на Екхарт Толе
НЕ СЪЗДАВАЙТЕ ПОВЕЧЕ БОЛКА В НАСТОЯЩЕТО
Няма човек, в чийто живот да няма никаква болка или cкpъб. Не става ли въпрос за това, да се научим да живеем с тях, вместо да се опитваме да ги избягваме?
По-голямата част от човешката болка е излишна. Създавате я вие самите, докато оставеният без наблюдение ум управлява живота ви.
Болката, която сега създавате, винаги е някаква форма на неприемането, някаква форма на несъзнателна съпротива срещу това, което е. На нивото на мисленето съпротивата приема формата на преценка. На емоционално ниво е някаква форма на отричане. Силата на болката зависи от силата на съпротивата срещу настоящия момент, която от своя страна зависи от това колко силно се отъждествявате с ума си. Умът винаги се стреми да отрича Настоящето и да избяга от него. С други думи, колкото повече се отъждествявате с ума си, толкова повече страдате. Можем да го кажем и така: колкото повече умеете да почитате и приемате Настоящето, толкова по-свободни ще бъдете от болка и страдание - и от „егото" на ума.
Защо умът винаги отхвърля и се съпротивлява срещу Настоящето? Защото не може да функционира и да запази властта си, без да има време, което означава да има минало и бъдеще, затова възприема безвремието на Настоящето като заплаха. Всъщност умът и времето са неразделни.
Представете си Земята без хора, обитавана само от растения и животни. Дали още ще има минало и бъдеще? Бихме ли могли още да влагаме някакъв смисъл във времето? Въпроси като „колко е часът" или „каква дата е днес" - ако би имало кой да ги зададе - не биха имали никакъв смисъл. Дъбът или орелът биха се удивили на такъв въпрос. „Колко е часът ли?" - биха попитали те. „Ами часът е сега. Как иначе би могло да бъде?"
Да, имаме нужда от ума, както и от време, за да функционираме в този свят, но настъпва момент, когато те превземат живота ни и там именно се появяват нездравото, болката, скръбта.
За да бъде сигурен, че ще запази контрола си, умът постоянно се стреми да прикрие сегашния момент с миналото и бъдещето, тъй като жизнеността и безкрайният съзидателен потенциал на Битието, който е неделим от настоящето, се закрива от времето, истинската ви природа се засенчва от ума. В човешкия ум се натрупва все по-голям товар от време. Всички хора страдат под това бреме и същевременно го увеличават винаги, когато дори за миг забравят или отрекат безценния настоящ момент, или го сведат до средство за достигане до някакъв бъдещ момент, който съществува само в ума, никога в действителността. Това натрупване на време в колективния и в индивидуалния човешки ум съдържа и огромно количество утаечна болка от миналото.
Ако не искате повече да създавате болка за себе си и за другите, ако не искате повече да добавяте към утайката от минала болка, която все още живее във вас, не създавайте повече време - или поне не повече от необходимото, за да се справите с практическите страни на живота си. Как да спрете да създавате време? Проумейте дълбоко в себе си, че настоящият момент е всичко, което ще имате някога. Направете го център на живота си. Докато преди сте били във времето и сте посещавали Настоящето само за кратко, сега се установете в Настоящето и се отбивайте за малко в миналото и бъдещето, когато това се налага заради практически аспекти на конкретната ситуация. Винаги казвайте „да" на настоящето. Какво може да бъде по-безполезно, по-безумно от това, да се съпротивлявате вътрешно срещу нещо, което и без това е факт?. Какво по-безумно от това, да се съпротивлявате срещу самия живот, който е сега, винаги сега? Предайте се пред това, което е. Кажете „да" на живота - и вижте как изведнъж той ще започне да работи за вас, вместо против вас.
Настоящият момент е понякога неприемлив, неприятен, дори направо ужасен.
Той е такъв, какъвто е. Наблюдавайте какви етикети поставя умът и как този процес на етикетиране, това непрекъснато осъждане създава болка и нещастие, Наблюдавайки механизмите на ума, вие се измъквате от неговите модели на съпротива и тогава можете да позволите на настоящето да бъде. Така ще вкусите от състоянието на вътрешна освободеност от външни обстоятелства, състоянието на истински вътрешен мир. Вижте какво ще стане тогава, и ако е нужно или възможно, предприемете нещо.
Приемайте - и след това предприемайте. Каквото и да съдържа настоящето, приемете го така, сякаш че сами сте го избрали. Винаги работете с него, не против него. Направете го свой приятел и съюзник, а не враг. Това ще промени чудотворно целия ви живот.
