10 октомври 2018

Моята молитва


В Евангелията от Матей (6:9-13) и Лука (11:2-4) Иисус ни учи как да се молим:

Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

Повтарям си тази молитва многократно всеки ден. Освен че се моля от сърце, молитвата ми действа успокояващо – тушира мисловния шум, премахва ненужните тревоги и желания.

Когато съм в църква, манастир или параклис изричам текста точно по Евангелията. Така съм го предал и на любимите ми внучки, които знаят молитвата наизуст.

Когато съм сам обаче, си позволявам малки промени, които правят съдържанието по-близко до сегашния ми, съвременен светоглед.

Ето петте места, в които използвам свои думи в Господнята молитва.

Отче наш, Който си на небесата! Знаем, че думата "небеса" е символ, но от хилядолетия вярващите молейки се гледат нагоре към небето. Това беше дало повод на комунистите-атеисти да кажат: "Ето, Юри Гагарин се качи на небето и не видя никакъв Бог". Заменям "небесата" с навсякъде, защото Бог Е навсякъде. Материалният свят, вселената са пропити от него. И щом е навсякъде, той е и вътре в нас. В центъра на моето тяло, под гръдната кост има едно място, където чувствам Бог най-близо. Към тази точка насочвам вниманието си, когато се моля.

Ето как изразява това великият Ботев:

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

...както на небето, тъй и на земята... Отново символи. Заменям "небето" с непроявения, а "земята" – с проявения свят. Непроявеният свят е Божественият свят, Чисто Съзнание. Той е Тук и Сега, в него не съществуват време и пространство. Затова когато ни питат: "Добре, Бог е създал всичко, но кой е създал Бог?", отговорът е: "Никой. Бог не е създаден и няма да изчезне. Бог Е.

И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм.
(Изход 3:14).

Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
(Йоан 8:58).

От непроявеното води началото си проявеният свят, вселената (дали вследствие на Големия взрив или друго – няма значение). Проявеният свят се развива във времето и пространството – той има начало и край, раждане и смърт.

...и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия... Всъщност в оригиналния текст вместо "лукавия" е използван терминът "злото". Аз замествам думата "лукавия" с желанията. Мисля, че в основата на нашите простъпки най-често стои желание – за власт, пари, охолен живот, любов (да получаваме, а не да даваме) и пр.

В Божия закон последните пет Божи заповеди са свързани с нашите греховни желания – от Не убивай (мъст), прелюбодействай (сексуално желание), кради и лъжи до конкретното Не пожелавай нищо, което е на ближния ти.

Разбира се, някои могат да имат и положителни желания – да обичат Бог, да помагат на другите и пр., но при повечето от нас преобладават желанията на егото. 

...защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. В по-стари версии на българския превод е "нине и присно и во веки веков". Аз използвам сега и завинаги. Много е важно да не забравяме, че истинският живот за нас е само и единствено тук и сега. Само тук и сега ние можем да се докоснем реално до Бога. Всичко останало са мисли в главата ни – спомени от миналото и очаквания за бъдещето...


И така, ето молитвата, която си повтарям всеки ден:

Отче наш, Който си на навсякъде.
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както в непроявения, така и в проявения свят;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от желанията;
защото Твое е царството, и силата, и славата сега и завинаги.
Амин!


Вероятно в този момент мнозина от вас ме обвиняват в богохулство. Да, аз съм грешен и моля Бог да ми прости греховете. Важното е, че не хуля Светия Дух, защото е казано:

...всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено;
а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.
(Лук. 12:10).


 . 

24 юли 2018

Вътрешна тишина


по книгата "Лиценз за щастие. 
Будистки приказки за Просветление" 
от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 


ВЪТРЕШНА ТИШИНА

Прочутият основател на даоизма Лао Дзъ излизал на разходка всяка вечер, придружен от един от учениците си. Лао Дзъ имал едно строго правило: ученикът да не продумва по време на разходката.

Веднъж един нов ученик получил честта да придружи Лао Дзъ. В този ден учителят и ученикът стигнали хребета на планината тъкмо когато слънцето залязвало на хоризонта. Небето на запад било обагрено с ивици от наситено пурпурно, златно и жълто, сякаш в небесата развявали пряпорци за невидимо празненство.

