08 ноември 2023

"Среща с духовното" с 2.5 милиона показвания


Скъпи приятели,

Блогът "Среща с духовното" достигна 2.5 милиона показвания.

Започнах да водя този блог като на шега преди 14 години.

Първият пост беше "Безусловната любов" - на 25 януари 2009 год.

Към момента в блога има 408 публикации и всички те съдържат ключовата дума ЛЮБОВ.

Следващи ключови думи (по брой използване) са духовност (311), пробуждане (253), щастие (245), осъзнаване (230), присъствие (216), покой (207) радост (185), просветление (167), светлина (148), вяра (114) и т.н.

Това дава доста точна представа за съдържанието на блога.

Най-посещавани публикации в блога до днес са:

Луиз Хей - 101 мощни мисли за живот - 191000

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва - 52500

Петимата тибетци - 50400

Далай Лама - мисли - 38200

Карта на съзнанието - 23900




30 август 2023

Google Bard за блога "Среща с духовното"


На 30.08.2023 г. попитах Google Bard какво знае за блога
"Среща с духовното".

Ето неговият отговор:


"Блогът "Среща с духовното" е създаден от Атанас Дюлгеров, който е роден през 1951 г. в Пловдив. В блога си той споделя своите духовни търсения и преживявания. Дюлгеров е бил атеист в продължение на много години, но след дълъг път на търсене, той достига до убеждението, че има висша сила, която е създател на света. Той намира утеха и подкрепа в християнската вяра и се присъединява към православната църква.

В блога си Дюлгеров пише за различни духовни теми, включително за вярата, надеждата, любовта, прошката, смирението, мъдростта и др. Той споделя своите мисли и прозрения, както и истории за свои собствени и чужди духовни преживявания.

Блогът "Среща с духовното" е място за разговори и размисъл за духовните въпроси. Той е посетен от хиляди хора от цял свят, които търсят духовна опора и вдъхновение.

Ето някои от най-популярните теми, за които Дюлгеров пише в блога си:

Вярата - какво е да имаш вяра, как да развием вярата си, какво ни дава вярата

Надеждата - как да запазим надеждата си, когато се сблъскваме с трудности

Любовта - какво е любовта, как да изживеем любовта в живота си

Прошката - как да простим на другите, как да простим на себе си

Смирението - как да бъдем смирени, ползите от смирението

Мъдростта - какво е мъдростта, как да станем по-мъдри

Блогът "Среща с духовното" е ценен ресурс за всички, които търсят духовна връзка. Той предлага вдъхновение, подкрепа и насоки на тези, които се стремят да изживеят по-пълноценен и хармоничен живот."


Източник: https://bard.google.com/share/8a8320104fcd

 


24 април 2023

Бързайте да правите добро!

 

Кръстьо Лафазанов
Вчера по телевизията попаднах на интервю с Кръстьо Лафазанов.

Той е любим мой комедиен актьор. Гледал съм епизоди на "Улицата" на Теди Москов с негово участие десетки пъти.

Много приятно бях изненадан да науча, че и той върви по Пътя на вярата, както и много читатели на този блог.

Срещал съм израза "Бързайте да правите добро!" и преди и много го харесвам. Пуснах търсене в мрежата и попаднах на негово интервю от 2017 год.

Публикувам го тук с надеждата, че може да бъде от полза за читателите на "Среща с духовното".


Бързайте да правите добро!

Автор : Кръстьо Лафазанов
Интервю на Борислав Мариянов

Срещнахме се с един от най-популярните и обичани български актьори, който се съгласи да разговаря с нас за посещенията си на Света Гора, вярата и духовния живот.

- Здравейте, благодарим Ви, че се съгласихте да поговорим!

- Аз се притеснявам малко да говоря за вярата, защото човек не бива да парадира и да се хвали, но се надявам, че ще сме полезни!

- Разбрахме, че обичате да посещавате Света Гора, разкажете ни!

- Тази година бяхме за много кратко – за един ден отидохме. Беше вторник в Страстната седмица, бяхме до седем без нещо на служба във Великата Лавра. След това веднага трябваше да хванем такси, за да отидем до Карея. В църквата в Карея се поклонихме на иконата Достойно Есть, а службата продължаваше! После си оставихме багажа и минахме през скита Св. Андрей, и там имаше служба! След това хванахме микробус, отидохме на Пантократор. Поклонихме се на Геронтиса. Накрая решихме да отидем и до нашия манастир, понеже успяхме веднага да хванем корабчето. Там също продължаваше службата! За наша радост навсякъде участвахме в богослуженията! Човек отива на Света Гора с особена нагласа. Обикновено отиваме да се помолим, да се поклоним, да почетем, да възхвалим и най-вече да благодарим! Всеки човек има нещо, за което се обръща към Бог – понякога и в последния момент, но много е важно след това да се благодари! Когато молим, Господ ни дава по един или друг начин най-доброто за нас, защото мисля, че Той знае по-добре от нас какво ни е необходимо. Не бива да забравяме да благодарим, защото това е едно от най-важните неща в живота – човек да е благодарен! Също да обича това, което прави, да има любов във всяко нещо. Когато например в нашата професия, отправиш любов към публиката, тя няма как да не се върне към теб! Тогава човек е удовлетворен. Не само с финансите. Аз за първи път искам да разкажа една история, която ми се случи на Света Гора. Бях просто поразен от добротата на хората там. Монасите усещат кой за какво отива и са толкова щедродушести! Отидохме да осветим една икона на Св. Георги – поръчана от мой приятел за новостроящ се храм. Искахме да я осветим именно на Света Гора. Oт Ватопед до нашия манастир трябваше да я носим пеша – около 10 километра. Вървяхме пет, шест човека около два часа и никой не усещаше умора някаква – бяхме вдъхновени. Изкачихме едно било и горе ни чакаше монах с кола и ни помогна, закара ни. Бяхме тръгнали на следващия ден някъде и този същият монах, отивайки някъде другаде, изпълнявайки друго задължение, защото там никой не стои без работа, пак ни видя и пак ни качи. След това още веднъж и така сякаш Господ ни го пращаше и искахме нещо да му дадем за благодарност, да му оставим нещо. Оказа се, че имаме само едни чисто нови чорапи. Този човек беше уникален. Казахме му: „Отче, да ти оставим тези чорапи!” А той вика: „Дайте ги на някой беден човек, аз имам всичко, нищо не ми трябва”. Това ме накара после да се замисля какво му трябва на човек. Какво му трябва – вяра, любов към хората – имаме ли това, имаме всичко. Този човек беше толкова щастлив. Имаше само расото на гърба си, беше усмихнат и очите му, бръчките около очите бяха такива, че виждаш, че този човек е винаги усмихнат и винаги щастлив. Намерил е призванието си да служи на Бог. Той знае, че това е целта на живота. Тези бръчки около очите няма да ги забравя. Там хората изглеждат по друг начин. Там хората греят, около тях сякаш има някаква светлина. Това са изключителни хора, много можем да вземем от тях. Човек като отиде веднъж, усеща благодатта на това свещено място, присъствието на Света Богородица, на Светия Дух и пак му се иска да се върне! Това, което там може да се намери, тука някакси започва да изчезва и човек има необходимост да отива, по някакъв начин да се пречисти, да поеме от тази благодат, за да може да издържи на тези изкушения, на тези изпитания. Човек сякаш се връща назад във времето.

- Мисленето ни се променя, усещаме се, че мислим по различен начин.

- Аз често ходя със сина ми и със зет ми. Синът ми беше малък, когато отидохме за първи път. Той отива и сякаш нещо отвътре го кара да става по-добър, отива, помага на монасите, полива цветя, кипариси – то е изключително, гледаш идва камион с дърва и трябва да се разтоварва или трябва да се копае нещо в градината и го виждам, че е щастлив от това, което прави. Беше много интересно… Освен това, там това, което може да се види като икони, като архитектура, като стенописи, които са запазени от толкова време, човек няма къде да ги види на друго място. Тези чудотворни икони, обсипани от благодарност с какво ли не – явно хора, които са се молили, са получили я изцеление, я някаква помощ, която им е била нужна!

