на Екхарт Толе
Всички неща са свързани помежду си. Будистите винаги са го знаели, физиците го потвърждават сега. Нищо от онова, което се случва, не е изолирано, а само така изглежда. Колкото повече го съдим и обличаме в думи, толкова повече го изолираме. Нашето мислене фрагментира целостта на живота.
Но всяко събитие произтича от цялостния живот. То е част от мрежата на взаимосвързаност, която представ-лява космосът. Това означава, че онова, което е, не би могло да бъде другояче.
В повечето случаи не можем изобщо да разберем каква роля може да има някакво привидно безсмислено събитие в целостта на космоса, но признаването на неговата неизбежност в безкрайността на цялото може да постави началото на вътрешно приемане на нещата такива, каквито са, и завръщане към хармонията с целостта на живота.
Истинската свобода и краят на страданието идват, когато сякаш само вие избирате какво да чувствате или преживявате в момента. Вътрешното сливане с Настоящето слага край на страданието.
Наистина ли е необходимо страданието? И да, и не. Ако не бяхте страдали, във вас нямаше да има дълбочина, смирение, състрадание. Сега нямаше да четете тази книга. Страданието разчупва черупката на егото и идва момент, в който е изпълнило задачата си.
Страданието е необходимо, докато не осъзнаете, че не е необходимо.
Нещастието има нужда от сътворения от ума "аз" и неговата история, от понятийна идентичност. То се нуждае от време - от минало и бъдеще. Когато премахнете времето от нещастието, какво остава? Остава настоящият момент такъв, какъвто е. Усещането може да бъде за тежест, тревога, притеснение, гняв, дори гадене. Това не е нещастие и не е личен проблем.
В човешката болка няма нищо лично. Тя просто е силен натиск или силна енергия, която усещате някъде в тялото си. Като му обръщате внимание, усещането не се превръща в мисъл и не презарежда нещастния "аз". Вижте какво ще стане, когато просто оставите едно чувство да си съществува.
Създава се много страдание, много нещастие, когато вземате за истина всяка мисъл, която мине през главата ви. Една ситуация не може да ви направи нещастни. Може да ви причини физическа болка, но не да ви направи нещастни. Нещастни ви правят вашите мисли. Тълкуванията, историите, които сами си разказвате, ви правят нещастни. „Онова, което тъкмо сега си мисля, ме прави нещастен." Осъзнаването на този факт елиминира несъзнателното себеотъждествяване с мислите.
"Какъв отвратителен ден."
"Той не си направи труда да ми се обади, след като му оставих съобщение."
"Тя ме предаде."
Разказваме на себе си и на другите разни историйки, често под формата на оплакване. Те се създават несъзнателно, за да утвърждават винаги недоимъчното ни самочувствие, като доказваме „правотата си" и изкарваме нещо или някого „крив". „Правотата" ни поставя в положение на въображаемо превъзходство и така укрепва фалшивото ни себеусещане, егото. Освен това ни създава някакъв враг - да, егото се нуждае от враг, за да дефинира границите си. За тази цел може да послужи дори и времето.
Чрез привични оценки на ума и емоционално свиване поддържаме с другите хора и със събитията в живота си персонализирани отношения на противодействие. Това са все форми на самоизфабрикувано страдание, които не съзнаваме, защото те носят удовлетворение на егото.
Егото се утвърждава чрез противодействието и конфликта. Колко прост щеше да бъде животът без такива истории.
"Вали."
"Той не се обади."
"Аз отидох. Тя не дойде."
Когато страдате, когато сте нещастни, останете изцяло в Настоящето. Нещастието и проблемите не могат да оцелеят в Настоящето.
Страданието започва, когато с ума си назовавате или определяте някаква ситуация като нежелателна или лоша. Недоволни сте от ситуацията, недоволството ви я персонализира и пуска в ход противодействащия "аз".
Назоваването с имена и лепенето на етикети е привично действие, но навикът може да бъде преодолян. Започнете да се упражнявате да избягвате епитетите, като първо опитате с дребните неща. Ако изпуснете самолет, счупите чаша или се подхлъзнете и паднете в калта, можете ли да се въздържите да определите случилото се като лошо или болезнено? Можете ли веднага да приемете момента такъв, какъвто е?
Назоваването на нещо с думата „лошо" ви причинява вътрешна емоционална конвулсия. Ако му позволите да бъде такова, каквото е, без да го определяте, изведнъж получавате достъп до огромна сила. Емоционалното свиване ви отрязва достъпа до тази сила, силата на самия живот.
Те яли от плода на дървото за познаване на добро и зло.
Стигнете по-далеч от доброто и злото, като се въздържате да определяте нещо в ума си като добро или зло. Когато преодолеете навика да използвате епитети, силата на вселената протича през вас. Когато не се съпротивлявате срещу онова, което преживявате, нещо, което бихте нарекли „лошо", често бързо се превръща в точно обратното благодарение на силата на самия Живот.
Наблюдавайте какво ще стане, когато не назовавате преживяното „лошо", а вместо това го приемете в себе си, кажете му „да" и му позволите да бъде такова, каквото е.
В каквато и житейска ситуация да се намирате, как бихте се почувствали, ако я приемете изцяло такава, каквато е - още Сега?
Има много недоловими и недотам недоловими форми на страдание, които са толкова „нормални", че обикновено изобщо не ги разпознаваме като страдание и дори може да носят удовлетворение на егото - раздразнението, нетърпението, гневът, спорните въпроси, недоволството, оплакването.
Можете да се научите да разпознавате всички тези форми на страдание, когато се появяват, и да знаете, че в този момент създавате страдание за себе си.
Ако имате навика да си създавате страдание, сигурно го създавате и на другите. Тези несъзнателни шаблони на ума изчезват, просто като ги направите съзнателни, като ги осъзнавате при появата им.
Не може да бъдете съзнаващи и едновременно с това да си създавате страдание.
В това е чудото: дълбоко зад всяко състояние, човек или ситуация, които изглеждат „лоши" или „зли", се крие някакво добро. То ви се разкрива - отвътре и отвън - като приемете в себе си онова, което е.
„Не се противи срещу злото" е една от най-висшите истини на човечеството.
Ето един диалог:
"Приеми онова, което е."
"Наистина не мога. Разтревожен съм и съм разгневен."
"Тогава го приеми."
"Да приема, че съм разтревожен и разгневен? Да приема, че не мога да приема?"
"Точно така. Внеси приемане в неприемането. Внеси капитулация в съпротивата. И виж какво ще стане."
Хроничната физическа болка е един от най-суровите учители, които човек може да има. Онова, на което тя учи, гласи: „Всяка съпротива е безполезна".
Няма нищо по-нормално от нежеланието да страдате. Но ако можете да се откажете от това нежелание и позволите на болката да бъде, може би ще забележите едва доловимо вътрешно разграничаване от болката, пространство между вас и нея. Това означава да страдате съзнателно, доброволно. Когато страдате съзнателно, физическата болка може бързо да изпепели егото във вас, тъй като то се състои предимно от съпротива. Казаното важи и за тежките физически увреждания.
„Да поднесеш страданието си на Бога" означава същото, казано с други думи.
Не е нужно да бъдеш християнин, за да разбереш дълбоката универсална истина, съдържаща се в символна форма в образа на кръста. Кръстът е инструмент за изтезание. Той символизира най-силното страдание и безпомощност, които човек може да изпита. И внезапно човек се предава, страда доброволно и съзнателно и изразява това с думите:
„Да бъде не моята воля, а Твоята".
В този момент кръстът - инструментът за изтезание - показва скритото си лице на свещен символ, символ на божественото. Онова, което привидно е отричало наличието на каквото и да е трансцендентно измерение на живота, посредством капитулацията става врата към това измерение.
.
Всички неща са свързани помежду си. Будистите винаги са го знаели, физиците го потвърждават сега. Нищо от онова, което се случва, не е изолирано, а само така изглежда. Колкото повече го съдим и обличаме в думи, толкова повече го изолираме. Нашето мислене фрагментира целостта на живота.
Но всяко събитие произтича от цялостния живот. То е част от мрежата на взаимосвързаност, която представ-лява космосът. Това означава, че онова, което е, не би могло да бъде другояче.
В повечето случаи не можем изобщо да разберем каква роля може да има някакво привидно безсмислено събитие в целостта на космоса, но признаването на неговата неизбежност в безкрайността на цялото може да постави началото на вътрешно приемане на нещата такива, каквито са, и завръщане към хармонията с целостта на живота.
Истинската свобода и краят на страданието идват, когато сякаш само вие избирате какво да чувствате или преживявате в момента. Вътрешното сливане с Настоящето слага край на страданието.
Наистина ли е необходимо страданието? И да, и не. Ако не бяхте страдали, във вас нямаше да има дълбочина, смирение, състрадание. Сега нямаше да четете тази книга. Страданието разчупва черупката на егото и идва момент, в който е изпълнило задачата си.
Страданието е необходимо, докато не осъзнаете, че не е необходимо.
Нещастието има нужда от сътворения от ума "аз" и неговата история, от понятийна идентичност. То се нуждае от време - от минало и бъдеще. Когато премахнете времето от нещастието, какво остава? Остава настоящият момент такъв, какъвто е. Усещането може да бъде за тежест, тревога, притеснение, гняв, дори гадене. Това не е нещастие и не е личен проблем.
В човешката болка няма нищо лично. Тя просто е силен натиск или силна енергия, която усещате някъде в тялото си. Като му обръщате внимание, усещането не се превръща в мисъл и не презарежда нещастния "аз". Вижте какво ще стане, когато просто оставите едно чувство да си съществува.
Създава се много страдание, много нещастие, когато вземате за истина всяка мисъл, която мине през главата ви. Една ситуация не може да ви направи нещастни. Може да ви причини физическа болка, но не да ви направи нещастни. Нещастни ви правят вашите мисли. Тълкуванията, историите, които сами си разказвате, ви правят нещастни. „Онова, което тъкмо сега си мисля, ме прави нещастен." Осъзнаването на този факт елиминира несъзнателното себеотъждествяване с мислите.
"Какъв отвратителен ден."
"Той не си направи труда да ми се обади, след като му оставих съобщение."
"Тя ме предаде."
Разказваме на себе си и на другите разни историйки, често под формата на оплакване. Те се създават несъзнателно, за да утвърждават винаги недоимъчното ни самочувствие, като доказваме „правотата си" и изкарваме нещо или някого „крив". „Правотата" ни поставя в положение на въображаемо превъзходство и така укрепва фалшивото ни себеусещане, егото. Освен това ни създава някакъв враг - да, егото се нуждае от враг, за да дефинира границите си. За тази цел може да послужи дори и времето.
Чрез привични оценки на ума и емоционално свиване поддържаме с другите хора и със събитията в живота си персонализирани отношения на противодействие. Това са все форми на самоизфабрикувано страдание, които не съзнаваме, защото те носят удовлетворение на егото.
Егото се утвърждава чрез противодействието и конфликта. Колко прост щеше да бъде животът без такива истории.
"Вали."
"Той не се обади."
"Аз отидох. Тя не дойде."
Когато страдате, когато сте нещастни, останете изцяло в Настоящето. Нещастието и проблемите не могат да оцелеят в Настоящето.
Страданието започва, когато с ума си назовавате или определяте някаква ситуация като нежелателна или лоша. Недоволни сте от ситуацията, недоволството ви я персонализира и пуска в ход противодействащия "аз".