МИНАЛАТА БОЛКА: ПРЕМАХВАНЕ НА БОЛКОВОТО ТЯЛО
Докато сте неспособни на достъп до силата на Настоящето, всяка емоционална болка, която изпитвате, оставя след себе си утайка от болка, която продължава да живее във вас. Тя се смесва с вече натрупаната болка от миналото и се закотвя в тялото и ума ви. Това, разбира се, включва болката, изпитана в детството поради неосъзнаване на света, в който сте се родили.
Тази акумулирана енергия представлява отрицателно енергийно поле, което заема тялото и ума ви. Ако си го представите като пълноправно невидимо същество, ще сте доста близо до истината. Това е емоционалното болково тяло. То има два режима на съществуване: латентен и активен. Болковото тяло може да бъде латентно 90% от времето. При един интензивно нещастен човек обаче може да бъде активно до 100% от времето. Някои хора живеят почти изцяло чрез своето болково тяло, докато други го изпитват само в определени ситуации, например свързани с интимни връзки, или с минала загуба или раздяла, физическо или емоционално нараняване и т.н. Всичко може да го събуди, особено ако се получи резонанс с някакъв болков модел от миналото ви. Когато бъде готово да се събуди от латентното си състояние, дори и една мисъл или невинна забележка от някой близък може да го активира.
Някои болкови тела са крайно неприятни, но сравнително безобидни, например дете, което непрекъснато хленчи. Други са зли и рушителни чудовища, истински демони. Някои са физически агресивни, много други са агресивни емоционално. Някои нападат околните ви, други нападат вас - своя гостоприемник. Тогава мислите и чувствата ви за собствения ви живот стават дълбоко негативни и разрушителни. Често по този начин възникват болести и злополуки. Някои болкови тела докарват гостоприемниците си до самоубийство.
Когато си мислите, че познавате някого, и изведнъж се сблъскате за първи път с това непознато и отвратително същество, ви очаква немалък шок. По-важно е обаче да го наблюдавате в себе си, отколкото в другите. Внимавайте за всякакви признаци на нещастие в себе си, в каквато и да е форма - възможно е това да е пробуждащото се болково тяло. То може да приеме формата на раздразнение, нетърпение, мрачно настроение, желание да нараните, гняв, ярост, потиснатост, потребност от някаква драма във взаимоотношенията ви и т.н. Уловете го в момента, в който се събуди от латентното си състояние.
Болковото тяло иска да оцелее, също като всяко друго същество, а това е възможно само ако ви накара несъзнателно да се отъждествявате с него. Тогава може да се изправи, да ви превземе, да „стане вас" и да живее чрез вас. Чрез вас то получава „храната" си. Храни се с всяко изживяване, което влезе в резонанс със собствения му вид енергия - всичко, което създава още болка под каквато и да е форма: гняв, разрушителност, омраза, скръб, емоционална драма, насилие и дори болест. Затова, когато ви превземе, болковото тяло създава в живота ви ситуация, която отразява обратно собствената му енергийна честота, за да може да се храни от нея. Болката може да се храни само с болка. Радостта не е храна за нея - не й понася.
След като болковото тяло ви превземе, вие ще се стремите към още болка. Ще станете жертва или престъпник. Ще искате да причинявате болка, или пък да страдате от болка, или и двете. Всъщност няма особена разлика. Разбира се, вие не го съзнавате и убедено ще твърдите, че не искате болката. Но ако се вгледате внимателно, ще установите, че мисленето и поведението ви са формирани така, че да я поддържате - за себе си и за другите. Ако наистина съзнавахте това, моделът би се разпаднал, защото да искаш болката е лудост, а няма човек, който да е съзнателно луд.
Болковото тяло - тъмната сянка, която хвърля егото -наистина се страхува от светлината на съзнанието ви. Страхува се да не го изобличат. Оцеляването му зависи от несъзнателното ви отъждествяваме с него, както и от несъзнателния ви страх да се изправите срещу живее-щата във вас болка. Ако не я погледнете в очите, ако не я изложите на светлината на съзнанието си, ще бъдете принудени да я изживявате отново и отново. Възможно е болковото тяло да ви изглежда като опасно чудовище, което не смеете да погледнете, но ви уверявам, че то е само незначителен фантом, който не може да надвие силата на вашето присъствие.
Според някои духовни учения, всяка болка е в крайна сметка илюзорна, и това е истина, Въпросът е: истина ли е за вас? Ако само вярвате в това, вярата не е достатъчна, за да го превърнете в истина. Искате ли да изпитвате болка до края на живота си и да твърдите, че тя е илюзия? Освобождава ли ви това от нея? Това, към което се стремим тук, е да намерите начин да осъзнаете тази истина, тоест да я превърнете в реалност в собствения си живот.
И така, болковото тяло не иска погледът ви да попада върху него и да го видите такова, каквото е. В момента, в който го видите, в който усетите енергийното му поле в себе си и съсредоточите вниманието си върху него, отъждествяването ви с него е сринато. Намесва се по-високо измерение на съзнанието. Аз го наричам присъствие. Вече сте свидетели, наблюдатели на болковото тяло. Това означава, че то вече не може да ви използва, като се прави на вас, и вече не може да се храни чрез вас. Вече сте открили своята най-вътрешна сила. Намерили сте достъп до силата на Настоящето.
Какво се случва с болковото тяло, когато съзнанието ни стане достатъчно, за да прекъснем отъждествяването си с него?
Създава го несъзнанието; съзнанието го превръща обратно в това, което е. Апостол Павел изразява великолепно този всеобщ принцип: „Всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно, е осветлено". Както не можете да се борите с тъмнината, така не можете да се борите и с болковото тяло. Подобни опити само създават вътрешен конфликт и съответно още болка. Достатъчно е да го наблюдавате. Да го наблюдавате означава да го приемете като част от това, което е в настоящето.
Болковото тяло се състои от блокирана жизнена енергия, която се е отцепила от общото ви енергийно поле и временно е придобила самостоятелност чрез неестествения процес на отъждествяване с ума. Тя се е обърнала срещу себе си и се е превърнала в анти-живот, подобно на животно, което се опитва да си отхапе опашката. Защо, мислите, е станала толкова животорушаща цивилизацията ни? Но дори и рушителните за живота сили все пак представляват жизнена енергия.
Когато прекъснете себеотъждествяването и се превърнете в наблюдател, болковото тяло ще продължи да действа още известно време и ще се опитва да ви примами отново да се отъждествите с него. Макар че вече няма да вливате в него енергия посредством отъждествяването, то има известна инерция, като колело, което продължава известно време да се върти, макар че вече не го задвижвате. На този етап е възможно то да ви създава физически болки и оплаквания в различни части на тялото, но те няма да продължат дълго. Останете присъстващи, останете съзнаващи. Бъдете вечно бдящият пазител на своето вътрешно пространство. Трябва да присъствате достатъчно, за да можете да наблюдавате пряко болковото тяло и да усещате енергията му. Тогава то не може да контролира мислите ви. В момента, в който мисленето ви се настрои на енергийното поле на болковото тяло, вие се отъждествявате с него и отново започвате да го храните.
Ако например гневът е преобладаващата енергийна вибрация на болковото тяло и мислите ви са гневни, ако те се въртят около това какво ви е сторил някой и какво ще му сторите вие, съзнанието ви се изплъзва и болковото тяло се превръща във „вас". Където има гняв, зад него винаги има болка. Или когато ви нападне мрачно настроение и започнете да затъвате в негативни мисловни модели, да мислите колко е ужасен животът ви, тогава мисленето ви се настройва към болковото тяло, съзнанието изчезва, ставате уязвими от нападението на болковото тяло. „Несъзнанието" в смисъла, в който използвам думата тук, означава да се отъждествявате с някакъв мисловен или емоционален модел. То предполага пълното отсъствие на наблюдателя.
Поддържаното съзнателно внимание прекъсва връзката между болковото тяло и мисловния процес и задейства процеса на преобразуване. Все едно, че болката се превръща в гориво за пламъка на собственото ви съзнание, което в резултат на това свети по-ярко. Това е езотеричният смисъл на древното изкуство на алхимията: преобразуването на обикновен метал в злато, на страданието в съзнание. Вътрешното разделение е излекувано, възвръщате целостта си. Задачата ви след това е да не създавате повече болка.
Нека обобщим този процес. Съсредоточете вниманието си върху усещането вътре в себе си. Знайте, че това е болковото тяло. Приемете, че го има. Не мислете за него - не позволявайте усещането да се превърне в мислене. Не съдете и не анализирайте. Не си извличайте самоличност от него. Запазете присъствието си и продължете да наблюдавате какво се случва във вас. Осъзнайте не само емоционалната болка, но и „наблюдателя", безмълвния зрител. Това е силата на Настоящето, силата на вашето съзнателно присъствие. Вижте какво ще стане тогава.
При много жени болковото тяло се събужда точно преди месечния цикъл. По-нататък ще говоря за това и за причините с повече подробности. Сега ще ви кажа само: ако съумеете да останете будни и присъстващи, да наблюдавате онова, което чувствате в себе си, вместо да позволите то да ви превземе, това ви дава възможност за силно духовно упражнение и за бързо преобразуване на цялата минала божа.
