ВЛЕЗТЕ В НАСТОЯЩЕТО, КЪДЕТО И ДА СТЕ
Винаги съм си мислил, че истинско просветление е невъзможно, освен чрез любовта във връзка между мъж и жена. Не е ли това, което ни прави отново цялостни? Как може да се сбъдне животът ни, дoкатo то не се случи?
Вашият опит това ли показва? Случвало ли ви се е?
Още не, но как иначе би могло да бъде? Знам, че ще се случи.
С други думи, чакате някакво събитие във времето да ви спаси. Не е ли това основната грешка, за която говорим? Спасението не е на друго място и в друго време. То е тук и сега.
Какво означава това твърдение, че „спасението е тук и сега"? Аз не го разбирам, дори не знам какво значи спасение.
Повечето хора преследват физически удоволствия или различни форми на психическо удовлетворение, защото вярват, че тези неща ще ги направят щастливи или ще ги освободят от чувството на страх или недостатъчност. Щастието може да се възприема като засилено усещане за жизненост благодарение на физическо удоволствие, или повече сигурност и усещане за пълнота посредством някаква форма на психическо удовлетворение. Това е търсене на спасение от състояние на незадоволителност или недостатъчност. Неизменно всяко постигнато удовлетворение е мимолетно, затова състоянието на удовлетворение или себеосъществяване обикновено отново се проектира в някаква въображаема точка извън тук и сега. „Когато постигна това или се освободя от онова - тогава всичко ще бъде наред." Това е мисловната нагласа на несъзнание, която създава илюзията за спасение в бъдещето.
Истинското спасение е себеосъществяване, мир, живот в цялата му пълнота. То е да бъдете това, което сте, да чувствате в себе си добро, което няма противоположност, да изпитвате радостта от Битието, която не зависи от нищо извън себе си. Това се усеща не като нещо краткотрайно, а като постоянно присъствие. На езика на богословите се нарича да „познаеш Бога" - не като нещо извън вас, а като ваша собствена най-дълбока същност. Истинското спасение е да познаете себе си като неделима част от лишения от време и форма Единен Живот, от който произлиза всичко съществуващо.
Истинското спасение е състояние на свобода - освободеност от страх и страдание, от усещането за недостатъчност и съответно от всички желания, нужди, зависимости и привързаности. Това е освободеност от натрапчивото мислене, от негативизма и най-вече от миналото и бъдещето като психическа потребност. Умът ви казва, че оттук не можете да стигнете там. Трябва нещо да се поyчи, или да станете едни или други и това е условието да постигнете свобода и себеосъществяване. Всъщност той ви казва, че се нуждаете от време - че трябва нещо да намерите, подредите, направите, постигнете, придобиете, станете или проумеете, преди да можете да бъдете свободни или завършени. Смятате времето за средство за спасение, а истината е, че то е най-голямата пречка пред спасението. Мислите си, че не можете да стигнете там от мястото, където сте, защото още не сте достатъчно цялостни или добри, но истината е, че тук и сега е единственото място, откъдето можете да стигнете там. „Стигате", когато осъзнаете, че вече сте там. Намирате Бога тогава, когато осъзнаете, че няма нужда да го търсите. Затова няма един-единствен път към спасението - може да се използва всякакво състояние, няма нужда то да бъде някакво специално състояние. Но точката за достъп е една-единствена: Настоящето. Не може да има спасение извън настоящия момент. Самотни сте и нямате партньор? Влезте в Настоящето от това състояние. Имате връзка? Влезте в Настоящето от нея.
Няма нищо, което можете да направите или да постигнете, за да ви отведе по-близо до спасението, отколкото сте в този момент. Може би това е трудно разбираемо за ума, привикнал към мисълта, че всичко ценно се намира в бъдещето. Нищо, което някога сте извършили или което са ви сторили в миналото, не може да ви попречи да кажете „да" на това, което е, и да насочите вниманието си дълбоко в Настоящето. Не можете да направите това в бъдещето. То е сега или никога.
ОТНОШЕНИЯТА НА ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Докато не намерите достъп до онази честота на съзнанието, която наричаме присъствие, всички връзки, особено интимните, са дълбоко несъвършени и в крайна сметка нездрави. Известно време може да изглеждат перфектни - например когато сте „влюбени", но това при-видно съвършенство неизменно се нарушава, когато зачестят споровете, конфликтите, недоволството и емоционалното и дори физическо насилие. Сякаш „връзките на любов" не след дълго стават все повече „връзки на любов и омраза". Любовта се превръща в яростни нападки, чувство на враждебност или внезапно и пълно отдръпване на обичта. Това се смята за нормално. После връзката известно време се колебае между подеми и спадове (това може да продължи от няколко месеца до години), люшка се между полюсите на „любовта" и омразата и ви носи толкова удоволствие, колкото и страдание. Нерядко двойките свикват с този цикъл, драмата ги кара да се чувстват живи. Когато се загуби равновесието между положителния и отрицателния полюс, когато негативното, рушителното започне да се явява все по-често и все по-силно, а рано или късно това се случва, връзката скоро се разпада.
Може би ви се струва, че само да можете да елиминирате негативния разрушителен цикъл, всичко ще бъде наред и връзката ще се развива прекрасно - но уви, това не е възможно. Полярните противоположности са взаимно зависими. Не можете да имате едната без другата. Положителното вече съдържа в себе си още непроявено отрицателното. Всъщност и двете са страни на едно и също нездраво състояние. Тук става дума за така наречените романтични връзки - не на истинска любов, която няма противоположност, защото възниква отвъд ума. Любовта като постоянно състояние все още се среща много рядко - толкова, колкото рядко се срещат съзнаващите човешки същества. Но е възможно да я зърнете мимолетно и за кратко, когато се появи цепнатина в потока на мисълта.
Негативната страна на една връзка, разбира се, много по-лесно се разпознава като нездрава от позитивната. По-лесно е също да видите източника на негативното в партньора ви, отколкото във вас самите. То може да се прояви в много форми: стремеж за притежание, ревност, контрол, отдръпване и неизречено недоволство, потребност да бъдете прави, безчувственост и заетост със себе си, емоционални изисквания и манипулации, потребност да спорите, критикувате, съдите, обвинявате или нападате, яд, несъзнателно отмъщение за минало страдание, причинено от родител, ярост или физическо насилие.
Откъм позитивната страна, вие сте „влюбени" в партньора си. Отначало това е състояние, което носи дълбоко удовлетворение. Чувствате се по-живи от всякога. Изведнъж съществуването ви е придобило смисъл, защото някой има нужда от вас, иска ви, кара ви да се чувствате специални и вие правите същото за него или нея. Когато сте заедно, чувствате пълнота. Това усещане може да бъде толкова силно, че целият останал свят да избледнее и да загуби значение.
Може обаче вече да сте забелязали, че в това наситено чувство има елемент на недостатъчност и прилепчивост. Пристрастявате се към другия. Той или тя ви въздейства като наркотик. Когато го имате, се изстрелвате във висините, но дори мисълта, че може да го загубите, ви изпълва с ревност, собственически инстинкти, опити за манипулиране посредством емоционално изнудване и обвинения. Това е страхът от загуба. Ако другият наистина ви напусне, това може да причини още по-силна неприязън или дълбока скръб и отчаяние. Само за миг любящата нежност може да се превърне в яростно нападение или ужасна скръб. Къде отива любовта? Може ли тя да се превръща за миг в своята противоположност? И изобщо това любов ли е било, или просто пристрастяващо привързване?
ПРИСТРАСТЯВАНЕТО И ТЪРСЕНЕТО НА ЦЯЛОСТНОСТ
Защо се пристрастяваме към друг чoвек?
Причината романтичната любовна връзка да бъде толкова силно и всеобщо желано изживяване е в това, че тя привидно носи освобождение от дълбоко вкоренения страх, недоимък и непълнота, които са присъщи на човека в неговото заблудено и непросветлено състояние. Това състояние има както физическо, така и психическо измерение.
На физическо равнище вие очевидно не сте цялостни и никога няма да бъдете - или сте мъж, или сте жена, тоест половинка от цялото. На това ниво търсенето на цялостност - връщането към единността - се проявява като привличане между мъжете и жените, нужда на мъжа от жена, а на жената - от мъж. То е почти неустоим стремеж за свързване с противоположния енергиен полюс. Коренът на този физически стремеж е духовен: жажда да се сложи край на двойствеността, за връщане към състоянието на цялостност. Ceксуалнaтa връзка е най-голямото приближаване до това състояние на физическо ниво. Затова тя носи най-голямо удовлетворение от всички изживявания, които може да предложи физическият свят. Но сексуалното единение е само кратък поглед към цялостността, миг на блаженство. Докато го търсите несъзнателно като средство за спасение, търсите край на двойствеността на нивото на формата, където не можете да го намерите. Виждате за миг рая, колкото това да ви развълнува, но не ви е позволено да живеете там и се озовавате обратно в отделното си тяло.
На психическо равнище чувството за липса и недостатъчност е дори още по-силно, отколкото на физическо. Докато се отъждествявате с ума, извличате себеусещането си отвън. Иначе казано, чувството кои сте идва от неща, които всъщност нямат нищо общо с това: социална роля, имущество, външност, успехи и провали, убеждения и т.н. Това фалшиво умотворно „аз" - егото - се чувства уязвимо, несигурно и винаги търси нови неща, с които да се отъждестви, за да усеща, че съществува. Но никога нищо не е достатъчно, за да му донесе трайно удовлетворение. Страхът си остава, както и чувството за недостатъчност.
Тогава обаче се появява тази специална връзка. Тя като че ли носи отговора на всички проблеми на егото и задоволява всичките му нужди. Поне така изглежда в началото. Всички други неща, от които преди сте извличали себеусещането си, сега стават сравнително незначими. Вече имате едно-единствено средоточие, което замества всички тях, придава смисъл на живота ви. чрез него определяте идентичността си: човека, в когото сте „влюбени". Вече не сте отломка, която се лута в една безразлична вселена, или поне така ви се струва. Светът ви вече има център -онзи, в когото сте „влюбени". Отначало като че ли няма значение, че центърът е извън вас и затова все така извличате себеусещането си някъде отвън. Важното е, че постоянното усещане за непълнота, страх, липса и неосъщественост, така характерно за его-състоянието, вече го няма. Наистина ли? Дали е изчезнало, или продължава да си съществува под повърхността на щастието?
Ако във връзките си изпитвате и „любов", и нейната противоположност - агресивност, емоционално насилие и т.н. - то вероятно смесвате привързаността на егото и пристрастяването с любовта. Не може в един момент истински да обичате партньора си, а в следващия да го нападате. Истинската любов няма противоположност. Ако вашата има, значи не е любов, а силна потребност на егото за повече пълнота и по-дълбоко себеусещане, а другият човек временно задоволява тази потребност. Това е заместителят на егото на спасението и за кратко то наистина изглежда почти като спасение.
Идва обаче момент, в който партньорът ви прави неща, които не отговарят на потребностите ви, или по-точно на потребностите на вашето его. Чувството на страх, болка и недостиг, което е присъщ елемент на его-съзнанието, само е било прикрито от „любовната връзка" и сега отново изплува на повърхността. Както при всяко пристрастяване, когато разполагате с наркотика, се намирате в облаците, но неизменно идва време, когато той престава да ви върши работа. Когато болката се появи отново, я чувствате по-силно отпреди, и нещо повече, сега възприемате партньора си като причина за нея. Това означава, че проектирате чувството за болката навън и нападате другия с цялата си ярост. Нападението може да пробуди болката в партньора ви и той да отвърне на удара. В този момент егото все още се надява несъзнателно, че нападението или опитът за манипулация ще бъде достатъчно наказание, което ще накара партньора ви да промени поведението си, така че да можете отново да го използвате като прикритие за болката си.
