По Шри Рамана Махарши
Бог ще поеме всяко бреме, с което ние Го натоварим. Всички неща биват крепени от огромната сила на Върховния Бог. Защо вместо да се оставим на Него, ние винаги чертаем планове: „Добре е да направим това или онова“. След като знаем, че влакът носи целия багаж, защо трябва ние, пътниците, да страдаме под тежестта на собствения ни малък вързоп, прикачен към главите ни?
Легендата за Ащавакра (прочут риши (мъдрец), живял в древна Индия) ни учи че единственото, което трябва да направим, за да достигнем Брахма Джнана, е да се оставим напълно в ръцете на Гуру и да се откажем от представата за „аз” и „мое“. Ако оставим тези настрана, това, което ще продължи да съществува, е Реалността.
Има две техники, чрез които себеотдаването може да бъде постигнато. Първата е откриване и сливане с източника на „аз”-а. Втората е да усетиш следното: „Сам по себе си аз съм безпомощен, единствено Бог е всемогъщ и няма друг начин да оцелея, освен изцяло да се оставя в ръцете Му“. Така лека полека ти ще се убедиш, че съществува единствено Бог и че егото е без значение. И двете техники водят до същата цел. Съвършено отдаване е друг начин да се каже джнана или освобождение.
Бхакти не е по-различно от мукти. Бхакти е да бъдеш като Себето. Човек винаги е Това. Чрез средствата, които използва, той осъзнава Това. Какво е бхакти? Да мислиш за Бог. Това значи, че само една мисъл надделява за сметка на всички останали. Това е мисълта за Бог, който е Себето, или за "аз"-а, който е себеотдаден на Бог. Когато Той те вземе в ръцете си, никаква беда не може да те връхлети. Отсъствието на мисъл е бхакти. В същото време, това е мукти.
Бхакти е Джнана Мата - майката на Джнана.
Често се задава въпросът защо цялото творение е изпълнено със скръб и зло. Всичко, което човек може да отговори на този въпрос, е че такава е неразгадаемата воля на Бог. Никакъв мотив, никакво желание, никаква цел не могат да бъдат приписани на това безкрайно, всемъдро и всемогъщо Същество. Бог остава недокоснат от действията, които биват извършвани в Негово присъствие. Приписването на отговорност и мотив на Единния, преди той да се разгърне в множество, е безсмислено. По отношение на спорния въпрос за свободната воля обаче, Божията воля за установения ход на събитията е добро решение. Ако умът се тревожи от това, което ще ни сполети или от онова, което е било извършено иди пропуснато от нас, би било мъдро да изоставим чувството за отговорност и свободната водя и да се схващаме като изобретения на Всемъдрия и Всемогъщ Бог; като инструменти, с които той може да се разпорежда както му е угодно. Тогава Той ще поеме цялото бреме и ще ни дари със спокойствие.
Една Махарани (от санскрит - „маха” - „голям”, „велик”; „рани” – женското съответствие на „раджа” („цар”, „владетел”), т. е., „царица” или „владетелка”. Съчетанието означава „велика царица” или „императрица”) казала на Бхагаван: „Аз съм благословена с всичко онова, което едно човешко същество би желало да притежава“. Тогава гласът на Нейно височество заглъхнал. Като се контролирала, тя бавно продължила: „Аз притежавам всичко, което искам, всичко, което едно човешко същество може да иска... но... но... аз нямам спокойствие на ума. Нещо предотвратява това спокойствие. Вероятно съдбата ми“. Настъпило кратко мълчание. Тогава, в своя приветлив стил на говорене, Бхагаван рекъл: „Отлично, вие казахте това, което искахте да кажете. Е, добре, какво е съдба? Съдба не съществува. Себеотдайте се и всичко ще бъде наред. Прехвърлете цялата отговорност на Бог и не носете сама бремето си. Ако постигнете това, какво би могла да стори съдбата ви?”
Поклонник: Себеотдаването е невъзможно.
Бхагаван: Да, абсолютното себеотдаване е невъзможно. Частичното себеотдаване обаче със сигурност е възможно за всички. С течение на времето това ще доведе до съвършено себеотдаване. И тъй, какво би могло да се направи, ако себеотдаването е невъзможно? Тогава умът не би имал спокойствие, а ти би бил безпомощен да го успокоиш. Това може да се постигне само чрез себеотдаване.
Поклонник: Частичното себеотдаване може ли да отмени съдбата?
Бхагаван: О да, може.
Поклонник: Не се ли дължи съдбата на минала карма?
Бхагаван: Ако човек се е оставил в ръцете на Бог, Бог ще се погрижи за това.
Поклонник: Понеже това е Божията повеля, как Бог го отменя?
Бхагаван: Всичко е само в Него.
На една поклонничка, която се модела на Шива по-често да й праща видения, Бхагаван казал следното: „Себеотдай Му се и съблюдавай Волята Му, независимо дали Той се появява или изчезва; очаквай Неговото задоволство. Ако Го молиш да прави каквото ти искаш, това е заповед към Бог а не себеотдаване. Не можеш да Го караш да ти се подчинява и в същото време да мислиш, че си постигнала себеотдаване. Той знае кое е най-доброто и кога и как да го направи. Бремето е Негово. Ти нямаш повече грижи. Всички твои грижи за Негови. Това е себеотдаване. Това е бхакти“.
Легендата за Ащавакра (прочут риши (мъдрец), живял в древна Индия) ни учи че единственото, което трябва да направим, за да достигнем Брахма Джнана, е да се оставим напълно в ръцете на Гуру и да се откажем от представата за „аз” и „мое“. Ако оставим тези настрана, това, което ще продължи да съществува, е Реалността.
Има две техники, чрез които себеотдаването може да бъде постигнато. Първата е откриване и сливане с източника на „аз”-а. Втората е да усетиш следното: „Сам по себе си аз съм безпомощен, единствено Бог е всемогъщ и няма друг начин да оцелея, освен изцяло да се оставя в ръцете Му“. Така лека полека ти ще се убедиш, че съществува единствено Бог и че егото е без значение. И двете техники водят до същата цел. Съвършено отдаване е друг начин да се каже джнана или освобождение.
Бхакти не е по-различно от мукти. Бхакти е да бъдеш като Себето. Човек винаги е Това. Чрез средствата, които използва, той осъзнава Това. Какво е бхакти? Да мислиш за Бог. Това значи, че само една мисъл надделява за сметка на всички останали. Това е мисълта за Бог, който е Себето, или за "аз"-а, който е себеотдаден на Бог. Когато Той те вземе в ръцете си, никаква беда не може да те връхлети. Отсъствието на мисъл е бхакти. В същото време, това е мукти.
Бхакти е Джнана Мата - майката на Джнана.
Често се задава въпросът защо цялото творение е изпълнено със скръб и зло. Всичко, което човек може да отговори на този въпрос, е че такава е неразгадаемата воля на Бог. Никакъв мотив, никакво желание, никаква цел не могат да бъдат приписани на това безкрайно, всемъдро и всемогъщо Същество. Бог остава недокоснат от действията, които биват извършвани в Негово присъствие. Приписването на отговорност и мотив на Единния, преди той да се разгърне в множество, е безсмислено. По отношение на спорния въпрос за свободната воля обаче, Божията воля за установения ход на събитията е добро решение. Ако умът се тревожи от това, което ще ни сполети или от онова, което е било извършено иди пропуснато от нас, би било мъдро да изоставим чувството за отговорност и свободната водя и да се схващаме като изобретения на Всемъдрия и Всемогъщ Бог; като инструменти, с които той може да се разпорежда както му е угодно. Тогава Той ще поеме цялото бреме и ще ни дари със спокойствие.
Една Махарани (от санскрит - „маха” - „голям”, „велик”; „рани” – женското съответствие на „раджа” („цар”, „владетел”), т. е., „царица” или „владетелка”. Съчетанието означава „велика царица” или „императрица”) казала на Бхагаван: „Аз съм благословена с всичко онова, което едно човешко същество би желало да притежава“. Тогава гласът на Нейно височество заглъхнал. Като се контролирала, тя бавно продължила: „Аз притежавам всичко, което искам, всичко, което едно човешко същество може да иска... но... но... аз нямам спокойствие на ума. Нещо предотвратява това спокойствие. Вероятно съдбата ми“. Настъпило кратко мълчание. Тогава, в своя приветлив стил на говорене, Бхагаван рекъл: „Отлично, вие казахте това, което искахте да кажете. Е, добре, какво е съдба? Съдба не съществува. Себеотдайте се и всичко ще бъде наред. Прехвърлете цялата отговорност на Бог и не носете сама бремето си. Ако постигнете това, какво би могла да стори съдбата ви?”
Поклонник: Себеотдаването е невъзможно.
Бхагаван: Да, абсолютното себеотдаване е невъзможно. Частичното себеотдаване обаче със сигурност е възможно за всички. С течение на времето това ще доведе до съвършено себеотдаване. И тъй, какво би могло да се направи, ако себеотдаването е невъзможно? Тогава умът не би имал спокойствие, а ти би бил безпомощен да го успокоиш. Това може да се постигне само чрез себеотдаване.
Поклонник: Частичното себеотдаване може ли да отмени съдбата?
Бхагаван: О да, може.
Поклонник: Не се ли дължи съдбата на минала карма?
Бхагаван: Ако човек се е оставил в ръцете на Бог, Бог ще се погрижи за това.
Поклонник: Понеже това е Божията повеля, как Бог го отменя?
Бхагаван: Всичко е само в Него.
На една поклонничка, която се модела на Шива по-често да й праща видения, Бхагаван казал следното: „Себеотдай Му се и съблюдавай Волята Му, независимо дали Той се появява или изчезва; очаквай Неговото задоволство. Ако Го молиш да прави каквото ти искаш, това е заповед към Бог а не себеотдаване. Не можеш да Го караш да ти се подчинява и в същото време да мислиш, че си постигнала себеотдаване. Той знае кое е най-доброто и кога и как да го направи. Бремето е Негово. Ти нямаш повече грижи. Всички твои грижи за Негови. Това е себеотдаване. Това е бхакти“.
= = =
Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши
© Sri Ramanashramam
.