Той е любим мой комедиен актьор. Гледал съм епизоди на "Улицата" на Теди Москов с негово участие десетки пъти.
Много приятно бях изненадан да науча, че и той върви по Пътя на вярата, както и много читатели на този блог.
Срещал съм израза "Бързайте да правите добро!" и преди и много го харесвам. Пуснах търсене в мрежата и попаднах на негово интервю от 2017 год.
Публикувам го тук с надеждата, че може да бъде от полза за читателите на "Среща с духовното".
Бързайте да правите добро!
Автор : Кръстьо Лафазанов
Интервю на Борислав Мариянов
Срещнахме се с един от най-популярните и обичани български актьори, който се съгласи да разговаря с нас за посещенията си на Света Гора, вярата и духовния живот.
- Здравейте, благодарим Ви, че се съгласихте да поговорим!
- Аз се притеснявам малко да говоря за вярата, защото човек не бива да парадира и да се хвали, но се надявам, че ще сме полезни!
- Разбрахме, че обичате да посещавате Света Гора, разкажете ни!
- Тази година бяхме за много кратко – за един ден отидохме. Беше вторник в Страстната седмица, бяхме до седем без нещо на служба във Великата Лавра. След това веднага трябваше да хванем такси, за да отидем до Карея. В църквата в Карея се поклонихме на иконата Достойно Есть, а службата продължаваше! После си оставихме багажа и минахме през скита Св. Андрей, и там имаше служба! След това хванахме микробус, отидохме на Пантократор. Поклонихме се на Геронтиса. Накрая решихме да отидем и до нашия манастир, понеже успяхме веднага да хванем корабчето. Там също продължаваше службата! За наша радост навсякъде участвахме в богослуженията! Човек отива на Света Гора с особена нагласа. Обикновено отиваме да се помолим, да се поклоним, да почетем, да възхвалим и най-вече да благодарим! Всеки човек има нещо, за което се обръща към Бог – понякога и в последния момент, но много е важно след това да се благодари! Когато молим, Господ ни дава по един или друг начин най-доброто за нас, защото мисля, че Той знае по-добре от нас какво ни е необходимо. Не бива да забравяме да благодарим, защото това е едно от най-важните неща в живота – човек да е благодарен! Също да обича това, което прави, да има любов във всяко нещо. Когато например в нашата професия, отправиш любов към публиката, тя няма как да не се върне към теб! Тогава човек е удовлетворен. Не само с финансите. Аз за първи път искам да разкажа една история, която ми се случи на Света Гора. Бях просто поразен от добротата на хората там. Монасите усещат кой за какво отива и са толкова щедродушести! Отидохме да осветим една икона на Св. Георги – поръчана от мой приятел за новостроящ се храм. Искахме да я осветим именно на Света Гора. Oт Ватопед до нашия манастир трябваше да я носим пеша – около 10 километра. Вървяхме пет, шест човека около два часа и никой не усещаше умора някаква – бяхме вдъхновени. Изкачихме едно било и горе ни чакаше монах с кола и ни помогна, закара ни. Бяхме тръгнали на следващия ден някъде и този същият монах, отивайки някъде другаде, изпълнявайки друго задължение, защото там никой не стои без работа, пак ни видя и пак ни качи. След това още веднъж и така сякаш Господ ни го пращаше и искахме нещо да му дадем за благодарност, да му оставим нещо. Оказа се, че имаме само едни чисто нови чорапи. Този човек беше уникален. Казахме му: „Отче, да ти оставим тези чорапи!” А той вика: „Дайте ги на някой беден човек, аз имам всичко, нищо не ми трябва”. Това ме накара после да се замисля какво му трябва на човек. Какво му трябва – вяра, любов към хората – имаме ли това, имаме всичко. Този човек беше толкова щастлив. Имаше само расото на гърба си, беше усмихнат и очите му, бръчките около очите бяха такива, че виждаш, че този човек е винаги усмихнат и винаги щастлив. Намерил е призванието си да служи на Бог. Той знае, че това е целта на живота. Тези бръчки около очите няма да ги забравя. Там хората изглеждат по друг начин. Там хората греят, около тях сякаш има някаква светлина. Това са изключителни хора, много можем да вземем от тях. Човек като отиде веднъж, усеща благодатта на това свещено място, присъствието на Света Богородица, на Светия Дух и пак му се иска да се върне! Това, което там може да се намери, тука някакси започва да изчезва и човек има необходимост да отива, по някакъв начин да се пречисти, да поеме от тази благодат, за да може да издържи на тези изкушения, на тези изпитания. Човек сякаш се връща назад във времето.
- Мисленето ни се променя, усещаме се, че мислим по различен начин.
- Аз често ходя със сина ми и със зет ми. Синът ми беше малък, когато отидохме за първи път. Той отива и сякаш нещо отвътре го кара да става по-добър, отива, помага на монасите, полива цветя, кипариси – то е изключително, гледаш идва камион с дърва и трябва да се разтоварва или трябва да се копае нещо в градината и го виждам, че е щастлив от това, което прави. Беше много интересно… Освен това, там това, което може да се види като икони, като архитектура, като стенописи, които са запазени от толкова време, човек няма къде да ги види на друго място. Тези чудотворни икони, обсипани от благодарност с какво ли не – явно хора, които са се молили, са получили я изцеление, я някаква помощ, която им е била нужна!
- Молитвите им са били чути.
- Виждаш как всичко е обсипано с любовта на хората. Това място е заредено с такава любов, когато човек отиде там, не може да бъде лош. Просто виждаш и се прекланяш пред това, което е било, пред тази сила, усещаш я и си даваш сметка как си живял и какво трябва да промениш, за да живееш по Божиите закони, което е най-важното нещо – за морала, за етиката и когато живееш по тези закони, а не по икономическите закони, някакси нещата започват да се получават.
- Животът ти се променя!
- Хората не могат да разберат, че освен тези икономически закони, освен тази борба за пари, за средства, за оцеляване, трябва да има и една друга борба – духовна, за това, което е вътре в нас, за душата, която е по-важната, да потърсим спасение. Аз приемам всичките тези трудности, които ни се случват, на които сме подложени, като един урок, който ни дават, който ние не сме научили. Ако нещо научиш в живота, той после няма да ти прати същото изпитание, ако си се поправил, но ние много често правим едни и същи грешки и получаваме същия шамар, защото няма как, трябва човек да се поправи.
- Животът е непрекъснато училище.
- Да, трябва да си винаги в час и да си вземаш изпитите, защото като не си вземеш изпитите, няма как да минеш на следващото ниво. В това време, в което виждаш, че има толкова много хора, които страдат, трябва да има и някаква помощ към тия хора, защото те не трябва да се чувстват сами, човек трябва да иска да помага. Няма да забравя, един от монасите в нашия манастир ни даде снимка на монах, който е правил манастир в Украйна, и на надгробната плоча, където е погребан, имаше девиз: „Бързайте да правите добро!” Това много ме впечатли! Като си помисли човек каква философия има в това нещо и колко е обикновено – „Бързайте да правите добро”, не знаете колко време ви остава. Ако всички по някакъв начин вярват и знаят, че това, което правят, после им се връща умножено, мисля, че това ще оправи държавата, а не икономиката и всичките тези неща, които си мислим, че ни помагат.
- А тук в България, освен този манастир във Владая св. Петка, има ли други места, които да са Ви любими?
- Много обичам да идвам тук – в храм Св. Атанасий, отивам и в Св. Николай във Варна, в Катедралата и в Малката Света Богородица. Винаги, когато дойда тук, минавам по всички тези храмове и паля свещичка навсякъде, защото навсякъде я има Благодатта, има мощи, има чудотворни икони – иконата на Св. Георги, която е третата чудотворна икона – копие на Молдавската икона, тук е иконата и на Св. Богородица Всецарица, която е изключителна, от манастира Ватопед, която е помагала на много хора да се изцерят. Поясът на Богородица също е в този манастир. Много са нещата, стига човек да поиска – в храм св. Николай има мощи на св. Николай, на св. Лука Кримски – изключителен светец. Много интересно е житието на този човек – едно е да говориш за светци, които са живели в по-далечно време, друго е, когато хората са ги познавали, почти съвременници са ни. Аз имах щастието да чуя гласа на стареца Паисий, как пее – бил е записан в килията му. Чуваш гласа на човек, който всъщност е светец! Ние не си даваме сметка, че много от тия хора, с които общуваме, специално там (на Света Гора) са изключително чисти. Игуменът на нашия манастир, мога да кажа, че това е един уникален човек, уникална личност. Това е толкова, как да го кажа, прозорлив човек. Когато отидеш и го видиш, той работи, винаги е нещо зает. Само ръка да му целунеш, трябва да си щастлив, че си се докоснал до такъв човек. Общуването с такива хора дава много наистина.
