по произведения на Шри Чинмой
Съдбата е резултат от миналото. Свободната воля е резултат от настоящето. Когато погледнем назад, ние чувстваме удара на съдбата. Когато погледнем напред, ние виждаме танца на златната, енергизираща свободна воля.
Физическото съзнание, или телесното съзнание, е ограничено. Когато живеем в тялото, ние изпитваме съдбата. Душата е вечно свободна. Когато живеем в душата, ние изпитваме свободната воля. От нас зависи дали ще живеем в телесното съзнание или в съзнанието на душата.
В мига, в който душата влезе в тялото и ние видим светлината на деня, невежеството се опитва да ни обгърне и съдбата започва своята игра. Но светлината не е обвързана със съдбата. Светлината е въплъщение на свободната воля. За своята злополучна съдба ние проклинаме дедите си, приятелите, съседите, себе си и накрая Бог. Но като проклинаме другите, като проклинаме себе си, ние не можем да решим проблемите си. Ние можем да ги решим само ако знаем как да живеем живот на стремеж.
Дадена ни е достатъчна възможност да използваме свободната си воля. Ние сме тези, които трябва да използват възможността, за да бъдат напълно, изцяло, безрезервно свободни. Много често търсачите ми казват: “О, аз имам много незадоволително минало.” Аз им отговарям: “Защо държите на миналото? Миналото е прах. Но ако се стремите, никой не може да ви отнеме настоящето, никой не може да ви отнеме бъдещето. Вашето бъдеще наистина може да бъде златно.”
Нашата свободна воля е дете на безкрайната Божия Воля и в същото време е неделима част от безкрайната Божия Воля. Ние трябва само да й позволим да пробие стената на невежеството и да ни направи едно цяло с Космическата Воля. Съдбата е врата, която ни води към провала на миналото. Свободната воля е нашето приемане на бъдещето, което иска да ни преобрази, да ни формира, да ни напътства и да ни освободи от страха, съмнението, невежеството и смъртта.
Не подчинявай волята си
на своята печална съдба!
Подчини волята си
само на Божието вселюбящо,
всеопазващо, всепросветляващо
и всеизпълващо Сърце.
Едно и също ли са съдбата и кармата?
Съществуват три вида карма: санчита карма, прарабда карма и агами карма. Санчита карма е натрупване на действия от предишни животи и от този живот, чиито резултати още не са дали плод. В прарабда карма ние започваме да събираме плодовете на част от натрупаната карма. Ако кармата е лоша, ние страдаме. Ако е добра карма, ние й се радваме. Накрая идва агами карма. Когато човек е напълно освободен от цялото невежество, страдание и несъвършенство, когато е осъзнал Бог и живее само в името на Бог, тогава той се наслаждава на Свободната Воля на Всевишния. Това е агами карма.
Повечето от нас са изложени на санчита карма, натрупаната карма, която започва да действа като прарабда карма. Няма свобода, няма свободна воля, всичко около нас е съдба. Тя е като кръвожаден лъв, нападащ от миналото. Но когато имаме агами карма, този кръвожаден лъв се превръща в ревящ лъв, който надава рев за божествената Победа, божественото осъществяване тук на земята.
Наистина ли жънем всичко, което посеем - с всяка мисъл, с всяко действие?
Каквото посеем, това ще пожънем. Това е вярно. Но в същото време, ако се молите на Бог, ако медитирате на Бог, тогава Божието Състрадание може да неутрализира злите сили, които идват от вашите лоши мисли. Ако докоснете огън, той естествено ще изгори пръстите ви. Същевременно ще има една защитна сила, която ще ви пречи да докосвате огъня.
Ако едно дете отиде и удари друго дете, то знае, че другото ще отвърне на удара. Какво ще направи то тогава? Веднага ще отиде при баща си. Бащата е по-силен и защитава детето си. В случая Бащата е Всевишният. Ако общувате с невежеството и след това невежеството иска да ви погълне, а вие изтичате при Бащата преди то да успее да ви погълне, Бащата ще ви покаже Своето върховно Състрадание и ще ви спаси от невежеството. Всичко зависи от това колко Състрадание сте способни да приемете от Всевишния.
В кой момент Божието Състрадание отхвърля закона на карма?
Божието Състрадание винаги отхвърля закона на карма. В противен случай никое човешко същество на земята нямаше да оцелее и за един ден. От друга страна, от най-висша духовна гледна точка, вие трябва да знаете, че законът на карма не означава сурово наказание. Това е необходимо изживяване за търсача. Това е единственият начин да бъде ускорен неговият напредък. Следователно, законът на карма сам по себе си е друга форма на Божието Състрадание. Можете да го наречете благославяща Любов под прикритие.
Какво е съдбата,
ако не ограничена реалност?
Търсачът на истината трябва винаги да се стреми
към безграничната Реалност,
безкрайния и безсмъртен Всевишен.
Предопределено ли е всяко събитие в живота ни или има само обща насоченост?
Най-важните събития в живота ни са предопределени, но не и какво ще ядете на закуска. От друга страна, дори да ви е предопределено да умрете утре, но следвате духовния живот и Бог вижда, че имате истински стремеж, то вие може да не умрете. Вместо това, ако такава е Божията Воля, може просто да получите главоболие. Съдбата може да бъде променена от Божията Воля.
От най-висша гледна точка, единственото предопределено нещо е, че вие непременно ще осъзнаете Бог. Невежеството може да ви попречи да осъзнаете Бог днес, но е невъзможно да останете неосъзнати през цялата Вечност. Нека използваме думата “предопределено” само в добрия смисъл. Ако предстои да се случи някаква беда, тогава вие можете да използвате силата на волята си, силата на стремежа си, за да промените съдбата си. Съдбата може да бъде променена от непреклонната воля.
Каква е ролята на човешката свободна воля?
Свободната воля е съзнанието-светлина на нашата душа. Ние можем да използваме светлината на душата за проява на Бог, а можем и изобщо да не я използваме. Ако не я използваме, тогава агресивната част на витала, летаргията на физическото тяло или съмнението на ума се намесват и ни превземат. Бог прави всичко чрез душата, която е негов пряк представител. Бог е слънцето, а душата е като лампа. Тази лампа въплъщава и представя слънцето тук на земята. Но обикновено ние не оставаме в светлината на душата и не се възползваме пълноценно от нея, така че нашата свободна воля се превръща в приятелство с летаргията, приятелство със съмняващия се ум, единство с несигурността на сърцето. Нашата свободна воля или решава, че тялото, виталът и умът имат достатъчно светлина, за да ни водят, или ни казва, че сме безпомощни без водачеството на нашия Господ Всевишен.
Как можем да прилагаме повече нашата свободна воля?
Като обикновени човешки същества, ние имаме твърде ограничена свободна воля. Но ако станем искрени търсачи, тогава в крайна сметка ще бъдем преизпълнени с непоколебима воля. Сега сме като крава, вързана за стълб. Има точка, отвъд която не можем да минем, но в определени граници имаме свободна воля. Колкото по-високо или по-дълбоко достигаме в медитацията си, толкова повече нарастват възможностите ни.
Когато можем да се вслушаме в повелите на душата, или когато можем да изведем на преден план душата, за да просветли тя нашия витал, ум и физическо тяло, тогава нашата воля става безгранична. В такъв момент нашата индивидуална воля се обединява с Универсалната Воля в нас. Когато Универсалната Воля стане наша воля, тогава свободата ни е безгранична. Макар точно сега да притежаваме свободна воля в много малка степен, тази свободна воля може да се увеличи безкрайно.
Къде е твоята свободна воля,
ако живееш в своя
обвързващ ум?
Къде е твоето робство,
ако живееш в своето
всеобхватно сърце?
Волята на моята душа еднаква ли е с Божията Воля?
Да, Божията Воля и волята на душата са едно и също. Но ние трябва да познаваме разликата между волята на душата ни и подтиците на нашия взискателен витал. Понякога ние възприемаме жаждата за удоволствия на взискателния витал като воля на душата. Ако се потопим дълбоко навътре, ние непременно ще узнаем истинската воля на душата си, а тази воля и Божията са неделими. Когато тази воля е семето, което покълва и се превръща в стрък, ние я наричаме воля на душата. Когато тя израства като огромно банияново дърво, наричаме я Божия Воля. Тази Воля накрая се проявява във и чрез душата, сърцето, ума, витала и тялото.
Винаги ли са противоположни човешката воля и Божията Воля?
Това донякъде е вярно. Човекът може несъзнателно да се противопостави на Божията Воля, но може да й се противопостави и съзнателно. Понякога съвестта ни казва каква е Божията Воля, но ние не й обръщаме внимание. Смятаме, че ако слушаме повелите на съвестта си, тогава егото ни няма да бъде удовлетворено. Естествено, тогава ние се изправяме срещу Божията Воля. От друга страна, много пъти става така, че не заставаме диаметрално срещу Божията Воля, но не знаем каква е тя. Тогава ние не се противопоставяме съзнателно на Божията Воля. Не можем да твърдим, че в такъв момент нашата воля застава срещу Божията Воля.
Трябва обаче да знаем, че ако съзнателно или несъзнателно не изпълняваме Божията Воля, ние навлизаме в невежеството и отлагаме напредъка си. Детето може да не знае какво може да му стори огънят. Но ако докосне огъня, той ще го изгори. Аз зная, че огънят ще ме изгори. Но макар да го зная, аз докосвам огъня и се изгарям. Резултатът от несъзнателното и съзнателното противопоставяне е един и същ. Но ако някой го прави несъзнателно, тогава той е безпомощен. В този случай Божията Милост се спуска по-скоро, отколкото в другия.
Ако някой знае последствията от своите действия, но въпреки това извърши нещо лошо, тогава Божията Милост няма да се спусне незабавно. Този човек трябва отново да се устреми най-искрено и предано да притегли Божията Милост от Висините.
Как може да има нещо извън Волята на Всевишния?
Вярно, волята на Всевишния е във всичко. Но ние трябва да знаем каква е Неговата окончателна Воля и каква част от тази Воля ние приемаме като своя собствена. Той ни е дал известна ограничена свобода, както бащата дава на детето си петаче и гледа какво ще направи то с него. Ако детето го използва за нещо добро, бащата ще му даде повече – двойно, после тройно.
Бог ни е дал ограничена свобода, за да провери дали наистина искаме да постъпваме правилно. Трябва да бъдем много внимателни. Неговата Воля е в нас, така че когато Той ни дава петаче, ние ще можем да го употребим както трябва. Но тъй като развиваме собственото си его, индивидуалност и личност, ние се опитваме да използваме петачето по свой начин, вместо да се потопим дълбоко навътре и да разберем защо Той ни е дал парите. Когато Той ни даде нещо, ние незабавно искаме да го прахосаме. Но ако го използваме по Неговия собствен начин, тогава Той ни дава все повече.
Бог ни е дал свобода, за да изпитваме радост. Ако Той ни каже: “Аз ти дадох един долар. Сега трябва да го използваш за тази или онази цел, само за това ти го давам”, тогава ние не се радваме. Имаме чувството, че ни принуждават. Но когато Той каже: “Дадох ти нещо. Сега го използвай, както желаеш”, ние злоупотребяваме с него. Ако сме мъдри, ще знаем, че щом го използваме по Неговия начин, тогава Той ще ни даде много повече.
От една страна Той ни дава, а от друга ни изпитва. Същевременно Той ни вдъхновява вътрешно да постъпим правилно. Но тъй като искаме да запазим своята индивидуалност и личност, ние се опитваме да използваме даденото по свой начин. Ние прилагаме собствената си твърде ограничена воля. Какво може да стори горкият Бог? Ако предложим волята си на Неговата Воля, само тогава ние сме спасени, само тогава сме удовлетворени.
Всеки път,
когато ведро се предам
на Божията Воля,
аз виждам право пред себе си
свободна и светла магистрала,
водеща към Дома
на моя Възлюбен Всевишен.
