11 декември 2017

Животът като филм


Случвало ли ви се е да гледате филм, който до такава степен да ви грабне, че да забравите, че сте на кино?

За мен един от тези филми е "Аватар". Помня, че когато го гледах за първи път, забравих къде съм и кой съм. Изживявах случващото се като участник, треперех и страдах заедно с героите. Когато филмът свърши, не знаех къде се намирам. След това се съвзех и осъзнах, че всичко е било просто игра на светлини и сенки, прожектирани от машина върху бял екран.

Можех да си спестя страданието, ако с усилие на волята бях пренасочил част от вниманието си от екрана към себе си - Наблюдателя.

=  =  =

По подобен начин ни грабва "животът" и забравяме кои Сме всъщност.

В живота преживяваме различни чувства - радост и скръб, любов и отчаяние, гордост и срам. Опитваме се да избегнем страданието, само че рано или късно то ни връхлита - със сигурност при смъртта. Но тези изживявания се отнасят до тялото и ума ни - те са тези, които се радват и страдат и те се дезинтегрират при преминаването отвъд.

Тялото, сетивата, умът се намират в материалния, проявения свят, който наричаме Вселена. Освен него съществува свят на Духа, който можем да наречем Непроявен. Там пребивава Себето (моят Висш Аз, The Self, Ātman), с Което материалното ми съществуване е неразривно свързано.

И така, мога ли още приживе да насоча и поддържам част от вниманието си към това Себе и да гледам отстрани на живота на тялото и ума като Наблюдател?

Кой съм аз, всъщност? Не съм ли вечна душа, Дух, създаден по Божий образ и подобие, използващ тези тяло, сетива и ум, за да трупа опитност?

Уверен съм, че отговорът е:  Да, Аз съм ТоваАз съм.

Това Осъзнаване на духовен език се нарича "да умреш, докато си жив".

=  =  =

Първото надникване в този свят на Непроявеното можем да наречем още Пробуждане за истинската ни същност. То трае само миг (сатори), след което илюзията, създавана от сетивата и ума отново ни обгръща като гъста мъгла (мая). Затова наша задача е да се опитваме отново и отново да установяваме връзка със Себето и да удължаваме времето на свързаност

Това на Изток се нарича Пребиваване в Себето (Abide as the Self). Според Индуизма, когато трайно се установим в това състояние с помощта на медитация и следване на Учител, слагаме край на цикъла на раждане, смърт и прераждане (самсара) и оставаме в трайно състояние на блаженство (Ананда, Самадхи).


 . 

06 декември 2017

„Аз“ и „мое“ са измамни идеи


По Аз съм ТОВА на 
Шри Нисаргадатта Махарадж


Въпрос: Аз съм много привързан към моето семейство и собственост. Как мога да победя тази привързаност?
Махарадж: Тази привързаност е породена заедно с усещането за „мен“ и „мое“. Открий истинското значение на тези думи и ще бъдеш свободен от всички окови. Ти имаш ум, който е разстлан във времето. Едно след друго ти се случват много неща и паметта за тях остава. В това няма нищо лошо. Проблемът се появява само, ако споменът за миналите болки и удоволствия (които са присъщи на органичния живот) останат като рефлекс, който управлява поведението ни. Този рефлекс си присвоява формата на „аз“ и използва тялото и ума за своите цели, които неизменно са търсене на удоволствие и избягване на болка. Когато разпознаеш същността на този „аз“, който е набор от желания и страхове, изпълнен с усещане за „мое", обхващащ всички неща и хора, които са му нужни за неговата цел, а именно да бяга от болката и да търси удоволствието, тогава ща разбереш, че „аз“ и „мое“ са погрешни идеи, които нямат основа в реалността. Те са създадени от ума, но управляват своя създател дотогава, докато той ги приема за истински. Когато бъдат поставени под въпрос, те се разтварят.
„Аз“ и „мое“ сами по себе си не могат да съществуват. Те се нуждаят от опора, каквато намират в тялото. Тялото става тяхна отправна точка. Когато говорите за „моя" съпруг, „моите“ деца, вие имате предвид съпруга и децата на тялото. Откажете се от идеята, че сте тялото и се изправете пред въпроса „Кой съм аз?“. Моментално ще започне процес, който ще ви върне към реалността, или по-точно, ще отведе ума в реалността. Вие само не трябва да се страхувате.

В: От какво трябва да се страхувам?
М: Идеите за „мен“ и „мое“ трябва да си отидат, за да може Реалността да е. Те ще си отидат, ако им позволите. Тогава отново се появява вашето естествено състояние, в което вие не сте нито тяло, нито ум, където няма „мен“ и „мое“, едно съвсем различно състояние. То е чиста осъзнатост за това, че си, но без идеите, че си това или онова, без никакво себеотъждествяване с нещо определено или общо. В тази чиста светлина на съзнание няма нищо, няма дори идеята за нищо. Има само светлина.

