на Екхарт Толе
НАВЛИЗАНЕ ДЪЛБОКО В ТЯЛОТО
Усещам енергията в тялото си, особено в ръцете и краката, но май не мога да проникна по-дълбоко, както вие (Екхарт Толе) предложихте.
Превърнете това в медитация. Едва ли ще отнеме дълго. Десет до петнадесет минути часовниково време би трябвало да стигнат. Първо се уверете, че нищо няма да ви разсейва - телефони или хора, които може да ви прекъснат. Седнете на стол, но без да се облягате. Дръжте гърба изправен. Така ще запазите будността си. Можете също да заемете своята любима поза за медитация.
Обърнете внимание тялото да бъде отпуснато. Затворете очи. Поемете няколко пъти дълбоко въздух. Почувствайте как вдишвате в долната част на корема. Вижте дали той се разширява и свива леко с всяко вдишване и издишване. След това осъзнайте цялото вътрешно енергийно поле на тялото. Не мислете за него, а го почувствайте. Така си възвръщате съзнанието от ума. Ако това ви помага, използвайте вече описаната визуализация със светлината.
Когато усетите ясно вътрешното тяло като единно енергийно поле, по възможност прекратете всякакви визуални образи и се съсредоточете изцяло върху усещането. Ако можете, освободете се и от мисловния образ на физическото тяло. Тогава единственото, което остава, е всеобхватното чувство за присъствие или Битие и вътрешното тяло се усеща като безгранично. След това насочете вниманието си по-дълбоко в това усещане. Станете едно с него. Слейте се с енергийното поле, така че повече да не възприемате като отделни наблюдаващия и наблюдаваното, себе си и тялото. Границата между външно и вътрешно също се размива, вече няма вътрешно тяло. Навлизайки дълбоко в тялото, вие преодолявате неговите граници.
Останете в света на чистото Битие толкова дълго, колкото се чувствате удобно, после осъзнайте отново физическото тяло, дишането си и физическите сетива. Отворете очи. Огледайте се няколко минути наоколо с медитативна нагласа, тоест без да назовавате в ума си нещата, и продължавайте да усещате вътрешното тяло.
Достъпът до този свят без форми е наистина освобождаващ. Освобождава ви от обвързването с формата и отъждествяването с нея. Това е живот в недиференцираното му състояние, преди фрагментирането и размножаването му. Можем да го наречем Непроявеното, невидимия Извор на всички неща, Битието във всички същества. Това е свят на дълбока тишина и покой, но също и на радост и наситена жизненост. Когато присъствате, ставате донякъде „прозрачни" за светлината, за чистото съзнание, което се излъчва от този Извор. Разбирате също, че светлината не е отделна от вас, а съставлява самата ви същина.
ИЗТОЧНИКЪТ НА ЦИ
Непроявеното едно и също ли е с онова, коетo на изток наричат „ци" - нещо като универсална жизнена енергия?
Не, не е едно и също. Непроявеното е източникът на ци. Ци е вътрешното енергийно поле на тялото. То е мостът между външното ви "аз" и Извора. Намира се по средата на пътя между явното - света на формата - и Непроявеното. Ци може да се оприличи на река или на енергиен поток. Ако съсредоточите съзнанието си дълбоко във вътрешното тяло, вие проследявате коритото на тази река обратно до Извора. Ци е движение. Непроявеното е неподвижност. Когато достигнете точката на абсолютна неподвижност, която въпреки това кипи от живот, сте надхвърлили вътрешното тяло и ци и сте достигнали до самия Извор, до Непроявеното. Ци е връзката между Непроявеното и физическата вселена. И така, ако насочите вниманието си дълбоко във вътрешното тяло, може да достигнете тази точка, необичайното място, където светът се разтваря в Непроявеното и то приема формата на енергийния поток на ци, а той от своя страна се превръща в света. Това е точката на раждането и смъртта.
Когато Съзнанието е насочено навън, възникват умът и светът. Когато е насочено навътре, то осъзнава своя Източник и се връща обратно при Непроявеното.
След това, когато съзнанието ви се върне в материалния свят, приемате отново временно изоставената тъждественост с някаква форма. Притежавате име, минало, състояние, бъдеще. Но в едно важно отношение не сте същите като преди: зърнали сте в себе си действителност, която „не е от този свят", макар че не е отделна от него и не е отделна от вас. И така, правете следното духовно упражнение. Докато се занимавате със задачите си, не отдавайте цялото си внимание на външния свят и на ума. Задръжте част от него вътре в себе си. Вече говорихме за това. Усещайте вътрешното тяло дори когато се занимавате с делнични неща, особено когато общувате с хора или с природата. Почувствайте спокойствието дълбоко в него. Дръжте портала отворен. Напълно е възможно да съзнавате Непроявеното през целия си живот. Усещате го като дълбоко спокойствие някъде на заден план, спокойствие, което никога не ви напуска, каквото и да се случи във външния свят. Превръщате се в мост между Непроявеното и Проявеното, между Бог и света. Това е състоянието на свързаност с Извора, което наричаме просветление.
Когато Съзнанието е насочено навън, възникват умът и светът. Когато е насочено навътре, то осъзнава своя Източник и се връща обратно при Непроявеното.
След това, когато съзнанието ви се върне в материалния свят, приемате отново временно изоставената тъждественост с някаква форма. Притежавате име, минало, състояние, бъдеще. Но в едно важно отношение не сте същите като преди: зърнали сте в себе си действителност, която „не е от този свят", макар че не е отделна от него и не е отделна от вас. И така, правете следното духовно упражнение. Докато се занимавате със задачите си, не отдавайте цялото си внимание на външния свят и на ума. Задръжте част от него вътре в себе си. Вече говорихме за това. Усещайте вътрешното тяло дори когато се занимавате с делнични неща, особено когато общувате с хора или с природата. Почувствайте спокойствието дълбоко в него. Дръжте портала отворен. Напълно е възможно да съзнавате Непроявеното през целия си живот. Усещате го като дълбоко спокойствие някъде на заден план, спокойствие, което никога не ви напуска, каквото и да се случи във външния свят. Превръщате се в мост между Непроявеното и Проявеното, между Бог и света. Това е състоянието на свързаност с Извора, което наричаме просветление.
Не оставайте с впечатлението, че Непроявеното е нещо отделно от Проявеното. Как би могло да бъде? То е животът във всяка форма, вътрешната същност на всичко съществуващо. Светът е пропит с него. Нека ви обясня.
СЪН БЕЗ СЪНИЩА
Вие пътувате до Непроявеното всяка нощ, когато навлезете във фазата на съня без сънища. Сливате се с Извора. Черпите от него жизнена енергия, която ви поддържа известно време, когато се върнете към явното, в света от диференцирани форми. Тази енергия е много по-важна от храната: „Не само с хляб живее човек" [Матей 4:4]. Но в съня без сънища не отивате там съзнателно. Макар че телесните функции продължават, „вие" вече не съществувате в това състояние. Можете ли да си представите какво би било да изпаднете в сън без сънища в пълно съзнание? Невъзможно е да си го представите, защото такова състояние е невъзможно. Непроявеното не ви освобождава, докато не навлезете в него съзнателно. Затова Иисус не е казал: „истината ще ви направи свободни", а: „ще познаете истината и истината ще ви освободи" [Йоан 8:32]. Това не е концептуална истина, а истината за вечния живот оттатък формата, която всички знаем, пряко или непряко. Но не се опитвайте да останете съзнаващи в своя сън без сънища. Едва ли ще успеете. В най-добрия случай ще запазите съзнание във фазата на съня, но не и след нея. Това се нарича светло сънуване и може да бъде много интересно и увлекателно, но не и освобождаващо.
Затова използвайте своето вътрешно тяло като портал към Непроявеното и го дръжте отворен, за да запазвате непрекъсната връзка с Извора. За вътрешното тяло няма значение дали външното ви физическо тяло е младо или старо, болнаво или здраво. Вътрешното тяло не познава времето. Ако все още не успявате да го почувствате, използвайте някой от другите портали, макар че в последна сметка всички те са едно. За някои вече говорих подробно, но тук отново ще ги спомена накратко.
ДРУГИ ПОРТАЛИ
Настоящето можем да наречем главен портал. То е същ¬ностна черта на всички останали, включително на вътрешното тяло. Не можете да бъдете в тялото си, без да присъствате интензивно в Настоящето.
Времето и Проявеното са неделимо свързани, както са свързани безвремевото Настояще и Непроявеното. Когато разпръснете психическото време с наситено съзнание за настоящия момент, осъзнавате Непроявеното както пряко, така и косвено. Пряко го усещате като излъчване и сила на съзнателното ви присъствие - без съдържание, просто присъствие. Косвено осъзнавате Непроявеното в и чрез света на сетивата. С други думи, усещате божествената същност във всяко същество, във всяко цвете или камък, и проумявате, че всичко, което съществува, е свещено. Затова Иисус, говорейки от същината си като Христос, казва в Евангелието от Тома: „Разцепи парче дърво - аз съм там. Вдигни камък и ще ме намериш там."
Друг портал към Непроявеното се създава чрез прекратяване на мисленето. Това може да започне с нещо много просто, например да вдишате съзнателно или да се вгледате в състояние на наситена будност в цвете, без това да бъде придружено от коментар на ума. Има много начини да се прекъсне неспирния поток на мисълта. За това именно става въпрос в медитацията. Мисълта е част от света на явното. Непрекъснатата мисловна дейност ви държи затворници в света на формата и се превръща в мътен екран, който ви пречи да осъзнаете Непроявеното, безформената и безвремевата божествена същност във вас самите, както и във всички неща и същества. Когато присъствате интензивно, разбира се, няма нужда да се грижите мисленето да спре, тъй като тогава умът спира автоматично. Затова казах, че Настоящето е важен аспект на всички други портали.
Капитулацията - прекратяването на умствено-емоционалната съпротива срещу това, което е - също е портал към Непроявеното. Причината е проста: вътрешната съпротива ви откъсва от другите, от вас самите, от света около вас. Тя засилва усещането за отделност, от което зависи оцеляването на егото. Колкото по-силно е чувството за диференцираност, толкова повече сте свързани с Проявеното, със света на отделните форми. Колкото повече сте свързани със света на формите, толкова по-твърда и непробиваема става идентичността ви на форма. Порталът се затваря и се озовавате откъснати от вътрешното измерение, измерението на дълбочина. В състоянието на капитулация идентичността ви на форма се смекчава и става донякъде „прозрачна", така че Непроявеното просветва през вас.
От вас зависи да отворите в живота си портал, който ви дава съзнателен достъп до Непроявеното. Свържете се с енергийното поле на вътрешното тяло, присъствайте интензивно, прекъснете тъждествеността си с ума, приемете това, което е - това са все портали, които можете да използвате, но който и да е от тях ви е достатъчен.
Сигурно и любовта трябва да бъде един от тези портали?
Не, не е. Когато се отвори някой от порталите, любовта е във вас като „чувстване-осъзнаване" на единността. Любовта не е портал, тя е онова, което идва през портала в този свят. Докато сте пленници на своята форма, не може да има любов. Задачата ви е не да търсите любов, а да намерите портал, през който тя да може да влезе.
ТИШИНАТА
Има ли и други портали освен вече споменатите?
Да, има. Непроявеното не е отделно от явното. Светът е пропит с него, но то е така добре прикрито, че почти всички пропускат да го забележат. Ако знаете къде да търсите, ще го намерите навсякъде. Всеки миг се отваря портал.
Чувате ли кучето, което лае някъде далеч? Или минаващия автомобил? Слушайте внимателно. Можете ли да почувствате Непроявеното в това? Не можете? Потърсете в него тишината, от която идват и в която се връщат звуците. Обърнете повече внимание на тишината, отколкото на звуците. Съсредоточаването върху външната тишина създава вътрешна тишина, умът замлъква. Отваря се портал.
Всеки звук се ражда от тишината, умира обратно в тишината, а докато го има, е обграден от тишина. Тишината позволява да има звук. Тя е същностна, макар и непроявена част от него, от всяка музикална нота, от всяка песен или дума. Непроявеното присъства в този свят като тишина. Ето защо казват, че нищо на света не прилича толкова на Бога, колкото тишината. Трябва само да насочите вниманието си към нея. Дори и в разговор осъзнавайте празнотите между думите, краткото мълчание между изреченията. Така измерението на тишината расте във вас. Невъзможно е да внимавате в тишината, без вътре във вас да настъпи тишина. Тишина отвън, тишина вътре. Вече сте в Непроявеното.
Както звукът не може да съществува без тишината, така едно нещо не може да съществува без нищото, без празнотата, която му дава възможност да бъде. Всеки физически предмет или тяло идва от нищото, обграден е от нищо и накрая ще се върне в нищото. И не само това, вътре във всяко физическо тяло има много повече „нищо", отколкото „нещо". Физиците казват, че твърдостта на материята е илюзия. Дори привидно твърди предмети, включително вашето физическо тяло, са почти 100% празно пространство - толкова големи са разстоянията между атомите в сравнение с големината им. Нещо повече, дори и отвътре всеки атом е основно празно пространство. Останалото е по-скоро вибрационна честота, отколкото някакви твърди частици, по-скоро нещо като музикална нота. Будистите знаят това отпреди 2500 години, „формата е празнота, празнотата е форма", се казва в „Сутра на сърцето", един от най-добре познатите древни будистки текстове. Същината на всички неща е празнотата.
Непроявеното присъства в този свят не само като тишина, то пронизва цялата физическа вселена като пространство - отвътре и отвън. То също като тишината може лесно да ни убегне. Всеки обръща внимание на нещата в пространството, но кой обръща внимание на самото пространство?
Вие май твърдите, че „празнотата" или „нищото" не са просто нищо, че притежават някакво загадъчно качество. Какво е това нищо?
Не може да задавате такъв въпрос. Умът ви се опитва да превърне нищо в нещо. Щом го превърнете в нещо, то ви убягва. Нищото - Пространството - е Непроявеното като външно явление в достъпния за сетивата свят. Това е горе-долу всичко, което може да се каже за него и дори и то е един вид парадокс. То не може да бъде обект на познание. Не може да направите дисертация за „нищото". Когато учените изучават пространството, обикновено го превръщат в нещо и така напълно губят същността му. Не е изненадващо, че според последните теории пространството изобщо не е празно, а е пълно с някакво вещество. Ако имате някаква теория, не е много трудно да намерите доказателства в нейна подкрепа, поне докато не се появи друга теория.
„Нищото" може да стане за вас портал към Непроявеното само ако не се опитвате да го разберете.
Tyк не правим ли точно това?
Ни най-малко. Аз ви давам указания как можете да вкарате измерението на Непроявеното в живота си. Не се опитваме да го разберем. Няма нищо за разбиране.
Пространството няма „съществуване". „Съществувам" буквално означава „откроявам се". Не можете да разберете пространството, защото то не се откроява. Макар че само по себе си няма съществуване, то дава възможност на всичко друго да съществува. Тишината също няма съществуване, нито пък Непроявеното.
И така, какво се случва, когато отдръпнете вниманието си от предметите в пространството и осъзнаете самото пространство? Каква е същността на тази стая? Мебелите, картините и т.н. са в стаята, но те не са стаята. Подът, стените и таванът определят границите й, но и те не са стаята. Е, каква е същността на стаята? Пространството, разбира се, празното пространство. Без него не би имало „стая". Тъй като пространството е „нищо", можем да кажем, че това, което го няма, е по-важно от това, което го има. Затова осъзнайте пространството навсякъде около вас. Не мислете за него. Почувствайте го. Насочете вниманието си към „нищото".
