13 декември 2012

Как да разберем дали напредваме духовно


по Маршал Говиндан

Как да разберем дали напредваме духовно?

Това е важен въпрос, който всеки ученик си задава в един или друг момент. Отговорът не е лесен, тъй като духовният път е криволичещ, а и духът няма форма, поради което е трудно да бъде измерен. Затова, преди да дефинираме напредъка, нека първо да уточним какво разбираме под "духовен".

В Йога говорим за човешката дилема "егоизъм", за отъждествяването с тялото и ума. Ние говорим за пет тела: физическо (Annamaya kosha, в буквален превод - тяло-храна), витално (Pranamaya kosha, което оживява физическото тяло и е център на емоциите), ментално (Manamaya kosha, включващо подсъзнанието, паметта, петте сетива, познавателните умения), интелектуално (Vijnanamaya kosha, включващо нашите способности да разсъждаваме)  и духовно (Anandamaya kosha, буквално - тяло-наслада или душа, която е Чистото Осъзнаване, Свидетелят).

Обикновено, поради егото човек си мисли и действа като вярва, че "аз" съм тялото, или "аз" съм моите емоции, или "аз" съм моите спомени или идеи. Например, човек казва: "аз" съм измръзнал; или "аз" съм гладен, или "аз" съм женен, и т.н; "аз" съм Джейн еди коя си, или "аз" съм републиканец. И въпреки това месец по-късно човек може да се отъждествява с противоположностите на тези неща: "аз" съм прегрял; "аз" съм доволен; "аз" съм разведен; "аз" имам ново законно име Джейн Смит, и "аз" си смених партията, и сега съм демократ. Очевидно, ние не можем да сме тези противоположности, ние можем да бъдем само онова, което е … винаги. Все пак, силата на егото е толкова голяма, че ние непрекъснато забравяме кои сме наистина: Чисто Битие и Съзнание.

Ето защо "духовен прогрес" трябва да включва нарастващо отъждествяване с Anandamaya kosha или с духовното тяло, и от друга страна нарастващо освобождаване от фалшивото отъждествяване с физическото, емоционалното, менталното и интелектуалното тяло или измерение на съществуване.

Това е прогресивно пречистване от егоизма, чиито изяви включват: желание, гняв, алчност, гордост, пристрастеност и злоба. В началото, и то за продължителен период, това пречистване включва полагането на усилия, за да се уважават етичните, морални и религиозни предписания, например, не-навреждане, не-крадене, липса на похот. Тези усилия дават възможност на човек постепенно да намери вътрешното си равновесие, изградено върху основите на любовта, удовлетвореността и приемането. Използвайки съвременна аналогия, егото ни кара да седим твърде близо до телевизора на живота си. И затова житейската драма ни поглъща така, че забравяме кои сме всъщност. Като се пречистваме от похот, алчност, гняв, на нас ни се удава да отстъпим назад, по-далече от телевизионния екран, достатъчно далече, за да започнем да виждаме, че не сме телевизионната програма, с всичките й драми в живота ни; ние сме неин наблюдател, или Свидетел. Това, което остава да направим, е чрез духовни практики, като медитация, да застанем още по-назад и постепенно да развием по-висша перспектива за себе си.

Накрая, както ще видим по-нататък в тази статия, щом се овладее състоянието на Себеосъзнаване, то започва да слиза и в интелектуалното, менталното, виталното и физическото тяло, като ги трансформира. Нашето духовно развитие не е нужно да бъде „над и извън” този свят. Както ще видим, то може да включва интегрирано развитие на всичките пет нива на Битието.

Първоначално обаче, ние напредваме духовно до степента, до която се отъждествяваме с тази част от нас, която е Чисто Съзнание, или Свидетелят. Това е известно като Себеосъзнаване и се проявява на следните няколко етапа:

1. Придобиване на спокойствие. Спокойствието не означава липса на мисли, а означава да бъдем осъзнати за тях. Следователно, като навлизаме в това първоначално ниво, постепенно изместваме навика да реагираме по обичаен начин, например, вместо с гняв или с тревога - със спокойно присъствие. Нечистотата на менталната заблуда, позната като мая, постепенно отслабва, като култивираме спокойствие. Всички практики от Йога, включително асаните, дишането, мантрите, медитацията и бхакти, ни помагат на този етап да намалим възбудата и ненужната активност (раджас) и да отслабим инертността, колебанието и мързела (тамас) чрез тихо, спокойно равновесие (саттва). Това внася присъствие, внася живост/съществуване (сат). Като практикуваме непривързаност, ние започваме да се освобождаваме от нашата нужда да бъдем погълнати от преживяванията.

2. Развитието на Свидетеля или Чит, Чистото Съзнание. Ние придобиваме нова перспектива, но запазваме част от нашата будност, за да наблюдаваме отстрани. Свидетелят не прави и не мисли нищо. Той просто гледа как случващите се действия, мисли, емоции или усещания идват и си отиват. Част от съзнанието ни участва в действията, част от него стои пасивно на заден план. Навлизаме в това ниво чрез усилието да бъдем Осъзнат Свидетел за относително кратки периоди или от началото до края на едно действие. Това е възможно, особено докато правим рутинни действия, които не изискват силно съсредоточаване или които сме усвоили добре. Впоследствие тази практика може да се прилага дори при дейности, които са предизвикателство за нас, които изживяваме за първи път, например, когато имаме премеждие или провал. Тази перспектива на Свидетел става все по-лесно постижима и интегрирана в ежедневните ни занимания.

3. "Аз не съм Извършителят". Когато развием нашето съзнание на Свидетел, ние повече не чувстваме, че правим нещо, защото вече не се отъждествяваме с телесните и ментални действия. По-скоро чувстваме, че сме само наблюдатели и че нашето тяло и ум са само инструменти. Част от нашето съзнание е заета с извършването на действията, били те ходене, говорене, работа, хранене и т.н., но сега част от нашето съзнание стои настрана. Това съзнание не прави нищо. То остава в пасивно състояние на внимание без да прави преценки. Човек се чувства като инструмент и като че ли Божественото извършва всичко. Човек усеща, че няма никакъв „извършител”. И въпреки това всичко бива извършено. Той се наслаждава на играта от събития, на техния синхрон и последователност. Той оценява все повече и повече как действията, думите и мислите водят до последици - карма и как този закон може да бъде приложен, за да донесе по-скоро щастие, отколкото страдание на хората. С това ново разширено Себеусещане, човек чувства, че нуждите на другите са и негови лични. Той изразява любовта си към останалите, като им помага да открият щастието.

4. "Аз съм Това, което Съм" (I am That I am [Изход 3:14]). В дълбока медитация придобиваме осъзнатост за това, какво е Осъзнаването. Съзнанието само по себе си става обект. Чувстваме, че "Аз съм във всичко" и „Всичко е в мен”. По-късно постепенно Себеосъзнаването започва да прониква и в нашите ежедневни дейности в будно състояние. Осъзнаването на Бог идва, когато се задълбочи това ниво. Светци и мистици от всички духовни традиции се опитват да опишат това изживяване, но думите им не успяват да го пресъздадат. Всъщност, колкото някой се опитва да го описва, толкова се отдалечава от него, защото описвайки го или дори мислейки за него - това го свежда до сбор от идеи. Тъй като "То" преминава през всички имена и форми, прониква всичко и е безкрайно и вечно, всичко друго бледнее по значимост. Именно затова тишината е предпочитаното средство за напътствие от страна на тези, които наистина "Го" познават. Свами Рама Тиртха, първият Йоги, който пренася Йога в Америка в края на 19 век, казва убедително: "Дефинираният Бог е ограничен Бог. Всичко онова, за което иде реч, не може нито да бъде изказано, нито да се изсвири".

Изброените нива не се минават по права линия. Ние се движим на зигзаг между тях, заради нестабилната природа на ума и на обичайните ни навици (самскари), заради карма, мая и действието на гуните. Но най-общо това е посоката на нашето движение, ако прогресираме духовно. Нашето отъждествяване с тялото, емоциите и менталната динамика отслабват и биват заместени от отъждествяване с Това, което е отвъд имена и форми, което е Себето, което е Чисто Съзнание и което в края на краищата е Божествено.

Съвременни възгледи и разбирания за Бога

Нашата представа за Бог или за Върховното Същество също ще премине през няколко етапа, които вървят паралелно с гореспоменатите нива на духовно израстване. Поучително е да анализираме начина, по който мислим за Бог или с какво точно Го идентифицираме - от нещо, което е "там горе" до нещо, което е "вътре в мен". Това развитие се проявява, като вървим напред по духовната пътека. Като правим това, избягваме риска да заседнем на едно и също ниво. Теолозите са категоризирали седем религиозни концепции за Бог. Всяка религия или дори всяка културно обособена група смята, че нейната концепция за Бог е единствено правилна. Очевидно е, че концепцията за Бог на един човек е ограничена до рамките на неговото образование, разбиране на естеството на нещата, личен опит, въображение, желания и страхове. Състоянието на въпросния човек се проектира върху концепцията му за Бог. Следните нива илюстрират това:

1-во ниво: Бог е Съюзник. Аз съм физическото тяло.

Вярата във върховната сила се появява, когато човек осъзнае страха си, а най-големият страх е страхът от смъртта. Примитивният човек е търсел начин да преодолее страховете си, като отдавал природните явления и бедствия на свръхестествени източници. За да успокои своите страхове, примитивният човек правел жертвоприношения, като се надявал, че това ще усмири бесните духове, които са отговорни за гръмотевиците, наводненията, сушите, войните, болестите и смъртта. Свръхестествените същества, според това дали са злонамерени или доброжелателни, могат да бъдат врагове или съюзници в ранните политеистични религии. Вярващите търсели защита от богове и богини, които да ги предпазят от злото, от зли сили и от последващото ги страдание. Свръхестествените сили могат да бъдат своенравни, дори отмъстителни. Животът бил кратък, скотски и оцеляването било основната цел, така че защитата била необходима преди всичко. На това ниво хората се идентифицирали на първо място с техните физически тела, а оцеляването било първостепенно. Ако аз съм само физическо тяло, то злото е това, което застрашава моето оцеляване. Добро е това, което дава безопасност, храна и подслон. Печатът на невежеството за истинската идентичност на човек и вследствие - егоизмът, са дълбоко вкоренени във физическото тяло.

2-ро ниво: Бог е Всемогъщ. Аз съм умът и личността.

Когато обществото станало стабилно, оцеляването вече не било първична цел, хората започнали да изработват закони и да управляват своето социално поведение. Те приписвали властта на техните закони на един "Всемогъщ" Бог. Тук Бог е източник на всичката власт и сила. Тези, които добиват сила, са я получили от самия Бог. Вождовете станали крале, съдиите станали духовници. Но силата опиянява, защото колкото повече сила притежаваш, толкова повече копнееш за нея. Индивидът, сега освободен от целта да оцелее, започнал да се идентифицира с ума и виталните желания. Егото, навикът да се идентифицираш с тялото и ума, обхваща вече почти неограничен обсег от възможности, тъй като желанията се разширяват. Човек се състезава с другите. Става себелюбив. Чрез силата той се стреми да доминира над останалите, да осъществи докрай своите амбиции. Човек прави това, въпреки че в същото време се опитва да спазва законите, дадени от Бог и се страхува от наказание, ако ги престъпи.

3-то ниво: Бог е Тишина: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог". Аз съм Свидетел.

Много индивиди достигат това ниво, когато по една или друга причина откриват вътрешно същество, което е отвъд действията на тялото, сетивата и ума. Това може да е спонтанно духовно преживяване, в което човек се възвисява; може да е резултат от практикуването на редовна медитативна техника; може да се прояви като резултат от интензивно физическо преживяване, което е съпроводено с болка, или вследствие на силна концентрация, в която човек се откъсва от обикновеното си ментално състояние. Като резултат, той започва да осъзнава, че предишните му разбирания за Бог са били просто концепции; т.е., човек започва да разбира, че той е създал Бог, който да му служи, да служи на страховете и желанията му. Но на ниво 3 човек открива покоя и така – Бог е Покой, Тишина. Човек разбира истината от Псалмите: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог" (Псалми 46:10). Човек разбира, че само чрез развиване на вътрешната перспектива на истинското Себе - Съзнанието на Свидетеля, той може да преодолее смущенията на външния свят. В умиротворяването на ума той открива Чистото Съзнание. То е като светлината в стаята, която досега е била пренебрегната, тъй като човек е бил разсеян от това, което светлината отразява - съдържанието на стаята. В началото има напрежение между вътрешния и външния живот на човека, което може да се отрази в отхвърляне на последния. С развитието на това ниво, човек се стреми да развие спокойна, медитативна осъзнатост във всички моменти на живота си. Той не отхвърля света. По думите на Иисус, той е в света, но не е от него.

