Показват се публикациите с етикет доброта. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет доброта. Показване на всички публикации

24 февруари 2025

Ерик Клептън моли Бог за помощ


Ерик Клептън
Ерик Клептън е британски китарист, певец и текстописец. Той е единственият изпълнител, който е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола – като член на "Ярдбърдс", "Крийм" и като самостоятелен музикант. Оставяйки значима следа в историята на блуса и музиката въобще, Клептън е считан за един от най-важните и влиятелни китаристи на всички времена, заемайки второ място в класацията "100-те най-велики китаристи на всички времена" на списанието Ролинг Стоун и четвърти в класацията на Гибсън"50-те китаристи на всички времена" (УикипедиЯ).

По време на дългата си и изключително успешна кариера (на 30 март 2025 г. ще навърши 80), има проблеми с алкохола и наркотиците. В своята "Автобиография" Клептън описва една случка по време на второто си лечение в клиника "Хейзълдън" в САЩ.


"Вторият ми престой в Хейзълдън изглеждаше на пръв поглед като предишният, но по-дълбоко погледнато бе много по-различен. Този път нямах резерви по повод присъствието си там - бях се опитал да овладея пиенето си и се бях провалил - и вече нямаше място за спорове и сиви за мен зони. Животът ми бе станал много сложен и напълно неуправляем по време на рецидива. Ceгa имах две деца, но всъщност не се грижех за нито едно от тях, един провален брак, асортимент от определено смущаващи приятелки и кариера, която макар все още да продължаваше, бе изгубила своята посока. Представлявах пълен безпорядък.

Въпреки всичко изпитвах същите проблеми през месеца си на лечение, както и първия път. Просто броях дните и се надявах, че нещо ще се промени в мен, без да полагам големи усилия. Така един ден, когато престоят бе към края си, ме обзе паника. Осъзнах, че фактически нищо в мен не се е променило и щях да се върна отново в света напълно беззащитен. Шумът в главата ми бе оглушителен и пиенето присъстваше в мислите ми през цялото преме. Шокира ме осъзнаването, че се намирах тук, в този лечебен център, в една предполагаемо безопасна среда, а бях в сериозна опасност. Бях напълно ужасен и абсолютно отчаян.

B този момент почти от само себе си краката ми се предадоха и паднах на колене. Бях сам в стаята и помолих за помощ. Нямах представа към кого си мислех, че се обръщам. Знаех просто, че съм на ръба и нямам повече сили за борба. Тогава си спомних какво бях чувал за капитулацията, нещо, което мислех, че никога няма да направя. Гордостта ми просто не би го позволила. Знаех обаче, че сам няма да успея да се справя и помолих за помощ. Паднах на колене и се предадох.

След няколко дни осъзнах, че нещо се бе случило с мен. Един атеист сигурно би казал, че е настъпила просто промяна в поведението и до някаква степен е вярно. Но всъщност бе нещо много повече. Аз бях открил място, към което да се обърна, място, което винаги съм знаел, че съществува, но никога не бях искал или не бях изпитвал нуждата да повярвам в него. От този ден нататък никога не пропускам да се моля - всяка сутрин на колене, за да искам помощ, а вечер, за да изразя благодарност за моя живот и най-вече за това, че съм трезвен. Избрах да коленича, защото чувствах нуждата да се смиря, докато се моля, а за моето его това е максималното, което мога да направя.

Ако ме попитате защо правя всичко това, ще ви кажа... защото помага, просто заради това. Откакто съм трезвен, никога не съм се замислял сериозно дали да взема наркотик, или да пия. Нямам проблеми с религията, израснах със силно любопитство към духовните въпроси, но моето търсене ме отведе далеч от църквата и вярващата общност, към едно вътрешно пътуване. Преди да започне възстановяването ми, бях открил Бог в музиката и изкуството, сред писатели като Херман Хесе и музиканти като Мъди Уотърс, Хаулин’Улф и Литъл Уолтър. По някакъв начин и в някаква форма моят Бог винаги е бил там, но сега се научих да разговарям с него."

Към края на 60-те и 70-те свирех на китара и Клептън беше мой учител.

Споделям едно от любимите ми концертни изпълнения на Ерик Клептън - "Река от сълзи" в Токио през 2001 година.

 . 

 


 . 

04 април 2024

Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик

 

Димитър Божанов
Писателят Димитър Божанов (Бог да го прости, напусна ни твърде млад) ми беше приятел. Контактувахме редовно в социалните мрежи, имам книгите му с автограф, срещали сме се в Пловдив, по време на негови лекции. Освен много добър писател, той беше и отличен лектор – залите му бяха пълни. Той извървя дълъг духовен път, подобен на моя – индуизъм, будизъм, кабала... Първата му книга - "Кафе за събуждане" – имаше голям успех, подобно на филма "Тайната" на Ронда Бърн. Последваха "Епохата на безсмъртието", "Розовият слон, за който не бива да мислим" и "На сбогуване будните се усмихват". Последната беше различна от останалите три, доста ме изненада, прочетох я, но не стигнах до Послеслова...

След време случайно попаднах на видеото "Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик" в YouTube от 2014 год.". Това е едно видео откровение, което доста отдавна искам да запиша, но все не идваше правилният момент. Е, този момент дойде, може би неслучайно точно на Богоявление, 06.01.2014 г. - пише Митко.

Гледах, слушах и не можех да повярвам... Митко се отричаше от езотеричните си книги и заявяваше, че е приел Иисус Христос!

Явно още не бях готов за това тогава. Трябваше да мине доста време, за да проникне тази идея до съзнанието и сърцето ми.

И това постепенно се случи. Не мога да кажа точно кога и как. Неведоми са пътищата Господни...

По-подробно съм писал по тази тема в Моят път към духовното.

Следва кратък текст на Димитър Божанов от Интернет:

Мой дълг е да споделя официално с всички вас, че след годините езотерични търсения аз най-сетне се чувствам отново у дома в Христовото слово. Дълго време се съпротивлявах на това, упорствах, дори светотатствах открито, изглежда с надеждата, че профанизирайки Го, ще легитимирам пред себе си човешкостта на Исус Христос и завета Му. Към мен обаче отново и отново се отразяваше единствено Неговата Божественост, Чистота и Истина. Преди няколко седмици, като следствие от поредица събития, знаци и "случайности", които ме преследват навярно през целия ми живот, но особено откакто публично се изказвам по духовни теми, аз най-сетне капитулирах пред Христос и Го приех в сърцето си. От тогава чувствам в себе си мир, яснота и благодат, каквито нито медитацията, нито диетите, нито каквито и да било други физически или енергийни практики са ми давали. Говоря вкратце за това в послеписа на новата книга с разказите, но навярно, ако е рекъл Господ, ще напиша още книги, в които на дълго и широко да ви споделя моята история с Христос и моето преживяване на Словото Му. А до тогава, излишно е да ме питате какво ви препоръчвам - то е ясно. Приемете Христос, защото Той е Пътят и Истината, и Животът. Книгата му пък може и да е само една, но е най-големият бестселър на планетата за всички времена, което, разбира се, не е никаква случайност. Бог да ви благослови!


Митко много ми липсва. Мисля, че щеше да напише важни текстове за Пътя към Вярата в Иисус Христос, които да помогнат на новите поколения да живеят по-праведен и смислен живот. 

 . 

02 април 2024

Петър Гюзелев за първата си среща с Бог


Петър Гюзелев
Това е разказ на китариста на група "Щурците" Петър Гюзелев за първата му среща с Бог.