Когато направите това, във вас се извършва изместване на съзнанието. Ето причината. Вътрешните еквиваленти на предметите в пространството - мебели, стени и т.н. - са обекти на вашия ум: мисли, емоции и обекти на сетивата. А вътрешният еквивалент на пространството е съзнанието, което позволява на обектите на ума да ги има, също както пространството позволява да съществуват неща. Затова, ако отдръпнете вниманието си от нещата - предметите в пространството, автоматично го оттегляте и от обектите на ума. С други думи, не може да мислите и да съзнавате пространството - или пък тишината. Осъзнавайки празното пространство около вас, едновременно с това вие осъзнавате пространството на немисленето, на чистото съзнание - Непроявеното. Ето как съзерцаването на пространството може да се превърне в портал за вас.
Пространството и тишината са два аспекта на същото нещо, на същото нищо. Те са външна изява на вътрешното пространство и вътрешната тишина, която е неподвижност - безгранично плодовитата люпилня на всичко съществуващо. Повечето хора изобщо не съзнават това измерение. Няма вътрешно пространство, няма неподвижност. Те са загубили равновесие, или иначе казано, познават света - или си мислят, че го познават, - но не познават Бога. Отъждествяват се изключително със своята физическа и психическа форма, без да съзнават същината. И понеже всяка форма е крайно нестабилна, живеят в страх. Този страх ги кара да възприемат изкривено себе си и другите хора, изкривена е представата им за света.
Ако някаква космическа катастрофа доведе до свършека на света, Непроявеното ще остане абсолютно незасегнато от нея. „Курс по чудесата" изразява великолепно тази истина: „Нищо реално не може да бъде застрашено. Нищо нереално не съществува. Тук се крие Божият мир."
Ако останете в съзнателна връзка с Непроявеното, ще цените, обичате и уважавате дълбоко явното и всяка форма на живот като проява на Единния живот отвъд формите. Ще знаете също, че всяка форма отново ще се разпадне и че в крайна сметка нищо няма особено голямо значение. Ще „надмогнете света", както се изразява Иисус, или, както казва Буда, ще „пресечете на другия бряг".
ИСТИНСКАТА ПРИРОДА НА ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО
А сега помислете за следното: ако нямаше нищо, само тишина, тя нямаше да съществува за вас, вие нямаше да знаете какво е тя. Само когато се появи звук, се появява и тишината. По същия начин, ако имаше само пространство без предмети в него, то нямаше да съществува за вас. Представете си себе си като точка съзнание, която се носи из безкрая на пространството - без звезди, без галактики, само празнота. Изведнъж пространството няма вече да е огромно, изобщо няма да е. Няма да има скорост, няма да има движение от тук до там. За разстоянието и пространството са необходими поне две отправни точки. Пространството възниква в момента, в който Единното стане две неща, а после „две" стане „десет хиляди", както Лао Дзъ нарича света на формите, и този свят става все по-голям и по-голям. Така пространството и времето възникват едновременно.
Нищо не може да бъде без пространство, но пространството е нищо. Преди възникването на вселената, преди „Големия взрив", ако щете, не е имало огромно празно пространство, чакащо да бъде напълнено. Не е имало пространство, както не е имало никакви неща. Само Не-проявеното - Единното. Когато то е станало „десет хиляди неща", изведнъж се е появило пространството и е позволило на многото неща да бъдат. Откъде се е взело? От Бог ли е създадено, за да се настани в него вселената? Не, разбира се. Пространството е нищо, затова то никога не е било създавано.
Излезте навън в ясна нощ и се вгледайте в небето. Хилядите звезди, които можете да видите с просто око, не са нищо повече от миниатюрна частица от всичко, което е там горе. С най-мощните телескопи вече могат да бъдат открити хиляда милиона галактики и всяка от тях е една „островна вселена", съдържаща хиляди милиони звезди. Но още по-впечатляваща е безкрайността на самото пространство, дълбочината и тишината, която позволява да го има цялото това великолепие. Нищо не може да бъде по-внушително и великолепно от невероятната огромност и тишина на космоса, но какво е той? Празнота, огромна празнота.
Това, което ни изглежда като космос в нашата вселена и което възприемаме чрез ума и сетивата, е самото Непроявено във външния свят. Това е Божието „тяло". А ето и най-голямото чудо: тази тишина и огромност, която позволява да я има вселената, не е само там горе, в космоса, но и във вас самите. Когато присъствате пълно и изцяло, я откривате като вътрешното пространство на немисленето. Вътре във вас тя е огромна в дълбочина, не в ширина. В крайна сметка размерите в пространството са изкривено възприятие на безкрайната дълбочина - свойство на единствената трансцендентална реалност.
Според Айнщайн, пространството и времето не са отделни. Аз не го разбирам съвсем, но мисля, че той казва, че времето е четвъртото измерение на пространството. Нарича го „пространствено-времеви континуум".
Да. Това, което възприемате външно като пространство и време, в крайна сметка е илюзия, но съдържа зрънце истина. Двете са същностни свойства на Бога, безкрайността и вечността, възприемани сякаш имат външно съществуване извън вас. Вътре във вас и пространството, и времето имат вътрешен еквивалент, който разкрива истинската им природа, както и вашата. Докато пространството е неподвижен, безкрайно дълбок свят на немислене, вътрешният еквивалент на времето е присъствието, съзнанието за вечното Настояще. Помнете, че двете са неразграничими. Когато осъзнаете пространството и времето вътре в себе си като Непроявеното - немислене и присъствие - външните пространство и време продължават да съществуват за вас, но стават по-малко важни. Светът също продължава да съществува за вас, но вече не сте негови пленници.
Следователно крайната цел на света не е в света, а в превъзмогването на границите му. Както не бихте осъзнавали пространството, ако в него нямаше предмети, така и светът е нужен за осъществяването на Непроявеното. Може би сте чували будистката поговорка: „Ако нямаше илюзия, нямаше да има просветление". Именно чрез света и в крайна сметка чрез вас се познава Непроявеното.
Вие сте тук, за да позволите да се осъществи на божественото предназначение на вселената. Да, точно толкова сте значими!
СЪЗНАТЕЛНАТА СМЪРТ
Освен съня без сънища, за който вече споменах, има още един неволен портал. Той се отваря за кратко в момента на физическата смърт. Дори ако сте пропуснали всички останали възможности за духовно осъществяване през живота си, този последен портал ще се отвори за вас веднага след смъртта на тялото.
Има безброй разкази на хора, които са зърнали портала като ярка светлина, и след това са се върнали от отвъдното. Това се нарича изживяване, близко до смъртта. Много от тези хора говорят за усещане на блажено спокойствие и дълбок мир. В „Тибетска книга на мъртвите" това е описано като „светлото великолепие на безцветната светлина на Празнотата", която е „вашата истинска същност". Порталът се отваря съвсем за кратко и ако през живота си не сте се срещали с измерението на Непроявеното, много вероятно е да го пропуснете. Много хора носят в себе си твърде много остатъчна съпротива, твърде много страх, твърде силно са привързани към сетивните изживявания, твърде много се отъждествяват с проявения свят. Те виждат портала, извръщат се уплашени и губят съзнание. Повечето, което се случва след това, е автоматично и неподвластно на волята. Ще дойде нов кръг от раждане и смърт. Присъствието им още не е било достатъчно за съзнателното безсмъртие.
Значи минаването през този портал не означава унищожение?
Както и при другите портали, вашата светла истинска природа остава, но не и личността. Във всеки случай всичко реално и истински стойностно в личността ви е прозиращата ваша истинска същност. Тя никога не се губи. Нищо ценно, нищо реално никога не се губи.
Приближаването на смъртта и самата смърт, разпадането на физическата форма винаги е голяма възможност за духовно осъзнаване. Повечето хора трагично я пропускат, защото живеем в култура, която не знае почти нищо за смъртта, както не знае почти нищо за нещата, които наистина имат значение.
Всеки портал е портал на смъртта - смъртта на неистинското „аз". Когато преминете през него, спирате да извличате идентичността си от своята психическа, умотворна форма. Тогава разбирате, че смъртта е илюзия, както е илюзия себеотъждествяването ви с формата. Смъртта не е нищо повече от край на една илюзия. Болезнена е само ако сте се вкопчили в илюзията.
.