В центъра на сърдечната кухина единственият Брахман сияе от само себе си като Атман (Себе) в усещането „Аз-Аз“. Чрез контрол върху дъха или чрез съсредоточаване на мисълта в търсенето на Себето, потапяйки се в себе си, достигни Сърцето. Така ще заживееш в Себето.
През цялото време твърдях, че Центърът на Сърцето е от дясната страна, дори когато разбрах, че хората не мислят като мен. Аз говоря от опит. Знаех това дори докато бях в транс (самадхи) в собствения си дом. Преживях изключително ясно видение. Внезапно отнякъде дойде светлина, която заличи образа на света. Почувствах, че сърцето от ляво е спряло и че тялото е станало синкаво и инертно. Васудева Шастри прегърна тялото и започна да оплаква смъртта ми, а аз не можех да проговоря. През цялото време усещах, че Центърът на Сърцето от дясно работи добре, както винаги. Това състояние продължи петнадесет или двадесет минути. Тогава нещо внезапно профуча от дясно наляво, подобно на пронизваща небето ракета. Кръвообращението се възстанови и тялото оживя.
Цялата вселена се съдържа в тялото, а цялото тяло се съдържа в Сърцето. Следователно Сърцето е ядрото на цялата вселена. Този свят не е нищо друго освен ум, а умът не е нищо друго освен Сърцето; това е цялата истина.
Източникът е точка без пространствени измерения. Той се разширява като космос от едната страна и като Безкрайно блаженство от друга. Тази точка е центърът. От нея тръгва една единствена васана, която се развива в преживяващия („аз“), преживяването и преживяното (света).
Рама попитал Васища: „Кое е това голямо огледало, в което всички тези са не повече от отражения? Какво е сърцето на всички души или създания в тази вселена?“. Васища отговорил: „Всички същества в тази вселена имат два вида сърца – едно, което трябва да се взима под внимание и второ, което трябва да се пренебрегва. Научи техните характерни черти: това, което трябва да се пренебрегва, е физическият орган, наречен сърце и разположен в гръдния кош като част от тленното тяло. Това, което трябва да се взима под внимание, е Сърцето, което е част от природата на Съзнанието. То е едновременно вътре и извън (нас) и няма нито вътрешност, нито външност“.
Това е Сърцето, което е наистина важно. То е огледалото, което съдържа всички отражения. То е центърът и източникът на всички обекти и всички богатства. Ето защо то е онова Съзнание, което е Сърце на всичко, а не онзи орган, който е мъничка част от тялото, тленна и безсъзнателна като камък. Така, практикувайки сливане на ума със Сърцето, което е Чисто Съзнание, човек може да изкорени всички желания и да контролира дъха.
Ако човек съсредоточи мислите си единствено върху Себето, това ще доведе до щастие или блаженство. Да събереш и да удържиш мислите, както и да предотвратиш външната им насоченост, се нарича вайрагя. Да ги фиксираш в Себето е садхана или абхяса (практика). Да се съсредоточиш върху Сърцето е същото, като да се съсредоточиш върху Себето. Сърцето е другото наименование на Себето.
Себето е Сърцето. Сърцето е Себе-сияйно. Светлината тръгва от Сърцето и достига седалището на ума – мозъка. Умът вижда света по силата на отразената светлина на Себето. Светът се възприема с помощта на ума. Когато умът е осветен, той съзнава света. Когато не е, не съзнава света. Ако умът се насочи навътре към източника на светлината, обектното познание бива прекратено и единствено Себето остава да сияе като Сърце.
Луната свети благодарение на отразената слънчева светлина. Когато слънцето залезе, луната е от полза при разкриване на формите. Когато слънцето изгрее, никой не се нуждае от луната, макар че бледият й силует все още се вижда на небето. По същия начин стоят нещата с ума и Сърцето.
По "Gems from Bhagavan"
По "Talks with Ramana Maharshi"
По "Gems from Bhagavan"
- - -
Какво е спхурана? Спхурана е неизразимо, но осезаемо усещане в сърдечния център. Спхурана е предвкусването на Реализацията. То е чисто. Субектът и обектът възникват от него. Ако човек бърка себе си за субект, то обектите обезателно изглеждат различни от него. Те периодично ту се оттеглят, ту се проектират, създавайки света и насладата на субекта от същите. Ако, от друга страна, човек чувства себе си като екрана, върху който са проектирани субектът и обектът, не може да има объркване и той може да наблюдава тяхната поява и изчезване без никакво вълнение от страна на Себето.
По "Talks with Ramana Maharshi"
© Sri Ramanashramam
.