15 март 2012

Усмивка с два пръста

по "Отвори сърцето си - будистки приказки за щастие" от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 


УСМИВКА С ДВА ПРЪСТА (със съкращения)

По времето, когато бях студент, моят пръв учител по медитация ми даде някои практически наставления, започвайки с въпроса кое е първото нещо, което правя сутрин, след като стана.

- Отивам в банята – отговорих.

- Има ли огледало там? – попита той.

- Разбира се.

- Добре. Значи всяка сутрин, преди още да си измиеш зъбите, искам от теб да се погледнеш в огледалото и да се усмихнеш.

- Господине – възразих. – Аз съм студент. Често си лягам много късно и когато стана сутрин, не съм в най-добрата си форма. Понякога ми е трудно да се погледна в огледалото, камо ли да се усмихна!

Той се засмя, погледна ме в очите и каза:

- Ако не можеш да докараш естествена усмивка, опри показалците си в ъгълчетата на устата си и ги повдигни нагоре. Ето така. – И ми показа.

Изглеждаше нелепо. Аз се изхилих. Той ми нареди да опитам. Затова опитах.

Още на другата сутрин се измъкнах от леглото и залитайки, тръгнах към банята. Погледнах се в огледалото. „Бррр!” – гледката не бе приятна. Естествената усмивка нямаше шансове. Затова насочих показалци към ъгълчетата на устата си и ги дръпнах нагоре. Видях как някакъв глупав млад студент прави нелепи гримаси в огледалото и не можех да се сдържа да не се ухиля. Сега, когато естествената усмивка се появи, видях студента в огледалото да ми се усмихва. Така че аз се усмихвам още по-широко. Мъжът в огледалото се усмихна още по-широко. След броени секунди вече се смеехме един на друг.

Продължих да правя това всяка сутрин в продължение на две години. Всяка сутрин, без значение как се чувствах при събуждането си, след малко вече се смеех на себе си в огледалото, обикновено с помощта на двата показалеца. Напоследък хората казват, че много се усмихвам. Може би мускулите около устата ми някак са се схванали в това положение.

Номера с двата пръста можем да опитаме по всяко време на деня. Особено полезен е, когато се чувстваме болни, раздразнени или направо депресирани. Доказано е, че смехът освобождава ендорфини в кръвта, което укрепва имунната система и ни кара да се чувстваме щастливи.

Смехът ни помага да видим 998-те добри тухли в стената ни, а не само двете криви (виж Двете криви тухли).

Освен това ни разхубавява :)



Аджан Брам - Освободете се от егото.

По материали от Интернет.
 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар