Сънуващият и сънят

По "Нова земя" на Екхарт Толе.

Несъпротивата е ключът към най-голямата власт във Вселената. Чрез нея съзнанието (духът) се освобождава от затвора си - формата. Вътрешната несъпротива към формата - към това, което е, или се случва - е отричане на абсолютната реалност на формата. Съпротивата прави света и нещата от света да изглеждат по-реални, по-солидни и по-трайни, отколкото са, като в тези "неща" се включва и вашата форма на идентичност, егото. Тя придава на света и на егото тежест и абсолютна важност, които ви подтикват да приемате себе си и света много сериозно. Играта на формата погрешно се възприема като борба за оцеляване и когато вашето възприятие е такова, борбата за оцеляване става ваша действителност.

Многобройните неща, които се случват, многобройните форми, които животът приема, са ефимерни. Те са рожби на мига. Неща, тяло и его, събития, ситуации, мисли, емоции, желания, амбиции, страхове, драми... Те идват, претендират, че са най-важното нещо в момента, и преди да ги опознаете, си отиват, разтварят се в нищото, което ги е родило. Действителни ли са били? Били ли са някога нещо повече от сън, съня на формата?

Когато се събудим на сутринта, сънят, който ни се е явил през нощта, изчезва, и ние си казваме: "О, било е само сън. Не е било действително". Ала нещо в съня все пак трябва да е било действително, иначе нямаше да има сън. Когато смъртта приближава, може да се обърнем, да погледнем към живота си и да се зачудим дали той не е бил само сън. Дори сега, в момента, можете да се върнете към почивката си миналата година или към случилата се вчера драма - и ще видите, че те много приличат на съня ви от предишната нощ.

Има сън, има и сънуващ. Сънят представлява краткотрайна игра на формите. Той е светът - относително, но не и абсолютно действителен. А ето и сънуващият - абсолютната действителност, в която формите идват и си отиват. Сънуващият не е личността. Личността е част от съня. Сънуващият е субстратът, в който се появява сънят, това, което прави съня възможен. Той е абсолютното, стоящо зад относителното, безвремието, стоящо зад времето, съзнанието във и зад формата. Сънуващият е самото съзнание - кой сте.

Да се пробудите в съня е нашата настояща цел. Когато сте пробудени в съня, създадената от егото земна драма си отива и се ражда един по-достоен и по-прекрасен сън.

Това е Новата земя.

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 . 

Реалността в четиридесет стиха: Приложение

по Шри Рамана Махарши

Реалността в четиридесет стиха и Реалността в четиридесет стиха: Приложение са произведени-ята, обясняващи по най-изчерпателен начин учението на Шри Рамана Махарши.

Благослов

Това, което е Поддръжникът, Душата, Източникът, Целта и Силата на този свят, Реалността зад цялото това Проявление, наистина съществува. Нека Това, Истината, пребивава в нашето Сърце.

Текстът

1. В компанията на Мъдреците привързаността изчезва, а с привързаността и илюзията. Свободен от илюзия, човек постига стабилност, а от това - освобождение приживе. Следователно, търси компанията на Мъдреците. (от Бхаджаговиндам, “Мохамудагарам Химн”, от Шанкарачаря)

2. Не чрез слушането на проповедници, нито чрез изучаване на книги, нито чрез похвални дела, нито чрез други средства, може да се постигне това Върховно Състояние, което е постижимо единствено чрез общуване с Мъдреците и силен стремеж към Себепознание. (стих от Йога Вашиштха, 5-12 – ст.17)

3. Когато човек обича компанията на Мъдреците, за какво са му всичките тези практики? Когато духа приятен, хладен бриз, каква нужда има от ветрило? (стих от Йога Вашиштха)

4. Треската преминава при прохладната светлина на луната; нуждата се отстранява от “дървото на желанията”; греховете - чрез Свещената Ганг. Тези три – треската, нуждата и греха - всички те побягват от внушителния вид на несравнимия Мъдрец.

5. Нито свещените реки, които са просто вода, нито идолите, които са направени от камък и глина, не могат да се сравняват с присъствието на Мъдреците. Безкрайно дългият път води до чистота, но знай че Мъдреците пречистват веднага, просто чрез погледа си.

6. Ученик: Кой е Бог?

Учител: Този, който познава ума.

Ученик: Моето Себе, Духът, познава ума ми.

Учител: Следователно ти си Бог; шрути също декларират, че има само един Бог - Познаващият.

7. Учител: Чрез каква светлина виждаш?

Ученик: Чрез слънчевата през деня, чрез тази от лампата през нощта.

Учител: Чрез коя светлина виждаш тези светлини?

Ученик: Окото.

Учител: Чрез коя светлина виждаш окото?

Ученик: Умът.

Учител: Чрез коя светлина виждаш ума?

Ученик: Моето Себе.

Учител: Тогава ти си Светлината на светлините.

Ученик: Да, Аз съм Това. (от Екашлоки от Шанкарачаря)

8. В центъра на Пещерата на Сърцето, само там сияе единственият Брахман като “Аз-Аз”, Атмана. Стигни Сърцето, като се гмурнеш дълбоко в поиска на Себето или като контролираш ума чрез дишането и остани установен в Атман.¹

9. В лотоса на Сърцето е чистото и неизменно Съзнание във формата на Себето. Когато егото е премахнато, това Съзнание на Себето дава Освобождение на душата. (Девикалоттарам, стих 46)

10. Тялото е инертно като глинен съд. Понеже то няма съзнание за “аз” и понеже всекидневно в дълбок сън се докосваме до истинската си природа, тялото не е “Аз”-а. Тогава кой е този “аз”? Къде е този “аз”? За тези, които изследват така, в пещерата на Сърцето ще засияе като “Аз” Той, Самият Господ, Аруначала Шива.²

11. Кой е роден? Само този, който изследва “Откъде съм роден аз?”, е истински роден в Брахман, Първоизточника. Наистина Той е роден завинаги; Той е Господ на Мъдреците; Той е вечно нов. (На празника на Шри Бхагаван джаянти)

12. Изхвърли идеята “Тази мръсна плът съм аз” и непрекъснатото търси блаженство на Себето. Да търсиш Себето, докато милееш по тази нетърпима плът е като да опитваш да пресечеш река, стъпвайки върху крокодили.³

13. Благотворителността, аскезата, жертвоприношението, дхарма, йога и бхакти; Небето, Реалността, Покоят, Истината, Милостта, Тишината, Стабилността, Безсмъртната Смърт, Знанието, Себеотрицанието, Освобождението и Блаженството – всички те са единствено при отпадане на съзнаването на тялото като Себе.

14. Какво е карма, бхакти, йога или джнана? Това е да изследваш “Чие е това действие (карма), неотдаване (вибхакти), разделение (вийога) и невежество (аджнана)?”. Изследвайки така, егото изчезва. Да пребиваваш като Себето, където тези осем никога не са били, е Истинско Съществуване.

15. Не осъзнавайки, че самите те са движени от енергия, която не е тяхна собствена, някои глупаци са заети да търсят чудотворни сили. Тяхната лудост е като самохвалството на сакатия, който казва на приятелите си: “Ако ме вдигнете на крака, тези врагове пред мен ще са нищо.”

16. Тъй като тишината на ума е истинското освобождение, а чудодейните способности са непостижими без действие от страна на ума, как могат тези, чиито ум е погълнат от такива сили, да влезнат в блаженството на освобождението, което е края на всички дейности на ума?

17. Докато Бог носи товара на света, фалшивото его привидно поема неговото бреме, гримасничещо като скулптура, вградена в стената на кула и изобразяваща, че я поддържа. Ако пътникът във вагона на влака, който носи целия товар, не оставя багажа си долу и, държейки го на главата си, си причинява неудобство, чия е вината?

18. Между двете гърди, под гръдната стена и над стомаха има шест органа с различни цветове. От тях, изглеждащо като пъпка на лилия е Сърцето, на два пръста разстояние вдясно от средната линия на гърдите. (от Ащанга Хридаям, Малаям)

19. Неговото отверстие е затворено. В неговата пещера се разполага тежка тъмнина, изпълнена с всички желания; всички главни психични нерви са центрирани там; То е дом на жизнения дъх, ума, светлината на знанието. (от Ащанга Хридаям, Малаям)

20. Господ, чиито дом е вътрешността на Лотоса на Сърцето е възхваляван като Господаря на Пещерата (Гухеша). Ако чрез силата на практиката чувството “Аз съм Той, Аз съм Гухеша” е толкова твърдо установено, колкото сегашната идея, установена в тялото, че си егото, и така пребиваваш като Гухеша, илюзията, че си нетрайното тяло, ще бъде заличена, както тъмнината при изгряващото слънце. (композиран от Бхагаван, употребявайки идеи от два стиха, намерени в Прабхулинга Лила, стих 45, 46, Каннада)

21. Когато Рама попитал: “Кое е великото огледало, в което ние виждаме тези образи на нещата? Какво е това, което наричат Сърце на всички същества по света?”, Вашиштха отговорил: “Когато разсъдим, ние виждаме, че всички същества по света имат две различни сърца” (Йога Вашиштха, 5-78 - стих 32, 33)

22. Едното от тях си струва да се приеме, а другото да се отхвърли. Чуй как се различават. Органът, наречен сърце, стоящ някъде в гърдите на физическото тяло, трябва да се отхвърли. Сърцето, което е Чисто Съзнание, трябва да се приеме; то е едновременно и вътре, и вън – няма вътре или вън за Него. (Йога Вашиштха, 5-78 - стих 34, 35)

23. Това всъщност е истинското Сърце и в Него пребивава целият този свят. То е огледалото, в което се виждат всички неща. То е източника на цялото изобилие. Оттук Съзнанието може да се определи като Сърцето на всички същества. Сърцето не е органа от преходното тяло, инертно като камък. (Йога Вашиштха, 5-78 – стих 36, 37)

24. Следователно чрез практикуване на разтваряне на егото в чистото Сърце, което е всесъзнаващо, тенденциите на ума (васаните), както и дишането ще бъдат подтиснати. (Йога Вашиштха, 5-78 – стих 38)

25. Постоянната медитация в Сърцето: “Това чисто необусловено Съзнание, Шива, съм Аз”, премахва всички привързаности на егото. (Девикалоттара, стих 47)

26. Проучил различните състояния на съществуване и здраво прихващайки с ума тази Върховна Реалност, играй своята роля в света, о, герою. Ти знаеш Истината, която е в Сърцето на всички проявления. Без никога да се отклоняваш от Реалността, играй в света, о, герою, като че ли си влюбен в Нея. (Йога Вашиштха, 5-18 – стихове 20-23)

27. Привидно ентусиазиран и възхитен, привидно развълнуван и неохотен, привидно инициативен и упорит, но все пак непривързан, играй ролята си в света, о, герою. Свободен от всички окови на привързаността и с невъзмутим ум, действащ външно във всички ситуации в съответствие с ролята, която си приел, играй в света както ти харесва, о, герою. (Йога Вашиштха, 5-18 – стихове 24-26)

28. Наричай този, който чрез знанието на Атман, е установен в Истината, който е подчинил петте си сетива - огън на Знанието, владетел на мълнията на Знанието, покорител на времето и герой, унищожил смъртта. (стих от Йога Вашиштха)

29. Също както с идването на пролетта дърветата сияят със свежата красота на зеленината, така и този, който е узнал Истината, ще сияе с нарастващ блясък, интелигентност и сила. (Йога Вашиштха, 5-76 – стих 20)

30. Както човекът, на когото, докато му се разказва история, мисълта му е някъде другаде, така и умът, който е свободен от привързаност е неактивен, докато се действа. Но умът, погълнат от привързаности, е активен, макар че не се извършват действия, така както спящият, лежейки неподвижен тук, докато сънува изкачва хълм и после пада от него. (Йога Вашиштха, 5-56 – стих 13, 14)

31. Каквито се явяват движението, престоят и разпрягането на каруцата за пътника, заспал в нея, такива са и действието, размишляването и сънят за Мъдреца, спящ в каруцата на тялото.

32. Този който търси, нека знае, че отвъд състоянията будно, сънуване и дълбок сън има четвърто състояние, т.е. буден дълбок сън, наречен турия. Но понеже само турия е реално, а останалите три привидни състояния са илюзорни, ”четвъртото” състояние всъщност е трансцеденталното състояние (туриятита).

33. Изявлението, че джнани запазва прарабдха, докато е свободен от санчита и агами⁴, е единствено формален отговор на въпроса на невежата. Както никоя от съпругите не избягва овдовяването, когато съпругът им почине, така и когато деятелят си отиде, всичките три карми изчезват.

34. За необразованите хора има само едно семейство, съставено от съпругата, децата и прислугата. Но в ума на тези, които са с висока ерудиция, има много семейства на книгите, теориите и мненията, които са пречки за йога. (Субхашита Ратна Бхандагара, Пракарана VI, Шанта Раса Нирдеша, стих 13)

35. Каква е ползата от буквите за образованите хора, които не искат да унищожат предписаното от съдбата чрез изследването “Откъде сме родени?”. Какво друго са те, освен грамофони, о, Господи Аруначала? Те учат и повтарят думите без да осъзнават тяхното значение.

36. Необразованите биват по-лесно спасени от тези, които са образовани, но несмирени. Необразованите са свободни от демона гордост, те са свободни от болката на вихъра от мисли и думи; те са свободни от лудостта от преследване на богатство; те са свободни от много, много злини.

37. Дори човек да гледа на света като на мимолетна сламка и да знае наизуст всички свещени писания, ще му е трудно да се освободи от ограничението, ако е очарован от блудницата на мръсното ласкателство.

38. Без да мисли за себе си като отделен от другите, без да се отклонява от истинското си състояние, ако човек пребивава винаги в собственото си Себе, кой е чужд за него? Какво значение има какво казват хората за него? Какво значение има дали някой го хвали или го обвинява?

39. Пази недвойнственост (адвайта) в Сърцето. Никога не му придавай действие. Дори ако го отнасяш към всичките три свята, о, сине, то не може да бъде отнесено към Гуру. (Таттвопадеша, стих 87, от Шанкарачаря)

40. Ще изкажа истинската същност на крайното учение на Веданта: Когато егото загине, остава само Това, Себето, което е Чисто Съзнание.

_________________
 . 

[1] През 1915 година, когато Бхагаван живял в Скандашрамам, млад поклонник, Джагадишвара Шастри, написал на парче хартия на Санскрит думите: хридая кухара мадхйе (във вътрешността на пещерата на Сърцето). След това излязъл по работа. Когато се върнал, за негова изненада намерил завършен Санскритски стих, започващ с тези думи и разбрал, че Бхагаван го е дописал. Този стих по-късно бил преведен от Бхагаван на Тамил и бил включен в "Приложението на четиридесетте стиха". Кавяканта Ганапати Муни включил стиха също и в неговата Шри Рамана Гита, глава II, стих 2.

[2] Махaрши композирал оригиналния текст на стиха на Санскрит и по-късно го превел на Тамил.

[3] Първите два реда от оригиналния стих били композирани от Махарши, а вторите два са от Вивекачудамани, стих 84.

[4] Санчита е кармата, натрупана в миналото; Агами е кармата за отработване в бъдещето; Прарабдха е кармата, отработвана в настоящето.

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

Дали този живот е просто един сън?

Греби, греби в своята лодка Леко надолу по течението. Весело, весело, весело, весело Животът е просто сън. *

Представете си, че ви подхвърля идеята: този свят е толкова реален, колкото сънят ви снощи? Помислете за момент. Какво би означавало това за вас, ако е вярно? Ако установите със сигурност, че сте заспали в друго измерение и сънувате сегашния си живот? Ще изразходвате ли толкова много енергия в тревоги? Ще прекарате ли толкова много време в работа и саможертви? Бихте ли правили нещата по различен начин, ако знаехте със сигурност, че този живот е просто сън?

Осъзнато сънуване.

Има терапевти и учители, които обучават хората в изкуството на осъзнато-то сънуване. За да се постигне осъзнат сън, човек трябва да реши преди да заспи, че ще остане в съзнание по време на съня си. Има много техники за тази цел и аз ви насърчавам да изследвате и да ги пробвате!

Но какво означава да сънувате осъзнато в будно състояние? Ако ние приемем идеята, че този живот - този свят - е сън, можем ли да станем осъзнати тук и сега за реалността след събуждането ("смъртта")?

Какво е реалност?

Всъщност, има много нива на реалността. Точно сега вие живеете на триизмерна Земя, която е сън в четвъртото измерение.

Ако се събудите или станете осъзнати за вашата четириизмерна реалност, всичко в този свят ще ви се стори много сюрреалистично - точно както ако бяхте осъзнати в снощния си сън.

Осъзнавайки кои сте във вашето Будно състояние, вие започвате да гледате на сегашното си място като на учебна площадка.

Поемете си дъх.

Когато се пробудим за това, какво в действителност се случва тук - ние се отпускаме. Ето защо йогин-ите и гуру-тата са винаги толкова спокойни и усмихнати. ТЕ ВИЖДАТ НЕЩО, КОЕТО НИЕ НЕ ВИЖДАМЕ. Това, което те виждат е, че не е възможно да се допусне грешка. Не може да не ви стигне времето за нещо и не можете да провалите мисията си.

Ако не получите нещо в съня си, измъчвате ли се, ядосвате ли се на сутринта? Не. Било е просто сън. Гуру-тата знаят, че този живот също е сън и че няма нищо наложително или неотложно за вършене. Уроците, които е предвидено да научим, ще бъдат научени, без значение дали сме стресирани или спокойни.

Духовните учители по света знаят, че всичко е наред. Винаги е било и винаги ще бъде наред. И понеже се ОТПУСКАТ, те получават повече проницателност, психически знания, интуиция и всички забавни неща, които ВИЕ копнеете да изпитате, но все се разминавате с тях.

Вие сънувате точно сега. Поемете дълбоко въздух и се отпуснете. Насладете се на гледката. Отделете време, за да помиришете цветята. Възлюбете ближния си.

Осъзнайте, че сте вечни и сте създали този свят като място за учене. Не като място да бъдете побеждавани, наскърбявани, стресирани и нещастни през цялото време. Вие сте създали това място, за да можете да се събудите и да проумеете какво наистина се случва.

Това място е сън в съня в съня в съня...

Вашето истинско Себе все още е в безопасност у дома с Всичко, Което Е. 

Защото никога не е напускало това място.

Изгрейте и Блестете.

____________
* Американска детска песен

Източник: http://ceo2030.blogspot.bg/2015/07/is-this-life-just-dream.html


 . 

Реалността в четиридесет стиха

по Шри Рамана Махарши

Реалността в четиридесет стиха и Реалността в четиридесет стиха: Приложение са произведенията, обясняващи по най-изчерпателен начин учението на Шри Рамана Махарши.

Благослов

1. Ако Реалността не съществува, може ли да израсне мисъл за нея? Тъй като, свободна от мисъл, Реалността съществува вътре като Сърце, как да се узнае Това, което наричаме Сърце? Да узнаеш Това е просто да бъдеш Това в Сърцето.

2. Когато силно страхуващите се от смъртта търсят убежище в нозете на Върховния Господ, незнаещ нито раждане, нито смърт, тяхното его и привързаности умират; и те, сега безсмъртни, не мислят повече за смъртта.

Текст

1. Познавайки света, трябва да допуснем един общ Източник, но със способността да изглежда като много. Картината от имена и форми, свидетелят, екранът и светлината, която ги осветява - всички те са самият Той.

2. Всяко вероизповедание е базирано на фундаменталната триада - индивид, Бог и свят. Убежденията, че "Единият е станал три", и че "трите винаги са три", се съхраняват единствено докато има его. Да се загуби "аза" и да се пребивава като Себето, е Върховното състояние.

3. "Светът е реален", "Не, не е реален"; "Светът е умът", "Не, не е"; "Светът е приятен", "Не, не е" - Каква полза от такъв диспут? Това безличностно състояние, което е крайната цел на всичко, е да се остави света на мира и да се познае Себето, свободно от всяка мисъл за "единство" и "двойнственост".

4. Ако Себето има форма, светът и Бог също имат форма. Ако Себето е без форма, от кого и как може формата (на света и Бог) да бъде видяна? Без око може ли да има гледка или спектакъл? Себето, истинското Око, е безгранично.

5. Тялото е съставено от пет обвивки; терминът тяло включва всичките пет. Без тяло няма свят. Някой виждал ли е някога света без тяло?

6. Светът е направен от пет вида сетивни възприятия и нищо друго. Тези възприятия са чувствани като обекти от петте сетива. Понеже чрез сетивата, единствено умът възприема света, какво друго е светът освен ума?

7. Макар че светът и умът се появяват и изчезват заедно, светът сияе чрез светлината на ума. Източникът, където се появяват и изчезват и умът, и светът, е това Съвършенство, което нито се появява, нито изчезва, но вечно сияе. Това е Реалността.

8. Под каквото име или форма да я обожаваме, Тя ни води до познанието на неназовимия безформен Абсолют. Все пак правилното познаване на Истината е да се види собственото истинско Себе в Абсолюта, като потънеш в Него и бъдеш едно с Него.

9. "Двойките" и "тройките"* зависят от едно нещо - егото. Ако човек изследва в собственото си Сърце "Какво е това его?", виждайки го, те изчезват. Само тези, които са установили това, знаят Истината и никога не бъркат.

10. Няма знание без невежество; а без знание невежество не може да има. Знание е единствено да откриеш изначалното Себе чрез изследването "Чие е това знание? Чие е това невежество?".

11. Без да се познава Себето, което знае, да познаваш всички обекти, не е знание; това е единствено и само невежество. Когато Себето, което е подлежащата основа на знанието и не-себето, е познато, знанието и незнанието отпадат.

12. Истинно Знание не е нито знанието, нито незнанието на обектите. Знанието на обектите не е истинско знание. Тъй като Себето сияе само по себе си без нищо, което да познава и без нищо, чрез което да бъде познато, то е Знание. То не е неведение.

13. Себето, което е Осъзнатост, е единствената Истина. Знанието, което е разнообразно е невежество. Но дори невежеството, което е фалшиво, не може да съществува отделно от Себето, така както е фалшиво разнообразието от (златни) бижута, понеже отделно от златото, единственото истинско нещо, те не могат да съществуват.

14. "Ти" и "той" се появяват, единствено когато се появи "аз"-ът. Но когато природата на "аз"-а е изследвана и егото е унищожено, "ти" и "той" изчезват. Тогава това, което засиява като само Едно, е истинското Себе.

15. Миналото и бъдещето зависят от настоящето. Миналото е било настояще преди, бъдещето също ще бъде настояще. Вечно съществуващо е настоящето. Да искаш да узнаеш бъдещето и миналото, без да знаеш истината за момента, е като да броиш, без да започнеш от "едно".

16. Без нас няма пространство, нито време. Ако сме просто тела, ние сме хванати във времето и пространството. Но ние тела ли сме? Сега, после и винаги - тук, сега и навсякъде - ние сме едно и също. Ние съществуваме, свободни от времето и пространството.

17. За тези, които не познават Себето и за тези, които го познават, тялото е "Аз"-ът. Но за тези, които не познават Себето, "Аз"-ът е ограничен до тялото; докато за тези, които познават Себето вътре в тялото, "Аз"-ът сияе неограничен от него. Такава е разликата между тях.

18. За тези, които не знаят, и за тези, които знаят, светът е реален. Но за тези които не знаят, Реалността е ограничена от света; докато за тези, които знаят, Реалността сияе безформена, като основата на света. Такава е разликата между тях.

19. Дебатът "Свободната воля ли надделява или съдбата?", е само за тези, които не познават корена и на двете. Тези, които са познали Себето, което е общия източник на свободната воля и съдбата, са отвъд тях и не се връщат към тях.

20. Да видиш Бог, а не Себето, което вижда, е единствено проекция на ума. Казано е, че Бог е видян единствено от този, който вижда Себето; но този, който е загубил егото и е видял Себето, не е нищо друго освен Бог.

21. Когато свещените текстове говорят за "виждане на Себето" и "виждане на Бог", какво всъщност имат предвид? Как да видим Себето? Тъй като Себето е едно без второ, е невъзможно да се види. Как да видиш Бог? Да го видиш е да си погълнат от Него.

22. Как може умът, с взетата си назаем светлина, да познае Бог, който сияе в него, заемайки му Своята светлина, без да се обърне навътре и да се разтвори в Светлината на светлините?

23. Тялото не казва "аз". Нито някой, докато спи дълбоко, казва "нямам аз". Когато "аз"-ът възникне, всички неща възникват. Изследвай с проницателен ум, откъде възниква този "аз" и той ще изчезне.

24. Тялото, което е материя, не казва "аз". Вечната Осъзнатост нито се появява, нито изчезва. Между тези две, ограничена от тялото, възниква "аз-мисълта". Това е възелът, свързващ материята и осъзнатостта (чит-джада-грантхи). Това е ограничението, джива, финото тяло и егото. Това е самсара, това е умът.

25. Захващайки се за форма, то се появява; държейки се за формата, то просъществува; държейки се за, и подхранвано от формата, то процъфтява. Оставяйки една форма, се хваща за друга. Когато е потърсено, хуква да бяга. Такъв е призракът на егото, без собствена форма.

26. Когато егото се появи, всички неща се появяват с него. Когато няма его, няма нищо друго. Понеже егото е всичко, изследването "Какво е това нещо?", е унищожаването на всички неща.

27. Когато "аз"-ът не е възникнал - Това сме ние. Без да изследваме откъде възниква "аз"-ът, как да го унищожим или да достигнем до там, където него го няма? Без да унищожим егото, как да останем като Това или своето истинско състояние като Себе?

28. Контролирайки речта и дишането и потъвайки дълбоко в себе си, както този, който за да намери нещо, което е паднало във водата, се гмурка дълбоко, така човек трябва да открие източника, от който амбициозното его възниква.

29. Прекрати дърдоренето на "аз"-а и изследвай с вътрешно ориентиран ум, откъде възниква "аз-мисълта". Това е пътят на мъдростта. Да мислиш "Аз не съм това, а аз съм Това" е полезно в търсенето, но не е изследване само по себе си.

30. Когато вътрешно ориентираният ум изследва "Кой съм аз?" и се разтваря в Сърцето, тогава "аз"-ът увесва глава в срам и единният "Аз" се разкрива от само себе си. Макар че се разкрива като "Аз-Аз", той не е егото. Той е Реалността, Съвършенството, Същината на Себето.

31. Какво остава за правене за този, който е блаженството на Себето, появяващо се при унищожаването на егото? Той не знае нищо друго освен Себето. Как да се изрази природата на неговото състояние?

32. Независимо, че Ведите декларират "Това си ти", да не се изследва и открие природата на Себето и да се пребивава като Него, а да се мисли "Аз съм Това, а не онова", е слабоумие. Понеже Това винаги съществува като Себето.