- Вярата помага или пречи на актьорската професия?
- Ако може човек по някакъв начин да прехвърли тази своя вяра към публиката, да я предаде, разбира се, не всички произведения са такива – пиеси, скечове или филми, не всички имат тази същност. Гледам в героите ми, дори и отрицателни да са, хората винаги да могат да видят това, което той трябва да прави и да не прави. Да извлекат някаква поука, защото са ми казвали за актьор, който е светец. Той се обръща на сцената, защото е трябвало нещо да извърши, което е било в разрез с канона, някакво осмиване и изведнъж нещо се преобръща в него и той започва да говори на публиката по друг начин. Тук при нас, ние сме толкова отдалечени вече… Естествено, че има пиеси, в които има и хулене, но човек трябва по някакъв начин да използва професията си, за да прехвърля доброта, независимо какво играе и как го прави. Така хората да се обръщат и да виждат нещата от живота, които са добри и да правят правилния избор. Това е един вид проповед. За мен наистина театърът е храм. Ти отиваш в храма, усещаш, получаваш това, което ти е необходимо. Същото би трябвало да е и с театъра, така го виждам аз – да развиваш в хората добродетели, християнски добродетели.
- В тази връзка, случвало ли Ви се е да откажете някоя роля? Имате ли възможност да избирате?
- Да, случвало ми се е. Някой път човек може да избира, някой път не. Когато няма възможност да избира, човек се измъчва, моли се за това, трудно е, душата ти се измъчва, и не само душата. Можеш след това да направиш 5 или 6 неща, които да помогнат на хората да се обърнат. Това все пак е сериозно изпитание. Аз имах щастието да работя с един грузински режисьор, който направи „Дванайсета нощ” в Народния театър, световно известен режисьор – прави в Англия Шекспирови пиеси, едни от най-добрите за миналия век, поставяни в света. Той беше включил едни библейски сцени, но ги беше направил толкова красиво, толкова поетични бяха тия сцени, съграждаха в Шекспировата творба! Беше уникално усещане! Хората усещаха поетиката, дали бяха вярващи или не, и красотата на това, което той беше направил в пиесата.
- Популярността пречи ли в борбата със страстите, със суетата, с гордостта?
- Ами непрекъснато съм в борба, като всеки човек. Популярността подхранва гордостта, а това е, как да го кажа, един от най-големите, основният грях. Смирение трябва да има във всяко нещо. Човек просто не може да си мисли, че е много велик. Не зависят от теб нещата. Ти си само проводник на тази Божия искра. След като ти е дадено, направил си нещо и си станал популярен, ти трябва да бъдеш пример. Виждат те във всякакви ситуации – те за теб са обикновени, но за тях не са – да пиеш кафе, да влезеш да си запалиш свещичка, да се помолиш. Някой път хората не разбират, влизаш в църква, те започват да се снимат с тебе, ами изчакайте, след това ще се снимаме. Ти си отишъл за друго в храма. Почитта към Бога трябва да е най-главното, не към някой актьор или певец или който и да било – популярен го е направил Господ.
- Всичко е на Бога и ни е дадено да го ползваме!
- Както казват, не може бълхите да спорят на кого е кучето! Ти си на тая земя и няма как да е твоя, да я парцелираш, да казваш: Това е мое! И къде ще отиде това? Ще си го вземеш ли един ден – не! – друг ще се възползва. Затова – ползвай си го под наем и бъди благодарен. Колкото повече хора направиш щастливи, толкова по-добре ще живееш. Трудно е да живееш спокойно като виждаш хора, които се мъчат и няма какво да ядат, примерно. Не можеш да бъдеш щастлив. Ще бъдеш щастлив, когато виждаш усмихнати хора – другото е суета.
- Благодарим Ви!
Източник: Православен свят
П.П. За моето посещение на Света гора можете да прочетете ТУК...
.
.jpg)
