12 март 2012

Сърцето на Розата


Откъс от "Монахът, който продаде своето ферари" на Робин Шарма.

- Нали щеше да ме научиш на някои техники а, Джулиан? - казах аз, надявайки се да науча някои практически начини за прилагане на всички тези мъдри неща, които слушах.

- Има една техника за усъвършенстване на ума, която се издига високо над всички други. Тя е любима на мъдреците от Шивана и те ме научиха на нея с много вяра и доверие. Изпълнявах я само двайсет и един дни и се почувствах по-енергичен, по-ентусиазиран и по-жизнен за пръв път от много години насам. Тази практика е създадена преди повече от четири хиляди години. Нарича се Сърцето на Розата.

- Разказвай.

- За да я изпълняваш, са ти необходими само една свежа роза и усамотено място. Най-добре е сред природата, но ще ти свърши работа и тиха стая. Започни, като насочиш поглед в центъра на розата, в сърцето й. Йоги Раман ми каза, че розата много прилича на живота: по пътя срещаш бодли, но ако имаш вяра и вярваш в мечтите си, накрая ще преодолееш бодлите и ще стигнеш до прекрасния цвят.

Не откъсвай поглед от розата. Наблюдавай цвета, тъканта и формата й.
Вдъхвай аромата й и мисли само за това прекрасно творение пред очите си.
Отначало в съзнанието ти ще навлизат други мисли и ще отклоняват вниманието ти от сърцето на розата. Това е характерно за нетренирания ум. Но не трябва да се тревожиш. Бързо ще настъпи подобрение. Просто ти пак насочвай вниманието си към розата.

Скоро ще усетиш как умът ти укрепва и става дисциплиниран.

- Това ли е всичко? Звучи доста лесно.

- Тук се крие красотата на цялото нещо, Джон - отговори Джулиан. - Само че за да постигнеш резултат, трябва да изпълняваш този ритуал ежедневно. През първите няколко дни ще ти е трудно да правиш това упражнение дори и пет минути. 

Животът на повечето от нас протича в такова безумно темпо, че да останем наистина неподвижни и да запазим мълчание ни се струва нещо чуждо и неудобно. Ако чуят думите ми, повечето хора ще кажат, че нямат време да седнат и да се взират в някакво цвете. Това са същите онези хора, които ще кажат, че нямат време да се порадват на детския смях или да ходят боси в дъжда...

След една-две седмици ще успееш да изпълняваш упражнението в продължение на двадесет минути, без умът ти да се отклонява към други неща. За теб това ще е първи признак, че си възвръщаш господството върху крепостта на твоя ум. Отсега нататък той ще се съсредоточава само върху онова, което ти искаш. Той ще ти бъде прекрасен слуга. Помни - или ти контролираш ума си, или той контролира теб. 

На практика ще забележиш, че се чувстваш много по-спокоен. Постепенно ще се освободиш от навика да се тревожиш, от който страдат повечето хора, и ще усещаш в себе си повече енергия и оптимизъм. Най-важното е, че ще забележиш как животът ти се изпълва с усещане за радост и как възвръщаш способността си да цениш всички тези дарове, които те заобикалят.

Всеки ден, колкото и да си зает и колкото и изпитания да се наложи да посрещнеш, се връщай към сърцето на розата. То е твоят оазис. То е твоето тихо убежище. То е твоят остров на спокойствието. Никога не забравяй, че в мълчанието и неподвижността се крие сила. Неподвижността е първата стъпка към връзката с универсалния източник на интелигентност, която изпълва всяко живо същество.

























 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар