28 юли 2015

Себеизследването

по Шри Рамана Махарши

Себеизследването е първото произведение на Шри Рамана Махарши. То е съставено по записани разговори с поклонници около 1901 година, когато е бил 22 годишен младеж. Вече е бил Джнани (Мъдрец), в съвършена реализация на Себето, в сияйното блаженство на Божественото Знание.

Благослов

Има ли някакъв начин за обожаване на Висшето, което е всичко, освен устойчиво пребивавайки като Него!

Текстът

1. Ученик: Учителю! Кое е средството за постигане на състоянието на вечно блаженство, вечно свободно от страданието?

Учител: Независимо от изявлението на Ведите, че когато има тяло, има и страдание, това състояние е директно преживяване на всички хора; следователно човек трябва да изследва своята истинска природа, която е вечно безтелесна и да остане като нея. Това е средството за постигане на това състояние.

2. Ученик: Какво се има предвид под изказването, че човек трябва да изследва истинската си природа и да я разбере?

Учител: Опитностите “аз отидох; аз дойдох; аз бях; аз направих” идват естествено за всеки. В тези преживявания “аз” съзнанието не се ли явява субект за тези различни действия? Начинът да разбереш истинската си природа е изучаването на действителната природа на това съзнание чрез изследване, оставайки като Себето.

3. Ученик: Как човек да изследва “Кой съм aз?”?

Учител: Действия като “отиване” и “идване” принадлежат единствено на тялото. И така, когато човек казва, “аз дойдох, аз отидох”, това е равнозначно да се каже, че тялото е “Аза”. Но може ли да се каже, че тялото е “Аз” съзнанието, след като тялото не е било преди да се роди, съставено е от пет елемента, несъществуващо е в състоянието на дълбок сън и става труп след смъртта? Moже ли за това тяло, което е инертно като дървен дънер да се каже, че сияе като "Аз-Аз"? Следователно, “аз-съзнанието”, което възниква по отношение на тялото се отнася към самомнението (тарбодхам), егоизма (аханкара), незнанието (авидя), мая, нечистотата (мала) и индивидуалната душа (джива). Може ли да не се изследва това? Не е ли за наше спасение изявлението на всички свещени текстовe, че унищожаването на “самомнението” чрез изследване е освобождение (мукти)? Следователно разглеждайки подобното на труп тяло като действителен труп, дори без да се произнася думата “аз”, човек трябва внимателно да изследва “Сега, какво е това, което се появява като 'аз'?”. След това в Сърцето ще засияе неизразимо озарение (спхурана) като “Аз-Аз”. Или, едновременно с изчезването на многото ограничени мисли, там ще засияе от само себе си единственото неограничено чисто Съзнание. Ако човек остане в покой без да напуска това (състояние), егоизмът или чувството за отделеност под формата “аз съм тялото” ще бъде тотално разрушено и накрая последната мисъл, т.е. аз-формата (ахам спхурана), също ще угасне, както огънят изгаря камфорa. Великите мъдреци и свещените текстове декларират, че това е единственото освобождение.

4. Ученик: Когато се изследва корена на “самомнението”, който е под формата на “аз”, възникват безброй всякакви различни мисли и нито една отделна “аз” мисъл.

Учител: Независимо дали именителният падеж, който е първия падеж, се появява или не, изреченията, в които другите падежи възникват, имат за база първия падеж. По същия начин, всички мисли, които възникват в Сърцето, имат за своя база егоизма, който е първата ментална форма - “аз”, или разпознаването на формата ”аз съм тялото”. Следователно появяването на егоизма е причината и източникът за възникването на всички други мисли. Затова ако самомнението, като форма на егоизма, който е корена на илюзорното дърво на самсара (ограничението, състоящо се в превъплъщението), е унищожено, всички други мисли ще загинат напълно като изкоренено дърво. Каквато и мисъл да израсне като препятствие в садханата (духовната дисциплина) на човек, на ума не трябва да се позволява да се въвлича в нейна посока, а трябва да бъде оставен да почива в Себето, което е Атман; трябва да се остане като свидетел на каквото и да се случва, възприемайки отношението: “Каквито и странни неща да се случват, нека се случват; нека видим!”. Това трябва да бъде практиката. С други думи, човек не трябва да се идентифицира с проявленията и никога не трябва да напуска Себето. Това е истинското средство на унищожаването на ума (манонаса), чиято природа е да вижда тялото като аз, и който е причината за всички гореспоменати пречки. Този метод, който лесно унищожава егоизма, заслужава да се нарече преданост (бхакти), медитация (дхяна), еднонасоченост (йога) и знание (джнана). Понеже Бог, който е с природата на Себето, сияейки като “Аз”, пребивава в Сърцето, понеже свещените текстове декларират, че самата мисъл е окова, най-добрата практика е да останеш в покой, като никога не забравяш Него (Бог, Себето), разтваряйки ума, който е форма на “аз-мисълта”, без значение чрез какво средство, в Него. Това е крайното учение на свещените текстове.

5. Ученик: Дали изследването е средство за отстраняването на фалшивото вярване на себичността само на грубото тяло или е средство за отстраняването на фалшивото вярване на себичността също и във финото и каузалното тяло?

Учител: Именно грубото тяло подхранва съществуването на останалите тела. Във фалшивото вярване под формата “аз съм тялото” са включени всичките три тела, състоящи се от пет обвивки. Унищожението на фалшивото вярване на себичността в грубото тяло е унищожаването на фалшивото вярване на себичността в другите тела. Така че изследването е средство за отстраняване на фалшивото вярване на себичността в трите тела.

6. Ученик: Докато има различни модификации на вътрешния орган, т.е. манас (ум), буддхи (интелект), читта (памет) и аханкара (его), как може да се каже, че освобождение е унищожаването единствено на ума?

Учител: В свещените книги, обясняващи природата на ума, е казано следното: “Умът е формиран от усвоената фина част от храната, която приемаме; той расте със страстите като привързаността и отвращението, желанието и гнева; бидейки съвкупност от ума, интелекта, паметта и егото, приема общото наименование “ум”; характеристиките, които притежава са мисленето, волята и др.; понеже е обект на Съзнанието (Себето) е това, което се вижда, т.е. е инертен; дори инертен, той изглежда съзнателен, заради асоциирането си със Съзнанието (като нажежената до червено желязна топка); той е ограничен, преходен, пристрàстен и променящ се като смола, злато, восък и др.; той е с природата на всички елементи (на феноменалното съществуване); неговото местоположение е лотоса на Сърцето, както мястото на сетивото за виждане са очите и т.н.; той е придатък на индивидуалната душа; мислейки за обекта се трансформира във формата му и заедно със знанията в мозъка, той се движи като поток по каналите на петте сетива, съединява се с обектите чрез мозъка (асоцииран със знанието) и така познава и преживява обектите и получава удовлетворение. Тази субстанция е умът.” Така както една и съща личност е наречена с различни имена поради различните дейности, които извършва, така един и същ ум е наречен с различни наименования (ум, интелект, памет и его), не заради някакви реални различия, а заради различни му аспекти. Умът сам по себе си е форма на всичко, т.е. душата, Бог и света; когато чрез знанието остане като Себето, настъпва освобождение, чиято природа е Брахман. Това е учението.

7. Ученик: Ако тези четири - ум, интелект, памет и его - са едно, защо в същото време са посочени различни местоположения за тях?

Учител: Наистина, казано е, че гърлото е мястото на ума, лицето или сърцето - на интелекта, пъпът – на паметта, а Сърцето или сарванга на егото; въпреки горе споменатото, сумата от тях е умът или вътрешният орган, чието разположение е единствено в Сърцето. Това е окончателното, декларирано от свещените текстове.

8. Ученик: Защо е казано, че единствено умът, който е вътрешният орган, сияе като форма на всичко или като душа, Бог и свят?

Учител: Като инструменти за познаване на обекти, сетивните органи са външни и се наричат външни сетива; а умът е наречен вътрешно сетиво, защото е вътрешен. Но разделението на вътре и вън се отнася единствено към тялото; всъщност няма нито вътре, нито вън. За ума е естествено да остава чист като етера. Това, което се разбира под Сърце или ум, е разположението на елементите (на феноменалното съществуване), което изглежда като вътрешно и външно. Затова няма съмнение, че цялото феноменално съдържание от имена и форми са самата природа на ума. Всичко това, което се появява вън, реално е вътре, а не е вън. За да се предаде това, също и във Ведите се казва, че Сърцето е естеството на всичко. Това, което се нарича Сърце не е нищо друго освен Брахман.

9. Ученик: Как може да се каже, че Сърцето не е нищо друго освен Брахман?

Учител: Въпреки че Себето се наслаждава на собствените си преживявания в състоянията будно, сън със съновидения и дълбок сън, пребивавайки съответно в очите, гърлото и Сърцето, всъщност никога не напуска собственото си основно седалище, Сърцето. В лотоса на Сърцето, което е естеството на всичко, или с други думи, в ума-етер, сияе светлината на Себето под формата на “Аз”. Като сияе така във всички, това висше Себе е описано като свидетел (сакши) и като трансцендентно (турия, буквално четвъртото). Безличностният Върховен Брахман, който сияе във всички тела като вътрешен за светлината под формата на “Аз”, е Себе-етер (или знание-етер) и единствено това е Абсолютната Реалност. Това е Свръхтрансцендентът (туриятита). Затова е казано, че това, което е наречено Сърце, не е нищо друго освен Брахман. Още повече, понеже Брахман сияе в сърцето на всички души като Себе, на Брахман е дадено името “Сърце“.  Значението на думата хридаям, когато се раздели на “хрит-аям”, всъщност е Брахман. Адекватно доказателство, че сияещият като Себето Брахман е разположен в сърцата на всички е, че всички хора, когато казват “Аз”, се идентифицират като посочват гърдите си.

10. Ученик: Ако цялата вселена е форма на ума, тогава не следва ли, че вселената е илюзия? Ако е така, защо във Ведите е споменато създаването на вселената?

Учител: Няма никакво съмнение, че вселената е най-обикновена илюзия. Основната цел на Ведите е да се узнае Абсолютния Брахман, след като се разкрие видимата вселена като лъжовна. Затова Ведите допускат създаването на света, не заради друго. Още повече, на незрелите се казва, че творението произлиза от Брахман и се разгръща последователно като пракрити (първична природа), махат таттва (велик интелект), танматри (фини същности), бхути (груби елементи), свят, тяло и т.н.; докато в същото време на зрелите се казва, че светът се е появил от само себе си чрез собствените ни мисли, като сън, породен от липсата на Себепознание. Така, от това че сътворението на света е обяснено по различни начини, става ясно, че целта на Ведите почива единствено в учението за истинската природа на Брахман, след разкриването по един или друг начин на илюзорната природа на вселената. Това, че светът е илюзия, всеки може да узнае директно в състоянието на Реализация, което е осъзнаването на собствената ни блажена същност.

11. Ученик: Преживяването на Себето възможно ли е за ума, чиято природа е постоянна промяна?

Учител: Докато саттва гуна (съставната част на пракрити, която се отнася до чистотата, интелигентността и др.) е природата на ума и докато умът е чист и неопетнен като етер, това което се нарича ум всъщност е природата на знанието. Когато остава в естествено (чисто) състояние, той дори не е името “ум”. Ум се нарича това, което има неправилно знание и бърка едно нещо с друго. (Изначално) чистият саттва ум, с природата на чисто знание, поради невежество забравя своята природа-знание и се трансформира в света под влиянието на тамо гуна (съставна част на пракрити, която се отнася  до тъпотата, инертността и др.), под влиянието на раджо гуна (съставна част на пракрити, която се отнася до дейностите, страстите и др.) си представя “аз съм тялото и т.н.; светът е реален”, чрез привързаността, отвращението и т.н. трупа заслуги и грехове и благодарение на остатъчните впечатления (васаните) от тях той се ражда и умира. Но умът, очистен от замърсяване (грях), чрез действия без привързаност, изпълнявани в продължение на много минали животи, слуша ученията на свещените текстове от истински Гуру, разсъждава върху значението им и медитира, за да постигне естественото състояние на ума във формата на Себето или Брахман, което е резултат от продължително съзерцание на Брахман. Така ще бъдат отстранени трансформацията на ума в света като аспект на тамо гуна и свързания с много движение в него аспект на раджо гуна. Когато това очистване се случи, умът става фин и неподвижен. Така както парчето фина коприна не може да се шие с тежък метален лост, или както детайлите на фини обекти не могат да се различат с лампа, чийто пламък трепка на вятъра, така и Реалността (Себето), която е много фина и неизменна, не може да бъде преживяна единствено от ум, който е нечист и е под влияние на раджас и тамас. Но в чистия ум, който е станал фин и неподвижен чрез медитацията, описана по-горе, блаженството на Себето (Брахман) ще се разкрие. Тъй като без ума не може да има преживяване е възможно пречистеният ум да бъде надарен с изключително фина форма (вритти) и да изпита блаженството на Себето, оставайки в тази форма (във формата на Брахман). Тогава това, че собственото Себе е с природата на Брахман, ще бъде ясно преживяно.

12. Ученик: Възможно ли е гореописаното преживяване на Себето за ума, който трябва да изпълнява функциите си в съответствие с неговата прарабдха (миналата карма, почнала да дава плодове), в условията на емпиричното съществуване?

Учител: Актьорът брахмин може да играе множество различни роли в спектакъл, но в същото време мисълта, че е брахмин не напуска ума му. По подобен начин, когато някой е ангажиран с различни емпирични действия, трябва да има твърдата убеденост “Аз съм Себето”, без да допуска възникването на фалшивата идея ”Аз съм тялото и т.н.”. Ако умът почне да се разсейва, тогава незабавно всеки трябва да изследва “О! Ние не сме тялото и т.н. Кои сме ние?” и така трябва да възстанови ума в това (чисто) състояние. Изследването “Кой съм аз?” е най-важното средство за отстраняването на всички страдания и постигането на върховно блаженство. Когато по този начин умът остане в покой в естественото си състояние, хармоничното преживяване на Себето се появява без усилие. След това сетивните удоволствия и болки няма да вълнуват ума. Тогава всички феномени ще се появяват като сън, без възникване на привързаност. Постоянното помнене на неограниченото Себе е истинска бхакти (преданост), йога (контрол на ума), джнана (знание) и всякакви други аскези. Така казват мъдреците.

13. Ученик: Когато има действие свързано с работа, ние не сме нито извършители, нито наслаждаващи се. Дейностите принадлежат на трите инструмента (ума, речта и тялото). Можем ли да останем непривързани, разсъждавайки така?

Учител: След като умът е накаран да стои в Себето, което е неговото божество и е оставен безразличен към емпиричните въпроси, като не се отклонява от Себето, как може умът да мисли за споменатото горе? Не са ли такива мисли окови сами по себе си? Когато такива мисли възникват поради остатъчните впечатления (васани), умът трябва да се възпре да тече в тяхна посока, да се положат усилия той да се държи в Себето и да се направи безучастен към емпиричните въпроси. Не трябва да се дава почва в ума на мисли като: “Това добро ли е?” или “Онова добро ли е?”, “Това може ли да се направи?” или “Онова може ли да се направи?”. Всеки трябва да е бдителен, дори преди появата на такива мисли и да държи ума си в естественото му състояние. Ако се допусне появата им, такъв (неспокоен) ум ще ни навреди, преструвайки се на наш приятел, така както врагът, преструващ се на приятел, ни събаря долу. Не изникват ли такива мисли, причинявайки все повече и повече злини, понеже се забравя собственото Себе? Докато е истина, че мисленето чрез разграничението “Аз нищо не правя; всички действия се извършват от инструментите” е средство да предпазим ума да тече заедно с такива мисли васани, не следва ли също, че умът трябва да бъде обуздан чрез разграничението, споменато горе, единствено и тогава, когато той тече заедно с такива мисли васани? Може ли умът, установен в Себето, да мисли за ”аза” и “аз извършвам емпирично това и това”? Чрез някой от всички възможни начини, човек трябва постепенно да изгради стремеж да не забравя своето истинско Себе, което е Бог. Ако това е изпълнено, всичко е изпълнено. Умът не трябва да се насочва към каквото и да било друго. Дори докато извършва действията, които са резултат от прарабдха карма, подобно на луд, човек трябва установи ума си в Себето, като не позволява да възникне чувството “аз действам”. Нима хилядите бхакти (отдадени) не вършат своите безброй емпирични действия с отношение на безучастност?

 14. Ученик: Какво е истинското значение на санняса (отречението)?

Учител: Санняса е единствено отхвърлянето на “аз-мисълта”, а не изоставянето на външните обекти. Този, който се е отрекъл от това (“аз-мисълта”), остава един и същ, независимо дали е сам или е насред обширната самсара (емпиричния свят). Също както умът, когато е концентриран върху някой обект не забелязва други неща, дори и да са изключително близо, така и мъдрецът може да извършва множество действия, но в действителност не прави нищо, защото е оставил своя ум да почива в Себето, без да позволява “аз-мисълта” да възниква. Както в съня си на човек му се струва, че пада стремглаво надолу, но в действителност е неподвижен, така и незнаещият, т.е. човек, от когото “аз-мисълта” не е заличена, въпреки че остава сам в постоянна медитация, всъщност извършва всички емпирични действия. Така казват мъдрите.

15. Ученик: Умът, сетивните органи и т.н., имат способността да възприемат; защо тогава са разглеждани като възприети обекти?

Учител:


Както е показано на горната схема, ние - съзнанието, сме наречени дрик (познаващ) и познаваме всички обекти. Категориите, включително гърнето и т.н., са видими обекти, а докато са такива са и познаваеми. В таблицата “знание-незнание (т.е. познаващ-познато)”, дадена горе, сред познаващите и обектите на познанието се вижда, че един познаващ е във връзка със друг, така че докато един обект е свързан с друг, реално никоя от тези категории не е познаващият. Макар че сме наречени “познаващ”, понеже ние познаваме всичко, а не “познато”, защото не сме познати от нищо друго, сме наречени “познаващ” единствено във връзка с познатите обекти. В действителност, обаче, това което се нарича “познато”, не е отделно от нас. Така че ние сме Реалността, която трансцендира тези две (познаващия и познатото). Всичко останало попада в категорията познаващ-познато.

16. Ученик: Как егото, душата, Себето и  Брахман се оказват тъждествени?

Учител:


   От примера, даден горе, ще бъде ясно как егото, душата, свидетелят и всесвидетелят се оказват тъждествени.
   Както във восъка на свещта на ковача има много и различни метални частички и всичко изглежда като една восъчна маса, по същия начин в дълбок сън, грубото и фино тяло на всички индивидуални души са потопени в космическата мая, която е незнание и е с природата на пълен мрак, и докато душите не са разтворят в Себето, ставайки едно с Него, те навсякъде виждат само мрак. От мрака на дълбокия сън, възниква финото тяло, т.е. егото, а от него (егото), съответно, възниква грубото тяло. След появяването си егото изглежда като наложено върху чистата природа на Себето, както в примера с нагорещената желязна топка. Така, без душата (джива), която е умът или егоизмът, съединена със светлината на Съзнанието (Себето), няма свидетел на душата, т.е. Себе, а без Себето няма Брахман, който е всесвидетел. Както в желязната топка, изчуквана в разнообразни форми от ковача, огънят не се променя по никакъв начин, така и в душата, която се въвлича в множество преживявания, изпитвайки удоволствие и болка, светлината на Себето не се променя ни най-малко и като етера, тя е всепроникващото Чисто Знание, което е Едно и сияе в Сърцето като Брахман.

17. Ученик: Как човек да осъзнае, че Себето сияе в Сърцето като Брахман?

Учител: Както за елемента етер се знае, че изпълва пламъка на лампата, едновременно отвътре и отвън, без никаква разлика и граници, така и Знанието-етер, което прониква светлината на Себето в Сърцето, изпълва едновременно отвътре и отвън, без никаква разлика и граници, тази светлина на Себето. Това се има предвид под Брахман.  

18. Ученик: Как трите състояния на съзнанието, трите тела и т.н., които са въображаеми, се появяват в светлината на Себето, която е една, неделима и самосияйна? Дори и да се появяват, как да се осъзнае, че единствено Себето остава вечно неподвижно?

Учител:



Себето, което е лампата (1), сияе от само себе си във вътрешната стая, т.е. каузалното тяло (7), което се характеризира с незнание и е изобразено като вътрешната стена (4), а сънят е изобразен като вратата (2); когато, поради жизнения закон, обусловен от времето, кармата и т.н., вратата на дълбокия сън е отворена, се появява отражението на Себето в его-огледалото (5), което е поставено след прага на вратата - махат таттва (3); така его-огледалото осветява средната стая, т.е. състоянието на сън със съновидения (8), а през прозорците, които са петте когнитивни сетивни органи (6), осветява външния двор, т.е. будното състояние (9). Когато, отново, поради жизнения закон, обусловен от времето, кармата и т.н., вратата на дълбокия сън се затваря, егото се преустановява заедно с бодърстването и сънуването и остава да сияе вечно само Себето. Примерът дава обяснение за неподвижността на Себето, каква е разликата между Себето и егото и как се появяват трите състояния на съзнанието и трите тела и т.н.

19. Ученик: Въпреки че слушах обясненията за характеристиките на изследването в големи детайли, умът ми на най-малко не придоби покой. Каква е причината за това?

Учител: Причината е отсъствието на сила или еднонасоченост на ума.

20. Ученик: Каква е причината за отсъствие на умствена сила?

Ученик: Средствата, които правят всеки човек квалифициран за себеизследване са медитация, йога и т.н. Чрез усилена практика всеки трябва да придобие вещина в тях и така да осигури поток от едни и същи ментални модификации, който е естествен и благотворен. Когато умът стане зрял по този начин, научавайки за себеизследването, той изведнъж ще осъзнае своята истинска природа, която е Себето и ще остане в пълен покой без да се отклонява от това състояние. За ума, който не е готов, незабавната реализация и покой са трудни за постигане само чрез научаване за себеизследването. Но ако човек практикува средствата за контрол на ума за известно време, накрая покоят на ума може да бъде постигнат.

21. Ученик: От средствата за контрол на ума, кое е най-важното?

Учител: Контролът на дишането е средството за контрол на ума.

22. Ученик: Как се контролира дишането?

Учител: Дишането може да се контролира или чрез пълно задържане (кевала кумбхака) на дъха или чрез регулиране на дишането (пранаяма).

23. Ученик: Какво е пълно задържане на дъха?

Учител: Това е да накараш жизнения дъх да стои устойчиво в Сърцето, без издишване и вдишване. Това се постига чрез медитация върху жизнения източник и т.н.

24. Ученик: Какво е регулиране на дишането?

Учител: Това е да накараш жизнения дъх да стои устойчиво в Сърцето, чрез издишване, вдишване и задържане, съгласно инструкциите, дадени в текстовете за йога.

25. Ученик: Защо контролът на дишането е средството за контрол на ума?

Учител: Няма съмнение, че контролът на дишането е средство за контрол на ума, защото и двете (умът и дишането) са част от въздуха (ваю), защото и двете имат обща подвижна природа, защото и двете имат един и същ източник, и защото когато едното от тях е контролирано и другото е под контрол.

26. Ученик: След като контролът на дишането води само до покой на ума (манолая),а не до неговото унищожаване (манонаса), как може да се каже, че контролът на дишането е средство за изследване, което цели унищожението на ума?

Учител: Свещените текстове учат, че средствата за достигане на Себереализация са два вида – пътят на йога с осем степени (ащанга йога) и пътят на знанието с осем степени (ащанга джнана). Чрез регулиране на дишането (пранаяма) или чрез пълно задържане (кевала кумбхака), които са една от степените на йога, умът се поставя под контрол. Без да се остава на това ниво, ако се практикува следващата дисциплина, която е отдръпване на ума от външни обекти (пратяхара), най-накрая Себереализацията, която е плод на изследването, със сигурност ще бъде постигната.

27. Ученик: Кои са етапите на йога? . . . (не са тема на нашата статия).

28. Ученик: Какъв е смисълът на учението, че в пратяхара трябва да се медитира върху пранава? . . .

29. Ученик: Какъв е смисълът на учението, че трябва да се медитира посредством “Аз съм Той” мисълта върху истината, че никой не е различен от самосияещата като пламък Светлина-Реалност?

Учител: (а) Смисълът на учението, че никой не е различен от самосияйната Светлина-Реалност е такъв: Свещените текстове дефинират медитацията с думите: “В центъра на осем листния Сърдечен лотос, който е природата на всичко, и който се съотнася с Кайлаша, Вайкунта и Парамапада, се намира Реалността с размер на палец, която блести като светкавица и сияе като пламък. Чрез медитация върху него, човек придобива безсмъртие.” От това ние трябва да узнаем, че чрез такава медитация се избягват следните грешки: (1) мисълта за различие във формата “аз съм различен и това е различно”, (2) медитация върху това, което е ограничено, (3) идеята, че Реалността е ограничена и (4) че тя е ограничена до едно място.
   (б) Смисълът на учението, че трябва да се медитира върху “Аз съм Той” (сахахам, Сохам) мисълта, е следният: сах е върховното Себе, ахам е себето, проявено като “аз”. Дживата е Шивалинга, разположена в Сърдечния лотос, чието седалище е в тялото, което е града на Брахман; умът, чиято природа е егоизъм, е външно ориентиран и се идентифицира с тялото и т.н. Сега умът трябва да се разтвори в Сърцето, т.е. чувството за “аз”, което е разположено в тялото и т.н. трябва да се отхвърли; когато човек изследва “Кой съм аз?”, оставайки необезпокоен в това състояние, природата на Себето се разкрива по фин начин като “Аз-Аз”; тази природа на Себето, която е всичко и все пак нищо, се проявява като всепроникващото върховно Себе, без разграничаване на вътре и вън; така сияе като пламък, както обяснихме горе, изразявайки истината “Аз съм Брахман”. Ако не се медитира върху идентичността с Него, човек си представя, че е различен и невежеството няма да изчезне. Затова се препоръчва медитация върху тъждеството.
   Ако се медитира върху Себето продължително, непрекъснато и без вълнение, посредством “Аз съм Той” мисълта, което е техника за съзерцание на Себето, тъмнината на невежеството, която е в Сърцето и всички пречки, които са ефект от невежеството, ще бъдат отстранени и ще бъде постигната Безгранична Мъдрост.
   Така, осъзнаването на Реалността в пещерата на Сърцето, която е в града (на Брахман), т.е. в тялото, е осъзнаването на Всесъвършения Бог.
   В града с девет порти, който е тялото, мъдрият пребивава в покой.
  Тялото е храмът; дживата е Бог (Шива). Ако човек го обожава с мисълта “Аз съм Той”, той ще постигне освобождение.
 Тялото, което се състои от пет обвивки, е пещерата; Върховният, който живее там, е Господарят на пещерата. Така декларират свещените писания.
  След като Себето е същността на всички богове, медитацията върху Себето е най-добрата от всички медитации. Всички други медитации са включени в нея. Другите медитации са предписани единствено, за да се стигне до тази. И така, ако тя е постигната, то останалите не са необходими. Да познаеш себе си, е да знаеш Бог. Да не познаваш собственото си Себе, което медитира, представяйки си, че има различно божество, върху което се медитира, се сравнява от великите с акта на измерване на дължината на своята сянка със собствените си крака и с търсенето на най-обикновена раковина, след като си изхвърлил безценен бисер, който си притежавал.

30. Ученик: Дори само Сърцето и Брахмарандхра да са подходящи места за медитация, може ли да се медитира, ако е необходимо, върху шестте мистични центъра (адхари)? . . .

31. Ученик: Как човек да мисли за Себето?

Учител: Себето е самосияещата, свободна от тъмнина и светлина, самопораждаща се Реалност. Затова не трябва да се мисли за нея като за това или онова. Самата мисъл ще се превърне в окова. Целта на медитацията върху Себето е да се накара умът да приеме формата на Себето. В центъра на пещерата на Сърцето, чистият Брахман е непосредствено проявен като Себе във формата на “Аз-Аз”. Има ли по-голямо невежество от това да се мисли за него по различни начини без да се познава като гореспоменатото?

32. Ученик: Беше казано, че Брахман е проявен в Сърцето като Себе във формата на “Аз-Аз”. За да се спомогне разбирането на изявлението, може ли да бъде обяснено още по-подробно?

Учител: Не знае ли всеки от собствен опит, че по време на дълбок сън, в безсъзнание и т.н., няма каквото и да е знание, т.е. нито знание за Себето, нито друго знание? Впоследствие, когато се появи опитността във формата “аз се събудих от сън” или “аз се възстанових от припадъка” - не е ли това форма на специфично знание, което е израснало от гореспоменатото неразличаващо състояние? Това специфично знание се нарича виджнана. Виджнана възниква единствено спадайки или към Себето, или към не-себето, а не от само себе си. Когато спада към Себето е наречено истинно знание, т.е. знание във формата на ментална модификация, чиито обект е Себето или знание, което се удовлетворява с Неделимото (Себето); а когато спада към не-себето е наречена незнание. Виджнана, което спада към Себето и е проявено като форма на Себето, се нарича ахам спхурана (аз-проявление). Това проявление не може да бъде отделно от Реалността (Себето). Именно това проявление служи като указател за директното преживяване на Реалното. Но все пак то не е Реалното състояние само по себе си. Това, от което същото проявление зависи, и където се разполага, е основната Реалност, наречена също праджнана. Ведантическият текст “праджнанам брахма” изразява същата истина.
  Знай това като смисъла на свещените текстове. Себето, което е самосияещо и свидетел на всичко, проявява себе си, пребивавайки във виджнанакоша (обвивката на интелекта). Чрез безпристрастна ментална нагласа, хвани това Себе за своя цел и й се наслади като Себето.

33. Ученик: Какво е това, което се нарича вътрешно поклонение или поклонение към безатрибутното?

Учител: В текстове като Рибху Гита, поклонението към безатрибутното e подробно обяснено (като отделна дисциплина). Все пак всички дисциплини като жертвоприношението, благотворителността, аскетизма, спазването на обети, джапа, йога и пуджа, всъщност са видове медитация във формата “Аз съм Брахман”. Затова при всички видове дисциплини човек трябва да внимава да не се отклонява от мисълта “Аз съм Брахман”. Това е смисълът на поклонението към безатрибутното.

34. Ученик: Какви са осемте члена на знанието (джнана ащанга)? . . .

35. Ученик: Възможно ли е да се практикува по едно и също време пранаямата, принадлежаща на йога и пранаямата, отнасяща се към знанието?

Учител: Докато умът не е накаран да почива в Сърцето, или чрез пълното задържане (кевала кумбхака), или чрез изследване, речака, пурака и т.н., са необходими. Оттук, пранаямата на йога се прави по време на практика, а другата пранаяма, може да се прави винаги. Така и двете могат да бъдат практикувани. Йогическата пранаяма се прави, докато не се постигне умение за пълно задържане.

36. Ученик: Защо пътят към освобождението трябва да се преподава различно за всеки? Няма ли това да създаде объркване в умовете на аспирантите?

Учител: Във Ведите са дадени няколко пътя в съответствие с различната степен на квалифицираност на стремящите се. Все пак, понеже освобождението не е нищо друго освен унищожаването на ума, всички усилия имат за своя цел контрола на ума. Въпреки че формите на медитация може да изглеждат различни една от друга, накрая всички стават едно. Няма съмнение в това. Всеки може да възприеме този път, който приляга на зрелостта на неговия ум.
  Контролът на прана, който е йога, и контролът на ума, който е джнана, са двете основни средства за унищожаването на ума. За някои първото може да изглежда по-лесно, а за други второто. Но все пак джнана е като да укротиш буен бик, примамвайки го със зелена трева, докато йога е да го контролираш чрез използване на сила. Затова мъдрите казват, че има три степени на квалифицираност на стремящите се. Най-високата е постигането на целта като накараш ума да стои твърдо установен в Себето чрез разкриване на природата на Реалното посредством Ведантическо изследване и чрез виждане на собственото себе и всички неща като природата на Реалното. Средната степен е да накараш ума да стои в Сърцето чрез кевала кумбхака и непрекъснато медитиране върху Реалното. И най-ниската степен е достигането на това състояние постепенно, посредством контрол на дишането и т.н.
  Умът трябва да бъде накаран да почива в Сърцето до унищожаването на “аз-мисълта”, която е форма на невежество, установена в Сърцето. Това само по себе си е джнана; и единствено това е дхяна. Останалото е просто различие в изказа и текстовете. Така прокламират свещените писания. Следователно ако човек съумее да държи ума в Себето чрез едно или друго средство, не трябва да се тревожи за други неща.
  Великите учители са учили също, че отдаденият е по-велик от йогина, че средството за освобождението е предаността, която е с природата на съзерцание на собственото Себе.
  И така, това е пътят към осъзнаването на Брахман, който е различно наричан като Дахара видя, Брахма Видя, Атма Видя и т.н. Какво повече може да се каже от това? Всеки трябва да разбере останалото интуитивно.
  Свещените текстове учат на различни методи. След като анализирали всички, Великите декларирали, че това е най-директното и най-доброто средство.

