29 декември 2014

"Среща с духовното" с 1 милион показвания


Скъпи приятели,

Днес, 29.12.2014 година, блогът "Среща с духовното" достигна 1 милион показвания.

Започнах да го водя като на шега преди почти шест години.

Първият пост беше "Безусловната любов" - на 25 януари 2009 год.

Към момента в блога има 191 публикации и всички те съдържат ключовата дума ЛЮБОВ.

Следващи ключови думи (по брой използване) са духовност (113) щастие (113) пробуждане (100) радост (75) осъзнаване (68) покой (66) светлина (65) и т.н.

Това дава доста точна представа за съдържанието на блога.

Ще продължавам да пиша в "Среща с духовното" с радост - колкото време е отредил Той.

Намасте!


 . 

02 декември 2014

12 закона на Кармата




















Какво е Карма? 

Карма е санскритската дума за „действие”. Тя е еквивалент на третия закон на Нютон, който гласи че „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие”. Когато мислим, говорим или действаме, ние предизвикваме сила, която реагира съответно. Тази ответна сила може да бъде променяна и дори прекратена, въпреки че повечето хора, надали биха могли да го сторят.

Законът за причината и следствието не е наказание, той се използва с цел образование или обучение.

Човек не може да избегне последствията от своите действия, но той ще пострада от тях само тогава, когато моментът наистина назрее. Непознаването на законите не е извинение, независимо от това дали те са създадени от хора или са Универсални.

Ето какво трябва да знаете за кармичните закони, за да престанете да се страхувате и да плувате в световете на кармата и преражданията като в свои води.

1. Великият Закон

- „Каквото посееш, такова ще пожънеш!” Този закон е познат още като „Законът за Причината и Следствието“;
- Каквото изпращаме към Вселената, такова ще получим като отговор;
- Ако искаме да получим Щастие, Мир, Любов, Приятелство… то тогава ние би трябвало да Бъдем Щастливи, Миролюбиви, Любвеобилни, Истински Приятели.

2. Законът за Създаването

- Животът не се Случва от само себе си, той изисква нашето участие;
- Ние сме едно цяло с Вселената, както отвътре, така и отвън;
- Всичко, което ни заобикаля, е в тясна връзка с вътрешното ни състояние;
- Бъдете себе си, обградете се с това, което искате да присъства в живота ви.

3. Закон за Смирението

- Това, което отказвате да приемете, ще продължи да ви съпътства;
- Ако това, което виждаме в околните е ВРАГ, или човек, притежаващ главно негативни черти, то тогава няма как да преминем към по-високо ниво на съществуване.

4.  Закон за Израстването

- Където и да отидеш, пак ще си ти;
- Ако искаме да израснем духовно, то промяната трябва да дойде от нас и в нас, а не в хората, местата и нещата в обкръжаващата ни среда;
- Единствената даденост в живота сме самите ние и имаме власт единствено над себе си;
- Когато променим нашето вътрешно Аз, тогава и животът ни ще се промени.

5. Закон за Отговорността

- Когато нещо не е наред в живота ми, нещо не е наред в мен;
- Ние отразяваме това, което ни заобикаля и това, което ни заобикаля отразява нас. Това е Универсална Истина;
- Трябва да поемаме отговорност за нещата, случващи се в живота ни.

6. Закон за Свързването

- Дори и ако нещо, което трябва да предприемем, да изглежда без значение, важно е да го извършим, защото всичко във Вселената е свързано помежду си;
- Всяка крачка води до следваща и така нататък, и така нататък;
- Някой трябва да свърши първият етап от дадена работа, за да може да се стигне до последния;
- Нито първата, нито последната стъпка са от изключително значение, и двете са нужни, за да се изпълни задачата;
- Минало-Настояще-Бъдеще са едно Цяло.

7. Закон за Фокусирането

- Не можете да мислите за две неща по едно и също време;
- Когато се фокусирате върху Духовни ценности, става невъзможно да изпитвате алчност и гняв.

8. Закон за Даването и Гостоприемството

- Ако вярвате в нещо, че е истина, то по някое време в живота си ще трябва да докажете, че това наистина е така;
- Тук е мястото, където да изкажем това, което сме научили от житейската ни  практика.

9. Закон за Тук и Сега

- Гледайки назад, за да изследваме какво е било, ни пречи да бъдем изцяло ТУК И СЕГА;
- Стари мисли, стари модели на поведение, стари мечти... 
- Ни пречат да имаме нови изживявания.

10. Закон за Промяната

- Историята се повтаря, докато не научим нужните уроци, за да променим своя път.

11. Закон за Търпението и Отплатата

- Всички награди, изискват първоначален труд;
- Награди с трайно значение изискват търпение и упорит труд;
- Истинската радост идва, когато правим това, което се очаква от нас  и очакваме наградата, когато й дойде времето.

12. Закон за Значимостта и Вдъхновението

- Получаваш това, което си дал;
- Истинската стойност на едно нещо е пряк резултат от енергията и намерението, които са вложени в него;
- Всеки личен принос е принос към Цялото;
- Липсата на бляскав принос не оказва влияние върху цялото, нито го отслабва;
- Действия, извършени с Любов, дават живот и вдъхновяват Цялото.

