27 октомври 2009

Намасте!


Намасте!
От санскрит: "Аз се покланям на теб"

В по-широк смисъл Намасте означава: "Божественото в мен приветства и се свързва с божественото в теб".

Жестът „Намасте” представя вярването, че има божествена искра във всеки един от нас, която се намира в областта на сърдечната чакра. Жестът е признание от душевността на единия човек за душевността на другия. „Нама” означава поклон, „ас” означава аз, а „те” означава теб. Затова, буквалният превод на Намасте е „аз се покланям на теб”.

За изпълнението на Намасте трябва да съберете длани пред сърдечната чакра, да затворите очи и да се поклоните. Възможно е да се изпълнява и с поставяне на ръцете пред „третото око” като главата се навежда надолу и след това ръцете да се преместят надолу пред сърдечната чакра.

Това е особено значим израз на уважение. Въпреки че в Западния свят думата „Намасте” се произнася заедно с жеста и поклона, в Индия се е възприело самият жест да означава „Намасте” и затова не е необходимо да се произнася думата при поклона. Ръцете се събират пред сърдечната чакра, за да се увеличи потокът от божествена любов. Поклонът с главата и затварянето на очите помагат на ума да се отдаде на божественото, което е в нашето сърце.

За ученика и учителя, Намасте позволява свързване на двете енергии в една и освобождаване от его-връзката. В идеалния случай, Намасте трябва да се прави в началото и в края на заниманието по йога. Учителят прави Намасте като символ на благодарност и уважение към своите ученици и към своите собствени учители и в замяна, приканва учениците да се свържат със своята същност, като позволят истината да потече – истината, че всички ние сме едно цяло, когато живеем със сърцата си.




 . 

12 септември 2009

Портрет на човека, свързан с полето на намерението


по "Силата на намерението" на Уейн Дайър

Книгите на Уейн Дайър | Статии за Уейн Дайър

Човек, който е в състояние на единение с Първоизточника на всичко живо, на вид не се отличава от останалите. Тези хора нямат ореол, нито се обличат в специални одежди, разкриващи богоподобните им качества. Но когато ги видите да минават през живота като късметлиите, които като че ли получават всички хубави неща, и когато започнете да разговаряте с тях, осъзнавате колко са различни в сравнение с обитаващите обикновените равнища на съзнанието. Прекарайте няколко минути в разговор с хората, свързани със силата на намерението, и ще видите колко неповторими са.

Аз наричам тези хора свързани, за да отбележа хармоничната им връзка с полето на намерението. Това са личности, които са направили себе си достъпни за успеха. Невъзможно е да ги изпълниш с песимизъм по отношение на постигането на желанията им. Езикът им не допуска възможността желанията им да не се материализират. Вместо това, те говорят с вътрешна убеденост, която предава дълбокото им и просто знание, че универсалният Първоизточник осигурява всичко.

Те никога не казват: „Като знам какъв ми е късметът, нещата няма да се получат. Много по-вероятно е да чуете нещо от рода на: „Възнамерявам да създам това и знам, че ще стане". Независимо колко се опитвате да ги разубедите, като изтъквате какви ли не доводи, за да подкопаете оптимизма им, те изглеждат блажено слепи за реалността. Все едно живеят в различен свят - свят, в който не могат да чуят доводите, че нещата няма да се получат.

Ако ги въвлечете в разговор по този въпрос, те просто казват нещо като: „Отказвам да мисля какво не може да се случи, защото ще привлека онова, за което мисля, така че ще мисля само за онова, което знам, че ще се случи". За тях няма значение какво е ставало преди. Те не вземат под внимание концепциите за провал или невъзможност. Те просто, без фанфари, остават недосегаеми за причините да бъдат песимисти. Направили са себе си достъпни за успеха и вярват в невидимата сила, която осигурява всичко. Толкова здраво са свързани с всеосигуряващия Първоизточник, че сякаш притежават естествена аура и тя предотвратява преминаването през нея на всичко, което може да отслаби връзката им със съзидателната енергия на силата на намерението.

Свързаните не насочват мислите си към нежеланото, както личи от думите им: Първоизточникът на всичко може да откликне само с онова, което е, а онова, което е, е неограничен запас. Той не може да откликне на оскъдицата или на провала, защото не е никое от тези неща. Ако аз кажа на всеобщия Първоизточник: „вероятно няма да се получи", той ще ми отвърне с онова, което съм изпратил, така че предпочитам мислите ми да бъдат в съответствие със същината на Първоизточника.

За средностатистическите хора, които се боят за бъдещето, всички тези неща звучат като врели-некипели. Те ще кажат на своя свързан приятел да направи справка с реалността и да погледне реалистично на нашия свят. Но свързаните не се отклоняват от вътрешното си знание. Ако искате да ги изслушате, те ще ви кажат, че това е вселена на енергия и привличане и че причината толкова много хора да живеят в страх и оскъдица е очакването им егото да удовлетвори желанията им. Много е просто, ще ви кажат те. Само се свържи с Първоизточника, бъди като Него и намеренията ти ще са в пълно съответствие с всеосигуряващия Първоизточник.

За свързаните всичко изглежда невероятно просто. Насочвайте мислите си към онова, което възнамерявате да създадете. Останете в съответствие с полето на намерението и после търсете знаци, че пожеланото от всетворящия Първоизточник пристига в живота ви. За свързаните просто няма случайности. Те възприемат привидно незначителни събития като оркестрирани в съвършена хармония. Те вярват в синхрона и не се учудват от появата на идеалния човек за ситуацията, нито когато онзи, за когото са мислили, им позвъни изневиделица, нито когато по пощата неочаквано пристигне книга и им даде необходимата информация, нито когато парите за финансирането на замислен от тях проект мистериозно се появят.

Свързаните няма да се опитат да ви убедят в правилността на своя начин на мислене. Те предпочитат да не хабят енергия в спорове и разочарования, защото това привлича в живота им още спорове и разочарование. Те знаят какво знаят и не се изкушават да създадат противодействаща съпротивителна сила срещу хората с друг начин на живот. Свързаните приемат идеята, че няма случайности във вселена, чийто Първоизточник - невидима енергийна сила - постоянно създава и осигурява неограничен запас за всички желаещи да черпят от него. Ако ги попитате, те ще ви кажат просто и ясно: За да се скачиш със силата на намерението, трябва просто да бъдеш в съвършено съответствие с всеобщия Първоизточник, и аз избирам да бъда във възможно най-пълна хармония с него.

За свързаните всяко нещо се появява в живота им, защото силата на намерението го е предначертала. Затова постоянно изпитват благодарност. Те се чувстват признателни за всичко, дори и за привидните препятствия. Свързаните притежават способността и желанието да възприемат временната болест като благословия и в себе си знаят, че всеки неуспех е възможност и тъкмо това търсят във всичко появяващо се в живота им. Чрез благодарността си те почитат всички възможности, вместо да молят Първоизточника да направи нещо, защото това като че ли само укрепва липсващото. Свързаните общуват с Първоизточника в състояние на благоговейна благодарност за всичко присъстващо в живота им, знаейки, че това подсилва намерението им да осъществят тъкмо необходимото.

Свързаните описват себе си като живеещи в състояние на оценяване и изумление. Малко вероятно е да ги чуем да се оплакват от нещо. Те не търсят недостатъци. Ако вали дъжд, радват му се, защото знаят, че няма да стигнат там, където искат да отидат, ако пътуват само в слънчеви дни. Ето така реагират на цялата природа - с признателна хармония. За свързаните снегът, вятърът, слънцето и природните звуци са все напомняния, че те са част от природния свят. Въздухът - независимо от температурата му или силата на вятъра - е почитаният дъх на живота.

Свързаните ценят света и всичко в него. Чувстват се еднакво свързани с природата и с всички същества, включително с живелите преди и с бъдещите поколения. Те имат съзнание за единството и затова не правят разграничения като те или другите хора. За свързаните всичко е ние. Ако можехте да надникнете във вътрешния им свят, щяхте да видите, че страдат от причинената другиму болка. Те нямат концепция за врагове, тъй като знаят, че всички ние произлизаме от общия божествен Първоизточник. Наслаждават се на различията във външния вид и обичаите на другите, вместо да изпитват неодобрение, критичност и да се чувстват застрашени от тях. Връзката им с околните е духовна по своята природа, но те не се отграничават духовно от никого, независимо къде живее или колко различни са външността или обичаите му от техните собствени. В сърцето си свързаните чувстват родство с всичко живо, както и с всеобщия Първоизточник.

Именно поради това свързаните така добре умеят да привличат в живота си сътрудничеството и помощта на другите за осъществяване на собствените си намерения. Само по себе си чувството за свързаност означава, че в ума на свързаните на тази планета няма никой, с когото да не са свързани в духовен смисъл. Тъй като живеят в полето на намерението, цялата жива система във вселената е на тяхно разположение за достигането на всичко, върху което съсредоточат вниманието си, защото те вече са свързани с тази животворна енергийна система и всичките й творения. Свързаните ценят тази духовна връзка и не прахосват енергия за подценяването или критикуването й. Те никога не се чувстват отделени от помощта, предлагана от животворната енергия. Затова свързаните не се изненадват, когато намерението им се осъществи чрез синхрона или съвпадението. В себе си те знаят, че привидно чудотворните събития са се появили в непосредственото им жизнено пространство, защото вече са били свързани с тях. Попитайте ги и те ще би кажат: „Разбира се, това е законът на привличането в действие. Останете вибрационно настроени към Първоизточника на всичко живо, който е създал вас и всички останали, и полето на намерението ще ви сътрудничи с всички сили за материализирането на желаното в живота ви". Те са наясно, че така работи вселената. Други може да твърдят, че свързаните просто са късметлии, но достигналите силата на намерението знаят истината. Те съзнават, че могат да получат всичко, към което насочат вниманието си, стига да останат в хармония със седемте лица на намерението.

Свързаните не се хвалят с щастливата си съдба, а са в постоянно състояние на благодарност и радикално смирение. Те разбират как работи вселената и остават в благословена хармония с нея, вместо да й намират недостатъци и да я обвиняват. Попитайте ги за това и те ще ви кажат, че ние сме част от динамична енергийна система. Енергията, която се движи по-бързо, обясняват те, разпръсква и неутрализира по-бавно движещата се енергия. Тези хора избират да бъдат в хармония с невидимата духовна енергия. Те са приучили мислите си да се движат на равнищата на по-бързите вибрации и затова са способни да отклоняват по-нисшите/по-бавни вибрации.

Свързаните оказват извисяващо въздействие върху живеещите на по-нисшите енергийни равнища. Те излъчват енергия на ведрина и покой и тяхното спокойствие кара другите да се почувстват умиротворени и уверени. Свързаните не се интересуват от победата в спора или спечелването на съюзници. Вместо да се опитват да ви убедят да мислите като тях, те са убедителни чрез излъчващата се от тях енергия. Хората се чувстват обичани от свързаните, защото те са се слели с Първоизточника на всичко живо, който е любов.

Свързаните ви казват без колебание, че предпочитат да се чувстват добре, независимо какво става около тях и как ги преценяват другите. Те знаят, че да се чувстваш зле е избор и че това не помага за поправянето на неприятните ситуации в света. Затова използват емоциите си като показател за степента на съответствието си със силата на намерението. Ако се чувстват зле, това им говори, че е време да променят енергийното си равнище, така че да съответства на спокойната, любяща енергия на Първоизточника. Ще си повтарят: Искам да се чувствам добре, и ще приведат мислите си в хармония с това желание.

Дори светът да е във война, те пак избират да се чувстват добре. Дори в икономиката да настъпи драматичен спад, те пак искат да се чувстват добре. Дори нивото на престъпността да нарасне или някъде по планетата да бушуват урагани, те пак избират да се чувстват добре. Ако ги попитате защо не се чувстват зле, след като по света се случват толкова много лоши неща, те ще се усмихнат и ще ви напомнят: Светът на духа, от който е създадено всичко, работи в покой, любов, хармония, доброта и изобилие и вътрешно избирам да бъда тъкмо там. Потиснатостта само ще привлече още неприятни усещания в живота ми.

Свързаните просто не позволяват благополучието им да зависи от външни за тях фактори - нито от времето, нито от войните някъде по планетата, нито от политическия климат, нито от икономиката и в никакъв случай от решението на някой друг да бъде нисша енергия. Те работят с полето на намерението и подражават на съзидателния Първоизточник на всичко.

Свързаните винаги са във връзка с вечната си природа. Смъртта не буди у тях страх и, ако ги попитате, ще ви кажат, че всъщност никога истински не са се раждали и никога няма да умрат. Те възприемат смъртта като събличане на дреха или като преминаване от една стая в друга - просто преход. Свързаните посочват невидимата енергия, която поражда съществуванието на всичко чрез намерението и виждат в нея истинското си Аз. Тъй като винаги се чувстват приравнени с всички и с всичко във вселената, те не изпитват усещане за отделеност от другия или от онова, което биха искали да привлекат в живота си. Тяхната връзка е невидима и нематериална, но никога не се подлага на съмнения. Затова разчитат на тази вътрешна, невидима духовна енергия, която насища всички неща. Живеят в хармония с Първоизточника и никога не възприемат себе си като отделени. Това съзнание им помага всекидневно да виждат силата на намерението в действие.

Няма да ви се удаде да убедите свързаните, че намерението им няма да се материализира, защото те много силно вярват във връзката си с енергийния Първоизточник. Ще ви поканят да изберете с коя възможност да се идентифицирате и после ще ви насърчат да живеете така, сякаш вече е станало. Ако не сте в състояние да го направите и сте впримчени в тревога, съмнение и страх, ще ви пожелаят всичко добро, но ще продължат да мислят отзад напред. Те са способни да видят онова, което възнамеряват да осъществят в живота си, сякаш то вече се е материализирало и за тях е реалност, защото е напълно реално в мислите им. Ще ви кажат направо: Когато съм в хармония с полето на намерението, моите мисли са Божии мисли и по този начин избирам да мисля. Ако ги наблюдавате достатъчно внимателно, ще забележите, че те са несравними в умението си да реализират намеренията си.

Свързаните са изключително щедри. Като че ли желаното за самите тях отстъпва по сила само на онова, което желаят за другите. Даването им доставя огромно удоволствие - дотолкова, че околните се чудят как изобщо им остава нещо. И все пак животът им е изпълнен с изобилие и като че ли не им липсва нищо желано. Тайната на достигането до силата на намерението, ще ви кажат те, е да мислиш и действаш като всеосигуряващия Първоизточник, от който всичко произлиза. Той винаги дава и аз избирам също да бъда щедър. Колкото повече давам от себе си и от идващото при мен, толкова повече виждам да струи към мен.

Свързаните са изключително вдъхновени хора. Те живеят повече в духа, отколкото във формата. Затова са вдъхновени и вдъхновяващи, а не информирани и изпълнени с информация. Това са хора със силно усещане за собствената си съдба. Те знаят защо са тук, както и че са нещо повече от капсулиран набор от кости, кръв и органи в покрито с кожа и косми тяло. За тях е важен целеустременият живот и изборът да не позволяват на его-изискванията да ги разсейват. Те дълбоко почитат света на Духа и като общуват с този Първоизточник, остават вдъхновени.

Нивото на енергията им е изключително високо. Това ги определя като свързани. Това е енергията на Първоизточника - бърза вибрационна честота, която внася любов при омразата и я преобразува в любов. Свързаните внасят спокойствие при хаоса и дисхармонията и преобразуват тези нисши енергии във висшите енергии на покоя. Когато сте край хора, обитаващи полето на намерението, ще се чувствате енергизирани, пречистени, по-здрави и вдъхновени. Те не са критични към другите и не се демобилизират от чуждите мисли и действия. Често ги определят като надути и дистанцирани, защото не си падат по празнословията и клюките. Те ще ви кажат, че Духът дава живот и че всички на тази планета носят Духа завинаги в себе си като всемогъща сила. Вярват в това, прилагат го в живота си и вдъхновяват околните.

Ще стигнат дори дотам да ви кажат, че дисбалансите на Земята, като земетресения, вулканични изригвания и атмосферни аномалии, са резултат от колективния дисбаланс в човешкото съзнание. Ще ви напомнят, че телата ни са направени от същия материал като Земята, че течността, която съставлява 98 процента от кръвта ни, някога е била океанска вода и че минералите в костите ни са компоненти от ограничения минерален запас на Земята. Те възприемат себе си като едно цяло с планетата и чувстват отговорност да останат в балансирана хармония с полето на намерението, за да помогнат за стабилизирането и хармонизирането на силите на вселената, чийто баланс може да се наруши, ако подчиняваме живота си на раздутото его. Свързаните ще ви кажат, че всички мисли, чувства и емоции са вибрации и че честотата на тези вибрации може да създаде смущения - не само в нас, но и във всичко, направено от същия материал.

Свързаните ще ви насърчат от чувство за отговорност към цялата планета да останете във вибрационна хармония с Първоизточника и възприемат това като жизнено важна задача. Не го приемат като нещо, към което се отнасят или което обсъждат от чисто интелектуална гледна точка - усещат го дълбоко в себе си и го изживяват страстно всеки ден.

Ако ги наблюдавате, ще забележите, че свързаните не мислят за болести и неразположения. Те живеят така, сякаш тялото им е в съвършено здраве. Всъщност възникналата болест никога не е съществувала в мислите им и те вече се смятат за излекувани. Те вярват, че привличат новия изход, защото знаят, че при всяко неразположение съществуват множество изходи, дори и такива, които за другите може да изглеждат невъзможни. Свързаните ще ви кажат, че възможностите за изцеление съществуват тук и сега и развоят на болестта зависи от собствената им нагласа. Точно както вярват, че собственият им покой регулира смута във външни системи, те виждат същата възможност и по отношение на вътрешния смут. Попитайте ги за лечителските им способности и те ще ви казват: „Аз вече съм излекуван и мисля и чувствам единствено от тази перспектива".

Често ще забелязвате болестите и физическите ви оплаквания да изчезват в присъствието на изключително високоенергийни свързани. Защо? Защото високата им духовна енергия неутрализира и изличава нисшите енергии на болестта. Точно както компанията на свързаните ви кара да се чувствате по-добре, защото те отделят и излъчват радостна ободряваща енергия, така и тялото ви ще се излекува, когато е в такова енергийно поле.

Свързаните си дават сметка за нуждата да избягват ниската енергия. Те ще изпратят мълчалива благословия на гръмогласните, свадливи и своенравни хора и ненатрапчиво ще се оттеглят. Свързаните не си хабят времето да гледат насилие по телевизията или да четат репортажи за зверства и военни статистики. Затова може да изглеждат хрисими или безразлични за онези, които се опиват от обсъжданите или излъчвани ужаси. Тъй като свързаните не изпитват потребност да побеждават, да бъдат прави или да доминират над другите, тяхната сила е в това, че извисяват околните с присъствието си. Те проповядват възгледите си, като остават в хармония със съзидателната енергия на Първоизточника. Никога не се засягат, защото егото им не участва при формирането на мненията им.

Свързаните живеят във вибрационно съответствие с полето на намерението. За тях всичко е енергия. Те знаят, че враждебността, омразата и дори гневът към онези, които вярват в нискоенергийните дейности, свързани с насилие под каквато и да било форма, ги подкрепят и само ще допринесат за омаломощаващото въздействие на насилието в света.

Свързаните живеят чрез по-висшата/по-бърза енергия, която им позволява лесно да достигат интуитивните си сили. Те притежават вътрешно знание за предстоящото. Ако ги попитате за това, ще ви кажат: Не мога да го обясня, но просто го знам, защото вътрешно го чувствам. Затова рядко се учудват, когато събитията, които очакват и възнамеряват да създадат... се осъществяват. Като остават толкова силно свързани с енергията на Първоизточника, те успяват да активират интуицията си и имат усет за възможното и как да процедират за постигането му. Вътрешното им знание им позволява да бъдат безкрайно търпеливи и те никога не са неудовлетворени от скоростта или начина, по който намеренията им се реализират.

Свързаните често са огледално отражение на седемте лица на намерението, описвани много пъти в тази книга. Ще видите хора, които са невероятно съзидателни, които не изпитват потребност да бъдат като другите или да постъпват така, както околните очакват от тях. Те внасят неповторимата си индивидуалност в дейностите си и ще ви кажат, че могат да създадат всичко, към което насочат вниманието и въображението си.

Свързаните са невероятно добри и любящи хора. Те знаят, че хармонизирането с енергията на Първоизточника означава да бъдат като добротата, от която са възникнали. И все пак за свързания не представлява усилие да бъде добър. Той винаги е благодарен за онова, което получава, и знае, че добротата към всичко живо и към нашата планета е начинът да изрази благодарност. В резултат на проявената доброта другите искат да му върнат услугата и да му бъдат съюзници за постигането на намеренията му. Той е свързан с неограничен брой хора и всички те са изпълнени с любов, доброта и щедрост и си помагат един на друг в реализирането на желанията си.

Ще забележите също, че свързаните виждат красотата на нашия свят. Те винаги намират нещо, което да оценят. Могат да се опият от красотата на звездно небе или на кацнала върху водна лилия жаба. Те виждат красота в децата и откриват естествен блясък и великолепие в старците. Нямат желание да съдят никого и знаят, че всетворящият Първоизточник придава материална форма единствено на красотата, така че тя винаги е налице.

