Дървото на Християнската църква

Източник: Православен молитвеник и Света литургия

 . 

69

Не е това, което си мислите... ;-)

Просто ставам на 69.

Вече писах На 60 и На 65.

В последните четири години доста неща се промениха. Но за това ще пиша по-нататък. За тази трансформация може да се съди по последните ми публикации.

Сега искам да споделя един спомен.

Към края на 60-те години по радиото пуснаха нова песен на Луис Армстронг "Какъв прекрасен свят".

Нямах още 20, бях влюбен в Бийтълс и Стоунс, но слушах и джаз. Луис, с неговия вълшебен тромпет и дрезгав глас, също ми беше любимец.

Скоро след като издаде този световен хит, Луис Армстронг почина. На 69. Спомням си добре, че си казах: колко жалко, но - поживял си е човекът достатъчно...

Обръщам се към младите си приятели - никога не е достатъчно. На човек му се живее. Освен това, времето лети като стрела. Днес си на 20, а докато мигнеш, ставаш на 40. Лягаш си на 50 и се събуждаш на 70...

Ето песента на Луис "Какъв прекрасен свят":

А ето и превод на текста:

Виждам зелени дървета, също и червени рози.

Виждам ги да цъфтят за мен и за теб.

И си мисля ... Какъв прекрасен свят!

Виждам синьото небе и белите облаци,

яркият благословен ден,

тъмната свещена нощ...

И си мисля ... Какъв прекрасен свят!

Цветовете на дъгата, толкова красиви в небето

са по лицата на преминаващите хора.

Виждам приятели да си стискат ръце, казвайки "Как си?"

Всъщност си казват: "Обичам те!"

Чувам бебешки плач... Наблюдавам ги как растат...

Те ще научат много повече, отколкото някога ще знам.

И си мисля ... Какъв прекрасен свят!

И си мисля ... Какъв прекрасен свят!

Колко е красиво...

-  -  -

П.П. Между другото, Армстронг почива в съня си. 

Колко леко...

 . 

Сънуващият и сънят

По "Нова земя" на Екхарт Толе.

Несъпротивата е ключът към най-голямата власт във Вселената. Чрез нея съзнанието (духът) се освобождава от затвора си - формата. Вътрешната несъпротива към формата - към това, което е, или се случва - е отричане на абсолютната реалност на формата. Съпротивата прави света и нещата от света да изглеждат по-реални, по-солидни и по-трайни, отколкото са, като в тези "неща" се включва и вашата форма на идентичност, егото. Тя придава на света и на егото тежест и абсолютна важност, които ви подтикват да приемате себе си и света много сериозно. Играта на формата погрешно се възприема като борба за оцеляване и когато вашето възприятие е такова, борбата за оцеляване става ваша действителност.

Многобройните неща, които се случват, многобройните форми, които животът приема, са ефимерни. Те са рожби на мига. Неща, тяло и его, събития, ситуации, мисли, емоции, желания, амбиции, страхове, драми... Те идват, претендират, че са най-важното нещо в момента, и преди да ги опознаете, си отиват, разтварят се в нищото, което ги е родило. Действителни ли са били? Били ли са някога нещо повече от сън, съня на формата?

Когато се събудим на сутринта, сънят, който ни се е явил през нощта, изчезва, и ние си казваме: "О, било е само сън. Не е било действително". Ала нещо в съня все пак трябва да е било действително, иначе нямаше да има сън. Когато смъртта приближава, може да се обърнем, да погледнем към живота си и да се зачудим дали той не е бил само сън. Дори сега, в момента, можете да се върнете към почивката си миналата година или към случилата се вчера драма - и ще видите, че те много приличат на съня ви от предишната нощ.

Има сън, има и сънуващ. Сънят представлява краткотрайна игра на формите. Той е светът - относително, но не и абсолютно действителен. А ето и сънуващият - абсолютната действителност, в която формите идват и си отиват. Сънуващият не е личността. Личността е част от съня. Сънуващият е субстратът, в който се появява сънят, това, което прави съня възможен. Той е абсолютното, стоящо зад относителното, безвремието, стоящо зад времето, съзнанието във и зад формата. Сънуващият е самото съзнание - кой сте.

Да се пробудите в съня е нашата настояща цел. Когато сте пробудени в съня, създадената от егото земна драма си отива и се ражда един по-достоен и по-прекрасен сън.

Това е Новата земя.

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 .