100-те най-влиятелни живи духовни личности (2025 г.)

 

Английското списание

Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи

духовни личности,

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2025 г.

 

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 – Pope Francis 2 – Dalai Lama 3 – Eckhart Tolle 4 – Sadhguru (Vasudev) 5 – Jane Goodall 6 – David Lynch 7 – Marianne Williamson 8 – Dr Joe Dispenza 9 – Gwyneth Paltrow 10 – Jordan Peterson NEW  11 – Oprah Winfrey 12 – Paulo Coelho 13 – Wim Hof 14 – Alice Walker 15 – Deepak Chopra 16 – Uri Geller 17 – Teal Swan 18 – Gabor Maté 19 – Esther Perel 20 – Graham Hancock 21 – Arianna Huffington 22 – Jay Shetty 23 – Gregg Braden 24 – Alan Moore NEW 25 – Sri Sri Ravi Shankar 26 – Mel Robbins NEW 27 – Julia Cameron 28 – Rainn Wilson 29 – Ryan Holiday NEW 30 – Greta Thunberg 31 – Robert Thurman 32 – Amma  33 – Mark Manson 34 – Michael Pollan 35 – Rupert Sheldrake 36 – Vandana Shiva 37 – Robin Sharma 38 – Ruby Wax 39 – Rowan Williams 40 – Tony Nader NEW 41 – Jon Kabat-Zinn 42 – Richard Rohr 43 – Hamza Yusuf 44 – Esther Hicks 45 – Bessel van der Kolk   46 – Ken Wilber 47 – Michael A. Singer 48 – Daniel Goleman 49 – Martin Seligman 50 – Rhonda Byrne 51 – Thomas Moore 52 – Bruce H. Lipton 53 – Prem Rawat 54 – Richard Bach 55 – Edith Eger 56 – Karen Armstrong 57 – George Noory 58 – Gary Snyder 59 – Alex Grey 60 – Iyanla Vanzant 61 – Bartholomew I of Constantinople 62 – Rob Bell 63 – Andrew Weil 64 – Brian Weiss 65 – Neale D. Walsch 66 – Seyyed H. Nasr 67 – don Miguel Ruiz 68 – Byron Katie 69 – Vishen Lakhiani 70 – Mooji 71 – Eben Alexander 72 – Rupert Spira 73 – Stanislav Grof 74 – Vadim Zeland 75 – Raymond Moody 76 – Jack Kornfield 77 – Mark Epstein NEW     78 – James Hollis NEW 79 – Matthieu Ricard 80 – Ronald Hutton 81 – Jack Canfield 82 – Elaine Pagels 83 – Caroline Myss 84 – Tara Brach 85 – Anita Moorjani 86 – Gary Lachman 87 – Richard Rudd 88 – Steve Taylor 89 – Vex King 90 – Adyashanti 91 – Fritjof Capra 92 – Susan Cain 93 – Pico Iyer NEW 94 – David Wolpe 95 – Dan Millman 96 – David Deida 97 – Daniel J. Siegel 98 – David Frawley 99 – Charles Eisenstein 100 – Starhawk

 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК


 .

100-те най-влиятелни живи духовни личности

Английското списание Watkins Mind Body Spirit публикува веднъж годишно

        Списък на 100-те живи духовни личности

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството

 

2025	2024	2023
2022	2021	2020
2019	2018	2017
2016	2015	2014
2013	2012	2011

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2024 г.)

 

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2024 г.

 

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 – Pope Francis 2 – Dalai Lama 3 – Oprah Winfrey 4 – Eckhart Tolle 5 – Gwyneth Paltrow 6 – David Lynch 7 – Marianne Williamson 8 – Gabor Maté 9 – Julia Cameron 10 – Sadhguru (Jaggi Vasudev) 11 – Jane Goodall 12 – Jay Shetty 13 – Arianna Huffington 14 – Wim Hof 15 – Graham Hancock 16 – Teal Swan 17 – Matthew Fox 18 – Deepak Chopra 19 – Paulo Coelho 20 – Gregg Braden 21 – Rick Rubin NEW 22 – Dr Joe Dispenza 23 – Alice Walker 24 – Sri Sri Ravi Shankar 25 – AmmaAmritanand amayi 26 – Vandana Shiva 27 – Esther Perel 28 – Uri Geller 29 – Justin Welby 30 – Rainn Wilson NEW 31 – Rupert Sheldrake 32 – Mark Manson 33 – Greta Thunberg 34 – Michael Pollan 35 – Robert Thurman 36 – Bartholomew I of Constantinople 37 – Robin Sharma 38 – Jon Kabat-Zinn 39 – Esther Hicks 40 – Richard Rohr 41 – Rhonda Byrne 42 – Alex Grey 43 – Ruby Wax 44 – Rowan Williams 45 – Bessel van der Kolk 46 – Michael A. Singer 47 – Ken Wilber 48 – Martin Seligman 49 – Karen Armstrong 50 – Vex King 51 – Bruce H. Lipton 52 – Hamza Yusuf 53 – Richard Bach 54 – Thomas Moore 55 – Neale Donald Walsch 56 – Prem Rawat 57 – Daniel Goleman 58 – Edith Eger 59 – Iyanla Vanzant 60 – Rob Bell 61 – George Noory NEW 62 – Gary Snyder 63 – Andrew Weil 64 – Mooji 65 – Roxie Nafousi NEW 66 – Brian Weiss 67 – Don Miguel Ruiz 68 – Byron Katie 69 – Jack Kornfield 70 – Erich von Däniken 71 – Vishen Lakhiani 72 – Stanislav Grof 73 – Daisaku Ikeda 74 – Eben Alexander 75 – Rupert Spira 76 – Seyyed Hossein Nasr 77 – Raymond Moody 78 – Steve Taylor 79 – Charles Eisenstein 80 – Caroline Myss 81 – Jack Canfield 82 – Elaine Pagels 83 – Matthieu Ricard 84 – Ronald Hutton 85 – Tara Brach 86 – Susan Cain 87 – Pema Chödrön 88 – Starhawk 89 – Anita Moorjani 90 – David Wolpe 91 – Adyashanti 92 – Fritjof Capra 93 – DrunvaloMelchizedek 94 – James van Praagh 95 – Gary Lachman 96 – Sharon Salzberg 97 – Gabrielle Bernstein 98 – Vivianne Crowley NEW 99 – Brené Brown 100 – Ajahn Brahm

 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК


 .

"Среща с духовното" с 2.5 милиона показвания

Скъпи приятели,

Блогът "Среща с духовното" достигна 2.5 милиона показвания.

През м. май 2018 година бяха 2 милиона.

Започнах да водя този блог като на шега преди 14 години.

Първият пост беше "Безусловната любов" - на 25 януари 2009 год.

Към момента в блога има 408 публикации и всички те съдържат ключовата дума ЛЮБОВ.

Следващи ключови думи (по брой използване) са духовност (311), пробуждане (253), щастие (245), осъзнаване (230), присъствие (216), покой (207) радост (185), просветление (167), светлина (148), вяра (114) и т.н.