Когато птицата е жива.. Тя яде мравки.
Когато птицата е мъртва.. Мравки ядат птицата.
Времето и Обстоятелствата могат да се променят по всяко време.
Не подценявай, не наранявай никого в живота.
Днес може да си силен. Но помни.
Времето е по-силно от теб!



Източник: http://www.social-consciousness.com/2013/09/12-little-known-laws-of-karma-that-will-change-your-life.html


П. П. 2022 г.: "Карма" е понятие в източната философия, свързано с прераждането. Според Християнството прераждане не съществува.


 . 

27 ноември 2014

Съдба и свободна воля

по произведения на Шри Чинмой

Съдбата е резултат от миналото. Свободната воля е резултат от настоящето. Когато погледнем назад, ние чувстваме удара на съдбата. Когато погледнем напред, ние виждаме танца на златната, енергизираща свободна воля.

Физическото съзнание, или телесното съзнание, е ограничено. Когато живеем в тялото, ние изпитваме съдбата. Душата е вечно свободна. Когато живеем в душата, ние изпитваме свободната воля. От нас зависи дали ще живеем в телесното съзнание или в съзнанието на душата.

В мига, в който душата влезе в тялото и ние видим светлината на деня, невежеството се опитва да ни обгърне и съдбата започва своята игра. Но светлината не е обвързана със съдбата. Светлината е въплъщение на свободната воля. За своята злополучна съдба ние проклинаме дедите си, приятелите, съседите, себе си и накрая Бог. Но като проклинаме другите, като проклинаме себе си, ние не можем да решим проблемите си. Ние можем да ги решим само ако знаем как да живеем живот на стремеж.

Дадена ни е достатъчна възможност да използваме свободната си воля.  Ние сме тези, които трябва да използват възможността, за да бъдат напълно, изцяло, безрезервно свободни. Много често търсачите ми казват: “О, аз имам много незадоволително минало.” Аз им отговарям: “Защо държите на миналото? Миналото е прах. Но ако се стремите, никой не може да ви отнеме настоящето, никой не може да ви отнеме бъдещето. Вашето бъдеще наистина може да бъде златно.”

Нашата свободна воля е дете на безкрайната Божия Воля и в същото време е неделима част от безкрайната Божия Воля. Ние трябва само да й позволим да пробие стената на невежеството и да ни направи едно цяло с Космическата Воля. Съдбата е врата, която ни води към провала на миналото. Свободната воля е нашето приемане на бъдещето, което иска да ни преобрази, да ни формира, да ни напътства и да ни освободи от страха, съмнението, невежеството и смъртта.

Не подчинявай волята си
на своята печална съдба!
Подчини волята си
само на Божието вселюбящо,
всеопазващо, всепросветляващо
и всеизпълващо Сърце.

Едно и също ли са съдбата и кармата?

Съществуват три вида карма: санчита карма, прарабда карма и агами карма. Санчита карма е натрупване на действия от предишни животи и от този живот, чиито резултати още не са дали плод. В прарабда карма ние започваме да събираме плодовете на част от натрупаната карма. Ако кармата е лоша, ние страдаме. Ако е добра карма, ние й се радваме. Накрая идва агами карма. Когато човек е напълно освободен от цялото невежество, страдание и несъвършенство, когато е осъзнал Бог и живее само в името на Бог, тогава той се наслаждава на Свободната Воля на Всевишния. Това е агами карма.

Повечето от нас са изложени на санчита карма, натрупаната карма, която започва да действа като прарабда карма. Няма свобода, няма свободна воля, всичко около нас е съдба. Тя е като кръвожаден лъв, нападащ от миналото. Но когато имаме агами карма, този кръвожаден лъв се превръща в ревящ лъв, който надава рев за божествената Победа, божественото осъществяване тук на земята.

Наистина ли жънем всичко, което посеем - с всяка мисъл, с всяко действие?

Каквото посеем, това ще пожънем. Това е вярно. Но в същото време, ако се молите на Бог, ако медитирате на Бог, тогава Божието Състрадание може да неутрализира злите сили, които идват от вашите лоши мисли. Ако докоснете огън, той естествено ще изгори пръстите ви. Същевременно ще има една защитна сила, която ще ви пречи да докосвате огъня.

Ако едно дете отиде и удари друго дете, то знае, че другото ще отвърне на удара. Какво ще направи то тогава? Веднага ще отиде при баща си. Бащата е по-силен и защитава детето си. В случая Бащата е Всевишният. Ако общувате с невежеството и след това невежеството иска да ви погълне, а вие изтичате при Бащата преди то да успее да ви погълне, Бащата ще ви покаже Своето върховно Състрадание и ще ви спаси от невежеството.  Всичко зависи от това колко Състрадание сте способни да приемете от Всевишния.

В кой момент Божието Състрадание отхвърля закона на карма?

Божието Състрадание винаги отхвърля закона на карма. В противен случай никое човешко същество на земята нямаше да оцелее и за един ден. От друга страна, от най-висша духовна гледна точка, вие трябва да знаете, че законът на карма не означава сурово наказание. Това е необходимо изживяване за търсача. Това е единственият начин да бъде ускорен неговият напредък. Следователно, законът на карма сам по себе си е друга форма на Божието Състрадание. Можете да го наречете благославяща Любов под прикритие.

Какво е съдбата,
ако не ограничена реалност?
Търсачът на истината трябва винаги да се стреми
към безграничната Реалност,
безкрайния и безсмъртен Всевишен.

Предопределено ли е всяко събитие в живота ни или има само обща насоченост?

Най-важните събития в живота ни са предопределени, но не и какво ще ядете на закуска. От друга страна, дори да ви е предопределено да умрете утре, но следвате духовния живот и Бог вижда, че имате истински стремеж, то вие може да не умрете. Вместо това, ако такава е Божията Воля, може просто да получите главоболие. Съдбата може да бъде променена от Божията Воля.

От най-висша гледна точка, единственото предопределено нещо е, че вие непременно ще осъзнаете Бог. Невежеството може да ви попречи да осъзнаете Бог днес, но е невъзможно да останете неосъзнати през цялата Вечност. Нека използваме думата “предопределено” само в добрия смисъл. Ако предстои да се случи някаква беда, тогава вие можете да използвате силата на волята си, силата на стремежа си, за да промените съдбата си. Съдбата може да бъде променена от непреклонната воля.

Каква е ролята на човешката свободна воля?

Свободната воля е съзнанието-светлина на нашата душа. Ние можем да използваме светлината на душата за проява на Бог, а можем и изобщо да не я използваме.  Ако не я използваме, тогава агресивната част на витала, летаргията на физическото тяло или съмнението на ума се намесват и ни превземат. Бог прави всичко чрез душата, която е негов пряк представител. Бог е слънцето, а душата е като лампа. Тази лампа въплъщава и представя слънцето тук на земята. Но обикновено ние не оставаме в светлината на душата и не се възползваме пълноценно от нея, така че нашата свободна воля се превръща в приятелство с летаргията, приятелство със съмняващия се ум, единство с несигурността на сърцето. Нашата свободна воля или решава, че тялото, виталът и умът имат достатъчно светлина, за да ни водят, или ни казва, че сме безпомощни без водачеството на нашия Господ Всевишен.

Как можем да прилагаме повече нашата свободна воля?

Като обикновени човешки същества, ние имаме твърде ограничена свободна воля. Но ако станем искрени търсачи, тогава в крайна сметка ще бъдем преизпълнени с непоколебима воля. Сега сме като крава, вързана за стълб. Има точка, отвъд която не можем да минем, но в определени граници имаме свободна воля.  Колкото по-високо или по-дълбоко достигаме в медитацията си, толкова повече нарастват възможностите ни.

Когато можем да се вслушаме в повелите на душата, или когато можем да изведем на преден план душата, за да просветли тя нашия витал, ум и физическо тяло, тогава нашата воля става безгранична. В такъв момент нашата индивидуална воля се обединява с Универсалната Воля в нас. Когато Универсалната Воля стане наша воля, тогава свободата ни е безгранична. Макар точно сега да притежаваме свободна воля в много малка степен, тази свободна воля може да се увеличи безкрайно.

Къде е твоята свободна воля,
ако живееш в своя
обвързващ ум?
Къде е твоето робство,
ако живееш в своето
всеобхватно сърце?

Волята на моята душа еднаква ли е с Божията Воля?

Да, Божията Воля и волята на душата са едно и също. Но ние трябва да познаваме разликата между волята на душата ни и подтиците на нашия взискателен витал. Понякога ние възприемаме жаждата за удоволствия на взискателния витал като воля на душата.  Ако се потопим дълбоко навътре, ние непременно ще узнаем истинската воля на душата си, а тази воля и Божията са неделими. Когато тази воля е семето, което покълва и се превръща в стрък, ние я наричаме воля на душата.  Когато тя израства като огромно банияново дърво, наричаме я Божия Воля. Тази Воля накрая се проявява във и чрез душата, сърцето, ума, витала и тялото.

Винаги ли са противоположни човешката воля и Божията Воля?

Това донякъде е вярно. Човекът може несъзнателно да се противопостави на Божията Воля, но може да й се противопостави и съзнателно. Понякога съвестта ни казва каква е Божията Воля, но ние не й обръщаме внимание. Смятаме, че ако слушаме повелите на съвестта си, тогава егото ни няма да бъде удовлетворено. Естествено, тогава ние се изправяме срещу Божията Воля. От друга страна, много пъти става така, че не заставаме диаметрално срещу Божията Воля, но не знаем каква е тя. Тогава ние не се противопоставяме съзнателно на Божията Воля. Не можем да твърдим, че в такъв момент нашата воля застава срещу Божията Воля.

Трябва обаче да знаем, че ако съзнателно или несъзнателно не изпълняваме Божията Воля, ние навлизаме в невежеството и отлагаме напредъка си. Детето може да не знае какво може да му стори огънят. Но ако докосне огъня, той ще го изгори. Аз зная, че огънят ще ме изгори. Но макар да го зная, аз докосвам огъня и се изгарям. Резултатът от несъзнателното и съзнателното противопоставяне е един и същ. Но ако някой го прави несъзнателно, тогава той е безпомощен. В този случай Божията Милост се спуска по-скоро, отколкото в другия.

Ако някой знае последствията от своите действия, но въпреки това извърши нещо лошо, тогава Божията Милост няма да се спусне незабавно. Този човек трябва отново да се устреми най-искрено и предано да притегли Божията Милост от Висините.  

Как може да има нещо извън Волята на Всевишния?

Вярно, волята на Всевишния е във всичко. Но ние трябва да знаем каква е Неговата окончателна Воля и каква част от тази Воля ние приемаме като своя собствена. Той ни е дал известна ограничена свобода, както бащата дава на детето си петаче и гледа какво ще направи то с него. Ако детето го използва за нещо добро, бащата ще му даде повече – двойно, после тройно.

Бог ни е дал ограничена свобода, за да провери дали наистина искаме да постъпваме правилно. Трябва да бъдем много внимателни. Неговата Воля е в нас, така че когато Той ни дава петаче, ние ще можем да го употребим както трябва. Но тъй като развиваме собственото си его, индивидуалност и личност, ние се опитваме да използваме петачето по свой начин, вместо да се потопим дълбоко навътре и да разберем защо Той ни е дал парите. Когато Той ни даде нещо, ние незабавно искаме да го прахосаме. Но ако го използваме по Неговия собствен начин, тогава Той ни дава все повече.

Бог ни е дал свобода, за да изпитваме радост. Ако Той ни каже: “Аз ти дадох един долар. Сега трябва да го използваш за тази или онази цел, само за това ти го давам”, тогава ние не се радваме. Имаме чувството, че ни принуждават. Но когато Той каже: “Дадох ти нещо. Сега го използвай, както желаеш”, ние злоупотребяваме с него. Ако сме мъдри, ще знаем, че щом го използваме по Неговия начин, тогава Той ще ни даде много повече.

От една страна Той ни дава, а от друга ни изпитва. Същевременно Той ни вдъхновява вътрешно да постъпим правилно. Но тъй като искаме да запазим своята индивидуалност и личност, ние се опитваме да използваме даденото по свой начин. Ние прилагаме собствената си твърде ограничена воля. Какво може да стори горкият Бог? Ако предложим волята си на Неговата Воля, само тогава ние сме спасени, само тогава сме удовлетворени.

Всеки път,
когато ведро се предам
на Божията Воля,
аз виждам право пред себе си
свободна и светла магистрала,
водеща към Дома
на моя Възлюбен Всевишен.


Източник:  https://bg.srichinmoy.org/ 


 . 

17 ноември 2014

Блаженство


от "Разговори с Шри Рамана Махарши"

Преданоотдаден: Как да получа Блаженство?

Шри Рамана Махарши: Блаженството не е нещо, което получаваш. От друга страна, ти винаги си Блаженство. Това желание е родено от чувството за непълнота. За кого е това чувство за непълнота? Изследвай.

В дълбок сън ти бе изпълнен с блаженство. Сега не си. Какво се вмъква между това Блаженство и сегашната му липса? Това е егото. Потърси неговия източник и открий, че си Блаженство

Няма нищо ново за придобиване. От друга страна, ти трябва да се отървеш от невежеството си, което те кара да си мислиш, че си друго освен Блаженство. За кого е това невежество? То е за егото. Проследи егото до източника му. Тогава егото изчезва и остава Блаженството. То е вечно.

Ти си Това, тук и сега...

Това е главният способ за разсейването на всички съмнения. Съмненията се появяват в ума. Умът е породен от егото. Егото израства от Себето. Открий източника на егото и Себето е разкрито. Само То остава.

Вселената е единствено проявеното Себе. Тя не е различна от Себето.

Разговор 106
= = =

Този пост се базира на книгата "Разговори с Шри Рамана Махарши". Вляво виждате корицата на американското издание. Тя включва цитат на известния американски духовен учител Кен Уилбър: "Разговори е живият глас на най-големия мъдрец на 20-то столетие".













© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

11 ноември 2014

Седем разлики между Религия и Духовност


Религия е да вярваш в опитността на някой друг.

Духовност е да имаш своя собствена опитност.

Дийпак Чопра


Много хора погрешно разбират Духовността като Религия или като някакво тайнствено, свръхестествено явление. Някои дори мислят за нея като за секта, но това се дължи на липсата на знания и техния страх да не бъдат манипулирани.

Ако подминем това и се опитаме да изследваме и разберем какво всъщност е Духовност, ще стигнем до разбирането, че тя не е нищо мистериозно или свръхестествено, нито по някакъв начин е свързана с каквато и да било секта.

Тези седем разлики между Религия и Духовност ще ви помогнат да разберете какво всъщност представлява Духовността.

1. Религията ви кара да се прекланяте - Духовността ви прави свободни

Религията ви кара да следвате една идеология и да се подчинявате на определени правила, в противен случай ще бъдете наказани. Духовността ви позволява да следвате Сърцето си и да постъпвате така, както чувствате, че е правилно. Тя ви позволява да бъдете това, което наистина сте, без да се прекланяте пред нещо, което не резонира дълбоко във вас. Вие решавате какво да почитате и какво да обявите за Божествено.

2. Религията ви учи да се страхувате - Духовността ви показва как да бъдете смели

Религията ви казва от какво да се страхувате и ви посочва последиците от вашите грешни действия. Духовността ви осведомява за последствията, но не иска да се фокусирате върху страха. Тя ви показва как да се изправите, въпреки страха, как да продължите да правите това, което смятате за правилно, независимо от последствията. Тя ви учи как да действате с любов, а не със страх, как да контролирате и подтискате страха.

3. Религията ви посочва истината - Духовността ви оставя да я откриете сами

Религията ви казва в какво да вярвате и кое е правилно. Духовността ви позволява да откриете сами истината, да стигнете до нея по свой собствен уникален начин. Тя ви позволява да се свържете с вашия Висш Аз и да видите със собствения си разум истината. Тя ви позволява да повярвате във вашата собствената истина, да достигнете до нея със Сърцето си.

4. Религията се разграничава от останалите религии - Духовноста обединява

В нашия свят има много Религии и всички те проповядват, че тяхната вяра е истинската вяра. Духовността вижда истината във всяка от тях и ги обединява, защото Истината е една и съща за всички нас, независимо от нашите различия и уникалност. Тя се фокусира върху качеството на Божественото послание, което Религиите разпространяват, а не върху различията във вярата и ритуалите.

5. Религията ви прави зависими - Духовността ви прави независими

Само ако посещавате религиозни ритуали, сте възприеман като религиозен човек, някой, който е достоен за щастие. Духовността ви показва, че не е нужно да зависите от каквото и да било, за да бъде щастлив. Щастието се намира дълбоко в нас и само ние сме отговорни за неговото достигане. Божественото е вътре в нас и затова сме винаги достойни за него.

6. Религията използва наказание - Духовността използва карма

Религията заплашва, че ако не спазваме определени правила, ще бъдем наказани. Духовността ни дава да разберем, че всяко действие има своята ответна реакция и да осъзнавам, че наказанието идва като следствие от наши действия в миналото. Тя се позовава на основните Вселенски закони, които действат, независимо дали вярваме в тях или не.

7. Религията ви кара да вървите по чужд път - Духовността ви позволява да създадете свой собствен

В основата на всяка Религия лежи историята за един Бог или Богове (Кришна, Буда, Христос), тяхното пътуване към Просветлението, Истината, Спасението и от вас се очаква да следвате техните стъпки. Духовността ви позволява да извървите свой собствен път към Просветлението, да откриете Истината и Спасението по свой собствен начин, като следвате Сърцето си, защото Истината е винаги една и съща без значение как ще стигнем до нея.


Всяка Религия е произлязла от Духовност, от пътуване, чрез което един човек е достигнал до Бог. Подробностите за това пътуване не са важни, те просто са помогнали на този човек да открие Истината. Посланието, което споделя тази Истината е това, което е важно, Божественият код на човешкото Сърце, който пулсира във всеки от нас. Ето защо всяка Религия съдържа в себе си истина, която е част от Голямата Истина.

Източникhttp://expandedconsciousness.com/2014/10/15/7-differences-between-religion-and-spirituality/

Вижте също: Религия и духовност


 . 

22 август 2014

Пред стената


по Рон Смодермон, "Просветление"

Правене на "нещо" Ви довежда пред стената, 
неправене на "нищо" Ви пренася отвъд.

Искам да направя няколко забележки относно ситуацията, в която се намирате, когато сте направили всичко, което знаете, за да бъдете просветлен, и все пак сте в състояние на затъмнение или тежест (enlightment от английски означава просветление и олекотяване - бел. моя). Аз наричам това състояние "пред стената". Вие сте пред стената само когато сте поели отговорността за цялото свое преживяване на живота. Бъдете внимателен при четенето на тези редове, за да сте сигурен, че наистина се намирате пред стената, т.е. че сте поели отговорността за цялото свое преживяване. Ако след като сте размислили известно време сте установили, че действително сте в състояние на отговорност за цялото си преживяване, бих желал да знаете какво ще Ви пренесе от другата страна на стената, където е преживяването на удовлетворение и майсторство в живота. Нищо няма да Ви пренесе отвъд стената. Това е валидно в две отношения. Първо, нищо, което бихте могли да направите, не би Ви пренесло някога отвъд тази стена. Начинът, по който сте се озовали пред стената е, че сте "направили" всичко, което е могло да бъде направено. Така по дефиниция Вие не можете да направите нищо повече. Второ, само Нищо (Контекстът) ще Ви пренесе отвъд стената. Това значи, че преминаването през стената е чудо. Дори е чудо, че "другата страна" на стената изобщо съществува. Сега искам да знаете кога ще се случи: когато се случи. Ще бъде като земетресение или гръмотевица. Вие не можете да "направите" да се случи. После искам да знаете колко време ще трае, когато се случи: николко време. Просто ще бъдете от другата страна. Няма да си спомняте за преминаването, защото то не се извършва във времето. То става извън времето, както всяко преживяване и както всички чудеса.

Тъй като чудото се извършва само когато наистина сте пред стената, Вашата задача е да стоите пред нея. Това място не е по вкуса на разсъдъка (mind - бел. моя). Той ще прави всичко възможно, за да избяга оттам. Затова Вие трябва да бъдете по-голям от своя разсъдък и да останете в преживяването на отговорност за живота си. Ако дори и малка част от преживяването Ви остане извън отговорността, Вие нямате шанс да преминете през стената към удовлетвореност и просветление.

Когато се извърши чудото, Вие ще откриете, че не оставате от другата страна на стената. Ще прескачате назад-напред. Ще имате множество удобни случаи да създадете отново своето състояние на отговорност, което е единствената пътека към просветлението. Когато сте пак пред стената, Вашето преживяване за нея ще бъде променено. Няма повече да изпитвате отчаяние. Ще бъдете от другата страна по отношение на това да сте от тази страна, т.е. ще бъдете просветлен относно повторното си "замрачение". Ще прекарате доста голяма част от живота си в преминаване натам и обратно.

Когато накрая действително трайно се установите на просветлената страна, ще има още една промяна в преживяването Ви. Ще бъдете не само отговорен и просветлен, но ще притежавате и майсторство. С него в живота Ви ще се появи способността за творчество. Преди майсторството Вие можете да създавате само съществуващото. След майсторството ще можете да избирате каквото пожелаете и да го извиквате за живот. Това значи, че ще можете да осъществявате всеки избран от Вас контекст и да предизвиквате неговото изчезване от света. Тогава ще познаете Себе си като причината на всички контексти. Вие винаги сте бил причината на контекстите, но сега вече ще го преживявате. След някое преживяване Вие ще бъдете в състояние да погледнете назад в "миналото" и да видите и преживеете своя Аз като източника на всичко, дори когато сте бил сигурен в обратното. В настоящето може би ще творите контексти като благополучие, здраве, удовлетворение, възпитание, призвание, грип, родител, дете, общуване и т.н. Ако например станете контекст за благополучие, Вие ще внасяте качеството благополучие във всяка ситуация или система от отношения. До този момент от живота вероятно сте откривали себе си като контекста на много качества, но Ви е убягвало откриването на себе си като Контекста, създал тези контексти. Ако изобщо сте го забелязвали, сигурно сте бил някак учуден, че въплъщавате качеството на всеки един контекст, който сте откривали, че сте.

За малко искам да се върна към онзи стадий от Вашето развитие в посока към трайно просветление, когато сте пред стената. До този момент Вие сте направили всичко възможно, за да станете отговорен за своето преживяване на живота, но просто липсва отплата - просветлението не идва и това е. На обикновен език тази точка от развитието към майсторство се нарича "скука". В преживяването Ви на живота доминират качествата умора и летаргия. Хората намират за извънредно трудно да понасят скуката и да създават преживяването, че са отговорни за нея. Обикновено става така, че Вие предизвиквате някаква драма в живота си: напускате някого, правите скандал, зарязвате работата си, харчите повече пари, отколкото имате или правите нещо друго, за което знаете, че е безполезно. Става съвсем ясно, че не сте господар на живота си, но вече поне не е скучно. Това, което Ви казвам е, че скуката е последната фаза, която трябва да преодолеете, преди по чудотворен начин да преминете отвъд стената. Ако избягвате скуката, Вие никога няма да успеете да минете през стената.

Повечето от нас преживяват скуката в контекст на работа или отношение. Вие знаете какво правите, когато изпитвате скука в работата или отношенията си. Или започвате разправия, или напускате. Обаче и двете изискват оправдание и Вие се ангажирате в един процес, продиктуван (детерминиран) от съдържанието, чиято цел е да оправдае Вашето напускане или кавга. Ако сте в състояние бързо и сигурно да изкарвате хората неправи, няма да Ви трябва много време да съберете оправданията си. След като сте извършили и оправдали каквото и да е, Вие ще имате история, която ще разправяте на другите, когато стане дума за Вашето напускане или кавга. Повтарям, че това е процес, детерминиран от съдържанието. Съдържанието са вашите разсъдъчни модели на поведение. Вие сте си отишли, не участвате повече и отказвате да бъдете отговорен. Не присъствате като причина за контекстите и Вашето съдържание (разсъдък) Ви командва. Ако сте буден и възприемате всичко това като щуротия, ще се чувствате много объркан. Когато приключите този определен от съдържанието процес, Вие все още ще бъдете изправен пред проблема да трансформирате живота си в процес, определен от Контекста. С други думи задачата Ви ще бъде да се върнете и отново да застанете пред стената. Когато го направите, винаги точно преди да минете през нея към майсторско владеене на живота, ще се появява скука.


Вижте от същия автор: Кой съм аз? | Тайната е в даването | Гласът | Какво движи света | Майстор, който се упражнява или...


 . 

20 август 2014

Шри Рамана Махарши - мисли




































Когато силно страхуващите се от смъртта търсят убежище в нозете на Върховния Господ, не знаещ нито раждане, нито смърт, тяхното его и привързаности умират; и те, сега безсмъртни, не мислят повече за смъртта.
Реалността в четиридесет стиха
- - -
Светът е направен от пет вида сетивни възприятия и нищо друго. Тези възприятия са чувствани като обекти от петте сетива. Понеже чрез сетивата, единствено умът възприема света, какво друго е светът освен ума?
Реалността в четиридесет стиха
- - -

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

14 юли 2014

Четирите етапа по пътя към Просветлението *


Невежество

Пробуждане

Натрупване

Просветление


1. Невежество

Това е първият етап, стъпилият "здраво на земята" човек на картинката вляво. Светът изглежда ОК.

2. Пробуждане

От четене или от общуване с духовни учители, човек започва да се "пробужда" от невежеството. Този етап е загатнат във филма "Матрицата".

3. Натрупване
Още много четене, общуване с мъдреци и ето, че Истината за Реалността започва да проблясва...

Тук можете да прочетете статията Пред стената.

4. Просветление

Този, четвърти етап по Пътя не е показан на горната картинка. Той е отвъд сетивата и ума ни.

ТОЙ ПРОСТО Е.

* Забележка:

Предлагам да напишем тази статия заедно.

Писането в Блог дава едно голямо предимство, в сравнение с писането и издаването на книга. С времето можеш да променяш мнението си, да редактираш, добавяш и доразвиваш идеите си.

Случайно попаднах на горната картинка в Интернет и от нея ми хрумна идеята за Четирите етапа по пътя към Просветлението. Разбира се, на нея са показани само първите три етапа.

За този наш съвместен проект ще използвам и възможностите на Фейсбук.

И така, започваме. Очаквам вашите идеи и предложения.


 . 

07 юли 2014

Щастие


По Шри Рамана Махарши

Всички същества винаги желаят щастие, щастие, непомрачено дори от частица скръб. В същото време, всеки обича най-много себе си. Единствената причина за любовта е щастието. Така това щастие трябва да се намира в самия човек. Също така, това щастие е изпитвано всекидневно по време на дълбок сън - когато няма ум. За да постигне това естествено щастие, човек трябва да познава себе си.

Себеизследването “Кой съм аз?” е най-важното средство по пътя към тази цел.

Щастието е природата на Себето (Висш Аз, Атман). Те не са различни. Единственото налично щастие е щастието на Себето. Това е истината. В обектите от света няма щастие. Поради нашето невежество, ние си представяме, че извличаме щастието от тях.

Ако, както човек обикновено си мисли, щастието му се дължи на външни причини, разумно е да се заключи, че неговото щастие трябва да нараства с увеличаването на притежанията и да избледнява в пропорция с тяхното намаляване. Следователно, ако той е лишен от притежания, неговото щастие трябва да е равно на нула. Но, вместо да е нещастен, той е много щастлив. Всички желаят здрав сън. Заключението е, че щастието е вродено и не се дължи на външни причини. Човек трябва да осъзнае своето Себе, за да достигне съкровищницата на неподправено щастие.

Аз седях на пода и лежах на земята без постеля. Това е свобода. Меките легла са окови. Те са затвор за мен. Те не ми позволяват да сядам където и както поискам. Не са ли те окови?

Човек трябва да е свободен да прави, каквото пожелае и не бива да бъде обслужван от други. “Не-желание” е най-голямото блаженство. То може да се постигне само чрез опит.

Дори един император не може да се мери (по щастие) с човек без желания.

-  -  -


© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

05 юли 2014

Статии за Шри Рамана Махарши


Кратка биография

Шри Рамана Махарши е роден на 30 декември 1879 г. в село Тиручули, югоизточна Индия, в набожно браминско семейство. Баща му, адвокат по професия, умира, когато Венкатараман (рожденото име на Рамана) е на 12 г. Бъдещият мъдрец учи в мисионерско училище, където научава и малко английски...
Себеизследването

Себеизследването е първото произведение на Шри Рамана Махарши. То е съставено по записани разговори с поклонници около 1901 година, когато е бил 22 годишен младеж. Вече е бил Джнани (Мъдрец), в съвършена реализация на Себето, в сияйното блаженство на Божественото Знание...

Кой съм аз?

Не съм грубото тяло, не съм петте органи на сетивата, не съм петте органи на движението, не съм петте жизнени дъха, не съм дори и умът, който мисли, не съм също и незнанието (на дълбокия сън).
Ако не съм нито едно от тези, тогава “Кой съм аз?”...

Щастие

Всички същества винаги желаят щастие, щастие, непомрачено дори от частица скръб. В същото време, всеки обича най-много себе си. Причината за любовта е само щастието. Така това щастие трябва да се намира в самия човек. Също така, това щастие е изпитвано всекидневно по време на дълбок сън - когато няма ум...

Покой

Това, което е, е покой.
Всичко, което трябва да правим, е да пазим тишина.
Покоят е нашата истинска природа. Ние я затъмняваме. Това, което се иска от нас, е да престанем да я затъмняваме...
Например, в една зала (стая) има пространство. Ние не създаваме пространството наново...

Уединение

Ученик: Необходимо ли е уединение за джнани?
Учител: Уединението е в ума на човек. Той може да е в най-оживената част на света и да поддържа покой на ума. Такъв човек е в уединение. Друг може да стои в гората, но все още да е неспособен да контролира ума си. За него не може да се каже, че е в уединение...

Пътят към освобождението

Ученик: Защо пътят към освобождението трябва да се преподава различно за всеки?
Учител: Във Ведите са посочени няколко пътя, в съответствие с различната степен на развитие на стремящите се...

Блаженството не е нещо, което получаваш. От друга страна, ти винаги си Блаженство. Това желание е родено от чувството за непълнота. За кого е това чувство за непълнота? Изследвай...
Будност, съновидение и сън

Няма друга разлика между съновидението и състоянието на будност, освен че сънят е кратък, а будността - продължителна. И двете са продукт на ума. Нашето реално състояние се нарича турия; то е отвъд състоянията на будност, съновидение и сън...


Реалността в четиридесет стиха

Реалността в четиридесет стиха и Реалността в четиридесет стиха: Приложение са произведенията, обясняващи по най-изчерпателен начин учението на Шри Рамана Махарши...

Реалността в четиридесет стиха и Реалността в четиридесет стиха: Приложение са произведенията, обясняващи по най-изчерпателен начин учението на Шри Рамана Махарши...
Пет стиха за Себето
Tова са последните стихове, композирани от Бхагаван. Те били написани по настояване на Сури Нагамма, поклонник, който е автор на книгата "Писма от Шри Раманашрамам"...
Мисли
Цялото нещастие се дължи на егото. От него идват всички беди. Ако отхвърлиш егото, като го игнорираш, ще бъдеш свободен...

Евангелието на Махарши

Съдържание с линкове към 14-те глави





Скъпоценности от Бхагаван

Книгата "Скъпоценности от Бхагаван" е съставена от един от учениците на Бхагаван Шри Рамана Махарши. В нея са включени основните идеи от неговото Учение...







Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

04 юли 2014

Покой


по Шри Рамана Махарши.


Това, което е, е покой.


Всичко, което трябва да правим,
е да пазим тишина.


Покоят е нашата истинска природа. Ние я затъмняваме. Това, което се иска от нас, е да престанем да я затъмняваме.

Например, в една зала (стая) има пространство. Ние не създаваме пространството наново. Запълваме това място с всевъзможни предмети. Ако искаме пространство, всичко, което трябва да направим, е да отстраним тези предмети. Тогава получаваме пространство.

По подобен начин, ако отстраним от ума всички безсмислици, ще се прояви покоят. Това, което пречи на покоя трябва да бъде отстранено.

Покоят е единствената Реалност.


© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

03 юли 2014

Санторини


Санторини (на гръцки: Σαντορίνη) е малка група острови на Гърция в Егейско море. Понякога така се нарича най-големият остров в групата - Тира (на старогръцки: Тера).

Архипелагът е с вулканичен произход, известен преди всичко с катастрофалното вулканично изригване, станало там през 1400 г. пр.н.е. Преди това изригване бреговата линия на Санторини е била почти правилна окръжност, получена в резултат на вулканичните изригвания, довели до образуването на острова. При изригването вулканът експлодира с такава мощ, че централната част на Санторини литва във въздуха. На нейно място се образува огромен кратер (по-точно калдера), който се запълнил с морска вода. Учените преценяват, че изригването взривило планина с височина 1300 м. Във въздуха били вдигнати 100 куб. км. скали. Следи от чудовищната експлозия са открити в Египет и по цялото източно крайбрежие на Средиземно море. И днес на малкия остров Неа Камени, който се намира в калдерата, има активен вулканичен кратер.

Историците смятат, че изригването на вулкана е причината за изчезването на критско-минойската цивилизация - остров Крит се намира само на 100 км на юг от Санторини, и вероятно е бил опустошен от образувалата се при експлозията огромна вълна. Счита се, че това е една от възможните основи на мита за Атлантида.

Сега Санторини е прекрасен туристически център, който привлича туристи от всички дестинации. Като курорт започва да се развива от 1960-1970 г. На острова се преплитат битовия гръцки стил и модерния лукс. Осеян е със скъпи и по-евтини хотели, таверни, барове, дискотеки, красиви плажове и е заобиколен от кристално чиста вода. 

Фира (или Тира) е главният град; прието е залезът да се гледа в Иа. Най-широките плажове са на Камари и Периса. Известните Червен плаж, Бял плаж, Черен плаж и Плаж на влюбените (Lover's beach) са близо до Акротири. Има и множество селца - Пиргос, Мегалохори и др. (Уикипедия).

Навлизаме в калдерата (центъра на островната група) с кораб.


Поглед от най-високата точка на главния остров.


Иа - най-живописната част на Санторини.


Царството на художниците.


Калдерата от различни гледни точки:






Още снимки от Санторини можете да видите тук...

 . 
 .