи, осъзнатият покой остава. Никой не вдига ръце в жест на триумф, извиквайки предизвикателното „Да!“. Никой не казва: „Виж, аз го направих“.
Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло в Настоящето, Присъствието ще се влее в действията ви и ще ги преобрази. В тях ще има качество и сила. Вие присъствате, когато действията ви не са преди всичко средство за постигането на някаква цел (пари, престиж, победа), а са удовлетворяващи сами по себе си, защото в тях има радост и живот. А, разбира се, вие не можете да присъствате, ако не приветствате настоящия момент. Това е основата на ефективното действие, незамърсено от негативизъм.
.