Това дава доста точна представа за съдържанието на блога.

Най-посещавани публикации в блога до днес са:

Луиз Хей - 101 мощни мисли за живот - 191000

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва - 52500

Петимата тибетци - 50400

Далай Лама - мисли - 38200

Карта на съзнанието - 23900

Петър Дънов, цитиран в разговор между Екхарт Толе, Уейн Дайър и Дийпак Чопра - 22100

Петър Дънов за прераждането и кармата - 20700

Индийски будистки учител обяснява как да победите негативното мислене - 16100

Спомняйки си Уейн Дайър: 20 цитата, които ще ви помогнат да станете по-добри - 15100

Не обръщайте внимание на това, което се случва - 13600

45 житейски урока - 13400 и т.н.

Ще продължавам да пиша в "Среща с духовното" с радост - колкото време е отредил Той.

Сърдечно благодаря на всички читатели!

.

Google Bard за блога "Среща с духовното"

На 30.08.2023 г. попитах Google Bard какво знае за блога
"Среща с духовното".

Ето неговият отговор:

"Блогът "Среща с духовното" е създаден от Атанас Дюлгеров, който е роден през 1951 г. в Пловдив. В блога си той споделя своите духовни търсения и преживявания. Дюлгеров е бил атеист в продължение на много години, но след дълъг път на търсене, той достига до убеждението, че има висша сила, която е създател на света. Той намира утеха и подкрепа в християнската вяра и се присъединява към православната църква.

В блога си Дюлгеров пише за различни духовни теми, включително за вярата, надеждата, любовта, прошката, смирението, мъдростта и др. Той споделя своите мисли и прозрения, както и истории за свои собствени и чужди духовни преживявания.

Блогът "Среща с духовното" е място за разговори и размисъл за духовните въпроси. Той е посетен от хиляди хора от цял свят, които търсят духовна опора и вдъхновение.

Ето някои от най-популярните теми, за които Дюлгеров пише в блога си:

Вярата - какво е да имаш вяра, как да развием вярата си, какво ни дава вярата

Надеждата - как да запазим надеждата си, когато се сблъскваме с трудности

Любовта - какво е любовта, как да изживеем любовта в живота си

Прошката - как да простим на другите, как да простим на себе си

Смирението - как да бъдем смирени, ползите от смирението

Мъдростта - какво е мъдростта, как да станем по-мъдри

Блогът "Среща с духовното" е ценен ресурс за всички, които търсят духовна връзка. Той предлага вдъхновение, подкрепа и насоки на тези, които се стремят да изживеят по-пълноценен и хармоничен живот."


Източник: https://bard.google.com/share/8a8320104fcd

 . 

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2023 г.)

 

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2023 г.

 

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 – Dalai Lama 2 – Pope Francis 3 – Greta Thunberg 4 – Eckhart Tolle 5 – Sadhguru (Jaggi Vasud.) 6 – Gwyneth Paltrow 7 – Russell Brand 8 – Oprah Winfrey 9 – David Lynch 10 – Jane Goodall NEW 11 – Wim Hof 12 – Paulo Coelho 13 – Alice Walker 14 – Jay Shetty 15 – Teal Swan 16 – Matthew Fox 17 – Deepak Chopra 18 – Michael Pollan 19 – Vandan Shiva 20 – Robert Thurman 21 – Esther Perel 22 – Ruby Wax 23 – Graham Hancock 24 – Justin Welby 25 – Arianna Huffington 26 – Marianne Williamson 27 – Uri Geller 28 – Sri Sri Ravi Shankar 29 – Mark Manson 30 – Amma – Mata Amritan. 31 – Bartholomew I of Const. 32 – Rhonda Byrne 33 – Richard Rohr 34 – Robin Sharma 35 – Esther Hicks 36 – Rowan Williamson 37 – Brené Brown 38 – Jon Kabat-Zinn 39 – Ken Wilber 40 – Hamza Yusuf 41 – Rupert Sheldrake 42 – Vex King NEW 43 – Bessel van der Kolk 44 – Martin Seligman 45 – Thomas Moore 46 – Michael A. Singer 47 – Iyanla Vanzant 48 – Edith Eger 49 – Alex Grey 50 – Julia Cameron 51 – Richard Bach 52 – Vishen Lakhiani 53 – Rob Bell 54 – Karen Armstrong 55 – Daniel Goleman 56 – Prem Rawat 57 – Andrew Weil 58 – Gary Snyder 59 – Mooji 60 – Susan Cain NEW 61 – Byron Katie 62 – Raymond Moody NEW 63 – Seyyed Hossein Nasr 64 – Brian Weiss 65 – Don Miguel Ruiz 66 – Gregg Braden 67 – Neale Donald Walsch 68 – Stanislav Grof 69 – Daisaku Ikeda 70 – Jack Kornfield 71 – Tara Brach 72 – Bruce H. Lipton 73 – Jack Canfield 74 – Eben Alexander 75 – Matthieu Ricard 76 – Gabrielle Bernstein  77 – Rupert Spira 78 – Drunvalo Melchizedek 79 – Ronald Hutton NEW 80 – Gary Lachman NEW 81 – Steve Taylor 82 – Lee Carroll 83 – Elaine Pagels 84 – Daniel J. Siegel 85 – Sharon Salzberg 86 – Dan Millman 87 – Anita Moorjani 88 – Fritjof Capra 89 – Caroline Myss 90 – Yung Pueblo NEW 91 – Morgan Daimler NEW 92 – Ajahn Brahm 93 – Sharon Kleinbaum 94 – David Deida 95 – Rachel Patterson NEW 96 – Ervin Laszlo 97 – Gary Zukav 98 – Starhawk 99 – Pema Chödrön 100 – Theresa Cheung NEW

 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК

 

 .  

От село Орехово до хижа Персенк и обратно

Късметлия съм, че родът на съпругата ми е от с. Орехово в Родопите и имаме къща там. Като млади правехме голям преход: с. Орехово, х. Кабата, Чудните мостове, х. Персенк, Орехово за 10-тина часа. Качвали сме се до х. Персенк и с кола, когато пътят (12.5 км.) беше добър. Сега е разбит и става само за високопроходим автомобил. 

От няколко години снимам Параклисите край село Орехово и когато научих, че край х. Персенк има три параклиса, реших да потърся превоз дотам. Отзова се Найден Рангелов от Орехово със стара, бойна УАЗ-ка. Тръгнахме в 9 сутринта и след невъобразимо друсане, се качихме до х. Персенк за около час.

На около два км. преди билото се отбихме до параклиса "Свети Архангел Михаил".

Под х. Персенк е параклисът "Свети Илия".

Всъщност, една от основните цели на пътешествието ни беше да посетим скоро построения параклис "Свети Йоан Рилски" в местността Катарги. Найден каза, че няма да го намерим сами и ни закара дотам.

Първи параклис на това живописно място построява поп Ной през 1930 год., но той е изоставен и около 1980-тя е полуразрушен, с пробит покрив. Новият параклис е изграден преди няколко години с доброволен труд на жители на Орехово.

Оттук надилу се спуснахме по живописни пътеки сред вековни борове и ели до селото.

Още снимки от тази незабравима екскурзия можете да видитв ТУК.

 . 

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2022 г.)

 

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2022 г.

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 Pope Francis 2 Dalai Lama 3 Greta Thunberg 4 Sadhguru (Jaggi Vasudev) 5 Eckhart Tolle 6 Desmond Tutu* 7 Oprah Winfrey 8 Russell Brand 9 Gwyneth Paltrow NEW 10 Gabor Maté 11 Wim Hof 12 Dr Joe Dispenza 13 Matthew Fox 14 Paulo Coelho 15 Alice Walker 16 David Lynch 17 Teal Swan 18 Deepak Chopra 19 Pema Chödrön 20 Jay Shetty 21 Esther Perel 22 Michael Pollan NEW 23 Rhonda Byrne 24 Uri Geller 25 Arianna Huffington 26 Mark Manson 27 Dr. Nicole LePera NEW 28 Anthony William NEW 29 Marianne Williamson 30 Yasmin Boland NEW 31 Sri Sri Ravi Shankar 32 Graham Hancock 33 Justin Welby 34 Don Miguel Ruiz 35 Esther Hicks 36 Ken Wilber 37 Ruby Wax 38 Thich Nhat Hanh 39 Rupert Sheldrake 40 Vandana Shiva 41 Robert Thurman 42 Jon Kabat-Zinn 43 James Lovelock 44 Robin Sharma 45 Amma Amritanandamayi 46 Zinovya Dushkova 47 Rowan Williams 48 Rob Bell 49 Richard Rohr 50 Martin Seligman 51 Lewis Howes NEW 52 Julia Cameron 53 Bessel v d Kolk NEW 54 Daniel Goleman 55 Iyanla Vanzant 56 Michael Bernard Beckwith 57 Mooji 58 Seyyed Hossein Nasr 59 Andrew Weil, M.D. 60 Hamza Yusuf 61 Francis Chan 62 Christiane Northrup, M.D 63 Bruce H. Lipton, PhD 64 Richard Bach 65 Edith Eger 66 Thomas Moore 67 Karen Armstrong 68 Alex Grey 69 Michael A.Singer 70 Vishen Lakhiani NEW 71 Brian Weiss, M.D. 72 Byron Katie 73 Gregg Braden  74 Gary Snyder 75 Prem Rawat  76 Anita Moorjani 77 Neale Donald Walsch 78 Jack Kornfield  79 Daisaku Ikeda  80 Stanislav Grof, M.D. 81 Eben Alexander 82 Charles Eisenstein NEW 83 Tara Brach, Ph.D 84 Caroline Myss  85 Matthieu Ricard NEW 86 Gabrielle Bernstein   87 Rupert Spira 88 Steve Taylor  89 Adyashanti  90 Gary Zukav 91 Stephen Skinner NEW 92 Suzanne Giesemann NEW 93 A. H. Almaas  94 David Frawley  95 Sharon Salzberg  96 Elaine Pagels  97 Fritjof Capra  98 Vladimir Megre 99 Kodo Nishimura NEW 100 Dan Millman

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК

 .  

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2021 г.)

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за десета поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние

върху духовното развитие

на човечеството през 2021 г.

Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 Pope Francis 2 Dalai Lama 3 Black Lives Matter NEW 4 Eckhart Tolle 5 Desmond Tutu 6 Oprah Winfrey 7 Sadhguru 8 Alice Walker 9 Deepak Chopra 10 David Attenborough NEW 11 Paulo Coelho 12 Russell Brand 13 Matthew Fox 14 Wim Hof NEW 15 Rhonda Byrne 16 Iyanla Vanzant 17 David Lynch 18 Sri Sri Ravi Shankar 19 Rupert Sheldrake 20 Uri Geller NEW 21 Abdullah II of Jordan 22 Marianne Williamson 23 Sam Harris 24 Arianna Huffington 25 Sri (Mata Amritanandamayi) 26 Mark Manson NEW 27 Esther Hicks 28 Francis Chan 29 Jay Shetty NEW 30 Robin Sharma 31 Teal Swan 32 Don Miguel Ruiz 33 Jon Kabat-Zinn

34 James Locklock 35 Vandana Shiva 36 Michael Bernard Beckwith 37 Pema Chödrön 38 Rob Bell 39 Graham Hancock 40 Hamza Yusuf 41 Thomas Moore 42 Justin Welby 43 Dr Joe Dispenza 44 Martin Seligman 45 Richard Bach 46 Rowan Williams 47 Karen Armstrong 48 Thich Nhat Hanh 49 Marilynne Robinson NEW 50 Alex Grey 51 Ken Wilber 52 Robert Thurman 53 Prem Rawat 54 Gabrielle Bernstein 55 Andrew Weil, M.D. 56 Richard Rohr 57 Tim Freke 58 Daniel Goleman 59 Gary Snyder 60 Neale Donald Walsch 61 Jack Canfield 62 Ruby Wax 63 Eben Alexander 64 Julia Cameron 65 Dan Millman 66 Caroline Myss 67 Daisaku Ikeda

68 Anita Moorjani 69 Andrew Forrest 70 Brian Weiss, M.D 71 Gregg Braden 72 Ajahn Brahm 73 Bruce H. Lipton, PhD 74 Byron Katie 75 Stanislav Grof, M.D. 76 Zainab Salbi 77 Steve Taylor 78 Esther Perel NEW 79 Robert Bly 80 Mooji 81 Jack Kornfield 82 Fritjof Capra 83 Satish Kumar 84 Adyashanti 85 James van Praagh 86 A.H. Almaas NEW 87 Starhawk 88 David Deida 89 David Frawley 90 Elaine Pagels 91 Daniel J. Siegel 92 Lisa Sterle NEW 93 Neil de Grasse Tyson NEW 94 Tori Hartman NEW 95 Sharon Salzberg 96 Christiane Northrup, M.D. 97 Elizabeth Lesser 98 Lee Carroll 99 Cynthia Bourgeault NEW 100 Tara Brach, Ph.D

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК

 .  

Вътрешното пространство

по "Единение с живота" 
на Екхарт Толе 

 

Когато съзнанието вече не е напълно погълнато от мисленето, част от него остава в непритежаващото форма, необусловено, първоначално състояние. Това е вътрешното пространство.

Животът на повечето хора е задръстен с неща: материални неща, неща за вършене, неща, върху които трябва да помислят. Животът им напомня историята на човечеството, която Уинстън Чърчил дефинира като "едно проклето нещо след друго". Техният ум е препълнен с шума на върволицата от мисли. Това е измерението на съзнанието за обектите, което е преобладаваща реалност за мнозина, и поради тази причина животът им е толкова небалансиран.

Съзнанието за обектите трябва да бъде балансирано от съзнанието за пространството, за да се върне здравият разум на нашата планета и човечеството да осъществи предопределението си. Възникването на съзнание за пространството е следващата фаза в човешката еволюция.

Съзнанието за пространството означава, че наред със съзнаването на нещата – което винаги се свежда до сетивни възприятия, мисли и емоции – има и скрита осъзнатост. Тя подсказва, че не само осъзнавате нещата (обектите), но също така съзнавате съзнаването. Ако усетите живия вътрешен покой като заден план, докато нещата се случват на преден план – това е то! Това измерение е във всеки от нас, но повечето хора изобщо не го съзнават. Понякога го посочвам, казвайки: "Можеш ли да усетиш собственото си Присъствие?".

Съзнанието за пространството представлява не само свобода от егото, но и прекратяване на зависимостта от земните неща, от материализма и материалното. Именно духовното измерение може да придаде трансцендентен и истински смисъл на този свят.

Сега можете да се наслаждавате на нещата от този свят и да ги почитате, без да им придавате важност и значение, каквито те нямат. Можете да участвате в танца на творението и да бъдете активни, без да се привързвате към резултата и да отправяте неразумни изисквания към света: удовлетвори ме, осигури ми щастие, осигури ми безопасност, кажи ми кой съм. Светът не може да ви даде тези неща и когато престанете да имате подобни очаквания, цялото самосъздадено страдание изчезва. Цялото това страдание се дължи на надценяването на формата и на липсата на съзнание за измерението на вътрешното пространство. Когато това измерение присъства в живота ви, можете да се наслаждавате на нещата, на преживяванията и на сетивните удоволствия, без да изгубвате себе си в тях, така да се каже, без да се пристрастявате към света.

Съзнавайте дишането си. Обърнете внимание как това отклонява вниманието ви от мисленето и създава пространство.

Обърнете внимание на усещането при дишането. Почувствайте как въздухът навлиза и излиза от тялото ви. Забележете как гръдният кош и коремът леко се разширяват и свиват при всяко вдишване и издишване. Едно съзнателно вдишване е достатъчно, за да създаде малко пространство там, където преди е имало непрекъсната поредица от мисъл след мисъл. Едно съзнателно вдишване (две или три ще е още по-добре) много пъти на ден е прекрасен начин да внесете пространство в живота си. Дори ако медитирате върху дишането си в продължение на два или повече часа, както правят някои, едно вдишване-издишване е всичко, което трябва да осъзнаете и всъщност някога ще осъзнаете. Останалото е спомен или предчувствие, което ще рече – мисъл. Дишането всъщност не е нещо, което правите, а нещо, което наблюдавате да се случва. Дишането се случва от само себе си. Разумът на тялото го прави. Вие трябва само да наблюдавате как се случва. Няма напрежение или усилие. Също така, забележете краткото прекъсване на дишането, особено тихата точка в края на издишването, преди да вдишате отново.

Винаги, когато сте разстроени заради някаква случка, човек или ситуация, действителната причина не е случката, човекът или ситуацията, а загубата на истинската перспектива, която само пространството може да осигури. Впримчени сте в съзнанието за обектите и не осъзнавате неподвластното на времето вътрешно пространство на самото съзнание.

Най-голямата пречка за откриването на вътрешното пространство, най-голямата пречка за откриването на преживяващия, на непритежаващото форма "Аз съм", е толкова да се увлечете от преживяването, че да се изгубите в него. Така съзнанието се изгубва в собствения си сън. Завладява ви всяка мисъл, всяка емоция и всяко преживяване до такава степен, че наистина сте в подобно на сън състояние. Това е било нормалното състояние на човечеството в продължение на хиляди години.

Когато чуете за вътрешното пространство, може да започнете да го търсите и – понеже го търсите така, сякаш търсите предмет или преживяване – няма да го намерите. Това е дилемата на всички онези, които търсят духовно осъзнаване или просветление. Затова и Иисус казва: "Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: ето, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е." *

Ако не прекарвате целия си буден живот в неудовлетвореност, безпокойство, тревога, депресия, отчаяние или други негативни състояния; ако сте способни да се радвате на простите неща като звука на дъжда или вятъра; ако виждате красотата на облаците, които се движат в небето, или умеете да оставате сами, без да се чувствате самотни или без да се нуждаете от менталния стимул на забавленията; ако забележите, че се отнасяте към напълно непознат човек със сърдечна доброта, без да искате нищо от него... това означава, че се е отворило пространство, независимо за колко кратко, в иначе неспирния поток на мислите, какъвто е човешкият ум. Когато това стане, възниква смътно усещане за благополучие, за изпълнен с живот покой. Интензивността ще варира от едва забележимо фоново усещане за удовлетворение до онова, което древните индийски мъдреци наричат ананда – блаженство на Битието. Тъй като сте програмирани да обръщате внимание само на формата, вероятно не си давате сметка за това, освен косвено.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

–––––––––––––––––––

* Евангелие от Лука, 17:20-21 - Бел. прев.

 . 

Вашата вътрешна цел

По "Нова земя" на Екхарт Толе

Веднага щом успеете да се издигнете над чистото оцеляване, въпросът за смисъла и целта се превръща в най-важния въпрос в живота ви. Много хора се чувстват оковани от рутината на всекидневието, което сякаш лишава живота им от смисъл. Някои хора тъгуват, че животът минава покрай тях или вече е минал покрай тях. Други се чувстват жестоко ограничени от изискванията на професията им, от необходимостта да издържат семейството си, от финансовата или житейската си ситуация. Трети са под властта на силен стрес, четвърти - на нетърпима скука. Има живеещи в трескава дейност, има и живеещи в стагнация. Много хора копнеят за свободата, за разперените криле, които благополучието обещава, ала откриват, че в крайна сметка дори и те не са достатъчни, за да се осмисли животът им. Откриването на истинската цел няма и не може да има заместител. Истинската или първичната цел на вашия живот не може да бъде открита на външно ниво. Тя не касае това, което правите, а това, което сте - т.е. състоянието на вашето съзнание. Най-важното, което трябва да осъзнаете, е че животът ви има вътрешна цел и външна цел. Вътрешната цел касае Битието и е първична. Външната цел касае действането и е вторична. Макар в преобладаващата си част тази книга да е посветена на вътрешната цел, тази и следващата глава ще изследват и въпроса как да установите хармония между вашата външна и вътрешна цел. Вътрешното и външното обаче са така преплетени, че е почти невъзможно да се говори за едното без намесата на другото.

Вътрешната ви цел е да се пробудите. Толкова е просто. Вие споделяте тази цел с всеки човек на нашата планета - защото това е целта и на човечеството. Вътрешната ви цел е същностен елемент от целта на цялото, на Вселената и нейния възникващ разум. Външната цел може да се променя с течение на времето. Тя варира от човек на човек. Да откриете вътрешната цел и да живеете в хармония с нея е ключът към осъществяване на външната ви цел. И е основата за истинския успех. Без тази хармония ще успеете да постигнете определени неща, но чрез усилия, борби и битки, твърда решимост, тежък труд или хитруване. Във всичко това няма радост и в крайна сметка то винаги приключва със страдание.

ПРОБУЖДАНЕТО

Пробуждането представлява промяна на съзнанието, при което мисленето и осъзнатостта се разделят. При повечето хора това не е събитие, а процес, през който преминават дори онези редки личности, които преживяват внезапно, драматично и сякаш необратимо пробуждане, трябва да минат през процеса, при който новото състояние на осъзнатост постепенно се влива и преобразува всичко, което правят, като се интегрира в живота им.

Когато сте пробудени, вместо да се изгубвате в мисленето си, вие осъзнавате себе си като осъзнатостта зад мисленето. Мисленето престава да бъде автономна дейност, която служи единствено на себе си, завладява ви и управлява живота ви. Осъзнатостта се налага над мисленето. И вместо да управлява живота ви, мисленето става слуга - започва да служи на осъзнатостта. Осъзнатостта е съзнателната връзка с вселенския разум. Друго нейно название е Присъствието, т. е. съзнание без мисли.

Възникването на процеса на пробуждане е акт на благодат. Вие не можете да го накарате да настъпи, нито пък можете да се подготвите за него или да „трупате точки", които ще ви приближават все повече до него. Не съществува прецизна поредица от логически стъпки, която да води към него, въпреки че умът би й се зарадвал. Не е нужно най-напред да станете достойни за пробуждането. Възможно е то първо да посети грешника, и едва след това праведника, но не е задължително. Иисус казва, че могат да се пробудят хора от всякакъв род и сой, не само уважаваните хора. Не можете да направите нищо, за да спомогнете за пробуждането. Каквото и да правите, то винаги ще бъде вашето его, което се опитва да добави пробуждане или просветление към себе си като най-ценно притежание, което ще го направи още по-важно и по-голямо. В такъв случай, вместо да се пробудите, само ще прибавите понятието „пробуждане" към ума си, или ще прибавите към ума си мисловния образ на пробудения или просветления човек и след това ще се опитате да живеете на висотата на този образ. Да живеете на висотата на един образ, който сте създали за себе си или други хора са си създали за вас, е неавтентичен начин на живот - чисто и просто още една несъзнателна роля, която егото е решило да играе.

И така, щом няма нищо, което да можете да направите за пробуждането, ако то или вече се е случило, или все още не се е случило, как може да е първичната цел на живота ви? Не включва ли целта и нещо, което да може да се направи за постигането й?

Само първото пробуждане, първото надникване в освободеното от мисли съзнание се случва като акт на благодат, без да се налага да правите каквото и да било. Ако книгата, която в момента държите в ръцете си, ви се стори неразбираема или безсмислена, значи у вас все още не е настъпило пробуждане, А ако нещо във вас откликне на книгата, ако вие по един или друг начин осъзнаете истината в нея, процесът на пробуждането ви вече е започнал. След като е започнал, вече е необратим, макар и да може да се забави - ако егото успее да се намеси. При някои хора самото четене на тази книга ще постави началото на процеса на пробуждане. На други книгата ще помогне да осъзнаят, че вече са започнали да се пробуждат и ще ускори процеса. Друга функция на книгата е да помогне на хората да се научат да осъзнават намесата на егото - да осъзнават неговите опити да си възвърне контрола върху нещата и да затъмни възникващата осъзнатост. При някои хора пробуждането идва, когато те изведнъж осъзнаят какви мисли обикновено си мислят, най-вече негативните мисли, с които може би са се отъждествявали през целия си живот. Изведнъж настъпва осъзнатост, която осъзнава мислите, но вече не е част от тях.

Каква е връзката между осъзнатост и мислене? Осъзнатостта е пространството, в което мислите съществуват, когато това пространство е осъзнало себе си.

След като сте надникнали в осъзнатостта, или Присъствието, вече ще я познавате от първа ръка. Тя ще бъде много повече от едно понятие в ума ви. Ще можете да направите съзнателния избор да бъдете присъстващи, а не да се отдавате на безполезно мислене. Ще можете да поканите Присъствието да навлезе в живота ви, т. е. ще създадете пространство. С благодатта на пробуждането идва и отговорността. Можете или да се опитате да продължите да живеете все едно нищо не се е случило, или да прозрете колко е важно и да го осъзнаете като най-значимото нещо, което може да ви се случи. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете светлината й в този свят става първична цел на живота ви.

„Искам да позная ума на Бога - казва Айнщайн. - Останалото са подробности". Какъв е умът на Бога? Съзнателност. Какво означава „да позная ума на Бога"? Да бъдеш осъзнат. Какво са подробностите? Вашата външна цел, всичко, което се случва навън.

Така че докато очаквате нещо важно да настъпи в живота ви, можете да не осъзнаете, че най-важното, което може да се случи на човека, вече се е случило във вас: започнал е процесът на отделяне на мисленето от осъзнатостта.

Много хора, преминаващи през ранните етапи на процеса на пробуждане, вече не са сигурни каква точно е външната цел на живота им. Това, което ръководи света, вече не ръководи тях. Виждайки лудостта на нашата цивилизация, може да изпитат известно отчуждение от заобикалящия ги свят. Някои, например, ще имат усещането, че живеят в ничия земя между два свята. Мислите и действията им вече не се ръководят от егото, но възникващата осъзнатост още не се е интегрирала в живота им. Вътрешната и външната цел не са се слели.

ДИАЛОГ ЗА ВЪТРЕШНАТА ЦЕЛ

Следният диалог представя в сбит вид многобройни разговори, които съм имал с хора, търсещи истинската цел на живота си. Едно нещо е вярно, ако откликва на най-вътрешното ви Битие и го изразява, ако е в хармония с вътрешната ви цел. Поради тази причина насочвах вниманието на събеседниците ми преди всичко към тяхната вътрешна и първична цел.

Искам да променя живота си, макар да не знам точно как. Искам да разперя криле, искам да правя смислени неща, и, да, искам благополучието и свободата, което това би ми дало. Искам да извърша нещо значимо, което ще промени света. Но ако ме попитате какво точно искам, няма да мога да ви отговоря. Можете ли да ми помогнете да открия целта на живота си?

Вашата цел е да седите тук и да разговаряте с мен, защото сте именно тук и именно това правите. Докато не станете и започнете да вършите нещо друго. Тогава то ще стане вашата цел.

Значи моята цел е да седя на работното си място, докато се пенсионирам, или ме уволнят?

Но сега не сте на работното си място, така че не това е вашата цел, Когато сте на работното си място и вършите работата си, тогава това е вашата цел. Не през следващите тридесет години, а сега.

Мисля, че има някакво недоразумение. Според вас целта е това, което прави в настоящия момент; според мен тя трябва да е нещо обхващащо целия ми живот, нещо важно и значимо, което да дава смисъл на това, което върша, нещо, което да промени живота ми. Разгръщането на бумаги в офиса не е цел. Знам го.

Докато не съзнавате Битието, ще търсите смисъл само в измерението на правенето и на бъдещето, с други думи, измерението на времето. Какъвто и смисъл или удовлетворение да откриете, той винаги ще се разпадне или ще се окаже заблуда. Неизменно ще бъде унищожен от хода на времето. Всичко, което откриваме на това ниво, е истинско само относително и е временно.

Например, ако грижата за децата дава смисъл на живота ви, какво ще стане с този смисъл, когато те вече не се нуждаят от вас и може би дори вече не обръщат внимание на съветите ви? Ако да помагате на другите дава смисъл на живота ви, вие ще зависите от това, другите да са по-зле от вас, така че животът ви да продължи да бъде смислен и да се радвате за себе си. Ако желанието да се отличите, да се наложите, да успеете в една или друга дейност ви дава смисъл, какво ще стане, ако не постигнете това или пък го постигнете и „един хубав ден" го загубите? Ще трябва да разчитате на въображението или на спомените - а това са твърде незадоволителни начини да се внесе смисъл в живота ви. „Справянето" в която и да е сфера на живота е смислено само дотолкова, доколкото има хиляди, дори милиони хора, които не се справят - оказва се, че е нужно други хора „да се провалят", за да има животът ви смисъл.

Не казвам, че да помагате на другите, да се грижите за децата си, стремежът към отличие в някаква област не са ценни. При много хора те са важна съставка на външната им цел, но външната цел, оставена сама на себе си, е винаги относителна, нестабилна, преходна. Това не означава, че не трябва да се посвещавате на тези дейности, а че трябва да ги свържете с вашата вътрешна, първична цел, така че в това, което правите, да се влее по-дълбок смисъл.

Ако не живеете в хармония с вашата първична цел, каквато и друга цел да си поставяте - дори тя да е да изградите царството небесно на земята, тази цел винаги ще бъде само и единствено цел на егото и ще се разпадне с хода на времето. Рано или късно ще ви причини страдание. Ако пренебрегвате вътрешната си цел, независимо какво правите, дори то да изглежда духовно, егото ще се промъква в начина, по който го правите, така средството ще покварява целта. Познатата пословица: „Пътят към ада е постлан с добри намерения" посочва тази истина. С други думи, не целите или действията ви са първични, а състоянието на съзнанието, което ги поражда. Осъществяването на първичната ви цел е в същността си полагане на основите на една нова действителност, на една нова земя. След като основите са вече положени, вашата външна цел се оказва заредена с духовна мощ, защото целите и намеренията ви са едно с еволюционния импулс на Вселената.

Отделянето на мисленето от осъзнатостта - а това е най-важният елемент на първичната ви цел, - се осъществява чрез отричане на времето. Тук, разбира се, не става дума за онова време, което употребявате за практическите си цели, например уговаряне на среща или планиране на екскурзия. Става дума не за астрономическото, а за психическото време. Когато се съобразявате с него, се поддавате на дълбоко вкоренения в ума ви навик да търсите пълнотата на живота в бъдещето - където всъщност не можете да я намерите, - и да пренебрегвате единственото място, където можете да имате достъп до тази пълнота: настоящия момент.

Когато разглеждате какво правите и каква е главната ви цел в живота, вие отричате времето. И се изпълвате с огромна мощ. Отричането на времето ви посочва връзката между вътрешната и външната цел, между Битието и правенето. Когато отричате времето, вие отричате егото. Каквото и да правите, ще го правите изключително добре, защото то се оказва в центъра на вашето внимание. Правенето се превръща в канал, през който съзнателността влиза в света. Иначе казано, в това, което правите, дори най-простите ви действия, като например, да отгърнете бележника с телефони или да пресечете стаята, има качество. Основната ви цел е да отгърнете страниците, вторичната цел е да намерите търсения телефон. Основната цел е да пресечете стаята, вторичната цел е да вземете книгата, която сте оставили ей там, в другия край на стаята. В момента, в който вземате книгата, това става главната ви цел.

Спомнете си парадокса на времето, който вече обсъдихме: всичко, което правите, се нуждае от време, но то винаги се прави сега. Така че докато вътрешната ви цел е да отречете времето, външната ви цел по необходимост включва бъдещето и следователно не може да съществува без времето. Но тя винаги е вторична. Винаги, когато сте разтревожени или стресирани, състоянието ви показва, че външната ви цел се е наложила над вътрешната и вие вече не можете да съзрете втората. Забравили сте, че състоянието на съзнателност е първичното, а всичко останало е вторично.

Ако живея по този начин, това няма ли да ми попречи да постигна нещо велико? Опасявам се, че винаги ще остана впримчен в дребните неща в живота, които не водят до нещо що-годе значимо. И никога няма да се издигна над посредствеността, няма да постигна нещо велико, няма да осъществя потенциала си.

Великото се ражда от малките неща - когато ги почитаме и се грижим за тях. Животът на всеки човек е изграден именно от малките неща. Величието е ментална абстракция и любима фантазия на егото. Парадоксът е, че в основата на величието стои почитането на малките неща на настоящия момент, а не преследването на идеята за великото. Настоящият момент е винаги малък, в смисъл, че винаги е прост, но в него се крие най-голямата възможна мощ. Също като атомът, той е едно от най-малките неща във Вселената, но съдържа неимоверна мощ. Само ако сте в хармония с настоящия момент, получавате достъп до тази мощ. Или, по-точно казано, само тогава тя има достъп до вас и чрез вас - до света. Иисус има предвид именно тази мощ, когато казва: „.. .Моят Отец досега работи, и Аз работя", а също и: „.. а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата" . Тревогата, стресът и негативността ви откъсват от тази мощ. Илюзията, че сте отделни от мощта, която управлява Вселената, се завръща. Вие се чувствате отново самотен, борите се с нещо или се опитвате да постигнете това или онова. Защо се раждат тревога, стрес, негативност? Защото сте се отвърнали от настоящия момент. А защо сте се отвърнали? Защото сте сметнали, че има нещо по-важно от него. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно погрешно възприятие, и се ражда свят на страдание.

Чрез настоящия момент вие получавате достъп до мощта на самия живот, която традиционно е била наричана „Бог". В момента, в който се отвърнете от настоящия момент, Бог престава да бъде действителност във вашия живот, превръща се в умственото понятие за „Бог". Някои вярват в това понятие, други го отричат. Ала вярата в понятието е само слаб заместител на живата действителност на Бога, проявяващ се във всеки момент от живота ви.

Пълната хармония с настоящия момент не включва ли и преставането на всякакво движение? Наличието на цел не означава ли временно преустановяване на хармонията с настоящия момент и може би възстановяване на тази хармония на по-висше или по-сложно ниво след постигането на целта? Според мен, например, фиданката, която си прокарва път през почвата, не може да е в пълна хармония с настоящия момент защото тя има цел: да стане голямо дърво. Вероятно след като постигне целта си, ще си възвърне и хармонията.

Фиданката не иска нищо защото тя е едно с целостта, и целостта действа чрез нея.... Взрете се в полските кринове, как растат - казва Иисус - не се трудят, нито предат, а казвам ви че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях" .

Можем да кажем, че целостта - Животът - иска фиданката да стане дърво, но фиданката не гледа на себе си като на нещо, отделно от живота и не иска нищо за себе си. Това е единство с исканото от Живота. Поради тази причина фиданката нито се тревожи, нито се стресира. И ако трябва да умре преждевременно, тя умира без да й е тежко на сърцето. Капитулира в смъртта, както и в живота. Усеща смътно, че е вкоренена в Битието, във вечния единен Живот без форма.

Също като даоистките мъдреци в древен Китай, Иисус насочва вниманието ни към природата, защото в нея вижда в действие онази мощ, до която хората са загубили достъп. Става дума за творческата сила на Вселената. Иисус ни казва, че ако Бог облича простите цветя с такава красота, с колко повече красота ще облече човека. С други думи, докато природата е великолепен израз на еволюционния импулс на Вселената, когато хората влязат в хармония с разума в основата на този импулс, те ще могат да го изразят на по-висше, по-чудотворно ниво.

Така че, когато сте верни на вътрешната си цел, вие сте верни на живота. Ставайки присъстващи и по този начин цялостни, зареждате действията си с духовна мощ. Първоначално сигурно няма да има забележима промяна в това, какво правите - ще се промени само, как го правите. Първичната ви цел е да дадете възможност на съзнанието ви да се влее в това, което правите. Вторичната ви цел е какво искате да достигнете чрез правенето. Докато преди винаги сте свързвали представата за целта с бъдещето, сега пред вас се оформя една по-дълбока цел, която можете да откриете единствено в настоящето, единствено чрез отричане на времето.

Когато се срещате с хора, на работното място или някъде другаде, посветете им цялото си внимание. Вече не сте с тях на първо място човек, а поле на осъзнатост, на осъзнато Присъствие. Първичната причина да влезете във взаимодействие с другия - например, да продавате или купувате нещо, да искате нещо или да давате някаква информация - става вторична. Полето на осъзнатост, което възниква между вас двамата, се превръща в първична цел на взаимоотношенията. Това пространство на осъзнатост става по-важно от всичко, което си говорите с този човек, от всякакви физически предмети или мисловни обекти. Човешкото Битие става по-важно от нещата от този свят. Това не означава, че трябва да пренебрегнете нещата, които трябва да се вършат на практическо ниво. Напротив, вършенето им на практическо ниво става не само по-лесно, но и по-могъщо, когато измерението на Битието се признае и стане първично. Възникването на поле на осъзнатост, обединяващо хората, е най-същественият фактор във взаимоотношенията на новата земя.

Представата за успеха само его - илюзия ли е? Как да измерваме истинския успех?

Светът ще ви каже, че успехът е постигане на това, което сте се заловили да правите. Ще ви каже, че успехът е да побеждаваш, че да се сдобиеш с признание и/или благополучие са същностни елементи на всеки успех. Да, тези неща обикновено съпровождат успеха, но те самите не са успех. Общоприетата представа за успеха е съобразена с резултата от това, което правите. Според някои хора успехът е последица от комбинация между усилен труд и късмет, или от решителност и талант, или от това да сте на правилното място в правилното време. Да, възможно е едно или друго от тези неща да определя успеха, но нито едно от тях не е същността на успеха. Светът не ви казва - защото не го знае, - че вие не можете да станете успяващи. Можете единствено да сте успяващи. Не позволявайте на един луд свят да ви внушава, че успехът е нещо друго, а не успешният настоящ момент. Какво означава това? Усещането за качество във всичко, което правите, дори в най-простото действие. Качеството предполага грижа и внимание, а те идват с осъзнатостта. Качеството изисква Присъствието ви.

Да кажем, че сте бизнесмен и след две години стресираща напрегната работа най-после успявате да излезете на пазара със стока или услуга, която се продава добре и ви осигурява добри пари. Постигнали ли сте успех? Конвенционално казано, да. Но в действителност сте изразходвали две години да замърсявате както тялото си, така и земята с отрицателна енергия, правили сте себе си и хората около вас нещастни, оказали сте негативно влияние на хора, които никога не сте срещали. Несъзнателното допускане, стоящо зад всички действия от този род е, че успехът е едно бъдещо събитие и че целта оправдава средствата. Но и целта, и средството са едно. И ако средството не допринася за човешкото щастие, то и целта няма да допринесе. Резултатът, който е неотделим от действията, довели до него, е вече замърсен от тези действия и така ще създаде допълнително нещастие. Това е кармично действие - несъзнателно създаване на нещастие.

Както вече знаете, вашата вторична или външна цел се намира в измерението на времето, докато главната ви цел е неотделима от Настоящето и изисква отричане на времето. Как да се спогодят двете една с друга? Като се осъзнае, че пътят на целия ви живот се състои от крачките, които правите във всеки настоящ момент. Винаги съществува само тази единствена крачка, така че й отдайте цялото си внимание. Това не означава да не знаете накъде вървите, а само, че крачката е първична, а мястото, където искате да отидете, е вторично. А какво ще ви посрещне на това място изцяло зависи от качеството на тази стъпка. Или, казано другояче: това, което бъдещето ще ви поднесе, изцяло зависи от състояние на съзнанието ви сега.

Когато правенето се пропива с безвремевото качество на Битието, това е успехът. Ако Битието не се влива в правенето, ако не сте присъстващи, изгубвате себе си в това, което правите. Можете да изгубите себе си и в мисленето, както и в реакциите спрямо това, което се случва вън от вас.

Какво точно означава „да изгубиш себе си?

Същността на това кой сте е съзнанието. Когато съзнанието (вие) напълно се отъждестви с мисленето и забрави за същностната си природа, то изгубва себе си в мисленето. Когато се отъждестви с умствено-емоционалните образувания, като например желание и страх - първичните мотивиращи сили на егото, - то се изгубва в тези образувания. Съзнанието също така се изгубва, когато се отъждествява с действието или реагирането на това, което се случва. Всяка мисъл, всяко желание или страх, всяко действие или реакция, се пропива с фалшиво усещане за аза, което не е в състояние да усети простата радост от Битието и затова търси удоволствие, а понякога и болка, с която да я замени. Това означава да живеете, забравили за Битието. А когато сте забравили кой сте, всеки успех се оказва мимолетна заблуда. Каквото и да постигнете, скоро ще се почувствате нещастни, или някой нов проблем или дилема напълно ще привлекат вниманието ви.

Как да стигна от осъзнаването на вътрешната ми цел до откриването какво се очаква от мен да правя на външно ниво?

Външната цел е различна при всеки и нито една външна цел не е вечна. Тя е подчинена на времето и скоро се заменя с нова. Степента, в която посвещаването на вътрешната цел на пробуждането променя външните обстоятелства на живота ви, също варира. При някои хора настъпва внезапен или постепенен разрив с миналото им: с работата, с житейската ситуация, с взаимоотношението им с хората - настъпва радикална промяна. Част от промяната може да бъде инициирана от самите тях, но не чрез агонизиращ процес на вземане на решения, а чрез внезапно осъзнаване: ето какво трябва да направя. Решението идва, така да се каже, вече готово. Идва чрез осъзнатостта, а не чрез мисленето. Събуждате се една сутрин и откривате, че знаете какво трябва да направите. Някои хора се отказват от ненормалната си работна среда или житейска ситуация. Така че преди да откриете какво е добро за вас на външно ниво, преди да откриете какво работи, какво е съвместимо с вашата пробудена осъзнатост, може би трябва да откриете какво не е добро, какво вече не работи, какво е несъвместимо с вътрешната ви цел.