Всяко пристрастяване възниква от несъзнателния отказ да се изправите лице в лице с болката си и да минете през нея. Всяко пристрастяване започва и завършва с болка. Каквото и да е това, към което сте пристрастени -алкохол, храна, легални или нелегални наркотици, някой човек - вие използвате някого или нещо, за да прикриете болката си. Затова, след като отмине първоначалната еуфория, в интимните връзки има толкова много нещастие и болка. Те не причиняват нещастието и болката, а изваждат на бял свят нещастието и болката, които вече са във вас. Така е при всяко пристрастяване. То винаги достига до момент, в който вече не ви помага, и тогава болката става по-силна отвсякога.
Това е една от причините хората винаги да се опитват да избягат от настоящия момент и да търсят някакво спасение в бъдещето. Първото, с което ще се сблъскат, ако съсредоточат вниманието си в Настоящето, ще бъде собствената им болка, а точно от нея се страхуват. Ако само знаеха колко е лесно да достигнат в Настоящето силата на присъствието, която разпръсква миналото и болката от него, в реалността, която разпилява илюзията! Ако само знаеха колко близо са go своята реалност. колко близо са дo Бога!
Избягването на връзките в опит да се избегне болката също не е решение, Болката така или иначе я има. Три неуспешни връзки за три години е по-вероятно да ви тласнат към пробуждане, отколкото три години на пуст остров или в усамотението на стаята ви. Но ако можете да вложите в самотата си наситено присъствие, това ще свърши работа.
ОТ ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ ПРОСВЕТЛЕНИЕ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
Можем ли да променим връзката на пристрастяване в истинска?
Да. Като присъствате и усилвате присъствието си, приковавайки вниманието си все по-дълбоко в Настоящето - независимо дали живеете сами или с партньор, това си остава ключът. За да процъфтява любовта, трябва светлината на присъствието ви да бъде достатъчно силна, за да не ви превземат повече умът и болковото тяло и вие да не ги бъркате със себе си. Да знаете, че вие сте Битието, скрито зад мислителя, тишината зад мисловния шум, любовта и радостта зад болката - това е свобода, спасение, просветление. Да прекъснете отъждествяването си с болковото тяло, означава да внесете присъствие в болката и така да я преобразувате. Да прекъснете отъждествяването си с мисленето означава безмълвно да наблюдавате мисленето и поведението си, особено повтарящите се шаблони на ума и ролите на егото.
Ако спрете да влагате в него „идентичност", умът губи свойството си на натрапчивост - по същество това е потребността да съдите и така да се съпротивлявате срещу онова, което е. Следват конфликти, драми и още болка. Всъщност още щом престанете да съдите, приемайки това, което е, вие се освобождавате от ума. Отваряте място за любов, радост, мир. Първо спирате да съдите себе си, после спирате да съдите партньора си. Най-силният катализатор за промяна в една връзка е пълното приемане на партньора такъв, какъвто е, без да изпитвате потребност да го съдите или променяте по какъвто и да е начин. По този начин преодолявате егото. Свършват всички игрички на ума и пристрастяващото вкопчване в партньора. Вече няма жертви и престъпници, нито обвинители и обвиняеми. Идва краят на взаимната зависимост, на взаимното въвличане в чужди несъзнателни модели, което я поддържа. Тогава или ще се раз-делите - с любов - или ще продължите заедно по-дълбоко в Настоящето - в Битието. Възможно ли е да е толкова просто? Да, точно толкова е просто.
Любовта е състояние на Битието. Вашата любов не е навън, тя е дълбоко във вас. Вие не можете никога да я загубите и тя не може да ви напусне. Тя не зависи от друго тяло, от някаква външна форма. В безмълвието на вашето присъствие можете да почувствате собствената си безформена и безвременна реалност като непроявения живот във всяка физическа форма. След това ще усетите същия живот дълбоко във всеки друг човек и във всяко друго същество. Ще прозрете отвъд воала на формата и отделността. Това е осъзнаването на единността. Това е любов.
Какво е Бог? Вечният Единен Живот зад всички форми на живота. Какво е любовта? Да чувствате присъствието на този Единен Живот дълбоко в себе си и във всички същества. Да бъдете този Единен Живот. Ето защо всяка любов е Божия любов.
Любовта не избира, както не избира слънчевата светлина. За нея няма специални хора. Тя не е нечие изключително право. Изключителността не е Божията любов, а „любовта" на егото. Но силата, с която може да се почувства истинската любов, може да бъде различна. Възможно е някой човек да отразява вашата любов по-ясно и по-силно от другите и ако той има същите чувства към вас, може да се каже, че вие се намирате в любовна връзка. Свързва ви същото, което ви свързва и с човека до вас в автобуса, с птиците, дърветата и цветята, само че е различна силата, с която го усещате.
Дори и в иначе пристрастяваща връзка е възможно да има моменти, в които прозира нещо по-истинско, нещо извън взаимните ви пристрастителни потребности. Има моменти, когато и вашият ум, и умът на партньора ви замлъкват за кратко, а болковото тяло е задрямало. Това се случва понякога в моменти на физическа близост, или когато заедно наблюдавате чудото на раждането, или в присъствието на смъртта, или когато единият от вас е сериозно болен - все неща, които оставят ума безсилен. Когато се случи това, вашето Битие, временно погребано от ума, се разкрива и прави възможно истинското общуване.
Истинското общуване е общност - осъзнаване на единността, която е любов. Обикновено то бързо се губи отново, освен ако не успеете да запазите достатъчно присъствие, за да не допуснете намесата на ума и неговите стари модели. Щом се върне умът и отъждествяването ви с него, вече не сте вие, а мисловна представа за себе си, и заигравате отново игри и роли, за да задоволите потребностите на егото си. Отново сте човешки ум, който се преструва на човешко същество, общува с друг ум и разиграва театър, който нарича „любов".