В: Има хора, които обичам. Трябва ли да се откажа от тях?
М: Просто остави твоето вкопчване в тях да си отиде. Останалото зависи от тях. Те може да загубят или не интерес към теб.

В: Как биха могли? Те не са ли мои?
М: Те са на твоето тяло, а не на теб. Или, казано по-добре, няма нищо, което да не е твое.

В: А какво ще стане с моята собственост?
М: Когато вече не съществува „мое“, за каква собственост става въпрос?

В: Моля, кажете ми, трябва ли да загубя всичко, когато загубя този „аз“?
М: Възможно е да го загубиш, възможно е и да не го загубиш. На теб ще ти е все едно. Твоята загуба ще е печалба за някого. Ти нямаш нищо против.

В: Ако не ме интересува, ще загубя всичко.
М: Щом нямаш нищо, нямаш проблеми.

В: Ще имам проблем с оцеляването.
М: Това е проблем на тялото и той ще бъде разрешен чрез ядене, пиене и сън. Има достатъчно за всички, ако бъде споделено.

В: Нашето общество се гради на придобиване, а не на споделяне.
М: Чрез споделянето ще го промениш.

В: Нямам усещането, че споделям. Но плащам данъци за моята собственост.
М: Това не е същото като доброволното споделяне. Обществото няма да се промени по принуда. Изисква се промяна в сърцето. Разбери, че нищо не е твоя собственост, че всичко принадлежи на всички. Само тогава обществото ще се промени.

В: Разбирането на един човек няма да помогне особено на развитието на света.
М: Въздействието върху света, в който живееш, ще е дълбоко. Това ще бъде един здрав и щастлив свет, който ще излъчва и общува, ще расте и ще се разширява. Огромна е силата на истинското Сърце.

В: Моля, кажете ни още.
М: Говоренето не е моето хоби. Понякога говоря, понякога не. Моето говорене е част от настоящата ситуация и не зависи от мен. Когато има ситуация, в която трябва да говоря, аз чувам себе си да говоря. В друга ситуация може да не чуя себе си да говоря. За мен е все едно. Дали говоря или не, светлината и любовта на съществото, което съм не се променят, нито са под мой контрол. Те са и аз знам, че те са. Има радостна осъзнатост, но няма някой, който да е радостен. Разбира се, има усещане за идентичност, но това е идентичността със следите на паметта, каквато е идентичността на последователността от картини върху един вечно присъстващ екран. Без светлина и екран не може да има картини. Когато знаеш, че картината е игра на светлината върху екрана, се освобождаваш от идеята, че картината е реална. Всичко, което трябва да направиш, е да разбереш, че ти обичаш Себето и че Себето те обича, и че усещането за „аз съм“ е връзката между двама ви - признак на идентичност, въпреки очевидното разнообразие. Погледни на „аз съм“ като на знак на любовта между вътрешното и външното, реалното и появяващото се. Както в един сън всичко е различно, освен усещането за „аз“, което ти дава способността да кажеш „аз сънувам“, така усещането за „аз съм“ ти дава възможността да кажеш „аз отново съм моето истинско Себе“. Аз не правя нищо и нищо не се извършва върху мен. Аз съм каквото съм и нищо не може да ми въздейства. Външно изглежда, че завися от всичко, но в действителност всичко зависи от мен.

В: Как е възможно да казвате, че не правите нищо? Не говорите ли с мен?
М: Нямам усещането, че говоря. Случва се говорене и това е всичко.

В: Аз говоря.
М: Наистина ли? Ти се чуваш, че говориш и казваш „аз говоря“.

В: Всеки казва „аз работя“, „аз идвам“, „аз отивам“.
М: Нямам възражения по отношение на разговорите на вашия език, но те изкривяват и разрушават реалността. По-точният израз би бил: „Има говорене, работене, идване и отиване“. Понеже, за да се случи нещо, трябва да има съвпадение в цялата вселена. Погрешно е да се смята, че едно определено нещо може да причини дадено събитие. Всяка причина е универсална, всеобхватна. Ако цялата вселена не допринасяше за създаването и оцеляването на вашето тяло, то не би съществувало. Напълно осъзнавам, че нещата се случват така, както се случват, понеже светът е такъв, какъвто е. За да въздействам на линията на събитията, трябва да внеса нов елемент в света и такъв фактор може да съм само аз самият, силата на любовта и разбирането, събрани в мен.
Когато тялото се роди, му се случват много неща и вие вземате участие в тях, защото приемате себе си за тяло. Вие сте като човек, който е на кино и гледа филм, смеейки се и плачейки според действието във филма, въпреки че е напълно наясно, че през цялото време той седи на мястото си, а филмът е само игра на светлината. Достатъчно е да преместиш погледа си от екрана към себе си, за да разрушиш заклинанието. Начинът на живот, по който живеете - който е поредица от физически и умствени събития, приключва, когато тялото умре. Той може да приключи още в този момент, без да се чака смъртта на тялото. Достатъчно е да преместите вниманието си към Себето и да го поддържате там. Всичко се случва сякаш има мистична сила, която създава и движи нещата. Осъзнайте, че вие не сте движещият се, а сте само наблюдател, и ще бъдете в покой.

В: Тази сила отделна ли е от мен?
М: Разбира се, че не. Но трябва да започнеш от това да си безпристрастен наблюдател. Само тогава ще осъзнаеш цялостното си същество на универсален, всеобхватен, деятел и дарител на любов. Докато си заплетен в превратностите на определена личност, не можеш да видиш нищо извън нея. Но в крайна сметка ще стигнеш до това да разбереш, че не си нито индивидуален, нито универсален, а си отвъд двете. Както писецът на писалката може да нарисува безброй картини, така безразмерният писец на осъзнатостта рисува съдържанието на огромната Вселена. Открий този писец и се освободи.

В: От какво съм създал този свят?
М: От собствените си спомени. Докато си в невежество по отношение на себе си като създател, твоят свят ще е ограничен и повтарящ се. Щом отидеш отвъд отъждествяването на себе си със своето минало, ще си свободен да създадеш един нов свят от хармония и красота. Или просто остани отвъд съществуването и несъществуването.

В: Какво ще остане от мен, ако оставя спомените да си отидат?
М: Нищо няма да остане.

В: Страх ме е.
М: Ще се страхуваш, докато не изживееш свободата и нейната благодат. Разбира се, някои спомени са необходими, за да идентифицираш и направляваш тялото, и тези спомени ще останат, но изчезва привързаността към тялото. То вече не е основа за желания и страхове. Всичко това не е особено трудно за разбиране и практикуване, но в теб трябва да има интерес. Нищо не може да се направи без интерес.
Щом разбереш, че си наръч спомени, свързани заедно от привързаността, излез отвън и погледни отстрани. Може би за пръв път ще възприемеш нещо, което не е спомен. Спираш да бъдеш господин еди-кой си, зает със собствените си дейности. Най-накрая си в покой. Разбираш, че никога не е имало нищо погрешно в света - освен самия теб, и сега всичко свършва. Повече никога няма да се хванеш в мрежата на желанията, породени от невежеството.


Вижте още:  Търсенето на щастие е страдание



 . 

04 декември 2017

8 знака, че изживяваме Духовно Пробуждане


Всъщност, духовното пробуждане настъпва във всеки момент, когато правим избор. Един ден, обаче, настъпва възможност за пробуждане, което e способно да промени миналото, настоящето и бъдещото. Когато направим съзнателен избор да преминем отвъд старите вярвания и модели на подражание, започват да се появяват признаци, които са сигурни знаци за нашето духовно пробуждане.

1. Задаваме си въпроса „Кой съм аз?“*

Един от основните въпроси, които започваме да си задаваме в началото на нашия духовен път e кои сме ние всъщност. С помощта на различни учения и информация, получена от книги и Интернет насочваме поглед навътре в себе си. Започваме да осъзнаваме, че сме безгранични същества, които трупат физически опит в човешко тяло. Припомняме си, че винаги сме имали връзка със Създателя, но тя e била прекъсната от група хора, които искат да ни контролират. Тогава осъзнаваме, че сме не само свързани с нашия Първоизточник, но сме една холографска частица от Всичко, Което Е.

2. Питаме се защо сме тук

Веднъж след като сме осъзнали кои сме, започваме да търсим отговор на въпроса защо сме тук. Целта на живота е различна за всеки индивид, така че започваме да търсим духовни групи, които имат подобни на нашите интереси. Едни хора търсят извънземни същества и екзопланети, докато други са привлечени от духовни изживявания и медитация. B крайна сметка различните групи са сходни, но опаковани по различен начин и това ви дава възможност да се свържете с хора с подобни на вашите възгледи. Често правим намирането на цел в живота по-сложно, отколкото е в действителност. B повечето случаи отговорът на този въпрос е пред нас през цялото време, но енергията ни e билa насочена в друга посока. Ако вършите неща, които ви карат да се чувствате щастливи, без да наранявате други хора, виe сте открили вярната пътека към целта на живота cи.

3. Животът ни се обръща с главата надолу

След като осъзнаем, че сме духовни същества във физическо тяло, ясно виждаме, че живеем в свят, в който всичко е обърнато с главата надолу. Тогава започваме да вършим нещата правилно и да изтегляме енергията си от системата, която е създадена да ни пороби и контролира. Започваме да разбираме тайните кодове, вплетени в символи и вградени с хитрост и магически заклинания, които не действат в наш интерес. Научаваме се как да заменим тази черна магия с бяла магия и започваме да виждаме себе си с по-голяма яснота и целеустременост.

4. Започваме да се сблъскваме със синхроничности отвъд съвпаденията

Синхроничностите ca знак, че сте поели по-най-високите духовни пътища. Например това може да е повтарянето на определен израз или дума, които срещате по няколко пъти на ден продължителен период от време. Често хората поглеждат към часовника си точно когато часът e 11:11 или 22:22 и т.н. Нещата в живота ни започват да се развиват безпроблемно и по-често имаме предчувствия или дежа́ вю. В крайна сметка разбираме, че реалността, в която живеем, е една матрица, сравнима с телевизионно шоу. Ако не ви харесва това, което виждате, се научавате да го променяте чрез смяна на честотата или канала.

5. Прекъсваме много от старите cи връзки и влизаме в няколко много важни нови взаимоотношения

С напредъка в духовното ни развитие, творческата енергия, от която сме изградени, започва да вибрира с по-висока честота. Toвa ускорение променя начина, по който влияем на другите и дори може да накара някои хора да се чувстват некомфортно. Възможно е те да започнат да се отдалечават от нас, защото се включва защитният им механизъм и егото им създава извинение за това, че не искат вече да са около нас. Задейства се Универсалният закон за вибрационно привличане и нивата на нашите вибрации започват да привличат като магнит хората, които са на същата вибрационна честота. Поради тази причина ние може внезапно да сменим работата си или да започнем да преследваме мечта, която винаги сме искали да осъществим. Може да сменим местоживеенето си с място, където имаме възможност да създадем нови духовни взаимоотношения.

6. Освобождаваме се от материални притежания

"Пролетното почистване" може да започне по всяко време на годината, когато осъзнаем, че сме заобиколени от излишни материални неща, които ни дърпат надолу. Древната практика Фън Шуй взема под внимание това, че положителният енергиен поток в една стая или къща може да донесе хармония на тези, които я обитават. Хората, минали през този преход, осезаемо усещат намаляване на натоварването и освобождаване при раздялата c ненужните вещи. Започваме да осъзнаваме, че манията за материални притежания промива нашите мозъци и това ни тежи, като държи вибрационните ни полета на по-ниска честота.

7. Осъзнаваме, че Любовта е основният градивен елемент

Едно от най-големите достижения на духовното пробуждане е премахването на защитните прегради около нашите сърца. На повечето хора са им разбивали сърцата, без значение дали става въпрос за провалена интимна връзка, предателство от добър приятел или дори дете, което напуска дома, за да учи в университет. Положителните събития включват раждане на дете или намиране на здрава връзка, която да ви позволи да извървите заедно пътя на духовно пробуждане. Способността да привлечете най-подходящия партньор или сродна душа започва с това да обичате себе си и това, което сте. Верижна реакция от събития ще се случи и ще ви изчисти от заклещената негативна енергия, подготвяйки ви за една здравословна и любяща връзка. Ако сте открили вашата сродна душа преди духовното пробуждане ще знаете, че разполагате с човек до себе си, който ще ви подкрепя, докато заедно израствате духовно.

8. Запазваме спокойствие по време на буря

Осъзнавайки, че сме се пробудили духовно в този живот, ние започваме да променяме възприятията си от страх и борба за оцеляване към любов и прошка. Когато се освободим от борбата за оцеляване и страха от смъртта, ние създаваме пространство вътре в нас, което променя нашето минало и програмира нашето бъдеще. Тогава обикновено се появява и силният копнеж да сме в услуга и да помагаме на другите.

Споделен стремеж към свобода

Следвайки стъпките по пътя на духовното ви пробуждане, ще достигнете до най-висшето състояние на любов и щастие. Промяната на света започва от всеки отделен човек и отразява отговорността, информираността и намеренията на индивидуално ниво.

Когато обичаме себе си, ние създаваме пространство и за любов към другите. Отпадат всички стремежи за господство, конкуренция и разногласия и отговорите на всички въпроси стават достъпни на индивидуално равнище. Увеличаването на броя на духовно пробудените хора оказва своето въздействие върху цялата планета. Този процес ще продължи, докато не се освободим напълно и заедно създадем една Нова Реалност.


Моят отговор на въпроса "Кой съм аз?"


Източник:  http://themindunleashed.com/2014/11/8-clues-experiencing-spiritual-awakening.html


 .