на Екхарт Толе
ЗАГУБАТА НА НАСТОЯЩЕТО: СЪРЦЕВИНАТА НА ИЗМАМАТА
Дори да приема напълно, че в крайна сметка времето е илюзия, с какво това ще промени живота ми? Аз трябва да продължа да живея в свят, който се управлява изцяло от времето.
Интелектуалното съгласие е само още едно убеждение, което няма да промени особено живота ви. За да осъзнаете тази истина, трябва да я изживеете. Когато всяка клетка на тялото ви присъства така, че да трепти от живот, когато можете да почувствате всеки момент от живота като радост от Битието, тогава може да се каже, че сте освободени от времето.
Но все пак утре трябва да плащам сметки, и все пак ще остарея и ще умра като всички други. Как въобще мога да твърдя, че съм освободен от времето?
Утрешните сметки не са проблем. Разграждането на физическото тяло не е проблем. Загубата на Настоящето е проблемът, или по-точно сърцевината на измамата, която превръща една обикновена ситуация, събитие или емоция в личен проблем и страдание. Загубата на Настоящето е загуба на Битието.
Да се освободите от времето означава да се освободите от психическата потребност от миналото като ваша самоличност и от бъдещето като ваше себеосъществяване. Това е най-дълбоката трансформация на съзнанието, която можете да си представите. В някои редки случаи промяната се случва драматично и радикално, веднъж и завинаги. Това обикновено се получава при пълна капитулация в момент на силно страдание. Повечето хора обаче трябва да поработят, за да се случи.
След като зърнете няколко пъти безвремевото състояние на съзнанието, започвате да се движите напред-назад между измеренията на времето и присъствието. Първо осъзнавате колко рядко вниманието ви е истински в Настоящето. Но само да знаете, че не присъствате, вече е голям успех — това знаене е присъствие, дори отначало да трае само няколко секунди часовниково време и после да изчезва. След това все по-често избирате да съсредоточите съзнанието си в настоящия момент вместо в миналото или бъдещето, и когато осъзнаете, че сте изгубили Настоящето, успявате да се задържите в него не само няколко секунди, а по-продължително от външната гледна точка на часовниковото време. Така, преди да се установите стабилно в състоянието на присъствие, тоест преди да бъдете напълно съзнаващи, известно време се движите между съзнанието и несъзнанието, между състоянието на присъствие и състоянието на отъждествяване с ума. Губите Настоящето, връщате се отново към него и така много пъти. Накрая присъствието става преобладаващо състояние.
Повечето хора или никога не изживяват присъствието, или само случайно и за кратко в редки случаи, без да осъзнават какво става. Повечето хора се движат не между съзнанието и несъзнанието, а само между различни равнища на несъзнанието.
ОБИКНОВЕНО НЕСЪЗНАНИЕ И ДЪЛБОКО НЕСЪЗНАНИЕ
Kaквo означава различни равнища на несъзнанието?
Както вероятно ви е известно, в съня си вие постоянно се движите между фази на сънуване и несънуване. По същия начин в будно състояние повечето хора се движат само между обикновеното несъзнание и дълбокото несъзнание. Това, което наричам обикновено несъзнание, означава да се идентифицирате с мисловния процес и емоциите си, реакциите, желанията и отвращенията си. Това е обичайното състояние на повечето хора. В него ви управлява его-умът и вие не съзнавате Битието. То не е състояние на остра болка или нещастие, но е състояние на почти непрекъснат дискомфорт, недоволство, отегчение или нервност - нещо като фон от статично напрежение. Може би не го съзнавате, защото то до такава степен е част от „нормалния" ви живот, точно както не съзнавате непрекъснатия фон от шум като бръмченето на климатика, докато той не спре. Когато обаче внезапно спре, изпитвате облекчение. Много хора използват алкохола, наркотиците, секса, храната, работата, телевизията и дори пазаруването като болкоуспокояващи в несъзнателен опит да отстранят този основен дискомфорт. В този случай занимание, което може да носи голямо удоволствие, ако се упражнява умерено, става натрапчиво или пристрастяващо и носи единствено и само кратко облекчение на симптомите.
Дискомфортът на обичайното несъзнание се превръща в болката на дълбокото несъзнание - състояние на по-остро или no-очевидно страдание или нещастие - когато нещата „се объркат", когато егото е застрашено или сте изправени пред голямо предизвикателство, заплаха или загуба - реални или въображаеми, в жизнената ситуация, или пред конфликт във взаимоотношенията. Това е сгъстен вариант на обикновеното несъзнание и се различава от него не по характер, а по степента си.
В обикновеното несъзнание, привичната съпротива или отричането на това, което е, създава дискомфорта и недоволството, което повечето хора приемат за нормален живот. Когато тази съпротива се усили заради някакво предизвикателство или заплаха за егото, поражда се силен негативизъм под формата на гняв, силен страх, агресивност, потиснатост и т.н, Дълбокото несъзнание често означава, че е задействано болковото тяло и вие сте се отъждествили с него. физическото насилие би било невъзможно без дълбокото несъзнание. То може да се прояви лесно, където и когато тълпа от хора или дори цяла нация генерира колективно негативно енергийно поле.
Най-добрият показател за вашето ниво на несъзнание е начинът, по който се справяте с предизвикателствата на живота, когато се срещнете с тях. Посредством тези предизвикателства несъзнаващият човек затъва по-дълбоко в несъзнанието, а съзнаващият започва да осъзнава по-силно. Можете да използвате предизвикателството, за да се пробудите, или пък да му позволите да ви повлече в още по-дълбок сън. Тогава сънят на обикновеното несъзнание се превръща в кошмар.
Ако не съумявате да присъствате дори в нормални обстоятелства, например когато седите сами в стаята, разхождате се из гората или слушате някого да говори, значи със сигурност няма да успеете да останете съзнаващи, когато нещо „се обърка" или се сблъскате с трудни хора или ситуации, със загуба или заплаха за загуба. Реакцията ще ви превземе, а тя в крайна сметка винаги е някаква форма на страх и ще ви повлече в дълбокото несъзнание. Тези предизвикателства са вашият изпит. Единствено начинът, по който се справяте с тях, показва на вас и на другите къде сте по отношение на състоянието на съзнанието, а не колко дълго можете да стоите със затворени очи или какви видения имате.
Затова е много важно съзнанието да навлезе в живота ви в обикновените ситуации, когато всичко върви относително гладко. Така силата на присъствието ви расте. Тя генерира енергийно поле с висока вибрационна честота във вас и около вас. Никакво несъзнание, никакво отричане, никакво несъгласие или насилие не могат да навлязат в това поле и да оцелеят, както тъмнината не може до оцелее в присъствието на светлината.
Когато се научите да наблюдавате мислите и емоциите си, а това е съществена част от присъствието, може би ще се изненадате, когато за първи път осъзнаете „фоновото статично напрежение" на обикновеното несъзнание и осъзнаете колко рядко, ако изобщо се случва, се чувствате наистина удобно със себе си. На ниво мислене ще срещнете значителна съпротива под формата на съждения, недоволство и проекции далеч от настоящето. На емоционално ниво ще има поток от дискомфорт, напрежение, отегчение или нервност. И двете са свойства на ума в обичайния му режим на съпротива.
КАКВО ТЪРСЯТ ТЕ?
В една от книгите си Карл Юнг разказва за разговор, който имал с американски индиански вожд. Той му казал, че според него повечето бели хора имат напрегнато изражение, втренчен поглед и жестоко поведение. „Те винаги търсят нещо. Какво ли търсят? Белите винаги искат нещо. Винаги са притеснени и неспокойни. Ние не знаем какво искат те. Мислим, че са луди."
Скритият поток от постоянно притеснение, разбира се, е започнал много преди подема на западната индустриална цивилизация, но в западната цивилизация, която обхваща почти цялото земно кълбо, включително голяма част от Изтока, той се проявява в безпрецедентно остра форма. Вече го е имало по времето на Иисус, имало го е 600 години преди времето на Буда и още много преди това. „Защо сте винаги тревожни? - пита Иисус учениците си. - Може ли тревожната мисъл да добави и един-единствен ден към живота ви?" Буда учи, че корените на страданието са в постоянното искане и жадуване.
Съпротивата срещу Настоящето като колективна болест е присъщо свързана със загубата на съзнанието за Битието и образува основата на дехуманизираната ни индустриална цивилизация. Фройд впрочем също признава наличието на такъв скрит поток от притеснение и пише за него в книгата си „Цивилизацията и недоволните от нея", но не разбира какъв е истинският му корен, нито че е възможно освобождаването от него. Тази колективна болест е създала една крайно нещастна и изключително агресивна цивилизация, която се е превърнала в заплаха не само за себе си, но и за живота на планетата изобщо.
