28 юли 2015

Реалността в четиридесет стиха: Приложение

по Шри Рамана Махарши

Реалността в четиридесет стиха и Реалността в четиридесет стиха: Приложение са произведени-ята, обясняващи по най-изчерпателен начин учението на Шри Рамана Махарши.

Благослов

Това, което е Поддръжникът, Душата, Източникът, Целта и Силата на този свят, Реалността зад цялото това Проявление, наистина съществува. Нека Това, Истината, пребивава в нашето Сърце.

Текстът

1. В компанията на Мъдреците привързаността изчезва, а с привързаността и илюзията. Свободен от илюзия, човек постига стабилност, а от това - освобождение приживе. Следователно, търси компанията на Мъдреците. (от Бхаджаговиндам, “Мохамудагарам Химн”, от Шанкарачаря)

2. Не чрез слушането на проповедници, нито чрез изучаване на книги, нито чрез похвални дела, нито чрез други средства, може да се постигне това Върховно Състояние, което е постижимо единствено чрез общуване с Мъдреците и силен стремеж към Себепознание. (стих от Йога Вашиштха, 5-12 – ст.17)

3. Когато човек обича компанията на Мъдреците, за какво са му всичките тези практики? Когато духа приятен, хладен бриз, каква нужда има от ветрило? (стих от Йога Вашиштха)

4. Треската преминава при прохладната светлина на луната; нуждата се отстранява от “дървото на желанията”; греховете - чрез Свещената Ганг. Тези три – треската, нуждата и греха - всички те побягват от внушителния вид на несравнимия Мъдрец.

5. Нито свещените реки, които са просто вода, нито идолите, които са направени от камък и глина, не могат да се сравняват с присъствието на Мъдреците. Безкрайно дългият път води до чистота, но знай че Мъдреците пречистват веднага, просто чрез погледа си.

6. Ученик: Кой е Бог?
Учител: Този, който познава ума.
Ученик: Моето Себе, Духът, познава ума ми.
Учител: Следователно ти си Бог; шрути също декларират, че има само един Бог - Познаващият.

7. Учител: Чрез каква светлина виждаш?
Ученик: Чрез слънчевата през деня, чрез тази от лампата през нощта.
Учител: Чрез коя светлина виждаш тези светлини?
Ученик: Окото.
Учител: Чрез коя светлина виждаш окото?
Ученик: Умът.
Учител: Чрез коя светлина виждаш ума?
Ученик: Моето Себе.
Учител: Тогава ти си Светлината на светлините.
Ученик: Да, Аз съм Това. (от Екашлоки от Шанкарачаря)

8. В центъра на Пещерата на Сърцето, само там сияе единственият Брахман като Аз-Аз, Атмана. Стигни Сърцето, като се гмурнеш дълбоко в поиска на Себето или като контролираш ума чрез дишането и остани установен в Атман.1

9. В лотоса на Сърцето е чистото и неизменно Съзнание във формата на Себето. Когато егото е премахнато, това Съзнание на Себето дава Освобождение на душата. (Девикалоттарам, стих 46)

10. Тялото е инертно като глинен съд. Понеже то няма съзнание за “аз” и понеже всекидневно в дълбок сън се докосваме до истинската си природа, тялото не е “Аз”-а. Тогава кой е този “аз”? Къде е този “аз”? За тези, които изследват така, в пещерата на Сърцето ще засияе като “Аз” Той, Самият Господ, Аруначала Шива.2

11. Кой е роден? Само този, който изследва “Откъде съм роден аз?”, е истински роден в Брахман, Първоизточника. Наистина Той е роден завинаги; Той е Господ на Мъдреците; Той е вечно нов. (На празника на Шри Бхагаван джаянти)

12. Изхвърли идеята “Тази мръсна плът съм аз” и непрекъснатото търси блаженство на Себето. Да търсиш Себето, докато милееш по тази нетърпима плът е като да опитваш да пресечеш река, стъпвайки върху крокодили.3

13. Благотворителността, аскезата, жертвоприношението, дхарма, йога и бхакти; Небето, Реалността, Покоят, Истината, Милостта, Тишината, Стабилността, Безсмъртната Смърт, Знанието, Себеотрицанието, Освобождението и Блаженството – всички те са единствено при отпадане на съзнаването на тялото като Себе.