Макар че са възможни кратки прозрения, любовта не може да процъфтява, ако не се освободите трайно от отъждествяването с ума и ако присъствието ви не е достатъчно силно, за да разпръсне болковото тяло - или поне да присъствате като наблюдатели. Така болковото тяло няма да може отново да ви завладее и да унищожи любовта.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА КАТО ДУХОВНА ПРАКТИКА
Докато его-режимът на съзнанието и създадените от него обществени, политически и икономически структури навлизат в последния етап на рухването си, взаимоотношенията между мъжете и жените отразяват дълбоката криза, в която се озовава човечеството. Тъй като хората все повече се отъждествяват с ума си, повечето връзки нямат корени в Битието и затова се превръщат в източник на болка, подвластни са на проблеми и конфликти.
Днес милиони хора живеят сами или като самотни родители, неспособни да създадат интимна връзка или нежелаещи да повтарят безумната драма на предишни връзки. Други се хвърлят от една връзка в друга, от един цикъл на удоволствие и болка към друг, преследвайки неуловимата цел на себеосъществяването чрез свързване с противоположния енергиен полюс. Трети избират компромиса и остават заедно в нездрава връзка, в която господства негативното - в името на децата, или заради сигурността, поради принуда или навик, от страх да не останат сами или заради някаква „взаимно изгодна" договорка, или дори поради несъзнателно пристрастяване към вълненията на емоционалната драма и болка.
Всяка криза обаче носи не само опасност, но и възможност. Ако връзката влива енергия и засилва модели на его-ума, ако задейства болковото тяло, както е в момента, защо не приемете този факт, вместо да се опитвате да избягате от него? Защо не му съдействате, вместо да избягвате Връзките или да продължавате да преследвате фантома, наречен идеален партньор, като решение на проблемите ви или като средство да се почувствате осъществени? Възможността, която се крие във всяка криза, не се проявява, докато фактите в ситуацията не бъдат признати и напълно приети. Докато ги отричате, докато се опитвате да избягате от тях или ви се иска всичко да беше различно, прозорецът на шанса няма да се отвори и ще бъдете в плен на ситуацията, която ще остане непроменена или още повече ще се влоши.
Като признаете и приемете фактите, вие донякъде се освобождавате от тях. Например, когато знаете, че е налице дисхармония, посредством „знанието" ви се намесва нов фактор и дисхармонията не може да остане непроменена. Когато знаете, че не сте в състояние на мир, знанието за това създава пространство на спокойствие, което обвива неспокойствието в любяща и нежна прегръдка и го преобразува в мир. Колкото до вътрешната ви трансформация, за нея нищо не можете да направите. Не можете да промените себе си и несъмнено не можете да промените партньора си или някой друг човек. Единственото, което можете да направите, е да създадете пространство, в което да се случи промяната, пространство, където да навлязат благодат и любов.
И така, когато връзката ви не върви, когато изважда на бял свят лудостта" във вас и в партньора ви, бъдете благодарни. Несъзнателното излиза на дневна светлина. Това е възможност за спасение. Осъзнавайте всеки миг, особено вътрешното си състояние. Ако има гняв. знайте, че има гняв. Ако има ревност, отбранителност, стремеж да спорите, потребност да бъдете прави, ако малкото дете вътре във вас иска любов и внимание, или пък изпитвате някаква емоционална болка - каквото и да е, знайте реалността на момента и задръжте това знание. Така връзката става „садхана" - духовна практика. Ако наблюдавате несъзнателното поведение на партньора си, обгърнете го с любящата прегръдка на вашето знание, за да не реагирате. Несъзнанието и знанието не могат да съществуват заедно продължително време - дори ако знанието е само у единия, а другият е тласкан от несъзнанието. Енергията, която движи враждебността и нападките, не може да търпи присъствието на любовта. Ако изобщо реагирате на несъзнанието у партньора си, сами попадате в негов плен. Но ако помните, че трябва да знаете за реакцията си, нищо не губите.
Човечеството се намира под голям натиск да еволюира, защото това е единственият ни шанс за оцеляване. Това ще промени всички аспекти на живота ни и най-вече взаимоотношенията ни с близките. Те никога не са били толкова проблемни и пълни с конфликти. Както може би сте забелязали, ролята им не е да ви донесат щастие или себеосъществяване. Ако продължавате да преследвате спасението посредством връзка с друг човек, чакат ви разочарование след разочарование. Но ако приемете, че предназначението на връзката е да ви направи съзнаващи, а не щастливи, тогава тя наистина ще ви предложи спасение и вие ще се настроите към по-висшето съзнание, което е на път да се появи в света. Все повече болка, насилие, объркване и лудост очаква онези, които продължават да се придържат към старите модели.
Сигурно трябват двама, за да може една връзка да се превърне в духовна npaктuкa, кaкmo казахте. Например моят партньор все още следва старите модели на ревност и контрол. Много пъти съм го изтъквала, но той не го проумява.
Колко хора са нужни, за да се превърне животът ви в духовна практика? Няма значение, че партньорът ви не иска да участва. Съзнанието може да дойде в този свят единствено през вас. Няма нужда да чакате света да стане съзнателен или някой друг да стане съзнателен, като условие за вашето просветление. В момента, в който влезете в спор, се отъждествявате с мисловна позиция и вече защитавате не само тази позиция, но и самосъзнанието си. Егото дърпа конците. Изпаднали сте в несъзнание. Понякога може би е подходящо да изтъквате някои аспекти от поведението на партньора си. Ако сте много будни, ако присъствате силно, можете да го направите, без да се намеси егото - без да обвинявате или да изкарвате другия неправ.
Когато партньорът ви действа несъзнаващо, откажете се да го съдите. Да съдите някого означава да смесвате несъзнателното му поведение с това, което той е, или да проектирате своето несъзнаване върху друг човек и да го смесвате с това, което той е. Да се откажете да съдите не означава да не разпознавате нездравото и несъзнателното, когато го видите, а означава по-скоро да заложите на знанието, не на реакцията и съденето. Така или изобщо няма да реагирате, или ще реагирате, без да губите позицията си на знание - пространството, в което реакцията се наблюдава и позволява. Вместо да се борите с тъмнината, довеждате светлината. Вместо да реагирате на заблудата, виждате я, но същевременно прозирате през нея. Да бъдете знаещи създава чисто пространство от любящо присъствие, което позволява на всички неща и хора да бъдат такива, каквито са. Няма по-силен катализатор за трансформацията. Ако прилагате тази духовна практика, партньорът ви не може едновременно да остане с вас и да остане несъзнаващ.
Ако двамата сте съгласни връзката ви да бъде духовна практика, толкова по-добре. Тогава можете да изказвате един пред друг мислите и чувствата си още с появата им, за да не създавате отстояние във времето, в което да се появи и развие неочаквана или непризната емоция или недоволство. Научете се да изразявате това, което чувствате, без да отправяте обвинения. Научете се да изслушвате партньора си открито и без да се отбранявате. Дайте му пространство да се изрази. Присъствайте. Обвиненията, отбраната, нападението - всички тези модели, създадени, за да укрепват или предпазват егото или да задоволяват нуждите му, стават излишни. Много е важно да оставяте пространство на другите - и на себе си. Любовта не може да пребъде без него. Когато премахнете двата разрушителни за една връзка фактора - когато болковото тяло бъде преобразувано и вие вече не се отъждествявате с ума и позициите му, и когато партньорът ви стори същото, ще изпитате блаженството на една процъфтяваща връзка. Вместо да отразявате един към друг болката и несъзнанието си, вместо да задоволявате пристрастяващите потребности на егото си, ще отразявате един към друг любовта, която изпитвате дълбоко в себе си, любовта, която идва с осъзнаването на единството ви с всички неща. Това е любовта, която няма противоположност.
Ако партньорът ви все още се отъждествява с ума и болковото тяло, а вие вече сте свободни, това е голямо предизвикателство - не за вас, а за него. Не е лесно да се живее с просветлен човек, или по-точно е толкова лесно, че егото вижда в него огромна заплаха. Нали помните, егото има нужда от проблеми, конфликти и „врагове", които да засилват чувството за отделност, от което зависи идентичността му. Умът на непросветления партньор ще бъде много разочарован, защото позициите му няма да срещат съпротива, тоест ще бъдат нестабилни и слаби, има дори „опасност" съвсем да рухнат и той да загуби самосъзнанието си. Болковото тяло търси обратна връзка и не я получава. Не се задоволява нуждата от спор, драматизъм и конфликти. Но внимавайте: има хора, които са необщителни, резервирани, безчувствени или откъснати от чувствата си, които мислят и се опитват да убедят другите, че са просветлени, или поне че „нищо им няма", а за всичко е виновен партньорът им. По-често мъжете, отколкото жените, са склонни към това. Те смятат партньорките си за ирационални или емоционални. Но ако вие усещате емоциите си, не сте далеч от лъчистото вътрешно тяло точно зад тях. Ако сте повече в главата си, разстоянието е далеч по-голямо и трябва да вложите съзнание в емоционалното тяло, преди да можете да достигнете вътрешното тяло.
Ако няма излъчване на любов и радост, пълно присъствие и отвореност към всички същества, тогава това не е просветление. Друг показател е как човекът се държи в трудна или подлагаща го на изпитание ситуация, или когато „всичко тръгне наопаки". Ако „просветлението" ви е самоизмама на егото, животът скоро ще ви изправи пред предизвикателство, което ще извади на бял свят несъзнанието под някаква форма - като страх, гняв, желание да се защитавате или да съдите, потиснатост и т.н. Ако имате партньор, много от предизвикателствата ще идват през него. Например, една жена може да намери предизвикателство в неотзивчив партньор, който живее почти изцяло в ума си. Ще я предизвика неспособността му да я чуе, да й даде внимание и пространство, в което да бъде, и всичко това се дължи на липсата на присъствие от негова страна. Отсъствието на любов във връзката, което жените обикновено усещат по-остро от мъжете, задейства болковото тяло и жената ще напада партньора си - ще го обвинява, критикува и т.н. Това от своя страна става предизвикателство за него. За да се защити от нападението на нейното болково тяло, което според него е напълно неоснователно, той ще се окопае още по-дълбоко в позициите на ума си, ще обосновава, ще се защитава, ще контраатакува. В крайна сметка това може да задейства неговото болково тяло. Когато и двамата партньори се озоват в този капан, се достига ниво на дълбоко несъзнание, на емоционално насилие, яростна атака и контраатака. Това няма да престане, докато и двете болкови тела не се нахранят и не се върнат в латентното си състояние. До следващия път.
Това е само един от безбройните възможни сценарии. Написани са много томове, могат да се напишат и още повече за начините, по които се проявява несъзнанието в отношенията между мъжа и жената. Но, както вече казах, след като веднъж разберете корените на болестното състо¬ние, става излишно да изследвате безбройните му прояви.
Да се върнем за малко към сценария, който току-що описах, Всяко предизвикателство в него всъщност е прикрита възможност за спасение. На всеки етап от разгръщането на болестния процес е възможно освобождаване от на съзнанието. Например, враждебността на жената може да даде сигнал на мъжа да напусне състоянието на тъждественост с ума, да се пробуди в Настоящето, да присъства - вместо все повече да се идентифицира с ума си и да изпада в още по-дълбоко несъзнание. Вместо да „бъде" своето болково тяло, жената може да бъде знанието, което наблюдава емоционалната болка, така да достигне до силата на Настоящето и да започне преобразуването на болката. Това ще премахне натрапчивото и автоматично проектиране навън. След това може да изрази чувствата си пред своя партньор. Разбира се, няма гаранция, че той ще я чуе, но това ще му предостави добър шанс за присъствие и несъмнено ще прекъсне безумния цикъл от неволеви действия, диктувани от стари мисловни модели. Ако жената пропусне възможността, мъжът може да наблюдава собствената си умствена и емоционална реакция на нейната болка, желанието си да се отбранява, вместо да бъде тази реакция. Освен това може да наблюдава задействането на своето болково тяло и така да изложи емоциите си пред съзнанието. По този начин ще се създаде ясно и спокойно пространство от чисто съзнание - от знание и безмълвно наблюдение. Това съзнание не отрича болката, но е отвъд нея. Позволява й да бъде, но същевременно я преобразува. То приема всичко и преобразува всичко. Отворила се е врата, през която двамата могат да навлязат в това пространство. Ако постоянно или поне през повечето време присъствате във връзката си, това ще бъде най-голямото предизвикателство за партньора ви. Той няма да може дълго да понася присъствието ви и да остава несъзнаващ. Ако е готов, ще мине през вратата, която сте отворили за него, и ще се присъедини към вас. Ако не е, ще се разделяте като масло и вода. Светлината е прекалено болезнена за човек, който иска да остане в тъмнината.
ЗАЩО ЖЕНИТЕ СА ПО-БЛИЗО ДО ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
Пречките пред просветлението едни и същи ли са за мъжете и за жените?
Да, но акцентите са различни. Най-общо казано, за жените е по-лесно да чувстват и да бъдат в тялото си, затова те са естествено по-близо до Битието и потенциално по-близо до просветлението от мъжете. Затова много древни култури инстинктивно са избирали женски фигури или аналогии, за да изобразят или опишат трансцендентната реалност без форми. Често тя е представена като утроба, която ражда всичко и го поддържа и храни през живота му в някаква форма. В „Дао дъ дзин" , една от най-древните и мъдри книги, написани някога, Дао - което можем да преведем като Битие - е описано като „безпределно, вечно присъстващо, майката на вселената". Естествено, жените са по-близо до него от мъжете, защото те фактически „въплъщават" Неизявеното. Нещо повече, всички същества и неща в крайна сметка се връщат при Извора. „Всички неща изчезват в Дао. Само то остава." Тъй като Изворът има по-скоро женска природа, това е представено като тъмната и светлата страна на архетипната женственост в психологията и митологията. Богинята-майка има две страни - тя дава живот и го отнема.
Когато умът е взел нещата в свои ръце и хората са загубили връзката с реалността на божествената си природа, те са започнали да си представят Бог като мъж. Мъжете са добили водеща роля в обществото, а жените - подчинена.
Аз не предлагам да се върнем към ранните женски изображения на божественото. Сега някои хора използват Богиня вместо Бог. Те връщат отдавна загубеното равновесие между мъжко и женско начало и това е добре. Но въпреки всичко си остава изображение и понятие, понякога временно полезно, както картата или пътният знак, но повече пречи, отколкото помага, когато бъдете готови да осъзнаете реалността зад всички понятия и образи. Истина си остава обаче, че енергийната честота на ума като че ли е същностно мъжка. Умът се противи, бори се за контрол, използва, манипулира, напада, опитва се да разбере и притежава и т.н. Затова традиционният Бог е патриархална, контролираща, авторитетна фигура, често гневен мъж, от който трябва да се страхувате, както учи Старият завет. Този Бог е проекция на човешкия ум.
За да стигнете отвъд ума и да възстановите връзката с по-дълбоката реалност на Битието, са нужни съвсем различни качества: капитулация, отказ да съдите, отвореност, която позволява на живота да бъде, вместо да му се противите, способност да обгърнете всички неща в любящата прегръдка на своето знание. Всички тези качества са много по-тясно свързани с женското начало. Докато умствената енергия е твърда и нееластична, енергията на Битието е мека и пластична, но въпреки това безкрайно по-могъща от ума. Умът управлява нашата цивилизация, а Битието отговаря за целия живот на планетата и извън нея. Битието е самият онзи Интелект, чиято видима проява е физическият свят. Макар че жените са потенциално по-близо go него, мъжете също могат да го намерят в себе си. Днес повечето мъже и жени все още са в клопката на ума - тъждествени на мисленето и болковото тяло. Това, разбира се, пречи на просветлението и на любовта. По правило при мъжете основната пречка е мислещият ум, а при жените - болковото тяло, макар че в отделни случаи може да бъде обратното, а в някои двата фактора играят еднаква роля.
ПРЕМАХВАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО ЖЕНСКО БОЛКОВО ТЯЛО
Защо болковото тяло е пречка повече за жените?
Болковото тяло обикновено има и колективна, и лична страна. Личната страна е натрупаната утайка от емоционална болка, която човек е изживял в миналото си. Колективната е болката, натрупана в колективната човешка психика в продължение на хиляди години болести, мъчения, войни, убийства, жестокости, лудост и т.н. Болковото тяло на всеки човек е част от това колективно болково тяло. В него има различни линии на развитие. Например някои раси или страни, преживели крайни форми на борби и насилие, имат по-силно колективно болково тяло от други. Всеки притежател на силно болково тяло и недостатъчно съзнание, за да се откъсне от него, не само ще бъде принуден да изживява отново емоционалната болка - постоянно или периодично, но може също да стане извършител или жертва на насилие, според това дали болковото тяло е по-скоро активно или пасивно. От друга страна, тези хора са потенциално по-близо до просветлението. Разбира се, не е задължително потенциалът да се осъществи, но ако сте попаднали в кошмар, сигурно сте по-мотивирани да се събудите човек, който изживява обратите на обикновен сън.
Освен своето собствено болково тяло, всяка жена има дял б колективното женско болково тяло, освен ако не е напълно съзнаваща. Колективното женско болково тяло се състои от болката, изстрадана от жените отчасти поради господството на мъжете, в робство, експлоатация, изнасилвания, раждания, загуби на деца и т.н., в продължение на хиляди години. Емоционалната или физическата болка, която при много жени предхожда и съпровожда месечния цикъл, е болковото тяло в неговия колективен аспект, което по това време се пробужда, макар че може да бъде задействано и в други моменти. То спира свободното протичане на жизнената енергия в тялото. физически израз на това е менструацията. Да го обмислим за миг и да видим как може да се превърне във възможност за просветление.