ПРЕМАХВАНЕ НА ОБИКНОВЕНОТО НЕСЪЗНАНИЕ
Значи можем да се освободим от тази болест?
Направете я съзнателна. Наблюдавайте многото начини, по които притеснението, недоволството и напрежението възникват във вас чрез излишно съдене, съпротива срещу това, което е, и отричане на Настоящето. Всичко несъзнателно се разпилява, когато попадне под светлината на съзнанието. Когато се научите да премахвате обикновеното несъзнание, светлината на присъствието ви ще грее ярко и ще ви бъде много по-лесно да се справите с дълбокото несъзнание, когато почувствате притеглянето му.
Обикновеното несъзнание обаче може отначало да бъде трудно за откриване, тъй като е твърде привично.
Нека ви стане навик да наблюдавате психическото и емоционалното си състояние. „Спокоен ли съм в този момент?" е въпрос, който е добре да си задавате често. Можете също да се запитате: „Какво се случва в мен в този момент?" Поне се интересувайте от това, което става вътре във вас толкова, колкото и от случващото се извън вас. Ако сложите в ред вътрешното, външното само ще се подреди. Първостепенната реалност е вътре, навън е второстепенната. Но не отговаряйте веднага на тези въпроси. Насочете вниманието си навътре. Вгледайте се в себе си. Какви мисли ражда умът ви? Какво чувствате? Насочете вниманието си към тялото. Има ли в него някакво напрежение? Установите ли ниво на притеснение, фоново статично напрежение, вижте по какъв начин избягвате живота, противопоставяте му се или го отричате - отричайки Настоящето. Има много начини, по които хората несъзнателно се противопоставят на сегашния момент. Ще ви дам само няколко примера. След като се поупражнявате, умението ви да се самонаблюдавате, да следите вътрешното си състояние ще се усъвършенства.
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НЕЩАСТИЕТО
Ненавиждате ли това, което правите? Може да става въпрос за работата ви, или пък сте се съгласили да вършите нещо и го вършите, но част от вас го мрази и се противи. Носите ли в себе си неизказана ненавист към някого от околните? Съзнавате ли, че енергията, която излъчвате в резултат на това, е толкова вредна, че отравяте себе си и хората наоколо ви? Вгледайте се внимателно в себе си. Виждате ли и най-малка следа от недоволство и нежелание? Ако има такава, наблюдавайте я на умствено и емоционално ниво. Какви мисли ражда умът ви за ситуацията? После се вгледайте в емоцията - реакцията на тялото към тези мисли. Почувствайте емоцията. Приятна ли е, или неприятна? Такава ли е енергията, която бихте избрали да носите в себе си? Имате ли избор?
Може би наистина ви използват, може би това, което правите, наистина е отегчително, може би някой от близките ви наистина е нечестен, дразнещ или несъзнаващ, но всичко това няма никакво значение. Няма значение дали мислите и емоциите ви във връзка със ситуацията са оправдани или не. Фактът е, че се противопоставяте на това, което е. Превръщате сегашния момент в свой враг. Създавате нещастие, конфликт между вътрешното и външното. Нещастието ви замърсява не само вашето вътрешно битие и околните, но и колективната човешка психика, от която представлявате неделима част. Замърсяването на планетата е само външен израз на вътрешното психическо замърсяване - милиони несъзнателни хора, които не поемат отговорността за вътрешното си пространство.
Или спрете това, което правите, говорете с нужния човек и изразете чувствата си, или се откажете от негативизма, който умът ви плете около ситуацията и от който фактически няма никаква полза освен укрепването на фалшиво себеусещане. Важно е да признаете неговата безполезност. Негативизмът никога не е най-добрият начин да се справите с каквато и да е ситуация. Всъщност в повечето случаи той ви улавя в капан и пречи на истинската промяна. Всичко, което се прави с негативна енергия, бива заразено от нея, и след време създава още болка и нещастие. Нещо повече, всяко негативно вътрешно състояние е заразно. Нещастието се разпространява по-лесно от физическо заболяване. По принципа на резонанса то предизвиква и подхранва латентния негативизъм у другите, освен ако те не са недосегаеми за него - или, иначе казано, силно съзнаващи.
Замърсявате ли света или чистите мръсотията? Вие отговаряте за своето вътрешно пространство, вие и никой друг, и вие отговаряте за планетата. Както в себе си, така и навън: ако хората изчистят вътрешното замърсяване, ще престанат да замърсяват извън себе си.
Как можем да захвърлим негативизма, както ни съветвате?
Просто го захвърлете. Как пускате горещ въглен? Как пускате някой тежък и ненужен багаж, който носите? Като признаете, че не искате повече да понасяте болката или да носите товара и го захвърляте. Дълбокото несъзнание, като например болковото тяло или друга дълбока болка от рода на загуба на близък човек, обикновено трябва да се преобразува посредством приемане, съчетано със светлината на присъствието ви - вашето неотклонно внимание. От друга страна, много модели в обикновеното несъзнание могат просто да бъдат захвърлени, след като вече сте наясно, че не ви трябват и не ги искате, след като осъзнаете, че имате избор и не сте просто кълбо от условни рефлекси. Всичко това предполага да имате достъп до силата на Настоящето. Без нея нямате избор.
Като наричате някои емоции негативни, не създавате ли в ума си поляризация на добро и зло, за която говорихте по-рано?
Не. Поляризацията се създава на по-ранен етап, когато умът преценява настоящия момент като лош. Тази оценка създава негативната емоция.
Но ако наричате някои емоции негативни, не казвате ли всъщност, че не би трябвало да ги има, че не е правилно да ги изпитваме?
Доколкото разбирам, трябва да си разрешим да имаме всякакви чувства, които възникнат, вместо да ги преценяваме като лоши или да ги отричаме. В реда на нещата е да бъдем недоволни, в реда на нещата е да бъдем ядосани, раздразнени, мрачни и прочие - иначе ги потискаме, изпадаме във вътрешен конфликт или отричане. Нещата са добре така, както са.
Разбира се. След като някакъв мисловен модел или емоция вече съществуват, приемете ги. Не сте били достатъчно съзнаващи, за да имате право на избор. Това не е преценка, а факт. Ако сте имали избор, или сте съзнавали, че имате избор, какво бихте избрали: страданието или радостта, удобството или притеснението, мира или конфликта? Бихте ли избрали мисъл или чувство, които ви откъсват от естественото ви състояние на благополучие, от радостта от живота вътре във вас? Такова чувство наричам негативно, а това означава просто лошо. Не в смисъла, че „не би трябвало да го изпитвате", а просто лошо чувство, все едно да ви е зле на стомаха.
Как е било възможно хората да убият над 100 милиона свои събратя само през XX век? Причиняването на болка в такива мащаби от едни хора на други е отвъд всякакви граници на въображението. И тук не вземаме предвид психическия, емоционалния и физическия тормоз, изтезанията, болката и жестокостта, които хората продължават всеки ден да си причиняват един на друг, както и на други разумни същества.
Дали правят това, защото са в контакт с естественото си състояние, с радостта от живота вътре в себе си?
Разбира се, че не. Само хора в дълбоко негативно състояние, които се чувстват наистина ужасно, биха създали подобна реалност като отражение на начина, по който се чувстват. Сега те рушат природата и планетата, която ги храни. Не е за вярване, но е истина. Хората са опасно луд и много болен вид. Това не е съждение, а факт. Факт е също, че разумът е запазен зад лудостта, Изцелението и спасението са достъпни още сега.
Ако се върнем по-конкретно на това, което казвате, несъмнено е вярно, че когато приемете недоволството си, мрачното си настроение, гнева си и т.н., вече не сте принудени да им се подчинявате сляпо и е по-малко вероятно да ги проектирате върху околните. Но се питам дали не се самозаблуждавате. След като известно време се упражнявате в приемане - както сте направили вие, - настъпва момент, в който трябва да продължите към следващия етап, когато вече не се създават негативни емоции. Ако не го сторите, „приемането" ви се превръща просто в психически етикет, който позволява на егото ви да продължи да се отдава на нещастието и така да усилва усещането ви за отделност от другите хора и средата ви, от вашето тук и сега. Както знаете, отделността е основата за чувството за идентичност на егото. Истинското приемане би преобразувало веднага тези чувства. Ако наистина дълбоко в себе си знаете, че всичко е „в реда на нещата", както вие се изразявате, и което безспорно е вярно, дали изобщо бихте имали негативни чувства? Без да съдите, без да се съпротивлявате срещу това, което е, те не биха възникнали. Имате в ума си представата, че „всичко е наред", но дълбоко в себе си не го вярвате, така че старите психоемоционални модели на съпротива си остават непокътнати. Затова се чувствате зле.
И това също е в реда на нещата.
Какво защитавате: правото си на несъзнание, правото си да страдате? Не се безпокойте, тях никой няма да ви ги отнеме. Когато разберете, че от някаква храна ви става лошо, ще продължите ли да я ядете и да твърдите, че е в реда на нещата да ви бъде лошо?
КЪДЕТО И ДА СТЕ, БЪДЕТЕ ТАМ ИЗЦЯЛО
Можете ли да дадете още няколко примера за обикновено несъзнание?
Опитайте се да се уловите, когато се оплаквате - на глас или наум, от ситуация, в която сте се озовали, от това какво правят или говорят хората, от средата си, от положението си, дори от времето. Оплакването винаги представлява неприемане на това, което е. То неизменно носи несъзнателен негативен заряд. Когато се оплаквате, се превръщате в жертва. Когато се изразявате, властта е във вас. Затова променете ситуацията, предприемайки нещо, или говорейки за нея, ако това е необходимо или възможно. Напуснете ситуацията или я приемете. Всичко останало е лудост.
Обикновеното несъзнание винаги е свързано по някакъв начин с отричането на Настоящето. То, разбира се, включва и мястото, където се намирате. Противопоставяте ли се на вашето „тук и сега"? Някои хора винаги искат да бъдат другаде. Тяхното „тук" никога не е достатъчно добро. Наблюдавайте се, за да видите дали е така във вашия живот. Където и да сте, бъдете там изцяло. Ако намирате своето „тук и сега" за непоносимо и то ви прави нещастни, имате три възможности; да се махнете от ситуацията, да я промените или да я приемете напълно. Ако искате да поемете отговорност за живота си, трябва да изберете един от тези три варианта, и то веднага. След това приемете последствията. Без оправдания. Без негативизъм. Без психическо замърсяване. Поддържайте чисто вътрешното си пространство.
Ако предприемете нещо - тръгнете си или промените ситуацията - ако е възможно, най-напред се отърсете от негативизма. Действието, произтичащо от съзнанието какво е необходимо, е по-ефикасно от произтичащото от негативизма,
Често е по-добре да направите каквото и да е, отколкото нищо да не правите, особено ако сте заседнали от много време в нещастие. Ако сгрешите, поне научавате нещо, и тогава грешката вече не е грешка. Ако останете заседнали, нищо не научавате. Пречи ли ви страхът да действате? Отчетете страха, наблюдавайте го, насочете вниманието си към него, присъствайте пълно. Това ще прекъсне връзката между страха и мисленето ви. Не позволявайте на страха да се надигне в ума ви. Използвайте силата на Настоящето. Страхът не може да издържи срещу нея.
Ако наистина нищо не можете да направите, за да промените своето „тук и сега", и ако не можете да се махнете от ситуацията, тогава я приемете изцяло, изоставяйки всякаква вътрешна съпротива. Така неистинското нещастно „аз", което обича да се чувства нещастно, сърдито или самосъжаляващо се, не може да оцелее. Това се нарича капитулация. Тя не е слабост. В нея има голяма сила. Само предалият се притежава духовна сила. Посредством капитулацията ще се освободите от ситуацията вътре в себе си. Може да забележите, че ситуацията се променя без всякакво усилие от ваша страна. Но във всички случаи вие сте свободни.
Може би има нещо, което „би трябвало" да направите, но не го правите? Станете и го направете още сега. Другата възможност е да приемете бездействието си, мързела си, пасивността си в този момент - ако такъв е вашият избор. Отдайте му се напълно. Порадвайте му се. Бъдете максимално мързеливи и бездейни. Ако се отдадете на това изцяло и съзнателно, скоро ще го преодолеете. А може би няма. И в двата случая няма вътрешен конфликт, няма съпротива, няма негативизъм.