14. Какво е карма, бхакти, йога или джнана? Това е да изследваш “Чие е това действие (карма), неотдаване (вибхакти), разделение (вийога) и невежество (аджнана)?”. Изследвайки така, егото изчезва. Да пребиваваш като Себето, където тези осем никога не са били, е Истинско Съществуване.

15. Не осъзнавайки, че самите те са движени от енергия, която не е тяхна собствена, някои глупаци са заети да търсят чудотворни сили. Тяхната лудост е като самохвалството на сакатия, който казва на приятелите си: “Ако ме вдигнете на крака, тези врагове пред мен ще са нищо.”

16. Тъй като тишината на ума е истинското освобождение, а чудодейните способности са непостижими без действие от страна на ума, как могат тези, чиито ум е погълнат от такива сили, да влезнат в блаженството на освобождението, което е края на всички дейности на ума?

17. Докато Бог носи товара на света, фалшивото его привидно поема неговото бреме, гримасничещо като скулптура, вградена в стената на кула и изобразяваща, че я поддържа. Ако пътникът във вагона на влака, който носи целия товар, не оставя багажа си долу и, държейки го на главата си, си причинява неудобство, чия е вината?

18. Между двете гърди, под гръдната стена и над стомаха има шест органа с различни цветове. От тях, изглеждащо като пъпка на лилия е Сърцето, на два пръста разстояние вдясно от средната линия на гърдите. (от Ащанга Хридаям, Малаям)

19. Неговото отверстие е затворено. В неговата пещера се разполага тежка тъмнина, изпълнена с всички желания; всички главни психични нерви са центрирани там; То е дом на жизнения дъх, ума, светлината на знанието. (от Ащанга Хридаям, Малаям)

20. Господ, чиито дом е вътрешността на Лотоса на Сърцето е възхваляван като Господаря на Пещерата (Гухеша). Ако чрез силата на практиката чувството “Аз съм Той, Аз съм Гухеша” е толкова твърдо установено, колкото сегашната идея, установена в тялото, че си егото, и така пребиваваш като Гухеша, илюзията, че си нетрайното тяло, ще бъде заличена, както тъмнината при изгряващото слънце. (композиран от Бхагаван, употребявайки идеи от два стиха, намерени в Прабхулинга Лила, стих 45, 46, Каннада)

21. Когато Рама попитал: “Кое е великото огледало, в което ние виждаме тези образи на нещата? Какво е това, което наричат Сърце на всички същества по света?”, Вашиштха отговорил: “Когато разсъдим, ние виждаме, че всички същества по света имат две различни сърца” (Йога Вашиштха, 5-78 - стих 32, 33)

22. Едното от тях си струва да се приеме, а другото да се отхвърли. Чуй как се различават. Органът, наречен сърце, стоящ някъде в гърдите на физическото тяло, трябва да се отхвърли. Сърцето, което е Чисто Съзнание, трябва да се приеме; то е едновременно и вътре, и вън – няма вътре или вън за Него. (Йога Вашиштха, 5-78 - стих 34, 35)

23. Това всъщност е истинското Сърце и в Него пребивава целият този свят. То е огледалото, в което се виждат всички неща. То е източника на цялото изобилие. Оттук Съзнанието може да се определи като Сърцето на всички същества. Сърцето не е органа от преходното тяло, инертно като камък. (Йога Вашиштха, 5-78 – стих 36, 37)

24. Следователно чрез практикуване на разтваряне на егото в чистото Сърце, което е всесъзнаващо, тенденциите на ума (васаните), както и дишането ще бъдат подтиснати. (Йога Вашиштха, 5-78 – стих 38)

25. Постоянната медитация в Сърцето: “Това чисто необусловено Съзнание, Шива, съм Аз”, премахва всички привързаности на егото. (Девикалоттара, стих 47)

26. Проучил различните състояния на съществуване и здраво прихващайки с ума тази Върховна Реалност, играй своята роля в света, о, герою. Ти знаеш Истината, която е в Сърцето на всички проявления. Без никога да се отклоняваш от Реалността, играй в света, о, герою, като че ли си влюбен в Нея. (Йога Вашиштха, 5-18 – стихове 20-23)

27. Привидно ентусиазиран и възхитен, привидно развълнуван и неохотен, привидно инициативен и упорит, но все пак непривързан, играй ролята си в света, о, герою. Свободен от всички окови на привързаността и с невъзмутим ум, действащ външно във всички ситуации в съответствие с ролята, която си приел, играй в света както ти харесва, о, герою. (Йога Вашиштха, 5-18 – стихове 24-26)

28. Наричай този, който чрез знанието на Атман, е установен в Истината, който е подчинил петте си сетива - огън на Знанието, владетел на мълнията на Знанието, покорител на времето и герой, унищожил смъртта. (стих от Йога Вашиштха)

29. Също както с идването на пролетта дърветата сияят със свежата красота на зеленината, така и този, който е узнал Истината, ще сияе с нарастващ блясък, интелигентност и сила. (Йога Вашиштха, 5-76 – стих 20)

30. Както човекът, на когото, докато му се разказва история, мисълта му е някъде другаде, така и умът, който е свободен от привързаност е неактивен, докато се действа. Но умът, погълнат от привързаности, е активен, макар че не се извършват действия, така както спящият, лежейки неподвижен тук, докато сънува изкачва хълм и после пада от него. (Йога Вашиштха, 5-56 – стих 13, 14)

31. Каквито се явяват движението, престоят и разпрягането на каруцата за пътника, заспал в нея, такива са и действието, размишляването и сънят за Мъдреца, спящ в каруцата на тялото.

32. Този който търси, нека знае, че отвъд състоянията будно, сънуване и дълбок сън има четвърто състояние, т.е. буден дълбок сън, наречен турия. Но понеже само турия е реално, а останалите три привидни състояния са илюзорни, ”четвъртото” състояние всъщност е трансцеденталното състояние (туриятита).

33. Изявлението, че джнани запазва прарабдха, докато е свободен от санчита и агами4е единствено формален отговор на въпроса на невежата. Както никоя от съпругите не избягва овдовяването, когато съпругът им почине, така и когато деятелят си отиде, всичките три карми изчезват.

34. За необразованите хора има само едно семейство, съставено от съпругата, децата и прислугата. Но в ума на тези, които са с висока ерудиция, има много семейства на книгите, теориите и мненията, които са пречки за йога. (Субхашита Ратна Бхандагара, Пракарана VI, Шанта Раса Нирдеша, стих 13)

35. Каква е ползата от буквите за образованите хора, които не искат да унищожат предписаното от съдбата чрез изследването “Откъде сме родени?”. Какво друго са те, освен грамофони, о, Господи Аруначала? Те учат и повтарят думите без да осъзнават тяхното значение.

36. Необразованите биват по-лесно спасени от тези, които са образовани, но несмирени. Необразованите са свободни от демона гордост, те са свободни от болката на вихъра от мисли и думи; те са свободни от лудостта от преследване на богатство; те са свободни от много, много злини.

37. Дори човек да гледа на света като на мимолетна сламка и да знае наизуст всички свещени писания, ще му е трудно да се освободи от ограничението, ако е очарован от блудницата на мръсното ласкателство.

38. Без да мисли за себе си като отделен от другите, без да се отклонява от истинското си състояние, ако човек пребивава винаги в собственото си Себе, кой е чужд за него? Какво значение има какво казват хората за него? Какво значение има дали някой го хвали или го обвинява?

39. Пази недвойнственост (адвайта) в Сърцето. Никога не му придавай действие. Дори ако го отнасяш към всичките три свята, о, сине, то не може да бъде отнесено към Гуру. (Таттвопадеша, стих 87, от Шанкарачаря)

40. Ще изкажа истинската същност на крайното учение на Веданта: Когато егото загине, остава само Това, Себето, което е Чисто Съзнание.

_________________
 . 
[1] През 1915 година, когато Бхагаван живял в Скандашрамам, млад поклонник, Джагадишвара Шастри, написал на парче хартия на Санскрит думите: хридая кухара мадхйе (във вътрешността на пещерата на Сърцето). След това излязъл по работа. Когато се върнал, за негова изненада намерил завършен Санскритски стих, започващ с тези думи и разбрал, че Бхагаван го е дописал. Този стих по-късно бил преведен от Бхагаван на Тамил и бил включен в "Приложението на четиридесетте стиха". Кавяканта Ганапати Муни включил стиха също и в неговата Шри Рамана Гита, глава II, стих 2.

[2] Махaрши композирал оригиналния текст на стиха на Санскрит и по-късно го превел на Тамил.

[3] Първите два реда от оригиналния стих били композирани от Махарши, а вторите два са от Вивекачудамани, стих 84

[4] Санчита е кармата, натрупана в миналото; Агами е кармата за отработване в бъдещето; Прарабдха е кармата, отработвана в настоящето.


© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар