18 януари 2018

Атанасовден


Благодаря на всички приятели от Facebook за поздравленията по случай Атанасовден.

Почувствах се член на едно много голямо и задружно семейство.

Свети Атанасий Велики е роден през 295 г. в Александрия. Животът му преминал в борба с останалите вери. По време на Първия вселенски събор през 325 г. се проявил с познания и възможност да доказва тезата си, да оборва противника. Св. Атанасий има основен принос за обявяване на арианството за ерес.

За разлика от моя велик съименник, аз съм миролюбив и не обичам спора. Харесвам стиха на Хафиз:

Изпълнен съм с любов към всяка църква и джамия,
към храмове и към параклиси, защото знам, че там
човеците с различни имена наричат
Единия Бог.

Между другото, в историята на Християнството преминава една нишка: Арианство - Богомилство - Дъновизъм - Езотеризъм - Нова епоха, към която не съм напълно безразличен...

Неслучайно съм бил член на група "Богомилите" ;).

Благодаря още веднъж!

Изпращам ви Любов и Светлина.

Атанас Дюлгеров,
18.01.2018 год.


 . 

17 януари 2018

Израстваш в покой и тишина


По Аз съм ТОВА на 
Шри Нисаргадатта Махарадж


Въпрос: Според индийската традиция гуру е абсолютно необходим. За какво е задължителен той? Майката е задължителна, за даде тяло на детето. Но тя не му дава душа. Нейната роля е ограничена. Какъв е случаят с гуру? Неговата роля също ли е ограничена и ако да, до какво? Той относително ли е необходим или абсолютно?
Махарадж: Истинският гуру е най-вътрешната светлина, която блести тихо и вечно в Сърцето. Всички други просто ти показват пътя.

В: Не се интересувам от вътрешния гуру, а само от този, който посочва пътя. Много хора вярват, че без гуру йога е недостижима. Те непрекъснато търсят правилния гуру, като сменят един с друг. Каква стойност имат такива гуру?
М: Те са преходни, обвързани с времето. Срещате ги на всяка крачка в живота. Те са ви необходими за придобиването на знания и умения.

В: Майката е само за един живот – тя се появява с раждането и изчезва със смъртта. Тя не е вечна.
М: По същия начин гуру, който е обвързан с времето, не е завинаги. Той изпълнява предназначението си и отстъпва мястото си на друг. Това е нещо много естествено, така че това не е упрек към него.

В: Трябва ли ми отделен гуру за всяко знание или умение?
М: Няма правила в тези въпроси, освен едно – външният гуру е преходен, вътрешният е постоянен и неизменен, въпреки че в проявата и действията си е винаги нов.

В: Каква е връзката между вътрешния и външния гуру?
М: Външният гуру е представител на вътрешния, а вътрешният приема за определен период външния.

В: Кой полага усилия?
М: Ученикът, разбира се. Външният гуру дава инструкции, а вътрешният дава сила. Будното им прилагане е от ученика. Външният гуру е безпомощен, ако липсва воля и желание, интелигентност и енергия у ученика, Вътрешният гуру предлага шанс. Тъпотата и преследването на погрешни цели води до кризисни състояния и ученикът се събужда един ден на същия хал. Мъдър е този, който не чака сътресение, защото то би могло да е много силно.

В: Това заплаха ли е?
М: Не, това е предупреждение. Вътрешният гуру не е ангажиран в ненасилие. Той може да бъде доста жесток понякога, за да разруши тъпота или извратеност на личността. Неговите работни инструменти са страданието и смъртта, но също животът и щастието. Ненасилието е общ закон само в дуалността.

В: Трябва ли човек да се страхува от собственото си себе?
М: Не трябва да се страхува, защото себето означава нещо добро. Но трябва да бъде приемано сериозно. То зове за внимание и подчинение. Ако не бъде чуто, то преминава от убеждаване към принуждаване – то може да изчака известно време, но не може да бъде отхвърляно задълго. Трудността не идва от гуру, бил той вътрешен или външен. Гуру винаги е налице. Това, което липсва, е зрял ученик. Какво може да се направи, ако човекът не е готов?

В: Да бъде готов или да иска?
М: И двете. То е едно и също. В Индия наричаме това адхикари. Това означава едновременно способен и годен.

В: Може ли вътрешният гуру да даде посвещение (дикша)?
М: Той може да даде всякакви посвещения, но посвещението в Реалността трябва да дойде отвътре.

В: Кой дава крайното посвещение?
М: То само дава себе си.

В: Имам усещането, че се движим в кръг. Всъщност аз познавам само едно себе – сегашното, емпирично себе. Вътрешното или висшето себе не е нищо друго освен една идея, създадена за обяснение и поощрение. Ние говорим за него сякаш то има независимо съществуване, но то няма.
М: И вътрешното, и външното себе са въображаеми. Манията за "аз" се нуждае от друга фикс идея, а именно за "супер аз", за да бъде излекувана, както, ако на човек му е влязъл трън, му трябва друг трън, за да извади първия. Или друга отрова, която да неутрализира предишна. Всички твърдения сами по себе си са зов за отричането си, но това е само първата стъпка. Следващата е да се отиде отвъд двете.

В: Разбирам, че външният гуру е необходим, за да предизвика моето внимание към мен самия и към спешната необходимост да направя нещо за себе си. Разбирам също неговата безпомощност, когато става въпрос за дълбока промяна в мен. Но вие въвеждате сатгуру – вътрешния гуру, който е безначален, неизменен, основата на съществуването, твърдо обещание, основна цел. Той концепция ли е или реалност?
М: Той е единствената реалност. Всичко друго са сенки, които комплексът тяло-ум (деха-будхи) хвърлят върху лицето на времето. Разбира се, дори и сянката е свързана с реалността, но самата тя не е реална.

В: Аз съм единствената реалност, която познавам. Докато мисля за сатгуру, той също е в нея. Какво печеля, като прехвърлям реалността върху него?
М: Твоята загуба е твоята печалба. Когато видиш, че сянката е само сянка, преставаш да я следваш. Тогава се обръщаш в обратна посока и виждаш слънцето, което си е било там през цялото време – зад гърба ти!

В: Учи ли ни вътрешният гуру?
М: Той дава убеждението, че си вечен и неизменен, че си реалност-съзнание-любов, че си във и отвъд всички проявления.

В: Убеждението не е достатъчно. Трябва да има увереност.
М: Правилно. Но в този случай увереността приема формата на смелост. Страхът изчезва напълно. Това състояние на липса на страх е изключително ново, и все пак не би могло да се сбърка. То е и дълбоко усещано като свое собствено, като нещо, което не може да бъде отречено. То е като любовта към собственото дете. Кой би могъл да се усъмни в нея?

В: Слушахме за развитие на нашите духовни стремежи. Какво развитие имате предвид?
М: Когато отидеш отвъд развитието, ще разбереш какво е развитие.

В: Какво ни кара да се развиваме?
М: Тишината е основният фактор. Израстваш в покой и тишина.

В: Умът е толкова ужасно неспокоен. По какъв начин да го утихнем?
М: Довери се на учителя. Вземете мен за пример. Моят гуру ми заповяда да посветя вниманието си на усещането "аз съм" и да не обръщам внимание на нищо друго. Аз просто се подчиних. Не съм следвал никакъв специфичен начин на дишане или медитация, или изучаване на писанията. Каквото и да се случваше, аз трябваше да отклонявам вниманието си от него и да оставам с усещането "аз съм". Може да изглежда просто и дори грубо. Единствената причина да го правя беше, че моят гуру ми беше казал. И то проработи! Подчинението е мощен разтворител за всички желания и страхове.
Просто обръщай гръб на всичко, което владее ума. Върши работата, която трябва да свършиш, но избягвай нови задължения, поддържай празнота и достъпност, устоявай на това, което идва неканено.
Накрая ще достигнеш състояние, в което не се хващаш за нищо, състояние на изпълнена с радост непривързаност, на вътрешна лекота и неописуема свобода, и все пак прекрасна и реална.

В: Когато търсачът на истина искрено практикува своята йога, неговият вътрешен гуру напътства ли го и помага ли му, или го оставя сам на себе си, просто чакайки резултата?
М: Всичко се случва от само себе си. Нито търсачът, нито гуру правят нещо. Нещата се случват така, както се случват. Осъжданията и похвалите се раздават по-късно, когато се появи усещането за правене.

В: Много странно! Със сигурност действащият е преди деянието.
М: Точно обратното! Деянието е факт, деятелят е само концепция. Самият език показва, че докато деянието е сигурно, то деятелят е под съмнение. Прехвърлянето на отговорността е странна човешка черта. Като се вземе предвид безкрайният списък от фактори, необходими, за да се случи нещо, човек трябва да признае, че всички неща са отговорни за всички неща, колкото и да са далеч едни от други. Правенето е мит, роден от илюзията за "мен" и "мое".

В: Колко мощна илюзия!
М: Без съмнение, защото се основава на реалността.

В: Кое е реално в нея?
М: Открий, като различиш и отхвърлиш всичко нереално.

В: Не разбрах добре ролята на вътрешното себе и духовните стремежи. Кой прави усилието? Външният или вътрешният аз (себе)?
М: Вие сте изобретили думи като "усилие", "вътрешен", "външен", "себе" и т.н., и се опитвате да ги наложите на реалността. Всичко се случва такова каквото е, но ние се опитване да изградим модели, установени чрез структурата на нашия език. Този навик е толкова силен, че имаме склонност да отричаме реалност на всичко, което не може да се облече в думи. Просто отказваме да видим, че думите са само символи, свързани с установена практика и навик за повтарящи се изживявания.

В: Каква е стойността на духовните книги?
М: Те помагат да се разпръсне невежеството. Те са полезни в началото, но накрая се превръщат в пречка. Човек трябва да знае кога да ги отхвърли.

В: Каква е връзката между атма и сатва. Между Себето и всеобщата хармония?
М: Каквато е между слънцето и лъчите. Хармонията и красотата, разбирането и състраданието са израз на реалността. Те са реалността в действие, влиянието на духа върху материята. Тамас затъмнява, раджас изкривява, а сатва хармонизира. Със съзряването на сатва се прекратяват всички желания и страхове. Реалното съществуване се отразява без изкривяване на ума. Материята се скрива, а духът се разкрива.
Двете се виждат като едно. Те винаги са били едно, но несъвършеният ум ги вижда като две. За да се срещнат материята и духът в ума, задача на човека е да направи ума си съвършен.

В: Чувствам се като човек, застанал пред вратата. Знам, че тя е отворена, но е пазена от кучетата, наречени желание и страх. Какво да правя?
М: Подчинявай се на учителя и се изправи лице в лице с кучетата. Дръж се така все едно ги няма. И отново подчинението е златното правило. Свободата се печели чрез подчинение. За да избяга човек от затвора, той трябва безусловно да се подчинява на инструкциите на тези, които работят за неговото освобождаване.

В: Думите на гуру имат малка сила, когато хората просто ги чуват. Човек трябва да има вяра, за да им се подчини. Какво създава тази вяра?
М: Когато времето дойде и вярата идва. Всяко нещо идва с времето си. Гуру е винаги готов да споделя и дава, но няма кой да взема.

В: Да, Шри Рамана Махарши обикновено казваше: "Има много гуру, но къде са учениците?"
М: Е, с времето всичко се случва. Всички ще преминат, нито една душа (джива) няма да бъде загубена.

В: Много се страхувам да не приема интелектуалното разбиране за реализация. Мога да говоря за истината, без да я познавам, а може да я познавам, без да кажа нито една дума.
Разбрах, че тези разговори ще бъдат публикувани. Какво ще бъде тяхното влияние върху читателя?
М: Те ще цъфтят, зреят и дават плодове във внимателния и задълбочен читател. Думите, които се основават на Истината, имат своя собствена сила, ако бъдат тествани в пълнотата им.



 . 

15 януари 2018

Речник на духовни термини в индуизма


А
Ачаря: учител на Гуру
адвайта: недвойнственост, често неправилно определяна като “монизъм”
агами карма: добри и лоши действия, очаквани да донесат плод в бъдещи раждания
ахам: азът, въплътеното себе, душата
ахам спхурана: трепетът на Блаженството на Себето в Сърцето
ахам сварупа: собствената природа на човек
ахамкара (или аханкара): его
аджнана: невежество, знание за различие
ананда: блаженство
анартха: лошо, безполезно
антахкарана: апарат за вътрешно възприятие
антармукха дришти: вътрешно зрение
апана: един от петте жизнени дъха
арпана: отвъд проявения живот; свободен от живот
асана: йогическа поза
ащанга йога: йога състояща се в дисциплина от осем степени
атман (или атма): Себето; първоизточникът на живота и усещането
атма дхяна: съзерцанието на Себето
атманусандхана: правене
атма вичара: изследване в Себето
авидя: незнание, невежество

Б
Бхагаван: често използвано име за Бог; титла използвана за човек като Шри Рамана Махарши, който е признат като осъзнал своята идентичност със Себето
бахирмукха дришти: външно ориентирано съзнание
бхакта: поклонник
бхакти: преданост и любов
Бхарата: форма на обръщение, използвана от Шри Кришна към Арджуна, в Бхагавад Гита, значещо сияеща душа
бхавана: продължителна медитация; устойчива концентрация на ума
Брахма: Бог на Творението; Бог като Творец
Брахман: Върховният Абсолют
буддхи: интелект; един от четирите аспекта на вътрешния орган

В
Вайкунта: обителта на Вишну
вайрагя: свобода от светските желания; безстрастие
васани: склонности, тенденции или предразположенията на ума в настоящия живот, заради преживявания от предишни животи
Васудева: Бог Кришна като син на Васудева, Богът, чието проявление е целият този свят; един от 108-те Упанишади, показващ пътя на Васудева
Веда: свещените книги на Индусите: Риг, Яжур, Сама и Атхарва, разкрити благодарение на ришите
Веданта: абсолютната Истина установена от Упанишадите, Брахма Сутрите и Бхагавад Гита, написани от Шри Вяса; краят или връхната точка на Ведите
вина: струнен инструмент
вичара: изследването на Истината за Себето
видехамукти: освободено същество, след като е напуснало тялото
виджнанамарга: пътят на различаващото знание
Вишну: Бог като съхранител; един от Индийската Троица
вишая васани: предразположението към сетивни наслаждения
вивека: различаване
вийога: разделение
вяна: един от петте жизнени дъха, причиняващи циркулацията на кръвта и разпространението й по цялото тяло
вявахарика: феноменалното или емпиричното

Г
Ганапати: големият син на Бог Шива, премахващия пречките; същия като Бог Ганеша, главният от войнството на Бог Шива
Гудакеша: епитет на Арджуна, победителя на съня; Бог Кришна използва този термин за обръщане към Арджуна
гуни: трите основни качества, тенденции или напора, под които лежи цялото творение; саттва, раджас и тамас, охарактеризирани съответно като бяло, червено и черно

Д
дахара видя: съзерцаването на божество в пещерата на Сърцето
дева: бог или божествено същество
девата: богиня
Деви: Божествената Майка или богиня
дхарма: благочестиви дела; хармоничен живот; естественият дълг на човек; вродени качества
дхяна: медитация; седмото стъпало в рамото на осемчленната йога
дрик: субект
дришя: обект
джаганмая: мистерията на света
джива: индивидуалната душа или егото
дживан мукта: човек осъзнал върховното тъждество, докато е още в тяло
дживан мукти: освобождение в настоящия живот
джнана: знание за Абсолютната трансцедентна форма и безформеност
джнана марга: пътят на знанието
джняни: Себереализиран мъдрец; човек, който е постигнал осъзнаване чрез пътя на знанието

И
Индра: Богът на девите; първият ученик на Брахма Видя; Божествената Майка била негов учител
Иша: върховният Бог
Ишвара: името на върховния Бог индикиращо неговата власт над световете

К
Кайлаш: планина в Хималаите, известна като обителта на Бог Шива
кайваля: абсолютното Единство; крайната еманципация; един от 108-те Упанишади
кали юга: последната от четирите епохи на света, наречени Крита, Трета, Двапара и Кали; Изчислено е, че Кали е започнала през 3102 преди Христа
кама: желание; физическа любов
карма: действие, работа, дела; също плодовете на действието, акумулирани по три начина: санчита, прарабдха и агами; съдба
карма марга: пътят на ритуала, религиозни задължения и действия
кевала кумбхака: задържане на дишането, водещо до утихване на ума, без вдишване и издишване
кшетра: свещено място за поклонение; в йога, градът или полето на тялото
кшетраджна: съзнателният принцип (познат) във полето на тялото; абсолютният свидетел, осъзнаващ трите състояния на Себето: будното, съня със съновидения и дълбокия сън
кундалини: мистичен кръг от три и половина змии, разположени в пъпния регион; йогическият първоизточник на змийската сила; първичната мая

Л
лая: абсорбция; в йога, абсорбция на дишането и ума в Сърцето
лингам: вертикална колона от камък със заоблен край, символ на непроявения Шива

М
Махарши (маха риши): велик риши или мъдрец
махат: интелктуалният принцип, като източник на ахамкара – от Абсолюта води началото си непроявеното, от него махат, а от махат аханкара
махатма: възвишена душа; високо духовна личност; учител в хармония с безкрая
махавакя: четирите основни изречения, прокламиращи истината за Брахман, едното от което от Итарея (Айтарея) Упанишад от Риг Веда, Брихадаранакя от Яжур Веда, Чандогя от Сама Веда и Мандукя от Атхарва Веда; един от 108-те Упанишади, обясняващи махаваките
Махешвара:  един от петте аспекта на Бог Шива като скриващ истината от душите, докато тяхната карма не е напълно отработена
манана: размишляване; втората от трите етапи на Ведантическата реализация
манас:  ум, разум, мисловна способност; също използван за съвкупност на читта, буддхи, манас и ахамкара
мантрам (мантра): космически звукови форми на Ведите, използвани за обожание и молитва; семена букви за медитация във формата на Бог; ритуални заклинания
марана: изкуството причиняващо смърт чрез свръхестествени сили
матх: средище или обител на садхута
мая: илюзия, лъжливо явление; персонифицирана илюзия
митхя: лъжливото
мокша: освобождение; окончателна еманципация; свобода от прераждането
моуна: тишина; необяснимото; истината за Брахман, изразена от познаващия Брахман просто чрез пребиваване в покой
мудра: поза на ръка при обожаване или танц
мукта: освободена личност
мукти:  освобождение
мутт: виж матх

Н
нади: 72000-те хиляди нерви на тялото, пренасящи жизнената сила, от които ида, пингала и сушумна са трите главни; в състояние на самадхи всички те се сливат в един – пара или амрита нади
наша: унищожение
нидидхяссана: последната от трите степени на Ведантическата реализация; непрекъснато съзерцание
нираса: липса на желание
нирвикалпа самадхи: най-високото състояние на концентрация, в което душата губи всяко чувство за различие от Универсалното Себе, но е временно състояние, от което има връщане към его-съзнанието
нишчала бхава:  неподвижност; устойчивост; вечност
ништха: пребиваване в устойчива медитация
нияма: дисциплина; религиозни задължения, предписани от втората от осемте етапи на йога

П
падма: лотос; йогическа поза, в която десният крак е поставен на лявото бедро, а левият крак на дясното бедро
прамапада:  висшето състояние
парамартхика: епитет на Арджуна, значещ този, който унищожава враговете си
Параматман: истинското Себе
Партха:  Арджуна, син на Притха; друго има е на Кунти, неговата майка
праджнана гхана: Брахман; Абсолютът, неизменното знание
пракрити: първичната субстанция, от която са създадени всички неща; първичната природа
прамада: отклоняването от пребивяването в Абсолютът
прана: първият от петте жизнени дъха, центриран в Сърцето
пранава джапа: повторение на Ом
пранаяма: контрол на дишането
прарабдха карма:  тази част от съдбата заради минали действия (карма), която носи плодове в настоящото раждане
Прастхана Трая:  трите канона на Веданта:  трите Ведантически свещени текстове: Упанишадите, Брахма Сутрите, Бхагавад Гита
пратяхара: отдръпване на сетивата от обективността: петото стъпало в стълбата на йога
Пурани:  единадесет свещени книги, дадени от Вяса, отнасящи се до първичното и вторичното творение, родословие на кралете и т.н.
пурнам: завършеност, безкрай
Пуруша: дух, душа, първоизточникът на живота
Пурушартха: човешки цели; цели на човек, заслужаващи постигане, дхарма, артха, кама и мокша

Р
Рагхава: епитет на Шри Рама, като принадлежащ на линията на Рагху
раджа йога: основната система на йога, дадена от Патанджали
раджас: едно от трите основни качества, описано като червено, първоизточник на дейността (виж гуна)
риши: мъдрец (виж също и махарши)
Рудра: Бог Шива в един от неговите пет аспекта; Бог като разрушител

С
Сада Шива: върховният Бог като вечна доброта
сатгуру: велик Учител, истински или съвършен Гуру
садхана: духовно търсене или път към освобождението; техника на духовно усилие
садху: аскет или човек, който е отхвърлил света в търсене на освобождението
сахасрадала:  хилядолистният лотос; центърът на просвещението преживян във върха на главата при йогическия път
сакши: свидетел
самана: един от трите жизнени дъха
санчита карма: натрупаната карма от предишни раждания, която остава да бъде изживяна
санкалпа: воля, умствена дейност, мисъл, теденции и привързаности
Санкхя: една от системите на Индийската философия
санняса: отречение
саннясин: човек, който е отхвърлил света
сантоданта: човек, който е спокоен и има себеконтрол
сарватма бхава: състоянието на преживяването на Себето като всичко; пребиваване в единство с Битието
сат: съществуване; чисто Битие
Сатчитананда: Битие-Съзнание-Блаженство
саттва: тенденция към чистота; една от трите гуни
савикалпа самадхи: състояние на съзнанието, в което разликата между знаещ, знание и познато не е изгубена още
сиддха: човек притежаващ свръхестествени сили и способен да извършва чудеса; човек, който е изпълнил целта
сиддхи: осъзнаване, постигане; също свръхестествени сили
Сканда: по-младият син на Бог Шива; водачът на божественото войнство; Бог Субрахманя
Смрити: авторитетни Индийски свещени писания, освен Ведите (Шрути)
сушупти: дълбок сън
сварупа ништха: пребиваване в Себето

Т
тамас: тъмнина, невежество; една от трите гуни
танмая ништха: пребиваване в Себето
тапас: религиозни аскетизми
тат: Това; Брахман
таттва джнана: знание за Брахман или Атман
тат-твам-аси: “Това си ти”
турия: четвъртото състояние; Съзнанието свидетел – вечно присъстващо и непроменящо се, за разлика от променливите състояния: будно, сън със съновидения и дълбок сън

У
удана: един от петте жизнени дъха, чието седалище е във врата
Упадеша: духовно водачество или учение дадено от Гуру
Упанишади: философски писания, съставна част на Ведите

Х
хома: огнено жертвоприношение
хридаям: Сърцето (хриди + аям = център + това); седалището на Съзнанието от дясната страна на гърдите

Ч
чакра: колело, йогически център за концентрация
Чандраяна: изкупителен пост за цял месец, започващ от пълнолуние, храната е намаляна всеки ден с по една шепа за две седмици и увеличена по същия начин през светлите две седмици
чит: абсолютната интелигентност или съзнанието
Читта: ментална форма, обърната към обекти; този аспект на ума, в който са складирани впечатленията

Ш
шастри: свещени текстове
Шакти: проявената енергия на божествения аспект, представен митологично като съпруга на Бог
Шива: върховният Бог; един от Индийската Троица
Шивохам: повтарянето на “Аз съм Шива”
шраддха: искреност, доверие; вяра във теоретичното знание за Истината
шравана: слушането на Истината от Учителят
Шрути: Ведите, чути от мъдреците в тяхното трансцедентално състояние и предавани устно на учениците

Я
яма: себеконтрол, първото стъпало в стълбата на осемчленната йога; въздържане от лъжене, убиване, крадене, похот и алчност


Източник:  https://en.wikipedia.org/wiki/Glossary_of_Hinduism_terms 


 .