19 декември 2013

10 житейски урока, от които трябва да се отучите


по Марта Бек

През последните 10 години разбрах, че нашата култура е пълна с идеи, които всъщност потискат радостта. Ето някои от нещата, които сме научили погрешно:

1. Проблемите са нещо лошо. Прекарали сте училищните години в решаване на проблеми, наложени от скучни "авторитетни" фигури. Научили са ви, че проблемите са, така да се каже - гадост? Но хората без реални проблеми полудяват и измислят неща като екстремни скокове и планиране на сватба. Истинските проблеми са прекрасни, всеки носи семето на собственото си решение. Професионално прегаряне? Това ви насочва към вашата перфектна кариера. Ужасна връзка? Това ви учи какво означава любовта. Объркващи данъчни формуляри? Те ви подсещат да наемете счетоводител, така че да можете да се съсредоточите върху по-интересни задачи, като например почистване на зъбите с конец. Намирането на решение на всеки проблем е това, което дава густото на живота.

2. Важно е да бъдем непрекъснато щастливи. Решаването на чепат проблем може да ни помогне да бъдем щастливи, но не е необходимо да бъдем щастливи, за да се чувстваме добре. Ако това ви звучи налудничаво, опитайте следното: Съсредоточете се върху нещо, което ви прави нещастен. Тогава помислете: "Аз трябва да бъда щастлив!" Стресиращо, нали? Сега си кажете: "ОК е да бъде толкова тъжен, колкото е нужно". Да приемем нещата такива, каквито са, а не да търсим непрекъснато щастие, е в основата на благополучието.

3. Аз съм непоправимо ощетен от моето минало. Болезнените събития оставят белези, вярно, но се оказва, че те са до голяма степен изтриваеми. Джил Болти Тейлър, невроанатом, която прекара инсулт и загуби паметта си, описа събитието като загуба на "37 години емоционален багаж". Тейлър възстанови мозъка си, минус всички драми. Оказва се, че всички ние можем да осъществим подобна промяна, без да се налага да преживеем мозъчен кръвоизлив. Просто трябва да се освободим от старите мисловни модели. Например, вземете един въпрос, който ви притеснява: "Би трябвало да работя по-усилено!" и измислете три причини това вярване да е погрешно. Вашият мозък ще започне да се отпуска. Тейлър намери загубата на паметта за еуфорична. Същото ще стане и с вас.

4. Упоритият труд води до успех. Бебетата бозайници, включително при хората, учат, като играят или, както се казва "битката при Ватерло беше спечелена на игрищата на Итън". Момчета, прекарали години в създаване на стратегии за забавление, придобиват инстинктивни умения да се справят с реални ситуации. Така че играйте, както в детството. Играйте, вместо да се трудите - това е ключът към успеха. И докато сме на темата...

5. Успехът е обратното на провала. Факт: От отказването на цигарите до карането на ски, ние успяваме до степента, в която се опитваме, пропадаме и се учим. Проучванията показват, че хората, които се притесняват да не допуснат грешки, се справят по-зле от тези, които рискуват и се учат от грешките си. Успехът се гради върху провала.

6. Важно е какво хората мислят за мен. "Ами ако се проваля," - протестирате вие - "хората ще си помислят лошо за мен!". Тази страховита възможност предизвиква отчаяние, самоубийство, убийство. Осъзнах това, след като прочетох явни лъжи за себе си в Интернет. Когато се оплаках на приятелка, тя каза: "Уау, ти имаш някои болезнени фантазии относно фантазиите на други хора за теб". Мда, моето терзание дойде от хипотезата, че хипотетични хипотези на други хора за мен имат някакво значение. Абсурд! Сега, представете си как ще се чувствате, ако няма абсолютно никакво значение какво мислят хората вас. Включихте ли? Добре. Никога не се връщайте назад.

7. Трябва да обмисляме внимателно решенията, които взимаме. Вашите умствени способности са далеч по-нови и по-склонни към грешки, отколкото вашия по-дълбок "животински" мозък. Често сложни проблеми се решават най-добре, когато мислите като животно. Представете си, че трябва да направите избор - от това кой филм да гледате до това коя къща да купите. Вместо да претегляте плюсове и минуси интелектуално, забележите физическата си реакция на всеки вариант. Обърнете внимание кога тялото ви се стяга или отпуска. И говорейки за тела...

8. Красивите момичета получават всички добри неща. О, Боже. Толкова невярно. Отучих се от този погрешно научен урок след години обучаване на красиви клиентки. Да, тези красавици получават преференциално третиране в повечето сценарии на живота, но има уловка: Макар че всеки ги търси, на практика никой не ги вижда. Почти всяка разкошна клиентка имаше съпруг, който бе женен за гърдите и брадичката й, без изобщо да забележи душата й.

9. Ако всичките ми желания се сбъднат точно сега, животът би бил перфектен. Проверете го: Хората, които имат това, което вие желаете, са по ​​рехабилитационни клиники, бракоразводни съдилища и затвори. Това е така, защото щастието има странични ефекти, точно като лекарствата, рекламирани по телевизията. По принцип, всяко външно нещо, което ни кара да се чувстваме добре, има силата и да ни накара да се чувстваме зле. Странно, но когато спрете да се интересувате от материални награди, те започват да се появяват. За да привлечете нещо, което желаете, станете така изпълнен с радост, сякаш вече го притежавате. Радостта, а не нещото, е важната.

10. Загубата е нещо ужасно. Преди десет години все още се страхувах от загуба дотолкова, че бях се отказала от развитие в името на това да запазя нещата стабилни. Усмихвах се, когато бях тъжна, преструвах се, че харесвам хората, които ме ужасяваха. Това, което сега знам е, че загубите не предизвикват катаклизми, когато карат сърцето и душата да следват техния естествен цикъл на разрушение и изцеление. Истинска трагедия? Това е загуба за самите сърце и душа. Ако сте пренебрегнали себе си в усилията си да запазите някого или нещо, забравете този модел. Живейте си живота, по дяволите загубите. Така или иначе сърцето и душата ви ще се завърнат у дома.


Източник: http://www.oprah.com/spirit/10-Life-Lessons-You-Should-Unlearn-Martha-Beck-Life-Coach-Advice_1/1

 . 

05 декември 2013

Златната рибка и желанията



Накратко: дядо и баба живели бедно в схлупена къщурка край морето. Веднъж дядото хванал златна рибка. Рибката го помолила да я пусне, като обещала да му даде, каквото пожелае. Дядото нямал нужда от нищо, пуснал рибката, върнал се и разказал случката на бабата. Старицата го нахокала и го изпратила обратно с поръчка за ново корито. След като получила коритото, ненаситната баба поискала последователно нова къща, да стане "истинска дворянка", да стане царица (в "царски истински палати") и накрая - да владее морето, а златната рибка да й бъде "винаги слугиня". Предал дядото и последното желание на златната рибка, тя "не казала ни дума, само плеснала веднъж с опашка и в дълбокото море се скрила". Приказката завършва така: "Старецът напразно дълго чакал, пак при бабичката се завърнал. Що да види? - Старата къщурка, бабата седи сама на прага, а пред нея - вехтото корито".

В статията Желание или стремеж вече писах за егото и неговия безкраен списък с желания.

Това, което харесвам в Приказката за златната рибка, е образът на дядото. Бих искал да бъда като него. И понеже признавам, че от време на време (макар и все по-рядко) изпитвам желания, за да се подсигуря, ако хвана златната рибка, първото ми желание ще бъде да нямам повече желания.

Дори цар не може да се сравни (по щастие) с човек без желания.


 . 

26 септември 2013

Поздрав към слънцето


Древна Източна система от 12 пози, практикувана при изгрев слънце.





Тези упражнения активират ендокринната система и Чакрите, допринасят за сила и гъвкавост на тялото.


 . 

23 септември 2013

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2013 г.)


Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 


публикува за трета поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние

върху духовното развитие

на човечеството през 2013 г.
Ето оригиналния списък с имената на английски:

1. Dalai Lama
2. Thich Nhat Hanh
3. Eckhart Tolle
4. Deepak Chopra
5. Rhonda Byrne
6. Dr Wayne W Dyer
7. Paulo Coelho
8. Oprah Winfrey
9. Nelson Mandela
10. Byron Katie
11. Alice Walker
12. Alex Grey
13. Doreen Virtue
14. Richard Bach
15. Desmond Tutu
16. Francis Chan
17. Sri Sri Ravi Shankar
18. Robin Sharma
19. Kyozan Joshu Sasaki
20. Gregg Braden 
21. Neale Donald Walsch
22. Amma
23. Andrew Cohen
24. Brian Weiss
25. Matthew Fox
26. Z’ev ben Shimon Halevi
27. Alejandro Jodorowsky
28. Peter Russell
29. Starhawk
30. Michio Kaku
31. Ram Dass
32. Diana Cooper
33. Pope Benedict XVI
34. Vadim Zeland
35. Marianne Williamson
36. Andrew Weil
37. Elizabeth Gilbert
38. Steve Taylor
39. Iyanla Vanzant
40. Esther Hicks 
41. Mantak Chia
42. Masaru Emoto
43. Erich von Däniken
44. Lisa Williams
45. Louise L. Hay
46. James Redfi eld
47. Stuart Wilde
48. Mooji
49. John Gray
50. Ken Wilber
51. Krishna Das
52. Drunvalo Melchizedek
53. Dan Millman
54. Adyashanti
55. Graham Hancock
56. Bob Proctor
57. David R. Hawkins
58. Daniel Gilbert
59. Jack Canfi eld
60. Caroline Myss
61. Philip Berg
62. Seyyed Hossein Nasr
63. Bruce Lipton
64. Karen Armstrong
65. Julia Cameron
66. Lynne McTaggart
67. Dolores Cannon

68. Richard Rohr
69. Jeff Foster
70. Colin Wilson
71. Tony Parsons
72. Judy Hall
73. Pema Chödrön
74. John Bradshaw
75. Richard Bandler
76. Liz Greene
77. Michael Newton
78. Daisaku Ikeda
79. Jack Kornfi eld
80. Vladimir Megre
81. Rowan Williams
82. Rupert Spira
83. John & Caitlín Matthews
84. Kathy Jones
85. Huston Smith
86. Debbie Ford
87. Rupert Sheldrake
88. Stanislav Grof
89. Don Miguel Ruiz
90. Lars Muhl
91. Satish Kumar
92. Gary Snyder
93. Prem Rawat
94. David Deida
95. Colette Baron Reid
96. Thomas Moore
97. Lorna Byrne
98. Bernie Siegel
99. Anita Moorjani
100. James van Praagh


Оригиналната публикация можете да прочетете тук...

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите тук...

 . 

19 септември 2013

Законът за любовта

по книгата "Духовните закони на живота"
на Курт Тепервайн


Любовта е основният закон на силата, която наричаме Бог.

Когато се научим да обичаме и обвържем това с мъдростта, тогава сме съвършени. Докато сме на земята нашата задача - смисълът на живота ни - се състои в това да се научим да обичаме. Не става въпрос само за любовта към един партньор, а за всеобхватната любов, която не изключва никого и нищо, за да се превърнем по този начин в пратеник на любовта Му.

Да си влюбен и истинската любов са толкова различни, като цвета и плода. Ако вече съществува плод, то цветът е изчезнал. Любовта означава да приемем с разбиране и осъзнато недостатъците. Любовта не е вътрешна проява, а основна промяна на нашето битие. В любовта винаги срещаме точно партньора, който съответства на самите нас. Според Закона за резонанса можем да привлечем само такъв партньор. Често търсим любовта в едно партньорство само поради това, че не сме способни да обичаме сами себе си. Съзнателно или несъзнателно всеки от нас е изградил идеална представа за самия себе си и по тази причина не приема различно от това свое съществувание. Тъй като светът извън нас е само отражение на света вътре в нас, по този начин човек отхвърля и света около себе си. Идеалният образ е цел, а една цел можем да постигнем само като поемем на път. Отхвърлянето на собствената битност съответства на нашето усещане, че божественият замисъл за нас е друг, но ще станем други само като се променим. Имаме този шанс във всеки момент, но можем да го използваме само ако първо се приемем и обичаме такива, каквито сме.

Да обичаш друг човек означава да отдадеш себе си, да искаш и пожелаваш за другия най-доброто, без за това да очакваш нещо в замяна. Любовта иска да дава и се осъществява чрез даването.

Любовта е радостта, която изпитваме, мислейки за любимия човек или радостта от неговото присъствие. Радостта да бъдем близо до него, да му се радваме и да намерим осъществяване в нещата, които вършим заедно.

Да обичаш означава да се разкриеш, да допуснеш другия вътре в себе си, да взима участие в това, което те вълнува, да споделяш самия себе си, да искаш да делиш с любимия всичко. Да обичаш означава да допринасяш с радост за доброто на другия и той изцяло да може да разчита на теб, което допринася и за твоето собствено развитие.

Често казваме: "Обичам те" и при това всъщност искаме да кажем: "Имам нужда от теб" или "Не ме напускай". Това само показва, че все още не сме почувствали истинска любов. Предпоставката за това е да започнем да обичаме сами себе си, да се приемем безрезервно такива, каквито сме, да кажем "да" на нашата битност. Това води до това, че и когато сме сами също сме щастливи и доволни. Тогава критиката от страна на другите повече не ни засяга болезнено и сме освободени от зависимостта от другия, тъй като докато имаме нужда от другия, не сме наистина свободни. Ако сами се освободим от страха да не ни изоставят, сме способни да дадем повече свобода и на нашия партньор. Едва тогава е възможна истинска любов, тъй като любовта не може да обсебва и да задържа някого насила. Опитаме ли да го сторим, тя умира. Това, което остава след нея е навикът.

Ние се усещаме привлечени от някого, ако си приличаме по нещо, защото така намираме потвърждение на нашата битност. Но и противоположности се привличат, когато се допълват взаимно. Имаме нужда и привличаме това, което ни прави цялостни. Може следователно да се каже, че основоположните прилики в една връзка изграждат основата, допълващите се взаимно различия й придават обаяние.

На влюбеността са присъщи ревност и крайни колебания в настроението, които изискват отклик на чувствата и поради това изглежда за страничните наблюдатели твърде егоистична. Влюбеността може да бъде за обичания много притесняваща, изискваща и дори задушаваща, претендираща за непрекъснати доказателства за любов. Влюбеният иска да притежава обичания, да го има единствено за себе си, влюбеният е зависим. Докато обаче в любовта съществува зависимост в каквато и да било форма, връзката е натоварваща.

В любовта изпитвам сърдечното желание другият да е щастлив и съм готов да направя всичко за това. Да му дам време, ако има нужда от време. Да му дам внимание, ако има нужда от внимание. И свобода, ако има нужда от свобода. В любовта не очаквам непременно отклик на чувствата, а постъпвам така от нежна симпатия, от уважение и респект, дори от възхищение. Мога да обичам освен него и други хора и му признавам същото право. Емоционално не съм зависим от реакциите на другия, тъй като го обичам независимо от това, дали той отвръща на чувствата ми.

Изкуство ли е любовта?

Повечето хора вярват, че любовта е въпрос на случайност. Нещо, което се случва, ако просто имаш късмет.

Ако обаче любовта е изкуство, то тя изисква познаване на зависимостите и готовност да се направи необходимото.

На първо място е проблемът, че повечето хора се интересуват само от тази част на любовта, която сами получават. Те искат преди всичко те самите да бъдат обичани и по-малко ги е грижа за собствената им способност да обичат.

Много хора са също така на мнение, че няма какво толкова да се учи, тъй като любовта зависи от обекта, а не от собствената способност да обичаш. "Ако само срещна подходящия партньор, то тогава любовта ще дойде от само себе си" - мислят те. Те забравят, че любовта е както даване, така и вземане и че тя винаги започва с даването. В това се състои най-голямата тайна на любовта.

Идеалното партньорство

Всеки човек търси идеалния партньор и само малко хора вярват, че са го намерили. Идеалният партньор, партньора на душата е този, чрез който и двамата могат да се развиват по най-добрия начин. Това не е само свързването между двама души, а свързването на две души, с всички произтичащи от това следствия за съвместния живот и за любовта.

С моя партньор на душата се срещам на нивото на душата, отвъд всякакви роли и очаквания. Той се превръща за мен в "двери към вътрешния рай", в път към моята собствена цялостност. Обичам го такъв, какъвто е, а не какъвто трябва да бъде според мнението ми. Целта на партньорството на душите е да стана себе си и да дам свободата на другия да стори същото, помагайки му да се освободи от робството на погрешните модели на мислене и чувствата, породени от очакванията и ролите в представите ни. С него живея в атмосфера на свобода и доверие, които всъщност правят възможна истинската любов.

С партньора по душа изживяваме любов, която дава свобода и създава простор за развитието и на двете страни. Тя е път към намирането и следването на собствената истина. Свободата е възможна също и без любовта на партньор. Без свобода обаче любовта не е възможна. Това означава не само да дадеш на другия пълна свобода, а и сам да останеш свободен, без да имаш нужда от другия. Едва тогава съм истински с него, защото искам, а не защото трябва!

Един мъж цял живот търсил идеалната партньорка. Станал богат и известен, но останал сам. Когато вече бил остарял, един репортер го попитал, дали неговото търсене е приключило с неуспех и той казал: "Напротив, намерих я. Когато бях на 30 я срещнах. Но за съжаление и тя също търсеше идеалния партньор!"

Много от нас се чувстват така, както се е чувствал този мъж. Търсим идеалния партньор и не забелязваме, че според Закона за резонанса можем да привлечем идеалния партньор едва тогава, когато сами сме се превърнали в идеален партньор. По този начин партньорът, с когото сме в момента, е точно идеалният, тъй като той ни изправя тъкмо пред тези уроци, които още трябва да усвоим, за да сме наистина идеален партньор.

Правим също и една друга грешка. Търсим любовта извън нас - искаме да бъдем обичани. Несъзнателно копнеем по ситуацията от нашето детство, когато са ни обичали такива, каквито сме били. Били сме обгрижвани и сме се чувствали защитени. Разбираемо е, че искаме да продължаваме да изживяваме това усещане на обич и защитеност. Но мога да получа само толкова любов, колкото сам давам. Любовта на майката е била само нещо като "аванс", предплата от страна на живота, който като възрастен трябва да изплатя обратно, тъй като мога да пожъна само това, което съм посял. Любовта е като самотна планинска хижа; човек намира там само това, което сам е донесъл. Следователно нека приключим с грешката да се интересуваме само от тази част от любовта, която получаваме и започнем самите ние да даваме любов, да се осъществяваме като обичаме, да се превърнем сами в истински обичащи.

Изкуството да бъдеш сам

Някои хора обаче се страхуват от самотата. Без партньор те се чувстват нежизнеспособни, не са в състояние да са щастливи сами и се надяват, че самотата им ще изчезне, ако живеят с някого другиго. Двама нещастни души не стават щастливи само от това, че са заедно. Още повече, че към това после се прибавя страхът да не изгубиш отново другия. Страхът не е основа за истинска любов.

Да бъдеш сам е задача, която все някога бива поставена на всеки човек, и от която той не може да избяга, която трябва да бъде решена. Това не означава да си отшелник или саможивец. Такова самотничество не е и мъчителна самота или изолация. Ако владея изкуството да бъда сам, това означава да бъда в будно само-съзнание, сливане на всичко в едно, съдържащо се в Едното. В това си съзнание съм обвързан с другите и по този начин с цялото, по много интензивен и дълбок начин, който не се корени в мисленето, а обхваща всички области на битието. Едва тогава съм свободен. Едва тогава е възможна истинска любов.

Мога да срещна обаче идеалния партньор едва когато сам съм се превърнал в идеален партньор. Мога да срещна голямата си любов една тогава, когато съм я намерил вътре в себе си. Тогава всъщност нямам повече нужда от нея в света извън мен, но едва по този начин я правя възможна, привличам я според Закона за резонанса. Смисълът на едно партньорство е в това, другият да ме изправи лице в лице с моите недостатъци. Да ми покаже къде още не съм съвсем цялостен. Пренията с другия, при когото оставам, защото го обичам, трябва в края на краищата да ме отведат при самия мен. Така партньорът, когото имам, е идеалният партньор за мен. И аз за него. Заедно извървяваме пътя към нас самите.

Не откривам голямото щастие в това да получавам колкото се може повече любов от моя партньор, а в това да развия по-добре способността си да усещам и дарявам любов. Докато аз самият не обичам, душата ми остава празна. Целта на едно партньорство следователно не е любящо гугукащата си двойка, в която единият не може да живее без другия, а в идеалния случай това са двама души, които са станали цялостни съвместно и редом с другия. Които поради това не се нуждаят повече един от друг, тъй като всеки е поел в себе си аспектите на другия.

Стъпки по пътя към истинската любов

Първата крачка по пътя към истинската любов се състои в това, да се обърна безусловно към другия и от това отдаване да изживея толкова удовлетворение и щастие, че да не се питам повече какво ще получа. Ако получа нещо, то това е само допълнителен дар.

Ако искам да бъда щастлив в любовта, трябва да сложа край на две неща: на страха, че няма да съм обичан достатъчно; на желанието да притежавам другия. Тъй като който се страхува и иска да притежава, в крайна сметка ще загуби всичко.

За да бъде моята любов трайна, тя има нужда от три предпоставки:
- възхищение
- обща задача, която да въодушевява и двамата
- разбирателство.

Ако искам обаче да срещна истинската любов, трябва първо да позная Бога в човека и при това във всички хора.

Тъй като истинската любов е безгранична. Не мога да обичам едного, а другиго да лишавам от любовта си.

Истинската любов следователно не е моето отношение с един човек насреща. Любовта съществува и без ответна страна. Любовта е просто нещо, което прониква в мен и ме изпълва. Едва от това дълбоко вътрешно проникване и съзирането на божественото във всичко възниква "всеобхватната любов", която вече не изключва нищо и никого. Тази истинска любов е проникването в божественото единоначалие, при което Едното се съдържа във всичко. Не трябва да се уча да обичам, а трябва само да допусна любовта, която е моя същност да тече свободно. Трябва само да отстраня блокадите и препятствията, за да може любовта да се случи в мен и да се прояви като живот.

Ако наистина живея, любовта се случва чрез мен.

Любовта е нашето същинско битие. Затова въобще не трябва и не можем да се научим на любов, трябва само да я допуснем. Стигам до любовта, като съм повече самия себе си, като отново се "връщам при себе си" като изпаднал в безсъзнание човек, който отново идва в съзнание. Това става като престана непрекъснато да искам да бъда различен от това, което съм. Като престана да искам да осъществя въображаем идеал, а осъзная, че божественият замисъл за мен е да бъда какъвто съм и че само така мога да запълня мястото си, мога по най-добрия начин да реша задачата си. Не трябва да се променям, а задачата ми е само да бъда самия себе си. Част от това е да осъзная, че вътрешните картини, които определят моя живот, не са мое дело. Едва след като съм се разделил с представите на другите, мога да започна да живея в действителност моя живот. Едва тогава мога да приема и потвърдя моята битност. Едва тогава мога да се обичам действително и по този начин съм способен да обичам и някого другиго.

Тогава не трябва да изключвам никого повече. Тогава съм се превърнал в обичащ човек.
 . 

10 септември 2013

Остров Тасос

Остров Тасос е разположен в северната част на Бяло море срещу град Кавала. Той е най-северният остров на Тракийския залив, на 6,7 км от носа на залива Керамоти, недалеч от устието река Места в Бяло море. Смята се, че островът е част от Рило-Родопски масив и е разположен в близост до неговите най-южни разклонения. Заема площ от 392 кв. км., обиколката му е около 100 км. и е провинция на окръг Кавала (Уикипедия).

Следват няколко снимки от характерни места на острова.

С ферибот към Тасос


Джонатан Ливингстън Чайката


Характерен участък от брега


Малък плаж


Поглед от високо


Залез


Нощен град


Авторът



Още снимки от Остров Тасос можете да видите тук...

 . 

26 август 2013

Играта на живота


по книгата "Духовните закони на живота" 
на Курт Тепервайн

Повечето хора гледат на живота като на борба, но той не е борба, а игра.

Животът е игра, която е измислена и се играе от едно всеобхватно Съзнание, за да ми носи радост.

Аз съществувам от началото на всички времена. Моето раждане е само начало на нов епизод във вечната игра на живота. Животът ме приканва да играя с цялото Творение, в което живея, което определя мен и което аз също така определям.

При тази игра мога да осъзная себе си като неделима част от Цялото. Мога обаче също да се изживея като "аз", отделен от Цялото. Тогава се изживявам като "его", мога да се огледам в Цялото, да открия същинското си битие и така отново да осъзная себе си като част от Цялото. Това, което се оглежда, открива и разпознава в мен, е моето Съзнание, моята истинска същност, СЕБЕ. Мога да го концентрирам във всяка произволна точка, мога и да го разширя и по този начин да го направя всеобхватно. Мога да го оставя стремглаво да поеме към дълбините или да го въздигна до шеметни височини: Аз съм Творецът.

Всичко, което съществува, цялото Творение, е проявление на Едното (тази дума ще се използва в книгата за Божественото, Всевишния, Твореца, Бога), което е проникнало в материята, за да играе "играта на живота". Еволюцията е преоткриване на Божественото в многообразието. "Играта на живота" означава да се случваш във всеки момент от битието. Дълбоко в себе си знам, че съм Едното, Цялото, което съдържа всичко, откъдето всичко започва и където всичко ще свърши в края на всички времена. Аз съм началото и целта и играя тази игра, за да изживея авантюрата живот. Целият живот е играта на Едното със Самото Себе си.

Доброволно съм влязъл през "дверите на рождението" във времеизмерението на този свят, за да участвам в играта на живота. Тази игра се случва, за да ми достави радост и да ми даде възможност да изживея съвършенството на моето действително битие - да стана този, който съм и винаги съм бил. Играта само ми предоставя възможност да си спомням.

Не мога да поема в Съзнанието си никоя сила на този свят, без едновременно с това тя да го разшири и така да ставам все по-съвършен, докато отново не се превърна изцяло в Самия Себе си. В началото на играта се изживявам като "его", към което е настроено враждебно всичко, което не е "аз". Това его намира израз като собствена форма, собствена воля и собствени потребности. Веднага щом премахна от себе си привидното отделяне от Цялото, отново се пробуждам за Съзнанието на Собствената ми Същност, моето СЕБЕ.