37. Ученик: Практикувайки дисциплините, дадени горе, човек може да се избави от пречките, които са в ума, т.е. невежеството, съмнението, заблудата и т.н., и така да постигне покой на ума. Все пак имам едно последно съмнение. След като умът е разтворен в Сърцето, там има само Съзнание, сияещо като Абсолютната Реалност. Когато по този начин умът е приел формата на Себето, кой е там да изследва? Такова изследване би свършило като себепреклонение. Това напомня на историята за овчаря, който търсел овцата си, която през цялото време е била на раменете му!

Учител: Дживата сама по себе си е Шива; самият Шива е дживата. Наистина, дживата не е нищо друго освен Шива. Когато зрънцето е скрито в люспата се нарича арпа; когато е олющено се нарича ориз. По същия начин, докато човек е окован от кармата, остава джива; когато оковите на невежеството са строшени, той сияе като божеството Шива. Така декларират свещените текстове. Съответно дживата, която е умът, всъщност е чистото Себе; но забравяйки Истината, вижда себе си като индивидуална душа и бива ограничена във формата на ума. Така нейното търсене на Себето, което е самата тя, е като търсенето на овцата от овчаря. Но дживата, която е забравила себе си, няма да стане Себето просто чрез непряко знание. Поради пречките, породени от остатъчните впечатления, натрупани в предишни раждания, дживата отново и отново забравя своята идентичност със Себето и се заблуждава, идентифицирайки се с тялото и т.н. Ще стане ли човек високопоставен чиновник, просто като го гледа? Не са ли нужни постоянни усилия в тази насока, за да стане такъв? По същия начин дживата, която е ограничена чрез менталната идентификация с тялото и т.н., занапред трябва да прилага постепенно задълбочаващи се усилия под формата на съзерцание на Себето; и тогава, когато умът е унищожен, дживата ще стане Себето.
  Постоянната практика на съзерцание на Себето ще унищожи ума и след това ще унищожи и себе си, така както изгаря пръчката, която се използва за разпалване на огъня, горейки труп. Това е състоянието, наречено освобождение.

38. Ученик: Ако дживата е идентична със Себето, какво пречи на дживата да осъзнае истинската си природа?

Учител: Това е забравянето на истинската природа на дживата; това е известно като силата на забулването.

39. Ученик: Ако е истина, че дживата е забравила себе си, как “аз-преживяването” се появява за всички?

Учител: Воалът не скрива дживата напълно; той скрива само природата на Себето като “Аз” и проектира идеята “аз съм тялото”; но не скрива съществуването на Себето, което е “Азът”, и който е реален и вечен.

40. Ученик: Какви са характеристиките на дживанмукта (освободения приживе) и видехамукта (освободения при смъртта)?

Учител: “Аз не съм тялото. Аз съм Брахман, който е проявен като Себето. В мен, който съм абсолютната Реалност, светът, съставен от тела и т.н., е просто проявление, както синьото в небето”. Този, който е осъзнал истината по този начин, е дживанмукта. Все пак, докато неговият ум не е разтворен, могат се появят някои страдания в него, заради връзката си с обектите в съответствие с прарабдха (кармата, която е почнала да дава плодове, чиито резултат е сегашното тяло), и докато движението на ума не е преустановено, няма да има преживяване на блаженство. Преживяването на Себето е възможно само за ума, който е станал фин и неподвижен, вследствие на продължителна медитация. Този, който по този начин е надарен с фин ум, и който има опитността на Себето, е наречен дживанмукта. Това състояние на дживанмукта е отнесено към безатрибутния Брахман и Турия. Този, чиито дори фин ум е разтворен и преживяването на себето е преустановено, и който, потопен в океана на блаженството, е станал едно с него без никаква следа от отделно съществуване, е наречен видехамукта. Състоянието на видехамукта е това, което е обозначено като трансцендиращо безатрибутния Брахман и Турия. Това е крайната цел. Заради степени като страдание и щастие, за реализираните дживанмукти и видехамукти се говори, че са в четири категории – Брахмавид, Брахмавара, Брахмаваря и Брахмавариштха. Различията са от гледна точка на тези, които ги наблюдават; но всъщност няма разлика в реализацията, придобита чрез джнана.


Поклонение

Нека лотосовите нозе на Рамана, Учителя,
който е самият величествен Шива,
проявен в човешка форма,
цъфтят вечно!



© Sri Ramanashramam

Източник: Произведенията на Шри Рамана Махарши.

.

Няма коментари:

Публикуване на коментар