Отричане

По Шри Рамана Махарши

Когато Бхагаван беше запитан: „Как един грихастха (глава на семейство) би могъл да постигне Мокша (освобождение)?“, той отговори: „Защо си мислиш, че ти си грихастха? Ако поемеш пътя на санняси (аскет), ще те преследва подобна мисъл - че ти си санняси. Независимо дали ще продължиш да живееш в семейството, или ще се откажеш от него и отидеш в гората, твоят ум винаги ще е с теб. Егото е източникът на всички мисли. То създава тялото и света и те кара да мислиш, че ти си грихастха. Ако се отречеш от света, егото просто ще подмени мисълта за грихастха с мисълта за санняси и обстановката в семейството с обстановката в гората. Умствените препятствия обаче ще останат и дори ще се умножат в новата обстановка. Няма полза от сменяне на средата. Умът е пречката, която трябва да се преодолее, независимо дали си у дома или в гората. Ако можеш да постигнеш това в гората, защо да не можеш да го постигнеш у дома си? Защо ти е нужно да сменяш средата си? Ти можеш да положиш усилия дори сега - независимо в каква среда се намираш. Средата никога няма да се промени според твоите прищевки.

Ако обектите съществуват независимо, т. е. ако съществуват някъде отделно от теб, тогава би било възможно да избягаш от тях. Но те не съществуват отделно от теб; те дължат съществуването си на теб и на твоите мисли. Така че къде можеш да отидеш, за да им се изплъзнеш?

Къде можеш да се скриеш от света или от обектите? Те са като сянката на човек, от която той не може да избяга. Има една забавна приказка за човек, който искал да погребе своята сянка. Той изкопал дълбока яма и като видял сянката си на дъното й се зарадвал, че е успял да я зарови толкова дълбоко. Тогава започнал да запълва ямата и когато приключил с това, открил, че сянката е отгоре и останал изненадан и разочарован. По същия начин, обектите или мислите за тях винаги ще бъдат с теб докато не осъзнаеш Себето.

Нужно ли е непременно работата или задълженията ти във всекидневието да пречат на духовната ти дейност? Ще дам пример: има разлика между нещата, които вършиш у дома и на работното място. На работното място ти си безпристрастен и стига да изпълняваш задълженията си, не те интересува какво се случва и дали работодателят ти печели или губи от случващото се. Домашните задължения обаче извършваш със загриженост и през цялото време си притеснен дали те ще донесат сполука или несполука на теб и твоето семейство. Възможно е всички дейности във всекидневието да бъдат извършвани безпристрастно и в същото време само Себето да се схваща като реално. Неправилно е да се допуска, че всекидневните работи на човек ще пострадат, ако той се концентрира върху Себето. Той се гримира, играе и дори усеща играната от него роля, но знае, че в реалния свят той е друг герой. Също така, защо трябва съзнанието за телесност или усещането „Аз съм тялото” да те безпокоят, след като знаеш със сигурност, че ти си Себето, а не тялото? Нищо телесно не бива да те разколебава от престоя ти в Себето. Този престой никога не ще попречи на правилното и ефективно изпълнение на телесните ти задължения, точно както съзнанието на актьора за реалния му статус в света не му пречи да играе на сцената.

Отричането винаги се случва в ума, а не чрез бягство в гората или на усамотени места, нито пък чрез отказа от личните задължения. Най-важното е да се разбере, че умът не се насочва навън, а навътре. Наистина, не зависи от човек дали той ще отиде на това или онова място и дали ще се откаже от задълженията си или не. Всичко това става така, както съдбата го е отредила.

Всички телесни дейности са предопределени от първия момент, в който тялото започва да съществува. Тяхното приемане или отхвърляне не зависи от теб. Единствената свобода, която притежаваш, е да насочиш ума си навътре и там да се отречеш от тях. Никой не може да каже защо само тази свобода е оставена на човека. Такъв е Божественият план.

Отказът от дейности означава отказ от привързаността към тях или от техните плодове и отхвърляне на представата „Аз съм извършителят”. Дейностите, които съдбата е предназначила за това тяло, ще трябва да бъдат извършвани. Не е възможно те да бъдат отхвърлени, независимо дали това се харесва на човек или не.

Ако човек остава фиксиран в Себето, дейностите ще продължат без това да навреди на ефективността им. Човек не бива да живее с идеята, че той е извършител. Дори по този начин дейностите ще продължат. Силата, която е дала на тялото съществуване, независимо как ще я наречеш, ще се погрижи всички дейности, през които тялото е предвидено да мине, да бъдат осъществени.

Ако страстите са външни спрямо нас, ние можем да вземем оръжие и муниции и да ги покорим. Всички те обаче идват от самите нас. Ако чрез вглеждане в източника им предотвратим тяхното възникване, ще ги покорим. Светът и обектите в него будят страстите ни. Но светът и тези обекти не са повече от творение на нашия ум. Те не съществуват докато сме в дълбок сън.