- Молитвите им са били чути.

- Виждаш как всичко е обсипано с любовта на хората. Това място е заредено с такава любов, когато човек отиде там, не може да бъде лош. Просто виждаш и се прекланяш пред това, което е било, пред тази сила, усещаш я и си даваш сметка как си живял и какво трябва да промениш, за да живееш по Божиите закони, което е най-важното нещо – за морала, за етиката и когато живееш по тези закони, а не по икономическите закони, някакси нещата започват да се получават.

- Животът ти се променя!

- Хората не могат да разберат, че освен тези икономически закони, освен тази борба за пари, за средства, за оцеляване, трябва да има и една друга борба – духовна, за това, което е вътре в нас, за душата, която е по-важната, да потърсим спасение. Аз приемам всичките тези трудности, които ни се случват, на които сме подложени, като един урок, който ни дават, който ние не сме научили. Ако нещо научиш в живота, той после няма да ти прати същото изпитание, ако си се поправил, но ние много често правим едни и същи грешки и получаваме същия шамар, защото няма как, трябва човек да се поправи.

- Животът е непрекъснато училище.

- Да, трябва да си винаги в час и да си вземаш изпитите, защото като не си вземеш изпитите, няма как да минеш на следващото ниво. В това време, в което виждаш, че има толкова много хора, които страдат, трябва да има и някаква помощ към тия хора, защото те не трябва да се чувстват сами, човек трябва да иска да помага. Няма да забравя, един от монасите в нашия манастир ни даде снимка на монах, който е правил манастир в Украйна, и на надгробната плоча, където е погребан, имаше девиз: „Бързайте да правите добро!” Това много ме впечатли! Като си помисли човек каква философия има в това нещо и колко е обикновено – „Бързайте да правите добро”, не знаете колко време ви остава. Ако всички по някакъв начин вярват и знаят, че това, което правят, после им се връща умножено, мисля, че това ще оправи държавата, а не икономиката и всичките тези неща, които си мислим, че ни помагат.

- А тук в България, освен този манастир във Владая св. Петка, има ли други места, които да са Ви любими?

- Много обичам да идвам тук – в храм Св. Атанасий, отивам и в Св. Николай във Варна, в Катедралата и в Малката Света Богородица. Винаги, когато дойда тук, минавам по всички тези храмове и паля свещичка навсякъде, защото навсякъде я има Благодатта, има мощи, има чудотворни икони – иконата на Св. Георги, която е третата чудотворна икона – копие на Молдавската икона, тук е иконата и на Св. Богородица Всецарица, която е изключителна, от манастира Ватопед, която е помагала на много хора да се изцерят. Поясът на Богородица също е в този манастир. Много са нещата, стига човек да поиска – в храм св. Николай има мощи на св. Николай, на св. Лука Кримски – изключителен светец. Много интересно е житието на този човек – едно е да говориш за светци, които са живели в по-далечно време, друго е, когато хората са ги познавали, почти съвременници са ни. Аз имах щастието да чуя гласа на стареца Паисий, как пее – бил е записан в килията му. Чуваш гласа на човек, който всъщност е светец! Ние не си даваме сметка, че много от тия хора, с които общуваме, специално там (на Света Гора) са изключително чисти. Игуменът на нашия манастир, мога да кажа, че това е един уникален човек, уникална личност. Това е толкова, как да го кажа, прозорлив човек. Когато отидеш и го видиш, той работи, винаги е нещо зает. Само ръка да му целунеш, трябва да си щастлив, че си се докоснал до такъв човек. Общуването с такива хора дава много наистина.

- Вярата помага или пречи на актьорската професия?

- Ако може човек по някакъв начин да прехвърли тази своя вяра към публиката, да я предаде, разбира се, не всички произведения са такива – пиеси, скечове или филми, не всички имат тази същност. Гледам в героите ми, дори и отрицателни да са, хората винаги да могат да видят това, което той трябва да прави и да не прави. Да извлекат някаква поука, защото са ми казвали за актьор, който е светец. Той се обръща на сцената, защото е трябвало нещо да извърши, което е било в разрез с канона, някакво осмиване и изведнъж нещо се преобръща в него и той започва да говори на публиката по друг начин. Тук при нас, ние сме толкова отдалечени вече… Естествено, че има пиеси, в които има и хулене, но човек трябва по някакъв начин да използва професията си, за да прехвърля доброта, независимо какво играе и как го прави. Така хората да се обръщат и да виждат нещата от живота, които са добри и да правят правилния избор. Това е един вид проповед. За мен наистина театърът е храм. Ти отиваш в храма, усещаш, получаваш това, което ти е необходимо. Същото би трябвало да е и с театъра, така го виждам аз – да развиваш в хората добродетели, християнски добродетели.

- В тази връзка, случвало ли Ви се е да откажете някоя роля? Имате ли възможност да избирате?

- Да, случвало ми се е. Някой път човек може да избира, някой път не. Когато няма възможност да избира, човек се измъчва, моли се за това, трудно е, душата ти се измъчва, и не само душата. Можеш след това да направиш 5 или 6 неща, които да помогнат на хората да се обърнат. Това все пак е сериозно изпитание. Аз имах щастието да работя с един грузински режисьор, който направи „Дванайсета нощ” в Народния театър, световно известен режисьор – прави в Англия Шекспирови пиеси, едни от най-добрите за миналия век, поставяни в света. Той беше включил едни библейски сцени, но ги беше направил толкова красиво, толкова поетични бяха тия сцени, съграждаха в Шекспировата творба! Беше уникално усещане! Хората усещаха поетиката, дали бяха вярващи или не, и красотата на това, което той беше направил в пиесата.

- Популярността пречи ли в борбата със страстите, със суетата, с гордостта?

- Ами непрекъснато съм в борба, като всеки човек. Популярността подхранва гордостта, а това е, как да го кажа, един от най-големите, основният грях. Смирение трябва да има във всяко нещо. Човек просто не може да си мисли, че е много велик. Не зависят от теб нещата. Ти си само проводник на тази Божия искра. След като ти е дадено, направил си нещо и си станал популярен, ти трябва да бъдеш пример. Виждат те във всякакви ситуации – те за теб са обикновени, но за тях не са – да пиеш кафе, да влезеш да си запалиш свещичка, да се помолиш. Някой път хората не разбират, влизаш в църква, те започват да се снимат с тебе, ами изчакайте, след това ще се снимаме. Ти си отишъл за друго в храма. Почитта към Бога трябва да е най-главното, не към някой актьор или певец или който и да било – популярен го е направил Господ.

- Всичко е на Бога и ни е дадено да го ползваме!

- Както казват, не може бълхите да спорят на кого е кучето! Ти си на тая земя и няма как да е твоя, да я парцелираш, да казваш: Това е мое! И къде ще отиде това? Ще си го вземеш ли един ден – не! – друг ще се възползва. Затова – ползвай си го под наем и бъди благодарен. Колкото повече хора направиш щастливи, толкова по-добре ще живееш. Трудно е да живееш спокойно като виждаш хора, които се мъчат и няма какво да ядат, примерно. Не можеш да бъдеш щастлив. Ще бъдеш щастлив, когато виждаш усмихнати хора – другото е суета.

- Благодарим Ви!


Източник: Православен свят


П.П. За моето посещение на Света гора можете да прочетете ТУК...

 . 


07 март 2023

Отдалечавам се


Стефан Цанев

Стефан Цанев


Отдалечавам се






Отдалечавам се, отдалечавам се и все по-чужди 
ми стават земните неща, все по-нищожни, смаляват се, 
тъй както се смаляват и изчезват подробностите 
на пейзажа земен, наблюдаван от излитащ самолет, 

отдалечавам се, най-първо хората изчезват, 
смалили се до мравки, след тях автомобилите, 
двуизмерни стават къщите като рисунки в детска книжка, 
градовете заприличват на мравуняци, отдалечавам се, 

отдалечавам се от близки и приятели, от децата си, 
и от враговете си се отдалечавам, отдалечавам се 
и избледняват в паметта ми лица и имена на политици, 
на спортисти, на артисти и поети, и все по-нелепи 
ми изглеждат битките за власт и слава, за богатства, 

отдалечавам се, от всичко земно се отдалечавам 
и като Сократ на шумния пазар започвам да разбирам 
от колко много неща съм нямал нужда, освен 
тояжката, на която се подпирам, и накуцвайки, 
се отдалечавам, отдалечавам се, отдалечавам се... 

2023 г.


П.П. Стефан Цанев остарява като катедрала...

Парижката Света Богородица














 . 

02 февруари 2023

Любо Киров за вярата в Бог

 

В края на миналата година, навръх 50-тата си годишнина, известният български певец Любо Киров издаде автобиографична книга "Всичко е имало смисъл"

Следя музикалната кариера на Любо от началото на века. Група "Те" беше новост на музикалния ни небосклон, гласът му беше запомнящ се, харесвах много и бас партията. Само това, че в групата нямаше китара, беше за мен минус (защото на младини бях соло китарист ;).

Книгата е изключително четивна, интерактивна - множество QR кодове водят към клипове, снимки, концерти, в които Любо е участвал през годините.

Но интересът ми към личността на Любо Киров не е свързан само с музикалната му кариера. В този блог ще обърнем внимание повече на вярата му в Бог, за която той често говори, в това число и по време на концертите си.

Подбрал съм кратки откъси от книгата, в които Любо разсъждава за връзката си с Бог.

Той всеки път отговаря
Връзката ми с Бог ме е научила, че всеки момент е такъв, какъвто трябва да бъде.
Понякога ми убягва логиката на ежедневието, но тогава се обръщам към Него и питам: "Какво става?". Той всеки път ми отговаря. Днес ми каза (след като през нощта са обрали къщата му, бел. СД): "Всичко е точно, моето момче... Ограбили са те? Голяма работа! Извикай приятели вкъщи, за да усетиш тяхната любов."
Бог е мой приятел. И смислен съветник.

Получих отговорите за битието и за смисъла
Моята голяма среща с Бог стана на пътя между Троян и Плевен. Вече бях общувал с хора, които вярваха в написаното в Библията, а аз самият също се интересувах, слушах какво говорят, четях от любопитство, но не вярвах.
Просто казах: "Ако те има, дай ми знак, че е така. Някакви хора твърдят, че съществуваш?...".
И за секунди получих отговорите за битието и за смисъла на човешкия живот. Свръхестественото се случи, главата ми се изчисти и получих Знанието: човек живее малко време на Земята, а после отива да живее на друго място. И е по-добре тук да бъде добър, отколкото лош.

Истината вътре в мен
Около фразата "Всички пътища водят към Теб" възникна теологичен спор между хора, които изучават Библията. В християнството и Новия завет Христос казва: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене - Иоан 14:6.
Повечето християни смятат, че има само един път, обаче те не са разбрали какво пея - аз знам, че пътят и вратата Е Христос. Но когато не вярваме в нищо, когато се лутаме, всички други пътища могат да ни послужат, за да стигнем до Христос.

Любовта спасява
Човекът има душа, която търси любов. Любовта спасява тази душа. След Христос се казва "Обичай!", а не "Не кради" и "Не убивай". Когато обичаш, няма нужда да се стараеш. Ако обичаш майка си, ти няма да я излъжеш.
Някои хора се спъват в идеята, че Бог е личност. Няма как Бог да е пихтия от някаква енергия, а пък ние да сме личности с уникални отпечатъци и зеници. Трябва да си много нахален като творение, за да твърдиш, че нямаш баща, че просто така си се пръкнал.
Много от моите колеги и големи приятели са атеисти. Да си атеист, не означава да не усещаш любовта. Казвал съм на някои от тях, че когато отидем от другата страна, ако има Бог, ще трябва да ме почерпят. Това е уловка, като на физика Блез Паскал, който издава апологетични писания, защитавайки съществуването на Бог пред атеисти. Ето неговият облог:
Вариант А: Вярваш в Бог
- ако Бог съществува, отиваш в Рая и печалбата ти е безкрайна;
- ако Бог не съществува, загубата ти (вложеното в погрешното ти вярване) е крайна и следователно - пренебрежима в сравнение с безкрайността.
Вариант Б: Не вярваш в Бог
- ако Бог съществува, отиваш в ада - загубата ти е безкрайна, печалбата ти е нулева;
- ако Бог не съществува, печалбата ти е крайна, следователно - пренебрежима.
Следователно, да вярваш в Бог е по-изгодно, отколкото да не вярваш. Така Паскал е опитал да върже прагматичните умове на атеистите. 
Истински вярващият човек просто обича Бог и без този облог.


Следват текстовете на пет песни, свързани с горната тема,
на които Любо Киров е автор и изпълнител


Огледах се за теб 
И търсих силует 
Колко път извървях и няма край 
Усетих болка в мен 
А бях и уморен да вървя и да търся още 
Аз не знам кога и как да стигна 
Там, до теб да спра 
Нямам време 

Но видях те на края на света 
Не повярвах, че си там 
За да стигна до теб ще трябва сам да вървя 

Не виждах светлина 
Говорих с тишина 
Но не спрях да рисувам образ в мен 
Не знам дали е ден 
И пак съм уморен 
Да вървя и да търся още 
Аз не знам кога и как да стигна 
Там, до теб да спра 
Нямам време 

Но видях те на края на света 
Не повярвах, че си там 
За да стигна до теб ще трябва сам да вървя 
Трябва сам 

Огледах се за теб 
И търсих силует 
Не виждах светлина 
Говорих с тишина 
Но не спрях да виждам образ в мен

Гледам към небето,
винаги във мислите съм там.
Аз ли съм детето,
тръгнало към Теб и Твоя рай?

Зная, че ме виждаш,
може би изглеждам много сам.
Още се опитвам,
знам, знам, знам...

Идва този ден, в който ще видя всичко отстрани
Зная, че всичко ще се промени.
Целият свят - това ще бъдеш Ти!

Зная, че съм близо.
Повече отколкото преди.
Времето не стига.
Минах и през хиляди врати.

Мога да призная!
някога изпитвал съм и страх!
Но вече зная...
Знам, знам, знам...

Трябва само ти да застанеш тук до мен, до мен
И да няма миг, в който се съмнявам в Теб, в Теб.
Знам, знам, знам...

Още от теб

Аз искам още от теб да разбера
Онези тайни чисти неща
Скрити от мен във мен
Аз искам още от Теб да разбера
Да виждам смисъл от всеки момент
Да се променя

Защото пак за мен се молиш
Защото силно с мен се бориш
Когато вътре в мен говориш
Дали съм разбрал, дали съм разбрал

Още от Теб дали съм видял
Дали съм видял
Още от Теб дали съм разбрал
Дали съм разбрал

Колко пътища към Тебе аз намирах
Колко важно беше да съм силен сам
Колко пъти в себе си от Теб намирах
Дали съм разбрал, дали съм живял.

Усеща се сила

Виждам през тебе света
И всичко е живо
Чувам сега и гласът
Говори красиво

Мислите стигат далеч
Където е бяло
Някъде там любовта
Събрана е в тяло

Искам да си до мен
Искам да си...

Без теб няма как
През този свят аз да премина,
Студено е тук през нощта
В душата е зима

Но тръгвам със вяра към Теб
Усеща се сила
Която с безкрайна любов
Страхът е покрила, усеща се сила

Колко ненужна вина
Душата ми крие
Може ли грешките в мен
Пак да изтриеш?

Трябва да стигна до там
Където е бяло
Себе си виждам във Теб
И всичко е цяло

Искам да си до мен
Искам да си...

Всички пътища водят към Теб

Стигнах до тук, вече съм друг
Колко въпроси още имам към Теб, към Теб
Знам, че си с мен и когато греша
Знам, че ме чуваш, когато мълча
Всички пътища водят към Теб,
всички пътища водят към…

Вече съм тук, знам, че те чух
Пазил съм всичко, което със мен сподели
Знам, че си с мен и когато греша
Знам, че ме чуваш, когато мълча
Всички пътища водят към Теб,
всички пътища водят към Теб.

