04 април 2017

Бхагавад гита - Съдържание


Съдържание и кратка анотация 

на книгата

"Бхагавад гита такава, каквато е"

от

Шри Шримад А.Ч. Бхактиведанта
Свами Прабхупада


ГЛАВА ПЪРВА

Преглед на армиите на бойното поле Курукшетра

Когато противниковите армии заемат позиции за битката, Арджуна, могъщият войн, вижда близките си роднини, учители и приятели сред редиците на двете армии – готови да се сражават и да жертват живота си. Завладян от скръб и състрадание, Арджуна губи сили, умът му се обърква и решителността да се сражава го напуска.


ГЛАВА ВТОРА

Съдържанието на Бхагавад гита, обобщено

Арджуна се отдава на Бог Кришна, като става Негов ученик, и Кришна започва обучението на Арджуна с обяснение на основната разлика между временното материално тяло и вечната душа. Бог обяснява процеса на въплътяване, същността на безкористното служене на Върховния и характерните черти на себереализиралата се личност.


ГЛАВА ТРЕТА

Карма йога

В този материален свят всеки трябва да изпълнява някакъв вид дейност. Но дейностите могат да обвържат човека с този свят или да го освободят от него. Когато действа за удовлетворяване на Върховния, без егоистични подбуди, човек може да се освободи от закона на кармата (действие и последица) и да постигне трансцендентално знание за Себето и Върховния.


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Трансценденталното знание

Трансценденталното знание – духовното знание за душата, Бога и тяхната връзка - е пречистващо и освобождаващо. Това знание е плод на безкористното предано служене (карма йога). Бог разказва древната история на Гита, обяснява целта и значението на Своите периодични идвания в материалния свят и необходимостта да се обърнем към гуру, реализирал се учител.


ГЛАВА ПЕТА

Карма йога – дейност в Кришна съзнание

Като изпълнява външно всички дейности, но вътре в себе си се отказва от резултатите им, мъдрият, пречистен чрез огъня на трансценденталното знание, постига спокойствие, непривързаност, търпение, духовно виждане и блаженство.


ГЛАВА ШЕСТА

Дхяна йога

Аштанга йога е механична медитационна техника, която контролира ума и сетивата и насочва концентрацията върху Параматма (Свръхдушата, формата на Бога, установена в Сърцето). Тази практика кулминира в самадхи, пълно осъзнаване на Върховния.


ГЛАВА СЕДМА

Знание за Абсолюта

Бог Кришна е Върховната Истина, върховната причина и подлежащата сила на всичко – материално и духовно. Напредналите души Му се отдават с преданост, докато неблагочестивите отклоняват ума си към други обекти на обожание.


ГЛАВА ОСМА

Достигане на Върховния

Ако помним Кришна с преданост през целия си живот, и особено по време на смъртта, можем да достигнем върховната Му обител, която е отвъд материалния свят.


ГЛАВА ДЕВЕТА

Най-поверителното знание

Бог Кришна е Върховният Бог и върховният обект на обожание. Душата е вечно свързана с Него посредством трансцендентално предано служене (бхакти). Като съживява своята чиста преданост, човек се връща при Кришна в духовното царство.


ГЛАВА ДЕСЕТА

Съвършенството на Абсолюта

Всички удивителни явления, които показват могъщество, красота, величие или грандиозност в материалния и духовния свят, не са нищо друго, освен частични проявления на божествените енергии и съвършенството на Кришна. Като върховна причина на всички причини и поддръжник и същност на всичко, Кришна е върховният обект на обожание за всички същества.


ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Вселенската форма

Бог Кришна дава на Арджуна божествено виждане и разкрива Своята поразителна безгранична форма на космическата вселена. Така Той убедително доказва Своята божественост. Кришна обяснява, че Неговата прекрасна форма, която е подобна на човешката, е първоначалната форма на Бога. Човек може да види тази форма само посредством чисто предано служене.


ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Предано служене

Бхакти йога, чистото предано служене на Бог Кришна, е най-висшият и най-подходящият начин за постигане на чиста любов към Кришна, която е висшата цел на духовното съществуване. Който следва този най-висш път, развива божествени качества.


ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Природата, наслаждаващият се и съзнанието

Личност, която разбере разликата между тялото, душата и Свръхдушата отвъд тях, постига освобождение от този материален свят.


ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Трите гуни на материалната природа

Всички въплътени души са под влиянието на трите гуни, или качества, на материалната природа: добро, страст и невежество. Бог Кришна обяснява какви са тези гуни, как те ни въздействат, как човек излиза извън обсега им и какви са отличителните черти на този, който е постигнал трансцендентално състояние.


ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Йога на Върховната Личност

Крайната цел на ведическото знание е човек да се измъкне от оплитането в материалния свят и да осъзнае Бог Кришна като Бога, Върховната Личност. Този, който разбере върховната същност на Кришна, се отдава на Него и Му служи предано.


ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Божествената и демоничната природа

Личностите, които притежават демонични качества и живеят според собствените си хрумвания, без да следват правилата на писанията, си осигуряват низши раждания и по-нататъшно материално робство. А тези, които имат божествени качества и водят регулиран живот, като се придържат към авторитетните писания постепенно достигат съвършенство.


ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Видовете вяра

Има три вида вяра, които съответстват на трите гуни на материалната природа и произтичат от тях. Дейностите, извършвани от тези, чиято вяра е в страстта и невежеството, дават само временни материални резултати. А дейностите, извършвани в доброто, в съответствие с наставленията на писанията, пречистват сърцето и водят към преданост и вяра в Бог Кришна.


ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Съвършенство на отречението

Кришна обяснява значението на отречението и въздействието на гуните на природата върху човешкото съзнание и дейности. Той обяснява Брахман реализацията, величието на Бхагавад гита и крайното заключение на Гита: най-висшият религиозен път е абсолютното, безусловно отдаване с любов на Бог Кришна, което освобождава човека от всички грехове, просветлява го и му дава възможност да се върне във вечната духовна обител на Кришна.


Вижте също:  Извадки от Бхагавад гита  и  Бележки върху Бхагавад гита


 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар