Сънуващият и сънят

По "Нова земя" на Екхарт Толе.

Несъпротивата е ключът към най-голямата власт във Вселената. Чрез нея съзнанието (духът) се освобождава от затвора си - формата. Вътрешната несъпротива към формата - към това, което е, или се случва - е отричане на абсолютната реалност на формата. Съпротивата прави света и нещата от света да изглеждат по-реални, по-солидни и по-трайни, отколкото са, като в тези "неща" се включва и вашата форма на идентичност, егото. Тя придава на света и на егото тежест и абсолютна важност, които ви подтикват да приемате себе си и света много сериозно. Играта на формата погрешно се възприема като борба за оцеляване и когато вашето възприятие е такова, борбата за оцеляване става ваша действителност.

Многобройните неща, които се случват, многобройните форми, които животът приема, са ефимерни. Те са рожби на мига. Неща, тяло и его, събития, ситуации, мисли, емоции, желания, амбиции, страхове, драми... Те идват, претендират, че са най-важното нещо в момента, и преди да ги опознаете, си отиват, разтварят се в нищото, което ги е родило. Действителни ли са били? Били ли са някога нещо повече от сън, съня на формата?

Когато се събудим на сутринта, сънят, който ни се е явил през нощта, изчезва, и ние си казваме: "О, било е само сън. Не е било действително". Ала нещо в съня все пак трябва да е било действително, иначе нямаше да има сън. Когато смъртта приближава, може да се обърнем, да погледнем към живота си и да се зачудим дали той не е бил само сън. Дори сега, в момента, можете да се върнете към почивката си миналата година или към случилата се вчера драма - и ще видите, че те много приличат на съня ви от предишната нощ.

Има сън, има и сънуващ. Сънят представлява краткотрайна игра на формите. Той е светът - относително, но не и абсолютно действителен. А ето и сънуващият - абсолютната действителност, в която формите идват и си отиват. Сънуващият не е личността. Личността е част от съня. Сънуващият е субстратът, в който се появява сънят, това, което прави съня възможен. Той е абсолютното, стоящо зад относителното, безвремието, стоящо зад времето, съзнанието във и зад формата. Сънуващият е самото съзнание - кой сте.

Да се пробудите в съня е нашата настояща цел. Когато сте пробудени в съня, създадената от егото земна драма си отива и се ражда един по-достоен и по-прекрасен сън.

Това е Новата земя.

Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 . 

Пробуждането

по "Единение с живота" 
на Екхарт Толе 

Само когато се пробудим, можем да осъзнаем истинското значение на тази дума.

Вместо да се изгубвате в мисленето, когато се пробудите, вие осъзнавате себе си, осъзнатостта зад него. Тогава мисленето престава да бъде самоцелна автономна дейност, която ви контролира и управлява живота ви. Осъзнатостта поема юздите от мисленето. И вместо да управлява живота ви, мисленето започва да й служи. Осъзнатостта е съзнателната връзка с универсалния разум. Казано другояче, това е Присъствие: съзнание без мисъл.

Каква е връзката между осъзнатост и мислене? Осъзнатостта е пространството, в което мислите съществуват, когато това пространство съзнава себе си.

Вътрешната ви цел е да се пробудите. Толкова е просто. Вие споделяте тази цел с всички останали хора на планетата – защото това е целта на човечеството. Вашата вътрешна цел е важна част от целта на цялото, на вселената и нейния възникващ разум. Външната ви цел може да се променя с времето. Тя е много различна при отделните хора. Да откриете вътрешната цел и да живеете в хармония с нея е основата за осъществяването на външната ви цел. Тя е фундаментът на истинския успех.

На човечеството е отредено да превъзмогне страданието, но не по начина, по който егото мисли. Едно то многото погрешни предположения на егото, една от множеството заблудени мисли, е "Не трябва да страдам". Тази мисъл сама по себе си лежи в основата на страданието. Страданието има благородна цел: еволюцията на съзнанието (пробуждане) и изгарянето на егото. Човекът на кръста е архетипен образ. Той е всеки мъж и всяка жена. Докато се съпротивлявате на страданието, процесът е бавен, тъй като поражда още его, което трябва да изгори. Когато обаче приемете страданието, процесът се ускорява, защото страдате съзнателно. Може да приемете страданието за себе си или за другиго – например дете или родител. При съзнателното страдание вече е налице промяната. Огънят на страданието се превръща в светлина на съзнанието.

Егото казва: "Не трябва да страдам" и тази мисъл ви кара да страдате още повече. Това е изкривяване на истината, която винаги е парадоксална. Истината е, че трябва да кажете "да" на страданието, за да можете да го преодолеете.

Ако егоистичната земна драма изобщо има някаква цел, тя е косвена: тя поражда още и още страдание на планетата и страданието, макар и до голяма голяма степен породено от егото, в крайна сметка е и разрушително за егото. То е огънят, в който егото изгаря себе си.

"Някой ден ще се освободя от егото, ще се пробудя." Кой говори? Егото. Да се освободиш от егото, всъщност не е кой знае каква работа. Просто трябва да съзнавате мислите и емоциите си – докато се случват. В действителност това не е "правене", а осъзнато "виждане". В този смисъл е вярно, че няма нещо, което може да направите, за да се освободите от егото. Когато промяната настъпи, а това е промяна от мислене към съзнаване, в живота ви започва да действа разум, много по-велик от хитроумното его.

Човек не става добър, като се опитва да бъде добър, а като открие добротата, която вече е в него и й позволи да се прояви. Но тя ще се прояви само ако в състоянието на съзнанието настъпят фундаментални промени.

В дзен-будизма казват: "Не търси истината. Просто престани да почиташ мненията". Какво означава това? Да се отърсите от отъждествяването с ума. Тогава това, което сте отвъд ума, се проявява от само себе си.

Важна част от пробуждането е разпознаването на непробудената същност, на егото, което мисли, говори и действа. Когато разпознаете несъзнателното в себе си, онова, което прави разпознаването възможно, е възникващото съзнание, пробуждането. Не можете да се борите с егото и да победите, точно както не можете да се борите с тъмнината. Необходима е само светлината на съзнанието. Вие сте тази светлина. 

Голяма част от живота на много хора е погълната от маниакално внимание към вещите. Всичко, което егото търси и към което се привързва, е заместител на Битието, което не успява да почувства. Може да цените вещите и да се грижите за тях, но ако се привържете, трябва да знаете, че това е егото. Всъщност човек никога не се привързва към нещо, а по-скоро към мисъл, в която се съдържа "аз", "мен", "мой". Винаги, когато напълно приемете една загуба, вие преодолявате егото и тогава се появява вашата същност – Аз съм, която е самото съзнание.

Много хора не осъзнават чак до смъртния си одър, когато всичко външно се разпада, че нищо никога не е имало нещо общо с истинската им същност. Пред смъртта цялата концепция за собственост се разкрива като напълно безсмислена. В последните мигове от живота си тези хора осъзнават също, че докато през целия си живот са търсили по-пълно усещане за Аза, онова, което в действителност са търсили, Битието, винаги е било налице, но до голяма степен скрито от отъждествяването им с неща, което в крайна сметка означава отъждествяване с ума. 

При някои пробуждането се осъществява, когато внезапно осъзнаят какви са обичайните им мисли, особено упорстващите негативни мисли, с които може да са се идентифицирали през целия си живот. Изведнъж се появява осъзнатост, която съзнава мисълта, но не е част от нея.

Връщането обратно в живота на човека, отслабването и разпадането на формата било поради старост, болест, инвалидност, загуба или някаква лична трагедия, но и огромен потенциал за духовно пробуждане – прекратяване на отъждествяването на съзнанието с формата.

На новата земя старостта ще бъде всеобщо призната и високо ценена като време за разцвет на съзнанието. За онези, които продължават да се губят във външните обстоятелства на живота, тя ще бъде време за късно завръщане у дома, когато се пробуждат за вътрешната си цел. За много други ще е ускоряване и кулминация на процеса на пробуждане.

Но когато вашата осъзнатост нарасне и егото престане да управлява живота ви, не е необходимо да чакате светът да се свие или рухне поради старост или лична трагедия, за да се пробудите за вътрешната си цел. Със зараждането на ново съзнание на планетата все по-голям брой хора вече нямат нужда от разтърсване, за да се пробудят. Те прегръщат процеса на пробуждане съзнателно, продължавайки да участват във външния цикъл на растеж и разширяване. Когато този цикъл вече не е узурпиран от егото, духовното измерение навлиза в света чрез движението навън – мисъл, реч, действие, създаване – също толкова силно, както и чрез движението на завръщане – покой, Битие, и разпад на формата.

Да обичаш означава да разпознаеш себе си в другия. Тогава "другостта" на другия се разкрива като илюзия, присъща само на човешкото царство, царството на формата.

Когато друг ви разпознае, разпознаването притегля Битието по-пълно в този свят чрез двама ви. Това е любовта, която спасява света.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Смисълът на капитулацията

По "Силата на Настоящето" 
на Екхарт Толе

ПРИЕМАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО

Няколко пъти споменахте за „капитулация". Тази идея не ми допада. Звучи някак фаталистично. Ако винаги приемаме нещата такива, каквито са, няма да правим никакво усилие да ги подобрим. Струва ми се, че това е целият смисъл на прогреса - и в личния, и в колективния живот: да не приемаме ограниченията на настоящето, а да се борим да ги надмогнем и да създадем нещо по-добро. Иначе още щяхме да живеем в пещери. Как се съвместява капитулацията с това, да променяме нещата и да вършим работа?

За някои хора думата капитулация може би създава негативни асоциации, включващи поражение, отстъпление, непосрещане на предизвикателствата на живота, летаргия и прочие. Истинската капитулация обаче е нещо съвсем различно. Тя не означава пасивно да се примирявате с всяка ситуация, в която се озовете, и нищо да не правите. Не значи да спрете да правите планове и да предприемате позитивни действия.

Капитулацията е простата, но дълбока мъдрост да се оставите на потока на живота, вместо да му се противопоставяте. Потока на живота можете да изпитате единствено в Настоящето, затова да капитулирате пред него означава да приемете безусловно и безрезервно сегашния момент. Да се откажете от вътрешната съпротива срещу това, което е. Вътрешна съпротива означава да казвате „не" на това, което е, посредством съждения на ума и емоционална негативност. Тя става особено изявена, когато нещата „се объркат", тоест когато настъпи разминаване между изискванията или непреклонните очаквания на ума и онова, което е. Това е бездната на болката. Ако сте живели достатъчно дълго, знаете, че нещата „се объркват" доста често. Именно в такива моменти трябва да прилагате капитулацията, ако искате да премахнете болката и скръбта от живота си. Приемането на това, което е, веднага ви освобождава от отъждествяването с ума и възстановява връзката ви с Битието. Съпротивата и умът са едно и също нещо.