Често по това време жената бива „завладяна" от болковото тяло. То има извънредно силен енергиен заряд, който лесно може да ви хвърли в несъзнателно себеотъждествяване с него. Тогава сте обсебени от енергийно поле, което заема вътрешното ви пространство и се преструва, че сте вие, но, разбира е, вие изобщо не сте това. То говори чрез вас, действа чрез вас, мисли чрез вас. Създава негативни ситуации в живота ви, за да може да се захранва с енергия. То иска още болка, в каквато и да е форма. Вече описах този процес. Той може да бъде зловреден и разрушителен. Той е болка - минала болка. Вие не сте това.
Броят на жените, които се доближават до състоянието на пълно съзнание, вече е по-голям от броя на мъжете и през следващите години ще нараства още повече. Мъжете може накрая да ги догонят, но доста време ще има значително различие между съзнанието на мъжете и на жените. Жените си възвръщат функцията, която е тяхно рождено право и поради това я получават по-естествено от мъжете - да служат за мост между проявения свят и Неизявеното, между физическото и духа. Главната ви задача като жена сега е да преобразувате болковото тяло така, че то повече да не застава между вас и истинското ви „аз", вашата същност. Разбира се, трябва да се справите и с другото препятствие пред просветлението - мислещия ум, но силното присъствие, което генерирате, когато работите върху болковото тяло, ще ви освободи и от отъждествяването с ума.
Ето първото, което трябва да помните: докато си изграждате самоличност от болката, не можете да се освободите от нея. Докато част от себеусещането ви е вложено в емоционалната болка, несъзнателно ще се противите и ще саботирате всеки опит да я излекувате. Защо? Просто защото искате да се запазите невредими, а болката е станала неделима част от вас. Това е несъзнателен процес и единственият начин да го преодолеете е да го доведете до съзнанието.
Да разберете внезапно, че сте или сте били вкопчени в болката си, може да бъде доста шокиращо прозрение. Още щом го осъзнаете, прекъсвате връзката. Болковото тяло е енергийно поле, почти като истинско същество, което временно се е настанило във вътрешното ви пространство. То е уловена в капан жизнена енергия, енергия, която вече не тече. Разбира се, болковото тяло съществува, защото в миналото са се случили определени неща. То е живото минало във вас и ако се отъждествявате с него, се отъждествявате с миналото. Самоличността на жертва представлява убеждението, че миналото е по-силно от настоящето, а това е противно на истината. Тя е убеждението, че другите и това, което са ви сторили, са причината за това, което сте сега, за емоционалната ви болка, за неспособността ви да бъдете истинското си „аз". Истината е, че единствената възможна сила се съдържа в настоящия момент, тя е силата на вашето присъствие. Когато го научите, разбирате също, че сега вие отговаряте за вътрешното си пространство - вие и никой друг, и че миналото не може да надмогне силата на Настоящето.
И така, себеотъждествяването ви пречи да се справите с болковото тяло. Някои жени, които са вече достатъчно съзнаващи, за да се освободят от идентичността си на жертви на лично ниво, все още се държат за нея на колективно ниво: „какво са причинили мъжете на жените". Прави са - и не са. Прави са, доколкото колективното женско болково тяло наистина до голяма степен се дължи на насилие от страна на мъжете върху жените и на потискането на женското начало на тази планета в продължение на хилядолетия. Грешат обаче, ако извличат самосъзнанието си от този факт и така остават пленници на колективната идентичност на жертви. Ако една жена продължава да се вкопчва в гнева, недоволството и осъждането, значи тя се е вкопчила в своето болково тяло. Може би това й дава успокояващо усещане за идентичност, за солидарност с другите жени, но я държи свързана с миналото и пречи на пълния й достъп до нейната същност и истинска сила. Ако жените се отдръпнат от мъжете, това засилва усещането за отделност и така укрепва егото. А колкото по-силно е егото, толкова по-далеч се намирате от истинската си природа.
Затова не търсете идентичността си в болковото тяло. По-добре го използвайте за просветление. Преобразувайте го в съзнание. Особено подходящо време за това е по време на месечния цикъл. Смятам, че през идните години много жени ще навлязат в състоянието на пълно съзнание именно по това време. Обикновено за повечето жени то е време на несъзнание, тъй като ги превзема колективното женско болково тяло. След като достигнете определено ниво на съзнание обаче, можете да обърнете този процес и вместо несъзнанието да укрепвате съзнанието. Вече описах този основен процес, но нека го проследим отново, този път конкретно във връзка с колективното женско болково тяло.
Когато усетите наближаването на менструацията, преди да почувствате първите признаци на така нареченото предменструално напрежение - пробуждането на колективното женско болково тяло, бъдете много будни и бъдете възможно най-пълно в тялото си. Когато се появят първите признаци, трябва да сте достатъчно будни, за да ги „уловите", преди да са ви превзели. Например, това може да бъде силна раздразнителност или пристъп на гняв, или някакъв чисто физически симптом. Каквото и да е, уловете го, преди то да завладее мисленето или поведението ви. Това означава просто да насочите към него светлината на вниманието си. Ако е емоция, почувствайте силния й енергиен заряд. Знайте, че това е болковото тяло. Същевременно бъдете в ролята на знаещия, тоест осъзнавайте целенасоченото си присъствие и чувствайте силата му. Всяка емоция, в която вложите присъствието си, бързо ще отстъпи и ще бъде преобразувана. Ако става въпрос за чисто физически симптом, вниманието, което му отдавате, ще му попречи да се превърне в емоция или мисъл. Останете с будно внимание и чакайте следващия знак на болковото тяло. Когато той се появи, уловете го по същия начин.
По-късно, когато болковото тяло се събуди напълно, е възможно да има доста сътресения във вътрешното ви пространство в продължение на известно време, може би няколко дни. Каквато и форма да приеме това, запазете присъствие. Отдайте на тази форма цялото си внимание. Наблюдавайте бурята в себе си. Знайте, че я има. Задръжте знанието, бъдете знаещият. Помнете: не позволявайте на болковото тяло да използва ума ви и да завладее мисленето ви. Дръжте го под око. Почувствайте енергията му пряко, вътре в тялото си. Както знаете, пълното внимание означава пълно приемане.
Посредством последователно внимание и - следователно - приемане, настъпва преобразуването. Болковото тяло се трансформира в лъчисто съзнание, както парче дърво, поставено в огъня или близо до него, се превръща в пламък. Така менструацията ще стане не само приятна и носеща удовлетворение изява на вашата женственост, но и свещено време на преобразуване, когато създавате ново съзнание. Заблестява истинската ви природа -и в женската й страна като Богинята, и в трансцендентния й аспект като божественото Битие, което е над разделението на мъжко и женско начало.
Ако вашият партньор е достатъчно съзнаващ, той може да ви помогне при описаното току-що упражнение, като по това време задържа особено усърдно честотата на наситено присъствие. Ако той присъства, когато изпаднете обратно в несъзнателно себеотъждествяване с болковото тяло, което отначало може да се случи и ще се случва, ще можете лесно да се върнете при него, в неговото състояние. Това означава, че когато болковото тяло временно поеме контрола, било по време на мензис или в друг момент, партньорът ви няма да го сбърка с вас. Дори когато болковото тяло го напада, както най-вероятно ще се случи, той няма да реагира, сякаш това сте „вие", да се отдръпне или да се отбранява по някакъв начин Той ще запази пространството на наситеност напълно достатъчно за преобразяването, вие ще можете да направите същото за него или да му помогнете да си върне съзнанието от ума, като при-ковете вниманието му „тук и сега", когато той се отъждествява с мисленето си.
По този начин между вас ще се образува постоянно енергийно поле с чиста и висока честота. В него не могат да оцелеят дълго илюзии, болка, конфликти, нищо, което не сте вие, и нищо, което не е любов. Това е осъществяването на божествения и надличностен смисъл на връзката ви. Тя се превръща във водовъртеж от съзнание, който ще повлече още мнозина.
ОТКАЗ ОТ ВРЪЗКАТА СЪС СЕБЕ СИ
Когато човек е напълно съзнаващ, ще има ли все още нужда от връзка? Мъжът ще се чувства ли все още привлечен от жените? Жените все още ли ще се чувстват непълноценни без мъж?
Просветлени или не, вие сте или мъж, или жена, така че на ниво идентичност на формата сте непълни, само половинка от цялото. Тази непълнота се усеща като привличане между мъжете и жените,' привличане към противоположния енергиен полюс, независимо от степента на съзнанието. Но в състоянието на свързаност с вътрешния свят вие чувствате това привличане някъде на повърхността, в периферията на живота си. В това състояние всичко, кое¬то ви се случва, се усеща по такъв начин. Целият свят ви прилича на вълнички по повърхността на огромен и дълбок океан. Вие сте океанът и, разбира се, сте и вълничките, но вълнички, които са осъзнали истинската си тъждественост с океана. В сравнение с цялата му огромност и дълбочина светът на вълничките не е чак толкова важен.
Това не означава, че не общувате задълбочено с другите или с партньора си. Всъщност можете да общувате задълбочено само ако осъзнавате Битието. От тази отправна точка можете да се съсредоточите отвъд воала на формата. В Битието мъжкото и женското са едно. Вашата форма може да продължи да има определени потребности, но Битието няма такива. То е завършено и цялостно. Ако потребностите бъдат задоволени, това е прекрасно, но задоволяването им или незадоволяването им няма отношение към дълбокото ви вътрешно състояние. Затова е напълно възможно просветленият човек да изпитва усещане за недостиг или непълнота на външното ниво на живота си, ако не е задоволена потребността му от противоположния пол, но същевременно вътрешно да бъде напълно завършен, осъществен и спокоен.
Да си гей помага ли, пречи ли, или пък няма никакво значение в търсенето на просветление?
С наближаването на зрелостта несигурността около сексуалността ви, последвана от осъзнаването, че сте „различен" от другите, може да ви тласне да се разграничите от социално обусловените модели на мислене и поведение. Това автоматично ще повиши нивото на съзнанието ви над това на несъзнаващото мнозинство, чиито членове безрезервно възприемат всички наследени шаблони. В този смисъл гей ориентацията може да бъде полезна. Това, че донякъде сте аутсайдер, човек, който не се „вписва" сред другите или по някаква причина е отхвърлен от тях, прави живота ви по-труден, но и донякъде ви дава преимущество по отношение на просветлението, защото почти насила ви извежда от несъзнанието.
От друга страна, ако си изработите самосъзнание въз основа на гей ориентацията си, сте избегнали един капан само за да паднете в друг. Ще играете роли и игри, наложени от мисловната ви представа за себе си като гей. Така ще паднете в плен на несъзнанието. Ще загубите реалността. Под маската на егото ще бъдете много нещастен. Ако това се случи, гей ориентацията ви ще се окаже препятствие. Но, разбира се, винаги ще имате още един шанс. Силното нещастие също може да изиграе пробуждаща роля.
Не е ли вярно, че трябва да имаш добри отношения със себе си, да обичаш себе си, и това е условие за щастлива връзка с друг човек?
Ако не се чувствате удобно със себе си, когато сте сами, ще търсите връзка, за да прикриете този дискомфорт. Можете да бъдете сигурни, че той ще се появи отново във връзката под една или друга форма и сигурно ще обвините за това партньора си.
Единственото, което трябва да направите, е да приемете напълно този момент. Така ще се чувствате удобно тук и сега, удобно със себе си.
Но трябва ли изобщо да имате някакви отношения със себе си? Защо просто да не бъдете себе си? Когато имате отношения със себе си, се разделяте на две: „аз" и „мен", субект и обект. Това създадено от ума раздвоение е дълбоката причина за всички излишни сложности, проблеми и конфликти в живота ви. В състоянието на просветление вие сте себе си - „вие" и „вас" се сливат в едно. Не се обвинявате, не се самосъжалявате, не се гордеете със себе си, не се обичате, не се мразите и т.н. Разцеплението, създадено от самоотразяващото се съзнание, се премахва, проклятието отпада. Вече няма „аз", който да защитавате, отбранявате или поддържате. В просветлението връзката, която задължително изчезва, е връзката със себе си. Откажете ли се от нея, всички останали връзки ще бъдат връзки на любов.
