на Екхарт Толе
Ние сме зависими от природата не само за физическото си оцеляване. Нуждаем се от нея и за да ни показва пътя към дома, пътя за излизане от затвора на собствените ни умове. Изгубваме се в действия, мисли, спомени, очаквания - в лабиринт от сложности и в изпълнен с проблеми свят.
Забравили сме нещо, което скалите, растенията и животните все още знаят. Забравили сме как да бъдем - как да бъдем в покой, да бъдем себе си, да бъдем, където е животът: Тук и Сега.
Винаги когато насочите вниманието си към нещо в природата, нещо, което е възникнало без човешка намеса, напускате затвора на понятийното мислене и в някаква степен участвате в състоянието на обвързаност с Битието, в което съществува цялата природа.
Да насочите вниманието си към някой камък, дърво или животно не означава да мислите за него, а просто да го възприемате, да го задържите в съзнанието си.
Тогава нещо от неговата същност преминава във вас. Усещате колко е спокойно и същото спокойствие се заражда и във вас. Усещате колко дълбоко е вкоренено то в Битието - едно с всичко, което съществува. Осъзнавайки това, вие също намирате дълбоко в себе си кътче покой.
Когато се разхождате или почивате сред природата, уважавайте нейното царство, отдавайки му се изцяло. Бъдете в покой. Гледайте. Слушайте. Вижте как всяко животно и всяко растение са напълно и изцяло себе си. За разлика от хората, те не се раздвояват. Не живеят чрез мисловни образи на самите себе си, затова нямат нужда да бранят и утвърждават тези образи. Сърната е себе си. Нарцисът е себе си.
Всичко в природата не само е единно в себе си, но е и в единство с всемира. То не се отделя от тъканта на цялото, претендирайки за отделно съществуване: „аз" и „всичко останало".
Съзерцаването на природата може да ви освободи от това „аз", което ви създава толкова неприятности.
Насочете съзнанието си към различните едва доловими звуци в природата - шумоленето на листата във вятъра, падането на дъждовните капки, бръмченето на насекомо, първата птича песен при изгрев слънце. Отдайте се изцяло на слушането. Отвъд звуците има нещо много по-голямо, нещо свещено, което не може да бъде разбрано от мисълта.
Вие не сте създали тялото си, нито пък можете да контролирате функциите му. Там действа интелект много по-могъщ от човешкия ум. Това е същият интелект, който се грижи за цялата природа. Можете да се приближите до него само като осъзнаете собственото си вътрешно енергийно поле - като почувствате жизнеността, живителното присъствие в тялото.
Игривостта и радостта на кучето, безусловната му любов и готовност да приветства живота във всеки момент често е в контраст с вътрешното състояние на собственика му - потиснат, тревожен, натоварен с проблеми, унесен в мисли, отсъстващ от единственото място и време, които реално съществуват: Тук и Сега. Интересно, като живее с такъв човек, как кучето успява да остане толкова нормално, толкова весело?
Когато възприемате природата само чрез ума си, чрез мисълта, не можете да усетите жизнеността й, битието й. Виждате само формата и не съзнавате живота вътре във формата - свещената загадка. Мисълта свежда природата до стока, използвана за постигане на печалба или знание или някаква друга практическа цел. Вековната гора се превръща в дървен материал, птицата - в научен проект, планината - в нещо, което трябва да бъде покорявано или в което да се копаят мини.
Когато възприемате природата, оставете пространство без мисъл, недокоснато от ума. Ако подхождате така към природата, тя ще откликне и ще участва в развитието на човешкото и планетарното съзнание.
Обърнете внимание колко е отдадено на сегашния момент цветето, колко е отдадено на живота.
Растението, което имате у дома - заглеждали ли сте се някога истински в него? Позволявали ли сте на това познато, но въпреки това загадъчно късче битие, което наричаме растение, да ви разкрие тайните си? Забелязвали ли сте дълбокия покой в него? Как е заобиколено от покой? В момента, в който осъзнаете, че цветето излъчва мир и покой, това цвете става ваш учител.
Наблюдавайте някое животно, цвете, дърво и вижте колко е спокойно то в Битието. То е себе си. В него има огромно достойнство, невинност и святост. Но за да видите това, трябва да преодолеете навика на ума да нарича нещата с имена. Погледнете ли отдъд неговите етикети, усещате неизразимото измерение на природата, което не може да бъде разбрано от мисълта или възприето от сетивата. То е хармония, святост, която изпълва не само цялата природа, но и вас.