Изложени ли сте на стрес? Толкова ли сте заети да стигнете в бъдещето, че сегашното е сведено само до средство по пътя към него? Стресът се дължи на това, че сте „тук", а искате да бъдете „там", че се намирате в настоящето, а искате да сте в бъдещето. Това раздвоение ви разкъсва вътрешно. Да създавате такова вътрешно раздвоение и да живеете с него е лудост. Ако се налага, можете да се движите бързо, да работите бързо, дори да тичате, без да се проектирате в бъдещето и без да се противите срещу настоящето. Когато се движите, работите или тичате, правете го с цялото си същество. Радвайте се на потока от енергия, на високата енергия на момента. Вече не сте в стрес, вече не се разкъсвате на две. Просто се движите, тичате, работите - и това ви доставя удоволствие. А можете да зарежете всичко и да седнете на някоя пейка в парка. Тогава обаче наблюдавайте ума си. Може той да каже: „Ти би трябвало да работиш. Пилееш време." Наблюдавайте ума. Усмихнете му се.
Заема ли миналото голяма част от вниманието ви? Често ли говорите и мислите за него, било в положителна или в отрицателна светлина? Големите неща, които сте постигнали, приключенията и преживяванията ви, или как сте станали жертва и какви ужасни неща са ви причинили, или може би какво вие сте причинили някому? Мисловните ви процеси създават ли вина, гордост, недоволство, гняв, угризения или самосъжаление? Значи не само укрепвате фалшиво себеусещане, но и допринасяте за стареенето на тялото ви, като натрупвате минало в психиката си. Проверете го сами, като наблюдавате околните, които са подчертано склонни да се вкопчват в миналото.
Погребвайте миналото всеки миг. То не ви е нужно. Прибягвайте до него, когато то е абсолютно свързано с настоящето. Почувствайте силата на момента и пълнотата на Битието. Почувствайте присъствието си.
Тревожни ли сте? Често ли си мислите „какво ще стане, ако..."? Идентифицирате се с ума си, който се проектира във въображаема бъдеща ситуация и създава страх. Вие не можете да се справите с такава ситуация, защото тя не съществува. Тя е мисловен фантом. Можете да прекратите тази лудост, която руши здравето и живота ви, просто като приемете настоящия момент. Осъзнайте дишането си. Почувствайте как въздухът влиза и излиза от тялото ви. Почувствайте вътрешното си енергийно поле. Всичко, с което имате да се справяте в реалния живот - не във въображаемите проекции на ума - е този момент. Запитайте се какъв проблем имате точно сега, не догодина, не утре, не след пет минути. Какво не е наред в този момент? Винаги можете да се справите с Настоящето, но никога с бъдещето - а и не се налага. Отговорът, силата, правилното действие или средство ще дойдат тогава, когато ви потрябват, нито по-рано, нито по-късно.
„Един ден ще успея." Целта отнема ли толкова много от вниманието ви, че да свеждате настоящето до средство за постигането й? Отнема ли ви радостта от това, което правите? Чакате ли тепърва да започнете да живеете? Ако си създадете такъв мисловен навик, каквото и да постигнете и придобиете, настоящето никога няма да бъде достатъчно добро, бъдещето винаги ще ви се струва по-добро. Съвършена рецепта за постоянно неудовлетворение и неосъщественост, не мислите ли?
Имате ли навика да „чакате"? Каква част от живота си прекарвате в чакане? „Чакане на дребно" аз наричам чакането на опашка в пощата, чакането в задръстване или на летището, чакането на нечие пристигане, на края на работното време и така нататък. „Чакане на едро" е очакването на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите, да станете значими или просветлени. Нерядко хората прекарват целия си живот в чакане да заживеят.
Чакането е състояние на ума. По същество то означава, че искате бъдещето, а не искате настоящето. Не искате това, което имате, искате нещо, което нямате. С всяко чакане несъзнателно създавате вътрешен конфликт между „тук и сега", където не искате да бъдете, и представата за бъдещето, където искате да бъдете, Това влошава значително качеството на живота ви, защото губите настоящето.
Няма нищо лошо в това да се стремите да подобрите ситуацията си. Нея можете да подобрите, но не и живота си. Животът е първичното. Животът е най-дълбокото вътрешно Битие. Той вече е цялостен, пълен и съвършен. Ситуацията ви се състои от условията и преживяванията ви. Няма нищо лошо в това да си поставяте цели и да се стремите към постижения. Грешката е в това да ги използвате като заместител на усещането за живота, за Битието. Единственият път към тях е в Настоящето. Така приличате на архитект, който не обръща внимание на основата на сградата, но отделя много време на последните етажи.
Много хора например чакат да преуспеят. Това не може да се случи в бъдещето. Когато почитате, признавате и напълно приемете сегашната си реалност - там, където сте, това, което сте, това, което правите - когато приемете изцяло онова, което имате, сте благодарни за него, благодарни за това, което е, за Битието. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега - това е истинското благополучие. То не може да дойде някога в бъдещето. След това, с времето, то може да се прояви по различни начини за вас.
Ако сте недоволни от това, което имате, или дори разочаровани или ядосани за сегашен недоимък, това ви мотивира да забогатеете, но дори и да направите милиони, пак изпитвате вътрешното усещане за недостатъчност, дълбоко в себе си продължавате да се чувствате неосъществени. Може да изживявате нови и вълнуващи неща, които се купуват с пари, но те идват и си отиват и винаги ви оставят усещане за празнота и нужда от още физически и психически удоволствия. Няма да бъдете в Битието и да чувствате пълнотата на живота сега - единственото истинско благополучие.
Затова се откажете от чакането като състояние на ума. Когато се уловите, че се впускате в чакане, дръпнете се от него. Елате в сегашния момент. Просто бъдете и се радвайте на това. Ако присъствате, никога няма да имате нужда да чакате нищо. Затова следващият път, когато някой ви каже: „Извинявай, че те накарах да чакаш", вие му отговорете: „Няма нищо, аз не чаках. Просто си стоях тук и се забавлявах - радвах се на себе си."
Това са само няколко от привичните стратегии на ума за отричане на настоящето, които съставляват обикновеното несъзнание. Те лесно се изпускат от поглед, защото са до голяма степен част от нормалния живот - фоновото статично напрежение на постоянното недоволство. Но колкото повече се упражнявате да наблюдавате вътрешното си психо-емоционално състояние, толкова по-лесно ще усещате кога сте попаднали в клопката на миналото или бъдещето, тоест на несъзнанието, и ще се събуждате от съня на времето в настоящето. Но внимавайте: фалшивото нещастно „аз", израстващо от отъждествяването с ума, се храни с време. То знае, че за него настоящето е смърт u затова се чувства силно застрашено от него. Ще направи всичко по силите си да ви измъкне от него. Ще се опитва да ви задържи в клопката на времето.
ВЪТРЕШНАТА ЦЕЛ НА ВАШИЯ ПЪТ В ЖИВОТА
Виждам истината в казаното от вас, но все naк мисля, че трябва да имаме цел в живота си, иначе просто бихме се носили по течението, а целта означава бъдеще, нали? Как да го съчетаем с живота в настоящето?
Когато пътувате, полезно е да знаете къде отивате или поне общата посока, в която се движите, но не забравяйте: единственото истински реално в пътуването ви е стъпката, която правите в този момент. Тя е всичко, което имате.
Вашият път в живота има външна и вътрешна цел. Външната е да достигнете до дестинацията си, да постигнете, каквото сте си наумили, да придобиете това или онова, което - разбира се - засяга бъдещето. Но ако дестинацията ви, или стъпките, които ще предприемете в бъдеще, отнемат толкова много от вниманието ви, че станат по-важни от стъпката, която правите сега, значи напълно изпускате вътрешната цел на пътуването, която няма нищо общо с това къде отивате и какво правите, а само как го правите. Не е свързана с бъдещето, но е много свързана със състоянието на съзнанието ви в този момент. Външната цел принадлежи на хоризонталното измерение на пространството и времето. Вътрешната засяга задълбочаването на Битието във вертикалното измерение на безвремевото Настояще. Външното пътуване може да се състои от милион стъпала, вътрешното има само едно - стъпалото, където сте сега. Колкото по-дълбоко го осъзнаете, толкова повече разбирате, че то вече съдържа в себе си всички останали стъпала, както и крайната цел. Тази единствена стъпка се превръща в израз на съвършенството, акт на голяма красота и качество. Тя ви отвежда в Битието, светлината на Битието заблестява през нея. Това е и целта, и осъществяването на вътрешното ви пътуване, пътуването ви в себе си.