Факт е, че Джнани може да извърши всякакъв брой действия, при това съвсем успешно, без да се отъждествява по някакъв начин с това и без дори да си представя, че Той е извършителят. Някаква сила действа чрез Неговото тяло и го използва, за да изпълни делото.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Благодат и Гуру

По Шри Рамана Махарши

Не съм твърдял, че Гуру не е необходим. Но не е необходимо Гуру винаги да е в човешка форма.

Отначало човек си мисли, че самият той е нисш и че има висш, всезнаещ и всемогъщ Бог, който контролира неговата съдба и съдбата на света. Тогава човек Го боготвори или извършва бхакти. Когато човек достигне определено ниво и стане годен за просветление, същият Бог, когото той е почитал, идва като Гуру и го повежда напред. Гуру идва единствено за да каже: „Този Бог се намира в самия теб. Потопи се в себе си и осъзнай това“. Бог, Гуру и Себето са едно и също.

Осъзнаването е преди всичко следствие от благодатта на Учителя (на Гуру), а не от учения, лекции, размишления и т.н. Последните са само второстепенни помощници, а първият е главната и съществена причина.

Благодатта на Гуру винаги е налична. Ти си въобразяваш, че тя е нещо, което се намира далеч в небесните висини и което следва да се спусне оттам. Истината е, че тя е в собственото ти Сърце и в момента, в който постигнеш покой и слееш ума с Източника му, независимо по какъв начин, благодатта те връхлита, избликвайки от самия теб подобно на извор.

Общуването с джнани (мъдрец) е полезно. Той действа чрез мълчание. Гуру не е физическата форма. Затова общуването с Него остава дори след като физическата му форма избледнее.

След като узрееш благодарение на твоето бхакти към Бог, Той идва под формата на Гуру и изтласква твоя ум отвън навътре, като в същото време, в качеството му на Себе, те привлича от вътрешността. Обикновено точно такъв Гуру е необходим, освен ако не става дума за уникални и изключително надарени души.

Когато един Гуру напусне тялото, ученикът му може да отиде при друг Гуру. В края на краищата, всички Гуру са едно цяло, защото нито един от тях не е физическата форма. Общуването отвъд ума винаги е най-добрият начин за общуване.

Сатсангх означава свързване със Сат или с Реалността. Този, който познава или е осъзнал Сат, е също така смятан за Сат. Това свързване е абсолютно необходимо за всички. Както е казал Шанкара: „Във всичките три свята няма лодка, подобна на сатсангх, която безопасно да пренесе човек през океана от раждане и смърт“.

Тъй като Гуру не е материален, общуването с Него ще продължи след като Неговата форма изчезне. Ако в света е наличен един единствен Джнани, Неговото влияние ще бъде от полза за всички хора, а не само за неговите непосредствени ученици. Както гласи описанието във Веданта Чудамани, всички хора в света могат да се положат в четири категории: 1. учениците на Гуру; 2. хора, практикуващи бхакти; 3. хора, безразлични към Него и 4. хора, враждебни към Него. Всички те ще имат полза от наличието на Джнани - всеки по свой собствен начин и в различна степен.

С оглед на нашата полза, Бхагаван ни обърна внимание върху следния цитат от Под Брънтън от книгата Божествена благодат посредством пълно себеотдаване на А. С. Десай:

Божествената благодат е проявление на космическата свободна водя в действие. Божествената благодат може да промени хода на събитията  по загадъчен начин посредством своите собствени неизвестни закони, които са по-висши от всички естествени закони и може да промени последните, като взаимодейства с тях.

Това е най-могъщата сила на вселената.

Тя се проявява и действа само когато е призована чрез пълно себеотдаване. Тя действа отвътре, защото Бог пребивава в Сърцето на всички същества. Нейният шепот може да бъде доловен само от пречистен чрез себеотдаване и молитва ум.

Рационалистите й се присмиват; атеистите я презират, но тя съществува. Тя представлява слизането на Бог в съзнателния обхват на душата. Тя е проявление на неочаквана и непредвидима сила. Тя е глас от космическата тишина – тя е „Космическата Воля, която може да извърши неподправени чудеса чрез собствените си закони“.

Истината е, че Бог и Гуру не са различни. Точно както попадналата в челюстите на тигъра плячка не може да се изплъзне, така онези, които са попаднали в полето на действие на благодатния поглед на Гуру ще бъдат спасени от Гуру и не ще се изгубят. И все пак всеки от тях е длъжен чрез собствени усилия да следва пътя, посочен от Бог или от Гуру и да постигне освобождение.

Всеки, който търси Бог, трябва да бъде оставен да върви по свой собствен път. Това е път, който е предвиден (направен) може би само за въпросния човек. Няма полза от насилственото му насочване към друг път. Гуру придружава ученика по собствения му път, а след това, когато моментът узрее, постепенно го насочва към Върховния път. Представи си, че кола се движи с пределната си скорост. Да я спреш мигновено или да се опиташ да завиеш с нея внезапно би довело до гибелни последствия.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.