05 април 2024

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2024 г.)

 

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,


оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2024 г.

 
Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 – Pope Francis
2 – Dalai Lama
3 – Oprah Winfrey
4 – Eckhart Tolle
5 – Gwyneth Paltrow
6 – David Lynch
7 – Marianne Williamson
8 – Gabor Maté
9 – Julia Cameron
10 – Sadhguru (Jaggi
Vasudev)
11 – Jane Goodall
12 – Jay Shetty
13 – Arianna Huffington
14 – Wim Hof
15 – Graham Hancock
16 – Teal Swan
17 – Matthew Fox
18 – Deepak Chopra
19 – Paulo Coelho
20 – Gregg Braden
21 – Rick Rubin NEW
22 – Dr Joe Dispenza
23 – Alice Walker
24 – Sri Sri Ravi Shankar
25 – AmmaAmritanand
amayi
26 – Vandana Shiva
27 – Esther Perel
28 – Uri Geller
29 – Justin Welby
30 – Rainn Wilson NEW
31 – Rupert Sheldrake
32 – Mark Manson
33 – Greta Thunberg

34 – Michael Pollan
35 – Robert Thurman
36 – Bartholomew I
of Constantinople
37 – Robin Sharma
38 – Jon Kabat-Zinn
39 – Esther Hicks
40 – Richard Rohr
41 – Rhonda Byrne
42 – Alex Grey
43 – Ruby Wax
44 – Rowan Williams
45 – Bessel van der Kolk
46 – Michael A. Singer
47 – Ken Wilber
48 – Martin Seligman
49 – Karen Armstrong
50 – Vex King
51 – Bruce H. Lipton
52 – Hamza Yusuf
53 – Richard Bach
54 – Thomas Moore
55 – Neale Donald Walsch
56 – Prem Rawat
57 – Daniel Goleman
58 – Edith Eger
59 – Iyanla Vanzant
60 – Rob Bell
61 – George Noory NEW
62 – Gary Snyder
63 – Andrew Weil
64 – Mooji
65 – Roxie Nafousi NEW
66 – Brian Weiss
67 – Don Miguel Ruiz

68 – Byron Katie
69 – Jack Kornfield
70 – Erich von Däniken
71 – Vishen Lakhiani
72 – Stanislav Grof
73 – Daisaku Ikeda
74 – Eben Alexander
75 – Rupert Spira
76 – Seyyed Hossein
Nasr
77 – Raymond Moody
78 – Steve Taylor
79 – Charles Eisenstein
80 – Caroline Myss
81 – Jack Canfield
82 – Elaine Pagels
83 – Matthieu Ricard
84 – Ronald Hutton
85 – Tara Brach
86 – Susan Cain
87 – Pema Chödrön
88 – Starhawk
89 – Anita Moorjani
90 – David Wolpe
91 – Adyashanti
92 – Fritjof Capra
93  DrunvaloMelchizedek
94 – James van Praagh
95 – Gary Lachman
96 – Sharon Salzberg
97 – Gabrielle Bernstein
98 – Vivianne
Crowley NEW
99 – Brené Brown
100 – Ajahn Brahm

 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК


 .

04 април 2024

Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик

 

Димитър Божанов
Писателят Димитър Божанов (Бог да го прости, напусна ни твърде млад) ми беше приятел. Контактувахме редовно в социалните мрежи, имам книгите му с автограф, срещали сме се в Пловдив, по време на негови лекции. Освен много добър писател, той беше и отличен лектор – залите му бяха пълни. Той извървя дълъг духовен път, подобен на моя – индуизъм, будизъм, кабала... Първата му книга - "Кафе за събуждане" – имаше голям успех, подобно на филма "Тайната" на Ронда Бърн. Последваха "Епохата на безсмъртието", "Розовият слон, за който не бива да мислим" и "На сбогуване будните се усмихват". Последната беше различна от останалите три, доста ме изненада, прочетох я, но не стигнах до Послеслова...