Назоваването с имена и лепенето на етикети е привично действие, но навикът може да бъде преодолян. Започнете да се упражнявате да избягвате епитетите, като първо опитате с дребните неща. Ако изпуснете самолет, счупите чаша или се подхлъзнете и паднете в калта, можете ли да се въздържите да определите случилото се като лошо или болезнено? Можете ли веднага да приемете момента такъв, какъвто е?
Назоваването на нещо с думата „лошо" ви причинява вътрешна емоционална конвулсия. Ако му позволите да бъде такова, каквото е, без да го определяте, изведнъж получавате достъп до огромна сила. Емоционалното свиване ви отрязва достъпа до тази сила, силата на самия живот.
Те яли от плода на дървото за познаване на добро и зло.
Стигнете по-далеч от доброто и злото, като се въздържате да определяте нещо в ума си като добро или зло. Когато преодолеете навика да използвате епитети, силата на вселената протича през вас. Когато не се съпротивлявате срещу онова, което преживявате, нещо, което бихте нарекли „лошо", често бързо се превръща в точно обратното благодарение на силата на самия Живот.
Наблюдавайте какво ще стане, когато не назовавате преживяното „лошо", а вместо това го приемете в себе си, кажете му „да" и му позволите да бъде такова, каквото е.
В каквато и житейска ситуация да се намирате, как бихте се почувствали, ако я приемете изцяло такава, каквато е - още Сега?
Има много недоловими и недотам недоловими форми на страдание, които са толкова „нормални", че обикновено изобщо не ги разпознаваме като страдание и дори може да носят удовлетворение на егото - раздразнението, нетърпението, гневът, спорните въпроси, недоволството, оплакването.
Можете да се научите да разпознавате всички тези форми на страдание, когато се появяват, и да знаете, че в този момент създавате страдание за себе си.
Ако имате навика да си създавате страдание, сигурно го създавате и на другите. Тези несъзнателни шаблони на ума изчезват, просто като ги направите съзнателни, като ги осъзнавате при появата им.
Не може да бъдете съзнаващи и едновременно с това да си създавате страдание.
В това е чудото: дълбоко зад всяко състояние, човек или ситуация, които изглеждат „лоши" или „зли", се крие някакво добро. То ви се разкрива - отвътре и отвън - като приемете в себе си онова, което е.
„Не се противи срещу злото" е една от най-висшите истини на човечеството.
Ето един диалог:
"Приеми онова, което е."
"Наистина не мога. Разтревожен съм и съм разгневен."
"Тогава го приеми."
"Да приема, че съм разтревожен и разгневен? Да приема, че не мога да приема?"
"Точно така. Внеси приемане в неприемането. Внеси капитулация в съпротивата. И виж какво ще стане."
Хроничната физическа болка е един от най-суровите учители, които човек може да има. Онова, на което тя учи, гласи: „Всяка съпротива е безполезна".
Няма нищо по-нормално от нежеланието да страдате. Но ако можете да се откажете от това нежелание и позволите на болката да бъде, може би ще забележите едва доловимо вътрешно разграничаване от болката, пространство между вас и нея. Това означава да страдате съзнателно, доброволно. Когато страдате съзнателно, физическата болка може бързо да изпепели егото във вас, тъй като то се състои предимно от съпротива. Казаното важи и за тежките физически увреждания.
„Да поднесеш страданието си на Бога" означава същото, казано с други думи.
Не е нужно да бъдеш християнин, за да разбереш дълбоката универсална истина, съдържаща се в символна форма в образа на кръста. Кръстът е инструмент за изтезание. Той символизира най-силното страдание и безпомощност, които човек може да изпита. И внезапно човек се предава, страда доброволно и съзнателно и изразява това с думите:
„Да бъде не моята воля, а Твоята".
В този момент кръстът - инструментът за изтезание - показва скритото си лице на свещен символ, символ на божественото. Онова, което привидно е отричало наличието на каквото и да е трансцендентно измерение на живота, посредством капитулацията става врата към това измерение.
-