По Шри Рамана Махарши
Не съм твърдял, че Гуру не е необходим. Но не е необходимо Гуру винаги да е в човешка форма.
Отначало човек си мисли, че самият той е нисш и че има висш, всезнаещ и всемогъщ Бог, който контролира неговата съдба и съдбата на света. Тогава човек Го боготвори или извършва бхакти. Когато човек достигне определено ниво и стане годен за просветление, същият Бог, когото той е почитал, идва като Гуру и го повежда напред. Гуру идва единствено за да каже: „Този Бог се намира в самия теб. Потопи се в себе си и осъзнай това“. Бог, Гуру и Себето са едно и също.
Осъзнаването е преди всичко следствие от благодатта на Учителя (на Гуру), а не от учения, лекции, размишления и т.н. Последните са само второстепенни помощници, а първият е главната и съществена причина.
Благодатта на Гуру винаги е налична. Ти си въобразяваш, че тя е нещо, което се намира далеч в небесните висини и което следва да се спусне оттам. Истината е, че тя е в собственото ти Сърце и в момента, в който постигнеш покой и слееш ума с Източника му, независимо по какъв начин, благодатта те връхлита, избликвайки от самия теб подобно на извор.
Общуването с джнани (мъдрец) е полезно. Той действа чрез мълчание. Гуру не е физическата форма. Затова общуването с Него остава дори след като физическата му форма избледнее.
След като узрееш благодарение на твоето бхакти към Бог, Той идва под формата на Гуру и изтласква твоя ум отвън навътре, като в същото време, в качеството му на Себе, те привлича от вътрешността. Обикновено точно такъв Гуру е необходим, освен ако не става дума за уникални и изключително надарени души.
Когато един Гуру напусне тялото, ученикът му може да отиде при друг Гуру. В края на краищата, всички Гуру са едно цяло, защото нито един от тях не е физическата форма. Общуването отвъд ума винаги е най-добрият начин за общуване.
Сатсангх означава свързване със Сат или с Реалността. Този, който познава или е осъзнал Сат, е също така смятан за Сат. Това свързване е абсолютно необходимо за всички. Както е казал Шанкара: „Във всичките три свята няма лодка, подобна на сатсангх, която безопасно да пренесе човек през океана от раждане и смърт“.
Тъй като Гуру не е материален, общуването с Него ще продължи след като Неговата форма изчезне. Ако в света е наличен един единствен Джнани, Неговото влияние ще бъде от полза за всички хора, а не само за неговите непосредствени ученици. Както гласи описанието във Веданта Чудамани, всички хора в света могат да се положат в четири категории: 1. учениците на Гуру; 2. хора, практикуващи бхакти; 3. хора, безразлични към Него и 4. хора, враждебни към Него. Всички те ще имат полза от наличието на Джнани - всеки по свой собствен начин и в различна степен.
С оглед на нашата полза, Бхагаван ни обърна внимание върху следния цитат от Под Брънтън от книгата Божествена благодат посредством пълно себеотдаване на А. С. Десай:
Божествената благодат е проявление на космическата свободна водя в действие. Божествената благодат може да промени хода на събитията по загадъчен начин посредством своите собствени неизвестни закони, които са по-висши от всички естествени закони и може да промени последните, като взаимодейства с тях.
Това е най-могъщата сила на вселената.
Тя се проявява и действа само когато е призована чрез пълно себеотдаване. Тя действа отвътре, защото Бог пребивава в Сърцето на всички същества. Нейният шепот може да бъде доловен само от пречистен чрез себеотдаване и молитва ум.
Рационалистите й се присмиват; атеистите я презират, но тя съществува. Тя представлява слизането на Бог в съзнателния обхват на душата. Тя е проявление на неочаквана и непредвидима сила. Тя е глас от космическата тишина – тя е „Космическата Воля, която може да извърши неподправени чудеса чрез собствените си закони“.
Истината е, че Бог и Гуру не са различни. Точно както попадналата в челюстите на тигъра плячка не може да се изплъзне, така онези, които са попаднали в полето на действие на благодатния поглед на Гуру ще бъдат спасени от Гуру и не ще се изгубят. И все пак всеки от тях е длъжен чрез собствени усилия да следва пътя, посочен от Бог или от Гуру и да постигне освобождение.
Всеки, който търси Бог, трябва да бъде оставен да върви по свой собствен път. Това е път, който е предвиден (направен) може би само за въпросния човек. Няма полза от насилственото му насочване към друг път. Гуру придружава ученика по собствения му път, а след това, когато моментът узрее, постепенно го насочва към Върховния път. Представи си, че кола се движи с пределната си скорост. Да я спреш мигновено или да се опиташ да завиеш с нея внезапно би довело до гибелни последствия.
Отначало човек си мисли, че самият той е нисш и че има висш, всезнаещ и всемогъщ Бог, който контролира неговата съдба и съдбата на света. Тогава човек Го боготвори или извършва бхакти. Когато човек достигне определено ниво и стане годен за просветление, същият Бог, когото той е почитал, идва като Гуру и го повежда напред. Гуру идва единствено за да каже: „Този Бог се намира в самия теб. Потопи се в себе си и осъзнай това“. Бог, Гуру и Себето са едно и също.
Осъзнаването е преди всичко следствие от благодатта на Учителя (на Гуру), а не от учения, лекции, размишления и т.н. Последните са само второстепенни помощници, а първият е главната и съществена причина.
Благодатта на Гуру винаги е налична. Ти си въобразяваш, че тя е нещо, което се намира далеч в небесните висини и което следва да се спусне оттам. Истината е, че тя е в собственото ти Сърце и в момента, в който постигнеш покой и слееш ума с Източника му, независимо по какъв начин, благодатта те връхлита, избликвайки от самия теб подобно на извор.
Общуването с джнани (мъдрец) е полезно. Той действа чрез мълчание. Гуру не е физическата форма. Затова общуването с Него остава дори след като физическата му форма избледнее.
След като узрееш благодарение на твоето бхакти към Бог, Той идва под формата на Гуру и изтласква твоя ум отвън навътре, като в същото време, в качеството му на Себе, те привлича от вътрешността. Обикновено точно такъв Гуру е необходим, освен ако не става дума за уникални и изключително надарени души.
Когато един Гуру напусне тялото, ученикът му може да отиде при друг Гуру. В края на краищата, всички Гуру са едно цяло, защото нито един от тях не е физическата форма. Общуването отвъд ума винаги е най-добрият начин за общуване.
Сатсангх означава свързване със Сат или с Реалността. Този, който познава или е осъзнал Сат, е също така смятан за Сат. Това свързване е абсолютно необходимо за всички. Както е казал Шанкара: „Във всичките три свята няма лодка, подобна на сатсангх, която безопасно да пренесе човек през океана от раждане и смърт“.
Тъй като Гуру не е материален, общуването с Него ще продължи след като Неговата форма изчезне. Ако в света е наличен един единствен Джнани, Неговото влияние ще бъде от полза за всички хора, а не само за неговите непосредствени ученици. Както гласи описанието във Веданта Чудамани, всички хора в света могат да се положат в четири категории: 1. учениците на Гуру; 2. хора, практикуващи бхакти; 3. хора, безразлични към Него и 4. хора, враждебни към Него. Всички те ще имат полза от наличието на Джнани - всеки по свой собствен начин и в различна степен.
С оглед на нашата полза, Бхагаван ни обърна внимание върху следния цитат от Под Брънтън от книгата Божествена благодат посредством пълно себеотдаване на А. С. Десай:
Божествената благодат е проявление на космическата свободна водя в действие. Божествената благодат може да промени хода на събитията по загадъчен начин посредством своите собствени неизвестни закони, които са по-висши от всички естествени закони и може да промени последните, като взаимодейства с тях.
Това е най-могъщата сила на вселената.
Тя се проявява и действа само когато е призована чрез пълно себеотдаване. Тя действа отвътре, защото Бог пребивава в Сърцето на всички същества. Нейният шепот може да бъде доловен само от пречистен чрез себеотдаване и молитва ум.
Рационалистите й се присмиват; атеистите я презират, но тя съществува. Тя представлява слизането на Бог в съзнателния обхват на душата. Тя е проявление на неочаквана и непредвидима сила. Тя е глас от космическата тишина – тя е „Космическата Воля, която може да извърши неподправени чудеса чрез собствените си закони“.
Истината е, че Бог и Гуру не са различни. Точно както попадналата в челюстите на тигъра плячка не може да се изплъзне, така онези, които са попаднали в полето на действие на благодатния поглед на Гуру ще бъдат спасени от Гуру и не ще се изгубят. И все пак всеки от тях е длъжен чрез собствени усилия да следва пътя, посочен от Бог или от Гуру и да постигне освобождение.
Всеки, който търси Бог, трябва да бъде оставен да върви по свой собствен път. Това е път, който е предвиден (направен) може би само за въпросния човек. Няма полза от насилственото му насочване към друг път. Гуру придружава ученика по собствения му път, а след това, когато моментът узрее, постепенно го насочва към Върховния път. Представи си, че кола се движи с пределната си скорост. Да я спреш мигновено или да се опиташ да завиеш с нея внезапно би довело до гибелни последствия.
Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши
© Sri Ramanashramam
.