4-то ниво: Бог е Мъдър. Аз слушам, аз знам.

Преминал отвъд първичните проблеми на страха и желанието и постигнал вътрешен мир, човек осъзнава, че Бог го обича, че той му прощава, че го разбира. Затова, Той е мъдър. Бог е всезнаещ и като се вслушвам в Бог, аз също знам. Аз го чувам, когато съм спокоен, възприемчив и позволявам на интуицията да говори. Започвам да се идентифицирам с този, който знае, не защото съм научил нещо в училище, а защото просто знам. Разбирам все повече и повече, спонтанно, когато и да се фокусирам върху това, което искам да узная. Нещата стават ясни. Виждам същинската истина зад всичко и мъдростта идва в мен. Мога да различавам трайните от нетрайните неща, кое носи радост и кое носи страдание, кой съм аз всъщност, Вечна Душа, Чисто Съзнание. Човек вече не се занимава с това да следва правилата и да избягва болката, особено във „външния” хаотичен свят, както на предните нива. Той се обръща към трансценденталния обичащ Бог с пълна увереност и грижливо пази Това в сърцето си. Той се чувства обичан, пречистен и воден интуитивно от Господ. В края на това ниво той се чувства напълно невинен, освободен от всички понятия за правилно и грешно, вина и гордост. Той се идентифицира с другите, обича ги и им помага да намерят щастието.

5-то ниво: Бог е моят Съ-Творец. Аз съ-творявам.

На това ниво на духовно развитие човек осъзнава, че има силата и отговорността да създава живота си. Той отива отвъд нормалното състояние на "сънуване с отворени очи" до състоянието на ясновидство. Става ясновидец. Човек остава верен на мечтите си, за които знае, че са в една и съща посока с неговия път на мъдрост и Себеосъзнаване. Бог вече не е далечен, човек усеща себе си като "съ-творец" на Бог. Господ дарява щедро. Господ вдъхновява. Когато човек възнамери нещо да се случи, Вселената се подрежда така, че да го подкрепи в постигането на целта. Може да се наложи човек здраво да поработи за осъще-ствяването й, но той чувства, че не е извършителят, а е само инструмент. Човек е търпелив за резултата, вярвайки, че Вселената ще се погрижи за това. Той пребивава в сегашния момент и нещата се случват, докато той прави каквото е необходимо. Човек се слива все повече с волята на Бог, като пречиства нуждите и предпочитанията на егото. Какъвто и да е резултатът, човекът се чувства благословен.

6-то ниво: Бог е Чудо. Аз съм сияещо Себе-осъзнаване.

Като съ-творец на Бог, човек започва да вижда света като чудо на сътворението, а нашите животи са площадка за игра. Чудесата изобилстват. Бог е "винаги нова радост", по думите на Йогананда, така че всеки миг е красив, както и всяка случка. Човек вижда Господ като нещо, което е отвъд всяка причинност, неповлиян от творението, Бог е Светлината на Съзнанието. Човек разбира, че неговият същински Аз е същият: сияещо Себе-осъзнаване. Светлината е метафора на Съзнанието, но също така и мистично изживяване в дълбините на душата. Бог е отвъд времето, отвъд пространството, неограничен от нищо. На това ниво милостта на Бог носи много чудни проявления. Човек открива святост в обикновените неща. Той вижда с очите на мистика - Присъствието на Бог навсякъде. Милостта, за разлика от карма, не се заслужава и не зависи от това, дали действията ни са добри или лоши; тя е отговорът на Бог на нашия повик да се слеем с Онова, което е отвъд имена и форми, да се откажем от дуалността на харесването и нехаресването, притежаването и губенето, успеха и провала, славата и срама. Човек разпознава, че играта на егото с всички негови желания е огромен капан и той се предава на Бог не само ментално, но съзнателно. Той търси освобождение от игрите на егото. Той бива погълнат от онова, което е отвъд движението на мисълта, от светлината на Съзнанието.

7-мо ниво: Бог е Абсолютно Съществуване-Съзнание-Блаженство. „Аз съм.”

Избягал от дуалността на ума, човек достига недуалистичното състояние на Сат-Чит-Ананда, или абсолютното Съществуване-Съзнание-Блаженство. Това състояние е безусловно, затова то не зависи от нищо. Това просто е, и човек разбира, че „Аз съм Това”. Той не става нищо особено, не изпитва нищо особено. Понеже специалността означава да се отличаваш, а в това ниво човек се намира отвъд двойките от противоположности и осъзнава единството си с всичко. На това ниво, което теолозите биха класифицирали като монизъм, има само Едно. В теизма (религията) съществуват душата и Бог и те са отделни. От гледна точка на монизма, има само Едно. Това Едно е безкрайно, непроменящо се, вечно, отвъд описанието, източник на всичко. Човек получава достъп до Това, когато в най-дълбоките състояния на медитация умът притихва, но съзнанието се разширява. Когато Моисей попитал Бог "Кой си ти", след като Господ го заговорил през горящия храст, Бог отговорил "Аз съм Това, Което Съм". Това изразява еднакво крайните обективни и субективни състояния на съществуването, „Аз” е субектът, а „Това” е обектът. Не става дума за празнота. Това е източникът на всичко, Това е самата върховна интелигентност. Да бъдеш тук и сега става единственият начин! Да бъдеш, не да правиш, става твоята движеща сила и твоята цел. Да бъдеш присъстващ, като драматичните обстоятелства са без значение - това носи Съзнание, а Съзнанието - Блаженство: "Сат-Чит-Ананда". И повече не можеш да отговаряш на въпроса "Кой си ти?", освен с един единствен отговор "Аз съм". Всеки друг отговор изглежда като случай на объркана идентичност, игра на егото. Предишните обичайни склонности, предпочитания и антипатии избледняват на заден план и ръководи единствено чувството "Аз съм". Повече няма "друго". Това осъзнаване, известно като Самадхи в Йога, идва по време на дълбоки медитативни изживявания, след много години. То може да бъде неуловимо, защото обикновено човек се отъждествява със спомените, тялото и ума. Но чрез периодично завръщане в това състояние, петната на невежеството, егоизма, заблудата и кармата постепенно избледняват в сияещото просветление на Себе-реализацията.

Трансформация

Светци от всички духовни традиции, които достигат това състояние откриват, че то е толкова изпълващо, че желанието да останеш на този свят постепенно избледнява, заедно с всички други желания. Тялото с всичките му нужди продължава да бъде разсейващо и затова дори напреднали светци, които са достигнали седмото състояние, се отделят от този свят без съжаление, и отлитат или към рая или в търсене на освобождение от цикъла на раждане и смърт.

Въпреки това в Китай, Тибет и Индия съществуват древни традиции на духовни адепти, които са прозрели, че това духовно развитие не свършва в духовния план на съществуване, както е описано в седемте нива по-горе. Осъзнавайки, че Бог е Тук, тяхното отдаване на Бог отива отвъд самото отдаване на душите им на Бог, в духовното измерение. Отдавайки своя интелект, своето желание да знаят, те стават мъдреци, извори на най-дълбоко познание по всеки въпрос, към който насочат умовете си. Такова познание не е дошло по обичайния път, чрез обучение или емпирично проучване, а е добито чрез интуитивно сливане с обекта на интерес. Това проницателно познание, изразяващо абсолютната истина, често не поддаваща се на изразяване, е известно като самадхи - продукт на върховна интелигентност в дълбоки състояния на съсредоточаване и когнитивно поглъщане.

Отдавайки се още повече, на нивото на ума, такива адепти са ставали "Сиддхи" или хора, които могат да проявяват своите латентни сили като ясновидство, пророчество и телепатия. Отдавайки себе си на витално ниво, маха Сиддха или великите Сиддхи и съвършени адепти проявяват още по-велики сили, като левитация, материализация на предмети или дематериализация на самите себе си, власт над природата, овладяване на събитията. Отдавайки се на физическо ниво, дори клетките им се отказват от собствената си ограничена програма за репродукция и стават интимно свързани с волята на съзнанието на адепта. Тялото става неуязвимо, безсмъртно, неподчинено на законите на природата. Такова прогресивно отдаване на Бог изразява не стремеж за освобождаване от този свят на страдание, а стремеж да позволят на Бог да се проявява чрез тях във всички планове на съществуването, във всичките пет тела - духовно, интелектуално, ментално, витално и физическо. Невиждайки повече разделение между материя и дух, а само дух, който е изцяло Божествен, тези Сиддхи са водачите на човешката еволюция. За тях да осъзнаеш Бог в болно тяло не е съвършенство. Те са изпълнили повелята на Иисус към неговите ученици: "И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец." [Матей 5:48].


 . 

03 декември 2012

Квантовата Реалност


Физици - Нобелови лауреати са доказали извън всяко съмнение, че физическият свят представлява огромен океан от енергия, която пулсира с честота милисекунди между Проявеното и Непроявеното отново и отново.

Нищо не е твърдо и неподвижно. Такъв е светът на Квантовата физика.

Те са доказали, че мислите ни са тези, които създават и поддържат "обектите", които виждаме, от поле от непрестанно течаща и променяща се енергия.

И така, защо, например, виждаме човек, вместо пулсираща енергия?

Помислете си за филмова лента.

Филмът е съставен от снимки, сменящи се 24 пъти в секунда. Всеки кадър е отделен от следващия с пауза. Въпреки това, поради скоростта, с която един кадър замества друг, те създават илюзията за непрекъснато движеща се картина.

Помислете си за старите телевизори.

TV тръбата изстрелва с голяма скорост електрони, които удрят екрана по определен начин, създавайки илюзията за форми и движение.

Какво представляват всички обекти? Имаме пет физически сетива (зрение, слух, допир, мирис и вкус). Всяко от тях е със специфичен спектър на възприемане (например, кучето чува различен обхват звуци от човека; змията вижда различен спектър на светлината и т.н.).

С други думи, сетивата възприемат океана енергия от определена, ограничена гледна точка и от това си създават образи. Картината не е нито пълна, нито точна. Това е просто една интерпретация.

Всички наши интерпретации се основават единствено на "вътрешна представа" за реалността, а не на реалната истина. Нашата "представа" е резултат на колективния натрупан опит и на личната ни житейска опитност.

Нашите мисли са свързани с тази невидима енергия и те определят какви форми приема тази енергия. Умът ни буквално заменя реалната действителност с един измислен физически свят.

Огледайте се наоколо.

Всичко, което виждате във физическия свят е започнало като идея, идея, която се е появила и оформила, била е споделена и изразена и накрая се е материализирала във физически обекти.

Ние буквално се превръщаме в това, за което най-често мислим.

Нашият живот се формира в най-голяма степен от представите и вярванията ни.

Светът е като огледало, отразяващо във физически план това, което мислим за него ... докато не го променим.

Квантовата физика ни показва, че светът не е твърдо и неизменно нещо, както ни изглежда. Той по-скоро прилича на флуид, квантов бульон, постоянно променящ формата си в зависимост от нашите индивидуални и колективни мисли.

Това, което смятаме за реално, е илюзия, почти като магически фокус.

За щастие, сега ние започваме да разбулваме илюзията и най-важното, започваме да разбираме как да я променим.

От какво е направено човешкото тяло?

То се състои от девет системи: кръвоносна, храносмилателна, ендокринна, мускулна, нервна, репродуктивна, дихателна, костна и отделителна. От какво са направени те? От тъкани и органи. От какво са направени тъканите и органите? От клетки. От какво са направени клетките? От молекули. От какво са направени молекулите? От атоми. От какво са направени атомите? От субатомни частици. От какво са направени субатомните частици? От Енергия!

Ние сме същества от чиста енергия-светлина в най-красива и интелигентна конфигурация. Енергия, която се променя непрекъснато под повърхността и ние можем да я контролираме с могъщия си ум.

Ние сме Звездни човешки Същества.

Ако погледнем тялото си под мощен електронен микроскоп и проведем други изследвания върху себе си, ще установим, че сме съставени от клъстери от постоянно променяща се енергия във формата на електрони, протони, неутрони, фотони и т.н..

Така е и с всичко друго около нас. Квантовата физика твърди, че самият акт на наблюдаване на един обект го кара да бъде там, където е и да изглежда по начина, по който изглежда.

Обектът не съществува независимо от наблюдателя! Така че, наблюдавайки, насочвайки вниманието си към нещо, ние буквално създаваме това нещо.

Това е научно доказано.

Светът на всеки човек се състои от Дух, Ум и Тяло.

Всяко от тези три понятия има функционалност, която е уникална за него и не се споделя от останалите. Това, което виждаме с очите си и опознаваме с телата си е физическият свят, който ще наречем Тяло. Тялото е ефект, създаден от определена причина. Тази причина е Умът.

Тялото не може да създава. То може само да усеща и да бъде усещано... това е неговата уникална функция.

Умът не може да усеща, преживява... той може само да създава и интерпретира. Той се нуждае от свят на относителността (физически свят, Тяло), за да почувства себе си.

Духът е Всичко, Което Е, това, което дава Живот на Ума и Тялото.

Тялото не притежава силата да сътворява, въпреки че създава илюзията, че го прави. Тази илюзия е причина за много страдание и неудовлетвореност. Тялото е просто следствие и няма силата да причинява последствия или да твори.

Ключова в цялата тази информация е възможността да се научим да виждаме Вселената по нов, различен начин, така че да можем да създаваме в живота си всичко, което наистина пожелаем.



 . 

26 ноември 2012

Снимки от Истанбул - дворецът Долмабахче

Долмабахче е най-красивият дворец в Истанбул. Построен на три нива с пищност и лукс, с безброй зали, позлатени тавани, приказни килими и ценни картини по стените.

Поглед към двореца от Босфора.


Входа на двореца с Часовниковата кула.


Една от портите на двореца.


Вход към залите.


Порта към малко пристанище на Босфора.


Един от чудесните шадравани.


Още снимки от двореца Долмабахче можете да видите тук...


 . 

14 ноември 2012

Снимки от Истанбул - пазари

Най-известните покрити пазари на Истанбул са "Капалъ чарши" и "Египетски пазар" (Пазарът на подправките).
































































































Още снимки от пазарите на Истанбул можете да видите тук...



 . 

13 ноември 2012

Котките на Истанбул


"Живял съм с няколко дзен наставници - и всички до един бяха котки", споделя в една от книгите си Екхарт Толе.

Това твърдение лесно може да се провери по улиците на 17-милионния Истанбул.

Тук котките са спокойни, чисти, нахранени, не се страхуват от бясното движение и хората, можете да ги повикате и помилвате.

Капалъ чарши е може би най-шумното и многолюдно място в този мегаполис. Това не пречи на нашия приятел да спи дълбоко.


Ето един дзен учител :)


Замечтан поглед към Босфора...



На стъпалата към Храма Света София


Този банкомат май не се използва често...


Котките са спокойни, защото и кучетата са спокойни...


Още снимки на котки от Истанбул можете да видите тук...



 . 

01 октомври 2012

Четирите етапа в живота


В свои книги и лекции американският писател Уейн Дайър споменава за четири етапа в живота на човека, като ги свързва с четири архетипа: атлет, войн, общественик (държавник) и духовен учител. Той твърди, че е срещал това разделение в книга на швейцарския психолог Карл Юнг, но не открих подобна следа в Гугъл.

Тази идея ми се видя интересна и реших да я споделя тук, придружена от кратки коментари.

Ето основните характеристики на тези четири етапа-архетипа:

1. Етап на атлета
Този период в живота ни започва от юношеството. Много ни занимава външния ни вид, начина, по който тялото ни изглежда, как се обличаме. Можем да останем в продължение на часове пред огледалото. Легендата за Нарцис описва това състояние.
Обичаме да се състезаваме, но победата не е "въпрос на живот и смърт". Както казва основателят на съвременните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен: "Най-същественото в Олимпийските игри е не да спечелиш, а да участваш, тъй като същественото в живота е не да победиш, а добре да се бориш”.
На тази възраст търсим нашата половинка в живота, изживяваме първите душевни трепети и първите разочарования.

2. Етап на война
През този период от живота ни вече имаме семейство, за което трябва да се грижим, имаме професия, в която трябва да напредваме.
Егото ни е укрепнало и е взело юздите в ръцете си. Пак според Д-р Дайър, егото може да се охарактеризира с шест "вярвания":
1. Аз съм това, което правя (моята професия); 2. Аз съм това, което имам (моите притежания); 3. Аз съм това, което другите мислят за мен (моята репутация); 4. Аз съм отделен от другите; 5. Аз съм отделен от това, което липсва в живота ми; 6. Аз съм отделен от Бога.
Ето задачите пред война: в професията - напредване с лакти. "Бизнесът е война!". В притежанията - мантрата е "Още!". По-голямо жилище, по-мощна кола... Естествено, всичко това трябва да става при възможно най-добра репутация ("какво ще кажат хората..."). Мисълта за отделеност от другите ни превръща в завършени егоисти, а "оскъдъчното" мислене непрестанно насочва вниманието ни върху това, което "липсва". Картината се допълва с поговорката "Бог високо, цар далеко".

3. Етап на общественика
Тук Д-р Дайър използва думата Statesman, което означава политик, опитен държавник. Тъй като у нас "политик" се превърна в мръсна дума, използвам Общественик. Накратко казано, това е преломният период, в който от получаващи се превръщаме в даващи. Докато преди девизът ни е бил "Дай ми, дай ми...", сега той става "Как мога да служа?"
"Давайте, и ще ви се дава... защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва". Лука 6:38 
"Не питайте какво страната ви може да направи за вас - попитайте какво вие можете да направи-те за страната си". Джон Кенеди. 
"Аз съм се посветил на отечеството си..." казва този, чийто лик избрах да олицетворява третия етап.

4. Етап на духовния учител
Това е последният етап от живота. Той настъпва за сравнително малка част от хората. Когато се пробуди за истинската си същност, човек осъзнава, че е нещо повече от тялото си, от притежанията си, дори от ума си. Идва до осъзнаването, че е духовно същество с човешки преживявания, а не човешко същества, които имат духовен опит. Разбира, че "е в този свят, но не от този свят".
Предлагам за пример Учителя Дънов, духовена личност, посветила живота си на учениците и последователите си (не съм дъновист, но не може да се отрече безкористната му служба). Не случайно великият Айнщайн казва: "Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България".

Накрая бих искал да отбележа, че тези етапи не са задължителни. Някои през целия си живот остават "атлети", други "воюват" до последния си дъх. Малко стигат до етапа на даването. А духовните учители се броят на пръсти.

 . 

27 август 2012

Последно сбогом на Нийл Армстронг


Човекът, който преди 43 год. пръв стъпи на Луната 

 „Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...“

През лятото на далечната 1969 год. целият демократичен свят бе прикован пред телевизорите и радиоапаратите, а пресата седмици наред публикуваше на 1-ви страници статии и снимки за епохалното събитие - стъпването на човек на Луната.

Дори в. "Работническо дело" отпечата малко каре долу вдясно (все пак на първа страница) със ситен шрифт и без снимка.

По онова време се появи виц:
- Каква е крайната цел на програмата "Аполо"?
- Да изпробва най-ситния шрифт на в. "Работническо дело".

Естествено, КГБ веднага пусна слуха, че кацане на Луната не е имало, че всичко е заснето в секретен център в американската пустиня. И днес има хора, които вярват в това...

За 10-тата годишнина от стъпването на Луната, в. "Орбита", едно от малкото интересни издания в тия години, най неочаквано публикува статия за 6-те мисии до Луната, десетките километри, пропътувани с управляеми луноходи, снимките, донесения лунен материал и пр. Бях потресен! Машинен инженер с подчертан интерес към техниката, следящ всички научни новости, аз НЕ БЯХ ЧУЛ за тези експедиции!!! Никой в България не беше чул (освен комунистическата върхушка, която ни държеше напълно откъснати от света).

Сега се обръщам към поколението, което не помни "социализЪма" на Живков. Представете си, че има само един вестник, един ТВ канал, една радиостанция и една Партия, която ги ръководи. Няма Интернет, Фейсбук, блогове, десетки ТВ и радиостанции, свобода на словото и печата. И оценете какво имаме сега.

Впрочем, в много страни по света: Северна Корея, Куба, Китай, почти целия ислямски свят, дори и Русия, има цензура.

Моля да бъда разбран правилно. Простил съм на "комунистите" всичко. Но, когато говорим за носталгия по миналото, трябва да познаваме и помним и меда и жилото.

Накрая, нека видим още веднъж тези незабравими кадри.

 


 . 

15 август 2012

Как да бъдете по-щастливи?


10 съвета за щастие по книгата на Екхарт Толе "Единение с живота"


1. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите - стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент - в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие.

2. Изначалната причина на нещастието никога не е една или друга ситуация, а вашите мисли за съответната ситуация. Осъзнайте какви мисли мислите. Отделете ги от ситуацията - тя винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ви ситуацията или факта, ето ви и мислите ви за нея. Вместо да си създавате истории, останете при фактите. Така например, „фалирах" е история. Тя ви ограничава и пречи да предприемете ефективни действия. „В банковата ми сметка са останали само 50 цента" е факт. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила.

3. Вижте дали може да уловите, да забележите гласа в главата ви, може би в самия момент, в който той се оплаква, и го осъзнайте като това, което е: гласът на егото, един обусловен модел, една мисъл. И тогава винаги, когато забелязвате този глас, ще съзнавате, че вие не сте той, а сте този, който го осъзнава. Всъщност вие сте осъзнатостта, която осъзнава гласа. На заден план е съзнаването. На преден план е гласът, мислещият. Като видите, че задният план е основа на предния, ще се освободите от егото, от ненаблюдавания ум.

4. Накъдето и да погледнете, ще видите огромно количество обстоятелства - доказателства за реалността на времето - разваляща се ябълка, лицето ви в огледалото в банята в сравнение с лицето ви на снимката отпреди тридесет години - но никъде няма да видите преки доказателства, никога няма да изживявате самото време като такова. Винаги ще изживявате настоящия момент, или по-скоро това, което се случва в настоящия момент.

5. Защо се раждат тревога, стрес, негативност? Защото сте се отвърнали от настоящия момент. А защо сте се отвърнали? Защото сте сметнали, че има нещо по-важно от него. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно погрешно възприятие, и се ражда свят на страдание.

6. Хората смятат, че щастието им зависи от това, което се случва т.е., че щастието им зависи от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното, най-ефимерното нещо във Вселената. То непрекъснато се изменя. Те гледат на настоящия момент или като на дамгосан от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва, или като на белязан от недостатъчност - защото нещо все още не се е случило, а е трябвало да се случи. Така те пропускат по-дълбокото съвършенство, вътрешно присъщо на самия живот, съвършенство, което винаги е там, намира се отвъд случващото се или неслучващото се, отвъд формите. Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всички възможни форми и недокоснато от времето.

7. Колкото повече споделяно минало има в едно взаимоотношение, толкова по-присъстващи в настоящето трябва да бъдете: в противен случай ще бъдете принудени да изживявате отново и отново миналото.

8. Приравняването с материалното, сетивно възприемано тяло, обречено да остарее, увехне и умре с „аза", винаги - рано или късно - води до страдание. Въздържането от отъждествяване с тялото не означава да го пренебрегвате, презирате или да спрете да се грижите за него. Ако то е силно, красиво и енергично, вие можете да му се радвате и да цените тези му свойства - докато ги има. Можете също така да подобрите състоянието на тялото, като се храните както трябва и като правите упражнения. Но ако не приравнявате тялото с това кой сте, когато красотата увехне, енергичността намалее или тялото изгуби способностите си, това по никакъв начин няма да накърни усещането за стойността ви или идентичността ви. Всъщност с отслабването на тялото вече е по-лесно измерението, непритежаващо форма, светлината на съзнанието, да просветне през изтляващата форма.

9. Човек не става добър, защото се стреми да бъде добър, а когато открива добротата, която е в самия него, и й позволява да излезе на повърхността.

10. Ако покоят е наистина това, което желаете, тогава ще изберете покоя.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

26 юни 2012

18 принципа на Духовния живот


на Шри Шри Рави Шанкар

Основателят на движението "Изкуството да живееш" е както мечтател, така и практик. В зората на новото хилядолетие, той призовава за връщане към вечните ценности, общи за всички религиозни традиции.

Следва съкратен вариант на формулираните от него 18 принципа на Духовния живот.

1. БЪДЕТЕ УВЕРЕНИ В СЕБЕ СИ
Без увереност нищо не може да се постигне. Съмнението е пречка. Освободете се от негативните мисли. Преодолеете ли бариерата на съмненията, ще постигнете бърз напредък.

2. СПРЕТЕ ДА СЪДИТЕ
Сигурно откривате отрицателни качества в себе си, но не е задължително да се осъждате за това. Ако търсите поводи да съдите другите, това ражда ненавист. Около нас има толкова много осъждане и негативизъм, че това намалява осъзнатостта на хората по целия свят.

3. ХВАЛЕТЕ
След като престанете да осъждате себе си и другите, следващата стъпка е да похвалите положителното, което виждате. Когато хвалите себе си или другия, във вас се създава пространство, изпълнено с радост. Самото търсене на похвалата разширява съзнанието.

4. БЪДЕТЕ ИСКРЕНИ
Във всички неща бъдете искрени. Не се заблуждавайте и не се опитвайте да заблудите никого. Духовното търсене без искреност е празно и безполезно. С искреността идват покоят, щастието и радостта.

5. ПОЕМАЙТЕ ОТГОВОРНОСТ
Духовният път не е бягство от отговорност, а поемане на отговорност. Колкото повече отговорност поемате на плещите си в живота, толкова повече израствате по пътя. Хората погрешно смятат, че пътят на духовното е бягство от тежък труд. Напротив, точно по Духовния път трябва да се върви енергично и ефективно.

6. ОСВОБОДЕТЕ СЕ ОТ МИНАЛОТО
Позволете на миналото да си отиде. Гледайте на него като на сън. Ще откриете, че не е необходимо да полагате усилия, за да бъдете в Настоящето. В момента, в който загърбите миналото, вашият ум от само себе си се закотвя в Настоящето.

7. ПРИЕМЕТЕ ТОВА, КОЕТО Е
Осъзнайте, че това, което е, Е. Приемането има два аспекта. Първият е приемането на настоящия момент такъв, какъвто е. Случило се е. Само когато вие приемате това, което е, идва покоят и тогава можете ефективно да промените нещо. Вторият аспект е да се приемат другите хора такива, каквито са.

8. ОСЪЗНАЙТЕ НЕИЗБЕЖНОСТТА НА СМЪРТТА
Всички ние един ден ще умрем. Но дълбоко в нас има нещо, което е безсмъртно и затова не можем изцяло да осъзнаем реалността на смъртта. Когато дойде осъзнаването, че някога ще умрем, бъдещето престава да бъде убежище и оставаме закотвени в Настоящето.

9. ПРИМИРЕТЕ СЕ С НЕПОСТОЯНСТВОТО НА ЖИВОТА
Всичко, което съществува около нас е непостоянно - ситуации, обстоятелства, емоции, хората. Ние си мислим, че ако признаем, че всичко е непостоянно, това ще намали ентусиазма ни и може да доведе до състояние на апатия. Но не е така. Правилното разбиране на непостоянството разпалва духа. Когато духът е разпален, чувствате подем и се раждат ентусиазмът и активността.

10. ДОВЕРЕТЕ СЕ НА ТВОРЕЦА
Доверете се на Всевишния и Безкраен Интелект, който е създал всичко съществуващо - от космическите тела до взаимодействието на гените, атомите и молекулите. Вижте единството на Творението. Осъзнайте, че всичко е живо. Чистото Съзнание е основата на разума, част от който сте вие и всеки друг човек на земята.

11.ОСЪЗНАЙТЕ ЕДИНСТВОТО НА ВСИЧКО
Когато човешкият ум е стресиран и напрегнат, той раздава оценки, съди, харесва, не харесва, поставя рамки. И по този начин се изключва от всичко съществуващо. Но това отделяне е невъзможно. Ако премахнем само една точка от кръга, той вече няма да е кръг. Вижте себе си като част от Цялото.

12. ВАШАТА СЪЩНОСТ Е ЛЮБОВ И ПОКОЙ
Когато осъзнаете единството на Мирозданието, не се налага да полагате усилия, за да обичате другите. Любовта е ваша природа. Любовта е това, което сте. Нищо друго не съществува освен любовта. И осъзнавате, че покоят е вашата природа. "Аз дойдох от покоя, аз съм в покой, аз ще се върна към покоя. Покоят е моят произход и цел. Аз съм покой, аз съм пространство, аз съм любов".

13. ТЪРСЕТЕ БАЛАНСА
Търсете баланса между активност и почивка, между потапянето в света и обръщането към себе си, между говоренето и мълчанието. Ако през целия си живот не пророните дума, не означава непременно, че водите духовен живот. Вие сте надарени с глас. Надарени сте с таланти и способности. Използвайте пълноценно това, което ви е дадено, като добавите медитация и самовглъбяване.

14. БЪДЕТЕ САМООСЪЗНАТИ
Започнете с осъзнаване на чувството за собственото тяло, кожата под дрехите, мускулите и нервите под кожата, костите под тях. Не бъдете безчувствени като животно, което само яде, пие и спи. Наблюдавайте всяко усещане. Осъзнавайки собственото си тяло, вие се приближавате до осъзнаването на Духа, който е различен от тялото.

15. БЪДЕТЕ ЗРЕЛИ И БЕЗПРИСТРАСТНИ
Истинското осъзнаване идва със зрелостта или, може да се каже, с безпристрастието. Зрелостта и безпристрастието идват заедно. Вие не можете да бъдете зрели, ако не сте безпристрастни. Безпристрастието често се разбира погрешно като нещо вяло, скучно. Всъщност, когато сте безпристрастни, вие осъзнато общувате със Себе си. А зрелостта е лишена от трескавост. В нея има достойнство, свобода, разбиране, мистерия.

16. ОТКРИЙТЕ КРАСОТАТА
Открийте и разберете красотата на Творението, красотата във всеки човек, красотата вътре във вас и осъзнайте тази красота като природа на духа. Умът тича след красивото, оценява красотата, но има разлика между разбирането на красотата и желанието да я притежаваш. Само духовното осъзнава истински красотата. Когато забележите красота, знайте, че има дух. Ако някой е красив, то е защото има душа.

17. ПРЕКЛОНЕТЕ СЕ И ПОЧИТАЙТЕ ВСИЧКО В СВЕТА
Оценяването на красотата води до преклонение. Вие се прекланяте пред красотата, обожавате я. Почитайте всичко в света. Почитанието е нещо повече от емоция, то е отношение. То свидетелства за балансирано разбиране на живота. Когато има почитание, умът присъства сто процента в настоящето и идва чувството за святост.

18. ЖИВОТЪТ Е ВЕЧЕН
Последният принцип на духовния живот е осъзнаването, че животът е вечен. Това е в пълно противоречие с принципа на непостоянството, с разбирането, че всичко е тленно. Сега ние казваме, че животът е вечен и нищо не може да се случи с него. Истината винаги е противоречива.

- - -

Накрая предлагам да видим кратко видео от срещата с Шри Шри Рави Шанкар в София през месец юни 2012 г. и уникалният български рекорд с 333 гайди за Книгата на Гинес.




Източник: http://officialsrisri.blogspot.com/2011/01/18-principles-of-spiritual-life-by-h-h.html


 . 

18 юни 2012

Как станах хаджия


През м. април 2012 г. имах щастието да посетя Светите места в Израел и Божи гроб. Както се казва, дай Боже всекиму.

Може би си мислите: "блазе му, има много пари", но ще призная, че стана случайно. За 60-год. ми юбилей някой от роднините ми предложил, вместо подаръци, да съберат пари и да ми купят ваучер за екскурзия в чужбина. Понеже имам доста роднини, които ме обичат, се събра една сериозна сума, към която трябваше да прибавя малко и - оставаше да избера дестинация. Е, тези, които ме познават, не биха се поколебали и за миг коя беше тя - естествено, Божи гроб.

И така, на 20 април отлетяхме с моята половинка (която събра сумата по същия начин) за Израел.

Включихме се в стандартна екскурзия с пет нощувки в 3-звездни хотели. Важното е, че попаднахме на отличен гид - български евреин, който, макар и позабравил българския, успя да ни потопи в атмосферата на Holy Land по един незабравим начин.

Маршрутът включваше общоприетите туристически обекти и, понеже обичам да снимам, съм запечатал видяното в 18 фотоалбума: Тел Авив | Кесария и Акра | Хайфа | Назарет |Изгрев над Гал. езеро | Галилейското езеро | Табха | Капернаум | Ярденит | Мъртво море | Кумран | Витлеем | Йерусалим - общи | Йерусалим - Елеон | Йерусалим - Виа Долор. | Йерусалим - Св. Кръст | Ейн Карем | Лида Палестинска.

В тази статия бих желал да спомена моментите, които ме развълнуваха най-силно.

Витлеем. Сребърна звезда е поставена на мястото, където се е родил Иисус Христос.


Ярденит. Някъде тук, в река Йордан, Йоан Предтеча е кръстил Иисус.


Галилейското езеро. Вълнуващо е да си на мястото, където Иисус е ходил по водата...


Табха. На този бряг на Галилейското езеро Иисус нахранил 5000 души с пет хляба и две риби.


Йерусалим, Гетсиманската градина. Тук Иисус е бил арестуван.


Йерусалим, пред входа на Божи гроб. Без думи.


За да почувства истински силата на тези Свети места, човек трябва да отиде подготвен. Радвам се, че при мен това се случи на 60. Преди заминаването прочетох още веднъж Новия Завет, където са описани местата, които посетихме. На 30, 40 или 50 г. нямаше да мога да изживея видяното в такава дълбочина.

Затова, ако още не сте били в Израел, не съжалявайте. Сигурно сте млади и все още - неготови. Когато се подготвите, Случаят ще ви помогне.

Изпращам ви Любов и Светлина.

Хаджи Атанас Дюлгеров ;-).

 . 

08 юни 2012

Снимки от Израел - Лида Палестинска

Град Лод или Лида Палестинска се намира между Йерусалим и Тел Авив. Тук е гробът на Свети Георги Победоносец.

Площадът пред църквата, в която е гробът.


Иконостасът


Огромен полюлей


Свети Георги убива змея.


С подобна верига е бил окован Светецът.


Гробът на Свети Георги Победоносец.


20  снимки от Лида Палестинска можете да видите тук.



 . 

07 юни 2012

Снимки от Израел - Ейн Карем

Ейн Карем е юдейски град, в близост до Йерусалим. Тук е била лятната къща на Захария, бащата на Йоан Кръстител. И тук Дева Мария посещава своята братовчедка Елисавета (майката на Йоан), по времето, когато двете са бременни. 

Според преданието срещата е станала край тази чешма.


На мястото, където е роден Йоан Кръстител, е изградена православна църква. В двора й има скулптура на двете жени. На стената се вижда описание на събитието (откъс от Евангелие от Лука) на десетки различни езици.


Фреска в църквата показва срещата.


По време на Избиването на младенците Елисавета скрива Йоан зад един камък, който е вграден в църквата.


Огромен стенопис с Майката и Младенеца в близкия католически храм.


А околността е невероятно красива...


30  снимки от Ейн Карем можете да видите тук.



 .