Свързаните никога не знаят достатъчно! Те подхождат с любознателност към живота и всяка дейност ги привлича. Намират наслада във всички области на човешките и творческите начинания и винаги разширяват хоризонтите си. Тази отвореност за всичко и за всички възможности, както и постоянното разширяване характеризира вещината им в осъществяването на желанията им. Те никога не казват не на вселената. Каквото и да им изпрати животът, те казват: Благодаря ти. Какво мога да науча и как мога да израсна в резултат на полученото? Свързаните отказват да съдят когото и да било или каквото и да било, предложено им от Първоизточника, и тази вечно-разширяваща се нагласа в крайна сметка ги боди до съответствие с енергията на Първоизточника и отваря живота им за получаването на всичко, което Първоизточникът е готов да осигури. Те са отворена врата, която никога не се затръшва пред възможностите. Това ги прави тотално възприемчиви за изобилието, което не спира да струи.

Именно тези нагласи на свързаните са причината да изглеждат такива късметлии в живота. Когато сте край тях, вие се чувствате енергизирани, целеустремени, вдъхновени и приобщени. Иска ви се да бъдете в тяхната компания, защото те ви изпълват с енергия и това ви носи усещане за сила. Когато се чувствате укрепнали и енергизирани, самите бие навлизате в потока на изобилната енергия на Първоизточника и несъзнателно приканвате другите да сторят същото. Връзката не е само с енергията на Първоизточника, тя е с всички останали и с всичко във вселената. Свързаните са в хармония с целия Космос и с всяка частица от Космоса. Тази връзка прави безграничната сила на намерението възможна и достъпна.

Тези във висока степен себереализирани хора мислят отзад напред и усещат онова, което искат да осъществят, още преди то да се появи в материална форма. Те използват емоциите си, за да определят дали са в синхрон със силата на намерението. Ако се чувстват добре, значи са във вибрационна хармония с Първоизточника. Ако се чувстват зле, това ги подтиква да се пренастроят към по-висши енергийни равнища. И накрая действат съобразно мислите за възнамереното и чувството за благополучие, сякаш всичко желано вече е налице. Ако ги попитате какво можете да направите, за да осъществите желанията си, те без колебание ще ви посъветват да промените начина, по който гледате на нещата, и тогава нещата, които гледате, ще се променят.

Приканвам ви да създадете за себе си подобен вътрешен свят и да се насладите на безкрайно величествената сила на намерението.

Действа - гарантирам ви го!

 . 

17 юни 2009

Днес имам рожден ден


Днес имам рожден ден.

Рождената ми дата е между тези на
Георги Димитров и Симеон Сакскобургготски.

Единият - повярвал в една идея, повел хората след себе си за осъществяването й, изправил се сам срещу машината на Хитлер... Накрая - внася сталинизма в България и спомага за 45-годишната ни зависимост от Съветския съюз.

Другият - роден цар, след тежък живот в изгнание се опитва да направи нещо за народа си, но... накрая решава да предпочете имотите си.

Аз съм твърде малък, за да се сравнявам с тези исторически личности. Но съм човешко същество, също като тях.

В първата част на живота си бях егоист. Предпочитах да получавам, вместо да давам, да ме обичат, вместо да обичам...

След това нещо се случи... Може би всичко започна от тук:

Молитва на Св. Франциск от Асизи

Господи, направи ме инструмент на Твоя мир;
при омразата нека посея любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Всемогъщи Боже, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото умирайки се раждаме за вечен живот.
Амин.

Сега вече знам, че най-важна е Безусловната любов, че Тайната е в даването, че Стремежът към духовното е несравнимо по-важен от желанието за материално благополучие.

А сега, имам една молба към 8525-те си приятелите в Svejo.net за подарък:
Моля ви, ГЛАСУВАЙТЕ (на парламентарните избори). Това е изключително важно ЗА бъдещето на БЪЛГАРИЯ!

Бъдете здрави и щастливи, обичайте и давайте!

.

19 февруари 2009

Портрет на човек, освободил се от всички слаби места


Уейн Дайър - "Вашите слаби места"
от "Вашите слаби места" на Уейн Дайър


Човек, отхвърлил всички прояви, свързани със слабите му места, може да изглежда нереален, но освободеността от самопогубващото поведение не е митологично понятие, а реална възможност. Вие можете да постигнете пълноценно функциониране и да изберете пълно психично здраве в настоящите си моменти. Тази последна глава описва как функционират хората, чието мислене и поведение не е свързано със слаби места. Вие ще проследите развитието на човек, който се различава от повечето хора по невероятната си способност да проявява творческа активност във всеки момент от живота си.Хората, които нямат слаби места, се различават от голямото мнозинство. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики. У тях има нещо различно, но то не може да се долови в традиционните външни критерии, по които обикновено класифицираме хората. Те може да са богати или бедни, мъже или жени, цветнокожи или бели. Могат да живеят навсякъде и да се занимават с всичко. Въпреки многообразието си имат една обща черта - освободеност от слаби места.

Как ще ги познаете, ако се сблъскате с тях? Като ги наблюдавате. Като ги слушате. И ще откриете следното: Най-напред ще видите хора, които харесват почти всичко в живота - чувстват се добре каквото и да правят и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, книгите, спорта, концертите, големите градове, фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Когато сте близо до такива хора, откривате, че те не мърморят, не хленчат, дори не въздишат. Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Ако попаднат в улично задръстване, на празненство или се окажат съвсем сами, те се справят с конкретното положение. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. 

Запитайте ги какво не харесват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Те не са достатъчно съобразителни, за да се скрият от дъжда, тъй като за тях дъждът е красиво и вълнуващо преживяване. Той им харесва. Кишата не ги вбесява - те я изучават, шляпат в нея и я приемат като част от това, че са живи. Обичат ли котките? Да. Мечките? Да, Червеите? Да. Макар да не посрещат с радост неприятности като болестите, сушата, комарите, наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата. Колкото и да ги разпитвате, трудно ще откриете нещо, което не им харесва да вършат. Те са истински любители на живота, потапят се изцяло в него и извличат от него всичко, което могат. Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили в по-ранен момент от живота си.

Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите индивиди. Никакви жалби за миналото и никакви усилия да накарат другите да изберат чувството на вина, като им задават нелепи въпроси от рода на: „Защо не постъпи по друг начин?" или „Не те ли е срам?". Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се живее и нищо повече - колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Те самите са освободени от чувство на вина, без това да им струва някакво усилие. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да избират вината. Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, отколкото да се оплакваш от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито пък ще ви позволят да ги манипулирате по този начин. Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат внимание. Вместо да ви се разсърдят, ще си отидат или ще променят темата на разговора. Стратегиите, които са толкова полезни при общуването с повечето хора, при тези индивиди не дават никакъв резултат. Вместо да терзаят и себе си, и околните с чувство-на вина, те безцеремонно отминават. Хората, които нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Обстоятелства, при които другите изпадат в ужас, изобщо не ги засягат. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Отказват да се безпокоят, защото това не е част от светогледа им. Не са неизменно спокойни, но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития, над които нямат никаква власт. Те са много силно ориентирани към настоящия момент и сякаш някакъв вътрешен сигнал им напомня, че всички безпокойства трябва да бъдат ограничени в настоящия момент.

Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши - те дори търсят нови и непознати преживявания. Обичат неопределе-ността. Наслаждават се на своето „сега", съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието. Моментите между отделните събития трябва да се изживяват така, както и моментите, през които протичат самите събития. Те имат необикновена способност да извличат пълно удоволствие от всекидневния си живот. Не са склонни да протакат, не пестят за „черни дни" и макар обществото не винаги да одобрява поведението им, няма опасност да започнат да се самообвиняват. Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото “сега”, включват и него. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, които много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места, са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата не успяват да вземат.

Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от „психичното гнездо" и макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват. Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки, Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите им доставя удоволствие, за тях е много по-важно околните да не се нуждаят от подкрепата им. В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той започва да се изплъзва - първо емоционално, а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за взаимоотношения между зрели хора. Когато са с деца, те са модел на любещи хора, но и у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.

У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Хората, освободили се от слабите си места, са с толкова силна вътрешна локализация на контрола, че буквално не се влияят от това, как другите преценяват поведението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението - просто не изпитват потребност от тях. Те могат да бъдат откровени до болка, тъй като не забулват мислите си във внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите. Ако искате да разберете какво мислят, ще чуете точно това от устата им. И, обратно, ако кажете нещо лошо по техен адрес, те няма да се разстроят или да се демобилизират. Ще приемат данните, които сте им доставили, ще ги пресеят през ситото на собствените си ценности и ще ги използват в по-нататъшно то си израстване. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички, нито имат безгранично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в състояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг, който е извън тях.

Като наблюдавате тези хора, ще забележите у тях известно отсъствие на приобщеност към културата. Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието. Те са верни на себе си и макар че обществото заема важна част от живота им, отказват да бъдат ръководени от него или да му робуват. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено.

Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и в най-тържествения случай. Обожават да разсмиват другите и с лекота се шегуват. Това не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Те не подбират момента с точност, защото знаят, че такова нещо като подходящо събитие на подходящо място не съществува. Те обичат несъответствието и въпреки това хуморът им не е злостен. Никога, абсолютно никога не използват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се смеят заедно с тях. Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени. Когато отстъпят крачка назад и погледнат живота, знаят, че не са се запътили към някое специално място. Способни са да се радват и да създават атмосфера, в която и другите могат да избират да се радват. Приятно е да си близо до хора, освободили се от слабите си места.

Тези хора приемат себе си, без да се оплакват. Те знаят, че са човешки същества и че това е свързано с определени човешки качества. Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. За тях не е от значение дали са плешиви или имат буйна коса. Те понасят потенето. Не се отнасят с фалшиво отвращение към физическата си същност. Те са се приели и следователно са най-естествените хора. Не се маскират с изкуствени препарати, не се извиняват за това, което са. Не ги отвращава нещо, което е типично човешко. Харесват се. и се приемат такива, каквито са. По същия начин възприемат и цялата природа - такава, каквато е, без да желаят да е по-различна. Никога не се оплакват от неща, които не могат да променят - например от жегата, дъждовните бури или студената вода. Приемат и себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленчене - приемат го и толкова. С години да живеете край тях, няма да ги чуете да негодуват от себе си или да отправят празни пожелания. Ще видите хора на действието, които действат. Ще ги видите да наблюдават света такъв, какъвто е, като деца, които приемат природата и й се радват - такава, каквато е.

Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Особено обичат планините, залезите, реките, цветята, дърветата, животните, цялата фауна и флора. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправеността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, към изпълнените с цигарен дим стаи и така нататък, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях.

Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да функционират и сред хората. Те са в състояние да ценят това, на което останалите са престанали да се радват. Слънчевият залез или разходката в гората никога не ги отегчава. Винаги могат да се любуват на полета на някоя птица. Гъсеницата никога не им е досадна, нито пък котката, която ражда котенцата си. Те се възхищават непрекъснато и спонтанно. За някои това може да изглежда изкуствено, но тези хора не забелязват какво мислят другите. Твърде много са погълнати в съзерцанието на безкрайните възможности за пълноценно изживяване на настоящите моменти.

Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо.

Проблемите, които извеждат мнозина от равновесие, за тях са само незначителни неудобства. Тази липса на емоционално преживяване на проблемите им позволява да преодоляват пречки, които за останалите хора са непреодолими. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора предизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглежда сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувстват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психично здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувстват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.

Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания само и само да си придадат важност. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно. Те не са мъченици, а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат. Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен и по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести. Те са неспособни да мислят и действат стереотипно. Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората, включително расовите, етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите по външния им вид. Въпреки че може да изглеждат епикурейци и егоистични, през голяма част от времето си те служат на другите. Защо? Защото им харесва.

Хората, освободили се от слабите си места, не са болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразположения и никога не разказват колко зле се чувстват, колко са уморени или какви заболявания нападат организма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите за различни периоди от време. Те обичат да живеят добре и живеят добре.

Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуждават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого. Те знаят, че владеят собствения си свят - така както другите владеят своя. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те решават ефективно нещата - такива, каквито са, а не каквито биха искали да бъдат.

Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек. Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат - на тях и на себе си - отговорността да попадне там, където й е мястото, Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действат. Критикарите хвърлят обвинения и се оплакват.

Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответстват на собствените им схващания. Те не дават препоръки на околните. Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. Стремят се да живеят функционално, но ако не всичко е така, както биха желали, не правят трагедия от тона. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел. Поради това, че не страдат от манията за организираност, те имат творчески подход към живота си. Заемат се с решаването на всеки проблем по свой собствен маниер - като си сварят канче супа, като напишат отчет или започнат да косят трева. Влагат въображение в постъпките си и в резултат подходът им към всичко е творчески. Не им се налага да правят нещо по точно определен начин. Не се съветват със справочници или специалисти - просто се заемат с проблема така, както им се струва, че е подходящо. Това е творческият подход и те го владеят без изключение.

Хората, освободили се от слабите си места, имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Могат да вложат огромна енергии в изпълнението на някоя задача, защото решават да се заемат с нея пълноценно в настоящия си момент. Енергията им не е свръхестествена, а се дължи на това, че обичат живота и всички дейности в него. Никога не изпитват скука. Всички житейски събития им предоставят възможност да вършат нещо, да мислят, да чувстват и да живеят, а те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота. Ако попаднат в затвора, ще впрегнат ума си в творчески занимания и няма да си позволят да изгубят интерес към живота. Скуката отсъства от всекидневието им, тъй като индивидите, откъснали се от слабите си места, насочват същата енергия, която притежават и останалите хора, към полезни изживявания.

Те са любознателни до агресивност. Това, което знаят, никога не им е достатъчно. Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Не се интересуват дали ще трябва да направят нещо по правилния начин или дали са направили нещо по неправилен начин. Ако нещо не излиза или не е максимално полезно, те го изоставят, а не се отдават на празни съжаления. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Ако са край бръснар, искат да научат нещо повече за бръснарството. Никога не изпитват и не проявяват чувство на превъзходство и не очакват другите да ръкопляскат на заслугите им. Готови са да се учат от децата, борсовите агенти и животните. Искат да научат нещо повече за работата на заварчика, готвача, въдичаря или заместник-председателя на някоя компания. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Това, което знаят, не им е достатъчно и те никога не се държат снобски или надменно, защото тези чувства са им чужди. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Те са агресивни в многостранните си интереси, никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват. Не се срамуват да разговарят със сервитьорката, да запитат зъболекаря какво изпитва, когато бърка по цял ден в устите на хората, или да попитат някой поет какво иска да каже с един или друг свой стих.

Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак на равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Тъй като самооценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се от слабите си места, са готови да опитат всичко, па участват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувстват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв. По същата логика (без да се налага всеки път да го обмислят, тъй като това е станало техен начин на живот) те не си казват, че другите би трябвало да се отнасят по-различно с тях и че би трябвало да им се случват по-различни неща. Те приемат хората такива, каквито са, и полагат усилия, за да променят събитията, които не им харесват. Следователно гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят само-погубващите емоции и да привличат положителните емоции.

Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост, която не им позволява да правят голям въпрос от маловажни или по-важни неща. Не са склонни да участват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие." Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна. Не се боят да направят лошо впечатление, но и не си го поставят за цел.

Ценностите им не са от локален характер. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род. За тях безработният австриец не е нито, по-добър, нито по-лош от безработния калифорниец. Не са локални патриоти, а се виждат като част от цялото човечество. Не се радват, когато загиват повече врагове, тъй като и врагът е човек, както и съюзникът. За онези, които са се освободили от слабите си места, не са валидни прекараните от хората граници, които определят пристрастията на един човек. Те преминават през границите на традициите, поради което често ги заклеймяват като бунтовници или дори предатели.

За тях няма „герои'' или „кумири". В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Когато някой друг има повече привилегии от тих, смитат, че това е изгодно за него, и не виждат причина да се разстройват от това. Когато се състезават срещу някой противник, желаят той да се представи добре, а не посредствено, за да не се налага самите те да спечелят състезанието поради дисквалификация на противника. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Те са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят съседите им.

Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, самоотхвърляне или самоомраза. Ако ги попитате: „Харесвате ли се?", ще ви отговорят гръмогласно „Да, разбира се!". Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие. Прекарват го цялостно и изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието - те живеят и щастието е тяхната отплата.

Следващият цитат от едно есе върху щастието, публикувано в сп. „Рийдърс дайджест", обобщава подхода към ефективния начин на живот, за който говорим в цялата книга:

„Нищо на света не прави щастието по-непоносимо, отколкото опитът ни да го открием." Историкът Уил Дюрант описва как търсел щастие в познанието, но открил само разочарование. След това потърсил щастие в пътешествията, но открил досада; като го потърсил в богатството, открил недоразумение и безпокойство. Потърсил щастие в собственото си писане и открил само умора. Един ден видял жена, която чакала някого в малък автомобил със спящо дете на ръце. От влака слязъл мъж, приближил се до нея, нежно я целунал, после целунал и детето съвсем леко, за да не го събуди. Семейството потеглило с колата, а Дюрант останал зашеметен от това, че е открил истинската същност на щастието. След това се успокоил и открил, че „всяка нормална жизнена функция съдържа известна наслада".

Като използвате настоящите си моменти, за да получите максимално задоволство, вие ще бъдете един от индивидите, освободили се от слабите си места, а не наблюдател. Тази мисъл е толкова приятна – да се освободите от слабите си места. Вие можете да направите този избор още сега - стига да решите.


 .

09 февруари 2009

Свежо и "Предай нататък"

В събота гледах за пореден път филма "Предай нататък".

И за миг си помислих: в Свежо имам много приятели. Ако решим да извършим по 3 добри дела през тази седмица...

А ако помогне и Свежо - след "Един Свеж Ден" да предложи инициатива "Предай нататък"?

Знам, звучи утопично, но нали всички искаме да живеем по-добре? Това не зависи ли поне малко и от нас?

...защото давайки получаваме...





 . 

04 февруари 2009

Желание или стремеж


Още като деца ние имаме стотици желания. Дори на седемдесетгодишна възраст, ако видим, че не сме осъществили някое от тях, се чувстваме неудовлетворени. Колкото повече желания изпълняваме, толкова повече нови желания се раждат в нас. Искаме една къща, после две, една кола, после две, вила и т.н. Това няма край. А парите? Попитали Джон Рокфелер: „Колко пари са нужни, за да се почувства човек задоволен?" „Съвсем малко повече", е неговият отговор.

Когато мислим, че сме осъществили желанията си и си легнем щастливи, на другата сутрин ни очаква нов голям списък...

Желанията ни обикновено се приписват на нашето его и са свързани с нашите телесни нужди, т.е. - с преходната, тленната ни същност.

Но има и друг път - пътят на духовното развитие.

Повечето от нас знаят или поне чувстват, че в нас има нещо непреходно, нетленно, вечно, което не зависи от раждането и смъртта. Наричаме го Душа, Дух, Себе, Висш Аз и пр. Ако събудим в себе си стремеж да задълбочим това чувство, ако се опитаме да се свържем с този наш Висш Аз, ще открием една нова Вселена, не по-малка от физическата Вселена, която възприемаме със сетивата си. Там ще се слеем с Мира, Радостта, Блаженството и Безусловната любов.

Преди 8 века Св. Франциск от Асизи, с една от най-популярните молитви в християнския свят, ни дава пример как трябва да живеем и към какво трябва да се стремим, за да се доближим максимално до нашия Създател.

Господи, направи ме инструмент на Твоя мир;
при омразата нека посея любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Всемогъщи Боже, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото умирайки се раждаме за вечен живот.
 
Амин.


 . 

25 януари 2009

Безусловната любов


Няма по-голяма сила на небето и земята от чистата, безусловна любов.

Тук не става дума за любовта, описвана в масмедиите. Защото когато тази любов е неудовлетворена, тя често води до гняв и зависимост, лесно може да се трансформира в омраза. Безусловната любов е неизменна и постоянна. Тя не се колебае - нейният източник не зависи от външни фактори. Безусловната любов е състояние на съществуване. Тя е прощаващ, грижовен и поддържащ начин на отношение към света. Безусловната любов не е интелектуална и не изхожда от ума; тя води началото си от Сърцето.

Енергията на безусловната любов е силата зад Творението. Тя ръководи всички природни закони. Можем да си представим любовта като вибрация, която пренася мисловните форми от съзнанието към материалното изражение. В най-висшата си природа любовта е силата, която разпознаваме като Божия воля.

Безусловната любов е върховното тайнство на живота. Може да изглежда опростено, но тя е толкова силна, че ако я изпробваме само за кратко, ще ни отърси от властта на егото. Нека направим един експеримент, при който няколко дни, може и седмица, да упражняваме само безусловна любов. Нека това бъде наше интимно занимание, но да се вречем да позволяваме от съзнанието ни да извират само мисли на безусловна любов. През това време да не допускаме осъдителни или критични мисли. В тишина да мислим само за мир и любов. Във всички свои взаимоотношения да мислим и действаме само с любов. Да разпространяваме любящи мисъл и енергия върху всичко и всички край себе си.

Докато не се научим да преодоляваме егото си, ще продължаваме да допринасяме към лудостта в света, на която сме свидетели. Начинът да изградим здрава и балансирана връзка между егото и духа е именно като се отдалечим и превърнем в безусловно любящ наблюдател.

Нека си припомним какво пише ап. Павел за Любовта в 1 Коринтяни, 13 глава:

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Използвани са мисли на Дейвид Хокинс и Уейн Дайър.

 .