"Да започнем с това, че съм роден на 10 декември 1945 година в Стара Загора и почти целият ми живот е преминал през времето на комунизма. В училище ни възпитаваха в комунистически дух и навсякъде се казваше, че Бог не съществува. Бог беше заменен с Партията, тя се грижеше за всичко. Спомням си случай в детската градина когато ни казваха: "Деца, затворете очи и кажете: Дядо Боже, дай ни бонбонче! А сега, отворете очи! Има ли бонбон? Няма! Това е защото няма Бог. Сега, затворете очи отново и кажете: Чичко Сталин, дай ни бонбонче! Ние затваряхме очи и когато отново ги отворехме - пред всяко едно от нас, децата, се беше появило едно бонбонче. И ни казваха: "Ето чичко Сталин мисли за вас деца! Той съществува, Бог няма!"

Когато пораснах, станах професионален музикант, издигнах се в кариерата си, но през 1975 година попаднах в разтърсваща ситуация, която ме накара да преосмисля нещата в своя живот. На връщане от турне в Германия имах кратък престой в Унгария. През деня оставих багажа и китарата си на гарата и се поразходих из града. Имах билет за вечерния влак за София. Бях вече във вагона, оставаха само няколко минути до потеглянето на влака, когато реших да отида и да си купя газирана напитка с последните останали ми пари. Когато се върнах, за голям свой ужас установих, че някой ме беше обрал! В Будапеща в центъра на Европа! Беше лятно време, бях само по риза с къс ръкав и панталони. С тях си останах. Всичко друго: чанта, паспорт, пари, куфари, дрехи, подаръци, китарата, Всичко, всичко беше обрано от купето само за няколко минути!

Слязох от влака и отидох до полицейското управление, но нищо не се получи. Влакът тръгна а аз останах на перона и започнах да се разхождам по влаковите релси. Чудех се какво да правя. В един момент погледнах към огромното черно, изпълнено със звезди небе, и си казах: "Ето една ситуация, когато съм сам и не мога да се оправя. Никой не може да ми помогне!" Тогава аз отправих поглед към небето и казах на глас: "Господи, винаги са ме учили, че не съществуваш, че Те няма. Обаче, ако има само дори и едно зрънце истина в това, че Ти съществуваш, моля Те да ми помогнеш в този момент! Моля Те само за две неща: да се прибера жив и здрав в България и да си намеря китарата!" В следващите мигове нещо особено не се случи. Прибрах се на гарата, обадих се до посолството, но отговорът не беше никак насърчителен: "В този момент няма никого тук. Елате утре. Може някой случайно да се съгласи да ви вземе до България. Ние не носим отговорност. Трябва обаче да ви издадем временен паспорт." 

Уморен от деня и сполетялото ме нещастие, легнах и заспах на една пейка. На сутринта ме събуди един полицай. Изправих се и си помислих: "Какво да правя сега? Трябва да отида до посолството." Изведнъж усетих нещо обемисто в джоба на ризата си! Бръкнах с ръка и извадих пачка унгарски форинти! От къде се появиха тези пари и до ден днешен не мога да си го обясня! Бях изхарчил всичко, което бях обменил, пък и кой човек напускайки страната, която за кратко е посетил, би оставил в джоба си пачка местна валута? Интересно е, че парите, които изневиделица се оказаха в джоба ми, стигнаха точно колкото да посрещна всичките си основни нужди: да си купя билет от Будапеща за София, да се снабдя със сандвичи, да си направя една моментална снимка за документа, който ми изготвиха в посолството, да вляза в една бръснарница да се измия и обръсна. Успях да си взема и едно шише с вода и парите свършиха. Те бяха точно колкото ми бяха необходими! 

Кражбата беше станала към полунощ, а в седем часа сутринта вече имах отговор на първата част от моята молитва, но тогава аз все още не осъзнавах този чудесен факт. Умът ми беше ангажиран с друго.

Снабден с билет за следващия международен влак за София, чаках на перона. Беше 12 часа на обяд. По принцип влаковете, идващи от Германия, не закъсняват никога, а този дойде с минута и половина по-късно! Точно в момента, когато локомотивът минаваше пред погледа ми, видях на отсрещния перон железничар да носи китарата ми към полицията! Тичайки се втурнах в полицейското управление. Някак си успях да им обясня случилото се с мен, те си спомниха и ми върнаха китарата! Качих се във влака, седнах в купето, и едва тогава започнах да преосмислям какво всъщност се беше случило. Бях издигнал към Бога две молби. Получих отговор и на двете и то само в продължение на половин ден! Бог ми беше показал, че съществува! Никога няма да забравя намесата на Бога в Будапеща!

Апостол Павел казва, че няма човек, който да не е чувал, че Бог съществува. Дълбоко в сърцето си аз също знаех този факт, просто атеистичният режим в социалистическата ни държава го отричаше.

Приех Иисус Христос като личен Спасител, когато започнах да посещавам църква "Блага вест" през 90-те години. 

Животът ми днес коренно се различава от времето когато не познавах Бога. Изцяло се промени ценностната ми система към добро!"

Източник: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0KV1dXuTmtPK5mEh9j3HuS5oWDjqUDK6paRzkHjDLSWwcGMWjED8EDyCvvQgQ5nG2l&id=100060727448707
 . 


04 януари 2024

Икона на Света Богородица Всецарица (Пантанаса)


Света Богородица Всецарица (Пантанаса)
 
На 18 август се чества празника на чудотворната икона на Света Богородица Всецарица, помагаща при ракови заболявания.

Чудотворната икона на Божията Майка, наричана Всецарица се намира на Света Гора Атон в Гърция. Тази неголяма по размери икона била изписана в 17 в. и сега стои вляво от царските двери в съборния храм на Ватопедския манастир. Съгласно едно древно манастирско предание, веднъж при иконата дошъл един момък. В този миг ликът на Божията Майка възсиял с дивна светлина и невидима сила хвърлила момъка на земята. Изпаднал в ужас, момъкът излязъл бързо от храма, отишъл при манастирските старци и със сълзи на очи им изповядал, че води нечестив живот и се занимава с магьосничество.

Така Пресвета Богородица, Царицата на Небето и земята, избавила този млад човек от магьосничеството и го поставила на пътя на покаянието.

Чудотворният образ на Божията Майка Всецарица се почита на Атон и далеч зад пределите му. Чрез него Самата Майка Божия дарява на обръщащите се към Нейното застъпничество изцеление от ракови заболявания. Този особен дар се потвърждава от множество случаи на изцеление от рак в Гърция, Русия и в други страни.

МОЛИТВА КЪМ ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ВСЕЦАРИЦА

О Всеблага, досточудна Богородице, Всецарице! Не съм достоен да влезеш под покрива на душата ми! Но като милостива Майка на милостивия Бог, кажи дума, за да се изцели душата ми и да укрепне моето немощно тяло. Ти имаш непобедима сила и нито едно Твое слово не отива напразно, о Всецарице!

Ти се помоли за мен! Ти се застъпи за мен! И аз ще прославям Твоето преславно име всякога, сега и през безкрайните векове. Амин.

(из Акатиста на чудотворната икона на Божията Майка Всецарица)

Тропар, глас 4

Владичице, спаси чрез Твоя радостотворен честен образ, именуван Всецарица онези, които с горещо желание търсят Твоята благодат. Избави от изкушения прибягващите към Тебе. Опази от всички беди Твоето стадо, което винаги прибягва към Твоето застъпничество.

Източник: Pastir.bg

Копие на иконата можете да поръчате тук...

 . 


24 април 2023

Бързайте да правите добро!

 

Кръстьо Лафазанов
Вчера по телевизията попаднах на интервю с Кръстьо Лафазанов.

Той е любим мой комедиен актьор. Гледал съм епизоди на "Улицата" на Теди Москов с негово участие десетки пъти.

Много приятно бях изненадан да науча, че и той върви по Пътя на вярата, както и много читатели на този блог.

Срещал съм израза "Бързайте да правите добро!" и преди и много го харесвам. Пуснах търсене в мрежата и попаднах на негово интервю от 2017 год.

Публикувам го тук с надеждата, че може да бъде от полза за читателите на "Среща с духовното".


Бързайте да правите добро!

Автор : Кръстьо Лафазанов
Интервю на Борислав Мариянов

Срещнахме се с един от най-популярните и обичани български актьори, който се съгласи да разговаря с нас за посещенията си на Света Гора, вярата и духовния живот.

- Здравейте, благодарим Ви, че се съгласихте да поговорим!

- Аз се притеснявам малко да говоря за вярата, защото човек не бива да парадира и да се хвали, но се надявам, че ще сме полезни!

- Разбрахме, че обичате да посещавате Света Гора, разкажете ни!

- Тази година бяхме за много кратко – за един ден отидохме. Беше вторник в Страстната седмица, бяхме до седем без нещо на служба във Великата Лавра. След това веднага трябваше да хванем такси, за да отидем до Карея. В църквата в Карея се поклонихме на иконата Достойно Есть, а службата продължаваше! После си оставихме багажа и минахме през скита Св. Андрей, и там имаше служба! След това хванахме микробус, отидохме на Пантократор. Поклонихме се на Геронтиса. Накрая решихме да отидем и до нашия манастир, понеже успяхме веднага да хванем корабчето. Там също продължаваше службата! За наша радост навсякъде участвахме в богослуженията! Човек отива на Света Гора с особена нагласа. Обикновено отиваме да се помолим, да се поклоним, да почетем, да възхвалим и най-вече да благодарим! Всеки човек има нещо, за което се обръща към Бог – понякога и в последния момент, но много е важно след това да се благодари! Когато молим, Господ ни дава по един или друг начин най-доброто за нас, защото мисля, че Той знае по-добре от нас какво ни е необходимо. Не бива да забравяме да благодарим, защото това е едно от най-важните неща в живота – човек да е благодарен! Също да обича това, което прави, да има любов във всяко нещо. Когато например в нашата професия, отправиш любов към публиката, тя няма как да не се върне към теб! Тогава човек е удовлетворен. Не само с финансите. Аз за първи път искам да разкажа една история, която ми се случи на Света Гора. Бях просто поразен от добротата на хората там. Монасите усещат кой за какво отива и са толкова щедродушести! Отидохме да осветим една икона на Св. Георги – поръчана от мой приятел за новостроящ се храм. Искахме да я осветим именно на Света Гора. Oт Ватопед до нашия манастир трябваше да я носим пеша – около 10 километра. Вървяхме пет, шест човека около два часа и никой не усещаше умора някаква – бяхме вдъхновени. Изкачихме едно било и горе ни чакаше монах с кола и ни помогна, закара ни. Бяхме тръгнали на следващия ден някъде и този същият монах, отивайки някъде другаде, изпълнявайки друго задължение, защото там никой не стои без работа, пак ни видя и пак ни качи. След това още веднъж и така сякаш Господ ни го пращаше и искахме нещо да му дадем за благодарност, да му оставим нещо. Оказа се, че имаме само едни чисто нови чорапи. Този човек беше уникален. Казахме му: „Отче, да ти оставим тези чорапи!” А той вика: „Дайте ги на някой беден човек, аз имам всичко, нищо не ми трябва”. Това ме накара после да се замисля какво му трябва на човек. Какво му трябва – вяра, любов към хората – имаме ли това, имаме всичко. Този човек беше толкова щастлив. Имаше само расото на гърба си, беше усмихнат и очите му, бръчките около очите бяха такива, че виждаш, че този човек е винаги усмихнат и винаги щастлив. Намерил е призванието си да служи на Бог. Той знае, че това е целта на живота. Тези бръчки около очите няма да ги забравя. Там хората изглеждат по друг начин. Там хората греят, около тях сякаш има някаква светлина. Това са изключителни хора, много можем да вземем от тях. Човек като отиде веднъж, усеща благодатта на това свещено място, присъствието на Света Богородица, на Светия Дух и пак му се иска да се върне! Това, което там може да се намери, тука някакси започва да изчезва и човек има необходимост да отива, по някакъв начин да се пречисти, да поеме от тази благодат, за да може да издържи на тези изкушения, на тези изпитания. Човек сякаш се връща назад във времето.

- Мисленето ни се променя, усещаме се, че мислим по различен начин.

- Аз често ходя със сина ми и със зет ми. Синът ми беше малък, когато отидохме за първи път. Той отива и сякаш нещо отвътре го кара да става по-добър, отива, помага на монасите, полива цветя, кипариси – то е изключително, гледаш идва камион с дърва и трябва да се разтоварва или трябва да се копае нещо в градината и го виждам, че е щастлив от това, което прави. Беше много интересно… Освен това, там това, което може да се види като икони, като архитектура, като стенописи, които са запазени от толкова време, човек няма къде да ги види на друго място. Тези чудотворни икони, обсипани от благодарност с какво ли не – явно хора, които са се молили, са получили я изцеление, я някаква помощ, която им е била нужна!

- Молитвите им са били чути.

- Виждаш как всичко е обсипано с любовта на хората. Това място е заредено с такава любов, когато човек отиде там, не може да бъде лош. Просто виждаш и се прекланяш пред това, което е било, пред тази сила, усещаш я и си даваш сметка как си живял и какво трябва да промениш, за да живееш по Божиите закони, което е най-важното нещо – за морала, за етиката и когато живееш по тези закони, а не по икономическите закони, някакси нещата започват да се получават.

- Животът ти се променя!

- Хората не могат да разберат, че освен тези икономически закони, освен тази борба за пари, за средства, за оцеляване, трябва да има и една друга борба – духовна, за това, което е вътре в нас, за душата, която е по-важната, да потърсим спасение. Аз приемам всичките тези трудности, които ни се случват, на които сме подложени, като един урок, който ни дават, който ние не сме научили. Ако нещо научиш в живота, той после няма да ти прати същото изпитание, ако си се поправил, но ние много често правим едни и същи грешки и получаваме същия шамар, защото няма как, трябва човек да се поправи.

- Животът е непрекъснато училище.

- Да, трябва да си винаги в час и да си вземаш изпитите, защото като не си вземеш изпитите, няма как да минеш на следващото ниво. В това време, в което виждаш, че има толкова много хора, които страдат, трябва да има и някаква помощ към тия хора, защото те не трябва да се чувстват сами, човек трябва да иска да помага. Няма да забравя, един от монасите в нашия манастир ни даде снимка на монах, който е правил манастир в Украйна, и на надгробната плоча, където е погребан, имаше девиз: „Бързайте да правите добро!” Това много ме впечатли! Като си помисли човек каква философия има в това нещо и колко е обикновено – „Бързайте да правите добро”, не знаете колко време ви остава. Ако всички по някакъв начин вярват и знаят, че това, което правят, после им се връща умножено, мисля, че това ще оправи държавата, а не икономиката и всичките тези неща, които си мислим, че ни помагат.

- А тук в България, освен този манастир във Владая св. Петка, има ли други места, които да са Ви любими?

- Много обичам да идвам тук – в храм Св. Атанасий, отивам и в Св. Николай във Варна, в Катедралата и в Малката Света Богородица. Винаги, когато дойда тук, минавам по всички тези храмове и паля свещичка навсякъде, защото навсякъде я има Благодатта, има мощи, има чудотворни икони – иконата на Св. Георги, която е третата чудотворна икона – копие на Молдавската икона, тук е иконата и на Св. Богородица Всецарица, която е изключителна, от манастира Ватопед, която е помагала на много хора да се изцерят. Поясът на Богородица също е в този манастир. Много са нещата, стига човек да поиска – в храм св. Николай има мощи на св. Николай, на св. Лука Кримски – изключителен светец. Много интересно е житието на този човек – едно е да говориш за светци, които са живели в по-далечно време, друго е, когато хората са ги познавали, почти съвременници са ни. Аз имах щастието да чуя гласа на стареца Паисий, как пее – бил е записан в килията му. Чуваш гласа на човек, който всъщност е светец! Ние не си даваме сметка, че много от тия хора, с които общуваме, специално там (на Света Гора) са изключително чисти. Игуменът на нашия манастир, мога да кажа, че това е един уникален човек, уникална личност. Това е толкова, как да го кажа, прозорлив човек. Когато отидеш и го видиш, той работи, винаги е нещо зает. Само ръка да му целунеш, трябва да си щастлив, че си се докоснал до такъв човек. Общуването с такива хора дава много наистина.

- Вярата помага или пречи на актьорската професия?

- Ако може човек по някакъв начин да прехвърли тази своя вяра към публиката, да я предаде, разбира се, не всички произведения са такива – пиеси, скечове или филми, не всички имат тази същност. Гледам в героите ми, дори и отрицателни да са, хората винаги да могат да видят това, което той трябва да прави и да не прави. Да извлекат някаква поука, защото са ми казвали за актьор, който е светец. Той се обръща на сцената, защото е трябвало нещо да извърши, което е било в разрез с канона, някакво осмиване и изведнъж нещо се преобръща в него и той започва да говори на публиката по друг начин. Тук при нас, ние сме толкова отдалечени вече… Естествено, че има пиеси, в които има и хулене, но човек трябва по някакъв начин да използва професията си, за да прехвърля доброта, независимо какво играе и как го прави. Така хората да се обръщат и да виждат нещата от живота, които са добри и да правят правилния избор. Това е един вид проповед. За мен наистина театърът е храм. Ти отиваш в храма, усещаш, получаваш това, което ти е необходимо. Същото би трябвало да е и с театъра, така го виждам аз – да развиваш в хората добродетели, християнски добродетели.

- В тази връзка, случвало ли Ви се е да откажете някоя роля? Имате ли възможност да избирате?

- Да, случвало ми се е. Някой път човек може да избира, някой път не. Когато няма възможност да избира, човек се измъчва, моли се за това, трудно е, душата ти се измъчва, и не само душата. Можеш след това да направиш 5 или 6 неща, които да помогнат на хората да се обърнат. Това все пак е сериозно изпитание. Аз имах щастието да работя с един грузински режисьор, който направи „Дванайсета нощ” в Народния театър, световно известен режисьор – прави в Англия Шекспирови пиеси, едни от най-добрите за миналия век, поставяни в света. Той беше включил едни библейски сцени, но ги беше направил толкова красиво, толкова поетични бяха тия сцени, съграждаха в Шекспировата творба! Беше уникално усещане! Хората усещаха поетиката, дали бяха вярващи или не, и красотата на това, което той беше направил в пиесата.

- Популярността пречи ли в борбата със страстите, със суетата, с гордостта?

- Ами непрекъснато съм в борба, като всеки човек. Популярността подхранва гордостта, а това е, как да го кажа, един от най-големите, основният грях. Смирение трябва да има във всяко нещо. Човек просто не може да си мисли, че е много велик. Не зависят от теб нещата. Ти си само проводник на тази Божия искра. След като ти е дадено, направил си нещо и си станал популярен, ти трябва да бъдеш пример. Виждат те във всякакви ситуации – те за теб са обикновени, но за тях не са – да пиеш кафе, да влезеш да си запалиш свещичка, да се помолиш. Някой път хората не разбират, влизаш в църква, те започват да се снимат с тебе, ами изчакайте, след това ще се снимаме. Ти си отишъл за друго в храма. Почитта към Бога трябва да е най-главното, не към някой актьор или певец или който и да било – популярен го е направил Господ.

- Всичко е на Бога и ни е дадено да го ползваме!

- Както казват, не може бълхите да спорят на кого е кучето! Ти си на тая земя и няма как да е твоя, да я парцелираш, да казваш: Това е мое! И къде ще отиде това? Ще си го вземеш ли един ден – не! – друг ще се възползва. Затова – ползвай си го под наем и бъди благодарен. Колкото повече хора направиш щастливи, толкова по-добре ще живееш. Трудно е да живееш спокойно като виждаш хора, които се мъчат и няма какво да ядат, примерно. Не можеш да бъдеш щастлив. Ще бъдеш щастлив, когато виждаш усмихнати хора – другото е суета.

- Благодарим Ви!


Източник: Православен свят


П.П. За моето посещение на Света гора можете да прочетете ТУК...

 . 


07 март 2023

Отдалечавам се


Стефан Цанев

Стефан Цанев


Отдалечавам се






Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди 
ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се, 
тъй както се смаляват и изчезват подробностите 
на пейзажа земен, наблюдаван от излитащ самолет, 

отдалечавам се, най-първо хората изчезват, 
смалили се до мравки, след тях автомобилите, 
двуизмерни стават къщите като рисунки в детска книжка, 
градовете заприличват на мравуняци, отдалечавам се, 

отдалечавам се от близки и приятели, от децата си, 
и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се 
и избледняват в паметта ми лица и имена на политици, 
на спортисти, на артисти и поети, и все по-нелепи 
ми изглеждат битките за власт и слава, за богатства, 

отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам 
и като Сократ на шумния пазар започвам да разбирам 
от колко много неща съм нямал нужда, освен 
тояжката, на която се подпирам, и накуцвайки, 
се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се... 

2023 г.


П.П. Стефан Цанев остарява като катедрала...

Парижката Света Богородица














 . 

21 юли 2016

Лао Дзъ - мисли


Дао, което може да бъде описано, не е вечното Дао. Име, което може да бъде назовано, не е вечното име. Дао е едновременно именувано и безименно. Безименното е Първоизточникът на всичко; именуваното е Майка на десетте хиляди неща.

Имало е нещо недиференцирано и цялостно, което е съществувало преди Небето и Земята. Беззвучно и безформено, то не зависи от нищо и не се променя. То работи навсякъде и е неунищожимо. То може да се смята за Майката на Вселената. Аз не знам името му; наричам го Дао.

Животът е поредица от естествени и спонтанни промени. Не им се противопоставяйте - това носи само скръб. Нека нещата протичат естествено по начин, който е предопределен.

Пътуването от хиляда мили започва с една стъпка.

Доброта в думите създава доверие. Доброта в мисленето създава задълбоченост. Доброта в даването създава любов.

Водачът е най-добър, когато хората едва знаят, че той съществува. Когато работата е свършена, целта постигната, те ще кажат: ние сами го направихме.

Нищо не е по-меко или по-гъвкаво от водата, но нищо не може да й се противопостави.

Когато сте удовлетворен да бъдете просто себе си и не се сравнявате или състезавате, всички ще ви уважават.

Отнасяйте се с тези, които са добри с доброта, отнасяйте се с тези, които не са добри също с доброта. Така добротата се постига. Бъдете честни с тези, които са честни, бъдете честни и с тези, които не са честни. Така честността се постига.

Мълчанието е източник на голяма сила.

Природата не бърза, но всичко постига.

В живота живейте близо до земята. В мисленето се придържайте към простота. В конфликтите бъдете справедливи и великодушни. В управлението не се опитвайте да контролирате. В работата правете това, което ви носи радост. В семейния живот бъдете напълно присъстващи.

Когато една нация се занимава със спорове и кавги, тогава патриотите процъфтяват.

Имам само три неща, на които уча: простота, търпение, състрадание. Тези три са вашите най-големи съкровища.

Насилието, дори с добри намерения, винаги се обръща срещу насилника.

Който знае, не говори. Който говори, не знае.

Великите дела са съставени от малки действия.

Честните думи не са красиви; красиви думи не са честни. Добрите думи не са убедителни; убедителните думи не са добри.

Този, който контролира другите, може да е силен, но този, който е овладял себе си е още по-силен.

Пред ума, който е утихнал, цялата вселена се предава.

Колкото повече закони и наредби са приети, толкова повече крадци и разбойници ще има.

Снежната гъска няма нужда от баня, за да стане бяла. Нито ти имаш нужда да правиш нещо, за да бъдеш себе си.

Мъдрецът не трупа свои съкровища. Колкото повече дава на другите, толкова повече остава за него.

Добрият пътник няма твърди планове и не мисли само кога ще пристигне.

Който познава другите е мъдър. Който познава себе си е просветлен.

Този, който е доволен, е богат.

Бъдете доволни с това, което имате; радвайте се на начина, по който стоят нещата. Когато осъзнаете, че няма нищо липсващо, целият свят ви принадлежи.

Напълнете купата до ръба и тя ще прелее. Продължавайте да заточвате ножа и той ще се изтъпи.

Човек не може да се огледа в течаща вода. Само тези, които познават вътрешния мир, могат да го предадат на други.

Любовта е най-силната от всички страсти, понеже атакува едновременно главата, сърцето и сетивата.

Как може човек да се радва на победата и да се наслаждава на избиването на хора?

Всички трудни неща произхождат от лесни, а великите – от малки.

Колкото по-високо се издига слънцето, толкова по-малка сянка хвърля; колкото по-голяма добрина правите, толкова по-малка похвала очаквайте.

Да управлявате велик народ е като да готвите малка риба - твърде много манипулации ще я развалят.

Овладяването на другите е сила. Овладяването на себе си е истинска мощ.

Прегърни простотата, намали егоизма, имай по-малко желания.

Здравето е най-голямото богатство. Удовлетворението е най-голямото съкровище. Доверието е най-големият приятел. Не-съществуването е най-голямата радост.

В центъра на вашето същество вие имате отговора; вие знаете кои сте и какво искате.

Човек заема своите закони от Земята; Земята заема своите закони от Небето; Небето заема своите закони от Дао. Законът на Дао е това, което е.


Източник:  http://www.brainyquote.com/quotes/authors/l/lao_tzu.html 

Вижте също:  Дао
 . 


08 май 2013

Ползвайте плажно масло


Обръщение на Кърт Вонегът, 
направено пред абсолвентите на МИТ, САЩ 

(Всъщност, автор се оказва журналистката Mary Schmich от Chicago Tribune).

Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло.

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си.

Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но, вярвайте ми за плажното масло.


.

23 февруари 2012

Благодарността


от "Благодарността - начин на живот"

на Луиз Хей и приятели

"Забелязала съм, че Вселената обича благодарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под „блага" разбирам не само материалните неща, но и всички хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее. Знаете колко прекрасно се чувства човек, когато животът му е изпълнен с любов, радост, здраве и творчество, навсякъде среща зелена светлина и намира места за паркиране. Така е замислен животът ни. Вселената е щедра и изобилна и обича да бъде оценявана по достойнство.

Помислете си как се чувствате, когато поднасяте подарък на своя приятелка. Ако тя го погледне и лицето й помръкне или пък каже: „О, не е моят размер" или „Не е моят цвят", или „Никога не използвам такива неща", или „Само това ли е", със сигурност едва ли някога пак ще ви се прииска да й подарите нещо. Но ако очите й грейнат от радост и тя е доволна и благодарна, тогава всеки път, когато видите нещо, което би й харесало, ще ви се иска да й го подарите, независимо дали наистина ще го направите.

Благодарността ни носи още нещо, за което да сме благодарни. Тя засилва изобилието в живота ни. Липсата на благодарност и оплакванията ни носят малко неща, за които да сме благодарни. Оплакващите се неизменно откриват в живота си малко хубави неща или не се радват на онова, което имат.

Вселената винаги ни дава онова, което вярваме, че заслужаваме. Много от нас са възпитани да виждат само липсващото и да усещат тази липса. Вярваме в оскъдицата и после се чудим защо животът ни е толкова празен. Ако ни изпълва мисълта: „Аз нямам достатъчно и няма да бъда щастлив, докато е така...", ние поставяме живота си в режим на изчакване. Тогава Вселената чува: „Аз нямам и не съм щастлив" и ние получаваме още от същото. Вече от много време насам посрещам всеки комплимент и всеки подарък с думите: „Приемам го с радост, удоволствие и благодарност". Научила съм, че Вселената обича този израз и постоянно получавам прекрасни дарове.

Когато се събудя сутрин, още преди да си отворя очите благодаря на леглото за хубавия сън. Благодарна съм за топлината и удобството, които ми е дарило. При такова начало ми е лесно да си помисля за всички други неща, за които съм благодарна. Преди да стана от леглото, вероятно съм изразила благодарността си за 80 или 100 различни хора, места, неща или преживявания в моя живот. Това е чудесен начин да започна деня. Вечер, непосредствено преди лягане, премислям деня си и благославям или изразявам признателността си за всяко преживяване. Освен това си прощавам, ако усетя, че съм направила грешка, казала съм нещо неподходящо или не съм взела най-доброто решение. Това упражнение ме изпълва с топлота и се унасям в сън като щастливо новородено бебе.

Добре е да бъдем благодарни дори и за получените уроци. Не бягайте от уроците, те са малки съкровища. Когато се поучим от тях, животът ни се променя към по-добро. Сега се радвам всеки път, когато видя някоя тъмна страна на личността си. Това означава, че съм готова да се освободя от нещо, което е спъвало живота ми. Казвам; „Благодаря ти, че ми показа това, за да мога да го излекувам и да продължа напред". Така че - все едно дали урокът е внезапно изскочил „проблем" или възможност да видите стар негативен модел в себе си, от който е време да се освободите - радвайте се!

Нека изпълваме всеки ден с възможно най-много моменти, в които сме благодарни за всичко хубаво в живота си. Ако хубавото в момента не е много, ще се увеличи. Ако и сега животът ви е изобилен, изобилието ще нарасне. Това е ситуация, в която винаги ще спечелите. Ако сте щастливи, Вселената също е щастлива. Благодарността увеличава изобилието.

