05 декември 2013

Златната рибка и желанията


Накратко: дядо и баба живели бедно в схлупена къщурка край морето. Веднъж дядото хванал златна рибка. Рибката го помолила да я пусне, като обещала да му даде, каквото пожелае. Дядото нямал нужда от нищо, пуснал рибката, върнал се и разказал случката на бабата. Старицата го нахокала и го изпратила обратно с поръчка за ново корито. След като получила коритото, ненаситната баба поискала последователно нова къща, да стане "истинска дворянка", да стане царица (в "царски истински палати") и накрая - да владее морето, а златната рибка да й бъде "винаги слугиня". Предал дядото и последното желание на златната рибка, тя "не казала ни дума, само плеснала веднъж с опашка и в дълбокото море се скрила". Приказката завършва така: "Старецът напразно дълго чакал, пак при бабичката се завърнал. Що да види? — Старата къщурка, бабата седи сама на прага, а пред нея - вехтото корито".

В статията Желание или стремеж вече писах за егото и неговия безкраен списък с желания.

Това, което харесвам в Приказката за златната рибка, е образът на дядото. Бих искал да бъда като него. И понеже признавам, че от време на време (макар и все по-рядко) изпитвам желания, за да се подсигуря, ако хвана златната рибка, първото ми желание ще бъде да нямам повече желания.

Дори цар не може да се сравни (по щастие) с човек без желания.


 . 

3 коментара:

  1. Не съм съвсем съгласен. Егото според мен не е враг на човека. Че трябва да се контролира не споря, но човек без желания е мъртъв човек. Мисля така може би защото съм по-млад от Вас

    ОтговорИзтриване
  2. Тогава трябва да приемем нещастието като нещо нормално в живота. Егото желае винаги щастие, а това е невъзможно. Някой познава ли щастлив човек?

    ОтговорИзтриване
  3. Защо да очакваме прости отговори - като задаваме сложни въпроси?
    Това ми напомня за думите на един мой приятел. Прочел много хубави думи за един човек и "завидял" на щастието му. Чак след това разбрал, че това всъщност било епитафия :)

    ОтговорИзтриване