Скъпоценности от Бхагаван

Книгата "Скъпоценности от Бхагаван"
е съставена от един от учениците на
Бхагаван Шри Рамана Махарши.

В нея са включени основните идеи от неговото
Учение.

Тук е дадено Съдържанието на книгата с линкове към статии по 13-те глави.




Скъпоценности от Бхагаван

Съдържание

I. II. III. IV. V. VI.  VII. VIII. IX.  X. XI. XII. XIII.

Щастие Аз и Не-Аз Ум ''Кой съм Аз?'' - Изследване Себеотдаване Трите състояния: Будност, съновидение и сън Благодат и гуру Себеосъзнаване Сърце Отричане Съдба и свободна воля Джнани Скъпоценности

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Скъпоценности

По "Скъпоценности от Бхагаван" -
мисли на Шри Рамана Махарши

Никой не може да излезе от взора на Върховното Присъствие. Понеже отъждествяваш Бхагаван с едно тяло, а себе си - с друго, ти откриваш две различни същности и говориш за напускане на това място. Където и да си, ти не можеш да ме напуснеш.

- - -

За Шри Рамакришна се казва, че е съзрял живот в боготвореното от него изображение на Кали. Този живот е бил доловен само от него. Жизнената сила се е появила благодарение на него. Това е била собствената му жизнена сила, която се е проявила като че ли извън него и го е привлякла към себе си. Ако изображението наистина беше живо, то трябваше да изглежда такова за всички. От друга страна, всичко е изпълнено с живот. Такава е истината. Много поклонници са имали изживявания, подобни на това на Шри Рамакришна.

- - -

Егото е „аз-а“ (англ. І), символът на кръста (+) е не на егото или зачеркване (+), разтваряне на низшия аз. Когато егото бъде разпънато и загине, това, което остава е истинската „Аз“ същност - Абсолютното Битие (Бог); „Аз и моят Баща едно сме“. Това знаменито събитие се нарича Възкресение. Богът Баща олицетворява Ишвара, Синът е Гуру, а Светият Дух е Атман.

- - -

В Библията се казва: „Бъди в покой и познай, че аз съм Бог“, Псалм 46. В Еклисиаст открих: "Има само едно и няма второ” и „Сърцето на мъдреца е откъм дясната ръка, а сърцето на глупеца е откъм лявата“.

- - -

Името Божие и Бог не се различават. Това се казва и в Библията: „В началото беше Словото и Словото беше с Бог и Словото беше Бог“.

- - -

Избягвай копнежа и отвращението. Не ангажирай прекалено ума със светски работи. Доколкото е възможно, не се бъркай в делата на другите хора. Да даваш на другите всъщност значи да даваш на себе си. Ако човек разбере тази истина, нима ще има дори един миг, в който да не дава?

- - -

Ако егото нарасне, всичко нараства. Ако егото се слее, всичко ще се слее. Колкото по-смирени сме, толкова по-голяма е ползата за нас.

- - -

Няма смисъл някой да започва да преобразява държавата или нацията, преди да преобрази себе си. Най-важното задължение на всеки човек е да осъзнае собствената си Истинска Природа. Ако след като направи това, той желае да преобрази държавата или нацията, е в пълното си право да започне такава реформа. Свами Рам Тиртха обяви: „Търсят се реформатори - но такива, които първо ще реформират себе си“. На този свят няма двама души, които да са еднакви или да действат по един и същ начин. Независимо колко усърдно се опитваме да премахнем външните различия, сигурно е, че те ще устоят. Единственият изход за всеки човек е осъзнаването на Истинската му Природа.

- - -

В Брихадараняка Упанишада се казва, че „Ахам” е първото име на Бог. В санскрит първата буква е „А“ а последната „Ха” и по този начин „Аха” включва всичко от началото до края. Думата Аям означава Това, което съществува себе-сияйно и самоочевидно. Аям, Атма и Ахам означават едно и също. По подобен начин стоят нещата и в Библията, където „АЗ СЪМ” се дава като първото име на БОГ.

- - -

Когато легнах с протегнати крайници и си представих сцената на смъртта, аз осъзнах, че тялото ще бъде отнесено и кремирано и въпреки това аз ще живея. Тогава някаква сила, наречи я атмическа или както пожелаеш, се надигна в мен и ме пое в обятията си. Чрез това аз се преродих и станах нов човек. След случилото се изгубих усещанията си за харесване и нехаресване и станах равнодушен към всичко.

- - -

От тишината се появи мисъл, от мисълта - его, а от егото - речта. И така, ако речта е ефективна, колко по-ефективен следва да е нейният източник?

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Джнани

По Шри Рамана Махарши

Един Джнани (Мъдрец) постига освобождение още докато е жив, тук и сега. За него няма значение как, къде и кога Той изоставя тялото. За някои от Джнани може да изглежда, че страдат, други могат да са в самадхи; трети могат да изчезнат от поглед дори преди смъртта им. Всичко това обаче не се отразява върху тяхната джнана. Такова страдание изглежда реално само за страничния наблюдател, но Джнани не го усеща, защото вече е минал отвъд погрешното отъждествяване на Себето с тялото.

Джнани не мисли, че той е тялото. Той дори не вижда тялото. Той вижда единствено Себето в тялото. Ако Себето е налично, а тялото отсъства, въпросът за изчезването на тялото не възниква по никакъв начин. В книгите се споменава, че най-страшната ни болест е тялото (бхава-ной - болестта на раждането) и че ако човек взема лекарство, за да подсили и продължи живота си, това е все едно да взема лекарство, подкрепящо болестта му. Един санскритски стих от Песен ХІ на Бхагавата гласи, че тялото е нереално (непостоянно). Независимо дали тялото почива или се движи и дали по силата на прарабдха то се придържа към Него или не, Себеосъзнатата Сиддха не го отчита, подобно на заслепен от опиянение човек, който не е наясно дали дрехата се е свлякла от тялото му.

В книгите се дават примери как един Джнани в състоянието сахаджа, който вижда само Себето, може да се движи и да живее в света като всички останали хора. Един от тези примери е: ти виждаш отражение в огледалото и знаеш, че огледалото е реалността, а изображението на повърхността му не е нищо повече от отражение. За да видиш огледалото, непременно ли трябва да престанеш да виждаш отражението на повърхността му?

Иди пък да се върнем на примера с екрана: съществува екран. На този екран се появява образът на цар. Той сяда на трона. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащия и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Себето.

Ти смяташ, че си тялото и затова мислиш, че Джнани също има тяло. Казва ли Джнани, че има тяло? На теб може да ти изглежда, че той има тяло и че прави с него нещата, които другите хора правят. Изгореното въже все пак прилича на въже, но не може да служи като такова, ако например се опиташ да завържеш нещо с него. Трудно е това да се разбере от човек, който все още се самоотъждествява с тялото.

Изследвай различните видове състояния. Овладей единственото Върховно и Истинско състояние и действай в света, отнасяйки се към живота си като към спорт. Ти си открил Реалността в Сърцето си; тя стои зад всички проявления в света. Никога не я изпускай от поглед и се забавлявай в света така, както пожелаеш. Изглеждай така все едно изпитваш ентусиазъм и удовлетворение, безпокойство и отвращение (без всъщност да ги изпитваш); изглеждай така като че ли започваш някаква работа и се стремиш да я доведеш докрай (без всъщност да си обвързан с нея); впусни се в светските дела, без да си навредиш по никакъв начин. Освободи се от всички окови, дръж се хладнокръвно и върши работата си в съответствие със собствената ти среда; правейки всичко това, забавлявай се в света както смяташ за добре.

Този, чийто ум не е прикован към никакви желания, не върши нищо реално, макар тялото му да действа. Той е като някой, който сдуша разказ, докато умът му се намира някъде другаде. Обратно, човек, чийто ум е изпълнен с желания, наистина действа, макар тялото му да е бездейно. Той може да спи и тялото му да бездейства, и в същото време в съня си той може да изкачва върхове и да пада от тях.