ОТЪЖДЕСТВЯВАШ НА ЕГОТО С БОЛКОВОТО ТЯЛО
Процесът, който току-що описах, е мощен, но прост. Дори и дете може да го усвои и се надявам един ден това да бъде едно от първите неща, които ще преподават на децата в училище. След като разберете основния принцип да присъствате като наблюдатели на това, което се случва във вас - и да го „разберете", като го изживеете -вече ще имате на свое разположение най-силния инструмент за трансформация, Не отричам, че е възможно да срещнете силна вътрешна съпротива срещу премахването на тъждествеността ви с болката, особено ако през по-голямата част от живота си сте се идентифицирали със своето емоционално болково тяло и сте вложили в него голямата част от представата за себе си. Това означава, че сте си изградили едно нещастно „аз" от своето болково тяло и смятате, че сте тази измислица на ума. В такъв случай несъзнателният страх да не загубите самоличността си ще ви кара да се съпротивлявате усилено срещу прекъсването на това себеотъждествяване. С други думи, ще предпочетете да запазите болката - да бъдете болковото тяло -вместо да се хвърлите в неизвестното и да рискувате да загубите добре познатото си нещастно „аз",
Ако това се отнася за вас, наблюдавайте съпротивата в себе си. Наблюдавайте привързаността си към болката. Бъдете много будни. Наблюдавайте особеното удоволствие, което ви доставя да бъдете нещастни. Наблюдавайте натрапчивата потребност да говорите и да мислите за нещастието си. Съпротивата ще престане, ако бъде доведена до съзнанието. Тогава можете да насочите вниманието си към болковото тяло, да присъствате като наблюдатели и да започнете преобразуването му.
Само вие можете да направите това. Никой не може да го направи вместо вас. Но ако имате късмета да срещнете човек с много будно съзнание, ако можете да бъдете с него и да се присъедините към него в състоянието на присъствие, това ще ви помогне и ще ускори процеса. Така собствената ви светлина ще укрепне бързо. Когато в огнището сложите дървото, което току-що се е запалило, до друго, което гори силно, и след малко отново ги разделите, първото ще гори много по-силно от преди. Нали огънят в крайна сметка е един и същ. Една от задачите на духовния учител е да бъде такъв огън. Някои терапевти също са способни да изпълняват тази функция, стига да са се издигнали значително над нивото на ума и да са в състояние да създават и поддържат наситено съзнателно присъствие, докато работят с вас.
ПРОИЗХОДЪТ НА СТРАХА
Казахте, че страхът е част от нашата дълбоко скрита емоционална болка. Как възниква страхът и защо има толкова много страх в живота на хората? Не е ли страхът донякъде здравословна самозащита? Aкo не се страхувам от огъня, може да бръкна в него с ръка и да се изгоря.
Вие не бъркате с ръце в огъня не защото се страхувате, а защото знаете, че ще се изгорите. Страхът не е нужен за избягването на излишната опасност - достатъчни са известна интелигентност и здрав разум. За такива практически неща е полезно да прилагате уроците, научени в миналото. Ако обаче някой ви заплаши с огън или с физическо насилие, възможно е да изпитате нещо като страх. Това е инстинктивно отдръпване от опасността, но не психическото състояние на страх, за което говорим тук. Психическото състояние на страх не е свързано с конкретна, реална, непосредствена опасност. То се явява в много форми: дискомфорт, безпокойство, тревога, нервност, напрежение, ужас, фобия и т.н. Подобен психически страх винаги е свързан с нещо, което може да се случи, а не с нещо, което се случва сега. Вие сте тук и сега, докато умът ви е в бъдещето. Това създава празнота от тревожност. Ако се идентифицирате с ума си и сте загубили връзката със силата и простотата на Настоящето, тази пропаст от тревожност ще бъде ваш постоянен спътник. Винаги можете да се справите с настоящия момент, но не можете да се справите с нещо, което е само проекция на ума - не можете да се справите с бъдещето.
Нещо повече, докато се отъждествявате с ума си, както вече изтъкнах, егото ръководи живота ви. Поради фантомната си природа и въпреки изтънчените му механизми за защита егото е много уязвимо и несигурно и постоянно се възприема като изложено на заплаха. Така е, впрочем, и когато външно егото изглежда много самоуверено. Спомнете си сега, че емоцията е реакцията на тялото към ума. Какво послание получава постоянно тялото от егото, от фалшивото умотворно „аз"? Опасност, над мен е надвиснала опасност! А каква емоция предизвиква това постоянно послание? Страх, разбира се!
Страхът има разнообразни причини. Има страх от загуба, страх от неуспех, страх да не бъдете наранени и така нататък, но в крайна сметка всички страхове се свеждат до страха на егото от смъртта, от унищожението. За егото смъртта дебне зад всеки ъгъл. В състоянието на себеотъждествяване с ума страхът от смъртта засяга всички страни на живота ви. Например, такова привидно тривиално и „нормално" нещо като натрапчивата потребност да бъдете прави в спора и да докажете, че другият греши - да защитите позицията на ума, с който се отъждествявате - се дължи на страха от смъртта. Ако се отъждествявате с позицията на ума, това означава, че ако сте неправи, себесъзнанието ви, което се опира на ума, е сериозно заплашено от унищожение. Затова вие като его не можете да си позволите да бъдете неправи. Това би означавало смърт. За това са водени войни и са се разпаднали безброй лични връзки.
След като прекъснете отъждествяването си с ума, за себеусещането ви вече няма никакво значение дали сте прави или не, затова ще изчезне непреодолимата, натраплива и дълбоко несъзнателна потребност да бъдете прави - потребност, която е форма на насилие. Можете да заявите ясно и категорично какво чувствате или какво мислите, но В това няма да има нито агресивност, нито самозащита. Себеусещането ви идва от едно по-дълбоко и по-истинно място вътре във вас, а не от ума. Наблюдавайте всякакъв вид опити да се отбранявате. Какво защитавате? Една илюзорна самоличност, мисловен образ, измислено същество. Осъзнавайки този модел, наблюдавайки го, вие прекъсвате отъждествяването си с него. Под светлината на съзнанието ви той бързо ще се стопи. Това е краят на всички спорове и игри на власт, които разяждат взаимоотношенията. Властта над другите е слабост, маскирана като сила. Истинската сила е вътре във вас и тя ви е достъпна още сега.
И така, всеки, който се отъждествява с ума си и така губи връзката с истинската сила, с дълбоката си същност, вкоренена в Битието, ще бъде постоянно съпътстван от страх. Все още броят на хората, надмогнали ума, е изключително малък, затова можете да приемете, че практически всички, които познавате, живеят в състояние на страх. Те се различават само по силата му - тя варира между тревожност и ужас в единия край на диапазона до смътно безпокойство и далечно усещане за застрашеност в другия край. Повечето хора осъзнават страха, едва когато той приеме някоя от по-острите си форми.
ЕГОТО ТЪРСИ ЦЯЛОСТНОСТ
Един друг аспект на емоционалната болка и присъщ елемент на его-ума е дълбоко вкорененото чувство за липса или незавършеност, чувство за непълнота. При някои хора то е съзнателно, при други - не. Ако е съзнателно, се проявява като постоянно тревожно усещане, че не са достатъчно стойностни или достатъчно добри. Ако е несъзнателно, се усеща само непряко като силно желание или потребност. И в двата случая хората често се впускат в натрапчиво преследване на удовлетворение за его-то и търсят неща, с които да се идентифицират, за да запълнят празнотата, която чувстват в себе си. Стремят се към имущество, пари, успех, Власт, признание или специални Връзки, за да се почувстват по-добре в кожата си, по-пълни. Но дори когато постигнат всички тези неща, не след дълго установяват, че празнината си е все там и че тя е бездънна. Тогава наистина става лошо, защото вече не могат да се самозаблуждават. Е, могат и го правят, но става все по-трудно.
Докато его-умът управлява живота ви, не можете да се почувствате истински удобно, не можете да намерите покой или себеосъществяване, освен в кратките мигове, в които постигате желаното, когато се осъществи някакъв ваш силен стремеж. Тъй като егото е изкуствено създадено себеусещане, то има нужда да се идентифицира с външни неща. Трябва постоянно да бъде защитавано и подхранвано. Най-честите отъждествявания на егото са свързани с имущество, професия, социално положение и признание, знания и образование, физически облик, специални способности, връзки, лична и фамилна история, убеждения, както и с политически, национални, расови, религиозни и други колективни самоличности. Нищо от тези неща не сте вие.
Страшничко ли ви се струва? Или изпитвате облекчение? Рано или късно ще трябва да се откажете от всички тези неща. Сигурно още ви е трудно да го повярвате и аз, разбира се, не ви карам да вярвате, че самоличността ви не е в нищо от тях. Сами ще узнаете, че е така. Това ще стане най-късно когато почувствате наближаването на смъртта. Смъртта е събличане на всичко, което не сте. Тайната на живота е в това да „умреш преди смъртта" - и да разбереш, че смърт няма.
.