19 ноември 2020

Вътрешното пространство


Екхарт Толе - "Единение с живота"
по "Единение с живота" 
на 
Екхарт Толе 
 
Когато съзнанието вече не е напълно погълнато от мисленето, част от него остава в непритежаващото форма, необусловено, първоначално състояние. Това е вътрешното пространство.

Животът на повечето хора е задръстен с неща: материални неща, неща за вършене, неща, върху които трябва да помислят. Животът им напомня историята на човечеството, която Уинстън Чърчил дефинира като "едно проклето нещо след друго". Техният ум е препълнен с шума на върволицата от мисли. Това е измерението на съзнанието за обектите, което е преобладаваща реалност за мнозина, и поради тази причина животът им е толкова небалансиран.

Съзнанието за обектите трябва да бъде балансирано от съзнанието за пространството, за да се върне здравият разум на нашата планета и човечеството да осъществи предопределението си. Възникването на съзнание за пространството е следващата фаза в човешката еволюция.

Съзнанието за пространството означава, че наред със съзнаването на нещата – което винаги се свежда до сетивни възприятия, мисли и емоции – има и скрита осъзнатост. Тя подсказва, че не само осъзнавате нещата (обектите), но също така съзнавате съзнаването. Ако усетите живия вътрешен покой като заден план, докато нещата се случват на преден план – това е то! Това измерение е във всеки от нас, но повечето хора изобщо не го съзнават. Понякога го посочвам, казвайки: "Можеш ли да усетиш собственото си Присъствие?".

Съзнанието за пространството представлява не само свобода от егото, но и прекратяване на зависимостта от земните неща, от материализма и материалното. Именно духовното измерение може да придаде трансцендентен и истински смисъл на този свят.

Сега можете да се наслаждавате на нещата от този свят и да ги почитате, без да им придавате важност и значение, каквито те нямат. Можете да участвате в танца на творението и да бъдете активни, без да се привързвате към резултата и да отправяте неразумни изисквания към света: удовлетвори ме, осигури ми щастие, осигури ми безопасност, кажи ми кой съм. Светът не може да ви даде тези неща и когато престанете да имате подобни очаквания, цялото самосъздадено страдание изчезва. Цялото това страдание се дължи на надценяването на формата и на липсата на съзнание за измерението на вътрешното пространство. Когато това измерение присъства в живота ви, можете да се наслаждавате на нещата, на преживяванията и на сетивните удоволствия, без да изгубвате себе си в тях, така да се каже, без да се пристрастявате към света.

Съзнавайте дишането си. Обърнете внимание как това отклонява вниманието ви от мисленето и създава пространство.

Обърнете внимание на усещането при дишането. Почувствайте как въздухът навлиза и излиза от тялото ви. Забележете как гръдният кош и коремът леко се разширяват и свиват при всяко вдишване и издишване. Едно съзнателно вдишване е достатъчно, за да създаде малко пространство там, където преди е имало непрекъсната поредица от мисъл след мисъл. Едно съзнателно вдишване (две или три ще е още по-добре) много пъти на ден е прекрасен начин да внесете пространство в живота си. Дори ако медитирате върху дишането си в продължение на два или повече часа, както правят някои, едно вдишване-издишване е всичко, което трябва да осъзнаете и всъщност някога ще осъзнаете. Останалото е спомен или предчувствие, което ще рече – мисъл. Дишането всъщност не е нещо, което правите, а нещо, което наблюдавате да се случва. Дишането се случва от само себе си. Разумът на тялото го прави. Вие трябва само да наблюдавате как се случва. Няма напрежение или усилие. Също така, забележете краткото прекъсване на дишането, особено тихата точка в края на издишването, преди да вдишате отново.

Винаги, когато сте разстроени заради някаква случка, човек или ситуация, действителната причина не е случката, човекът или ситуацията, а загубата на истинската перспектива, която само пространството може да осигури. Впримчени сте в съзнанието за обектите и не осъзнавате неподвластното на времето вътрешно пространство на самото съзнание.

Най-голямата пречка за откриването на вътрешното пространство, най-голямата пречка за откриването на преживяващия, на непритежаващото форма "Аз съм", е толкова да се увлечете от преживяването, че да се изгубите в него. Така съзнанието се изгубва в собствения си сън. Завладява ви всяка мисъл, всяка емоция и всяко преживяване до такава степен, че наистина сте в подобно на сън състояние. Това е било нормалното състояние на човечеството в продължение на хиляди години.

Когато чуете за вътрешното пространство, може да започнете да го търсите и – понеже го търсите така, сякаш търсите предмет или преживяване – няма да го намерите. Това е дилемата на всички онези, които търсят духовно осъзнаване или просветление. Затова и Иисус казва: "Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: ето, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е." *

Ако не прекарвате целия си буден живот в неудовлетвореност, безпокойство, тревога, депресия, отчаяние или други негативни състояния; ако сте способни да се радвате на простите неща като звука на дъжда или вятъра; ако виждате красотата на облаците, които се движат в небето, или умеете да оставате сами, без да се чувствате самотни или без да се нуждаете от менталния стимул на забавленията; ако забележите, че се отнасяте към напълно непознат човек със сърдечна доброта, без да искате нищо от него... това означава, че се е отворило пространство, независимо за колко кратко, в иначе неспирния поток на мислите, какъвто е човешкият ум. Когато това стане, възниква смътно усещане за благополучие, за изпълнен с живот покой. Интензивността ще варира от едва забележимо фоново усещане за удовлетворение до онова, което древните индийски мъдреци наричат ананда – блаженство на Битието. Тъй като сте програмирани да обръщате внимание само на формата, вероятно не си давате сметка за това, освен косвено.


Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе


–––––––––––––––––––
* Евангелие от Лука, 17:20-21 - Бел. прев.


 .