След време случайно попаднах на видеото "Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик" в YouTube от 2014 год.". Това е едно видео откровение, което доста отдавна искам да запиша, но все не идваше правилният момент. Е, този момент дойде, може би неслучайно точно на Богоявление, 06.01.2014 г. - пише Митко.

Гледах, слушах и не можех да повярвам... Митко се отричаше от езотеричните си книги и заявяваше, че е приел Иисус Христос!

Явно още не бях готов за това тогава. Трябваше да мине доста време, за да проникне тази идея до съзнанието и сърцето ми.

И това постепенно се случи. Не мога да кажа точно кога и как. Неведоми са пътищата Господни...

По-подробно съм писал по тази тема в Моят път към духовното.

Следва кратък текст на Димитър Божанов от Интернет:

Мой дълг е да споделя официално с всички вас, че след годините езотерични търсения аз най-сетне се чувствам отново у дома в Христовото слово. Дълго време се съпротивлявах на това, упорствах, дори светотатствах открито, изглежда с надеждата, че профанизирайки Го, ще легитимирам пред себе си човешкостта на Исус Христос и завета Му. Към мен обаче отново и отново се отразяваше единствено Неговата Божественост, Чистота и Истина. Преди няколко седмици, като следствие от поредица събития, знаци и "случайности", които ме преследват навярно през целия ми живот, но особено откакто публично се изказвам по духовни теми, аз най-сетне капитулирах пред Христос и Го приех в сърцето си. От тогава чувствам в себе си мир, яснота и благодат, каквито нито медитацията, нито диетите, нито каквито и да било други физически или енергийни практики са ми давали. Говоря вкратце за това в послеписа на новата книга с разказите, но навярно, ако е рекъл Господ, ще напиша още книги, в които на дълго и широко да ви споделя моята история с Христос и моето преживяване на Словото Му. А до тогава, излишно е да ме питате какво ви препоръчвам - то е ясно. Приемете Христос, защото Той е Пътят и Истината, и Животът. Книгата му пък може и да е само една, но е най-големият бестселър на планетата за всички времена, което, разбира се, не е никаква случайност. Бог да ви благослови!


Митко много ми липсва. Мисля, че щеше да напише важни текстове за Пътя към Вярата в Иисус Христос, които да помогнат на новите поколения да живеят по-праведен и смислен живот. 

 . 

02 април 2024

Петър Гюзелев за първата си среща с Бог


Петър Гюзелев
Това е разказ на китариста на група "Щурците" Петър Гюзелев за първата му среща с Бог.

"Да започнем с това, че съм роден на 10 декември 1945 година в Стара Загора и почти целият ми живот е преминал през времето на комунизма. В училище ни възпитаваха в комунистически дух и навсякъде се казваше, че Бог не съществува. Бог беше заменен с Партията, тя се грижеше за всичко. Спомням си случай в детската градина когато ни казваха: "Деца, затворете очи и кажете: Дядо Боже, дай ни бонбонче! А сега, отворете очи! Има ли бонбон? Няма! Това е защото няма Бог. Сега, затворете очи отново и кажете: Чичко Сталин, дай ни бонбонче! Ние затваряхме очи и когато отново ги отворехме - пред всяко едно от нас, децата, се беше появило едно бонбонче. И ни казваха: "Ето чичко Сталин мисли за вас деца! Той съществува, Бог няма!"

Когато пораснах, станах професионален музикант, издигнах се в кариерата си, но през 1975 година попаднах в разтърсваща ситуация, която ме накара да преосмисля нещата в своя живот. На връщане от турне в Германия имах кратък престой в Унгария. През деня оставих багажа и китарата си на гарата и се поразходих из града. Имах билет за вечерния влак за София. Бях вече във вагона, оставаха само няколко минути до потеглянето на влака, когато реших да отида и да си купя газирана напитка с последните останали ми пари. Когато се върнах, за голям свой ужас установих, че някой ме беше обрал! В Будапеща в центъра на Европа! Беше лятно време, бях само по риза с къс ръкав и панталони. С тях си останах. Всичко друго: чанта, паспорт, пари, куфари, дрехи, подаръци, китарата, Всичко, всичко беше обрано от купето само за няколко минути!