33. Да кажеш "аз не познавам себе си" или "аз познавам себе си" е повод за смях. Моля?! Има ли два "аз"-а, единият от които да е познат от другия? Има Себе, но Едно, истината за всяко преживяване.

34. Естествената и истинска Реалност винаги пребивава в Сърцето на всичко. Да спориш "Тя съществува", "Тя не съществува", "Тя има форма", "Тя няма форма", "Тя е една", "Тя е двойнствена", "Тя не е нищо от тези", без да си я осъзнал така, е невежество, породено от мая.

35. Истинско постижение е да различаваш и да пребиваваш във вечно присъстващата Реалност. Всички други постижения са като силите, на които се наслаждаваш, докато сънуваш. Когато спящият се събуди, те реални ли са? Тези, които пребивават в състоянието на истината, отхвърлили нереалното, ще бъдат ли заблудени от тях?

36. Ако си мислим, че сме тялото и си кажем "не, аз съм Това" е полезно, за да се пребивава като Това. Все пак, след като ние вечно пребиваваме като Това, защо трябва винаги да мислим "Аз съм Това"? Нужно ли е човек да мисли постоянно "аз съм човек"?

37. Доктрините "по време на търсенето - дуалност; при постигането - единство", също са фалшиви. Когато жадно търсел себе си и по-късно, когато открил себе си, десетият човек** в историята винаги е бил десетият човек и никой друг.

38. Ако имаме чувството на извършващ действията, трябва да пожънем плодовете им. Но когато изследваме "Кой съм аз, извършващият тези действия?" и осъзнаем Себето, чувството за авторство е изгубено и трите карми*** изчезват. Само това Освобождение е вечно.

39. Мислите за обвързаност и свобода се съхраняват, единствено докато човек има чувството "аз съм обвързан". Когато той изследва "Кой съм аз, обвързаният?", остава като вечно свободното Себе. Мисълта за обвързаност си отива, а заедно с нея и мисълта за свобода.

40. Ако попитан "Кое от тези три е крайното освобождение: с форма, без форма или със и без форма?" ще кажа, че Освобождението е унищожаването на егото, което разпитва "с форма, без форма или с и без форма?"

_______________

* "Двойките" са противоположности като удоволствие-болка, знание-невежество; "тройките" са триади като познаващия, познанието и познатото.

** Десет човека пресекли поток и искали да се подсигурят, че всички са прескочили и са в безопасност. При броенето, всеки изпускал себе си и намирал само девет. Минаващ човек, виждайки грешката им, за да ги накаже, ударил всеки един и ги накарал да преброят десетте удара.

*** Санчита е кармата, натрупана в миналото; Агами е кармата за отработване в бъдещето; Прарабдха е кармата, отработвана в настоящето.

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

Животът като сън

по Рон Смодермон, "Просветление"

Когато бъдете просветлен, Вие се "събуждате" в съня на живота.

Бих желал за момент да размислите върху своето преживяване на сънищата. Те изглеждат много реални, докато ги сънувате, нали? След това се събуждате и откривате: "А! То било само сън". С други думи, съдържанието на съня отлита. То изчезва от Вашето преживяване, сякаш е духнал вятър и го е отнесъл. Вие оставате сам с "реалния живот".

Сега погледнете живота. Да предположим, че стане чудо и Вие оттам, където сте тъкмо сега, можете да наблюдавате своето обкръжение за период от три хиляди години, без да умирате или остарявате. Какво ще стане със сценария около Вас? Хората ще остаряват, ще изсъхват и ще бъдат издухвани. Сградите ще се напукват, ще се срутват и накрая ще бъдат отнасяни от полъх на вятъра. Животът е сън с един малко по-различен мащаб за време от Вашите нощни сънища. Един ден ще се събудите и ще си мислите нещо от рода "А! То било само сън".

Сега, моля върнете се отново към арената на своите сънища, за да разберете още нещо. Може би ви се е случвало по време на самия сън да сте открили, че сънувате. Имам предвид, докато сънувате, да сте разбрали: "О! Това е само сън". Може би дори по време на съня сте преживели себе си като негов автор и сте могли да вложите в него каквото си пожелаете съдържание.

Сега да се върнем към реалния живот. Когато бъдете просветлен, Вие преживя-вате "събуждане" по време на съня на живота, разбирате, че сте негов автор, и осъществявате всяко съдържание, което изберете да направите реално. Но както и при обикновените сънища, Вие не ще можете да осъществите каквото и да било, ако не осъзнаете, че животът е само сън, който продължавате да сънувате. Един ден, в мига на смъртта, ще се събудите и ще разберете, че всичко е било сън. Все пак предпочитам да се събудите сега, за да имам и аз полза от нещата, които ще изберете да осъществите в света.

Вижте, животът е "игра", или "сън", в който Вие засега участвате. Щом знаете това, Вие можете да играете с отговорност, но не сериозно, и ако поискате, можете да премествате планини. Ако смятате, че това е "реален живот", Вие сте всъщност безсилен да осъществите своята истина.

Събудете се и играйте!

Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Гласът | Какво движи света | Пред стената | Майстор, който се упражнява или...


 . 

Будност, съновидение и сън

по Шри Рамана Махарши

Няма друга разлика между съновидението и състоянието на будност, освен че сънят е кратък, а будността - продължителна. И двете са продукт на ума. Нашето реално състояние се нарича турия; то е отвъд състоянията на будност, съновидение и сън.

Всичко, което виждаме, е съновидение - независимо дали го виждаме в будно състояние или в състояние на сън. По силата на някои произволни норми за продължителността на преживяванията и т.н. ние наричаме едно преживяване съновидение, а друго - будност. Отнесени до Реалността и двете преживявания са нереални.

Долната схема показва обобщено идеята на Адвайта Веданта за Реалността.

Себето, което е лампата (1), сияе от самосебе си във вътрешната стая, т.е. каузалното тяло (7), което се характеризира с незнание и е изобразено като вътрешната стена (4), а сънят е изобразен като вратата (2); когато, поради жизнения закон, обусловен от времето, кармата и т.н., вратата на дълбокия сън е отворена, се появява отражението на Себето в его-огледалото (5), което е поставено след прага на вратата – махат таттва (3); така его-огледалото осветява средната стая, т.е. състоянието на сън със съновидения (8), а през прозорците, които са петте когнитивни сетивни органи (6), осветява външния двор, т.е. будното състояние (9). Когато, отново, поради жизнения закон, обусловен от времето, кармата и т.н., вратата на дълбокия сън се затваря, егото се преустановява заедно с бодърстването и сънуването и остава да сияе вечно само Себето. Примерът дава обяснение за неподвижността на Себето, каква е разликата между Себето и егото и как се появяват трите състояния на съзнанието, трите тела и т.н.

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

Молитва за любов

Ще споделя един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си:

"Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. А аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.

Амин.

- - -

Откъс от

ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ на Дон Мигел Руис
Толтекска книга на мъдростта или
Практическо ръководство за лична свобода

Написана в традицията на Кастанеда, от месеци не слизаща от класациите на бестселърите от САЩ, ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ завладява с откровението си за четирите основни правила за мъдър и щастлив живот:

БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ
Говори честно. Казвай само каквото мислиш. Избягвай да използваш словото, за да се самоохулваш или да сплетничиш за другите. Насочи силата на словото си към истината и любовта.

НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО
Хората не правят нищо заради теб. Казаното и стореното от тях е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато имаш имунитет срещу мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва на ненужно страдание.

НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ
Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. Дори само с това единствено споразумение можеш напълно да преобразиш живота си.

ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН
Най-доброто, на което си способен, ще се променя постоянно, ще бъде различно, когато си здрав и когато си болен. При всички обстоятелства просто давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и съжаляваш.

- - -

Защо след смъртта нашите близки не контактуват с нас?

Една лична хипотеза

Скоро сънувах, че съм умрял. Тялото ми лежеше бездиханно. Близките ми видимо страдаха...

Събудих се. Помнех всичко. Сънят беше толкова истински, че мъката още свиваше сърцето ми.

Как бих искал да се върна в съня и да ги успокоя, да ги прегърна, да им кажа "Жив съм, благодаря ви, че толкова ме обичате. Не плачете! Животът се оказа сън, а смъртта - пробуждане!".

Не можех да го направя.

Първо, нямаше смисъл. Те не бяха истински. Бях ги създал в съня си. След час споменът започна да избледнява и аз продължих "реалния" си живот в този "реален" свят.

Второ, дори да исках да се свържа с тях, да им дам някакъв знак, не знаех как да възстановя същия сън. Той беше останал в някаква "паралелна вселена", с която вече нямах никаква физическа връзка...

- - -

Всички духовни учения твърдят, че смъртта не е краят. Тялото умира, но Истинското ни Аз, това, което е създадено по "Божий образ и подобие" продължава своя път.

Атеистите смятат, че това са глупости.

Ние, вярващите знаем, че смъртта е пробуждане, преход към нещо друго.

Християнският Символ на вярата завършва с думите:

"Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век."

Св. Франциск завършва прочутата си Молитва така:

"... защото умирайки се раждаме за вечен живот".

Лично аз очаквам с интерес "отвъдното"...

 .