 . 

21 май 2013

Петър Дънов, цитиран в разговор между Екхарт Толе, Уейн Дайър и Дийпак Чопра


През 2011 г. Английското списание Watkins Review публикува списък на 100-те най-влиятелни живи духовни личности.

На първите пет места в този списък са съответно Екхарт Толе, Далай Лама, Уейн Дайър, Тик Нят Хан и Дийпак Чопра. С изключение на Тик Нят Хан, който е сравнително по-малко известен у нас, останалите четирима са изключително популярни и почти 100% преведени на български език.

Освен с написаните книги и издадените видео и аудио материали, тези автори са известни и със срещите си на живо с почитателите си в много страни по света.

В края на 2011 г. в Мауи, Хавайските острови се срещнаха и разговаряха пред публика повече от два часа Екхарт Толе и Уейн Дайър.

На 24 април т. г. в Карлсбад, Калифорния се срещнаха пред свои фенове Екхарт Толе и Дийпак Чопра. Събитието можеше да се следи на живо по Интернет и да се даунлоудва срещу $20. Изненадващо, към края на разговора към двамата се присъедини Уейн Дайър. И тук, според мен, избухна "българска бомба". Дайър започна обръщението си към публиката със следните думи:

"В своето (духовно) пътуване стигнах до нов вид любов. Четох един велик Учител от България, Петър Дънов, за когото Айнщайн, когато е на върха на популярността си към края на 30-те г. казва: "Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Петър Дънов". Петър Дънов говори за различните видове любов. Той казва, че има три вида любов - човешка любов, духовна любов и Божествена любов..."

В следващите си думи Уейн Дайър развива своето виждане за любовта, на база на прочетеното от Учителя Дънов.

Само ще добавя, че Уейн Дайър (по негово признание) обикновено е пестелив в цитирането на съвременници и автори от ХХ в.

Долу виждате снимка от тази среща.




















Вижте също:  Пророк на нашето време: Животът и Ученията на Петър Дънов

 . 

08 май 2013

Ползвайте плажно масло


Обръщение на Кърт Вонегът, 
направено пред абсолвентите на МИТ, САЩ 

(Всъщност, автор се оказва журналистката Mary Schmich от Chicago Tribune).

Дами и господа от випуск '97: Ползвайте плажно масло.

Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лъкатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.

Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.

Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка. Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.

Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Състезанието е дълго и накрая вие се състезавате само със самия себе си.

Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.

Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.

Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-тата годишнина от брака си.

Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.

Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.

Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.

Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.

Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.

Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко от тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини: цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.

Уважавайте родителите си.

Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.

Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.

Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.

Но, вярвайте ми за плажното масло.


.

18 февруари 2013

Мантри


Според Уикипедия Мантрата е религиозна сричка, дума или стихотворение, обикновено написана на Санскрит. В зависимост от школата и философията, свързана с мантрата, тя може да бъде използвана по различен начин. Преди всичко тези думи създават вибрации, които карат практикуващия ги да се съсредоточи и вглъби в себе си. Понякога мантрите се използват при религиозни церемонии, за натрупване на благосъстояние, за избягване на опасности или за премахване на враговете. Мантрите произлизат от Индия във ведическия индуизъм, а по-късно са възприети от будистите и джайнистите. Понастоящем мантрите се използват в най-различни духовни практики. 

Думата мантра е санскритска дума, състояща се от корена man- "manas - съзнание" и наставката -tra означаваща "инструмент, средство". Ето защо буквално "мантра" означава "инструмент на съзнанието". Мантрите са предназначени за освобождаване на ума от илюзията и материалната обвързаност. Монотонното пеене (напяване) е процес на повтаряне на дадена мантра.

Долу са споменати три от най-известните мантри. Повече информация за всяка от тях ще получите, като кликнете на Виж още...


Гаятри мантра 

Gayatri Mantra

Oṃ Bhūr Bhuvaḥ Svaḥ
Tát Savitúr Váreṇ(i)yaṃ
Bhárgo Devásya Dhīmahi
Dhíyo Yó Naḥ Prachodáyāt

Виж още...



Маха Мритюнджая мантра

Maha Mrityunjaya Mantra

Om Tryambakam Yajamahe
Sugandhim Pushtivardhanam
Urvarukamiva Bandhanan
Mrityor Mukshiya Maamritat

Виж още...



Ом Мани Падме Хум

Om Mani Padme Hum

Виж още...






По материали от Интернет.


 . 

15 февруари 2013

ТОВА


И Бог рече на Моисея:
Аз съм Оня, Който съм. 
(Изход 3:14)

На английски, в King James Version на Библията, текстът е:

And God said unto Moses, I AM THAT I AM.

Буквален превод: АЗ СЪМ ТОВА АЗ СЪМ.

Думата ТОВА, според мен, замества нещо, което не може да бъде изразено с думи (или да се мисли). Синоними, може би, са Бог, Първоизточник, Творец, Сий (Вечно Съществуващ)...

Интересно тълкуване на думата ТОВА се дава на Изток.

Във Веданта съществуват Четири Велики Изявления - Махаваки. Едната от тях е Tat Tvam Asi, което означава Ти си ТОВА.

Друг известен израз в индуизма е:

I am That; you are That; all this is That; and That's all there is.

Или в приблизителен превод:

Аз съм Това; ти си Това, всичко това е Това; или Това е всичко, което е.

Смисълът тук е, че Всичко е Едно Цяло и ние сме част от ТОВА Цяло.

 . 

05 февруари 2013

Гаятри мантра


Гаятри мантра (наричана още Савитри) е най-почитаната мантра в индуизма. Някои също така смятат, че тя е и най-древната санскритска мантра. Състои се от префикса om bhur bhuvah svah [ом б'ур б'ува сва'а], формула взета от Аюрведа и стих 3.62.10 от Ригведа.

Гаятри мантра се състои от 14 думи или 24 срички.


ॐ भूर्भुवः॒ स्वः ।
तत्स॑वितुर्वरे॑ण्यं ।
भ॒र्गो॑ दे॒वस्य॑ धीमहि। ।
धियो॒ यो नः॑ प्रचो॒दया॑त्॥ ।

Oṃ Bhūr Bhuvaḥ Svaḥ
Tát Savitúr Váreṇ(i)yaṃ
Bhárgo Devásya Dhīmahi
Dhíyo Yó Naḥ Prachodáyāt

ОМ БХУР БХУВАх СВАХа
ТАТ САВИТУР ВАРЕНЬЯМ
БхАРГО ДЕВАСЬЯ ДхИиМАХИ
ДХИЙО ЙО НАх ПРАЧОДАЯаТ

Нека святата и холистична Интелигентност (Дхимахи), която е Върховният Бог в съществуващата празнота (Бхарго Дева), проникне и взриви (Прачодаят) нашето ограничено разделно съзнание (Дхийо-Йонах), установено от нашето грубо и фино аз (тяло и ум), т.е. (Бхур-Бхувах-Свах). Интелигентността е изконният източник на всичко (Тат-Савитур), съдържаща (обхващаща) всичко (Варениям).

