Пробуждането

по "Единение с живота" 
на Екхарт Толе 

Само когато се пробудим, можем да осъзнаем истинското значение на тази дума.

Вместо да се изгубвате в мисленето, когато се пробудите, вие осъзнавате себе си, осъзнатостта зад него. Тогава мисленето престава да бъде самоцелна автономна дейност, която ви контролира и управлява живота ви. Осъзнатостта поема юздите от мисленето. И вместо да управлява живота ви, мисленето започва да й служи. Осъзнатостта е съзнателната връзка с универсалния разум. Казано другояче, това е Присъствие: съзнание без мисъл.

Каква е връзката между осъзнатост и мислене? Осъзнатостта е пространството, в което мислите съществуват, когато това пространство съзнава себе си.

Вътрешната ви цел е да се пробудите. Толкова е просто. Вие споделяте тази цел с всички останали хора на планетата – защото това е целта на човечеството. Вашата вътрешна цел е важна част от целта на цялото, на вселената и нейния възникващ разум. Външната ви цел може да се променя с времето. Тя е много различна при отделните хора. Да откриете вътрешната цел и да живеете в хармония с нея е основата за осъществяването на външната ви цел. Тя е фундаментът на истинския успех.

На човечеството е отредено да превъзмогне страданието, но не по начина, по който егото мисли. Едно то многото погрешни предположения на егото, една от множеството заблудени мисли, е "Не трябва да страдам". Тази мисъл сама по себе си лежи в основата на страданието. Страданието има благородна цел: еволюцията на съзнанието (пробуждане) и изгарянето на егото. Човекът на кръста е архетипен образ. Той е всеки мъж и всяка жена. Докато се съпротивлявате на страданието, процесът е бавен, тъй като поражда още его, което трябва да изгори. Когато обаче приемете страданието, процесът се ускорява, защото страдате съзнателно. Може да приемете страданието за себе си или за другиго – например дете или родител. При съзнателното страдание вече е налице промяната. Огънят на страданието се превръща в светлина на съзнанието.

Егото казва: "Не трябва да страдам" и тази мисъл ви кара да страдате още повече. Това е изкривяване на истината, която винаги е парадоксална. Истината е, че трябва да кажете "да" на страданието, за да можете да го преодолеете.

Ако егоистичната земна драма изобщо има някаква цел, тя е косвена: тя поражда още и още страдание на планетата и страданието, макар и до голяма голяма степен породено от егото, в крайна сметка е и разрушително за егото. То е огънят, в който егото изгаря себе си.

"Някой ден ще се освободя от егото, ще се пробудя." Кой говори? Егото. Да се освободиш от егото, всъщност не е кой знае каква работа. Просто трябва да съзнавате мислите и емоциите си – докато се случват. В действителност това не е "правене", а осъзнато "виждане". В този смисъл е вярно, че няма нещо, което може да направите, за да се освободите от егото. Когато промяната настъпи, а това е промяна от мислене към съзнаване, в живота ви започва да действа разум, много по-велик от хитроумното его.

Човек не става добър, като се опитва да бъде добър, а като открие добротата, която вече е в него и й позволи да се прояви. Но тя ще се прояви само ако в състоянието на съзнанието настъпят фундаментални промени.

В дзен-будизма казват: "Не търси истината. Просто престани да почиташ мненията". Какво означава това? Да се отърсите от отъждествяването с ума. Тогава това, което сте отвъд ума, се проявява от само себе си.

Важна част от пробуждането е разпознаването на непробудената същност, на егото, което мисли, говори и действа. Когато разпознаете несъзнателното в себе си, онова, което прави разпознаването възможно, е възникващото съзнание, пробуждането. Не можете да се борите с егото и да победите, точно както не можете да се борите с тъмнината. Необходима е само светлината на съзнанието. Вие сте тази светлина. 

Голяма част от живота на много хора е погълната от маниакално внимание към вещите. Всичко, което егото търси и към което се привързва, е заместител на Битието, което не успява да почувства. Може да цените вещите и да се грижите за тях, но ако се привържете, трябва да знаете, че това е егото. Всъщност човек никога не се привързва към нещо, а по-скоро към мисъл, в която се съдържа "аз", "мен", "мой". Винаги, когато напълно приемете една загуба, вие преодолявате егото и тогава се появява вашата същност – Аз съм, която е самото съзнание.

Много хора не осъзнават чак до смъртния си одър, когато всичко външно се разпада, че нищо никога не е имало нещо общо с истинската им същност. Пред смъртта цялата концепция за собственост се разкрива като напълно безсмислена. В последните мигове от живота си тези хора осъзнават също, че докато през целия си живот са търсили по-пълно усещане за Аза, онова, което в действителност са търсили, Битието, винаги е било налице, но до голяма степен скрито от отъждествяването им с неща, което в крайна сметка означава отъждествяване с ума. 

При някои пробуждането се осъществява, когато внезапно осъзнаят какви са обичайните им мисли, особено упорстващите негативни мисли, с които може да са се идентифицирали през целия си живот. Изведнъж се появява осъзнатост, която съзнава мисълта, но не е част от нея.

Връщането обратно в живота на човека, отслабването и разпадането на формата било поради старост, болест, инвалидност, загуба или някаква лична трагедия, но и огромен потенциал за духовно пробуждане – прекратяване на отъждествяването на съзнанието с формата.

На новата земя старостта ще бъде всеобщо призната и високо ценена като време за разцвет на съзнанието. За онези, които продължават да се губят във външните обстоятелства на живота, тя ще бъде време за късно завръщане у дома, когато се пробуждат за вътрешната си цел. За много други ще е ускоряване и кулминация на процеса на пробуждане.

Но когато вашата осъзнатост нарасне и егото престане да управлява живота ви, не е необходимо да чакате светът да се свие или рухне поради старост или лична трагедия, за да се пробудите за вътрешната си цел. Със зараждането на ново съзнание на планетата все по-голям брой хора вече нямат нужда от разтърсване, за да се пробудят. Те прегръщат процеса на пробуждане съзнателно, продължавайки да участват във външния цикъл на растеж и разширяване. Когато този цикъл вече не е узурпиран от егото, духовното измерение навлиза в света чрез движението навън – мисъл, реч, действие, създаване – също толкова силно, както и чрез движението на завръщане – покой, Битие, и разпад на формата.

Да обичаш означава да разпознаеш себе си в другия. Тогава "другостта" на другия се разкрива като илюзия, присъща само на човешкото царство, царството на формата.

Когато друг ви разпознае, разпознаването притегля Битието по-пълно в този свят чрез двама ви. Това е любовта, която спасява света.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Петър Дънов за прераждането и кармата

От години се интересувам не само от християнството, но и от други световни религии – най-вече индуизма. Вълнува ме начинът, по който там се третират въпросите за  раждането и смъртта, прераждането и кармата. Чел съм, че тези понятия са съществували и в ранното християнство, но са били заличени по време на Първия вселенски събор в Никея през 325 г.

Неотдавна приятелка от Фейсбук ми препоръча книгата на П. Дънов "Изворът на доброто". Това са последни слова на Учителя, записани от не-гови ученици в годината на отпътуването му от материалния свят (1944). Към края на книгата, в главата „Законите на човешкото развитие“, Учителят говори за прераждането и кармата. 

Думите му отекнаха дълбоко в душата ми…

=  =  =

Учителят обичаше тържествената утринна тишина - мига на благословението, преди да се събуди Земята. В тези часове въздухът е най-чист, опреснен и прохладен от докосването на звездния мир. Учителят не пропускаше часовете, които принадлежат на големия живот, не пропускаше първия лъч на изгряващото Слънце. При една утринна разходка, в разговор, Учителят каза:

Човек иде на Земята като на училище, със специална програма, определена за него. Почти всеки ден е определено какво трябва да се случи. Човек е пратен тук на училище и на екскурзия.

Знаете ли откъде сте дошли? Вие сте били недоволни и за да ви утешат, са ви изпратили на разходка с един безплатен билет. Вие сте екскурзианти. Човек трябва да благодари на Бога, че се разхожда. Като се върне у дома си, все ще занесе нещо. Като пътува, трябва да си вземе бележки. Като се върне, ще разказва там на приятелите си какво е видял.

Човек не може да реализира всички свои желания в едно прераждане. Затова много пъти ще идва на Земята, докато ги реализира и добие съвършенство.

Някой човек идва на Земята, за да изкупи своите прегрешения. Друг - за да се усъвършенства. Друг идва, за да помага на другите. За тези три неща човек идва на Земята. Като те изпратят за изправяне, това не е по твоя воля, по закон си дошъл. Като те пратят като ученик, да учиш, да се усъвършенстваш, малко си по-свободен. А като си дошъл да помагаш, ти си още по-свободен.

Има неща, за които не може да се говори, за които човек трябва да мълчи. Някой пита: "Може ли да ми кажете моето минало?". Отговарям: "Не. Защото, ако говоря, ще изпъкнат отношенията между вас от миналото". Лошите спомени от миналите прераждания са много и ако човек ги помни, ще го спънат.

Човек е минал през разни народи, за да се усъвършенства. Всеки народ е лаборатория за невидимия свят. Човек е минал през разни школи. Заемал е всички обществени положения - и на господар, и на слуга.

Що е старост? Това е болест на човешката плът. В човешкия дух няма старост. Той знае как да работи и как да съхранява силите си.

Когато се освободи от кармата си, човек идва по собствено желание на Земята.

Една сестра попита как да се освободи от кармата си.

Ето как: този, когото обичаш, не искай да го обсебваш.

Природата допуска да правиш, каквото искаш, но после ще ти даде добър урок. Да кажем, че човек се намира на дъното на конус, обърнат с върха надолу. В конуса расте нагоре плодно дърво. Ако човек иска да обрули плода и хвърли камък нагоре, камъкът ще падне върху главата му. Този пример обяснява следния закон: всичко, каквото човек върши - зло или добро, се връща на него.

Някой човек върши престъпления. Разумната Природа му дава един добър урок - прекарва го през страдания. Като мине време, той забравя. Дойде втори път, пак прави престъпления. Трябва десет пъти да се повтори това страдание, за да си научи добре урока.

Погрешката поправяй веднага, не я оставяй да ти турят лихва. В началото тя по-лесно се поправя. Това е Божественият начин. Колкото човек повече отлага, толкова по-мъчно се поправя. Малкият грях е семка. Някой казва: "Това е нищо". Обаче последствията са големи. Малката семка пораства и става голямо дърво. Малките погрешки създават големи нещастия. Една кибритена клечка е малка, но може да унищожи цял град.

Един ангел, който съгреши в онзи свят, не може да живее вече там. На онзи свят, като се разсърдиш на един човек, не можеш да останеш вече там.

Великият разумен свят определя съдбата на човека, и то не фатално, но съобразно неговите мисли, чувства и постъпки. Щом той ги измени, и Бог ще измени Своето решение за него - ще се измени съдбата му. Има статистика за това. Ти си търговец. Идва беден човек при тебе, иска да му помогнеш. Ти му казваш: "Иди да работиш". Но след това идва криза, изгубваш 30-40 хиляди лева. Земеделецът нарушава Божествените закони, но дойде суша или наводнение - отнесе всичко. Той ще има да помни. Не искаш да направиш една услуга - ще дойде една болест и ще платиш.

По закона на кармата руската аристокрация от най-горе слезе най-долу. И то в един живот, а не както в други случаи - в друго някое прераждане.

Докато живееш в безлюбието, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Любовта ликвидира кармата.

Днес повечето хора чрез страдание ликвидират своята карма. За да се справите лесно с кармата си, пазете следното: не говорете лошо един за друг. Ако някой е от невъздържаните и не може да не говори лошо за другите, поне другите да бъдат внимателни и да не се обиждат. На едните казвам: "Въздържайте се, за да не говорите лошо за близките си". На онези, за които се говори лошо, казвам: "Не се обиждайте!" Който обижда и който се обижда - и двамата не разрешават задачите си. Тогава кармата ще я разреши. Тя е строга и неумолима. Ако чакате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете.

Друг път, по който можете да ги разрешите, е Любовта. Ако човек избере този път, за него се отнася стихът: "Бог да обърше всяка сълза от очите ви" [Откр. 21:4]. Това наричаме ликвидация на старата карма. Всички хора са оплетени в нея. Ликвидирайте с нея!

Един ден Господ ще заличи всички грехове на хората, кармата ще се заличи и ще остане като филм. Тогава човек ще види какъв е бил в миналото, какво е правил. Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Трябва да излезем от областта на кармата. В нея няма разрешение на въпросите. Тя е отклонение от Божествения път.

Дихармата - това са всички благоприятни условия за развитие. Дихармата - това е благодатта. Благодатта не се дава случайно, а само на този, който е готов да използва това, което му се даде. Говори се за онзи, който може да разбира и да се ползва.

Източник: Интернет


 . 

Единение с живота

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Под повърхността всички неща не само са свързани помежду си, но и с Източника на целия живот. Дори един камък или още по-лесно цвете или птичка могат да ви покажат пътя за завръщане към Бога, към Първоизточника, към себе си. Когато погледнете камъка или го вземете и го оставите да бъде, без да го натоварвате с дума или мисловен етикет, вътре във вас възниква чувство на благоговение, на изумление. Неговата същина безмълвно се прелива във вас и отразява във вас собствената ви същина.

Защо егото играе роли? Заради едно непроверено предположение, една фундаментална грешка, една несъзнателна мисъл. Тази мисъл е: аз не съм достатъчен. Следва друга несъзнателна мисъл: трябва да играя роля, за да получа необходимото и да бъда напълно себе си; трябва да получа повече, за да мога да бъда повече. Но вие не можете да бъдете повече от онова, което сте, защото под физическата и психическата ви форма вие сте едно със самия Живот, едно с Битието. По отношение на формата вие винаги ще бъдете по-малко от едни и повече от други. В същността си не сте нито по-малко, нито повече от останалите. Истинското себеуважение и истинското смирение възникват от това съзнание. За егото себеуважението и смирението са в противоречие. В действителност са едно и също.

Какво „аз“ може да има извън живота, извън Битието? Това е напълно невъзможно. Така че няма такова нещо като „моя живот“ и аз нямам живот. Аз съм животът. Аз и животът сме едно. Не би могло да е другояче. Тогава как бих могъл да изгубя живота си? Как бих могъл да изгубя нещо, което първо на първо нямам? Как бих могъл да изгубя нещо, което съм? Това е невъзможно.

Истината е неразделима част от същността ви. Да, вие сте Истината. Самото Битие, което сте, е Истината. Иисус казва това с думите: „Аз съм пътят и истината и животът“ [Йоан 14:6]. Тези думи са едни от най-силните и директни указателни знаци към Истината, ако ги разбираме правилно. Иисус говори за най-съкровената ви същност, за същностната идентичност на всеки човек, на всяка форма на живот. Той говори за живота, който сте. Някои християнски мистици го наричат вътрешния Христос; Будистите го наричат Буда-природа; за индуистите е Атман - вътрешният Бог. Когато сте свързани с това измерение вътре в себе си - а свързаността с него е естественото ви състояние, а не някакво чудотворно постижение - всички ваши действия и връзки ще отразяват единението с живота, което усещате дълбоко в себе си. Това е любов.

Благодарността за хубавото, което вече имате в живота си, е основата на изобилието.

Източникът на изобилието не е извън вас. Той е част от същността ви. Започнете, като виждате и осъзнавате външното изобилие. Забележете пълнотата на живота навсякъде около себе си. Топлината на слънцето по кожата ви, прекрасните цветя пред цветарския магазин, хапката вкусен плод, изобилието на небесен дъжд. Пълнотата на живота е на всяка крачка. Съзнанието за заобикалящото ви отвсякъде изобилие събужда задрямалото вътрешно изобилие. После му позволява да се прояви. Когато се усмихнете на непознат, мигновено протича енергия. Вие се превръщате в даващ. Често се питайте: „Какво мога да дам тук; с какво бих могъл да служа на този човек, на тази ситуация?“. Не е необходимо да притежавате нещо, за да усещате изобилие, въпреки че ако последователно имате усещане за изобилие, нещата със сигурност ще дойдат при вас. Изобилието отива само при онези, които вече го притежават.

Фиданката не иска нищо, защото е едно с цялото и цялото се появява чрез нея. „Разгледайте полските кремове как растат - казва Иисус - не се трудят, нито предат;  но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.“ [Матей 6:28-29]. Бихме могли да кажем, че цялото - Животът - иска фиданката да стане дърво, но фиданката не възприема себе си като отделена от живота и затова не иска нищо за себе си. Тя е едно цяло с онова, което Животът иска. Затова не изпитва тревога или стрес. И ако се налага да умре преждевременно, умира с лекота. Тя капитулира в смъртта по същия начин, по който капитулира в живота. Тя усеща, макар и смътно, че е вкоренена в Битието, в безформието и във вечния единен Живот.

При всяка трагична загуба човек или оказва съпротива, или отстъпва. Някои хора изпитват горчивина или дълбоко негодувание; други са състрадателни, мъдри и любящи. Съпротивата е вътрешно свиване, втвърдяване на черупката на егото. Вие се затваряте. Отстъпването означава вътрешно приемане на онова, което е. Вие се отваряте за живота.

Когато вътрешно отстъпите, когато капитулирате, това отваря ново измерение на съзнанието. Ако е възможно или необходимо действие, това ваше действие ще бъде в хармония с цялото и подкрепено от творческата интелигентност, от необусловеното съзнание. Тогава обстоятелствата и хората стават дружелюбни, услужливи. Радвате се на съвпадения. Ако не е възможно действие, вие се отпускате във вътрешен покой, който капитулацията носи. Отпускате се в ръцете на Бога.

Когато престана да обърквам същността си с временната си форма, тогава измерението на безграничното и вечното - Бог - може да се прояви чрез „мен“ и да „ме“ насочва. Също така, това ме освобождава от моята зависимост от формата. Но чисто интелектуалното разбиране или вярване, че „аз не съм тази форма“, не помага. Важният въпрос е: Мога ли да усетя в този момент присъствието на вътрешното пространство, което всъщност означава - мога ли да усетя собственото си Присъствие или по-скоро Присъствието, което съм?

Задайте си въпроса: „Осъзнавам ли не само случващото се в момента, но и самият момент като живо извънвремево вътрешно пространство, в което всичко се случва?“.

Ако наистина покой желаете, ще изберете покоя. Ако покоят е по-важен за вас от всичко останало и ако наистина знаете, че сте дух, а не малко „аз“, ще останете осъзнати и абсолютно без да реагирате, когато се изправите пред предизвикателни хора или ситуации. Моментално ще приемете ситуацията и така ще станете едно с нея, вместо да се отделяте. Тогава осъзнатостта ще откликне. Ще откликне онова, което сте (съзнание), а не онзи, който си мислите, че сте (малкото аз). Ще бъде могъщо и ефективно и няма да породи враждебност у някого или нещо.

Единението с това, което е, с настоящия момент, не означава, че вече не предизвиквате промяна или сте неспособни да предприемете действие. Но мотивацията за предприемане на действие идва от по-дълбоко ниво, не от егоистичното желание или от страха. Когато вътрешно сте в хармония с настоящия момент, съзнанието ви се отваря и се хармонизира с цялото, от което настоящият момент е неразделна част. Цялото, пълнотата на живота, тогава се проявява чрез вас.

Животът ще ви донесе преживяването, което е най-полезно за еволюцията на вашето съзнание. Как ще разберете, че това е преживяването, което ви е нужно? По това, че го преживявате в момента.

Как да изпитвате покой в настоящето? Като сключите мир с настоящия момент. Настоящето е полето, в което се осъществява играта на живота. Тя не може да се осъществи другаде. Щом сключите мир с настоящия момент, вижте какво се случва, какво можете да направите или избирате да направите, или по-скоро какво животът прави чрез вас.

Има три думи, които предават тайната на изкуството да се живее, тайната на успеха и щастието: единение с живота. Да бъдеш едно цяло с живота означава да бъдеш едно цяло с настоящия момент. Тогава осъзнаваш, че не ти живееш живота, а животът изживява теб. Животът е танцьорът, а ти си танцът.

Бог е единият Живот отвъд безбройните форми на живот. Любовта предполага двойственост: любящ и възлюбен, субект и обект. Затова любовта е осъзнаването на единството в света на двойствеността. Това е раждането на Бога в света на формата. Любовта прави света не така земен, не така плътен и по-прозрачен за божественото измерение, за светлината на самото съзнание.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Силата на Настоящето

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Най-големият враг на егото е настоящият момент, което ще рече – самият Живот.

Времето се възприема като безкрайна поредица от факти – някои „добри“, други „лоши“. И все пак, ако се вгледате по-внимателно, а именно през призмата на собствения си непосредствен опит, ще установите, че изобщо няма много моменти. Ще откриете, че винаги съществува само този момент. Животът винаги е сега. Целият ви живот се разгръща в постоянното Сега. Дори миналите или бъдещите моменти съществуват само ако си ги спомняте или ги очаквате, а това става, когато мислите за тях в единствения момент, който съществува: настоящия.

Защо тогава изглежда, че съществуват много моменти? Защото настоящият момент се бърка със случващото се, бърка се със съдържанието. Пространството на Настоящето се бърка със случващото се в това пространство. Объркването на настоящия момент със съдържанието създава не само илюзията за време, но също и илюзията за его.

Като че ли всичко се подчинява на времето и все пак всичко се случва Сега. Това е парадоксът. Където и да погледнете, откривате множество косвени доказателства за реалността на времето – гниеща ябълка, лицето ви в огледалото в банята, сравнено с лицето ви на снимката отпреди тридесет години – и все пак никога не откривате пряко доказателство, никога не изживявате самото време. Винаги изживявате само настоящия момент или по-скоро случващото се в него. Ако се ръководите единствено от преките доказателства, време няма, съществува единствено Сега.

Това, което е, или това, което се случва, е формата, която Настоящето приема. Докато вътрешно се съпротивлявате, формата, т.е. светът, е непреодолима бариера, която ви отделя от онова, което сте отвъд формата, отделя ви от непритежаващото форма единство с живота, което сте. Когато вътрешно утвърдите формата, която Настоящият момент приема, същата тази форма се превръща в портал към безформието. Разделението между света и Бога изчезва.

Ако се съпротивлявате на случващото се, ставате подвластни на прищевките му и светът започва да определя вашето щастие и нещастие.

Повечето его-същности имат противоречиви желания. Те искат различни неща в различни моменти или дори не знаят какво точно искат, освен че не желаят това, което е: настоящия момент.

Да бъдеш в хармония с това, което е, означава да не му се съпротивляваш вътрешно. Означава мислено да не го определяте като добро или лошо, а да му позволите да бъде. Означава ли това, че не можете да предприемате действия, за да промените живота си? Напротив. Когато основата на действията е вътрешната хармония с настоящия момент, действията получават сила от разума на самия Живот.

Винаги, когато изпитвате безпокойство или стрес, външна цел е поела контрола и сте изгубили от поглед вътрешната посока. Забравили сте, че Съзнанието ви е първично, а всичко останало – вторично.

Защо възникват тревогата, стресът и негативността? Защото сте обърнали гръб на настоящия момент. А защо сте го направили? Решили сте, че нещо друго е по-важно. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно неразбиране създават цял свят от страдание.

Има три начина, по които егото третира настоящия момент: като средство за постигане на някаква цел, като препятствие или като враг.

Когато реагирате срещу формата, която животът приема в този момент, когато третирате Настоящето като средство, като препятствие или като враг, вие укрепвате собствената си идентичност, егото. Оттук и реактивността на егото. Какво означава реактивност? Пристрастеност към реакцията. Колкото повече реагирате, толкова повече се оплитате във формата. Колкото повече се идентифицирате с формата, толкова по-силно е егото. Тогава светлината на Живота вътре във вас вече не проблясва през формата – или само едва-едва.

Хората вярват, че щастието им зависи от това, което се случва, т.е. от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното нещо във вселената. То постоянно се променя. Те възприемат настоящия момент като помрачен от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва, или като непълен, понеже нещо е трябвало да се случи, а не се е случило. И така пропускат по-дълбокото съвършенство, присъщо на самия живот – съвършенство, което винаги е тук, което е отвъд онова, което се случва или не се случва, отвъд формата.

Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всяка форма и е недокоснато от времето.

Най-важната изначална връзка в живота ви е връзката ви с Настоящето или по-скоро с формата, която Настоящият момент приема, т.е. това, което е или се случва. Ако връзката ви с Настоящия момент е дисфункционална, тази дисфункция ще се пренесе във всички други връзки и във всички ситуации. Егото може да бъде дефинирано по следния начин: дисфункционална връзка с настоящия момент. Именно сега можете да решите каква връзка желаете да имате с настоящия момент.

„Какво искам – настоящият момент да бъде мой приятел или мой враг?“ Настоящият момент е неотделим от живота, така че всъщност решавате каква връзка искате да имате с живота. Щом решите, че искате настоящият момент да бъде ваш приятел, от вас зависи да направите първата крачка: дръжте се дружелюбно с него, приветствайте го, независимо как ще се маскира, и скоро ще видите резултатите. Животът се държи дружелюбно с вас; хората стават услужливи, обстоятелствата – благоприятни. Едно решение променя цялата ви реалност. Но това решение трябва да вземате отново и отново - докато свикнете да живеете по този начин.

Премахването на времето от съзнанието ви е премахване на егото. Това е единствената истинска духовна практика… Това, за което говорим, е премахване на психическото време, т.е. постоянните занимания на его-ума с миналото и бъдещето и нежеланието му да бъде едно с живота, да бъде в хармония с неизбежното „е“ на настоящия момент.

Винаги, когато обичайното „не“, с което отговаряте на живота се превърне в „да“, когато позволите на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, вие разпръсквате времето, както и егото. Защото за да оцелее, егото трябва да направи времето – миналото и бъдещето – по-важно от настоящия момент.

Времето е хоризонталното измерение на живота, повърхностния слой на реалността. Но има и вертикално, дълбоко измерение, до което можете да достигнете единствено през портала на Настоящия момент.

Съзнаването е силата, която се крие в настоящия момент. Затова можем да я наречем Присъствие. Висшата цел на човешкото съществувание, т.е. мисията ви, е да внесете тази сила в света.

Основната ви цел е да помогнете на съзнанието да тече в онова, което правите. Вторичната цел е онова, което желаете да постигнете чрез правенето. Докато преди идеята за цел винаги се е асоциирала с бъдещето, сега има една по-дълбока цел, която може да бъде открита единствено в Настоящето чрез отричане на времето.

Вашата вторична или външна цел почива в измерението на времето, докато основната ви цел е неотделима от Настоящия момент и съответно изисква отричането на времето. Как да бъдат помирени? Като осъзнаете, че цялото ви житейско пътешествие в крайна сметка се състои от стъпката, която предприемате в този момент. Винаги съществува само тази стъпка и вие й отдавате цялото си внимание. Това не означава, че не знаете къде отивате, означава само, че тази стъпка е първична, а дестинацията – вторична. И какво ще намерите, когато стигнете до дестинацията, зависи от качеството на тази единствена стъпка. Казано с други думи: какво крие за вас бъдещето зависи от състоянието на осъзнатост в момента.

Чрез настоящия момент вие имате достъп до силата на самия живот, традиционно наричана „Бог“. Щом му обърнете гръб, Бог престава да бъде реалност в живота ви и тогава ви остава само мисловната концепция за Бога, в която някои хора вярват, а други отричат. Дори вярата в Бога е само оскъден заместител на живата реалност на Божието проявление във всеки момент от живота ви.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Вашата цел в живота

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Животът ви има вътрешна цел и външна цел. Вътрешната цел е свързана с Битието и е първична. Външната цел е свързана с правенето и е вторична.

Истинската или първичната цел в живота ви не може да бъде открита на външно ниво. Тя не е свързана с онова, което правите, а с онова, което сте – т.е. със състоянието на съзнанието ви.

Действието, макар и необходимо, е само второстепенен фактор за проявяването на външната ви реалност. Първостепенният фактор е Съзнанието. Независимо колко сме активни и какви усилия влагаме, състоянието на съзнанието ни създава нашия свят и ако няма промяна на вътрешно ниво, никакви действия няма да променят нищо. Ние просто ще пресъздаваме модифицирани версии на същия свят отново и отново – свят, който е външно отражение на егото.

Щом веднъж зърнете осъзнатостта или Присъствието, вие го опознавате от първа ръка. То престава да бъде концепция в ума. Тогава можете да направите съзнателен избор да присъствате, вместо да затъвате в безполезно мислене. Можете да поканите Присъствието в живота ви, т.е. да създадете Пространство. С пробуждането идва и отговорността. Можете или да продължите така, сякаш нищо не се е случило, или да видите значимостта му и да го признаете като най-важното нещо, което ви се е случвало. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете нейната светлина в света става основна цел в живота ви.

Пробуденото правене е хармонизиране на вашата външна цел – онова, което правите – с вътрешната ви цел – пробуждането и пробудеността. Чрез пробудено правене вие ставате едно с насочената навън цел на вселената. Съзнанието протича през вас към света. То протича в мислите ви и ги вдъхновява. Протича в действията ви, направлява ги и им дава сила

Модалностите на пробуденото правене са приемане, наслаждаване и ентусиазъм. Всяка от тях представлява определена вибрационна честота на съзнанието. Трябва да бъдете бдителни, за да сте сигурни, че някоя от тях функционира, когато правите нещо – от най-простата задача до най-сложната. Ако не сте в състояние на приемане, наслаждаване или ентусиазъм, вгледайте се внимателно и ще откриете, че създавате страдание за себе си и за другите.

Ако не можете да се насладите, правейки нещо, можете поне да приемете, че трябва да го направите. Приемането означава: за момента такова е положението, налага се да го направя, така че ще го направя с желание.

Ако не можете нито да се наслаждавате, нито да приемете онова, което правите, престанете да го правите. Иначе не поемате отговорност за единственото нещо, за което можете наистина да поемете отговорност, а то е единственото нещо, което наистина е от значение: състоянието на вашето съзнание. А ако не поемате отговорност за състоянието на вашето съзнание, вие не поемате отговорност за живота си.

На Новата Земя радостта ще замени желанието като мотивираща сила в действията на хората. Желанието възниква от заблудата на егото, че вие сте отделен фрагмент, откъснат от силата, която стои зад цялото творение. Чрез наслаждаването вие се свързвате със самата универсална съзидателна сила.

Много по-вероятно е позитивната промяна на външно ниво да се появи в живота ви, ако сте в състояние да се радвате на онова, което правите, вместо да чакате някаква промяна, за да можете да се наслаждавате на онова, което правите.

Когато превърнете настоящия момент – а не миналото или бъдещето – в средоточие на вашия живот, способността ви да се наслаждавате на онова, което правите – а наред с това и качеството на живота ви – осезателно нарастват.

Радостта не идва от онова, което правите, тя се влива в него, а съответно и в света, извирайки от дълбините ви.

Ще се наслаждавате на всяка дейност, в която сте напълно присъстващи, на всяка дейност, която не е просто средство за постигане на някаква цел. Всъщност не на самата дейност се наслаждавате, а на дълбокото усещане за живост, което струи в нея. Живостта е едно с вас. Това означава, че когато се наслаждавате на заниманието си, вие всъщност се наслаждавате на динамичния аспект на Битието. Затова всяко нещо, което правите с радост, ви свързва със силата, която стои зад цялото творение.

Ето една духовна практика, която ще внесе мощ и творчески растеж в живота ви. Направете списък на рутинните всекидневни дейности, които често извършвате. Включете неща, които смятате за безинтересни, скучни, досадни, дразнещи или стресиращи. Но не включвайте нищо, което мразите или не понасяте да вършите. Тези неща или трябва да приемете, или да престанете да вършите. Списъкът може да включва пътуването до работа, купуването на хранителни продукти, прането и всичко, което ви се струва досадно или стресиращо във всекидневието. После винаги, когато се занимавате с тези неща, ги превръщайте в средство за осъзнатост. Присъствайте изцяло в заниманието си и почувствайте живия покой вътре във вас като фон на дейността. Скоро ще откриете, че онова, което вършите в това състояние на повишено съзнание, вече не е стресиращо, досадно или дразнещо и всъщност става приятно. За да бъдем точни – онова, което ви радва, всъщност не е външното  действие, а вътрешното измерение на съзнанието, което се влива в действието. Това означава да откриете радостта от Битието в дейността си. Ако имате усещането, че в живота ви липсва смисъл или че е твърде стресиращ или досаден, причината е, че все още не сте внесли това измерение в живота си. Осъзнаването на действията още не е станало ваша основна цел.

Ентусиазмът означава, че изпитвате дълбока радост от заниманието си плюс допълнителен елемент на цел или визия, към която се стремите. Когато добавите цел към радостта от заниманието си, енергийното поле или вибрационната честота се променят. Сега към радостта се добавя и определено структурно напрежение, така да го наречем, и тя се превръща в ентусиазъм. Когато дейността ви е разпалена от ентусиазма, тя ще бъде наситена с огромна сила и енергия а вие ще се чувствате като стрела, която лети към целта – и се наслаждава на пътуването.

За страничния наблюдател може да изглежда така, сякаш сте в стрес, но интензивността на ентусиазма няма нищо общо със стреса. Когато желанието ви да постигнете целта е по-голямо от желанието ви да вършите онова, което вършите, това поражда стрес. Балансът между радостта и структурното напрежение се изгубва и напрежението печели.

Стресът винаги подкопава както качеството, така и ефективността на онова, което правите под негово въздействие. Съществува силна връзка между стреса и негативните емоции, например тревожността и гнева. Стресът е токсичен за тялото.

За разлика от стреса, ентусиазмът има висока енергийна честота и затова резонира с творческата сила на вселената. Поради тази причина Ралф Уолдо Емерсън казва, че „нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.

Ентусиазмът знае къде отива но същевременно е в дълбоко съзвучие с настоящия момент, с източника на живост, радост и сила. Ентусиазмът не „иска“ нищо, защото нищо не му липсва. Той е едно с живота и независимо колко динамични са вдъхновените от ентусиазма дейности, вие не се изгубвате в тях. И винаги в центъра на колелото остава едно спокойно, но винаги живо пространство, сърцевина на покоя сред дейността, която е едновременно източник на всичко и незасегната от нищо.

Ние се намираме по средата на изключително важно събитие в еволюцията на човешкото съзнание. На нашата планета и може би едновременно в много части от нашата галактика и отвъд нея съзнанието се пробужда от съня на формата. Това не означава, че всички форми (светът) ще се разпаднат, въпреки че с доста от тях със сигурност ще се случи. Означава, че съзнанието сега може да започне да създава форма, без да се изгубва в нея. То може да продължи да съзнава себе си, докато създава и изживява формата.

Защо трябва да продължава да създава и изживява формата? За удоволствие. Как го прави съзнанието? Чрез пробудени хора, които са прозрели значението на пробуденото правене.

Нова раса възниква на нашата планета. Тя възниква сега и вие сте част от нея!

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Отвъд мисълта

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Мисленето е само миниатюрен аспект от цялостното съзнание, от цялостната ви същност.

Това, което възниква сега, не е нова система от вярвания, нова религия, нова духовна идеология или митология. Ние сме стигнали до края не само на митологиите, но също и на идеологиите и системите от вярвания. Промяната отива по-надълбоко от съдържанието на ума ви, по-надълбоко от мислите ви. Всъщност в сърцевината на новото съзнание лежи преодоляването на мисълта, новооткритата способност да се издигнем над мисълта, да открием вътре в себе си измерение, което е несравнимо по-необятно от мисълта.

Така вече няма да извличате идентичността си, себеусещането си от неспирния мисловен поток, който при старото съзнание сте приемали като себе си. Колко освобождаващо е да осъзнаеш, че „гласът в главата ми“ не е това, което съм.

Кой съм тогава? Онзи, който вижда това. Съзнаването, което предхожда мисълта, пространството, в което мисълта – или емоцията, сетивното възприятие – се случва.

Основната причина за нещастието не е ситуацията, а начинът, по който мислите за нея.

Давайте си сметка за мислите в ума си. Отграничавайте ги от ситуацията, която винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ситуацията или факта, а това са моите мисли за нея. Вместо да си съчинявате истории, придържайте се към фактите. Например, „Аз съм разорен“ е история. Тя ви ограничава и не ви позволява да предприемете ефективни действия. „В банковата ми сметка са останали петдесет цента“ е факт. Да се изправиш пред фактите, винаги носи сила. Знайте, че вашите мисли в голяма степен пораждат емоциите, които изпитвате. Съзнавайте връзката между мислите и емоциите си. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете съзнанието зад тях.

„Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“ [1 Коринтяни 3:19] – казва Библията. Коя е мъдростта на този свят? Движението на мисълта и смисълът, дефиниран изключително чрез мисълта.

Мисленето изолира ситуацията или събитието и ги нарича добри или лоши, сякаш има отделно съществуване. Когато прекомерно се осланяте на мисленето, реалността става разпокъсана. Тази разпокъсаност е илюзия, но изглежда напълно реална, докато сте впримчени в нея. Вселената е неделимо цяло, в което всички неща са взаимосвързани и нищо не съществува в изолация. По-дълбоката взаимосвързаност на всички неща и събития говори, че мисловните етикети като добро и зло в крайна сметка са илюзорни. Те винаги са свързани с ограничена гледна точка и затова са верни само относително и временно.

Няма случайни събития нито пък има събития или неща, които съществуват сами по себе си и сами за себе си, в изолация. Атомите, от които е изградено тялото ви, някога са били част от звездите и причините дори за най-незначителното събитие са буквално безкрайни и свързани с цялото по нерабираеми начини.

Ако искате да проследите причината за което и да било събитие, ще трябва да се върнете чак то Сътворението. Космосът не е хаотичен. Самата дума космос означава ред. Но това не е ред, който човешкият ум е в състояние да разбере, въпреки че понякога успява да го зърне за миг.

Когато отидем в девствена гора, мислещият ни ум ще види наоколо единствено безредие и хаос. Умът дори няма да е в състояние да отличи живота (доброто) от смъртта (злото), тъй като навсякъде от загниващата и разлагаща се материя покълва нов живот. Само ако в достатъчна степен притихнем вътрешно и шумът на мисленето заглъхне, ще можем да осъзнаем, че тук има скрита хармония, святост, по-висш ред, в който всичко е на съвършеното си място и не може да бъде нищо друго освен това, което е и както е.

Умът се чувства по-удобно в изкуствено създаден парк, тъй като той е планиран от мисълта, а не е естествено израснал. В парка има ред, който умът е в състояние да проумее. В гората съществува неразбираем ред, който умът възприема като хаос. Той е отвъд мисловните категории за добро и лошо. Не можем да го разберем чрез мислене, но ще го усетим, когато се отърсим от мислите, притихнем и не се опитваме да го разберем или обясним. Само тогава ще си дадем сметка, че гората е свещена. Щом усетите тази скрита хармония, тази святост, ще осъзнаете, че не сте отделени от нея, а когато осъзнаете това, ще станете съзнателни участници в нея. По този начин природата ви помага да бъдете в хармония с целостта на живота.

Това е реалността при повечето хора: в мига, в който човек възприеме нещо, фалшивият аз, егото, го назовава, интерпретира, сравнява го с нещо друго, харесва го, не го харесва или го определя като добро или лошо. Тези хора са затворници на мисловните форми, на предметното съзнание.

Не можете да се пробудите духовно, докато не престанете натрапчивото и несъзнателно назоваване или поне докато не го осъзнаете, за да можете да наблюдавате как се случва. Именно чрез постоянното назоваване егото съществува като ненаблюдаван ум. Винаги, когато то спре, и дори ако само си дадете сметка за него, това създава вътрешно пространство и вие преставате да бъдете контролирани от ума.

Изберете някакъв предмет в близост до вас (химикалка, стол, чаша, растение) и го изследвайте визуално, което ще рече – гледайте го с огромен интерес, почти любопитство. Отбягвайте предмети със силни лични асоциации, които ви напомнят за миналото, като например къде сте ги купили, кой ви ги е подарил и т.н. Отбягвайте и вещи, върху които е написано нещо, като книги или бутилки. Това ще стимулира мисълта. Без напрягане, отпуснато, но бдително, насочете цялото си внимание към предмета, към всеки негов детайл. Ако възникнат мисли, не им обръщайте внимание. Не от мислите се интересувате, а от акта на самото възприятие. Можете ли да отстраните мисленето от възприятието? Можете ли да гледате, без гласът в главата ви да коментира, да прави заключения, да сравнява и да се опитва да стигне до някакви изводи? След минута-две оставете погледа си да се рее из стаята или мястото, където се намирате, така че будното ви внимание да освети всяко нещо, върху което се спре.

След това се вслушайте във всички звуци. Слушайте ги по същия начин, по който оглеждахте заобикалящата ви обстановка. Някои звуци може да са натурални – вода, вятър, птици – а други да са създадени от човека. Някои може да са приятни, други – неприятни. Ала вие не правите разграничение между добро и лошо. Оставете всеки звук да бъде такъв, какъвто е, без интерпретация. Тук отново ключът е спокойното, но будно внимание.

Когато възприемаме, без да интерпретираме и без мисловни етикети, което ще рече – без да добавяме мисъл към възприятията, ние успяваме да доловим по-дълбоката свързаност на нещата, които възприемаме като привидно отделни.

Опитайте се да уловите, т.е. да забележите, гласа в главата си, може би в момента, когато се оплаква от нещо, и вижте истинската му същност: гласът на егото, програмиран модел, една мисъл. Винаги, когато забележите този глас, ще съзнавате, че вие не сте гласът, а онзи, който го осъзнава.

Всъщност, вие сте осъзнатостта, която осъзнава гласа. На заден план е съзнаването. На преден план е гласът, мислещият. По този начин вие се освобождавате от егото, освобождавате се от ненаблюдавания ум.

Нито концепциите, нито математическите формули могат да обяснят безкрайното. Никоя мисъл не може да обхване необятността на целостта. Реалността е едно цяло, но мисълта я раздробява на фрагменти. Това поражда фундаментални грешки във възприятието – като например, че има отделни неща и събития или че едно нещо е причина за друго. Всяка мисъл предполага гледна точка, а всяка гледна точка – по самата си природа – предполага ограничение, което в крайна сметка означава, че не е вярна, поне не абсолютно. Само цялото е истинно, но цялото не е подвластно нито на словото, нито на мисълта. Погледнато отвъд ограниченията на мисленето, а съответно и неразбираема за човешкия ум, всичко се случва в момента. Всичко, което някога е било или ще бъде, е настояще, извън времето, което е мисловна конструкция.

Щом престанете да покривате света с думи и етикети, в живота ви се завръща усещането за чудо, изгубено много отдавна, когато човечеството, вместо да използва мисълта, станало неин пленник. В живота ви се завръща дълбочината. Нещата възстановяват новостта и свежестта си. И най-голямото чудо е изживяването на вашата същност като предхождаща всякакви думи, мисли, мисловни етикети и образи. За да се случи това, трябва да се освободите от усещането си за аз, за Битие, от всички неща, с които се е смесило или – казано другояче – отъждествило.

Възможно ли е да се отърсите от убеждението, че би трябвало да имате нужда да знаете кой сте? С други думи, можете ли да спрете да търсите концептуални дефиниции, за да си създадете себеусещане? Можете ли да престанете да се осланяте на мисълта за вашата идентичност?

Колкото повече превръщате мислите в своя идентичност, толкова повече се откъсвате от духовното измерение вътре във вас.

Да определяте себе си чрез мисълта означава да се ограничавате. Когато изцяло приемете, че не знаете, вие всъщност навлизате в състояние на покой и яснота, което е по-близо до истинската ви същност, отколкото мисълта някога би могла да достигне.

Не търсете щастието. Ако го търсите, няма да го намерите, тъй като търсенето е антитеза на щастието. Щастието винаги се изплъзва, но свободата от нещастие е постижима в настоящия момент, като приемете онова, което е, вместо да си измисляте истории за вашето нещастие. Нещастието скрива естественото ви състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Присъствие

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Ние можем да се научим да не задържаме ситуациите или събитията живи в ума си, а постоянно да се връщаме към кристално чистия, вечен настоящ момент, вместо да се занимаваме със създаването на мисловни филми. Тогава не нашите мисли, а самото ни Присъствие се превръща в наша идентичност.

Само Присъствието може да ви освободи от егото и вие можете да бъдете присъстващи само Сега, а не вчера или утре. Само Присъствието може да премахне миналото и по този начин да трансформира състоянието на съзнанието.

Бъдете осъзнати. Ако има осъзнатост, ще приемате гласа в главата си като това, което наистина е - стара мисъл, обусловена от миналото. Ако има осъзнатост, вече не се налага да вярвате на всяка своя мисъл. Това е просто стара мисъл, нищо повече. Осъзнатост означава Присъствие, а само Присъствието може да разпръсне несъзнателното минало.

Онова, което в дзен-будизма се нарича „сатори“, е момент на Присъствие - краткотрайно освобождаване от гласа в главата ви, от мисловния процес и от отразяването им в тялото като емоция. Това е възникването на вътрешно пространство там, където преди е имало глъчка от мисли и водовъртеж от емоции.

За да се сложи край на нещастието, което съпровожда човешкото съществуване от хиляди години, трябва да започнете със себе си и да поемете отговорност за вашето вътрешно състояние във всеки момент. Това означава сега. Задайте си въпроса: „Има ли негативност в мен в този момент?“. След това бъдете осъзнати и обръщайте внимание както на мислите, така и на емоциите си. Следете за по-незначителните форми на нещастие като неудовлетворение, нервност, чувството, че ви е „писнало“ и т.н. Внимавайте за мисли, които сякаш оправдават или обясняват това нещастие, но всъщност го предизвикват. Ако осъзнавате негативното състояние вътре в себе си, това не означава, че сте се провалили. Означава, че сте успели. Докато не се появи осъзнатост, ще се отъждествявате с вътрешните състояния, а това отъждествяване е егото.

С осъзнатостта се прекратява отъждествяването с мислите, емоциите и реакциите. Това не бива да се бърка с отричането. Мислите, емоциите и реакциите се осъзнават и в този момент отъждествяването се прекратява автоматично. Тогава себеусещането ви претърпява промяна: преди това сте били своите мисли, емоции и реакции; сега сте осъзнаващото Присъствие, което наблюдава тези състояния.

Съзнаването деперсонализира емоциите и дори мислите. Осъзнава се тяхната безлична природа. В тях вече няма "аз". Те са просто човешки емоции, човешки мисли. Цялата ви лична история, която не е нищо повече от история, от купчина мисли и емоции, придобива второстепенно значение и престава да доминира съзнанието ви. Вие сте светлината на Присъствието, осъзнатостта, която е по-важна и по-дълбока от всякакви мисли и емоции.

Колкото повече споделено минало има в една връзка, толкова повече трябва да присъствате в настоящето; в противен случай ще бъдете принудени да преживявате миналото отново и отново.

Истинска връзка е онази, която не е доминирана от егото с неговото позьорство и егоцентризъм. В истинската връзка има насочен навън поток от осъзнато внимание към другия, при което няма изисквания за каквото и да било. Това осъзнато внимание е Присъствие. То е предпоставката за всяка истинска връзка.

Когато гледате, слушате, докосвате или помагате на детето си в едно или друго, вие сте осъзнати, притихнали, напълно присъстващи и не желаете нищо, освен този момент. Така осигурявате място на Битието. И ако в този момент сте присъстващи, вие не сте баща или майка. Вие сте осъзнатостта, покоят, Присъствието, което слуша, гледа, докосва, дори говори. Вие сте Битието зад правенето.

Говоря за това по отношение на връзката ви с вашето дете, но същото, разбира се, важи и за останалите ви взаимоотношения.

Правенето никога не е достатъчно, ако пренебрегвате Битието.

Повечето хора виждат само външните форми и не си дават сметка за вътрешната същност, също както не осъзнават собствената си същност и се идентифицират единствено със своята физическа и психическа форма. Но щом във възприятията ви се появят известно Присъствие, покой и осъзнато внимание, вие сте в състояние да усетите божествената същност на живота, единственото вътрешно съзнание или дух във всяко същество, във всяка форма на живот и виждате, че е едно със собствената ви същност и затова я обичате като себе си.

Когато се срещата с хора - в работата или другаде, отдайте им цялото си внимание. Вие вече не сте там предимно като личност, а като поле на осъзнатост, на будно Присъствие. Първоначалната причина за взаимодействието с другия - покупка или продажба на нещо, искане или даване на информация и т.н. - сега става второстепенна. Полето на осъзнатост, което възниква между вас, става първостепенната причина за взаимоотношението. Пространството на съзнаването става по-важно от онова, за което говорите, по-важно от физическите или мисловни обекти. Човешкото същество става по-важно от нещата в този свят. Това не означава, че ще пренебрегвате задълженията си на практическо ниво. Всъщност правенето става не само по-лесно, но и по-могъщо, когато измерението на Битието бъде осъзнато и поради тази причина получи първостепенно значение. В Новата Земя възникването на поле на съзнанието, обединяващо човешките същества, е най-важният фактор във връзките.

Прошката идва естествено, когато разберете, че страданията ви нямат друга причина, освен да укрепят фалшивото усещане и да съхранят егото. Това разбиране е освобождаващо. Повелята на Иисус да прощаваме на враговете си по същество означава да разрушим една от основните егоистични структури в човешкия ум.

Има само едно нещо, увековечаващо злото на тази планета: човешката несъзнателност. Да осъзнаете това е истинска прошка. Чрез прошката отъждествяването ви с жертва се разпада и се появява истинската ви сила – Силата на Присъствието. Вместо да обвинявате мрака, вие внасяте светлина.

Присъствието е състояние на вътрешен простор. Когато сте присъстващи, вие питате: как да откликна на нуждите на тази ситуация, на този момент? Всъщност дори не се налага да си задавате въпроса. Вие сте спокойни, осъзнати, отворени за онова, което е. Вие внасяте ново измерение в ситуацията: пространство. После гледате и слушате. Така ставате едно със ситуацията. Когато вместо да реагирате срещу ситуацията се слеете с нея, решението изниква от самата ситуация. В действителност не човекът гледа и слуша, а самият осъзнат покой. Тогава, ако действието е възможно или необходимо, вие го извършвате или по-скоро правилното действие се осъществява чрез вас. Правилно действие е действието, подходящо за цялото. След като действието приключи, осъзнатият покой остава. Никой не вдига ръце в жест на триумф, извиквайки предизвикателното „Да!“. Никой не казва: „Виж, аз го направих“.

Когато присъствате, когато вниманието ви е изцяло в Настоящето, Присъствието ще се влее в действията ви и ще ги преобрази. В тях ще има качество и сила. Вие присъствате, когато действията ви не са преди всичко средство за постигането на някаква цел (пари, престиж, победа), а са удовлетворяващи сами по себе си, защото в тях има радост и живот. А, разбира се, вие не можете да присъствате, ако не приветствате настоящия момент. Това е основата на ефективното действие, незамърсено от негативизъм.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Кой съм аз?

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Крайната истина за това кой си ти не е Аз съм това или Аз съм онова, а Аз Съм.

 

Приравняването на Аза с физическото, възприемано чрез сетивата тяло, което е обречено да остарее, да западне и да умре, рано или късно винаги води до страдание. Да не се отъждествявате с тялото не означава да го пренебрегвате, презирате или да престанете да се грижите за него. Ако то е силно, красиво и енергично, можете да се наслаждавате на тези му качества - докато ги има. Също така бихте могли да подобрите състоянието на тялото чрез правилно хранене и спорт. Ако не слагате знак на равенство между тялото и себе си, когато красотата избледнее, силата намалее или тялото стане негодно, това по никакъв начин няма да накърни чувството за собствената ви стойност или идентичност. Всъщност, когато тялото започне да отслабва, измерението, непритежаващо форма, светлината на съзнанието, може по-лесно да се прояви през избледняващата форма.

Егото възниква, когато чувството за съществувание, за „Аз съм“, което е съзнание без форма, бъде объркано с формата. Това е смисълът на идентификацията. Това е забравяне на Битието, първичната грешка, илюзията за абсолютна отделеност, която превръща реалността в кошмар.

Егото винаги се идентифицира с формата, то е търсене на себе си и съответно изгубване на себе си в някаква форма. Формите не са само материални предмети и физически тела. По-фундаментални от външните форми – вещи и тела – са мисловните форми, които постоянно възникват в полето на съзнанието.

Вие сте човешко същество (human being). Какво означава това? Изкуството на живота не е въпрос на контрол, а откриване на баланс между човешкото и Битието. Майка, баща, съпруг, съпруга, млад, стар, ролите, които играете, функциите, които изпълнявате, каквото и да правите – всичко това е част от човешкото измерение. То има своето място и трябва да бъде почитано, но само по себе си не е достатъчно за пълноценна, истински смислена връзка или живот. Само по себе си човешкото не е достатъчно, независимо колко се стараете или колко постигате. Защото има и Битие. Откриваме го в тихото, будно присъствие на Съзнанието, Съзнанието, което сте. Човешкото е форма. Битието е без форма. Човешкото и Битието не са отделени, а взаимосвързани.

Щом осъзнаете преходността на всички форми, привързаността ви към тях намалява и до известна степен преставате да се отъждествявате с тях. Дистанцирането не означава, че не можете да се наслаждавате на хубавото, което светът предлага. Всъщност, наслаждавате му се повече. Щом прозрете и приемете преходността на всички неща и неизбежността на промяната, можете да се радвате на земните удоволствия, докато ги има, без страх от загуба и без тревога за бъдещето. Когато се дистанцирате, вие наблюдавате събитията в живота си, вместо да бъдете впримчени в тях.

„Блажени бедните духом – казва Иисус, - защото тяхно е царството небесно“ [Матей 5:3]. Какво означава „бедните духом“? Никакъв вътрешен багаж, никакви идентификации. Нито с неща, нито с някакви мисловни концепции, съдържащи усещане за Аза. А какво означава „царството небесно“? Простата, но дълбока радост от Битието, която избликва, щом се отърсите от идентификациите и станете „бедни духом“.

Също както пространството позволява на всички неща да съществуват и също както без тишина не може да има звук, вие не бихте съществували без важното измерение, непритежаващо форма, което е ваша същност. Бихме могли да кажем „Бог“, ако думата не бе така превратно употребявана. Аз предпочитам да го наричам Битие. Битието е преди съществуването. Съществуването е форма, съдържание, „случващото се“. Съществуванието е предният план на живота; Битието е задният план, така да се каже.

Колективната болест на човечеството е, че хората са така потопени в това, което се случва, така хипнотизирани от света на вариращите форми, така погълнати от съдържанието на живота си, че са забравили същността, онова, което е отвъд съдържанието, отвъд формата, отвъд мисълта. Те са така погълнати от времето, че са забравили вечността, която е техният произход, техният дом, тяхната съдба. Вечността е живата реалност на вашата същност.

Красотата на цветето може да ви пробуди, макар и за кратко, за красотата, която е съществена част от съкровената ви същност, от истинската ви природа. Радостта и любовта са неразривно свързани с осъзнаването на красотата. Цветята могат да станат материално проявление на най-възвишеното, най-святото и в крайна сметка неподвластно на формата вътре в нас. Цветята, по-преходни, по-безплътни и по-деликатни от растенията, от които произлизат, са като посланици на друго царство, като мост между света на физическите форми и безформието. Те не само имат нежен и приятен аромат, но носят и благоухание от царството на духа.

Когато сте осъзнати и съзерцавате цвете, без да го назовавате в ума си, то се превръща в прозорец към безформието. Това е вътрешен отвор, макар и малък, към духовното измерение.

Когато не играете роли, това означава, че в действията ви няма аз (его). Нямате задни мисли: защита или укрепване на егото. В резултат действията ви имат много по-голяма сила. Вие сте напълно фокусирани върху ситуацията. Ставате едно с нея. Не се опитвате да бъдете някой. Вие сте най-могъщи и най-ефективни, когато сте изцяло себе си.

„Как да бъда себе си?“, обаче е погрешен въпрос. От него се подразбира, че трябва да направите нещо, за да бъдете себе си. Но „как“ няма място тук, защото вие вече сте себе си. „Но аз не знам кой съм. Не знам какво означава да бъда себе си.“ Ако сте в състояние напълно спокойно да приемете, че не знаете кой сте, това, което остава, е кой сте – Битието зад човешкото, поле от чист потенциал, а не нещо вече дефинирано.

Престанете да се дефинирате – пред себе си и пред другите. Няма да умрете от това. Ще се събудите за живот. И не се притеснявайте как ви определят другите. Когато дефинират вас, те ограничават себе си, така че проблемът е техен. При взаимодействието си с хора не бъдете предимно функция или роля, а поле на съзнателно Присъствие.

Когато реагирате срещу формата, която животът приема в този момент, когато третирате Настоящето като средство, като препятствие или като враг, вие укрепвате собствената си идентичност, егото. Оттук и реактивността на егото. Какво означава реактивност? Пристрастеност към реакцията. Колкото повече реагирате, толкова повече се оплитате във формата. Колкото повече се идентифицирате с формата, толкова по-силно е егото. Тогава светлината на живота вътре във вас вече не проблясва през формата – или само едва-едва.

Чрез несъпротивление на формата онова вътре във вас, което е отвъд формата, избликва като всеобхватно Присъствие, като безмълвна сила, много по-велика от мимолетната идентичност, от личността. Тя е много повече ваша дълбока същност от всяко нещо в света на формата.

Когато мислите, чувствате, усещате, съзнанието се ражда във форма. То се превъплъщава – в мисъл, в чувство, в сетивно възприятие, в преживяване. Цикълът на преражданията, от който будистите се надяват в крайна сметка да излязат, се осъществява непрекъснато и можете да се измъкнете от него само в този момент – чрез силата на Настоящето. Като напълно приемете формата на Настоящето, вие вътрешно се хармонизирате с пространството, което е същината на Настоящето. Приемането създава вътрешен простор. Хармонизиране с пространството вместо с формата: това внася истинска перспектива и баланс в живота ви.

Хората вярват, че щастието им зависи от това, което се случва, т. е. от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното нещо във вселената. То постоянно се променя. Те възприемат настоящия момент като помрачен от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва или като непълен, понеже нещо е трябвало да се случи, а не се е случило. И така пропускат по-дълбокото съвършенство, присъщо на самия живот – съвършенство, което винаги е тук, намира се отвъд онова, което се случва или не се случва, отвъд формата. Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всяка форма и е недокоснато от времето.

Радостта от Битието, която е единственото истинско щастие, не може да дойде при вас чрез някаква форма, притежание, човек или събитие – чрез нещо, което се случва. Тази радост не може да дойде при вас – никога. Тя се излъчва от непритежаващото форма измерение вътре във вас, от самата осъзнатост и затова е едно цяло с това, което сте.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

Вижте също:  Кой съм аз? (по Рамана Махарши), Кой съм аз? (по Рон Смодермон) и Моят отговор на въпроса "Кой съм аз?"

 . 

Мантри

Според Уикипедия Мантрата е религиозна сричка, дума или стихотворение, обикновено написана на Санскрит. В зависимост от школата и философията, свързана с мантрата, тя може да бъде използвана по различен начин. Преди всичко тези думи създават вибрации, които карат практикуващия ги да се съсредоточи и вглъби в себе си. Понякога мантрите се използват при религиозни церемонии, за натрупване на благосъстояние, за избягване на опасности или за премахване на враговете. Мантрите произлизат от Индия във ведическия индуизъм, а по-късно са възприети от будистите и джайнистите. Понастоящем мантрите се използват в най-различни духовни практики. 

Думата мантра е санскритска дума, състояща се от корена man- "manas - съзнание" и наставката -tra означаваща "инструмент, средство". Ето защо буквално "мантра" означава "инструмент на съзнанието". Мантрите са предназначени за освобождаване на ума от илюзията и материалната обвързаност. Монотонното пеене (напяване) е процес на повтаряне на дадена мантра.

Долу са споменати три от най-известните мантри. Повече информация за всяка от тях ще получите, като кликнете на Виж още...

Гаятри мантра 

Gayatri Mantra

Oṃ Bhūr Bhuvaḥ Svaḥ
Tát Savitúr Váreṇ(i)yaṃ
Bhárgo Devásya Dhīmahi
Dhíyo Yó Naḥ Prachodáyāt

Виж още...

Маха Мритюнджая мантра

Maha Mrityunjaya Mantra

Om Tryambakam Yajamahe
Sugandhim Pushtivardhanam
Urvarukamiva Bandhanan
Mrityor Mukshiya Maamritat

Виж още...

Ом Мани Падме Хум

Om Mani Padme Hum

Виж още...






По материали от Интернет.

П. П. 2022 г.: Мантрите произлизат от Индия и са подходящи за вярващите от Изтока. Ние сме православни християни и предпочитаме Молитвата.

 . 

Гаятри мантра

Гаятри мантра (наричана още Савитри) е най-почитаната мантра в индуизма. Някои също така смятат, че тя е и най-древната санскритска мантра. Състои се от префикса om bhur bhuvah svah [ом б'ур б'ува сва'а], формула взета от Аюрведа и стих 3.62.10 от Ригведа.

Гаятри мантра се състои от 14 думи или 24 срички.

ॐ भूर्भुवः॒ स्वः ।
तत्स॑वितुर्वरे॑ण्यं ।
भ॒र्गो॑ दे॒वस्य॑ धीमहि। ।
धियो॒ यो नः॑ प्रचो॒दया॑त्॥ ।

Oṃ Bhūr Bhuvaḥ Svaḥ
Tát Savitúr Váreṇ(i)yaṃ
Bhárgo Devásya Dhīmahi
Dhíyo Yó Naḥ Prachodáyāt

ОМ БХУР БХУВАх СВАХа
ТАТ САВИТУР ВАРЕНЬЯМ
БхАРГО ДЕВАСЬЯ ДхИиМАХИ
ДХИЙО ЙО НАх ПРАЧОДАЯаТ

Нека святата и холистична Интелигентност (Дхимахи), която е Върховният Бог в съществуващата празнота (Бхарго Дева), проникне и взриви (Прачодаят) нашето ограничено разделно съзнание (Дхийо-Йонах), установено от нашето грубо и фино аз (тяло и ум), т.е. (Бхур-Бхувах-Свах). Интелигентността е изконният източник на всичко (Тат-Савитур), съдържаща (обхващаща) всичко (Варениям).

В свободен превод: О, Създателю на Вселената! Ние медитираме върху върховното Ти великолепие. Нека сияйната Ти сила осветява нашия интелект, унищожава нашите грехове и ни води по правия път. 

Смята се, че мантрата се отправя към богинята Гаятри, която е инкарнация на Богинята Сарасвати, съпруга на Бог Брахма, символизираща шакти или силата и знанието, чистотата и уменията. Сарасвати е богиня, покровителка на изкуствата, поетите, музикантите, както и композиторите. Под формата на Гаятри Деви, с благословията на Бог Брахма, се вярва че тя е дарила четирите Веди, или свещените книги на Индия, на човечеството. Богинята Гаятри е представена седяща в лотус. Тя има 5 лица, които представляват петте прани: прана, апана, вяна, удана и самана, както и петте елемента - татви: земя, вода, огън, въздух и етер - притхви, джала, теджа, ваю, акаша. Тя има 10 ръце, които носят 5-те айодхас или оръжия - шанкха - раковина, чакра - диск, камала - лотус, варада, абхая, анкуша, уджвала, рудракша мала.

Счита се, че ако тази мантра се изпълнява правилно, изчиства грешните постъпки. При правилно практикуване тя дава възможност на човек да навлезе в трансценденталните полета и да изживее върховното състояние на Бог. Но, за да се получи това въздействие на мантрата, е необходимо преди това да се постигнат качества на напълно балансирана личност, да се постигне абсолютна добронамереност, човек да живее изцяло по законите на майката природа. Гаятри мантра развива интелигентност, знание, мъдрост, разширява съзнанието. Гаятри се дава на децата в тяхната 8-ма година, когато те започват своето академично обучение.

Повтаряйки тази мантра, възприятието и вниманието са добри, паметта е силна, интелигентността нараства. За да развием осъзнаване, мъдрост и разбиране, е необходимо да се практикува Гаятри мантра по 24 пъти всеки ден.

Други мантри...

По материали от Интернет

П. П. 2022 г.: Мантрите произлизат от Индия и са подходящи за вярващите от Изтока. Ние сме православни християни и предпочитаме Молитвата.


 . 

Съществува ли прераждане?

по КУРС НА ЧУДЕСАТА, 
Ръководство за учители

Във върховния смисъл на думата прераждането е невъзможно. Не съществува нито минало, нито бъдеще и идеята за раждане в тяло както веднъж, така и много пъти е безсмислена. Прераждането не може да бъде истина в реалния смисъл. Нашият единствен въпрос трябва да бъде: „Полезна ли е тази концепция?". А това, разбира се, зависи от начина, по който се прилага. Ако се използва, за да укрепи разбирането за вечната природа на живота, тя наистина е полезна. Има ли друг въпрос, свързан с нея, който да хвърли светлина по пътя? Както с много други вярвания и с нея може жестоко да се злоупотреби. Дори и най-малката злоупотреба може да доведе до прекалено задълбочаване в миналото и дори може би гордост от него. В най-лошия случай това води до инертност в настоящето. Между двете крайности съществува потенциал за много и различни заблуди.

Прераждането не би следвало при никакви обстоятелства да бъде проблем, с който да се занимаваме сега. Ако то е отговорно за някои от трудностите, с които човек се сблъсква сега, неговата задача отново ще бъде само да избегне тези трудности в настоящия момент. Ако той полага основите за един бъдещ живот, пак би трябвало да работи върху спасението си единствено тук и сега. 3а някои хора в тази концепция има известна утеха и ако тя ги окуражава, нейната стойност е самоочевидна. Сигурно е обаче, че пътят към спасението е открит, както за тези, които вярват в прераждането, така и за онези, които не вярват. Следователно, тази идея не може да се разглежда като съществена за настоящата учебна програма. Винаги съществува известен риск, когато се гледа на настоящето през призмата на миналото. Винаги съществува нещо добро в мисъл, която утвърждава идеята, че животът и тялото не съвпадат.

Онова, което е важно в този курс, винаги остава едно и също - тъкмо сега ти се предлага пълно спасение и ти можеш да го приемеш сега. Това е твоята единствена отговорност. Изкуплението може да се сравни с пълно освобождаване от миналото и липса на интерес към бъдещето. Небето е тук. Няма друго място. Небето е сега. Няма друго време. Никое учение, което не води към това, не е от значение за Божиите учители. Всички вярвания биха насочили към това, ако бъдат изтълкувани правилно. В този смисъл може да се каже, че истината им е в тяхната полезност. Всички убеждения, които водят до прогрес, трябва да бъдат уважавани. Това е единственият критерий, който изисква този курс. Нищо повече от това не е необходимо.

Книгата Курс на чудесата

Статии за Курс на чудесата


 .