Същият пример може да се даде с човек, който е задрямал в каруца, независимо дали каруцата се движи или спира или дали воловете са впрегнати или не. Така стоят нещата за Джнани, който е заспал в каруцата на собственото Си физическо тяло и за него няма значение дали работи, дали се намира в дълбока медитация, или спи.

Твърдението, че Джнани запазва прарабдха карма, като в същото време е свободен от санчита карма и агамя карма (трите вида карма са: прарабдха, или тази част от миналата карма, която трябва да се отработи в настоящото тяло; санчита или неизплатения дълг спрямо миналата карма; агамя или тази карма, която ще даде плод в следващи прераждания) не е нищо повече от формален отговор на въпрос, зададен от невежи хора. Никоя от съпругите не избягва вдовството след като съпругът почине; по същия начин всичките три вида карма избледняват с изчезването на извършителя.

Не-действието на Мъдреца всъщност е непрестанна дейност. Характерна черта на Мъдреца е вечната и интензивна активност. Неподвижността му е подобна на тази на пумпал, въртящ се с огромна скорост. Такава скорост не може да бъде уловена от погледа и затова изглежда, че пумпалът е неподвижен. Важно е това да се обясни, защото хората обикновено бъркат покоя на Мъдреца с инертност.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Съдба и свободна воля

По Шри Рамана Махарши

Свободната водя и съдбата са винаги налични. Съдбата е резултат от предишни действия; тя се отнася до тялото. Нека тялото да действа, както му се полага. Защо си толкова загрижен за него? Защо му обръщаш толкова внимание? Свободната воля и съдбата съществуват, докато тялото съществува. Но джнана превъзхожда и двете. Себето е отвъд познанието и невежеството. Всичко, което се случва, се случва като резултат или от миналите действия на човек, или от божествената воля и други фактори.

Има само два начина да се покори съдбата или да се добие независимост спрямо нея. Първият е да се изследва за кого се отнася тази съдба и да се открие, че само егото й е подвластно, както и че то е несъществуващо. Себето е неподвластно на съдбата.

Другият начин е егото да бъде унищожено посредством пълно себеотдаване на Бога, чрез осъзнаване на собствената безпомощност и чрез повтаряне на думите „Не аз, а Ти, О, Господи“, като по този начин отхвърляш смисъла на „аз” и „мое” и оставяш на Бог да постъпва с теб както пожелае. За да се покори съдбата е необходимо пълно обезличаване на егото, без значение дали го постигаш чрез Себеизследване или чрез бхакти марга (пътя на богопочитанието).

Всичко е предопределено. Човек обаче винаги е свободен да избере да не се самоотъждествява с тялото и да не се влияе от удоволствията или болките, произтичащи от телесните дейности.

Само онези, които не познават Източника на предопределеността и свободната водя биха спорили кое от тези две би могло да надмогне другото. Осъзналите собственото си Себе, което е Източникът и на предопределеността и на свободната воля, са изоставили подобни спорове и не се занимават с тях.

Успехът и провалът са зависими от прарабдха карма (кармата, отработвана в настоящето), а не от силата на волята или от липсата на такава. Независимо от обстоятелствата, човек трябва да се опита да постигне равновесие на ума. Това е сила на волята.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Отричане

По Шри Рамана Махарши

Когато Бхагаван беше запитан: „Как един грихастха (глава на семейство) би могъл да постигне Мокша (освобождение)?“, той отговори: „Защо си мислиш, че ти си грихастха? Ако поемеш пътя на санняси (аскет), ще те преследва подобна мисъл - че ти си санняси. Независимо дали ще продължиш да живееш в семейството, или ще се откажеш от него и отидеш в гората, твоят ум винаги ще е с теб. Егото е източникът на всички мисли. То създава тялото и света и те кара да мислиш, че ти си грихастха. Ако се отречеш от света, егото просто ще подмени мисълта за грихастха с мисълта за санняси и обстановката в семейството с обстановката в гората. Умствените препятствия обаче ще останат и дори ще се умножат в новата обстановка. Няма полза от сменяне на средата. Умът е пречката, която трябва да се преодолее, независимо дали си у дома или в гората. Ако можеш да постигнеш това в гората, защо да не можеш да го постигнеш у дома си? Защо ти е нужно да сменяш средата си? Ти можеш да положиш усилия дори сега - независимо в каква среда се намираш. Средата никога няма да се промени според твоите прищевки.

Ако обектите съществуват независимо, т. е. ако съществуват някъде отделно от теб, тогава би било възможно да избягаш от тях. Но те не съществуват отделно от теб; те дължат съществуването си на теб и на твоите мисли. Така че къде можеш да отидеш, за да им се изплъзнеш?

Къде можеш да се скриеш от света или от обектите? Те са като сянката на човек, от която той не може да избяга. Има една забавна приказка за човек, който искал да погребе своята сянка. Той изкопал дълбока яма и като видял сянката си на дъното й се зарадвал, че е успял да я зарови толкова дълбоко. Тогава започнал да запълва ямата и когато приключил с това, открил, че сянката е отгоре и останал изненадан и разочарован. По същия начин, обектите или мислите за тях винаги ще бъдат с теб докато не осъзнаеш Себето.

Нужно ли е непременно работата или задълженията ти във всекидневието да пречат на духовната ти дейност? Ще дам пример: има разлика между нещата, които вършиш у дома и на работното място. На работното място ти си безпристрастен и стига да изпълняваш задълженията си, не те интересува какво се случва и дали работодателят ти печели или губи от случващото се. Домашните задължения обаче извършваш със загриженост и през цялото време си притеснен дали те ще донесат сполука или несполука на теб и твоето семейство. Възможно е всички дейности във всекидневието да бъдат извършвани безпристрастно и в същото време само Себето да се схваща като реално. Неправилно е да се допуска, че всекидневните работи на човек ще пострадат, ако той се концентрира върху Себето. Той се гримира, играе и дори усеща играната от него роля, но знае, че в реалния свят той е друг герой. Също така, защо трябва съзнанието за телесност или усещането „Аз съм тялото” да те безпокоят, след като знаеш със сигурност, че ти си Себето, а не тялото? Нищо телесно не бива да те разколебава от престоя ти в Себето. Този престой никога не ще попречи на правилното и ефективно изпълнение на телесните ти задължения, точно както съзнанието на актьора за реалния му статус в света не му пречи да играе на сцената.

Отричането винаги се случва в ума, а не чрез бягство в гората или на усамотени места, нито пък чрез отказа от личните задължения. Най-важното е да се разбере, че умът не се насочва навън, а навътре. Наистина, не зависи от човек дали той ще отиде на това или онова място и дали ще се откаже от задълженията си или не. Всичко това става така, както съдбата го е отредила.

Всички телесни дейности са предопределени от първия момент, в който тялото започва да съществува. Тяхното приемане или отхвърляне не зависи от теб. Единствената свобода, която притежаваш, е да насочиш ума си навътре и там да се отречеш от тях. Никой не може да каже защо само тази свобода е оставена на човека. Такъв е Божественият план.

Отказът от дейности означава отказ от привързаността към тях или от техните плодове и отхвърляне на представата „Аз съм извършителят”. Дейностите, които съдбата е предназначила за това тяло, ще трябва да бъдат извършвани. Не е възможно те да бъдат отхвърлени, независимо дали това се харесва на човек или не.

Ако човек остава фиксиран в Себето, дейностите ще продължат без това да навреди на ефективността им. Човек не бива да живее с идеята, че той е извършител. Дори по този начин дейностите ще продължат. Силата, която е дала на тялото съществуване, независимо как ще я наречеш, ще се погрижи всички дейности, през които тялото е предвидено да мине, да бъдат осъществени.

Ако страстите са външни спрямо нас, ние можем да вземем оръжие и муниции и да ги покорим. Всички те обаче идват от самите нас. Ако чрез вглеждане в източника им предотвратим тяхното възникване, ще ги покорим. Светът и обектите в него будят страстите ни. Но светът и тези обекти не са повече от творение на нашия ум. Те не съществуват докато сме в дълбок сън.

Факт е, че Джнани може да извърши всякакъв брой действия, при това съвсем успешно, без да се отъждествява по някакъв начин с това и без дори да си представя, че Той е извършителят. Някаква сила действа чрез Неговото тяло и го използва, за да изпълни делото.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Трите състояния: будност, съновидение и сън

По Шри Рамана Махарши

Няма друга разлика между съновидението и състоянието на будност, освен че сънят е кратък, а будността - продължителна. И двете са продукт на ума. Нашето реално състояние се нарича турия. То е отвъд състоянията на будност, съновидение и сън.

Единствено Себето съществува и остава такова, каквото е. Трите състояния са налични благодарение на авичара (не-изследване); те биват прекратени от изследването. Независимо колко обяснения се дават, този факт не ще се изясни, докато човек не постигне Себеосъзнаване и не се зачуди как толкова дълго време е останал сляп за самоочевидното и единствено съществуване.

Всичко, което виждаме, е съновидение - независимо дали го виждаме в будно състояние или в състояние на сън. По силата на някои произволни норми за продължителността на преживяванията и т.н., ние наричаме едно преживяване съновидение, а друго - будност. Отнесени до Реалността, и двете преживявания са нереални. В съновидението е възможно човек да изпита ануграха (благодат). Последствията и влиянието на това събитие върху по-нататъшния му живот могат да бъдат толкова дълбоки и дълготрайни, че никой не може да ги нарече нереални на фона на някакво маловажно, случайно и мимолетно „реално” събитие в будно състояние, което няма последствия и скоро бива забравено. Веднъж аз преживях видение или сън, което от двете предпочитате. С няколко души, сред които беше и Чадуик, се разходихме до един хълм. На връщане минавахме по огромна улица с големи сгради от двете й страни. Като посочих улицата и сградите, аз попитах Чадуик и останалите дали някой би казал, че това, което виждаме, е съновидение. Всички отговориха: „Кой безумец би казал това?”. След това продължихме разходката си и влязохме в голяма зала и тогава съновидението или сънят приключи и аз се събудих. Как би трябвало да наречем това?

Точно преди да се събудя, изпаднах в краткотрайно състояние на освободеност от мисли. Човек трябва да овладее това състояние и да го направи перманентно.

По време на дълбокия сън няма свят, его и нещастие, но дори тогава Себето е налично. За да осъзнае вездесъщата прелест на Себето, човек само трябва да отстрани мимолетните събития.

Твоята природа е блаженство. Открий това, върху което е положено всичко останало и тогава ще останеш наличен като чисто Себе.

В съня няма пространство и време. Това са понятия, които възникват след появата на „аз-мисълта“, „аз-мисълта“ е ограниченият „аз“. Истинският „Аз”, Себето, е безгранично, вселенско, отвъд времето и пространството.

Важно е да разбереш, че в момента на излизане от съня, преди да видиш обективния свят, ти си в състояние на съзнаване, което е твоето Чисто Себе.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Благодат и Гуру

По Шри Рамана Махарши

Не съм твърдял, че Гуру не е необходим. Но не е необходимо Гуру винаги да е в човешка форма.

Отначало човек си мисли, че самият той е нисш и че има висш, всезнаещ и всемогъщ Бог, който контролира неговата съдба и съдбата на света. Тогава човек Го боготвори или извършва бхакти. Когато човек достигне определено ниво и стане годен за просветление, същият Бог, когото той е почитал, идва като Гуру и го повежда напред. Гуру идва единствено за да каже: „Този Бог се намира в самия теб. Потопи се в себе си и осъзнай това“. Бог, Гуру и Себето са едно и също.

Осъзнаването е преди всичко следствие от благодатта на Учителя (на Гуру), а не от учения, лекции, размишления и т.н. Последните са само второстепенни помощници, а първият е главната и съществена причина.

Благодатта на Гуру винаги е налична. Ти си въобразяваш, че тя е нещо, което се намира далеч в небесните висини и което следва да се спусне оттам. Истината е, че тя е в собственото ти Сърце и в момента, в който постигнеш покой и слееш ума с Източника му, независимо по какъв начин, благодатта те връхлита, избликвайки от самия теб подобно на извор.

Общуването с джнани (мъдрец) е полезно. Той действа чрез мълчание. Гуру не е физическата форма. Затова общуването с Него остава дори след като физическата му форма избледнее.

След като узрееш благодарение на твоето бхакти към Бог, Той идва под формата на Гуру и изтласква твоя ум отвън навътре, като в същото време, в качеството му на Себе, те привлича от вътрешността. Обикновено точно такъв Гуру е необходим, освен ако не става дума за уникални и изключително надарени души.

Когато един Гуру напусне тялото, ученикът му може да отиде при друг Гуру. В края на краищата, всички Гуру са едно цяло, защото нито един от тях не е физическата форма. Общуването отвъд ума винаги е най-добрият начин за общуване.

Сатсангх означава свързване със Сат или с Реалността. Този, който познава или е осъзнал Сат, е също така смятан за Сат. Това свързване е абсолютно необходимо за всички. Както е казал Шанкара: „Във всичките три свята няма лодка, подобна на сатсангх, която безопасно да пренесе човек през океана от раждане и смърт“.

Тъй като Гуру не е материален, общуването с Него ще продължи след като Неговата форма изчезне. Ако в света е наличен един единствен Джнани, Неговото влияние ще бъде от полза за всички хора, а не само за неговите непосредствени ученици. Както гласи описанието във Веданта Чудамани, всички хора в света могат да се положат в четири категории: 1. учениците на Гуру; 2. хора, практикуващи бхакти; 3. хора, безразлични към Него и 4. хора, враждебни към Него. Всички те ще имат полза от наличието на Джнани - всеки по свой собствен начин и в различна степен.

С оглед на нашата полза, Бхагаван ни обърна внимание върху следния цитат от Под Брънтън от книгата Божествена благодат посредством пълно себеотдаване на А. С. Десай:

Божествената благодат е проявление на космическата свободна водя в действие. Божествената благодат може да промени хода на събитията  по загадъчен начин посредством своите собствени неизвестни закони, които са по-висши от всички естествени закони и може да промени последните, като взаимодейства с тях.

Това е най-могъщата сила на вселената.

Тя се проявява и действа само когато е призована чрез пълно себеотдаване. Тя действа отвътре, защото Бог пребивава в Сърцето на всички същества. Нейният шепот може да бъде доловен само от пречистен чрез себеотдаване и молитва ум.

Рационалистите й се присмиват; атеистите я презират, но тя съществува. Тя представлява слизането на Бог в съзнателния обхват на душата. Тя е проявление на неочаквана и непредвидима сила. Тя е глас от космическата тишина – тя е „Космическата Воля, която може да извърши неподправени чудеса чрез собствените си закони“.

Истината е, че Бог и Гуру не са различни. Точно както попадналата в челюстите на тигъра плячка не може да се изплъзне, така онези, които са попаднали в полето на действие на благодатния поглед на Гуру ще бъдат спасени от Гуру и не ще се изгубят. И все пак всеки от тях е длъжен чрез собствени усилия да следва пътя, посочен от Бог или от Гуру и да постигне освобождение.

Всеки, който търси Бог, трябва да бъде оставен да върви по свой собствен път. Това е път, който е предвиден (направен) може би само за въпросния човек. Няма полза от насилственото му насочване към друг път. Гуру придружава ученика по собствения му път, а след това, когато моментът узрее, постепенно го насочва към Върховния път. Представи си, че кола се движи с пределната си скорост. Да я спреш мигновено или да се опиташ да завиеш с нея внезапно би довело до гибелни последствия.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Себеотдаване

По Шри Рамана Махарши

Бог ще поеме всяко бреме, с което ние Го натоварим. Всички неща биват крепени от огромната сила на Върховния Бог. Защо вместо да се оставим на Него, ние винаги чертаем планове: „Добре е да направим това или онова“. След като знаем, че влакът носи целия багаж, защо трябва ние, пътниците, да страдаме под тежестта на собствения ни малък вързоп, прикачен към главите ни?

Легендата за Ащавакра (прочут риши (мъдрец), живял в древна Индия) ни учи че единственото, което трябва да направим, за да достигнем Брахма Джнана, е да се оставим напълно в ръцете на Гуру и да се откажем от представата за „аз” и „мое“. Ако оставим тези настрана, това, което ще продължи да съществува, е Реалността.

Има две техники, чрез които себеотдаването може да бъде постигнато. Първата е откриване и сливане с източника на „аз”-а. Втората е да усетиш следното: „Сам по себе си аз съм безпомощен, единствено Бог е всемогъщ и няма друг начин да оцелея, освен изцяло да се оставя в ръцете Му“. Така лека полека ти ще се убедиш, че съществува единствено Бог и че егото е без значение. И двете техники водят до същата цел. Съвършено отдаване е друг начин да се каже джнана или освобождение.

Бхакти не е по-различно от мукти. Бхакти е да бъдеш като Себето. Човек винаги е Това. Чрез средствата, които използва, той осъзнава Това. Какво е бхакти? Да мислиш за Бог. Това значи, че само една мисъл надделява за сметка на всички останали. Това е мисълта за Бог, който е Себето, или за "аз"-а, който е себеотдаден на Бог. Когато Той те вземе в ръцете си, никаква беда не може да те връхлети. Отсъствието на мисъл е бхакти. В същото време, това е мукти.

Бхакти е Джнана Мата - майката на Джнана.

Често се задава въпросът защо цялото творение е изпълнено със скръб и зло. Всичко, което човек може да отговори на този въпрос, е че такава е неразгадаемата воля на Бог. Никакъв мотив, никакво желание, никаква цел не могат да бъдат приписани на това безкрайно, всемъдро и всемогъщо Същество. Бог остава недокоснат от действията, които биват извършвани в Негово присъствие. Приписването на отговорност и мотив на Единния, преди той да се разгърне в множество, е безсмислено. По отношение на спорния въпрос за свободната воля обаче, Божията воля за установения ход на събитията е добро решение. Ако умът се тревожи от това, което ще ни сполети или от онова, което е било извършено иди пропуснато от нас, би било мъдро да изоставим чувството за отговорност и свободната водя и да се схващаме като изобретения на Всемъдрия и Всемогъщ Бог; като инструменти, с които той може да се разпорежда както му е угодно. Тогава Той ще поеме цялото бреме и ще ни дари със спокойствие.

Една Махарани (от санскрит - „маха” - „голям”, „велик”; „рани” – женското съответствие на „раджа” („цар”, „владетел”), т. е., „царица” или „владетелка”. Съчетанието означава „велика царица” или „императрица”) казала на Бхагаван: „Аз съм благословена с всичко онова, което едно човешко същество би желало да притежава“. Тогава гласът на Нейно височество заглъхнал. Като се контролирала, тя бавно продължила: „Аз притежавам всичко, което искам, всичко, което едно човешко същество може да иска... но... но... аз нямам спокойствие на ума. Нещо предотвратява това спокойствие. Вероятно съдбата ми“. Настъпило кратко мълчание. Тогава, в своя приветлив стил на говорене, Бхагаван рекъл: „Отлично, вие казахте това, което искахте да кажете. Е, добре, какво е съдба? Съдба не съществува. Себеотдайте се и всичко ще бъде наред. Прехвърлете цялата отговорност на Бог и не носете сама бремето си. Ако постигнете това, какво би могла да стори съдбата ви?”

Поклонник: Себеотдаването е невъзможно.

Бхагаван: Да, абсолютното себеотдаване е невъзможно. Частичното себеотдаване обаче със сигурност е възможно за всички. С течение на времето това ще доведе до съвършено себеотдаване. И тъй, какво би могло да се направи, ако себеотдаването е невъзможно? Тогава умът не би имал спокойствие, а ти би бил безпомощен да го успокоиш. Това може да се постигне само чрез себеотдаване.

Поклонник: Частичното себеотдаване може ли да отмени съдбата?

Бхагаван: О да, може.

Поклонник: Не се ли дължи съдбата на минала карма?

Бхагаван: Ако човек се е оставил в ръцете на Бог, Бог ще се погрижи за това.

Поклонник: Понеже това е Божията повеля, как Бог го отменя?

Бхагаван: Всичко е само в Него.

На една поклонничка, която се модела на Шива по-често да й праща видения, Бхагаван казал следното: „Себеотдай Му се и съблюдавай Волята Му, независимо дали Той се появява или изчезва; очаквай Неговото задоволство. Ако Го молиш да прави каквото ти искаш, това е заповед към Бог а не себеотдаване. Не можеш да Го караш да ти се подчинява и в същото време да мислиш, че си постигнала себеотдаване. Той знае кое е най-доброто и кога и как да го направи. Бремето е Негово. Ти нямаш повече грижи. Всички твои грижи за Негови. Това е себеотдаване. Това е бхакти“.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

„Кой съм Аз?" - Изследване

По Шри Рамана Махарши

Източникът на всички мисли е „Аз-мисълта“. Умът ще се обедини само чрез Себеизследването „Кой съм Аз?“. Мисълта „Кой съм Аз?” ще разруши всички останали мисли и в крайна сметка ще се самоунищожи.

Ако възникнат други мисли, човек трябва да изследва за кого са възникнали те, без да се опитва да ги завърши. Какво значение има броят на възникналите мисли? При възникването на всяка от тях човек трябва да е бдителен и да запита за кого настъпва тази мисъл.

Отговорът ще бъде: „за мен“. Ако изследваш „Кой съм Аз?“, умът ще се завърне към своя Източник (т.е. там, откъдето е произлязъл). Възникналата мисъл ще трябва да се потопи обратно. Когато практикуваш това все повече и повече, нараства властта на ума да остава при своя Източник.

Чрез умерено количество саттвик (чиста) храна, която е по-важна от всички останали правила и предписания на самодисциплината, саттвик или чистата способност на ума ще укрепне и ще спомогне за Себеизследването.

Въпреки че древните и вечни сетивни обвързаности под формата на васани (неуловими склонности) могат да бъдат многобройни като морските вълни, всички те ще бъдат унищожени при напредъка в дхяна (медитация). Човек трябва непрекъснато да упражнява дхяна върху Себето без да оставя никакво място за съмнение дали е възможно да заличи всички тези васани и да се превърне в чисто Себе. Независимо колко голям грешник е човек, вместо да се оплаква: „Аз съм голям грешник, как мога да отбележа някакъв напредък“, той трябва напълно да забрави факта, че е грешник и да се посвети на медитация върху Себето. Ако направи това, той ще успее със сигурност.

Ако егото е налично, всичко друго ще съществува. Ако то отсъства, всичко останало ще изчезне. Тъй като егото е всичко, изследването му означава отказ от всякакво обвързване.

Чрез проницателно вникване, като контролира речта и дъха и се потапя дълбоко в собствената си личност, подобно на гмурец, търсещ във водата нещо, което е паднало там, човек трябва да открие Източника, от който егото възниква.

Изследването, в което се състои пътят на джнана, не се изчерпва с устното повтаряне „Аз“, „Аз“, а изисква един дълбоко съсредоточен върху себе си ум, който да проучи откъде „Аз” извира. Мисли като „Аз не съм това” или „Аз съм онова” може да са от полза за изследването без обаче да съвпадат със самото изследване.