В свободен превод: О, Създателю на Вселената! Ние медитираме върху върховното Ти великолепие. Нека сияйната Ти сила осветява нашия интелект, унищожава нашите грехове и ни води по правия път. 

Смята се, че мантрата се отправя към богинята Гаятри, която е инкарнация на Богинята Сарасвати, съпруга на Бог Брахма, символизираща шакти или силата и знанието, чистотата и уменията. Сарасвати е богиня, покровителка на изкуствата, поетите, музикантите, както и композиторите. Под формата на Гаятри Деви, с благословията на Бог Брахма, се вярва че тя е дарила четирите Веди, или свещените книги на Индия, на човечеството. Богинята Гаятри е представена седяща в лотус. Тя има 5 лица, които представляват петте прани: прана, апана, вяна, удана и самана, както и петте елемента - татви: земя, вода, огън, въздух и етер - притхви, джала, теджа, ваю, акаша. Тя има 10 ръце, които носят 5-те айодхас или оръжия - шанкха - раковина, чакра - диск, камала - лотус, варада, абхая, анкуша, уджвала, рудракша мала.

Счита се, че ако тази мантра се изпълнява правилно, изчиства грешните постъпки. При правилно практикуване тя дава възможност на човек да навлезе в трансценденталните полета и да изживее върховното състояние на Бог. Но, за да се получи това въздействие на мантрата, е необходимо преди това да се постигнат качества на напълно балансирана личност, да се постигне абсолютна добронамереност, човек да живее изцяло по законите на майката природа. Гаятри мантра развива интелигентност, знание, мъдрост, разширява съзнанието. Гаятри се дава на децата в тяхната 8-ма година, когато те започват своето академично обучение.

Повтаряйки тази мантра, възприятието и вниманието са добри, паметта е силна, интелигентността нараства. За да развием осъзнаване, мъдрост и разбиране, е необходимо да се практикува Гаятри мантра по 24 пъти всеки ден.





По материали от Интернет


 . 

23 януари 2013

Шри Рамана Махарши


Кратка биография

Въведение

Шри Рамана Махарши е роден на 30 декември 1879 г. в село Тиручули, югоизточна Индия, в набожно браминско семейство. Баща му, адвокат по професия, умира, когато Венкатараман (рожденото име на Рамана) е на 12 г. Бъдещият мъдрец учи в мисионерско училище, където научава и малко английски. Не е бил старателен ученик, но имал отлична памет и това му помагало да не изостава.

Когато бил на 16 г., се случва нещо, което преобразява живота му.

Просветление

На въпрос на учениците му как стига до Трансформацията, Рамана Махарши отговаря: "Шест месеца преди да напусна Мадурай завинаги, в средата на 1896 г. се случи огромна промяна в моя живот. Беше толкова внезапно. Един ден си седях сам в къщата на моя чичо. Както обикновено, здравето ми беше добро. Но изведнъж ме обхвана внезапен и съвсем явен страх от смъртта. Почувствах, че ще умра и започнах да мисля какво трябва да направя. Не исках да се съветвам с никого, било то доктор, някой по-възрастен или приятел. Чувствах, че трябва да реша проблема сам за себе си точно в този момент и на това място. Шокът от страха от смъртта ме направи моментално интроспективен и обърнат навътре. Казах си наум: 'Сега, след като смъртта е дошла, какво значи това? Какво е това, което умира? Това тяло умира'. Веднага започнах да драматизирам ситуацията. Изпънах крайниците си и ги оставих неподвижни, сякаш смъртта ги е обхванала. Представих си, че съм труп, за да бъде още по-истинско моето изследване. Задържах си дъха и си държах устата затворена, така че никакъв звук да не може да излезе. 'Добре тогава' си казах, 'това тяло е мъртво. Ще бъде занесено на крематориума и изгорено и ще се превърне в прах. Но със смъртта на моето тяло Аз мъртъв ли съм? Тялото Аз-ът ли е? Това тяло е тихо и бездейно. Но аз все още съм осъзнат за цялата енергия на моята личност и дори за звука на Аз-а вътре в мен, като нещо различно от тялото. Физическото тяло умира, но Духът, който е отвъд тялото, не може да бъде докоснат от смъртта. Затова аз съм безсмъртният Дух'. Всичко това не беше сръчна интелектуална гимнастика, появи се като проблясък пред мен, ясен като живата Истина, която аз възприех моментално, без почти никакви възражения. Аз-ът беше нещо реално, единственото реално нещо в това състояние и всички съзнателни дейности, свързани с моето тяло, се въртяха около него. Аз-ът или моето Себе държеше фокуса на внимание с могъщо очарование. Страхът от смъртта изчезна моментално и завинаги. Вглъбеността в Себето продължи от този момент до сега".

Напускане на дома

На 29 август 1896, Венкатараман напуска дома си в търсене на своя Отец, Бог Аруначала, на Когото той казва следното:

"О, Господи, подчинявайки се на Твоя зов
Идвам тук, изоставяйки всичко,
Не искам награда, не скърбя за нищо,
Вземи ме и нека бъда Твой".

От този ден до края на пребиваването си на този свят, Венкатараман избира за свой дом свещения хълм Аруначала (Тируваннамалай), където предимно чрез Мауна (мълчание, тишина), предава Посланието на Вечната Истина до четирите краища на света.

Венкатараман оставя следната бележка на роднините си: "Тръгвам си оттук, в търсене на моя Отец, следвайки Неговите команди. Впускам се в това благородно начинание с чисто сърце. Не тъгувайте за мен и не харчете пари, за да ме търсите".

Тапас

Рамана практикува Тапас (аскетизъм и отдаване на духовни практики и лишения) на различни места в района на Аруначала. По време на тези дни на Тапас, закачливи деца хвърляли камъни по него, но въпреки това Рамана бил винаги миролюбив и спокоен благодарение на силата, придобита от медитацията и самоналожените лишения.

След дълго издирване майка му го посещава, заедно с брат му и те всячески се опитват да го накарат да се върне вкъщи. Той оставал мълчалив. Един ученик, който бил свидетел на случващото се, не издържал да гледа сълзите на майката и помолил Рамана поне да й напише нещо. Той написал: "Господ управлява ориста на душите в съответствие с тяхната съдба. Каквото е предопределено да не се случи, няма да се случи, колкото и да се опитваш. Каквото е писано да се случи, ще се случи, колкото и да се опитваш да го предотвратиш. Това е сигурно. Затова е най-добре човек да остане тих". 

Следващите 20-тина години Рамана прекарва в медитация в различни пещери по склона на Аруначала (от 1899 до 1916 г. в пещерата Вирупакша). Около него се трупат поклонници, с които той почти не разговаря. Постепенно в подножието на планината се създава ашрам, който съществува и днес.

Рамана Махарши бил познат като Брахмана Свами в Тируваннамалай. Кавяканта Ганапати Шастри, велик Санскритски учен, идва в ашрама на Рамана през 1908 г., остава с Махарши и написва книгата "Рамана Гита".

Животът на Махарши бил една непрекъсната медитация, Ананда (Блаженство). Той бил установен в пълен вътрешен мир. Махарши рядко говорел и когато го правел, то било само защото е абсолютно необходимо.

Послание

Рамана бил жив пример за учението на Упанишадите. Неговият живот бил едновременно и послание и философия на учението му. Говорел на сърцата на хората.

Великият Махарши открил Себето в себе си и тогава дал на света много важното, но просто послание на собствения си велик живот: "Опознай Себе си".

"Опознай Себе си. Всичко останало ще ти бъде познато по естествен начин. Различавай безсмъртната, непроменяща се, всеобхватна, безкрайна Душа (Атма) и постоянно променящите се, нетрайни вселена и тяло. Питай: ‘Кой съм аз?’. Успокой ума. Освободи се от всички мисли, освен мисълта за Себето или Атман. Потопи се в дълбините на Сърцето. Открий истинския, безкраен 'Аз'. Установи се там, изпълнен с мир завинаги и стани едно с Върховното Себе." Това е същината на философията и учението на Шри Рамана Махарши.

Шри Рамана казва: "Светът е толкова нещастен, защото е невеж относно истинското Себе. Истинската същност на човека е щастие. Щастието е вродено в истинското Себе. Човешкото търсене на щастие е несъзнателно търсене на собственото истинско Себе. Истинското Себе е вечно; затова когато човек го открие, той открива щастие, което никога не свършва. Във Вътрешната Пещера на Сърцето Единствената, Върховна Същност е вечно светеща със Себеосъзнатото излъчване Аз-Аз. За да Я реализирате, навлезте в Сърцето с фокусиран ум - чрез търсене навътре или потопявайки се дълбоко, или чрез контрол на дъха – и останете със собственото Себе".

Бхагаван Рамана Махарши опровергава материалистичните разбирания, че Себереализация и Самадхи са неща от миналото и че в настоящето е невъзможно да бъдат постигнати от човек. Той показва чрез пребиваване в Самадхи през целия си живот, че е възможно да се реализира Върховното и да се живее в тази реализация.

Шри Рамана Махарши излага философията на Веданта по прекрасен начин, не чрез книжовни знания, а чрез практическо преживяване. Неговите учения, предадени чрез всепоглъщащо 'Мълчание', въплъщават най-висшите идеали и най-далечните достижения на Божествена Реализация. Винаги да се търси скритата човешка божественост, винаги да има стремеж към живот в съзнание за безсмъртното Себе и да остане човек незасегнат свидетел на преходните фази от живота, потопен в това Върховно Мълчание - това е посланието на Махарши. Той не се е вълнувал от догми и религиозни предразсъдъци, защото е бил далеч отвъд тези светски ограничения. С него са живеели ортодоксални брахмински свещеници, мюсюлмани, християни, както и хора от най-нисшите касти в Индия. За него всички са били равни.

Отпътуване

През 1948 г. е открит злокачествен тумор в горната част на лявата ръка на Рамана Махарши. Оперират го четири пъти, но безуспешно. Когато докторът му казва, че само пълна ампутация на ръката ще го спаси, Рамана отказва. На последователи, които го молят да се излекува заради тях се твърди, че Шри Рамана е отговорил, "Защо сте толкова привързани към това тяло? Нека си ходи." и след това, "Те казват, че умирам, но аз не си отивам. Къде мога да отида? Аз съм тук".

Земният край на Рамана Махарши настъпва в 20:47 ч. на 14-ти април 1950 г. Същата вечер мъдрецът е дал Даршан (виждане на Божественото) на поклонници. Всички, които се намирали в Ашрама знаели, че краят наближава. Те седнали и започнали да пеят химна на Рамана Аруначала с рефрен Аруначала-Шива. Мъдрецът помолил придружителите си да го повдигнат да седне. Той отворил светещите си милостиви очи за кратко и на лицето му се появила усмивка. Малко след това дишането му спряло. Нямало никаква борба, никакви спазми, никакви признаци на смъртта. Точно в този момент в небето блеснала падаща звезда, наблюдавана в цяла южна Индия. Метеоритът се движел бавно в небето и, достигайки върха на свещеният хълм Аруначала, изчезнал зад него.


07 януари 2013

Четирите основни добродетели на ДАО


По книгата на Уейн Дайър 
"Сбогом, извинения!".

Преди около 2500 години Лао Дзъ говори за четири основни добродетели и отбелязва, че когато ги практикуваме като начин на живот, ще узнаем и ще постигнем истината за Вселената. Тези четири добродетели не представляват външни догми, а са част от нашата изначална природа - като ги практикуваме, ние отново се настройваме според Източника и се свързваме със силата и енергията, която Той предлага.

Първа основна добродетел:  Почит към всичко живо

Тази добродетел е номер едно, защото е ключът към смаляване на егото. Източникът на битие е Източник на всичко съществуващо, включително нашата планета и нашата Вселена, той не твори неща, които не почита. Тъй като Дао или Бог твори и позволява, защо той би създал нещо, различно от Него, или нещо, което презира?

За тази цел първата основна добродетел се проявява във всекидневния ви живот като безусловна любов и уважение към всички същества в творението. Това включва полагането на съзнателно усилие да обичате и уважавате себе си, както и премахването на всяко съдене и критика, породени от ранните меми и вируси на ума. Разберете, че сте парченце от Бога, и тъй като трябва да сте като това, от което сте произлезли, трябва да бъдете обичащи, ценни и богоподобни. Утвърждавайте това колкото е възможно по-често, защото когато гледате на себе си по любящ начин, няма да имате нищо друго освен любов, която ще разпростирате навън. И колкото повече обичате другите, толкова по-малко ще се нуждаете от старите модели на извинения и особено свързаните с обвинения. Извиненията възникват от старото убеждение, че Вселената и нейните обитатели не са създадени за вас. Представата, че те са препятствия - пречат ви да живеете на най-високото ви ниво на успех, щастие и здраве - се основава на неавтентична предпоставка.

