07 юли 2014

Щастие

По Шри Рамана Махарши

Всички същества винаги желаят щастие, щастие, непомрачено дори от частица скръб. В същото време, всеки обича най-много себе си. Единствената причина за любовта е щастието. Така това щастие трябва да се намира в самия човек. Също така, това щастие е изпитвано всекидневно по време на дълбок сън - когато няма ум. За да постигне това естествено щастие, човек трябва да познава себе си.

Себеизследването “Кой съм аз?” е най-важното средство по пътя към тази цел.

Щастието е природата на Себето (Висш Аз, Атман). Те не са различни. Единственото налично щастие е щастието на Себето. Това е истината. В обектите от света няма щастие. Поради нашето невежество, ние си представяме, че извличаме щастието от тях.

Ако, както човек обикновено си мисли, щастието му се дължи на външни причини, разумно е да се заключи, че неговото щастие трябва да нараства с увеличаването на притежанията и да избледнява в пропорция с тяхното намаляване. Следователно, ако той е лишен от притежания, неговото щастие трябва да е равно на нула. Но, вместо да е нещастен, той е много щастлив. Всички желаят здрав сън. Заключението е, че щастието е вродено и не се дължи на външни причини. Човек трябва да осъзнае своето Себе, за да достигне съкровищницата на неподправено щастие.

Аз седях на пода и лежах на земята без постеля. Това е свобода. Меките легла са окови. Те са затвор за мен. Те не ми позволяват да сядам където и както поискам. Не са ли те окови?

Човек трябва да е свободен да прави, каквото пожелае и не бива да бъде обслужван от други. “Не-желание” е най-голямото блаженство. То може да се постигне само чрез опит.

Дори един император не може да се мери (по щастие) с човек без желания.

-  -  -


© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар