Ръководство за учители
Възкресението е преодоляване или надмогване на смъртта. То е пробуждане или възраждане; промяна на съзнанието по отношение на смисъла на света. То е приемане на тълкуванието на Светия Дух за целта на света; приемане на Изкуплението за себе си. То е краят на сънищата за страдание и на щастливото осъзнаване на финалния сън на Светия Дух. То е признание на даровете Божии. То е сънят, в който тялото функционира съвършено, без да има друга функция, освен общуването. То е урокът, с който свършва процесът на обучение, защото във Възкресението смъртта бива доведена докрай и преодоляна. То, Възкресението, е покана към Бога да предприеме Своята последна стъпка. То е отърсване от всички други цели, интереси, желания и грижи. То е единният стремеж на Сина към Отца.
Възкресението е отричане на смъртта, защото представлява утвърждаване на живота. Така цялото мислене на света се променя напълно. Животът започва сега да бъде признаван за спасение, а смъртта и нещастието се възприемат като ад. Не съществува повече страх от любовта, а тя се приема с радост. Идолите изчезват и споменът за Бог сияе безпрепятствено над света. Христовото лице се съзира във всичко и нищо не остава в мрак, откъснато от светлината на прошката. Вече скръбта на земята я няма. Над нея се е спуснала Небесната радост.
= = =
Тук свършва курсът на обучение. Нататък не са нужни никакви насоки. Начинът на виждане е напълно коригиран и всички грешки преодолени. Агресията е лишена от смисъл и е настъпил мир. Целта на учебния план е постигната. Мислите се обръщат към Небето и отвръщат от ада. Копнежите се удовлетворяват, защото нима има нещо, останало без отговор и недовършено? Последната илюзия се разгръща над света, прощавайки на всичко и отхвърляйки всяка агресия. Осъществена е пълна промяна. Не е останало нищо, което да противоречи на Божието Слово. Няма противоречие на истината. И ето че най-сетне тя може да се въдвори. Колко лесно ще бъде да дойде и обгърне този свят!
Всички живи сърца замират в трепета на дълбоко очакване, защото времето на вечните неща вече е дошло. Не съществува смърт. Божият Син е свободен. И в неговата свобода е краят на страха. На земята няма вече тайни кътчета, където да се подслоняват болезнени илюзии, сънища за страх и погрешно възприемане на вселената. Всички неща се съзират в светлина и в светлината тяхната цел се преобразува и разбира. А ние, Божиите чеда, се въздигаме от праха и гледаме наоколо с нашата съвършена невинност. Небесната мелодия зазвучава по света, въздигната и сведена към истината.
Разграниченията са изчезнали вече. Различията не съществуват и Любовта вижда Самата Себе Си. Нима е необходима друга гледка? Каква визия остава още да се постигне? Съзерцавали сме лицето на Христос, Неговата невинност, Неговата Любов зад всички форми, отвъд всички цели. Свети сме, защото Неговата святост ни е направила наистина свободни! Приемаме светостта Му като своя, както е наистина. Каквито Бог ни е сътворил, такива ще бъдем вечно и завинаги и не желаем нищо друго, освен Неговата Воля да бъде наша. Илюзиите за друга воля са изчезнали, защото е намерена единна цел.
Всичко това ни очаква, но ние още не сме подготвени да го посрещнем с радост. Докато едно съзнание остава обладано от зли сънища, мисълта за ада е реална. Божиите учители имат за цел да пробудят съзнанията на онези, които спят и да съзрат визията на Христовото лице на мястото на своите сънища. Благословение идва на мястото на мисълта за убийство. Осъждането се отхвърля и се предава на Този, Чиято функция е да съди. И в Неговия Последен Съд се възстановява истината за Светия Божи Син. Той е спасен, защото е чул Божието Слово и е разбрал неговия смисъл. Свободен е, защото е позволил Божият Глас да заяви истината. И всички, които се е стремял да разпъне, сега възкръсват заедно с него и до него, а той ги подготвя да срещнат неговия Бог.
