За мен


Има ли и каква е разликата между религия и духовност? Дали една система от вярвания - съвкупност от идеи и мисли, на които гледаме като на абсолютна истина - ни превръщат в духовни личности? Ако религията като система беше достатъчна, защо за повече от две хилядолетия хората като че ли не се променят, не стават по-добри?

Дълго търсих в Интернет приемливо определение за духовност, но напразно. Дори в Уикипедия няма нищо... Затова оставям въпроса за дефиницията отворен - нека всеки потърси в душата си истината.

Вярвам, ще се съгласите, че в последните десетилетия е в ход едно преобразуване на съзнанието,  една нова духовност, извън структурите на съществуващите религии.

Съвременният духовен учител Екхарт Толе пише: "Отчасти в резултат от духовните учения, възникнали извън утвърдените религии, но също и в резултат от прилива на древни източни мъдри учения, все повече последователи на традиционните религии се оказват способни да се освободят от идентификация с формата, догмата и строгите системи от вярвания, и да открият изначалната дълбочина, скрита в собствената им духовна традиция, същевременно откривайки дълбочината вътре в себе си. Те осъзнават, че колко „духовен" си няма нищо общо с това в какво вярваш, а е свързано със състоянието на съзнанието. На свой ред то определя как постъпваш в света и как си взаимодействаш с другите".

Тази трансформация настъпи и при мен. Както в много подобни случаи, в началото беше страданието. Тежка диагноза, отчаяние, "защо се случи точно на мен"... Бях на 43, инженер, прочел 50-тина книги извън професионалните ми интереси.

Тогава започна голямото четене. В дясната колона на блога съм посочил жалоните, но между тях имаше много други...

Точно в това отношение в последните години Интернет се оказа незаменим.  Книги, форуми, блогове, социални мрежи, да видиш на живо духовните си учители си в YouTube... Постепенно нещата започнаха да изкристализират, да се подреждат, да отиват по местата си...

Разбира се, това е път, който няма край. Затова е и този блог - да отбелязвам стъпките...

Пловдив, 10.2010 г.


7 коментара :

  1. Интересен подход... Но как се разбира, че настъпват промени в духовността, след като няма определение за нея?:-)

    ОтговорИзтриване
  2. Определенията, дефинициите са прерогатив на ума. Има понятия, които не могат да се мислят, още по-малко да се облекат в думи. Бог Е едно от тях. Поставям Духовността в тази категория.

    ОтговорИзтриване
  3. Трудно може да се говори за духовност, без да сме наясно с духа/светия дух. Знаем за три единството, отец, син и светия дух. На мен лично най-трудно, най-неясно е светия дух. Що е то, как се вселява в душата ни/тялото, след смърта къде отива. Има ли развитие през съзнателния ни живот. Ако можем да си отговорим на това, лесно ще е с духовността, мисля.

    ОтговорИзтриване
  4. Благодарна съм, че попаднах на този блог "случайно"! Пътят е един и всеки тръгва по него, влизайки през собствената си врата. Когато човек е готов, просто тръгва и тогава отговорите си идват сами постепенно. Поздрави на всички по пътя!

    ОтговорИзтриване
  5. Настъпват промени в начина ти на живот, начина ти на мислене и възприемане на нещата. Поемаш по еднопосочен път - няма връщане на зад.

    ОтговорИзтриване
  6. изглежда, че трябва да бъдем благодарни за страданията си. онези, които правят опити да осмислят думата "страдание", тръгват по правия трънлив път, радвайки се на многото трънчета в обувките си. някъде там, по пътя, настъпва културната трансформация. пожелавам успех!

    ОтговорИзтриване
  7. моят отговор е стих:
    " Навред е раят по земята
    и всеки храст говори с Божи глас,
    но само онзи, който вижда, обущата си сваля;
    останалите гледат къпините да оберат.
    Елизабет Барет

    ОтговорИзтриване