За мен


Има ли и каква е разликата между религия и духовност? Дали една система от вярвания - съвкупност от идеи и мисли, на които гледаме като на абсолютна истина - ни превръщат в духовни личности? Ако религията като система беше достатъчна, защо за повече от две хилядолетия хората като че ли не се променят, не стават по-добри?

Дълго търсих в Интернет приемливо определение за духовност, но напразно. Дори в Уикипедия няма нищо... Затова оставям въпроса за дефиницията отворен - нека всеки потърси в душата си истината.

Вярвам, ще се съгласите, че в последните десетилетия е в ход едно преобразуване на съзнанието,  една нова духовност, извън структурите на съществуващите религии.

Съвременният духовен учител Екхарт Толе пише: "Отчасти в резултат от духовните учения, възникнали извън утвърдените религии, но също и в резултат от прилива на древни източни мъдри учения, все повече последователи на традиционните религии се оказват способни да се освободят от идентификация с формата, догмата и строгите системи от вярвания, и да открият изначалната дълбочина, скрита в собствената им духовна традиция, същевременно откривайки дълбочината вътре в себе си. Те осъзнават, че колко „духовен" си няма нищо общо с това в какво вярваш, а е свързано със състоянието на съзнанието. На свой ред то определя как постъпваш в света и как си взаимодействаш с другите".

Тази трансформация настъпи и при мен. Както в много подобни случаи, в началото беше страданието. Тежка диагноза, отчаяние, "защо се случи точно на мен"... Бях на 43, инженер, прочел 50-тина книги извън професионалните ми интереси.

Тогава започна голямото четене. В дясната колона на блога съм посочил жалоните, но между тях имаше много други...

Точно в това отношение в последните години Интернет се оказа незаменим.  Книги, форуми, блогове, социални мрежи, да видиш на живо духовните си учители си в YouTube... Постепенно нещата започнаха да изкристализират, да се подреждат, да отиват по местата си...

Разбира се, това е път, който няма край. Затова е и този блог - да отбелязвам стъпките...

Пловдив, 10.2010 г.


10 коментара :

  1. Интересен подход... Но как се разбира, че настъпват промени в духовността, след като няма определение за нея?:-)

    ОтговорИзтриване
  2. Определенията, дефинициите са прерогатив на ума. Има понятия, които не могат да се мислят, още по-малко да се облекат в думи. Бог Е едно от тях. Поставям Духовността в тази категория.

    ОтговорИзтриване
  3. Трудно може да се говори за духовност, без да сме наясно с духа/светия дух. Знаем за три единството, отец, син и светия дух. На мен лично най-трудно, най-неясно е светия дух. Що е то, как се вселява в душата ни/тялото, след смърта къде отива. Има ли развитие през съзнателния ни живот. Ако можем да си отговорим на това, лесно ще е с духовността, мисля.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Господине, тези въпроси могат да се приемат за напълно излишни на един начален етап. Важното е КАК постъпвате във всекидневието: ТУК и СЕГА! Всичко друго са празни приказки. Независимо дали практикувате йога, дзен, медитация или дори *нищо*, дали сте атеист или "дълбоко" вярващ, практическият ви живот (в това число и мисленето) определя доколко Вие самият сте духовен.

      Изтриване
  4. Благодарна съм, че попаднах на този блог "случайно"! Пътят е един и всеки тръгва по него, влизайки през собствената си врата. Когато човек е готов, просто тръгва и тогава отговорите си идват сами постепенно. Поздрави на всички по пътя!

    ОтговорИзтриване
  5. Настъпват промени в начина ти на живот, начина ти на мислене и възприемане на нещата. Поемаш по еднопосочен път - няма връщане на зад.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, винаги може да се върнеш назад, да кривнеш настрани или да се сринеш надолу - говоря от личен опит с всичките тези варианти. А пътищата са немалко и най-различни, като към един планински Връх. И различните хора имат различни "най-подходящи" пътища...

      Изтриване
  6. изглежда, че трябва да бъдем благодарни за страданията си. онези, които правят опити да осмислят думата "страдание", тръгват по правия трънлив път, радвайки се на многото трънчета в обувките си. някъде там, по пътя, настъпва културната трансформация. пожелавам успех!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Изглежда... се поддавате на игрите на ума си. Ето Ви нещо за размисъл: написал го е моят духовен Учител:

      "Единствено с „презрение“ трябва да се отнасяш към страданието си и само като го презреш, ти ще станеш негов господар!"
      (Bô Yin Râ – "Дух и форма")

      Изтриване
  7. моят отговор е стих:
    " Навред е раят по земята
    и всеки храст говори с Божи глас,
    но само онзи, който вижда, обущата си сваля;
    останалите гледат къпините да оберат.
    Елизабет Барет

    ОтговорИзтриване