Като възприемате първата основна добродетел, бие започвате да гледате на другите като на готови да би помогнат за осъществяването на вашия човешки потенциал. Колкото повече почитате себе си и всички Живи същества, толкова повече виждате, че всеки и всичко са готови да ви помогнат, без да ви пречат по пътя към най-висш живот. Както Патанджали го е казал преди хиляди години: "Когато упорствате във въздържането от мисли за вреда, насочени към другите, всички живи същества ще престанат да изпитват враждебност във ваше присъствие".

Ключът е да бъдете упорити и да не отстъпвате никога от първата основна добродетел.

Втора основна добродетел:  Естествена искреност

Тази добродетел се проявява като честност, простота и вярност и се резюмира от популярното напомняне да бъдеш верен на себе си. Използването на извинения, за да обясните защо животът ви не е такъв, какъвто предпочитате, означава, че не сте верни на себе си - когато сте напълно честни и искрени, извиненията дори не влизат в картината.

Втората добродетел включва живот, който отразява избори, произхождащи от уважението и привързаността към вашата собствена природа. Ралф Уолдо Емърсън описва колко е важна искреността в едно есе от 1841 г., озаглавено "Над душата": "Отнасяйте се така откровено с мъжете и жените, че да ги принуждавате към най-голяма искреност и да разрушавате всяка надежда да се държат повърхностно с вас. Това е най-големият комплимент, който можете да направите." Както великият хуманист Алберт Швайцер отбелязва: "Искреността е основата на духовния живот".

Сприятелете се с истината. Бъдете искрени и честни във всичко, което казвате и вършите. Ако това се окаже предизвикателство за вас, отделете миг-два, за да утвърдите: вече не ми е нужно да бъда неискрен или нечестен. Това е кой съм аз и това е как се чувствам. Отсега нататък, когато се ангажирате с нещо, правете всичко възможно да живеете на обещаното от вас ниво. Помнете, че когато живеете от гледната точка на вашата най-истинна природа, вие се свързвате с Източника. И, както казва Швайцер, това е самата основа на духовния живот. Ако сте напълно честни със себе си и с другите, саморазрушителните навици вече не се проявяват.

Когато познавате себе си и вярвате на себе си, вие познавате и вярвате на Божественото, което ви е създало. Това означава, че ако искате да живеете в планините или край океана, така да бъде - знаете, че призванието на вашата душа е да живеете в хармония с вашата истинска природа. Ако обичате да ваете и никой не би разбира, така да бъде. Ако искате да станете триатлонист, балетист, хокеист или акробат, така да бъде. Ако живеете с честност, искреност и вярност към призванието на вашия дух, никога няма да имате повод да използвате извинения. Това е смисълът на втората основна добродетел, предложена от Лао Дзъ, един могъщ инструмент, който можете да използвате, докато разчиствате пътя си през парадигмата на Сбогом, извинения!.

Трета основна добродетел:  Любезност

Тази добродетел олицетворява една от моите най-любими и най-често използвани максими: "Когато разполагате с избора да бъдете прави или любезни, винаги избирайте любезността." Много от вашите стари мисловни навици и съпровождащите ги извинения произхождат от нуждата да бъдете прави, а другите - да грешат. Когато практикувате третата добродетел, премахвате конфликтите, водещи до потребността да обяснявате защо сте прави. Тази добродетел се проявява като благост, загриженост за другите и чувствителност към духовната истина.

Любезността означава, че вече не изпитвате вдъхновеното от егото желание да доминирате или да контролирате другите, което пък ви позволява да навлезете в ритъм с Вселената. Вие си сътрудничите с нея, подобно на сърфиста, който язди вълните, вместо да се опитва да ги надвие. Препоръчвам ви да се вгледате много внимателно във вашите отношения с другите и да откриете каква голяма част от енергията ви е насочена към доминиране и контролиране, а не към приемане и позволяване.

Докато развивате тази добродетел, местоимението "аз" престава да бъде център на вашето общуване. Вместо да настоявате: "Аз съм ти казвал толкова пъти как да се справяш с тези грубияни", по-скоро ще кажете: "Ти наистина имаше труден ден. Има ли нещо, което мога да направя, за да ти помогна?" Започването на изречението с "аз" предполага потребност от контрол; започването на изречението с "ти" изразява любезност и загриженост за другия.

Колкото повече любезност и чувствителност разпръсквате, за да обхванете всеки човек в живота ви, толкова по-малко вероятно е да обвинявате другите, че не живеят според вашите очаквания. Третата добродетел означава да приемате живота и хората такива, каквито са, вместо да настоявате да бъдат като вас. Ако живеете по този начин, обвиненията изчезват и вие се наслаждавате на умиротворен свят - не защото светът се е променил, а защото вие сте усвоили третата основна добродетел.

Четвърта основна добродетел:  Подпомагане

Тази добродетел се проявява в живота ви, като служене на другите, без очаквания за награда. Когато разширявате себе си в духа на даване, помагане и любов, вие действате така, както действа Бог. Вгледайте се внимателно в многобройните извинения, които са доминирали в живота ви - ще видите, че всички те са фокусирани върху егото: Аз не мога да направя това. Аз съм твърде зает или твърде уплашен. Аз не съм ценен. Никой няма да ми помогне. Аз съм твърде стар. Аз съм твърде уморен. Всичко е аз, аз, аз. Сега си представете, че измествате вниманието от себе си и питате Вселенския ум: Как мога да служа? Когато направите това, вие изпращате посланието: Аз не мисля за себе си и за това какво мога или не мога да имам. Вниманието ви е насочено към това някой друг да се почувства по-добре.

Когато подпомагате другите, вие автоматично отстранявате егото от картината. А без его преминавате от изключването на Бога към по-голямо богоподобие. Когато мислите и действате по този начин, нуждата от извинения изчезва. Практикувайте даване и служене, без да очаквате награда (или дори благодарност) - нека наградата ви бъде духовната реализация. Това има предвид Халил Джубран когато пише в "Пророкът": "Има такива, които дават с радост, и тази радост е тяхната награда.".

Най-голямата радост идва от даването и служенето, затова заменете вашия навик да се фокусирате изключително върху себе си и върху това какво има за вас. Когато извършите промяната към подкрепа на другите, без да очаквате нещо в замяна, ще мислите по-малко за това, което искате, и ще откриете уют и радост в акта на даване и служене. Толкова е просто: липсата на фокус върху себе си е равна на липса на извинения.

* * *

Четирите основни добродетели са пътна карта към простата истина на Вселената. Помнете какво казва Лао Дзъ петстотин години преди раждането на Христос: "Тези четири добродетели не са външни догми, а част от изначалната ви природа". Да почитате всичко живо, да живеете с естествена искреност, да бъдете любезни и в услуга на другите означава да сте като енергийното поле, от което произхождате.

 .