Започнете да си водите дневник на благодарността. Всеки ден записвайте нещо, за което сте благодарни. Всекидневно казвайте на някого колко сте му благодарни за нещо. Благодарете на продавачите, на сервитьорите, на пощальоните, на работодателите и на подчинените си, на приятелите, на близките си и на напълно непознати. Споделете тайната на благодарността. Нека помогнем светът да бъде изпълнен с благодарно, признателно даване и получаване... за всички!"


Прочетете също:  Книгите на Луиз Хей  |   Статии за Луиз Хей



10 февруари 2012

Статии за Луиз Хей


Книгите на Луиз Хей
Моите книги не лекуват никого. Те събуждат у вас способността да допринесете за процеса на собственото си изцеление.

За да станем цялостни и здрави, трябва да балансираме тялото, ума и духа. Необходимо е да се грижим добре за своите тела. Необходимо е да имаме положителна умствена нагласа за себе си и за живота...

Луиз Хей - 101 мощни мисли за живот
Мислите и думите ни постоянно оформят нашия свят и изживяванията ни.

Водени от стария си навик да мислят негативно, мнозина не разбират каква вреда си нанасят. Но никога положението не е безнадеждно, защото винаги можем да променим мисленето си...


Благодарността
от "Благодарността - начин на живот" 
на Луиз Хей и приятели

"Забелязала съм, че Вселената обича благодарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под „блага" разбирам не само материалните неща, но и всички хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее..."



По материали от Интернет. 


 . 

06 юли 2011

Далай Лама - мисли


Четиринадесетият Далай Лама, Тензин Гяцо, е роден на 6 юли 1935 год. в североизточен Тибет.

През 50-те години китайската армия окупира Тибет, убити са над 1 млн. души, разрушени са 6000 манастира. Далай Лама емигрира в Индия.

През следващите години Негово Светейшество воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет.

На 10 декември 1989 Далай Лама XIV получава Нобелова награда за мир.

Издадени са много негови книги, над 10 от които са преведени на български. По-известни са "Моята страна и моят народ", "Изкуството да живееш", "Вселената в един атом" и др.

В Интернет пространството се разпространяват много цитати от книги и речи на Далай Лама.

По-долу споделям любимите ми 15.

Всички големи религиозни традиции носят в същността си едно и също послание: любовта, състраданието и прошката трябва да бъдат част от нашето ежедневие.

Бъдете добър, когато това е възможно. Това винаги е възможно.

Ако можете, помагайте на другите; ако не можете, поне внимавайте да не им навредите.

Да имате определена вяра или религия, е добре. Но вие можете да оцелеете и без тях.

Ако искате другите да бъдат щастливи, бъдете състрадателни. Ако искате вие да бъдете щастливи, бъдете състрадателни.

Когато желаете да практикувате толерантност, врагът е най-добрият учител.

Любовта и състраданието са необходимост, а не лукс. Без тях човечеството няма да оцелее.

Моята религия е много проста. Моята религия е добротата.

Сънят е най-добрата медитация.

Понякога правите по-добро впечатление, когато кажете нещо, а понякога създавате по-добро впечатление, като останете мълчаливи.

Няма нужда от храмове, няма нужда от сложни философии. Мозъкът ми и сърцето ми са моите храмове, моята философия е добротата.

Ние можем да живеем без религия и медитация, но не можем да оцелеем без човешка обич.

Никога не можем да получим мир във външния свят, докато не бъдем в мир със себе си.

Независимо дали някой вярва в една религия или не, и дали някой вярва в прераждането или не, няма човек, който не оценява добротата и състраданието.

Целта на живота ви е да бъдете щастливи.

 .

11 август 2010

Книгите на Луиз Хей


Луиз Хей е водеща фигура в движението "Нова епоха". Тя е един от най-големите духовни лечители на нашето време. Прекарала тежко детство и пълен с трудности живот, съдбата й е пример за това, как и най-тежката трагедия може да има щастлив обрат.

Изключителните й прозрения за връзката между мисълта и болестта са резултат не само на информация от първа ръка, но и от личен опит: тя успява да се излекува от рак в последния стадий.

Автор е на десетки книги, от които в България са преведени над 10: "Излекувай живота си", "Излекувай тялото си", "Живот! По пътя на изцелението", "Медитации за изцеление на живота", "Благодарността - начин на живот" и др.

За книгите си Луиз Хей казва:

Моите книги не лекуват никого. Те събуждат у вас способността да допринесете за процеса на собственото си изцеление.

За да станем цялостни и здрави, трябва да балансираме тялото, ума и духа. Необходимо е да се грижим добре за своите тела. Необходимо е да имаме положителна умствена нагласа за себе си и за живота. А освен това е необходимо и да имаме силна духовна връзка. Когато тези три неща са уравновесени, ние се наслаждаваме на живота. Никой лекар, никой лечител не е в състояние да направи това за нас, ако ние самите не изберем да вземем участие в процеса на лечение. ЗНАЯ, че болестите могат да бъдат победени просто чрез преодоляване на старите мисловни модели.

Преди няколко години ми поставиха диагноза рак на влагалището. Тъй като бях изнасилена на 5-годишна възраст и детството ми бе изпълнено с насилие, не беше случайно, че ракът се прояви в областта на влагалището. От няколко години бях учител по самолечение и сега разбрах, че ракът ми се удава възможност да практикувам върху себе си и да докажа онова, на което учех другите.

Като всеки друг, комуто са съобщили, че има рак, изпаднах в паника. Но все пак знаех, че лечението чрез мисълта дава резултати. Осъзнавайки, че ракът възниква поради наличието на модел на дълбоко негодувание, което се таи дълго време, че буквално разяжда тялото, бях наясно, че имам да работя много с остарелите си мисловни модели. Това бе единственият начин ракът да не се завърне никога повече. Знаех, че ако ракът рецидивира, то не е поради лоша операция, а защото пациентът не е променил начина си на мислене и отново, и отново създава същата болест поради фиксиране върху старите си мисловни модели. Знаех също, че ако успея да изчистя мисловния модел, създал състоянието "Рак", няма да имам нужда от лекари.

И аз като всеки болен от рак не разполагах с време. Започнах усилена работа, за да изчистя стария модел на възмущение. До мен беше моят учител. До този момент не признавах, че тая дълбоко в себе си дълбока обида. И аз като всички бях сляпа за собствения си начин на мислене. Предстоеше ми много работа, за да простя на всички, които бяха ме наранили. И не на последно място - да простя на себе си. Другото, което направих, бе да се свържа със специалисти по хранене и да пречистя тялото си.

Съчетавайки мисловното с физическото пречистване, шест месеца по-късно лекарите установиха това, което аз вече знаех: ракът беше си отишъл. Все още пазя резултатите от изследванията, за да ми напомнят колко негативно съзидателна мога да бъда.

Изразът "Метафични причини" описва силата на словото и мислите, силата, която създава преживяванията ни. Това ново съзнание ми даде разбирането за връзката между мислите и физическите проблеми. Проумях как несъзнателно съм създавала болестите в самата себе си и това промени изцяло живота ми. Вече можех да престана да обвинявам живота, съдбата или другите за собствените си проблеми - сега и в миналото. Можех да поема пълната отговорност за собственото си здраве. Без да укорявам нищо и никого; без да се чувствам виновна, започнах да разбирам как в бъдеще да избегна създаването на болестните мисловни модели.

Сега от личен опит зная, че колкото и ужасно, колкото и трудно да изглежда положението, всеки може, ако пожелае, да извърши мисловната работа по освобождаването и опрощаването; че всичко може да бъде излекувано.

Думата "Нелечим" просто означава, че състоянието не може да бъде излекувано чрез външни средства и методи, че трябва да навлезем навътре в себе си, за да постигнем изцелението. Болестта е възникнала от нищото и ще се върне обратно в нищото.

Независимо от колко време съхраняваме негативните модели на мислене, с чиято помощ отглеждаме болест, несполучлива връзка, безпаричие или ненавист към себе си, можем да започнем промяната още днес.

Мислите, които са преминали през ума ни; думите, които постоянно сме повтаряли, са създали живота и изживяванията ни до този момент. Да, това е досегашното ни мислене, което вече е факт.

Това, което избираме да мислим днес, да казваме днес, в този момент, създава утрешния ден и деня след него, следващата седмица, месец, година и т.н. Силният момент е винаги настоящият момент. Оттук започваме да правим промените. Може да започнем да се освобождаваме от старите глупости точно сега. И най-малкото начало е от значение.

Когато сте били мъничко бебе, сте били чиста радост и любов. Знаели сте своята важност, чувствали сте, че сте център на вселената. Били сте смели, искали сте да получите онова, което желаете, и открито сте изразявали чувствата си. Обичали сте се напълно, всяка част от тялото си; знаели сте, че сте съвършен и че това е истината за вас. Всичко останало са безсмислици, на които са ви научили, и от които вие сега можете да се отучите.

Вместо това казваме: "Ами такъв съм. Това е положението." Което казваме, всъщност е израз на вярата, че това е истината за нас. Но това, в което вярваме, е само мнението на някой друг. Ние сме повярвали в това мнение, възприели сме го, въвели сме го в своята система от убеждения.

Ако в детството са ни учили, че светът е страшно място, всичко, което съвпада с това убеждение, ще бъде истина за нас, ще го приемаме за вярно. Рядко поставяме под съмнение убежденията си. Но мислите, които мислим в момента оформят нашето бъдеще. Искате ли тази мисъл да се превърне в истина за вас, да изживеете бъдещето, което тя ви подготвя? Ако тази мисъл носи укор, гняв, оскърбление, обида, отмъщение, тя ще се върне при вас точно като това: укор, гняв, оскърбление, обида, отмъщение.

Ако искаме живот, изпълнен с радост, трябва да мислим радостни мисли. Всичко, което изпращаме навън от себе под формата на мисли или думи, се завръща рано или късно при нас в същата форма. Спрете и се вслушайте какво говорите. Ако се чуете да казвате едно и също нещо 3 пъти, запишете го. Това е модел на мислене. Само седмица по-късно погледнете записаното и ще видите, че думите ви са се сбъднали. Вие изживявате това, което сте казали или помислили преди няколко дни. Променяйки думите и мислите, ще установите промяната в живота си. Пътят за упражняване на контрол над живота преминава през контрол на думите и мислите. Никой друг не мисли чрез вашия ум, освен вие самите.

И доброто, и злото в живота ни са резултат от мисловните модели, които създават нашите преживявания. Целта на работата с мисловните модели е да трансформираме болестта в съвършено здраве.

Всяко нещо в живота си има мисловен модел, който го предхожда и поддържа. Постоянните модели на мислене ни създават това, което преживяваме. Следователно, като променим тези мисловни модели, можем да променим и преживяванията си.

Предлагам ви да направите списък на всички заболявания, които някога са ви спохождали и да потърсите причините за тях в своето мислене. Ще откриете модел, който ще ви разкрие много за самите вас. Изберете няколко от утвържденията и ги правете в продължение на един месец. Това ще помогне за елиминиране на стария модел, който дълго сте носили в себе си.

За да можем завинаги да отстраним болестното състояние, най-напред трябва да положим усилия да премахнем мисловната причина. Но тъй като в повечето случаи не знаем каква е причината, за нас е трудно да проумеем откъде да започнем.

Научих, че всяко нещо в живота възниква поради нужда от него. В противен случай то не би се появило. Симптомът е само външната проява. Трябва да влезем навътре, за да отстраним мисловната причина. Ето защо Волята и Дисциплината не дават резултати. Чрез тях водим битка единствено с външните прояви на проблема. Все едно че режем плевелите, вместо да ги изкореняваме.

Преди да започнете работа с утвържденията, с новите мисловни модели, трябва да поработите върху готовността си да се променяте, да се освободите от потребността от цигарите, главоболието, наднорменото тегло или каквото е във вашия случай. Когато потребността изчезне, външната проява отпада от само себе си. Никое растение не може да съществува, ако коренът е отрязан.

Мисловните модели, причиняващи най-много болести в тялото, са Критичността, Гневът, Възмущението и Чувството за вина.

Критичността се изражда в артрит.

Гневът се превръща в неща, които кипват, изгарят и инфектират тялото.

Дълго задържаното възмущение се разлага и изяжда човека, превръщайки се в тумори и рак.

Чувството за вина търси наказание и води до болка.

Започнете работата с утвържденията докато не е късно. Стигне ли се до скалпела на хирурга, ще трябва да се справяте и с паниката.

Помнете, че:

- Всеки от нас носи пълна отговорност за всяко свое преживяване. · Всяка мисъл, която преминава през ума ни, гради нашето бъдеще. · Силният момент винаги е настоящият момент.
- Всеки изпитва враждебност към себе си и страда от чувство за вина. · С мисълта "Аз не съм достатъчно способен" най-лесно можеш да се озовеш на дъното. Това чисто и просто е една ..мисъл, а мислите могат да се променят.
- Гневът, критиката и чувството за вина са най-вредните модели на мислене. · Ако се освободим от негодуванието си, можем да преодолеем дори и рака. · Когато наистина обичаме себе си, всичко в живота ни върви добре.
- Трябва да се освободим от миналото и да простим на всички. · Трябва да се научим да обичаме себе си. · Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент - това е ключът към положителните промени.
- Ние сами създаваме всяка така наречена "болест" в тялото си. · Сърцето е центърът на нашата сила. Когато мислите извират от сърцето, когато умът и сърцето се слеят, ние си ..възвръщаме цялата сила.
- Никога не е късно да осъзнаем в какво вярваме. Ние усвояваме своята система от убеждения в много ранна ..възраст и после цял живот създаваме събития, които да й съответстват.
- Изцелението означава да постигнем цялостност; да приемем изцяло себе си - не само онова, което харесваме, а ..всичко. Повечето от проблемите ни произтичат от това, че отричаме части от себе си; че не се обичаме пълно и ..безусловно.
- Изцелението означава да си простим. Болестта се ражда от непрощаването. · Няма значение какво казват другите; важно е как реагираме ние и какво избираме да мислим за себе си. ..Усещането, че от никого не зависиш, е чудесно. Ние притежаваме огромна способност за положителни промени в ..живота си.
- Колкото повече задържаме мисълта си върху това, което не желаем, толкова повече то идва при нас. · Отговорността към себе си започва с приемането на това, което сме; с приемането на това, с което разполагаме; с ..приемането на това, което е най-добро за нас. Когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито ..сме, можем да постигнем всичко в живота.
- Любовта отстранява и освобождава всичко различно от нея.

Ето основните моменти от моята философия:

Това е само мисъл, а мислите могат да се променят
Аз вярвам, че всяко нещо в живота ни започва от една мисъл. Какъвто и да е проблемът, онова, което ни се случва, не е нищо повече от външен ефект на мислите вътре в нас. Дори омразата към себе си е само омраза към някаква мисъл, която таите в себе си. Ако например си мислите: "Аз съм лош човек", тази мисъл създава усещане за омраза към себе си и вие започвате да й вярвате. Без мисълта не бихте имали усещането. Мислите могат да се променят. Съзнателно си подберете нова мисъл, например: "Аз съм прекрасен." Промените ли мисълта, променя се и чувството. Всяка наша мисъл създава бъдещето ни.

Силата винаги е в настоящия момент
Този момент е всичко, което имаме. Онова, което изберем да мислим, вярваме и казваме сега, създава изживяванията ни утре, следващия месец, догодина и т.н. Съсредоточим ли се върху мислите и убежденията си сега, избираме ли ги така внимателно, както бихме избрали подарък за скъп приятел, ще притежаваме властта да определяме сами пътя си в живота. Ако се съсредоточим върху миналото, няма да имаме достатъчно енергия, която да вложим в настоящия момент. А ако живеем в бъдещето, ще живеем във фантазия. Единствено сегашният момент е реален. В него започва процесът на промяната в нас.

Трябва да се освободим от миналото и да простим на всички
Ние сме тези, които страдат, ако не се разделяме с миналите неправди. Даваме на събитията и хората от миналото власт над себе си и те ни държат в психическо робство. Затънем ли в "непрощаване", те продължават да ни контролират. Затова е толкова важно да се работи върху прошката. Прошката - прощаването на хората, които са ни причинили болка, е прощаване със самоличността ни на наранени. Така можем да се освободим от безкрайния цикъл от болка, гняв и контраобвинения, които ни държат в плен на собствените ни страдания. Опрощаваме не действието, а действащия; опрощаваме неговото страдание, объркване, несръчност, отчаяние и човещина. След като освободим тези чувства и им позволим да си отидат от нас, можем да продължим нататък.

Умът на всеки от нас е винаги свързан с единствения безпределен ум
Ние сме свързани с този безпределен ум - Всеобщата сила, която ни е създала, чрез искрицата светлина в себе си, която наричаме нашето Висше Аз или Вътрешна сила. Умът вътре в нас е същият онзи Ум, който ръководи целия живот. Нашата работа е да научим Законите на живота и да действаме съвместно с тях. Всеобщата сила обича всичките Свои творения и въпреки това ни дава свободна воля да вземаме сами решенията си. Тя е Сила за добро и управлява всичко в живота ни, стига да й позволим. Тя не е отмъстителна и наказваща сила, а причинно-следствен закон. Тя е чиста любов, свобода, разбиране и състрадание. Чака усмихнато да се научим да се свързваме с нея. Важно е да насочим живота си към своето Висше Аз, защото посредством него получаваме всичко хубаво в живота.

Обичайте себе си
Обичайте себе си безусловно и щедро. Отправяйте си похвали колкото може повече. Когато съзнавате, ме сте обичани, любовта ще се влее във всички области на живота ви и ще се връща многократно умножена при вас. Затова, когато обичате себе си, ще помогнете да изцелим нашата планета. Негодуванието, страхът, критичността и вината винаги създават проблеми повече от всичко друго. Наистина ние сме в състояние да променим начина си на мислене, да простим на себе си и на другите и да се научим да се обичаме, оставяйки в миналото всички разрушителни чувства.

Всеки от нас избира кога да се превъплъти на тази планета в определен момент от времето и в определена точка от пространството, за да научи уроци, които ще му помогнат да напредне в духовния път на развитие
Аз вярвам, че всички ние сме се отправили на безкрайно пътуване през вечността. Че избираме своя пол, цвят на кожата, родина и най-подходящите родители, които да "отразяват" модела ни. От всичко, което се случва в живота ни, от всички хора, с които се срещаме, извличаме важни поуки.

Отдавна вярвам в следното:

Всичко, което трябва да знам, ми се разкрива.

Всичко, от което имам нужда, идва при мен.

Всичко е наред в моя живот.

Няма ново познание. То цялото е древно и безкрайно.

Говоря и мисля позитивно

Когато произнасяме положителни утвърждения, ние се разделяме с ролята си на жертва и признаваме собствената си сила. Започни да слушаш какво казваш. Ако се чуеш да използваш негативни или ограничаващи думи - промени ги!

Ако наистина разбираше силата на думите, щеше да внимаваш какво казваш.

Щеше постоянно да се придържаш към позитивни утвърждения.

Вселената винаги отговаря утвърдително на казаното от нас, независимо в какво сме избрали да вярваме.

Ако си решил, че не струваш много, че животът ти няма да е нищо особено, че никога няма да получиш това, което искаш, Вселената ще се отзове и точно така ще стане.

Започнеш ли да се променяш, започнеш ли да внасяш доброто в живота си, Вселената ще ти отвърне със същото.

Прочетете също  Статии за Луиз Хей

По материали в Интернет.


03 август 2010

Прошката - най-великият лечител


по книгата на Джералд Джамполски

Прошката е мост към Бога, към любовта и щастието, който ни позволява да се сбогуваме с вината, обвинението и срама. Тя ни учи, че любовта е освобождаване от страха.

Прошката пречиства въздуха, сърцето и душата. Свързва ни с всичко свято. Чрез прошката ние осъществяваме връзка с това, което е по-велико от нас, с това, което надхвърля въображението ни. Тя ни позволява да бъдем в мир с тайнството на живота. Дава ни възможност да правим това, за което сме дошли на света.

Да простиш, е рецепта за щастие.

Да не простиш, е рецепта за страдание.

Възможно ли е цялата болка, независимо от причинителя, да съдържа в себе си компонента на прошката?   

Да се вкопчиш в отмъстителните мисли, да се отдръпнеш от любовта и състраданието със сигурност се отразява на нашето здраве и на имунната ни система.

Да се вкопчиш в това, което наричаме оправдан гняв, ти пречи да усетиш Божия покой.

Да простиш, не означава да се съгласиш с постъпката. Не означава да извиниш възмутителното поведение.

Прошката означава да не бъркаме повече в раните, за да не продължават да кървят.

Прошката означава да живеем и обичаме изцяло в настоящето. Без сенките на миналото.

Прошката означава освобождаване от гнева и нападателните мисли.

Прошката означава освобождаване от всички надежди за по-добро минало.

Прошката означава да не изключваме никого от любовта си.

Прошката означава изцеляване на раната в сърцето, причинена от непрощаващи мисли.

Прошката означава да видиш Божията светлина у всеки, без значение какво е поведението му.

Прошката не е само за другия - но и за теб, за грешките, които си направил, за вината и срама, които все още изпитваш.

Прошката, в най-дълбоката си същност, е прощаване на самите себе си, задето сме се отдалечили от любящия Бог.

Прошката означава да простим на Бога и на нашите възможни погрешни представи за Него, защото сме били изоставени и самотни.

Да простиш на мига, означава да не бъдеш повече крал или кралица в Клуба на отлагащите.

Прошката отваря вратата на нашето чувство за единство с Духа, за единение с всички и на всички с Бога.

Никога не е твърде рано да простиш. Никога не е твърде късно да простиш.

Колко бреме отнема да простиш? Зависи от убежденията ни.

Ако смяташ, че това никога няма да се случи, то никога няма да се случи.

Ако смяташ, че това отнема шест месеца, ще отнеме шест месеца.

Ако смяташ, че ще отнеме по-малко от секунда, значи ще отнеме точно толкова.

Вярвам с цялото си сърце, че мирът ще завладее света, когато всеки от нас поеме отговорността да прости на всички, включително и на себе си, изцяло.




По материали от Интернет.