Когато в рамките на ума си се питаме „Кой съм Аз?" и достигнем до Сърцето, „Аз” рухва и в същия момент друга същност ще се разкрие, провъзгласявайки „Аз-Аз“. Въпреки че се появява, казвайки „Аз“, тя няма предвид егото, а Единственото Съвършено Съществуване.

Ако непрестанно изучаваме формата на ума, ние разбираме, че няма такова нещо като ум. Това е прекият път, отворен за всички.

Самите мисли съставляват ума, а основата или източникът на всички мисли е „Аз-мисълта“. „Аз“ е умът. Ако се насочим към себе си в търсене на източника на „Аз“, „Аз“ рухва. Това е изследването джнана.

Там, където „Аз” рухва, на повърхността изплува друга същност, идентифици-раща се като „Аз-Аз“. Това е Себето.

Няма полза от премахването на съмненията. Ако изясним едно съмнение, веднага възниква друго и така краят на съмненията никога не ще настъпи. Всички съмнения ще изчезнат само когато съмняващият се и произходът му бъдат открити. Потърси произхода на съмняващия се и ще откриеш, че той всъщност не съществува. С изчезването на съмняващия се ще изчезнат и съмненията.

Тъй като Реалността си самият ти, няма нищо, което да трябва да осъзнаваш. Всички се отнасят към нереалното като към реално. Изискването се състои в това да престанеш да се отнасяш към нереалното като към реално. Изоставяне на всички мисли за не-себето, прекратяване на множеството от мисли и придържане към една мисъл - това е целта на медитацията (дхяна) иди джапа. Целта на цялата садхана (практика) е да обедини ума в една точка, да го концентрира върху една мисъл и така да изключи многобройните ни мисли. Ако постигнем това, накрая и последната мисъл ще си отиде и умът ще угасне в самия си източник.

Когато изследваме въпроса „Кой съм Аз?“, изследваното „Аз” е егото. То е това, което предизвиква вичара изследването. Аз-ът не е вичара. Изследването се прави от егото. „Аз”-ът, за който изследването се прави, също е егото. В резултат на изследването егото престава да съществува и остава единствено Себето.

Кой е най-добрият начин да се разруши егото? Най-добрият начин е този, който изглежда най-лесен или най-привлекателен за дадения човек. Всички пътища са еднакво добри, тъй като водят към една и съща цел - разтварянето на егото в Себето. Това, което бхакта нарича „изоставяне“, човекът, който практикува вичара нарича джнана. И двамата се опитват да върнат егото към източника му и да го слеят с този източник.

Да помолиш ума да се самоунищожи е все едно да превърнеш крадеца в страж. Стражът ще се съгласи с теб и ще се престори, че хваща крадеца, но от това няма да има никаква полза. Затова трябва да се насочиш към себе си и да видиш откъде възниква умът; тогава той ще престане да съществува.

Дъхът и умът възникват от общ източник и когато единият от тях е под контрол, другият също е под контрол. Всъщност, техниката на търсене, която е по-точно - „Откъде произлизам Аз?“, а не просто „Кой съм Аз“, не цели елиминиране, като твърди „Ние не сме тялото, нито сетивата и т.н.“, нито пък цели да достигне някаква върховна реалност, а се опитва да открие откъде „Аз-мисълта” или егото възникват в нас. Макар и не изрично, а по-скоро иносказателно, техниката върви заедно с наблюдаването на дъха. Когато наблюдаваме откъде възниква „Аз-мисълта“, ние непременно наблюдаваме и източника на дъха – защото „Аз-мисълта" и дъхът възникват от общ източник.

Контролът върху дъха е от полза, но сам по себе си не е достатъчен, за да доведе до крайната цел. Важно е докато изпълняваш техниката да поддържаш ума си нащрек и да си спомняш за „Аз-мисълта” и търсенето на източника й. Тогава ще разбереш, че където дъхът потъва, „Аз-мисълта” изплува. Двете изчезват и възникват във взаимозависимост. „Аз-мисълта” също ще потъне заедно с дъха. В същото време друго сияещо и безкрайно „Аз-Аз” ще се появи и то ще бъде перманентно и единно. Това е целта. Тя е известна с различни имена – Бог, Себе, Кундалини, Шакти, Съзнание и т.н.

„Кой съм Аз?” не е мантра. Този въпрос означава, че трябва да намериш откъде идва „Аз-мисълта“, която е източникът на всички останали мисли. Но ако се окаже, че вичара марга (пътят на изследването) е твърде тежък за теб, продължавай да повтаряш „Аз-Аз” и така ще достигнеш до същата цел. От използването на „Аз“ като мантра няма вреда. Това е първото име на Бог.

Искам от теб да видиш къде в тялото ти възниква „Аз“. Не е съвсем правилно да се каже, че „Аз” възниква от и се прелива в Сърцето, което се намира в дясната част на гръдния кош. Сърцето е друго име на Реалността и то не е нито вътре в тялото, нито извън него. За него няма „вътре” и „вън“, защото само То съществува. Под „Сърце” нямам предвид някакъв физиологичен орган, плексус, нерви или нещо от този род. Все пак, докато човек се идентифицира с тялото си и мисли, че той е тялото, за него е добре да види къде в тялото възниква и след това отново се слива „Аз-мисълта“. Това трябва да е Сърцето от дясната страна на гръдния кош, защото всеки човек, независимо от расата, вероизповеданието и езика си, изрича „Аз” като посочва дясната част на гърдите си, за да се самоозначи. Така правят хората в целия свят и следователно това трябва да е правилното място. Като следи зорко непрестанното възникване на „Аз-мисълта” при нейното събуждане, както и при потъването й в сън, човек може да види, че тя се намира в Сърцето от дясната страна.

Първо познай себе си. За това не се изискват шастри (свещени текстове) или ерудиция. Става дума за обикновен опит. Състоянието на съществуване винаги е тук и сега. Ти си изгубил контрола върху самия себе си и молиш другите за съвети и ръководство. Целта на философията е да насочи ума навътре. „Ако познаваш себе си, не ще те сполети никакво зло. Понеже ме попита, аз ти казах това” (вж. Кайваля Наванеета). Егото възниква като контролира теб (Себето). Контролирай себе си и егото ще изчезне. Докато това не стане, мъдрецът щастливо ще казва „Ето го“, а невежият ще пита: „Къде?“.

Предписанията за начин на живеене, като например ставане в определен час, баня, практикуване на мантра-джапа и т.н. - всички те са предназначени за хора, които не се чувстват привлечени от Себеизследването или пък не са способни да се занимават с него. Но за способните да се занимават с тази техника няма необходими правила и предписания.

Наистина, в някои книги се твърди, че човек трябва да култивира добрите качества едно след друго, като по този начин се подготвя за мокша (освобождение); но за онези, които следват джнана или вичара марга, самата им садхана е напълно достатъчна за придобиване на всички дайвик (божествени) качества. Тези практикуващи не се нуждаят от нищо друго.

Какво е Гаятри? Всъщност, това значи: „Нека се съсредоточа върху Онова, което дава светлина на Всичко“.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Ум

По Шри Рамана Махарши

Умът е удивителна сила, вродена в Себето.

Онова, което възниква в това тяло като „аз“ е умът.

Когато чрез мозъка и сетивата финият ум се издигне, грубите имена и форми биват познати. Когато умът остава в Сърцето, имената и формите избледняват... Ако умът остава в Сърцето, „аз”-ът или егото, който е източник на всички мисли, ще си отиде и само Себето, Реалният, Вечен „Аз” ще засияе. Там, където няма дори и следа от егото, се намира Себето.

Умът и дъхът произлизат от общ източник. Ето защо дъхът се контролира, когато умът се контролира и умът се контролира, когато дъхът се контролира. Дъхът е грубата форма на ума.

Пранаяма (контрол върху дишането) е само помощно средство за подчиняване на ума, а не за погубването му.

Подобно на пранаяма, бхакти (почитането на божество), джапа (повторение на мантра) и строгият контрол върху режима на хранене са помощни средства за контролиране на ума.

Контролирането на дъха (пранаяма) може да бъде вътрешно иди външно. Външното е както следва: Нахам (представата, че Аз не съм тялото) е речака (издишване), Кохам (Кой съм Аз?) е пурака (вдишване), Сохам (Аз съм Той) е кумбхака (задържане на дъха). Чрез тази практика дъхът се контролира автоматично. Външната пранаяма е предвидена за хора, които не са надарени със силата да контролират ума. Няма по-сигурен път от контролирането на ума. Не е нужно пранаяма да се практикува точно по начина, предписан от хатха йога. При занимания с джапа, дхяна (медитация), бхакти и т.н., дори минимален контрол върху дъха може да е достатъчен, за да се контролира умът. Умът е ездачът, а дъхът е конят. Пранаяма е проверка на коня. Чрез тази проверка се проверява и ездачът.

Поради ангажимента си да наблюдава дъха, умът се оттегля от другите дейности. Така дъхът бива контролиран и в същото време умът на свой ред бива контролиран.

Ако речака и пурака се окажат трудни за практикуване, задържането на дъха може да се практикува за кратко по време на джапа, дхяна и т.н. Това също ще даде добри резултати.

Няма друг начин за контролиране на ума освен установеният в книги като Гита - чрез оттегляне на ума всеки път, когато той се заблуди или излезе на повърхността, както и чрез насочването му към Себето. Разбира се, това не се постига лесно - то е възможно само чрез практика или садхана. Бог дава светлина на ума и сияе в нея.

Човек не може да познае Бог чрез ума; той може само да насочи ума навътре и да го слее с Бог.

Съставеното от неодушевена материя тяло не може да каже „Аз” (т.е., не може да бъде причината за „аз”-мисълта). От друга страна, Вечното Съзнание не може да се характеризира с раждане. В рамките на тялото, нещо възниква между тези две възможности. Това е възелът на материя и Съзнание (чит-джада-грантхи), наричан още окови, джива (индивидуална душа), фино тяло, его, самсара (цикъла раждане-смърт-прераждане), ум и т.н.

Бхагаван посочил кърпата си и рекъл: „Ние наричаме това бял плат, но платът и неговата белота не могат да бъдат отделени. Същото важи за светлината и ума, които се обединяват, за да формират егото.".

В книгите се дава следният пример: факлата в театъра е Пара Брахман или светлина. Тя осветлява себе си, сцената и актьорите. Ние виждаме сцената и актьорите благодарение на нейната светлина, която е налична дори когато представлението свърши.

Друг пример е сравнението на ума с железен прът. Ако се постави в огън, той се нажежава до червено. Подобно на огъня, той блести и може да изгаря неща, но за разлика от огъня, той притежава определена форма. Ако го ударим с чук, удряме не огъня, а пръта. Прътът е дживатман, а самият огън е Параматман.

Умът не може да направи нищо сам по себе си. Той възниква само благодарение на светлината и не може да извърши нито едно добро или зло действие без нея. Въпреки че светлината е винаги налична и дава възможност на ума да действа правилно или неправилно, удоволствието или страданието, причинени от такива действия, нямат ефект върху самата светлина - точно както ударът върху нажежения от огъня железен прът не е удар върху самия огън.

Ако контролираме ума, няма значение къде пребиваваме.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Себе и Не-Себе

По Шри Рамана Махарши

Съществуване или Съзнание - това е единствената реалност. Съзнание с бодърстване ние наричаме бодърстване. Съзнание със сън ние наричаме сън. Съзнание със съновидение ние наричаме съновидение. Съзнанието е екранът, на които всички изображения идват и си отиват. Екранът е истински, изображенията върху него са само сенки.

Себето и явленията в него, подобно на въжето, погрешно взето за змия, могат да бъдат илюстрирани по следния начин. Има един екран. На този екран се появява образът на цар. Той сяда на трона. Тогава пред него започва представление, в което участват различни образи и предмети, а царят от екрана наблюдава това представление на същия този екран. Виждащият и вижданото не са нищо повече от сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност за всички изображения. Така и в света виждащият и вижданото заедно съставляват ума, а умът е зависим или основан на Себето.

Школата аджата, принаддежаща към Адвайта, твърди: „Нищо не съществува освен единствената реалност. Няма раждане и смърт, няма изхвърляне или въвличане, няма садхака (стремящ се), няма мумукшу (желаещ да бъде освободен), няма мукта (освободен), няма окови, няма освобождаване. Единствено едното единно съществува навеки“. На онези, които се затрудняват да схванат истината и питат: „Как можем да пренебрегнем този монолитен свят, който виждаме навсякъде около нас“, се дава пример със съновидението и им се казва: „Всичко, което виждате, е зависимо от виждащия. Отделно от виждащия, видяно не съществува“. Това се нарича дришти-сришти вада, или аргументът, според който човек първо създава чрез ума си, а след това вижда какво е създал самият му ум.

За онези, които не могат да схванат дори това и твърдят, че „Съновидението е кратко, докато светът винаги е наличен. Съновидението е ограничено само до мен, но толкова много други усещат и виждат света, че не можем да наречем такъв свят несъществуващ“, се прилага аргументът, наречен сришти-дришти вада и им се казва: „Първо, Бог създаде такова и такова нещо от такъв и такъв елемент, а след това нещо друго и така нататък“. Само това би удовлетворило тези хора.

Техните умове не могат да бъдат задоволени по друг начин и те се питат: „Как е възможно цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и правилата, които ги ръководят или са свързани с тях, както и цялото познание, да бъдат изцяло неистинни“. На това е най-добре да се отговори така: „Да. Бог създаде всичко това и това е причината да го виждате“. Тези думи са съобразени с възможностите на слушателите. Абсолютното може да бъде само едно.

В началото е, така да се каже, бялата светлина на Себето, която е отвъд светлината и мрака. В нея нито един предмет не може да бъде видян. Няма нито виждащ, нито видяно. По същия начин, в пълния мрак (авидя) също не могат да бъдат видени предмети. Но от Себето произлиза отразена светлина, светлината на чистия ум (манас), и това е светлината, която дава възможност за съществуването на цялата филмова лента на света, не-видяна нито в пълна светлина, нито в пълен мрак, а само в омекотена или отразена светлина.

От гледна точка на Джнана (Познанието) или Реалността, страданието, видяно в света, със сигурност е сън, подобно на самия свят, от който всяко отделно страдание (например гладът) е безкрайно малка част. В съня самият ти изпитваш глад. Ти виждаш как други страдат от глад. Ти се храниш и движен от състрадание храниш други, които според теб страдат от глад. Всички тези страдания са толкова истински по време на съня, колкото мислиш, че ще бъдат в света. Ти разбираш, че страданието в съня е нереално чак след като се събудиш. Може да си се нахранил добре и да си легнал да спиш. Сънуваш, че цял ден се трудиш продължително под горещото слънце и си уморен, гладен и искаш да ядеш до насита. Тогава се събуждаш и разбираш, че стомахът ти е пълен и не си помръднал от леглото си. Това обаче не означава, че докато сънуваш можеш да действаш така, все едно че страданието, което изпитваш, не е истинско. Гладът в съня трябва да бъде смекчен от храна в съня. Другарите от съня ти, които според теб са толкова гладни, трябва да получат храна в същия този сън. Ти никога не можеш да смесиш двете състояния - съня и бодърстването. Докато не достигнеш състоянието джнана и не се пробудиш от мая, ти си длъжен да си в услуга на останалите, като облекчаваш страданието навсякъде, където го откриеш. Но дори тогава ти трябва да действаш без аханкара, т.е., без схващането „Аз съм действащият“, а с разбирането „Аз съм инструмент на Бог“. По същия начин, човек не бива да се гордее като си мисли: „Аз помагам на човек, който е по-долу от мен. Той се нуждае от помощ. Аз съм в позицията да помагам. Аз го превъзхождам, той е по-нисш.” Ти трябва да помагаш, все едно това е начин да почетеш Бог в този човек. Тази дейност е полезна за Себето и за никой друг Ти не помагаш на никой друг освен на себе си.

В книгата Кайваля Наванеета са поставени и разрешени шест въпроса относно мая. Всички те са поучителни:

Какво е мая?
Отговорът е: това е анирвачания или неописуемото.

За кого възниква тя?
Отговорът е: за ума или егото, който смята, че е отделна същност, мислейки си „Аз правя това”
или „Това е мое“.

Откъде идва тя и какъв е произходът й?
Отговорът е: никой не може да каже.

Как е възникнала?
Отговорът е: чрез не-вичара, чрез неуспеха да разбереш въпроса „Кой съм Аз“.

Ако и Себето и мая съществуват, не се ли разпада теорията на Адвайта?
Отговорът е: не, защото мая е зависима от Себето, както изображението е зависимо от екрана. Изображението не е реално по начина, по който е реален екранът.

Ако Себето и мая са едно, не може ли да се каже, че Себето има същата природа като мая и следователно също е илюзорно?
Отговорът е: не, Себето е способно да произведе илюзия, без да бъде илюзорно. Един фокусник може да създаде за наше забавление видения на хора, животни и предмети и ние можем да ги видим толкова ясно, колкото виждаме него, но след представлението остава само той и всички видения, създадени от него, изчезват. Той не е част от видението, а е монолитен и реален.

В книгите се използва следният пример, за да се обясни творението: Себето е като платно за рисуване. Първо, отгоре се намазва грунд, който да затвори малките дупчици в платното. Грундът може да се сравни с Антарямин (Вътре-пребиваващ), който е наличен в цялото творение. След това художникът нанася очертания върху платното. Те могат да се сравнят със сукшма сарира - финото тяло на всички създания; например, светлината и звука (бинду и нада), от които всички неща произлизат. В рамките на очертанията художникът изпълва картината си с цветове и т. н., които могат да се оприличат на грубите форми, от които е съставен светът.

Веданта твърди, че космосът възниква в зрителното поле едновременно с виждащия. Няма плавно или постепенно творение. Това наподобява творението в съня, където преживяващият и обектите на преживяване започват съществуването си в един и същи момент. За онези, които не се задоволяват с такова обяснение, текстовете предлагат теории за постепенно творение.

Никак не е правилно да се каже, че адвайтините от школата Санкара отричат съществуването на света или го наричат нереален. Напротив, той е по-истински за тях, отколкото за други хора. Техният свят винаги ще съществува, докато светът според другите школи се характеризира с произход, развитие и разпад, като по този начин не може да бъде реален. Адвайтините твърдят само, че светът като „свят” е нереален, но светът като Брахман е реален. Всичко е Брахман, нищо освен Брахман не съществува и светът като Брахман е реален.

Себето е единствената реалност, която винаги съществува и в неговата светлина се виждат всички неща. Ние забравяме това и насочваме вниманието си към външността. Залата е осветена, когато там има хора, но и когато те отсъстват, когато те играят някаква театрална постановка, но и когато нищо не се играе. Това е светлината, която ни позволява да видим залата, хората и играта им. Ние сме толкова погълнати от предметите или от явленията, разкрити от светлината, че не обръщаме внимание на самата светлина. Подобно на факлите в залата, които винаги горят, светлината на Съзнанието или Себето е винаги налична - в будно състояние или в състояние на сънуване, когато се появяват неща, но и в състояние на дълбок сън, когато не виждаме нищо. Това, което трябва да направим, е да се съсредоточим върху виждащия, а не върху вижданото, не върху предметите, а върху светлината, която ги разкрива.

Въпросите по отношение на реалността на света и съществуването на страдание или зло в него ще бъдат прекратени, когато се запиташ „Кой съм Аз?” и откриеш виждащия. Без виждащ, светът и приписаните му злини не съществуват.

Светът има формата на петте категории сетивни обекти, светът не е нищо повече. Тези пет типа обекти се усещат чрез петте сетива. Тъй като всички обекти се възприемат от ума чрез тези пет сетива, светът не е нищо друго освен ума. Има ли свят отделно от Съзнанието?

Въпреки че светът и Съзнанието възникват и изчезват заедно, светът сияе или е възприеман само чрез Съзнанието. Източникът, от който тези две възникват и изчезват, и който нито възниква, нито изчезва, е Съвършената Реалност.

Ако утихне умът, който е източник на цялото познание и на всички действия, виждането на света ще бъде прекратено. Точно както познанието за реалното въже не се появява докато въображаемата представа за змията не изчезне, проникновението (опитът) за Реалността не може да бъде придобито, освен ако наложената отгоре представа за вселената не бъде изоставена.

Това, което наистина съществува, е само и единствено Себето. Светът, джива (индивидуалният аз) и Ишвара (Бог) са умствени творения, които наподобяват появата на сребро в „майка на перли“. Всички те се явяват едновременно и изчезват по същия начин. Самото Себе е светът, егото и Ишвара.

За джнани не е от значение дали светът се явява или не се явява. Независимо дали той се явява или не, вниманието на джнани винаги е насочено към Себето. Да вземем буквите и хартията, на която те са отпечатани. Ти си изцяло погълнат от буквите и не ти остава внимание за хартията. Но джнани мисли за хартията като за единствения реален субстрат, независимо дали буквите се явяват или не.

Ти правиш сладкиши от всевъзможни продукти и във всякакви форми, но всички те са сладки, защото във всички тях има захар, а сладостта е природата на захарта. По същия начин, всички преживявания, както и тяхното отсъствие, съдържат светлината, която е природа на Себето. Без Себето, те не могат да бъдат преживени, точно както без захар нито един от сладкишите не би бил сладък на вкус.

Иманентното Същество се нарича Ишвара. Иманентността върви заедно с мая. То (Ишвара), заедно с мая, е Познанието на Битието. От неуловимото самомнение възниква Хиранягарбха, от Хиранягарбха възниква грубото и конкретно Вират. Чит-Атма е само и единствено чисто Битие.

Що се отнася до наличието на страдание в света, мъдрецът твърди от собствен опит, че ако човек се оттегли в Себето, ще настъпи краят на страданието. Страдание се усеща само докато обектът е различен от личността. Но когато се осъзнае, че Себето е единно цяло, кой и какво могат да бъдат усетени?

Текстът от Упанишадите „Аз съм Брахман” означава само, че Брахман съществува като „Себе“.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Сърце

По Шри Рамана Махарши

В центъра на сърдечната кухина единственият Брахман сияе от само себе си като Атман (Себе) в усещането „Аз-Аз“. Чрез контрол върху дъха или чрез съсредоточаване на мисълта в търсенето на Себето, потапяйки се в себе си, достигни Сърцето. Така ще заживееш в Себето.

През цялото време твърдях, че Центърът на Сърцето е от дясната страна, дори когато разбрах, че хората не мислят като мен. Аз говоря от опит. Знаех това дори докато бях в транс (самадхи) в собствения си дом. Преживях изключително ясно видение. Внезапно отнякъде дойде светлина, която заличи образа на света. Почувствах, че сърцето от ляво е спряло и че тялото е станало синкаво и инертно. Васудева Шастри прегърна тялото и започна да оплаква смъртта ми, а аз не можех да проговоря. През цялото време усещах, че Центърът на Сърцето от дясно работи добре, както винаги. Това състояние продължи петнадесет или двадесет минути. Тогава нещо внезапно профуча от дясно наляво, подобно на пронизваща небето ракета. Кръвообращението се възстанови и тялото оживя.

Цялата вселена се съдържа в тялото, а цялото тяло се съдържа в Сърцето. Следователно Сърцето е ядрото на цялата вселена. Този свят не е нищо друго освен ум, а умът не е нищо друго освен Сърцето; това е цялата истина.

Източникът е точка без пространствени измерения. Той се разширява като космос от едната страна и като Безкрайно блаженство от друга. Тази точка е центърът. От нея тръгва една единствена васана, която се развива в преживяващия („аз“), преживяването и преживяното (света).

Рама попитал Васища: „Кое е това голямо огледало, в което всички тези са не повече от отражения? Какво е сърцето на всички души или създания в тази вселена?“. Васища отговорил: „Всички същества в тази вселена имат два вида сърца – едно, което трябва да се взима под внимание и второ, което трябва да се пренебрегва. Научи техните характерни черти: това, което трябва да се пренебрегва, е физическият орган, наречен сърце и разположен в гръдния кош като част от тленното тяло. Това, което трябва да се взима под внимание, е Сърцето, което е част от природата на Съзнанието. То е едновременно вътре и извън (нас) и няма нито вътрешност, нито външност“.

Това е Сърцето, което е наистина важно. То е огледалото, което съдържа всички отражения. То е центърът и източникът на всички обекти и всички богатства. Ето защо то е онова Съзнание, което е Сърце на всичко, а не онзи орган, който е мъничка част от тялото, тленна и безсъзнателна като камък. Така, практикувайки сливане на ума със Сърцето, което е Чисто Съзнание, човек може да изкорени всички желания и да контролира дъха.

Ако човек съсредоточи мислите си единствено върху Себето, това ще доведе до щастие или блаженство. Да събереш и да удържиш мислите, както и да предотвратиш външната им насоченост, се нарича вайрагя. Да ги фиксираш в Себето е садхана или абхяса (практика). Да се съсредоточиш върху Сърцето е същото, като да се съсредоточиш върху Себето. Сърцето е другото наименование на Себето.

Себето е Сърцето. Сърцето е Себе-сияйно. Светлината тръгва от Сърцето и достига седалището на ума – мозъка. Умът вижда света по силата на отразената светлина на Себето. Светът се възприема с помощта на ума. Когато умът е осветен, той съзнава света. Когато не е, не съзнава света. Ако умът се насочи навътре към източника на светлината, обектното познание бива прекратено и единствено Себето остава да сияе като Сърце.

Луната свети благодарение на отразената слънчева светлина. Когато слънцето залезе, луната е от полза при разкриване на формите. Когато слънцето изгрее, никой не се нуждае от луната, макар че бледият й силует все още се вижда на небето. По същия начин стоят нещата с ума и Сърцето.

По "Gems from Bhagavan"

- - -

Какво е спхурана? Спхурана е неизразимо, но осезаемо усещане в сърдечния център. Спхурана е предвкусването на Реализацията. То е чисто. Субектът и обектът възникват от него. Ако човек бърка себе си за субект, то обектите обезателно изглеждат различни от него. Те периодично ту се оттеглят, ту се проектират, създавайки света и насладата на субекта от същите. Ако, от друга страна, човек чувства себе си като екрана, върху който са проектирани субектът и обектът, не може да има объркване и той може да наблюдава тяхната поява и изчезване без никакво вълнение от страна на Себето.

По "Talks with Ramana Maharshi"

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши | Кратка биография | Себеизследването | Кой съм аз? | Щастие | Покой | Уединение | Пътят към освобождението | Блаженство | Будност, съновидение и сън | Реалността в четиридесет стиха | Реалността в четиридесет стиха: Приложение | Пет стиха за Себето | Мисли

© Sri Ramanashramam

.

Майка Тереза - мисли

Най-хубавият ден:  Днес.

Най-лесното нещо:  Да се заблудиш.

Най-голямата спънка:  Страхът.

Най-голямата грешка:  Да паднеш духом.

Най-лошото качество:  Егоизмът.

Най-коварните чувства:  Омразата и завистта.

Най-лошият съветник:  Гневът.

Най-ужасно чувство:  Злобата.

Най-опасният човек:  Лъжецът.

Най-голямата мистерия:  Смъртта.

Най-красивият подарък:  Прошката.

Най-необходимото:  Домашното огнище.

Най-краткият път:  Правилният.

Най-приятното усещане:  Вътрешният мир.

Най-мощното оръжие:  Усмивката.

Най-доброто лекарство:  Оптимизмът.

Най-голямото удоволствие:  Изпълненият дълг.

Най-мощната сила:  Вярата.

Най-хубавото развлечение:  Работата.

Най-голямото щастие:  Да си полезен на другите.

Най-добрите учители:  Децата.

Най-необходимите приятели:  Родителите.

Най-красивото от всичко:  Любовта.


Вижте също:  Майка Тереза - Въпреки това

Източник:  http://www.poeticexpressions.co.uk/ThoughtsofMotherTeresa.htm

 . 

Молитва за любов

Ще споделя един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слънчев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Вървите към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди много, много години е задал същия въпрос на учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си:

"Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, който учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клетка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. А аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходимостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на всеки камък по земята, на почвата, металите, и те ми отвърнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реките, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станахме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звездите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на луната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз станах едно с луната и със слънцето и със звездите и любовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Където и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очите му, защото съм част от всичко, защото обичам".

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сърцето си с красивия пламък и слага този пламък в сърцето ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.

Амин.

- - -

Откъс от

ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ на Дон Мигел Руис
Толтекска книга на мъдростта или
Практическо ръководство за лична свобода

Написана в традицията на Кастанеда, от месеци не слизаща от класациите на бестселърите от САЩ, ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ завладява с откровението си за четирите основни правила за мъдър и щастлив живот:

БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ
Говори честно. Казвай само каквото мислиш. Избягвай да използваш словото, за да се самоохулваш или да сплетничиш за другите. Насочи силата на словото си към истината и любовта.

НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО
Хората не правят нищо заради теб. Казаното и стореното от тях е проекция на собствената им реалност, на собствения им сън. Когато имаш имунитет срещу мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва на ненужно страдание.

НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ
Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия. Дори само с това единствено споразумение можеш напълно да преобразиш живота си.

ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН
Най-доброто, на което си способен, ще се променя постоянно, ще бъде различно, когато си здрав и когато си болен. При всички обстоятелства просто давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и съжаляваш.

- - -

Майка Тереза - Въпреки това

Хората често са неразумни, нелогични и егоистични;
въпреки това, прощавай им.

Ако си любезен, ще ти припишат егоистични мотиви
и задни мисли;
въпреки това, бъди любезен.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели
и истински врагове;
въпреки това, имай успехи.

Ако си честен и открит, хората могат да те мамят;
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си строил с години, някой може да разруши за една нощ;
въпреки това, продължавай да строиш.

Ако намериш спокойствие и щастие, могат да ти завиждат;
въпреки това, бъди щастлив.

Доброто, което правиш днес, утре ще бъде забравено;
въпреки това, прави добро.

Дай на света най-доброто от себе си, но те никога няма да са доволни;
въпреки това, давай на света най-доброто от себе си.

В крайна сметка, всичко е между теб и Бог,
не е между теб и тях, нали?

= = =

Mother Teresa's Advice for Living a Good Life

People are often unreasonable, illogical, and self-centered;
Forgive them anyway.

If you are kind, people may accuse you of selfish, ulterior motives;
Be kind anyway.

If you are successful, you will win some false friends and some true enemies;
Succeed anyway.

If you are honest and frank, people may cheat you;
Be honest and frank anyway.

What you spend years building, someone could destroy overnight;
Build anyway.

If you find serenity and happiness, they may be jealous;
Be happy anyway.

The good you do today, people will often forget tomorrow;
Do good anyway.

Give the world the best you have, and it may never be enough;
Give the world the best you've got anyway.

You see, in the final analysis, it is between you and God;
It was never between you and them anyway.


Вижте също:  Майка Тереза - мисли

.