Истината винаги за мен ще си Ти
Твоят дух със огън вътре в мен гори
Важно беше само да вървя напред
Всички пътища водят към Теб

Още си тук, никога друг
Винаги същият, както преди - до мен
Знам, че си с мен и когато греша
Знам, че ме чуваш, когато мълча
Всички пътища водят към Теб,
всички пътища водят към Теб.

Ще продължавам да следя с интерес кариерата на Любо Киров. Очаквам нови песни-проповеди, които да помогнат на нашите млади приятели да открият по-лесно пътя към Духовното. 

Защото ние не сме човешки същества с духовни преживявания. Ние сме духовни същества с човешки преживявания.

П. П. Ако някой случайно прояви интерес, може да се запознае накратко и с 
Моят път към духовното

 . 

31 януари 2023

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2023 г.)

 

Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,


оказващи най-голямо влияние върху духовното развитие на човечеството през 2023 г.

 
Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 – Dalai Lama
2 – Pope Francis
3 – Greta Thunberg
4 – Eckhart Tolle
5 – Sadhguru (Jaggi Vasud.)
6 – Gwyneth Paltrow
7 – Russell Brand
8 – Oprah Winfrey
9 – David Lynch
10 – Jane Goodall NEW
11 – Wim Hof
12 – Paulo Coelho
13 – Alice Walker
14 – Jay Shetty
15 – Teal Swan
16 – Matthew Fox
17 – Deepak Chopra
18 – Michael Pollan
19 – Vandan Shiva
20 – Robert Thurman
21 – Esther Perel
22 – Ruby Wax
23 – Graham Hancock
24 – Justin Welby
25 – Arianna Huffington
26 – Marianne Williamson
27 – Uri Geller
28 – Sri Sri Ravi Shankar
29 – Mark Manson
30 – Amma – Mata Amritan.
31 – Bartholomew I of Const.
32 – Rhonda Byrne
33 – Richard Rohr

34 – Robin Sharma
35 – Esther Hicks
36 – Rowan Williamson
37 – Brené Brown
38 – Jon Kabat-Zinn
39 – Ken Wilber
40 – Hamza Yusuf
41 – Rupert Sheldrake
42 – Vex King NEW
43 – Bessel van der Kolk
44 – Martin Seligman
45 – Thomas Moore
46 – Michael A. Singer
47 – Iyanla Vanzant
48 – Edith Eger
49 – Alex Grey
50 – Julia Cameron
51 – Richard Bach
52 – Vishen Lakhiani
53 – Rob Bell
54 – Karen Armstrong
55 – Daniel Goleman
56 – Prem Rawat
57 – Andrew Weil
58 – Gary Snyder
59 – Mooji
60 – Susan Cain NEW
61 – Byron Katie
62 – Raymond Moody NEW
63 – Seyyed Hossein Nasr
64 – Brian Weiss
65 – Don Miguel Ruiz
66 – Gregg Braden
67 – Neale Donald Walsch
68 – Stanislav Grof
69 – Daisaku Ikeda
70 – Jack Kornfield
71 – Tara Brach
72 – Bruce H. Lipton
73 – Jack Canfield
74 – Eben Alexander
75 – Matthieu Ricard
76 – Gabrielle Bernstein 
77 – Rupert Spira
78 – Drunvalo Melchizedek
79 – Ronald Hutton NEW
80 – Gary Lachman NEW
81 – Steve Taylor
82 – Lee Carroll
83 – Elaine Pagels
84 – Daniel J. Siegel
85 – Sharon Salzberg
86 – Dan Millman
87 – Anita Moorjani
88 – Fritjof Capra
89 – Caroline Myss
90 – Yung Pueblo NEW
91 – Morgan Daimler NEW
92 – Ajahn Brahm
93 – Sharon Kleinbaum
94 – David Deida
95 – Rachel Patterson NEW
96 – Ervin Laszlo
97 – Gary Zukav
98 – Starhawk
99 – Pema Chödrön
100 – Theresa Cheung NEW
 

Оригиналната публикация можете да прочетете ТУК

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите ТУК
 


 .