Младият ученик, възхитен от природния спектакъл, не могъл да се сдържи и възкликнал развълнувано:

– Какъв прекрасен залез!

Ето, че нарушил строгото правило за безмълвието.

Учителят тихо се обърнал и се върнал в манастира. Когато стигнали там, Лао Дзъ постановил, че младият ученик няма право повече да го придружава на разходка. Той бил нарушил правилото.

Приятелите на младежа се опитали да се застъпят за него.  В края на краищата било само едно изречение. Какво лошо има в това да коментираш такъв възхитителен залез?

Лао Дзъ обяснил:

– Когато ученикът каза: "Какъв прекрасен залез", той вече не виждаше залеза. Той забелязваше само думите.

Има фундаментална разлика между това да възприемаш описанието на нещо и да преживяваш самото нещо. Разликата е същата като между пътната табела и мястото, към което сочи. Да мислиш нещо, не е като да го знаеш.

И така, как да постигнем вътрешна тишина? Повечето хора са толкова пристрастени към мисленето, че както сами твърдят, не могат да спрат да мислят. Следващото упражнение показва колко лесно може да се  установи вътрешна тишина и колко приятно е усещането:
  1. Седнете удобно, затворете очи и в продължение на минута-две релаксирайте тялото.
  2. Вместо да се отдавате на мисли, безмълвно повтаряйте фразата "Намо тасса" в продължение на минута.
  3. След това започнете да правите пауза между сричките: На...Мо...Тас...Са...На...Мо...Тас... Са... и т.н.
  4. Постепенно увеличавайте паузите: На......Мо......Тас......Са......
  5. Ако в паузите се промъкнат мисли, съкратете ги: На Мо Тас Са. Това ще прогони мислите. После отново се опитайте да увеличите дистанцията между сричките.
  6. Скоро пространството между сричките ще стане голямо и в това пространство ще преживеете непосредствено неописуемата вътрешна тишина.
Не е важно какво означава намо тасса. По-добре е да не знаете. Иначе това отново ще ви поддикне към мислене.



Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет.
 . 

Лиценз за щастие


по книгата "Лиценз за щастие. 
Будистки приказки за Просветление" 
от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 


ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ

Налагало ми се е да принтирам и много лицензи за щастие. Трябва ни разрешително, за да шофираме, да се оженим, да притежаваме куче и за още много неща в модерния свят - защо де не можем да получим разрешително да бъдем щастливи?

Много хора смятат, че не заслужават да бъдат щастливи. Може би защото са направили нещо ужасно в миналото, за което не могат да си простят. Или защото са били малтретирани от някого и са изгубили чувството за самоуважение.

В Германия, по време на ритрийт, на който преподавах, един младеж срещаше трудности при медитацията. Той ми каза, че в момента преживява други проблеми в живота си. Не можеше да установи стабилна връзка. В кариерата си не напредваше. Имаше чувството, че животът му е една безкрайна мрачна зима. Всеки път, когато се появеше възможност за щастие, той по навик я отхвърляше. Подсъзнателно вярваше, че не заслужава да е щастлив. Много са хората като него.

Забелязах, че изпитва голямо уважение към мен. Приятелите му ми казаха, е той ме смята за свой всезнаещ, вселюбящ духовен учител! Това беше доста преувеличено, но все пак ми даваше известно предимство. Дадох му лиценз за щастие, подписан от човек, когото той смяташе за непогрешим. От мен!

Младежът прие лиценза с такава почит, че го взе на сериозно. Сложи го в рамка и го окачи на стената. Той постоянно му напомняше, че човек с авторитет му беше разрешил да бъде щастлив. Затова престана да отхвърля моментите на радост и си позволи да бъде щастлив. Много от проблемите му, включително и в медитацията, изчезнаха.

Единствената неприятност дойде от това, че казал за лиценза на свой приятел, който качил снимка във Фейсбук. Скоро бях залят от толкова молби за лицензи за щастие, че за известно време изгубих собственото си щастие, тъй като нямах време да медитирам!

Ето защо в края на тази книга съм включил официален лиценз за щастие. Можете да впишете името си, да го изрежете и да го запазите в портфейла си, ако искате винаги да имате подръка нещо, което да ви напомня да си позволявате щастие. Поставил съм на всички своя печат на одобрение!




 .