Капитулацията е чисто вътрешен акт. Тя не означава, че във външен план не можете да действате и да промените ситуацията. Всъщност при капитулацията няма нужда да приемате цялата ситуация, а само една мъничка част от нея, наречена Настояще.

Ако например сте заседнали с колата си някъде в калта, няма да си кажете: „Добре, примирявам се с това, че съм заседнал в калта." Примирението е различно от капитулацията. Не е нужно да приемате нежелана или неприятна ситуация. Не е нужно да се заблуждавате и да си казвате, че няма нищо лошо в това да сте заседнали в калта. Не. Съзнавате напълно, че искате да се измъкнете от нея. След това съсредоточавате вниманието си върху настоящия момент, без да му поставяте мисловни етикети. Това означава да не съдите Настоящето. Така няма съпротива, няма емоционална негативност. Приемате момента, какъвто е. После предприемате действия и правите всичко възможно, за да се измъкнете от калта. Такива действия аз наричам позитивни. Те са много по-ефикасни от негативните, които произтичат от гняв, отчаяние или разочарование. Докато не постигнете желания резултат, продължавате с капитулацията, като се въздържате да слагате етикети на Настоящето.

Ето една визуална аналогия, която ще илюстрира мисълта ми. Вървите нощем по път, заобиколени от гъста мъгла. Но имате силно фенерче, което разкъсва мъглата и създава пред вас тясно светло пространство. Мъглата е вашата жизнена ситуация, която включва миналото и бъдещето. фенерчето е вашето съзнателно присъствие. Светлото пространство е Настоящето.

Некапитулацията втвърдява психическата ви форма - черупката на егото - и така създава силно усещане за отделност. Светът около вас, и по-точно хората в него, се възприемат като заплаха. Възниква несъзнателната потребност да съдите и унищожавате другите, да се състезавате и да господствате. Дори природата ви става враг и възприятията и тълкуванията ви се подчиняват на страха. Психическото заболяване, наречено параноя, е само малко по-остра форма на това обичайно, но болестно състояние на съзнанието.

Не само психическата, но и физическата ви форма - вашето тяло - става твърдо и неотстъпчиво в резултат на съпротивата. Появява се напрежение в различни части на тялото и то като цяло се стяга. Силно се ограничава свободното протичане на жизнената енергия, което е изключително важно за нормалното функциониране на тялото. Работата върху тялото и някои форми на физиотерапия може да помогнат за възстановяване на потока, но ако не упражнявате капитулацията в делничния си живот, те ще ви донесат само временно облекчение на симптомите, тъй като не е премахната причината - моделът на съпротивата.

Във вас има нещо, което остава незасегнато от преходните обстоятелства, които съставляват житейската ви ситуация, и вие можете да достигнете до него единствено посредством капитулацията. Това е вашият живот, самото ви Битие - което съществува вечно в непознаващия времето свят на настоящето. Намирането на този живот е „единственото нужно", за което говори Иисус.

Ако намирате своята житейска ситуация за незадоволителна или дори за непоносима, само капитулацията може да ви помогне да разбиете несъзнателния модел на съпротивата, който я поддържа.

Капитулацията е напълно съвместима с действието, въвеждането на промени и постигането на цели. Но в състоянието на капитулация в действията ви се влива една съвсем различна енергия, едно различно качество. Тя възстановява връзката ви с енергията от извора на Битието и ако действията ви са пропити с Битие, те се превръщат в празник на жизнената енергия, която ви отвежда все по-дълбоко в Настоящето. Чрез несъпротивата качеството на съзнанието ви и следователно качеството на всичко, което правите, се подобрява неизмеримо. След това резултатите идват от само себе си и отразяват това качество. Това ще наричаме „действие в капитулация". Това не е работа - такава, каквато я познаваме от хиляди години. Когато повече хора се пробудят, думата „работа" ще изчезне от речника ни и може би ще бъде създаден нов свят, който да я замести.

Именно качеството на съзнанието ви в този момент определя най-вече какво бъдеще ви очаква, затова капитулацията е най-важното, което можете да направите, за да предизвикате положителна промяна. Всяко действие, което предприемете, е на второ място по значение. Истински позитивно действие не може да произлезе от състояние на некапитулация на съзнанието.

Разбирам, че ако се намирам в неприятна или незадоволителна ситуация и напълно приема момента такъв, какъвто е, няма да изпитвам страдание и нещастие. Ще се издигна над него.

Но все така не ми е ясно откъде ще дойде енергията или мотивацията за действие и промяна, ако няма някаква степен на недоволство.

В състоянието на капитулация виждате съвсем ясно какво трябва да се направи и действате, вършите нещата едно по едно и се съсредоточавате върху тях едно по едно. Учете се от природата - вижте как се случва всичко, как се разгъва чудото на живота, без недоволство или нещастие. Затова Иисус казва: „Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат".

Ако цялостната ви ситуация е незадоволителна или неприятна, отделете настоящия момент и приемете това, което е. Това е светлината на фенерчето, която прорязва мъглата. Тогава състоянието на съзнанието ви вече не е под контрола на външни фактори. Вече не изхождате от реакцията и съпротивата.

После се вгледайте в особеностите на ситуацията. Задайте си въпроса: „Мога ли да направя нещо, за да я променя, да я подобря, или да си отида от нея?" Ако отговорът е да, предприемете подходящите за целта действия. Съсредоточете се не върху сто неща, които ще направите или може да се наложи да направите някъде в бъдещето, а върху онова единствено нещо, което можете да направите сега. Това не означава да не планирате. Може би именно планирането е онова единствено нещо, което можете да направите сега. Но внимавайте да не задействате „мисловните филми", да не се проектирате в бъдещето и така да загубите Настоящето. Каквото и действие да предприемете, то може да не даде резултат веднага. Докато това се случи, не се противете срещу онова, което е. Ако няма какво да направите, а не можете да се оттеглете от ситуацията, използвайте я, за да задълбочите капитулацията, да навлезете по-дълбоко в Настоящето и в Битието. Когато се озовете в това непознаващо времето измерение на настоящето, промяната често настъпва по необясним начин, без да се налага да правите кой знае какво. Животът става дружелюбен. Ако вътрешни фактори като страх, вина или инерция ви пречат да действате, те ще изчезнат под светлината на съзнателното ви присъствие.

Не смесвайте капитулацията с нагласата „вече нищо не ме засяга" или „просто вече не ми пука". Ако се вгледате внимателно, ще видите, че тази нагласа е обагрена с негативност под формата на скрито недоволство и затова изобщо не е капитулация, а маскирана съпротива. При капитулацията насочвате вниманието си навътре, за да проверите дали някъде из вас е останала следа от съпротива. Когато правите това, бъдете с будно внимание, иначе в някое тъмно ъгълче може да остане скрита съпротива под формата на мисъл или непризната емоция.

ОТ МИСЛОВНА КЪМ ДУХОВНА ЕНЕРГИЯ

Отказът от съпротивата е нещо, кoemo е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Все така не ми е съвсем ясно как да го направя. Казвате: чрез капитулацията, но си остава въпросът: „Как?"

Започнете с това да признаете наличието на съпротива. Присъствайте при възникването й. Наблюдавайте как я създава умът, как дава определения на ситуацията, на вас самите, на другите. Вгледайте се в мисловния процес. Почувствайте енергията на емоцията. Като наблюдавате съпротивата, ще видите, че тя е безполезна. Като съсредоточите цялото си внимание върху Настоящето, несъзнателната съпротива става съзнателна и това е нейният край. Не може да сте едновременно съзнаващи и нещастни, съзнаващи и изпълнени с негативност. Негативността, нещастието и страданието под каквато и да е форма означават наличие на съпротива, а тя винаги е несъзнателна.

Но аз нали съзнавам, че се чувствам нещастен?

Бихте ли избрали нещастието? Ако не сте си го избирали, как така се е появило? Каква полза има от него? Кой го поддържа? Казвате, че съзнавате чувството, че сте нещастни, но истината е, че се идентифицирате с него и поддържате процеса посредством натрапчивото мислене. Всичко това е несъзнателно. Ако бяхте съзнаващи, тоест изцяло присъстващи в Настоящето, цялата негативност щеше да се разпръсне почти мигновено. Тя не може да оцелее в присъствието ви, а само в отсъствието ви. Дори болковото тяло не може да издържи дълго пред вашето присъствие. Вие поддържате нещастието живо, като му давате време. То е неговата кръв и плът. Премахнете времето, като съзнавате съсредоточено настоящия момент, и нещастието ще умре. Но вие искате ли то да умре? Настина ли ви е дошло до гуша? Кои ще сте без него?

Докато не започнете да прилагате капитулацията, духовното измерение си остава нещо, за което четете, говорите, вълнувате се, пишете книги, мислите, вярвате - или не вярвате, според случая. Няма значение. Едва с капитулацията то става жива реалност в живота ви. Тогава енергията, която излъчвате и която управлява живота ви, има много по-висока вибрационна честота от умствената енергия, която все още управлява нашия свят - енергията, създала сегашните обществени, политически и икономически структури на нашата цивилизация, които упорито се възпроизвеждат посредством образователните системи и медиите. Чрез капитулацията в този свят навлиза духовна енергия. Тя не създава страдание за вас, за други хора или за която и да е друга форма на живот на тази планета.

За разлика от умствената енергия, тя не замърсява земята и не се подчинява на закона за противоположностите, според който всяко нещо има своята противоположност, не може да има добро без зло. Хората, движени от умствена енергия - а те са все още повечето от обитателите на земята - не съзнават съществуването на духовната енергия. Тя принадлежи към реалност от друг порядък и ще направи света различен, когато достатъчно много хора бъдат в състоянието на капитулация и поради това напълно свободни от негативност. Ако Земята оцелее, такава ще бъде енергията на онези, които ще я населяват.

За тази енергия говори Иисус, когато прави знаменитото си пророчество в проповедта на планината: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Безмълвното, но наситено присъствие разпръсква несъзнателните шаблони на ума. Те може да продължат да действат още известно време, но вече няма да ръководят живота ви. Външните обстоятелства, на които сте се противили, също ще се променят бързо благодарение на капитулацията. Тя има мощно преобразяващо действие върху обстоятелствата и хората. Ако положението не се промени веднага, приемането на Настоящето ви позволява да се издигнете над това. Във всички случаи сте свободни.

КАПИТУЛАЦИЯТА В ЛИЧНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Ами хората, коиmo искат да ме използват, да ме манипулират или контролират! Трябва ли да капитулирам пред тях?

Те са откъснати от Битието, затова несъзнателно се опитват да извлекат от вас енергия и сила. Истина е, че само несъзнаващият човек се опитва да използва или манипулира другите, но също така е истина, че само несъзнаващият може да бъде използван и манипулиран. Ако се противите или борите срещу несъзнателното поведение на другите, сами се нареждате сред тях. Но капитулацията не означава да позволите да ви използват несъзнаващи хора. Ни най-малко. Напълно е възможно да кажете някому „не" твърдо и ясно, или да се оттеглите от ситуацията, и същевременно да запазите състоянието на пълна вътрешна несъпротива. Когато казвате „не" на човек или ситуация, нека това не бъде реакция, а резултат от прозрение, от ясното съзнание какво в този момент е добро и какво не е добро за вас. Нека това бъде „не" без реакция, висококачествено „не", свободно от всякаква негативност и съответно несъздаващо повече страдание.

В работата си съм в неприятна ситуация. Опитах капитулация, но се оказа невъзможно. В мен все така се надига много съпротива.

Ако не успявате с капитулацията, действайте незабавно. Кажете какво мислите, или направете нещо, за да промените ситуацията - или се оттеглете от нея. Поемете отговорност за живота си. Не замърсявайте своето красиво и сияйно вътрешно Битие, нито Земята с негативност. Не позволявайте на нещастието под каквато и да е форма да се настани във вас.

Ако не можете да действате, например ако се намирате в затвора, ви остават две алтернативи: съпротива или капитулация. Робство или вътрешна освободеност от външните обстоятелства. Страдание или вътрешен мир.

Трябва ли несъпротивата да се практикува и във външното ни поведение, например като несъпротива на насилието, или тя се отнася само за вътрешния живот?

Вълнува ви само вътрешният аспект. Той има първостепенно значение. Разбира се, той ще промени и поведението ви, взаимоотношенията ви и така нататък.

Капитулацията ще промени коренно взаимоотношенията ви. Ако не можете да приемете това, което е, естествено няма да можете да приемете никого такъв, какъвто е. Ще съдите, ще критикувате, ще раздавате епитети, ще отхвърляте или ще опитвате да променяте другите. Нещо повече, упорито ще превръщате Настоящето в средство за постигане на бъдеща цел. Средство ще виждате и във всеки човек, с когото се срещнете или с когото общувате. Така взаимоотношенията - човешкото същество - минават на втори план, или изобщо нямат значение за вас. Важното е какво можете да извлечете от връзката - било то материална придобивка, чувство за власт, физическо удоволствие или някаква форма на задоволяване на егото.

Нека илюстрирам как работи капитулацията във взаимоотношенията. Когато влезете в спор или се озовете в конфликтна ситуация, да речем с партньора ви или с някой близък човек, започнете да наблюдавате как се отбранявате, когато нападат позицията ви, или почувствайте силата на своята агресивност, докато нападате другия. Наблюдавайте как сте се вкопчили във възгледите и мненията си. Почувствайте умствено-емоционалната енергия зад потребността да бъдете прави и да докажете неправотата на другия. Това е енергията на его-ума. Вие я правите съзнателна, като я признаете, като я почувствате възможно най-пълно. Така един ден - някъде насред спора - изведнъж ще осъзнаете, че имате избор и може да решите да се откажете от реакцията си, просто за да видите какво ще стане. Това е капитулация. Нямам предвид да изоставите реакцията, просто като заявите: „Добре де, ти си прав" с изражение, което казва: „Аз съм над това детинско несъзнание". Това само измества съпротивата на друго ниво, его-умът продължава да командва и да настоява за властта си. Говоря за това, да се освободите от цялото поле от умствено-емоционална енергия във вас, която ви кара да се борите за власт.

Егото е хитро, затова трябва да бъдете много будни, много присъстващи и напълно искрени пред себе си, за да видите дали наистина сте изоставили тъждествеността си с позицията на ума и сте се освободили от него. Ако внезапно почувствате лекота, яснота и дълбок покой, това е сигурен знак за истинска капитулация. След това наблюдавайте какво ще стане с мисловната позиция на другия, когато престанете да й вливате енергия със своята съпротива. Когато разчистите умствените позиции, започва истинското общуване.

Ами несьпротивата срещу насилието, агресията и други подобни?

Несъпротивата не означава непременно да не правите нищо. Означава само, че всяко „действие" става нереактивно. Помнете дълбоката мъдрост, на която се основават източните бойни изкуства: не се съпротивлявай срещу силата на противника, отстъпи, за да го надвиеш.

След като уточнихме това, непредприемането на никакви действия в състояние на интензивно присъствие има мощно преобразяващо и поправящо въздействие върху ситуации и хора. В даоизма има един термин, „ву вей", обичайно превеждан като „бездействена активност" или „да седиш спокойно и нищо да не правиш". В древен Китай това се е смятало за едно от най-висшите постижения и добродетели. То е коренно различно от бездействието в обикновеното състояние на съзнание, или по-точно на несъзнание, което произтича от страх, инерция или нерешителност. Истинското „бездействие" предполага вътрешна несъпротива и бдяща будност.

От друга страна, ако е необходимо действие, то няма да произхожда от условностите на ума, а от особеностите на ситуацията и вашето съзнателно присъствие. В това състояние умът е свободен от идеи, включително и от идеята за ненасилие. Така че кой може да предскаже как ще постъпите?

Егото вярва, че вашата сила е в съпротивата, а в действителност съпротивата ви откъсва от Битието - единственото място, където има истинска сила. Съпротивата е слабост и страх, маскирани като сила. Онова, което егото вижда като слабост, е вашето Битие с неговата чистота, невинност и сила. Което то смята за сила, всъщност е слабост. Затова егото съществува в непрекъснат режим на съпротива и играе фалшиви роли, за да прикрие вашата „слабост", която в действителност е вашата сила.

Докато няма капитулация, несъзнателното изпълнение на роли съставлява голямата част от общуването между хората. При капитулацията вече няма нужда от отбрана на егото и от фалшиви маски. Ставате много прости, много реални. „Това е опасно," казва егото, „ще ви наранят, ще станете уязвими." Разбира се, егото не знае, че само като се откажете от съпротивата, като станете „уязвими", можете да откриете своята истинска същностна неуязвимост.

ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА БОЛЕСТТА В ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Aко чoвек е тежко болен и напълно приема състоянието си и капитулира пред болестта, няма ли да се откаже от волята за оздравяване? Решимост да се бори с болестта вече няма да има, нали?

Капитулацията представлява вътрешно безрезервно приемане на това, което е. Говорим за живота ви - в този момент, а не за състоянията и обстоятелствата в него - онова, което аз наричам житейска ситуация. За това вече стана дума.

Колкото до болестите, ето какво е положението. Болестта е част от житейската ситуация. Като такава тя има минало и бъдеще. Миналото и бъдещето образуват непрекъснат континуум, освен ако спасителната сила на Настоящето не бъде задействаща чрез съзнателното ви присъствие. Както знаете, зад различните обстоятелства, съставляващи вашата житейска ситуация, която се разполага във времето, се крие нещо по-дълбоко, по-съществено - вашият Живот, вашето Битие в непознаващото времето Настояще.

Тъй като в Настоящето няма проблеми, няма и болести. Вярата в етикет, който някой лепва на състоянието ви, поддържа това състояние, влива му сила и превръща временното нарушение на равновесието във видимо стабилна реалност. Придава му не само реалност и стабилност, но и продължителност във времето, каквато не е имало преди. Като се съсредоточите върху настоящия момент и се въздържате да му давате определения, ще сведете болестта до един или няколко от следните фактори: физическа болка, слабост, дискомфорт или инвалидност. Те са това, пред което трябва да капитулирате - сега. Не пред понятието „болест". Оставете страданието да ви принуди да бъдете в настоящия момент, в състояние на наситено съзнателно присъствие. Използвайте го за просветление.

Капитулацията не променя това, което е, или поне не пряко. Тя променя вас. Когато вие се промените, целият ви свят се променя, защото светът е само едно отражение. Вече говорихме за това.

Ако се погледнете в огледалото и не харесате видяното, трябва да сте луди, за да нападнете отражението. А именно това правите, когато сте в състояние на неприемане. Разбира се, ако нападнете отражението, то ще отвърне на удара. Ако го приемете, каквото и да е, ако бъдете добронамерени към него, то не може да не бъде добронамерено към вас. Ето така променяте света.

Болестта не е проблемът. Вие сте проблемът - докато управлява его-умът. Когато сте болни или инвалидизирани, не смятайте, че в някакъв смисъл сте се провалили, не изпитвайте вина. Не винете живота, че се е отнесъл несправедливо с вас, но не винете и себе си. Всичко това е съпротива. Ако имате тежко заболяване, използвайте го за просветление. Можете да използвате за просветление всичко „лошо", което се случва в живота ви. Лишете болестта от време. Не й давайте минало и бъдеще. Оставете я да ви тласне към наситено съзнание за настоящия момент - и вижте какво ще стане.

Станете алхимици. Превръщайте обикновения метал в злато, страданието - в съзнание, бедата - в просветление. Може би сте тежко болни и изпитвате гняв заради казаното тук от мен? Това е ясен признак, че болестта е станала част от самосъзнанието ви и сега защитавате идентичността си - както и заболяването си. Състоянието, наречено „болест", няма нищо общо с това, което вие сте в действителност.

КОГАТО СЕ СЛУЧИ БЕДА

Що се отнася до все още несъзнаващото огромно мнозинство хора, само критична ситуация може да разчупи твърдата черупка на тяхното его и да ги тласне към капитулация и, следователно, към пробуждане. Критичните ситуации възникват, когато се случи някакво нещастие, катаклизъм, тежка загуба или страдание, те разбиват целия ви свят на късчета и вече нищо няма смисъл. Това е среща със смъртта - физическа или психическа. Его-умът - създателят на този свят - рухва. От пепелта на стария свят може да се роди нов.

Разбира се, няма гаранция, че дори критична ситуация ще доведе до това, но потенциалът винаги е налице. При някои хора съпротивата срещу това, което е, се усилва в такива ситуации и ги хвърля в истински ад. При други капитулацията може да бъде само частична, но дори и тя им носи известна дълбочина и спокойствие, непознати дотогава. Части от черупката на егото се отчупват и през проломите прозират мънички късчета светлина и мир от мястото отвъд ума.

Критичните ситуации водят до много чудеса. Имало е убийци, очакващи изпълнението на смъртната си присъда, които през последните няколко часа преди екзекуцията са изпитали състоянието на отсъствие на егото и съпътстващата го дълбока радост и спокойствие. Вътрешната съпротива срещу ситуацията, в която са се озовали, е станала толкова силна, че е довела до непоносимо страдание, съчетано с невъзможност да направят нещо или да избягат, дори в умотворната проекция на бъдещето. Така са били принудени да приемат изцяло неприемливото. Да капитулират. По този начин са се озовали в състоянието на благодат, с което идва спасението - пълното освобождаване от миналото. Разбира се, не самата екстремна ситуация прави възможно чудото на благодатта и спасението, а актът на капитулацията.

Затова, когато ви се случи някаква беда или нещо сериозно се „обърка" - болест, недъг, загуба на дом, на богатство или на обществена идентичност, прекъсване на връзка, смърт или страдание на любим човек, наближаване на собствената ви смърт - знайте, че бедата има и друга страна, че сте само на крачка от нещо невероятно - пълно алхимично превръщане на обикновения метал на болката и страданието в злато. Тази едничка крачка се нарича капитулация.

Не твърдя, че ще се почувствате щастливи в такава ситуация. Това няма да стане. Но страхът и болката ще се превърнат във вътрешен мир и спокойствие, които идват от много дълбоко - от самото Неизявено. Това е „божественият мир, който не може да бъде проумян". В сравнение с него щастието е нещо твърде плитко. С този светъл мир идва и осъзнаването - не на равнището на ума, а в дълбините на Битието - че сте неразрушими и безсмъртни. Това не е вяра, а абсолютна сигурност, която не се нуждае от външни доказателства.

ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО В МИР

Четох за един философ-cmouк в древна Гърция, който, когато му съобщили, че синът му е загинал при злополука, отвърнал: „Знаех, че той не е безсмъртен." Това капитулация ли е? Ако е така, аз не я искам. Има ситуации, в които капитулацията изглежда противоестествена и нечовешка.

Да бъдеш откъснат от чувствата си не е капитулация. Но ние не знаем какво е било вътрешното състояние на философа, когато е произнасял тези думи. В някои екстремни ситуации може би все още ще ви бъде невъзможно да приемете Настоящето. Но винаги ще имате още един шанс за капитулация.

Първият ви шанс е във всеки момент да приемате неговата реалност. Да знаете, че това, което е, не може да се върне назад - защото вече е. Да му кажете „да" или да приемете онова, което не е. След това направете, каквото трябва, каквото изисква ситуацията. Ако бъдете в това състояние на приемане, вие не създавате повече негативност, страдание и нещастие. Живеете в състояние на не-съпротива, състояние на благодат и лекота, без борба.

Когато не можете да направите това, когато пропуснете шанса - или защото не генерирате достатъчно съзнателно присъствие, или защото обстоятелствата са толкова крайни, че са абсолютно неприемливи за вас - вие създавате някаква форма на болка, на страдание. Струва ви се, че ситуацията създава страданието, но в крайна сметка не е така - то е дело на вашата съпротива.

Ето ви втория шанс за капитулация. Ако не можете да приемете външните обстоятелства, приемете това, което е вътре във вас. Ако не можете да приемете външното състояние, приемете вътрешното. Това означава да не се противите срещу болката. Позволете й да я има. Капитулирайте пред скръбта, отчаянието, страха, самотата - пред всяка форма, която приеме страданието. Наблюдавайте го, без да му давате определения с ума си. Прегърнете го. Тогава вижте как чудото на капитулацията превръща дълбокото страдание в дълбок мир. Това е вашето разпятие. Нека то стане вашето възкресение и възнесение.

Не разбирам как човек може да капитулира пред страданието. Както сам казахте, страданието е некапитулация. Как можеш да капитулираш пред некапитулацията?

Забравете за миг за капитулацията. Когато болката ви е дълбока, всякакви приказки за капитулация сигурно ще ви се сторят безполезни и изобщо безсмислени. Когато болката ви е дълбока, сигурно ще имате силно желание да избягате от нея, вместо да се предадете пред нея. Вие не искате да чувствате това, което чувствате. Какво по-нормално от това? Но няма изход, няма път за бягство. Само псевдопътища: работата, пиенето, наркотиците, гневът, фантазиите и така нататък. Но те не ви освобождават от болката. Силата на страданието не намалява, когато го направите несъзнателно. Когато отричате емоционалната болка, всичко, което правите, както и всичките ви взаимоотношения са отровени от нея. Вие, така да се каже, я разпространявате, като енергия, която излъчвате, и другите подсъзнателно я поемат. Ако те самите са несъзнаващи, може дори да се почувстват принудени да ви нападнат или наранят по някакъв начин, или вие да ги нараните, проектирайки несъзнателно болката си. Нещата, които привличате и проявявате, съответстват на вътрешното ви състояние.

Когато няма изход от нещо, винаги има начин да го прекосите. Затова не обръщайте гръб на болката. Посрещнете я лице в лице. Почувствайте я пълно - почувствайте я, а не мислете за нея! Ако е нужно, изразете я, но не правете от това сценарий в ума си. Отдайте цялото си внимание на усещането, а не на човека, събитието или ситуацията, които са го причинили. Не позволявайте на ума да използва болката, за да си създаде от нея самоличност на жертва. Ако се самосъжалявате и разказвате на другите историята си, това ще ви държи приковани към страданието. Тъй като е невъзможно да избягате от чувството, единствената възможност за промяна е да се потопите в него, иначе нищо няма да се промени. Отдайте цялото си внимание на това, което чувствате, но не го наричайте с епитети. През цялото време бъдете с будно внимание. Отначало мястото може да ви се стори тъмно и страшно и когато усетите желание да се обърнете и да избягате, го забележете, но не позволявайте от това да последва действие. Вниманието ви трябва да остане върху болката, усещайте скръбта, страха, ужаса, самотата - каквото и да е. Останете будни и присъстващи - присъстващи с цялото си Битие, с всяка клетка на тялото си. Така внасяте светлина в тъмнината. Това е пламъкът на вашето съзнание.

На този етап няма нужда да се занимавате с капитулацията. Тя вече се е случила. Как? Пълното внимание е равносилно на пълно приемане, което е равносилно на капитулация. Отдавайки пълното си внимание, вие използвате силата на Настоящето, тоест силата на своето присъствие. Никакви останки от съпротива не могат да оцелеят пред него. Присъствието елиминира времето. Без времето не могат да се запазят нито страданието, нито негативността.

Приемането на страданието е пътешествие в смъртта. Да се изправите пред дълбоката болка, да й позволите да бъде, да съсредоточите вниманието си върху нея означава съзнателно да навлезете в смъртта. Когато преминете през тази смърт, разбирате, че смърт няма - и няма от какво да се страхувате. Умира само егото. Представете си слънчев лъч, който е забравил, че е неделима част от слънцето, и се заблуждава, че трябва да се бори за оцеляването си, да си създава идентичност, различна от тази на слънцето, и да се придържа към нея. Няма ли смъртта на тази заблуда да бъде невероятно освобождаваща?

Искате ли лесна смърт? Предпочитате ли да умрете без болка, без да се мъчите? Тогава умирайте за миналото във всеки един момент и нека светлината на присъствието ви разпръсне тромавата, обвързана с времето самоличност, която смятате, че сте вие.

КРЪСТНИЯТ ПЪТ

Има много разкази на хора, които казват, че са намерили Бога посредством дълбоко страдание, в християнството има и израз „кръстен път", който според мен означава същото.

Точно с това се занимаваме тук.

Ако трябва да бъдем по-точни, те не са намерили Бога посредством страданието си, защото страданието предполага съпротива. Намерили са го посредством капитулацията, посредством пълното приемане на това, което е, а към това ги е тласнало силното страдание. Сигурно на някакво равнище са осъзнали, че сами са създавали болката си.

Защо поставяте знак на равенство между капитулацията и намирането на Бога?

Тъй като съпротивата е неотделима от ума, отказът от нея - капитулацията - означава край на господството на ума над вас, на това, той да се преструва, че сте вие, на фалшивия бог. Желанието да съдите, негативността изчезват. Отваря се светът на Битието, който е бил замъглен от ума. Внезапно във вас настъпва огромно спокойствие, неизмеримо чувство за мир. В този мир има голяма радост. А в радостта - любов. А най-вътре е свещеното, неизмеримото, неназовимото.

Аз не наричам това намиране на Бога, защото как може човек да намери нещо, което никога не е губил, самия си живот? Думата Бог е ограничена не само заради хилядите години неправилно тълкуване и употреба, но и защото предполага нещо извън вас самите. Бог не е същество, а самото Битие. Тук няма отношение между субект и обект, няма двойственост, няма отделност - вие и Бог. Осъзнаването на Бога е най-естественото нещо на света. Удивителното и неразбираемото е не, че не можете да осъзнаете Бога, а че не го осъзнавате.

Кръстният път, за който говорите, е старият път към просветлението, до неотдавна и единственият. Но не го отричайте и не подценявайте неговата ефикасност. Той още действа.

Кръстен път означава пълно преобръщане. Означава, че най-лошото нещо в живота ви - вашият кръст - става най-хубавото, което ви се е случвало някога, защото ви принуждава към капитулация, към „смърт", принуждава ви да станете нищо, да станете като Бога - защото той също е обратното на нещата.

В момента, що се отнася до несъзнаващото мнозинство хора, кръстният път все още е единственият. Те ще се пробудят единствено чрез още страдание, а просветлението като колективно явление вероятно ще се предхожда от големи катаклизми. Този процес отразява действието на определени всеобщи закони, които ръководят израстването на съзнанието и са предсказани от някои ясновидци. Описани са например в „Откровението на Йоана", известно още като „Апокалипсис", макар че са скрити зад мъглява и понякога непонятна символика. Не Бог налага това страдание на хората, а те си го причиняват сами на себе си и един на друг чрез определени защитни механизми, които Земята като жив и интелигентен организъм ще задейства, за да се предпази от настъплението на човешката лудост.

Днес обаче има все повече хора, чието съзнание е достатъчно развито, за да не се нуждаят от повече страдание за осъзнаването и просветлението. Вие можете да бъдете сред тях.

Просветлението чрез страдание - пътят на кръста - означава да ви завлекат в рая насила, а в това време вие да пищите и да ритате. Накрая се предавате, защото повече не издържате на болката, но тя може да продължи доста дълго, докато това се случи. Съзнателното избиране на просветлението означава да се откажете от връзката си с миналото и бъдещето и да превърнете Настоящето във фокусна точка на живота си. Означава да изберете състоянието на присъствие, вместо да бъдете във времето. Означава да кажете „да" на това, което е. Тогава вече няма да имате нужда от болка. Колко още време мислите, че ще ви трябва, преди да успеете да кажете: „Повече няма да създавам болка и страдание"? Колко още болка ви е нужна, преди да можете да направите този избор?

Ако смятате, че ви трябва още време, ще го имате - както и още болка. Времето и болката са неразделни.

ВЛАСТТА ДА ИЗБИРАШ

Ами хората, които сякаш наистина искат да страдат? Имам една приятелка, чийто партньор я малтретира физически, подобно е било положението и в предишната й връзка. Защо тя си избира такива мъже и защо сега отказва да излезе от това положение? Защо толкова много хора фактически избират болката?

Знам, че думата „избор" е любима в Ню Ейдж движението, но в този контекст тя не е съвсем точна. Подвеждащо е да се каже, че някой „избира" нездрава връзка или някаква друга негативна ситуация в живота си. Изборът предполага съзнание - висока степен на съзнание. Без него няма избор. Той започва в момента, в който разкъсате тъждествеността си с ума и неговите заучени шаблони, в момента, в който го замените с присъствие. До този момент от духовна гледна точка вие сте несъзнаващи. Това означава, че сте принудени да мислите, чувствате и действате по определен начин според шаблоните на ума. Затова Иисус е казал: „Прости им, те не знаят какво вършат." Това не е свързано с интелекта в традиционния смисъл на думата. Виждал съм мнозина високоинтелигентни и образовани хора, които същевременно са напълно несъзнаващи, тоест напълно отъждествяващи се с ума си. Всъщност ако умственото развитие и натрупването на знания не бъдат балансирани от съответно израстване на съзнанието, потенциалът за нещастие и беди е много голям.

Приятелката ви е блокирана във връзка с партньор-грубиян, и то не за първи път. Защо? Тя няма избор. Обусловен от миналото, умът винаги се стреми да възпроизвежда познатото. Дори то да е болезнено, поне е познато. Умът винаги се придържа към познатото. Неизвестното е опасно, защото умът няма контрол над него. Затова той не харесва и пренебрегва настоящия момент. Съзнанието за настоящето разкъсва не само мисловния поток, но и континуума минало-бъдеще. Нищо истински ново и съзидателно не може да дойде на този свят от другаде, освен от този пролом - чистото пространство на безкрайните възможности.

Затова, отъждествявайки се с ума си, вашата приятелка вероятно възпроизвежда научен в миналото модел, в който близостта и тормозът са били неделимо свързани. Възможно е също да прилага мисловен модел, придобит в ранното детство, според който тя не става за нищо и заслужава наказание. Възможно е да изживява голяма част от живота си чрез болковото тяло, което винаги търси още болка, с която се храни. Партньорът й има своите несъзнателни модели, допълващи нейните. Разбира се, тя сама е създала положението, в което е, но кой или какво е това „аз", което го е създало? Умствено-емоционален модел от миналото, нищо повече. Защо трябва да го превръща в своя идентичност? Ако й кажете, че тя си е избрала това положение, вие затвърждавате състоянието й на отъждествяване с ума. Но дали тя е своят мисловен модел? Това ли е нейното истинско „аз"? От миналото ли е извлечено то? Покажете на приятелката си как да бъде наблюдаващото присъствие зад мислите и емоциите си. Разкажете й за болковото тяло и как да се освободи от него. Научете я на изкуството да осъзнава вътрешното тяло. Покажете й смисъла на присъствието. Още щом намери достъп до силата на Настоящето и така разкъса моделите на миналото, тя вече ще има избор.

Никой не избира болестното, конфликта, болката. Никой не избира лудостта. Те се случват, защото във вас няма достатъчно присъствие, което да разпръсне миналото, няма достатъчно светлина, която да разпилее мрака. Вие не сте изцяло тук. Още не сте се събудили напълно. През това време условностите на ума ръководят живота ви.

По същия начин, ако сте сред мнозината, които имат проблеми с родителите си, вие все още храните обида за нещо, което те са направили, или което не са направили, и още вярвате, че те са имали избор - че са можели да постъпят другояче. Винаги ви се струва, че другите са имали избор, но това е илюзия. Докато умът с неговите модели ръководи живота ви, докато сте своят ум, какъв избор изобщо имате? Никакъв. Вас дори ви няма там. Състоянието на тъждественост с ума е дълбоко нездраво. То е форма на лудост. Почти всеки човек страда от нея в някаква степен. Щом осъзнаете това, вече няма да храните обида. Как да се сърдите на нечия болест? Единственото възможно е да съчувствате.

Значи никой не е отговорен за действията си? Тази идея не ми харесва.

Ако ви управлява умът, дори да имате избор, все така ще понасяте последствията на несъзнанието и ще създавате още страдание. Ще носите бремето на страха, конфликтите, проблемите и болката. Така създаденото страдание в крайна сметка ще ви принуди да напуснете състоянието си на несъзнание.

Предполагам, че казаното за избора се отнася и за прошката. Трябва да си напълно съзнаващ и капитулирал, за да можеш да простиш.

„Прошка" е дума, която е в употреба от 2000 години насам, но повечето хора имат доста ограничена представа за нейния смисъл. Не можете истински да простите на себе си или на другите, докато извличате самосъзнанието си от миналото. Само чрез достъпа до силата на Настоящето - вашата собствена сила - е възможно да простите истински. Това обезсилва миналото и вие осъзнавате дълбоко, че нищо, което някога сте направили или което са ви сторили, не може ни най-малко да урони сияйната ви същност. Така понятието за прошка става излишно.

И как да стигна до тази точка на осъзнаване?

Когато капитулирате пред това, което е, и присъствате изцяло в настоящето, миналото губи всякаква сила. Вие вече нямате нужда от него. Ключът е присъствието. Ключът е Настоящето.

По какво ще позная, че съм капитулирал?

Когато вече няма да задавате този въпрос.

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.

 . 

Екхарт Толе: Ръководство за трансформиране на живота ви

Духовният учител 
Екхарт Толе 
споделя тайната за постигане 
на вътрешен мир.

Покоят идва, когато станете едно с Настоящия момент. Тогава се чувствате у дома – защото сте у дома.

Прошката идва естествено, веднага след като осъзнаете, че миналото не може да надделее над Силата на Настоящето.

Хората не осъзнават, че Настоящето е всичко, което съществува; няма минало или бъдеще, освен като спомен или очакване в ума ви.

Съществуват два начина да бъдете нещастни: единият е, когато не получавате това, което желаете и другият – когато получавате това, което желаете. Ако си мислите, че това, онова или трето нещо ще ви направи щастливи, когато го получите, отново ще се фокусирате в следващия момент – никога не присъствайки пълно в този момент, който е всичко, което имате.

Благодарността е същественa част от това да бъдете присъстващи. Когато навлезете дълбоко в Настоящето, благодарността възниква спонтанно.

Ако си мислите, че когато излезете във ваканция или откриете идеалния партньор или си намерите по-добра работа или по-добро място за живеене или каквото и да е друго, тогава накрая ще бъдете щастливи, това означава, че сте се загубили в бъдещето.

Всяко его желае да бъде специално. Ако не може да бъде специално, като превъзхожда другите, то може да бъде доста щастливо, бидейки особено нещастно.

Вместо да се питате дали можете да бъдете свободни някога, понеже „някога“ е огромно количество от бъдеще време, попитайте се можете ли да бъдете свободни в този момент. Единственото място, където можете или се нуждаете да бъдете свободни е този момент. Не в остатъка от живота ви. Точно сега.

Спомените са мисли, които възникват. Те не са реални. Само когато вярвате, че са реални, само тогава те имат власт над вас. Но когато осъзнаете, че това е просто друга мисъл, изплувала от миналото, тогава вие можете да я обгърнете с пространство. Така мисълта не може повече да ви държи в хватката си.

Егото обича вината. То обича да обвинява другите. Ако това не му е достатъчно, започва да обвинява себе си. Разбира се, всяко човешко същество е вършило в миналото неща, за които сега съжалява. Наивни и глупави постъпки. Но трябва да осъзнаете, че вашата същност, това, което в действителност сте, не се намира в миналото или в мислите ви за миналото.

Веднъж като осъзнаете, че първичната цел в живота ви е вътрешната (да се пробудите за истинската си същност – бел. пр.) и това стане основната ви цел, вторичната, външната цел попада на мястото си. Когато сте верен на Живота и верен на Настоящето, животът ще ви донесе това, което е най-подходящо и съобразено с вътрешната ви цел.

Вие можете винаги лесно да разпознаете дали нещо идва от егото по това, че когато го получите, то не ви удовлетворява.

Вие сте Живот, който е вечен. И когато се потопите в тишина е лесно да усетите, че под индивидуалността ви има една Живост. Има Присъствие, има Съзнание, което е извън времето. И това е Животът отвъд формата на живот, която сте.

Източник: https://www.pinterest.com/pin/212302569914462536/


 . 

Болковото тяло

По "Нова Земя" на Екхарт Толе.

Остатъците от болка, натрупвани у вас, когато ваша силна негативна емоция е била недовидяна, ненапълно възприета и след това оставена да се разпадне, се съчетават, за да създадат едно енергийно поле, което обитава клетките на тялото ви. То се състои не само от изпитаната през детството болка, но и от болезнените емоции, прибавяни по-късно през юношеството и дори зрелостта, като много от тях са били създадени от гласа на егото. Емоционалната болка става ваш верен спътник, когато животът ви се основава на фалшиво усещане за аза.

Това енергийно поле от стари, но все още доста живи емоции, налично у почти всеки човек, е болковото тяло (pain body).

Ала болковото тяло не е само индивидуално. То също така участва и в болката, изстрадана от безброй човешки същества в хода на цялата човешка история, защото това е история на непрекъснати войни между племената, на поробвания, грабежи и изнасилвания, мъчения и всякакви други форми на насилие. Тази болка все още живее в колективната душа на човечеството и все още се увеличава всеки ден, както можете да се убедите, гледайки вечерните новини или ставайки свидетели на някоя драма в човешките отношения. Колективното болково тяло вероятно е кодирано в ДНК на всеки човек, макар все още да не сме го открили.

Всяко новородено дете, идващо в нашия свят, вече носи едно емоционално болково тяло. При някои то е по-тежко, по-плътно, отколкото при други. Някои бебета се чувстват добре, щастливи са през повечето време. Други носят огромно количество нещастие в себе си. Вярно е, че някои бебета все плачат, защото не получават достатъчно внимание и любов, но други плачат без очевидна причина, сякаш се опитват да направят всички около себе си също толкова нещастни, колкото са те самите - и често успяват да го постигнат. Те са дошли на този свят с тежък товар от човешка болка. Трети бебета пък често плачат, защото усещат излъчването на негативни емоции от бащата и майката, а това им причинява болка и допринася за нарастването на болковото им тяло чрез поглъщане на енергия от болковите тела на родителите. Независимо от това какъв точно е случаят, с нарастването на физическото тяло на бебето нараства и болковото тяло.

Едно дете с леко болково тяло не е непременно „по-напреднало" в духовен план, отколкото мъж или жена с плътно болково тяло. Всъщност обикновено е точно обратното. Хората с плътно болково тяло в повечето случаи имат по-голям шанс да се пробудят за духовното, отколкото онези, чието болково тяло е по-леко. Докато някои от първите остават в плен на плътните си тела, други могат да достигнат до точка, в която вече не могат да живеят нещастни, и съответно мотивацията им да се пробудят става особено силна.

Защо страдащото тяло на Иисус, лицето му, изкривено в агония, и покритото му с кървящи рани тяло, е толкова могъщ образ в колективното съзнание на човечеството? Милиони хора, най-вече през Средновековието, не биха се чувствали така дълбоко свързани с него, ако нещо в тях не откликваше, ако несъзнателно не го разпознаваха като външен израз на собствената им вътрешна действителност - болковото тяло. Макар да не са били достатъчно съзнаващи, за да го съзрат непосредствено у себе си, те все пак вече са били на пътя към пробуждането. Иисус може да се смята за архетипния човек, въплъщаващ както болката, така и възможността тя да бъде превъзмогната.

КАК БОЛКОВОТО ТЯЛО СЕ ВЪЗПРОИЗВЕЖДА

Болковото тяло е полуавтономна енергийна форма, която живее вътре в повечето човешки същества и се състои от емоции. То притежава свой собствен примитивен разум, леко наподобяващ разума на хитро животно, като той е насочен най-вече към оцеляването му. Подобно на всички форми на живот, и то се нуждае от храна - за да се зареди с нова енергия, - но тази храна е енергия, която е съвместима с неговата собствена, т. е. вибрираща със сходна честота. Всяко болезнено емоционално преживяване може да се използва за храна от болковото тяло, затова то разцъфтява бурно на почвата на негативното мислене и на драмите във взаимоотношенията. Болковото тяло е пристрастено към нещастието.

Може би ще се почувствате шокирани, когато за първи път прозрете, че у вас има нещо, което постоянно се стреми към емоционална негативност и търси нещастие. Нужна е обаче по-голяма осъзнатост, за да го видите в себе си, отколкото в друг човек. След като нещастието ви завладее, вие не само че не искате то да приключи, но искате да направите и другите също толкова нещастни, колкото вас, за да можете да се храните и от техните негативни емоционални реакции.

При повечето хора болковото тяло има както латентно, така и активно състояние. Когато е в латентно състояние, вие лесно забравяте, че носите вътре в себе си тежък тъмен облак или спящ вулкан, създаден от енергийното поле на вашето болково тяло. Колко дълго то ще остане латентно е различно при всеки човек: най-често няколко седмици, но е възможно и няколко дни или няколко месеца. В редки случаи болковото тяло може да бъде в състояние на летаргия години наред, преди да се активизира от някое събитие.

КАК БОЛКОВОТО ТЯЛО СЕ ХРАНИ ОТ ВАШИТЕ МИСЛИ

Болковото тяло се събужда от съня си, когато изгладнява и е време да се обнови. То може да се активизира по всяко време от някакво събитие. Изгладнялото болково тяло е в състояние да използва най-незначителното събитие като активатор, например нещо, което някой е казал или направил, или дори една мисъл. Ако живеете сами и в този момент около вас няма никой, болковото тяло ще се храни с вашите мисли. Внезапно мисленето ви става подчертано негативно. Най-вероятно няма дори да осъзнаете, че точно преди да се надигне този прилив на негативно мислене в ума ви се е втурнала вълна от емоции - мрачни и тежки настроения, тревога или пламтящ гняв. Всички мисли са енергия и болковото тяло започва да се храни от енергията на мислите ви. Но не от енергията на всички мисли. Не е нужно да сте особено наблюдателни, за да забележите, че усещате позитивната мисъл по съвсем различен начин в сравнение с негативнатата мисъл. Те притежават една и съща енергия, но тя вибрира с различна честота. Щастливата, позитивна мисъл не става за храна на болковото тяло. То се храни само с негативни мисли, защото само те са съвместими с неговото енергийно поле.

Всички неща представляват вибриращи енергийни полета в непрестанно движение. Столът, на който седите, книгата, която държите в ръцете си, изглеждат солидни и неподвижни само защото вашите сетива възприемат именно под такава форма тяхната вибрационна честота, иначе казано, безспирното движение на молекулите, атомите, електроните и субатомните частици, които заедно създават това, което възприемате като стол, книга, дърво или тяло. Това, което възприемаме като физическа материя, всъщност е енергия, вибрираща (движеща се) в рамките на конкретен спектър от честоти. Мислите също се състоят от енергия, вибрираща с по-високи честоти в сравнение с енергията на твърдите тела, и поради тази причина те не могат да се видят или докоснат. Мислите притежават собствен спектър от честоти, като негативните са в ниските нива на спектъра, а позитивните - в по-високите нива. Вибрационната честота на болковото тяло съответства на честотата на негативните мисли и затова само негативните мисли могат да го хранят.

Обичайният модел на мисълта, създаваща емоция, е преобърнат в случая с болковото тяло - поне в началния етап. Емоцията, идваща от болковото тяло, бързо се сдобива с контрол над мисленето ви, а след като умът бъде завладян от болковото тяло, мисленето ви става негативно. Гласът в главата ви ще разказва тъжни, тревожни и гневни истории за вас или вашия живот, за други хора, за миналото, бъдещето или за въображаеми събития. Той ще обвинява, ще се оплаква, ще си въобразява. И вие ще бъдете напълно отъждествени с това, което гласът казва, ще вярвате на всичките му изопачени мисли. В този момент се установява пристрастеност към нещастието.

Не че не можете да спрете потока на негативните мисли - просто не желаете до го спрете. Причината е, че болковото тяло в този момент вече живее чрез вас, претендира, че е вас. А за него болката е удоволствие. То жадно поглъща всяка негативна мисъл. И гласът, който обикновено звучи в главата ви, сега става глас на болковото тяло. Гласът на болката се е настанил на мястото на вътрешния диалог. Създава се порочен кръг между болковото тяло и вашето мислене. Всяка мисъл се подхранва от болковото тяло, а то на свой ред генерира още мисли. И в даден момент, след няколко часа или след няколко дни, болковото тяло се е захранило и се връща към спящото си състояние, като оставя след себе си опустошен организъм и тяло, твърде податливо на заболявания. И ако болковото тяло ви изглежда като психически паразит, вие сте прави. То е именно такова.

КАК БОЛКОВОТО ТЯЛО СЕ ХРАНИ ОТ ДРАМИТЕ

Ако около вас има други хора, за предпочитане вашият партньор или близък член на семейството ви, болковото тяло ще се опита да ги провокира - както се казва, да им натисне бутона, за да може да се храни от развихрилата се драма. Болковото тяло обожава интимните отношения и семействата, защото именно от тях получава преобладаващата част от храната си. Трудно е да устоите на болковото тяло на друг човек, ако то е решило да ви въвлече в сблъсък. То инстинктивно знае вашите най-слаби, най-уязвими места. И ако не успее първия път, ще се опита отново. И отново. Защото е емоция в суров вид, търсеща още емоции. Болковото тяло на другия иска да ви провокира така, че двете болкови тела взаимно да обменят енергия.

Много взаимоотношения преминават на редовни интервали през бурни и разрушителни епизоди на болковото тяло. Почти непоносима е болката, която малкото дете изпитва, когато става свидетел на емоционалното насилие на развихрилите се болкови тела на неговите родители, а именно такава е съдбата на милиони деца по целия свят, кошмарът на всекидневния им живот. Това е един от основните начини, чрез които човешкото болково тяло се предава от поколение на поколение. След всеки епизод партньорите се сдобряват и настъпва интервал на относителен мир помежду им, дотолкова, доколкото егото им го позволява.

Прекаленото консумиране на алкохол често активира болковото тяло, най-вече при мъжете, но също и при някои жени. Когато един човек се напие, той претърпява пълна промяна на личността - болковото тяло го завладява. Един дълбоко несъзнателен човек, чието болково тяло обикновено се самозахранва чрез физическо насилие, често насочва това насилие срещу съпругата или децата си. Когато изтрезнее, той наистина ще съжалява за стореното и ще заяви, че то никога няма да се повтори - и ще бъде искрен. Ала човекът, който говори в случая и дава обещания, не е онова същество, което извършва насилието, така че можете да сте сигурни, че всичко ще се повтаря отново и отново, докато той не стане присъстващ, не осъзнае болковото тяло вътре в себе си и не прекъсне отъждествяването с него. В някои случаи съветът на хора, запознати с този род неща, ще му помогне да се освободи.

Повечето болкови тела искат както да причиняват болка, така и да страдат от болка, но има и такива, които предимно нанасят болка или предимно са жертви на болката. И в двата случая те се хранят от насилието, било то емоционално или физическо. Някои двойки си мислят, че „са влюбени", а всъщност са привлечени един към друг, защото болковите им тела взаимно се допълват. Понякога в момента, в който се срещнат, вече е ясно кой ще изпълнява ролята на причиняващ болка, и кой - на жертва. Има бракове, които уж са сключени в рая, но се превръщат в ад.

Ако някога сте живели с котка, ще знаете, че дори когато котката изглежда заспала, тя знае какво става наоколо и при най-лекия необичаен шум наостря уши и леко отваря очи. Спящите болкови тела са като котките. На определено ниво те са все още будни, готови да скочат, да преминат в действие - щом получат импулс.

В интимните отношения болковото тяло обикновено е достатъчно умно, че да се снижи и „покрие", когато заживеете с някой и, за предпочитане, подпишете договор, ангажиращ ви да прекарате останалата част от живота си с този човек. Вие не се оженвате или омъжвате просто за една жена или за един мъж, вие се оженвате или омъжвате и за нейното/неговото болково тяло - както и обратното. Възможно е да преживеете доста голям шок, когато може би скоро след медения ви месец, изведнъж един ден откриете, че у партньора ви е настъпила пълна промяна на личността. Гласът му е станал груб и остър, той ви порицава, обвинява, крещи ви, и то обикновено за нещо съвсем незначително. Или пък партньорът изведнъж се затваря в себе си. „Какво има, какво не е наред?" - питате вие. „Нищо няма, всичко е наред" - ви отвръща. Ала наситено-враждебната енергия, която излъчва, ясно говори „Нищо не е наред". И когато погледнете в очите й/му, виждате, че в тях вече няма светлина; все едно се е спуснала тежка завеса и съществото, което сте познавали и обичали и което е проблясвало през егото, сега е напълно засенчено. Пред вас стои напълно непознат човек, в очите му има омраза, враждебност, горчивина или гняв. Но всъщност, когато той ви говори, не ви говори партньорът ви, а неговото болково тяло. Каквото и да казва, това е версията на болковото тяло за действителността и действителността се оказва изцяло изопачена от страха, враждебността, гнева и желанието да се причини и получи повече болка.

В този момент може да се зачудите да не би пък това да е истинското лице на партньора ви, което не сте виждали досега и затова сте направили ужасната грешка да се обвържете с този човек. Не е така, не това е истинското му лице, това е само болковото му тяло, което временно го е завладяло изцяло. Трудно е да се открие партньор, който да няма болково тяло, но все пак ще е по-добре да изберете някого, чието болково тяло не е твърде плътно.

ПЛЪТНОТО БОЛКОВО ТЯЛО

Някои хора имат плътно болково тяло, което никога не заспива напълно. Възможно е да се усмихват и да водят любезни разговори, но не е нужно да си психотерапевт, за да усетиш нажежената топка от нещастни емоции, която се таи в тях, точно под повърхността, изчакваща следващото събитие, за да реагира, следващия човек, когото да обвини или с когото да се конфронтира, следващото нещо, за което да страда. Техните болкови тела никога не могат да получат достатъчно, винаги са гладни. И умножават потребността на егото от врагове.

Чрез тяхното реагиране незначителни неща се разрастват непропорционално, като с реакциите си те се стремят да привлекат и други хора да участват в драмата им. Някои се ангажират с продължителни и в крайна сметка безсмислени битки или със съдебни процеси - срещу организации или отделни хора. В други гори натрапчива омраза срещу бивша съпруга или партньор. И понеже не съзнават, че носят вътре в себе си болка, чрез реакциите си те проектират тази болка върху събития и ситуации. Поради пълна липса на осъзнатост те не могат да направят разлика между дадено събитие и своята реакция на това събитие. За тях нещастието и дори самата болка се съдържат в събитието или ситуацията. Несъзнавайки вътрешното си състояние, те дори не знаят, че са дълбоко нещастни, че страдат.

Понякога хора с толкова плътни болкови тела стават активисти, борещи се за някаква кауза. Възможно е каузата сама по себе си да е ценна, достойна, може първоначално те да постигнат успех в начинанията си, обаче с времето негативната енергия, която вливат в думите и делата си, започва да предизвиква нарастваща опозиция срещу тяхната кауза. Обикновено става така, че те си създават врагове в самата организация, в която участват, тъй като където и да отидат, си намират причини да се чувстват зле, т. е. болковото тяло продължава да открива точно каквото търси.

ЗАБАВЛЕНИЯТА, МЕДИИТЕ И БОЛКОВОТО ТЯЛО

Ако не сте запознати с нашата съвременна цивилизация, ако идвате от друга епоха или друга планета, едно от нещата, които ще ви впечатлят е, че милиони хора обичат да гледат - и плащат пари за това - как хората се убиват взаимно или си причиняват болка един на друг, и наричат това „забавление".

Защо филмите с насилие привличат толкова много зрители? Съществува цяла индустрия, която в преобладаващата си част захранва човешката пристрастеност към нещастието Очевидно, хората гледат тези филми, защото искат да се чувстват зле. Но какво е това у хората, което обожава да се чувства зле и се нарича „добре“? Болковото тяло, разбира се. Голяма част от развлекателната индустрия го обслужва. И така, наред с реагирането, негативното мислене и личната драма, болковото тяло се възобновява и чрез ходенето на кино и гледането на телевизия. Болкови тела са сценаристи, продуценти и режисьори на тези филми, болкови тела плащат, за да ги гледат.

Винаги ли е „погрешно" да се показва и гледа насилие по телевизията и в кината? Дали цялото това насилие обслужва болковото тяло? На настоящия еволюционен етап на човечеството насилието е не само вездесъщо, но дори нараства, тъй като старото его-съзнание, увеличило се посредством колективното болково тяло, се интензифицира, преди да настъпи неизбежният му край. Ако филмите показват насилие в по-широк контекст, ако показват произхода му и корените му, ако показват какво причинява то на жертвата, както и на извършителя, ако показват колективното несъзнавано, което стои зад него и се предава от поколение на поколение (гневът и омразата, живеещи у хората под формата на болково тяло), тогава тези филми вече могат да изиграят жизненоважна роля за пробуждането на човечеството. Могат да бъдат огледало, в което човечеството да види собствената си лудост. Лудостта се осъзнава именно като лудост (дори когато става дума за собствената ви лудост), когато се пристъпи в царството на нормалността, и раждащата се осъзнатост. И това е краят на лудостта.

Такива филми съществуват и те не подхранват болковото тяло. Някои от най-добрите антивоенни филми показват истинската действителност на войната, а не захаросаната й версия. Болковото тяло може да се подхранва само от филми, в които насилието се показва като нормално и дори жестоко човешко поведение, или от филми, в които насилието се възвеличава с единствената цел да се породи негативна емоция в зрителя и да се „определи местоположението“ на пристрастеното към болката болково тяло.

Популярните таблоиди продават не толкова новини, колкото негативни емоции - храна за болковото тяло. „Копелета“ - пищи деветсантиметровото заглавие. Най-добрата в това отношение  е британската таблоидна преса. Работещите в нея знаят, че негативните емоции се продават доста по-добре от новините.

В новинарските медии, включително и телевизията, съществува тенденция лакомо да се поглъщат и представят негативните новини. Колкото по-лоши стават нещата, толкова по-въодушевени са говорителите и репортерите, и обикновено медиите заразяват зрителите с негативното си въодушевление. Болковите тела просто го обожават.

КОЛЕКТИВНОТО ЖЕНСКО БОЛКОВО ТЯЛО

Колективното измерение на болковото тяло съдържа в себе си различни течения. Племена, нации, раси - всички те имат свое собствено колективно болково тяло, като някои от тези тела са по-плътни от други. Повечето от членовете на дадено племе, нация и раса имат дял в съответното болково тяло.

Почти всяка жена също има своя дял в колективното женско болково тяло, което става особено активно точно преди менструацията. В този момент повечето жени се чувстват погълнати от море от интензивни негативни емоции.

Потискането на женския принцип през последните две хиляди години е дало възможност на егото да се сдобие с пълно върховенство в колективната човешка душа. Въпреки че жените, разбира се, имат его, егото по-лесно се вкоренява и разраства в мъжката форма на живот, отколкото в женската. Причината за това е, че жените по-малко се отъждествяват с разума, отколкото мъжете. Те са повече в досег с вътрешното си тяло и с разума на организма, а именно те раждат интуитивните способности у човека. Женската форма на живот е по-малко капсулирана от мъжката, тя е по-отворена и по-чувствителна към другите форми на живот, в по-голяма хармония с природния свят.

Ако равновесието между мъжките и женските енергии не беше унищожено на нашата планета, егото нямаше да се разрасне чак толкова. Нямаше да обявим война на природата и нямаше да бъдем така цялостно отчуждени от нашето Битие.

Никой не знае точните цифри — защото не са запазени свидетелства, но изглежда, че през един тристагодишен период между три и пет милиона жени са били измъчвани и убити от „Светата инквизиция", институция, основана от римокатолическата църква за премахване на ересите. Това може да се сравни само с Холокоста и също като Холокоста може да се определи като една от най-мрачните глави в историята на човечеството. Достатъчно е било някоя жена да показва любов към животните, да се разхожда сама по полетата или в горите, да събира лечебни билки, за да бъде заклеймена като вещица и измъчвана, и изгорена на клада. Свещената женственост е била обявена за демонична и цяло едно измерение почти е било изтрито от човешкия свят. Други култури и религии, например юдаизмът, ислямът и дори будизмът, също потискали женското измерение, макар и по по-малко насилствени начини. Жените били сведени до средство за раждане на деца и до собственост на съпруга. Мъже, които отричали женското дори вътре в себе си, управлявали света, свят, напълно лишен от равновесие. Това е историята, или по-скоро историята на една лудост.

Кой е бил отговорен за този страх от женското, който може най-точно да се определи като остра форма на колективна параноя? Бихме могли да кажем: разбира се, виновни са мъжете. Ала защо в такъв случай в множество древни предхристиянски цивилизации, като например шумерската, египетската и келтската, жените са били уважавани и женският принцип е бил обект не на страх, а на почит? Какво внезапно е накарало мъжете да се почувстват застрашени? Много просто - развиващото се у тях его. То е знаело, че може да постигне пълен контрол над планетата само в мъжката си форма, а за да осъществи това, е трябвало да обезсили женския принцип.

С течение на времето егото подчинило на властта си повечето жени, макар никога да не успяло да се вкорени в тях така дълбоко, както в мъжете.

И ето че сега сме изправени пред ситуация, в която потискането на женското е станало вече вътрешно, интернализирано, дори при повечето жени. Свещената женственост, понеже е била потискана, се изпитва от повечето жени като емоционална болка. Тя е станала част от болковото тяло заедно с натрупваните векове наред страдания - раждането на деца, изнасилванията, поробванията, мъченията, смъртта в резултат от насилие.

Ала нещата днес вече бързо се променят. Все повече хора стават осъзнати и егото започва да губи властта си над човешкия ум. А тъй като никога не е било дълбоко вкоренено в жените, то губи властта си над жените по-бързо, отколкото над мъжете.

НАЦИОНАЛНИ И РАСОВИ БОЛКОВИ ТЕЛА

Страни, в които са били извършвани множество актове на колективно насилие и са причинявани много страдания, имат по-плътно болково тяло, отколкото останалите страни. Поради тази причина по-старите страни имат по-плътни болкови тела. По-младите страни, например, Канада и Австралия, както и онези, които са били заслонени от заобикалящата ги лудост, например Швейцария, имат по-леки колективни болкови тела. Разбира се, и във вторите страни хората имат свое лично болково тяло, с което трябва да се справят. Ако сте достатъчно чувствителни, можете да усетите плътността на енергийното поле на определени държави, още щом слезете от самолета. В други държави може да се усети енергийно поле на латентно насилие под повърхността на всекидневния живот. В страни от Близкия изток, например, колективното болково тяло е така изострено, че значителна част от населението се чувства принудено да го изяви чрез външни действия - безкраен и лудешки цикъл от извършване на насилие и възмездяване за претърпяно насилие, в хода на който болковото тяло възобновява себе си отново и отново.

В държави, в които болковото тяло е плътно, но вече не е изострено, настъпва тенденция хората да се стремят към намаляване на чувствителността си към колективната емоционална болка: в Германия и Япония това става чрез труда, в други страни - чрез ширещо се консумиране на алкохол (което обаче може да има противоположния ефект - да стимулира болковото тяло, особено ако консумацията е прекалена). Плътното болково тяло на Китай е в известна степен смекчено от твърде разпространеното практикуване на тай-чи, което - учудващо - не бе обявено за незаконно от комунистическите управници, чувстващи се застрашени от всичко, което не могат да контролират. Всеки ден по улиците и в градските паркове милиони хора упражняват тази двигателна медитация, успокояваща ума. Така колективното енергийно поле значително се променя и болковото тяло донякъде намалява, защото мисленето се редуцира и се генерира Присъствие.

Духовните практики, в които участва и физическото тяло - тай-чи, цигун и йога - все повече се разпространяват в Западния свят. Тези практики не създават разделение между тялото и духа и спомагат за намаляване на болковото тяло. Те ще играят важна роля в глобалното пробуждане.

Колективното расово болково тяло е особено ясно изразено при еврейския народ, който е страдал от преследвания векове наред. Не е изненадващо, че то е плътно и при индианците, чийто брой значително е намалял поради европейските заселници, които почти са унищожили местната култура. Силно изразено е и болковото тяло при чернокожите американци. Техните предци са били насилствено изтръгвани от земите им, бити, за да се научат да се подчиняват, и след това продавани в робство. В основата на икономическия просперитет на Съединените щати стои трудът на четири-пет милиона чернокожи роби. Всъщност страданията, причинени на червенокожите и на чернокожите, не са се влели в болковото тяло само на тези две раси, но са се превърнали в част от колективното американско болково тяло. Винаги става така, че и жертвата, и извършителят страдат от последиците на актовете на насилие, потисничество, жестокост. Каквото правиш на другите, го правиш и на себе си.

Няма значение каква част от болковото ви тяло принадлежи на страната или на расата ви и каква част е лична. И в двата случая можете да го надмогнете, като поемете отговорност за вътрешното си състояние. Сега. На минутата. Дори ако обвиненията ви срещу някого са повече от оправдани, щом обвинявате, ще продължавате да подхранвате болковото тяло с мислите си и ще останете в плен на вашето его. Има само един извършител на зло на нашата планета: човешката несъзнателност. Да се разбере това е истинска прошка. С прошката вашата идентичност на жертва се разпада и се ражда същинската ви сила - силата на Присъствието.

Вместо да обвинявате мрака, вие донасяте светлина.

БОЛКОВОТО ТЯЛО И ПРОБУЖДАНЕТО

На пръв поглед може да изглежда, че болковото тяло е най-голямото препятствие по пътя към възникването на ново съзнание у човечеството. То превзема ума ви, контролира и изопачава мислите ви, нарушава отношенията ви с другите хора, усещате го като тъмен облак, завзел цялото ви енергийно поле. Склонно е - казано с духовни термини - да предизвиква у вас несъзнателност, т. е. да ви подтиква изцяло да се отъждествявате с ума и емоциите. Превръща ви в реагиращи, кара ви да казвате и правите неща, насочени към увеличаване на нещастието в самите вас и в света около вас.

Когато нещастието се увеличава, това довежда и до увеличаване на нарушенията в собствения ви живот. Може би тялото не може да поеме повече стрес и затова развива някаква болест или някаква форма на нарушено функциониране. Може би ставате участник в инцидент, в някоя конфликтна ситуация или драма, причинена от желанието на болковото тяло нещо лошо да се случи, или извършвате физическо насилие. Или пък се оказва, че всичко ви идва твърде много и повече не сте в състояние да живеете с нещастния си аз. Болковото тяло е, разбира се, част от този фалшив аз.

Когато бъдете завладени от болковото тяло, когато не го осъзнавате като това, което е, то се превръща в част от вашето его. И всичко, с което се отъждествявате, се превръща в его. Болковото тяло е едно от най-могъщите неща, с които егото може да се отъждестви, също както болковото тяло на свой ред се нуждае от егото, за да възобновява себе си чрез него. Този съюз обаче в крайна сметка се разпада всеки път, когато болковото тяло е толкова плътно, че его-структурите на ума, вместо да се подсилват от него, отслабват от неспирната, мощна атака на енергийния му заряд. По същия начин едно електрическо устройство може да се зареди от тока, но и да се развали, когато волтажът е твърде висок.

Хората с плътни болкови тела често стигат до момент, в който усещат, че животът им вече е станал нетърпим, че не могат да понасят повече болка, повече драма. Една жена изрази това състояние с категоричните и простички думи: „Писна ми да съм нещастна". Някои хора могат да почувстват, както аз навремето, че не могат да живеят повече със себе си. В такъв случай основен приоритет става вътрешното спокойствие. Силната емоционална болка ги принуждава да прекратят отъждествяваното с ума и умствено-емоционалните структури, които са родили и увековечили нещастния им аз. Тогава те научават, че нито нещастната им история, нито изпитваните от тях емоции са това, което те самите са. Осъзнават и че са познаващото, а не познаването. Вместо да ги тласка в несъзнателното, болковото им тяло ги пробужда, оказва се решаващият фактор, който ги изстрелва в състоянието на Присъствие.

Ала поради безпрецедентния прилив на осъзнатост, който се случва на нашата планета сега, много хора вече се нуждаят да стигнат до дъното на изпитваното от тях силно страдание, за да прекъснат отъждествяването с болковото тяло. Всеки път, когато осъзнават, че се връщат обратно към състоянието на нарушено функциониране, те се оказват способни да излязат от отъждествяването с мисленето и емоциите и да навлязат в състоянието на Присъствие. Не упражняват съпротива, стават спокойни и осъзнати, едно с това, което е вътре в тях и извън тях.

Следващата стъпка в човешката еволюция не е неизбежна, но за първи път в историята на планетата може да бъде съзнателен избор. Кой прави този избор? Вие. А кои сте вие? Съзнанието, което е осъзнало себе си.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ БОЛКОВОТО ТЯЛО

Хората често задават следния въпрос: „Колко време е нужно, за да се освободя от болковото тяло?" Отговорът е, разбира се, че зависи от плътността на болковото тяло на конкретния човек и от степента или интензивността на неговото Присъствие. Не болковото тяло, а отъждествяването с него причинява страданието, което вие причинявате на себе си и на другите. И не болковото тяло, а отъждествяването с него ви кара да изживявате отново и отново миналото и ви държи в състояние на неосъзнатост. Така че по-важният въпрос, който трябва да си зададете, е: „Колко време е нужно, за да се освободя от отъждествяването с болковото тяло?"

Отговорът на този въпрос е: никакво време. Когато болковото тяло се активира, знайте, че това, което усещате, е болковото тяло във вас. Да знаете това е всичко, от което се нуждаете, за да се освободите от отъждествяването с него. Щом отъждествяването престане, започва преобразуването. Знаенето пречи на старите емоции да се появят отново в главата ви и да завладеят не само вътрешния ви диалог, но и действията ви, и взаимоотношенията с другите. Когато знаете, болковото тяло вече не може да ви използва и чрез вас да възобновява себе си. Възможно е старите емоции да се задържат у вас известно време и понякога да излизат на преден план. Възможно е дори да ви подлъжат да се отъждествите с тях и така да засенчите знаенето, но такива „тъмни" периоди не траят дълго. Да не проектирате старите емоции върху настоящите ситуации означава да ги погледнете „очи в очи". Може да ви е неприятно, но не е болка за умиране. Вашето Присъствие вече е по-способно да ги удържи. Емоциите ви не са този, който сте.

Когато усещате болковото тяло, не изпадайте в грешката да си мислите, че нещо с вас не е наред, Егото обожава да правите проблем от самите себе си. Знаенето трябва да бъде следвано от приемане. Всичко друго отново би го затъмнило. Приемането означава да си позволите да чувствате това, което чувствате в момента. То е част от битието на настоящето. Не може да се борите с това, което е. Е, всъщност можете, но би ви причинило доста страдания. А като приемете, като позволите, ще станете тези, които сте: обширни, пространни. Ще станете цялостни. Вече няма да бъдете фрагмент, като какъвто егото се възприема. На светло ще излезе истинската ви природа, която е едно с природата на Бог.

Иисус има предвид именно това, когато казва: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец" [Матей 5:48]. Новозаветното „съвършени" е погрешен превод на гръцката дума в оригинала, означаваща „цялостни". Така че не е нужно да ставате цялостни, защото вече сте такива - просто бъдете това, което сте, със или без болково тяло.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 .