Въздухът, който дишате, е природа, както и самият процес на дишането.
Насочете вниманието си към дишането и ще осъзнаете, че не вие го правите. Това е дъхът на природата. Ако трябва да помните да дишате, скоро ще умрете, а ако се опитате да спрете да дишате, природата ще надвие.
Ще възстановите връзката си с природата по най-личен и силен начин, като осъзнаете дишането и се научите да задържате вниманието си върху него. Това е целебно и изпълващо със сили занимание. То измества съзнанието от понятийния свят на мисълта към вътрешното царство на неподвластното на стереотипи съзнание.
Имате нужда от природата като ваш учител, който да ви помогне да възстановите връзката си с Битието. Но не само вие се нуждаете от природата, тя също се нуждае от вас.
Вие не сте отделени от природата. Всички ние сме част от Единния Живот, който се изявява в безброй форми в цялата вселена - форми, които са изцяло свързани помежду си. Когато осъзнаете свещеността, красотата, невероятния покой и достойнство на някое цвете или дърво, вие давате нещо на това цвете или дърво. Чрез вашето осъзнаване природата също се опознава. Тя осъзнава своята красота и свещеност чрез вас!
Огромно пространство на тишина обгръща цялата природа. То обгръща и вас.
Само когато във вас настане мир, имате достъп до царството на покой, което обитават скалите, растенията и животните. Само когато шумният ви ум замълчи, можете да се свържете с природата на дълбоко равнище и да преодолеете усещането за отделеност, създадено от прекомерното мислене.
Мисленето е етап в еволюцията на живота. Природата съществува в невинен покой, който предхожда възникването на мисълта. Дървото, цветето, птицата, камъкът не съзнават своята красота и свещеност. Когато човек се смълчи, той превъзмогва мисълта. В покоя отвъд мисълта има друго измерение на познание и осъзнатост.
Природата може да ви отведе до покоя. Това е нейният дар към вас. Когато възприемате природата и се присъедините към нея в царството на покоя, това царство се прониква с вашето съзнание. Това е вашият дар към природата.
Чрез вас природата осъзнава себе си. Тя ви е чакала милиони години!
.
Ние сме зависими от природата не само за физическото си оцеляване. Нуждаем се от нея и за да ни показва пътя към дома, пътя за излизане от затвора на собствените ни умове. Изгубваме се в действия, мисли, спомени, очаквания - в лабиринт от сложности и в изпълнен с проблеми свят.
Забравили сме нещо, което скалите, растенията и животните все още знаят. Забравили сме как да бъдем - как да бъдем в покой, да бъдем себе си, да бъдем, където е животът: Тук и Сега.
Винаги когато насочите вниманието си към нещо в природата, нещо, което е възникнало без човешка намеса, напускате затвора на понятийното мислене и в някаква степен участвате в състоянието на обвързаност с Битието, в което съществува цялата природа.
Да насочите вниманието си към някой камък, дърво или животно не означава да мислите за него, а просто да го възприемате, да го задържите в съзнанието си.
Тогава нещо от неговата същност преминава във вас. Усещате колко е спокойно и същото спокойствие се заражда и във вас. Усещате колко дълбоко е вкоренено то в Битието - едно с всичко, което съществува. Осъзнавайки това, вие също намирате дълбоко в себе си кътче покой.
Когато се разхождате или почивате сред природата, уважавайте нейното царство, отдавайки му се изцяло. Бъдете в покой. Гледайте. Слушайте. Вижте как всяко животно и всяко растение са напълно и изцяло себе си. За разлика от хората, те не се раздвояват. Не живеят чрез мисловни образи на самите себе си, затова нямат нужда да бранят и утвърждават тези образи. Сърната е себе си. Нарцисът е себе си.
Всичко в природата не само е единно в себе си, но е и в единство с всемира. То не се отделя от тъканта на цялото, претендирайки за отделно съществуване: „аз" и „всичко останало".
Съзерцаването на природата може да ви освободи от това „аз", което ви създава толкова неприятности.
Насочете съзнанието си към различните едва доловими звуци в природата - шумоленето на листата във вятъра, падането на дъждовните капки, бръмченето на насекомо, първата птича песен при изгрев слънце. Отдайте се изцяло на слушането. Отвъд звуците има нещо много по-голямо, нещо свещено, което не може да бъде разбрано от мисълта.
