на Екхарт Толе
Най-големият враг на егото е настоящият момент, което ще рече – самият Живот.
Времето се възприема като безкрайна поредица от факти – някои „добри“, други „лоши“. И все пак, ако се вгледате по-внимателно, а именно през призмата на собствения си непосредствен опит, ще установите, че изобщо няма много моменти. Ще откриете, че винаги съществува само този момент. Животът винаги е сега. Целият ви живот се разгръща в постоянното Сега. Дори миналите или бъдещите моменти съществуват само ако си ги спомняте или ги очаквате, а това става, когато мислите за тях в единствения момент, който съществува: настоящия.
Защо тогава изглежда, че съществуват много моменти? Защото настоящият момент се бърка със случващото се, бърка се със съдържанието. Пространството на Настоящето се бърка със случващото се в това пространство. Объркването на настоящия момент със съдържанието създава не само илюзията за време, но също и илюзията за его.
Като че ли всичко се подчинява на времето и все пак всичко се случва Сега. Това е парадоксът. Където и да погледнете, откривате множество косвени доказателства за реалността на времето – гниеща ябълка, лицето ви в огледалото в банята, сравнено с лицето ви на снимката отпреди тридесет години – и все пак никога не откривате пряко доказателство, никога не изживявате самото време. Винаги изживявате само настоящия момент или по-скоро случващото се в него. Ако се ръководите единствено от преките доказателства, време няма, съществува единствено Сега.
Това, което е, или това, което се случва, е формата, която Настоящето приема. Докато вътрешно се съпротивлявате, формата, т.е. светът, е непреодолима бариера, която ви отделя от онова, което сте отвъд формата, отделя ви от непритежаващото форма единство с живота, което сте. Когато вътрешно утвърдите формата, която Настоящият момент приема, същата тази форма се превръща в портал към безформието. Разделението между света и Бога изчезва.
Ако се съпротивлявате на случващото се, ставате подвластни на прищевките му и светът започва да определя вашето щастие и нещастие.
Повечето его-същности имат противоречиви желания. Те искат различни неща в различни моменти или дори не знаят какво точно искат, освен че не желаят това, което е: настоящия момент.
Да бъдеш в хармония с това, което е, означава да не му се съпротивляваш вътрешно. Означава мислено да не го определяте като добро или лошо, а да му позволите да бъде. Означава ли това, че не можете да предприемате действия, за да промените живота си? Напротив. Когато основата на действията е вътрешната хармония с настоящия момент, действията получават сила от разума на самия Живот.
Винаги, когато изпитвате безпокойство или стрес, външна цел е поела контрола и сте изгубили от поглед вътрешната посока. Забравили сте, че Съзнанието ви е първично, а всичко останало – вторично.
Защо възникват тревогата, стресът и негативността? Защото сте обърнали гръб на настоящия момент. А защо сте го направили? Решили сте, че нещо друго е по-важно. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно неразбиране създават цял свят от страдание.
Има три начина, по които егото третира настоящия момент: като средство за постигане на някаква цел, като препятствие или като враг.
Когато реагирате срещу формата, която животът приема в този момент, когато третирате Настоящето като средство, като препятствие или като враг, вие укрепвате собствената си идентичност, егото. Оттук и реактивността на егото. Какво означава реактивност? Пристрастеност към реакцията. Колкото повече реагирате, толкова повече се оплитате във формата. Колкото повече се идентифицирате с формата, толкова по-силно е егото. Тогава светлината на Живота вътре във вас вече не проблясва през формата – или само едва-едва.
Хората вярват, че щастието им зависи от това, което се случва, т.е. от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното нещо във вселената. То постоянно се променя. Те възприемат настоящия момент като помрачен от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва, или като непълен, понеже нещо е трябвало да се случи, а не се е случило. И така пропускат по-дълбокото съвършенство, присъщо на самия живот – съвършенство, което винаги е тук, което е отвъд онова, което се случва или не се случва, отвъд формата.
Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всяка форма и е недокоснато от времето.
Най-важната изначална връзка в живота ви е връзката ви с Настоящето или по-скоро с формата, която Настоящият момент приема, т.е. това, което е или се случва. Ако връзката ви с Настоящия момент е дисфункционална, тази дисфункция ще се пренесе във всички други връзки и във всички ситуации. Егото може да бъде дефинирано по следния начин: дисфункционална връзка с настоящия момент. Именно сега можете да решите каква връзка желаете да имате с настоящия момент.
„Какво искам – настоящият момент да бъде мой приятел или мой враг?“ Настоящият момент е неотделим от живота, така че всъщност решавате каква връзка искате да имате с живота. Щом решите, че искате настоящият момент да бъде ваш приятел, от вас зависи да направите първата крачка: дръжте се дружелюбно с него, приветствайте го, независимо как ще се маскира, и скоро ще видите резултатите. Животът се държи дружелюбно с вас; хората стават услужливи, обстоятелствата – благоприятни. Едно решение променя цялата ви реалност. Но това решение трябва да вземате отново и отново - докато свикнете да живеете по този начин.
Премахването на времето от съзнанието ви е премахване на егото. Това е единствената истинска духовна практика… Това, за което говорим, е премахване на психическото време, т.е. постоянните занимания на его-ума с миналото и бъдещето и нежеланието му да бъде едно с живота, да бъде в хармония с неизбежното „е“ на настоящия момент.
Винаги, когато обичайното „не“, с което отговаряте на живота се превърне в „да“, когато позволите на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, вие разпръсквате времето, както и егото. Защото за да оцелее, егото трябва да направи времето – миналото и бъдещето – по-важно от настоящия момент.
Времето е хоризонталното измерение на живота, повърхностния слой на реалността. Но има и вертикално, дълбоко измерение, до което можете да достигнете единствено през портала на Настоящия момент.
Съзнаването е силата, която се крие в настоящия момент. Затова можем да я наречем Присъствие. Висшата цел на човешкото съществувание, т.е. мисията ви, е да внесете тази сила в света.
Основната ви цел е да помогнете на съзнанието да тече в онова, което правите. Вторичната цел е онова, което желаете да постигнете чрез правенето. Докато преди идеята за цел винаги се е асоциирала с бъдещето, сега има една по-дълбока цел, която може да бъде открита единствено в Настоящето чрез отричане на времето.
Вашата вторична или външна цел почива в измерението на времето, докато основната ви цел е неотделима от Настоящия момент и съответно изисква отричането на времето. Как да бъдат помирени? Като осъзнаете, че цялото ви житейско пътешествие в крайна сметка се състои от стъпката, която предприемате в този момент. Винаги съществува само тази стъпка и вие й отдавате цялото си внимание. Това не означава, че не знаете къде отивате, означава само, че тази стъпка е първична, а дестинацията – вторична. И какво ще намерите, когато стигнете до дестинацията, зависи от качеството на тази единствена стъпка. Казано с други думи: какво крие за вас бъдещето зависи от състоянието на осъзнатост в момента.
Чрез настоящия момент вие имате достъп до силата на самия живот, традиционно наричана „Бог“. Щом му обърнете гръб, Бог престава да бъде реалност в живота ви и тогава ви остава само мисловната концепция за Бога, в която някои хора вярват, а други отричат. Дори вярата в Бога е само оскъден заместител на живата реалност на Божието проявление във всеки момент от живота ви.
Времето се възприема като безкрайна поредица от факти – някои „добри“, други „лоши“. И все пак, ако се вгледате по-внимателно, а именно през призмата на собствения си непосредствен опит, ще установите, че изобщо няма много моменти. Ще откриете, че винаги съществува само този момент. Животът винаги е сега. Целият ви живот се разгръща в постоянното Сега. Дори миналите или бъдещите моменти съществуват само ако си ги спомняте или ги очаквате, а това става, когато мислите за тях в единствения момент, който съществува: настоящия.
Защо тогава изглежда, че съществуват много моменти? Защото настоящият момент се бърка със случващото се, бърка се със съдържанието. Пространството на Настоящето се бърка със случващото се в това пространство. Объркването на настоящия момент със съдържанието създава не само илюзията за време, но също и илюзията за его.
Като че ли всичко се подчинява на времето и все пак всичко се случва Сега. Това е парадоксът. Където и да погледнете, откривате множество косвени доказателства за реалността на времето – гниеща ябълка, лицето ви в огледалото в банята, сравнено с лицето ви на снимката отпреди тридесет години – и все пак никога не откривате пряко доказателство, никога не изживявате самото време. Винаги изживявате само настоящия момент или по-скоро случващото се в него. Ако се ръководите единствено от преките доказателства, време няма, съществува единствено Сега.
Това, което е, или това, което се случва, е формата, която Настоящето приема. Докато вътрешно се съпротивлявате, формата, т.е. светът, е непреодолима бариера, която ви отделя от онова, което сте отвъд формата, отделя ви от непритежаващото форма единство с живота, което сте. Когато вътрешно утвърдите формата, която Настоящият момент приема, същата тази форма се превръща в портал към безформието. Разделението между света и Бога изчезва.
Ако се съпротивлявате на случващото се, ставате подвластни на прищевките му и светът започва да определя вашето щастие и нещастие.
Повечето его-същности имат противоречиви желания. Те искат различни неща в различни моменти или дори не знаят какво точно искат, освен че не желаят това, което е: настоящия момент.
Да бъдеш в хармония с това, което е, означава да не му се съпротивляваш вътрешно. Означава мислено да не го определяте като добро или лошо, а да му позволите да бъде. Означава ли това, че не можете да предприемате действия, за да промените живота си? Напротив. Когато основата на действията е вътрешната хармония с настоящия момент, действията получават сила от разума на самия Живот.
Винаги, когато изпитвате безпокойство или стрес, външна цел е поела контрола и сте изгубили от поглед вътрешната посока. Забравили сте, че Съзнанието ви е първично, а всичко останало – вторично.
Защо възникват тревогата, стресът и негативността? Защото сте обърнали гръб на настоящия момент. А защо сте го направили? Решили сте, че нещо друго е по-важно. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно неразбиране създават цял свят от страдание.
Има три начина, по които егото третира настоящия момент: като средство за постигане на някаква цел, като препятствие или като враг.
Когато реагирате срещу формата, която животът приема в този момент, когато третирате Настоящето като средство, като препятствие или като враг, вие укрепвате собствената си идентичност, егото. Оттук и реактивността на егото. Какво означава реактивност? Пристрастеност към реакцията. Колкото повече реагирате, толкова повече се оплитате във формата. Колкото повече се идентифицирате с формата, толкова по-силно е егото. Тогава светлината на Живота вътре във вас вече не проблясва през формата – или само едва-едва.
Хората вярват, че щастието им зависи от това, което се случва, т.е. от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното нещо във вселената. То постоянно се променя. Те възприемат настоящия момент като помрачен от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва, или като непълен, понеже нещо е трябвало да се случи, а не се е случило. И така пропускат по-дълбокото съвършенство, присъщо на самия живот – съвършенство, което винаги е тук, което е отвъд онова, което се случва или не се случва, отвъд формата.
Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всяка форма и е недокоснато от времето.
Най-важната изначална връзка в живота ви е връзката ви с Настоящето или по-скоро с формата, която Настоящият момент приема, т.е. това, което е или се случва. Ако връзката ви с Настоящия момент е дисфункционална, тази дисфункция ще се пренесе във всички други връзки и във всички ситуации. Егото може да бъде дефинирано по следния начин: дисфункционална връзка с настоящия момент. Именно сега можете да решите каква връзка желаете да имате с настоящия момент.
„Какво искам – настоящият момент да бъде мой приятел или мой враг?“ Настоящият момент е неотделим от живота, така че всъщност решавате каква връзка искате да имате с живота. Щом решите, че искате настоящият момент да бъде ваш приятел, от вас зависи да направите първата крачка: дръжте се дружелюбно с него, приветствайте го, независимо как ще се маскира, и скоро ще видите резултатите. Животът се държи дружелюбно с вас; хората стават услужливи, обстоятелствата – благоприятни. Едно решение променя цялата ви реалност. Но това решение трябва да вземате отново и отново - докато свикнете да живеете по този начин.
Премахването на времето от съзнанието ви е премахване на егото. Това е единствената истинска духовна практика… Това, за което говорим, е премахване на психическото време, т.е. постоянните занимания на его-ума с миналото и бъдещето и нежеланието му да бъде едно с живота, да бъде в хармония с неизбежното „е“ на настоящия момент.
Винаги, когато обичайното „не“, с което отговаряте на живота се превърне в „да“, когато позволите на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, вие разпръсквате времето, както и егото. Защото за да оцелее, егото трябва да направи времето – миналото и бъдещето – по-важно от настоящия момент.
Времето е хоризонталното измерение на живота, повърхностния слой на реалността. Но има и вертикално, дълбоко измерение, до което можете да достигнете единствено през портала на Настоящия момент.
Съзнаването е силата, която се крие в настоящия момент. Затова можем да я наречем Присъствие. Висшата цел на човешкото съществувание, т.е. мисията ви, е да внесете тази сила в света.
Основната ви цел е да помогнете на съзнанието да тече в онова, което правите. Вторичната цел е онова, което желаете да постигнете чрез правенето. Докато преди идеята за цел винаги се е асоциирала с бъдещето, сега има една по-дълбока цел, която може да бъде открита единствено в Настоящето чрез отричане на времето.
Вашата вторична или външна цел почива в измерението на времето, докато основната ви цел е неотделима от Настоящия момент и съответно изисква отричането на времето. Как да бъдат помирени? Като осъзнаете, че цялото ви житейско пътешествие в крайна сметка се състои от стъпката, която предприемате в този момент. Винаги съществува само тази стъпка и вие й отдавате цялото си внимание. Това не означава, че не знаете къде отивате, означава само, че тази стъпка е първична, а дестинацията – вторична. И какво ще намерите, когато стигнете до дестинацията, зависи от качеството на тази единствена стъпка. Казано с други думи: какво крие за вас бъдещето зависи от състоянието на осъзнатост в момента.
Чрез настоящия момент вие имате достъп до силата на самия живот, традиционно наричана „Бог“. Щом му обърнете гръб, Бог престава да бъде реалност в живота ви и тогава ви остава само мисловната концепция за Бога, в която някои хора вярват, а други отричат. Дори вярата в Бога е само оскъден заместител на живата реалност на Божието проявление във всеки момент от живота ви.
.