Други видове промяна могат внезапно да ви връхлетят отвън. Една случайна среща внася нова възможност и ново разширяване на живота ви. Продължила доста време спънка или конфликт изчезва. Приятелите ви или преминават през вътрешната трансформация заедно с вас, или се оттеглят от живота ви. Някои взаимоотношения се разпадат, други се задълбочават. Може да ви уволнят от работа или вие самите да внесете положителна промяна на работното място. Съпругата ви ви изоставя, или постигате с нея ново ниво на интимната ви връзка. Възможно е на повърхността някои промени да изглеждат отрицателни, но скоро ще разберете, че те са създали в живота ви пространство за възникване на нещо ново.

Може би ще преминете през период на несигурност. Какво да направите? Тъй като егото вече не управлява живота ви, психическата потребност от външна сигурност, която така или иначе е само илюзия, намалява. Способни сте да живеете с несигурността, дори да й се наслаждавате. Когато се почувствате удобно с нея, в живота ви се откриват безкрайни възможности. Например, страхът вече не е доминиращият фактор в това, което правите, и не ви пречи да се решите на промяна. Римският философ Тацит основателно отбелязва, че „желанието за безопасност се противопоставя на всяко велико и благородно начинание". Ако не можете да приемете несигурността, тя преминава в страх. Ако пък я приемете, тя води до нараснала жизненост, осъзнатост и творчество.

Преди много години, в резултат от силен вътрешен импулс, се отказах от научна кариера, която в очите на света бе „обещаваща" и навлязох в пълна несигурност. От нея след няколко години се появи новото ми въплъщение като духовен учител. Много по-късно нещо сходно се случи отново. У мен възникна импулс да напусна дома си в Англия и да се преместя на Западното крайбрежие на Съединените щати. Подчиних се на този импулс, въпреки че не знаех причината. От тази моя постъпка се роди книгата „Силата на настоящето", по-голямата част от която бе написана в Калифорния и Британска Колумбия, където дори нямах собствен дом. Нямах и приходи и живеех от спестяванията си, които бързо се топяха. Но всичко прекрасно си дойде на мястото. Бях изчерпал всичките си пари, точно когато почти завършвах книгата. Купих си лотариен билет и спечелих хиляда долара, с които се издържах още един месец.

Разбира се, не всекиму се налага да преминава през драстични промени на външните обстоятелства. На другия край на спектъра ще видите хора, които не мърдат от мястото, където се намират, и не престават да правят това, което правят. При тях се променя само как, но не и какво. Не става въпрос за страх или инерция. Това, което се променя при тях, е напълно достатъчно, за да дойде съзнателността в света им, така че друго не им е нужно. Те също допринасят за проявлението на новата земя.

Това не е ли валидно за всички? Ако осъществяването на вътрешната цел означава да си едно с настоящия момент, защо някой би изпитвал потребност да се откаже от сегашната си работа или житейска ситуация?

Да сте едно с това, което е, не означава вече да не инициирате промяна или че не сте способни да действате. Означава мотивацията на действията ви да идва от по-дълбоко ниво, не от его желанието или страха. Вътрешната хармония с настоящия момент отваря съзнанието ви и го прави хармонично с цялото, интегрална част от което е настоящият момент. Целостта, тоталността на живота започва да действа чрез вас.

Какво разбирате под „целостта"?

От една страна, целостта включва всичко, което съществува. То е светът или космосът. Ала всички съществуващи неща, от микробите до галактиките, не представляват отделни обекти или същества, а са нишки от мрежата от взаимосвързани многоизмерни процеси.

Има две причини да не сме в състояние да видим единството и нещата ни се струват отделени едно от друго. Първата е възприятието, което свежда действителността до това, което е достъпно за нас чрез малкия обхват на сетивата: това, което виждаме, чуваме, миришем, вкусваме и докосваме. Ала когато възприемаме, без да тълкуваме възприетото и без да поставяме мисловни етикети, с други думи, без да прибавяме мисли към нашите възприятия, ние можем да усетим по-дълбоката взаимосвързаност, която е в основата на възприемането ни на привидно отделните неща.

Другата, по-сериозна причина да съществува тази илюзия за отделността на нещата е натрапчивото мислене. Когато сме в капана на безспирните потоци натрапчиво мислене. Вселената се дезинтегрира за нас и ние изгубваме способността да усещаме взаимосвързаността на всичко съществуващо. Мисленето нарязва действителността на безжизнени фрагменти. А фрагментираното виждане на действителността поражда изключително неразумни и разрушителни действия.

Съществува и едно по-дълбоко ниво на целостта от нивото на взаимосвързаността на всичко съществуващо. На това ниво всички неща са едно. И то е Източникът, непроявеният единен Живот. То е разум, извън времето, който се проявява с разгръщането на Вселената във времето.

Целостта се състои от съществуване и Битие, от изявеното и неизявеното, от света и Бога. Когато сте в хармония с целостта, вие ставате съзнателен елемент от взаимосвързаността на цялото и неговата цел: възникването на съзнателност в този свят. В резултат спонтанни помагащи ви събития, случайни срещи, съвпадения и синхронни явления започват да изпъстрят живота ви. Карл Густав Юнг нарича синхронността „некаузален свързващ принцип". Това означава, че между синхронните събития, погледнато от външната гледна точка на нашата действителност, няма каузална връзка. Синхронността представлява външно проявление на разума зад света на видимостта, както и една по-дълбока свързаност от тази, която нашият ум би могъл да разбере. Ала, въпреки това ние имаме привилегията да бъдем - ако го пожелаем - съзнателни участници в разгръщането на разума зад видимостта, в разцъфтяването на съзнанието.

Природата съществува в състояние на несъзнателно единство с цялото. Поради тази причина, например, при цунами бедствието през 2004 г. нито едно диво животно не загина. Тъй като дивите животни са по-свързани с целостта, отколкото хората, те успяха да усетят приближаването на цунами доста преди то да можеше да бъде видяно или чуто, и имаха време да се оттеглят на по-високи терени. Ала е възможно дори и тези мои думи да са човешката гледна точка. Вероятно животните сами са разбрали, че трябва да се придвижат към по-високи земи. Да се прави това заради онова е умственият начин на фрагментиране на действителността, докато природата живее в несъзнателно единство с целостта. Наша цел и участ е да внесем ново измерение в този свят, като започнем да живеем в съзнателно единство с целостта и в съзнателна хармония с вселенския разум.

Може ли целостта да използва човешкия ум, за да създава неща или ситуации, които да са в хармония с нейната цел?

Да, винаги, когато има вдъхновение, дума, която произхожда от „в-дух" („в-дъх")  и ентусиазъм , което означава „в Бог", ще има и творческа мощ, далеч надхвърляща онова на което чо¬векът е способен.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 .