Вие не сте създали тялото си, нито пък можете да контролирате функциите му. Там действа интелект много по-могъщ от човешкия ум. Това е същият интелект, който се грижи за цялата природа. Можете да се приближите до него само като осъзнаете собственото си вътрешно енергийно поле - като почувствате жизнеността, живителното присъствие в тялото.
Игривостта и радостта на кучето, безусловната му любов и готовност да приветства живота във всеки момент често е в контраст с вътрешното състояние на собственика му - потиснат, тревожен, натоварен с проблеми, унесен в мисли, отсъстващ от единственото място и време, които реално съществуват: Тук и Сега. Интересно, като живее с такъв човек, как кучето успява да остане толкова нормално, толкова весело?
Когато възприемате природата само чрез ума си, чрез мисълта, не можете да усетите жизнеността й, битието й. Виждате само формата и не съзнавате живота вътре във формата - свещената загадка. Мисълта свежда природата до стока, използвана за постигане на печалба или знание или някаква друга практическа цел. Вековната гора се превръща в дървен материал, птицата - в научен проект, планината - в нещо, което трябва да бъде покорявано или в което да се копаят мини.
Когато възприемате природата, оставете пространство без мисъл, недокоснато от ума. Ако подхождате така към природата, тя ще откликне и ще участва в развитието на човешкото и планетарното съзнание.
Обърнете внимание колко е отдадено на сегашния момент цветето, колко е отдадено на живота.
Растението, което имате у дома - заглеждали ли сте се някога истински в него? Позволявали ли сте на това познато, но въпреки това загадъчно късче битие, което наричаме растение, да ви разкрие тайните си? Забелязвали ли сте дълбокия покой в него? Как е заобиколено от покой? В момента, в който осъзнаете, че цветето излъчва мир и покой, това цвете става ваш учител.
Наблюдавайте някое животно, цвете, дърво и вижте колко е спокойно то в Битието. То е себе си. В него има огромно достойнство, невинност и святост. Но за да видите това, трябва да преодолеете навика на ума да нарича нещата с имена. Погледнете ли отдъд неговите етикети, усещате неизразимото измерение на природата, което не може да бъде разбрано от мисълта или възприето от сетивата. То е хармония, святост, която изпълва не само цялата природа, но и вас.
Въздухът, който дишате, е природа, както и самият процес на дишането.
Насочете вниманието си към дишането и ще осъзнаете, че не вие го правите. Това е дъхът на природата. Ако трябва да помните да дишате, скоро ще умрете, а ако се опитате да спрете да дишате, природата ще надвие.
Ще възстановите връзката си с природата по най-личен и силен начин, като осъзнаете дишането и се научите да задържате вниманието си върху него. Това е целебно и изпълващо със сили занимание. То измества съзнанието от понятийния свят на мисълта към вътрешното царство на неподвластното на стереотипи съзнание.
Имате нужда от природата като ваш учител, който да ви помогне да възстановите връзката си с Битието. Но не само вие се нуждаете от природата, тя също се нуждае от вас.
Вие не сте отделени от природата. Всички ние сме част от Единния Живот, който се изявява в безброй форми в цялата вселена - форми, които са изцяло свързани помежду си. Когато осъзнаете свещеността, красотата, невероятния покой и достойнство на някое цвете или дърво, вие давате нещо на това цвете или дърво. Чрез вашето осъзнаване природата също се опознава. Тя осъзнава своята красота и свещеност чрез вас!
Огромно пространство на тишина обгръща цялата природа. То обгръща и вас.
Само когато във вас настане мир, имате достъп до царството на покой, което обитават скалите, растенията и животните. Само когато шумният ви ум замълчи, можете да се свържете с природата на дълбоко равнище и да преодолеете усещането за отделеност, създадено от прекомерното мислене.
Мисленето е етап в еволюцията на живота. Природата съществува в невинен покой, който предхожда възникването на мисълта. Дървото, цветето, птицата, камъкът не съзнават своята красота и свещеност. Когато човек се смълчи, той превъзмогва мисълта. В покоя отвъд мисълта има друго измерение на познание и осъзнатост.
Природата може да ви отведе до покоя. Това е нейният дар към вас. Когато възприемате природата и се присъедините към нея в царството на покоя, това царство се прониква с вашето съзнание. Това е вашият дар към природата.
Чрез вас природата осъзнава себе си. Тя ви е чакала милиони години!
-