Слязох от влака и отидох до полицейското управление, но нищо не се получи. Влакът тръгна а аз останах на перона и започнах да се разхождам по влаковите релси. Чудех се какво да правя. В един момент погледнах към огромното черно, изпълнено със звезди небе, и си казах: "Ето една ситуация, когато съм сам и не мога да се оправя. Никой не може да ми помогне!" Тогава аз отправих поглед към небето и казах на глас: "Господи, винаги са ме учили, че не съществуваш, че Те няма. Обаче, ако има само дори и едно зрънце истина в това, че Ти съществуваш, моля Те да ми помогнеш в този момент! Моля Те само за две неща: да се прибера жив и здрав в България и да си намеря китарата!" В следващите мигове нещо особено не се случи. Прибрах се на гарата, обадих се до посолството, но отговорът не беше никак насърчителен: "В този момент няма никого тук. Елате утре. Може някой случайно да се съгласи да ви вземе до България. Ние не носим отговорност. Трябва обаче да ви издадем временен паспорт." 

Уморен от деня и сполетялото ме нещастие, легнах и заспах на една пейка. На сутринта ме събуди един полицай. Изправих се и си помислих: "Какво да правя сега? Трябва да отида до посолството." Изведнъж усетих нещо обемисто в джоба на ризата си! Бръкнах с ръка и извадих пачка унгарски форинти! От къде се появиха тези пари и до ден днешен не мога да си го обясня! Бях изхарчил всичко, което бях обменил, пък и кой човек напускайки страната, която за кратко е посетил, би оставил в джоба си пачка местна валута? Интересно е, че парите, които изневиделица се оказаха в джоба ми, стигнаха точно колкото да посрещна всичките си основни нужди: да си купя билет от Будапеща за София, да се снабдя със сандвичи, да си направя една моментална снимка за документа, който ми изготвиха в посолството, да вляза в една бръснарница да се измия и обръсна. Успях да си взема и едно шише с вода и парите свършиха. Те бяха точно колкото ми бяха необходими! 

Кражбата беше станала към полунощ, а в седем часа сутринта вече имах отговор на първата част от моята молитва, но тогава аз все още не осъзнавах този чудесен факт. Умът ми беше ангажиран с друго.

Снабден с билет за следващия международен влак за София, чаках на перона. Беше 12 часа на обяд. По принцип влаковете, идващи от Германия, не закъсняват никога, а този дойде с минута и половина по-късно! Точно в момента, когато локомотивът минаваше пред погледа ми, видях на отсрещния перон железничар да носи китарата ми към полицията! Тичайки се втурнах в полицейското управление. Някак си успях да им обясня случилото се с мен, те си спомниха и ми върнаха китарата! Качих се във влака, седнах в купето, и едва тогава започнах да преосмислям какво всъщност се беше случило. Бях издигнал към Бога две молби. Получих отговор и на двете и то само в продължение на половин ден! Бог ми беше показал, че съществува! Никога няма да забравя намесата на Бога в Будапеща!

Апостол Павел казва, че няма човек, който да не е чувал, че Бог съществува. Дълбоко в сърцето си аз също знаех този факт, просто атеистичният режим в социалистическата ни държава го отричаше.

Приех Иисус Христос като личен Спасител, когато започнах да посещавам църква "Блага вест" през 90-те години. 

Животът ми днес коренно се различава от времето когато не познавах Бога. Изцяло се промени ценностната ми система към добро!"

Източник: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0KV1dXuTmtPK5mEh9j3HuS5oWDjqUDK6paRzkHjDLSWwcGMWjED8EDyCvvQgQ5nG2l&id=100060727448707
 .