Има ли значение дали ще постигнем външната си цел, дали ще успеем или ще се провалим в света?
Ще има значение дотолкова, доколкото не сте осъзнали вътрешната си цел. След това външната става просто игра, която може да продължите да играете просто защото ви доставя удоволствие. Възможно е също да се провалите изцяло във външната си цел и същевременно да успеете напълно във вътрешната. Или обратното, което всъщност се случва по-често: външно богатство и вътрешна бедност, или „да спечелиш целия свят и да изгубиш себе си", както се изразява Иисус. В крайна сметка, разбира се, всяка външна цел е обречена на „провал" рано или късно, просто защото се подчинява на закона за преходността на всички неща. Колкото по-скоро осъзнаете, че външната цел не може да ви донесе трайно себеосъществяване, толкова по-добре. Когато видите колко ограничена е външната ви цел, се отказвате от нереалистичното си очакване тя да ви направи щастливи и я подчинявате на вътрешната си цел.
МИНАЛОТО НЕ МОЖЕ ДА ОЦЕЛЕЕ В ПРИСЪСТВИЕТО ВИ
Споменахте, че ненужното мислене и говорене за миналото е един от начините, no коиmo отбягваме настоящето. Но независимо оm миналото, което си спомняме и с което може би се отъждествяваме, няма ли вътре в нас и друго ниво минало, много по-дълбоко вкоренено? Говоря за несъзнателното минало, което определя живота ни, особено преживяванията в ранното детство, може би дори и в минали животи. Освен това има и културна обусловеност, свързана с мястото където живеем, и с историческото време. Всички тези неща определят начина, по който възприемаме света, как реагираме, как мислим, какви връзки имаме, как живеем живота си. Възможно ли е изобщо да осъзнаем всичко това и да се отърсим от него? Колкo време ще е нужно? И ако успеем, какво ще ни остане след това?
Какво остава, когато свърши илюзията?
Няма нужда да изследвате несъзнателното минало в себе си, освен когато то се проявява в настоящия момент под формата на мисъл, емоция или желание, реакция или външно събитие, което ви се случва. Това, което е нужно да знаете за несъзнателното си минало, ще бъде извадено на бял свят от предизвикателствата на настоящето. Ако се заровите в миналото, то ще се превърне в бездънна яма - винаги ще има още. Може би си мислите, че имате нужда от още време, за да разберете миналото или да се освободите от него, или с други думи, че бъдещето в крайна сметка ще ви освободи от миналото. Това е заблуда. Само настоящето може да ви освободи от миналото. Времето не може да ви освободи от времето. Протегнете ръка към силата на Настоящето. Там е ключът.
Какво е силата на настоящето?
Просто силата на вашето присъствие, съзнанието ви, освободено от мисловните форми - нищо повече.
И така, справете се с миналото на нивото на настоящето. Колкото повече внимание отдавате на миналото, толкова повече енергия му вливате и става по-вероятно да извлечете от него своята самоличност. Не ме разбирайте неправилно, вниманието е много важно, но не към миналото като към такова. Отдайте вниманието си на настоящето, на поведението си, на реакциите си, на настроенията, мислите, емоциите, страховете и желанията, които възникват в сегашното. Това е миналото във вас. Ако можете да присъствате достатъчно, за да наблюдавате всички тези неща, не критично или анализирайки, без да съдите, тогава вие се справяте с миналото и го разпръсквате със силата на присъствието си. Не можете да намерите себе си, потапяйки се в миналото. Ще намерите себе си, идвайки в настоящето.
Не е ли полезно да разберем миналото и така да разберем защо правим определени неща, защо реагираме по определен начин, защо несъзнателно създаваме своята специфична драхма, моделите в отношенията си и т.н.?
Осъзнавайки все повече действителността на настоящето, може да прозрете внезапно защо културната ви основа действа по този точно начин, например взаимоотношенията ви следват определени шаблони, или си спомняте неща, които са се случили в миналото, или ги виждате по-ясно. Това е нормално и може да бъде полезно, но не е съществено. Същественото е съзнателното ви присъствие. То разпръсква миналото. То е агентът на трансформацията. Затова не се стремете да разберете миналото, а присъствайте колкото можете повече. Миналото не може да оцелее в присъствието ви, само в отсъствието ви.
.