Показват се публикациите с етикет живот. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет живот. Показване на всички публикации

11 декември 2017

Животът като филм


Случвало ли ви се е да гледате филм, който до такава степен да ви грабне, че да забравите, че сте на кино?

За мен един от тези филми е "Аватар". Помня, че когато го гледах за първи път, забравих къде съм и кой съм. Изживявах случващото се като участник, треперех и страдах заедно с героите. Когато филмът свърши, не знаех къде се намирам. След това се съвзех и осъзнах, че всичко е било просто игра на светлини и сенки, прожектирани от машина върху бял екран.

Можех да си спестя страданието, ако с усилие на волята бях пренасочил част от вниманието си от екрана към себе си - Наблюдателя.

=  =  =

По подобен начин ни грабва "животът" и забравяме кои Сме всъщност.

В живота преживяваме различни чувства - радост и скръб, любов и отчаяние, гордост и срам. Опитваме се да избегнем страданието, само че рано или късно то ни връхлита - със сигурност при смъртта. Но тези изживявания се отнасят до тялото и ума ни - те са тези, които се радват и страдат и те се дезинтегрират при преминаването отвъд.

Тялото, сетивата, умът се намират в материалния, проявения свят, който наричаме Вселена. Освен него съществува свят на Духа, който можем да наречем Непроявен. Там пребивава Себето (моят Висш Аз, The Self, Ātman), с Което материалното ми съществуване е неразривно свързано.

И така, мога ли още приживе да насоча и поддържам част от вниманието си към това Себе и да гледам отстрани на живота на тялото и ума като Наблюдател?

Кой съм аз, всъщност? Не съм ли вечна душа, Дух, създаден по Божий образ и подобие, използващ тези тяло, сетива и ум, за да трупа опитност?

Уверен съм, че отговорът е:  Да, Аз съм ТоваАз съм.

Това Осъзнаване на духовен език се нарича "да умреш, докато си жив".

=  =  =

Първото надникване в този свят на Непроявеното можем да наречем още Пробуждане за истинската ни същност. То трае само миг (сато́ри), след което илюзията, създавана от сетивата и ума отново ни обгръща като гъста мъгла (ма́я). Затова наша задача е да се опитваме отново и отново да установяваме връзка със Себето и да удължаваме времето на свързаност

Това на Изток се нарича Пребиваване в Себето (Abide as the Self). Според Индуизма, когато трайно се установим в това състояние с помощта на медитация и следване на Учител, слагаме край на цикъла на раждане, смърт и прераждане (самса́ра) и оставаме в трайно състояние на блаженство (Ана́нда, Самадхи́).


 . 

17 юни 2016

На 65


На 65 - почти като на 60 :)

Преди 5 години писах по въпроса (На 60).

Какво се случи през това време с триединството Тяло - Ум - Дух?

Тялото се променя най-видимо, остарява.

Умът също се променя. При мен се задълбочават процесите на анализ и синтез. Наблюдавам го почти непрестанно. Знам, че той не съм Аз и това не му позволява да ме тормози така, както измъчва много хора около мен.

Духът - Себето - остава неизменен Наблюдател на всичко, което "се случва".

Всъщност, нищо не се случва, Всичко Е Тук и Сега, нали?

Знам, че и вие го знаете, просто някои от вас трябва да си го припомнят.

Отново ви изпращам Мир, Любов и Светлина!

Намасте! 


 . 

17 февруари 2016

Нашата Вселена единствена ли е?


Повод за тази публикация е показаното долу филмче-анимация, наречено "Познатата Вселена".

Всички спътници, планети, звезди и галактики са изобразени в мащаб и на съответните отстояния, съгласно последните астрономически изследвания.

Пътуването ни започва от Хималаите, Тибет - нагоре към открития Космос.

Виждаме Земята и орбитите на изкуствените спътници, орбитата на Луната и на планетите в Слънчевата система.

Напускаме Слънчевата система, разстоянието, което сме изминали е един светлинен ден (светлината се движи със скорост 300 000 км. в секунда, един светлинен ден се равнява на 300 000 х 60 х 60 х 24 = 25 920 000 000 (~ 26 милиарда км.).

Синята прозрачна сфера, която се появява на 70 светлинни години показва разстоянието, до което е стигнал първият по-мощен ТВ сигнал, излъчен от Земята преди около 70 год. (спомнете си филма "Контакт"). Отвъд тази сфера нашата млада цивилизация не би могла да бъде позната.

100 000 светлинни години - напускаме Млечния път.

2 000 000 светлинни години – минаваме покрай най-близката до нас галактика Андромеда.

13 700 000 000 светлинни години – нашият хоризонт във времето и пространст-вото. Тази синя сферичка е Нашата Вселена. Отвъд нея никога няма да видим нещо.

Връщането обратно към дома е по вече познатия път…

Сега, ВНИМАНИЕ: не оставате ли с чувството, че тази Наша Вселена е само една от многото?

Претенциозно би било да си мислим, че е единствена…

И най-големият въпрос: възможно ли е всичко това да е възникнало от само себе си?

Или съществува СЪЗДАТЕЛ?...


(Преди гледане изберете "Настройки" - "HD")

Послепис:

Обичам писането в Блог, защото дава възможност (за разлика от печатното слово) след време да коригираш или добавиш нещо.

Да се върнем на момента от филмчето (около 3:30), в който Зрителят наблюдава сферата на Вселената отстрани. Тялото ви е останало на Земята, умът ви се е разпилял някъде по пътя… 

КОЙ гледа Вселената?

ТОВА сте ВИЕ! 

Този Безименен, Безпространствен и Безвременен Наблюдател е единственият действителен, истински ВИЕ. *

Вие сте Съзнание, Създадено по Божий Образ и Подобие!

-  -  -

И още нещо. В древните индийски свещени писания Веди е описан един от индийските богове Вишну, Който в съня си вдишва и издишва Вселени.



Още тогава са знаели, че Нашата Вселена не е единствена…

____________
* Рон Смодермон



15 юни 2015

Когато стана на 64


Помните ли песента на The Beatles "When I'm Sixty-Four"?

Пред очите ми е денят, в който ми донесоха току-що излезлия албум Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band през лятото на далечната 67-ма. Бях на 16, вече свирех на китара - представете си какво богатство беше това зад "Желязната завеса".

Когато записа тази песен, Сър Пол Макартни беше на 25. По това време публикуваха в едно списание рисунка на известен английски художник - как биха изглеждали Бийтълс на 64.

Помня колко далеч в бъдещето ми се виждаше това...

Сега Пол е на 70 и изглежда доста по-добре от бузестия чичко на рисунката.

За огромно съжаление Джон ни напусна на 40, а Джордж - на 58.

Що се отнася до моята скромна особа - познайте какво...

Утре моето тяло става на 64!?!

Както се казва, голяма веселба!...




When I get older losing my hair,
Many years from now,
Will you still be sending me a valentine
Birthday greetings bottle of wine?

If I'd been out till quarter to three
Would you lock the door,
Will you still need me, will you still feed me,
When I'm sixty-four?

You'll be older too,
And if you say the word,
I could stay with you.

I could be handy mending a fuse
When your lights have gone.
You can knit a sweater by the fireside
Sunday mornings go for a ride.


Doing the garden, digging the weeds,
Who could ask for more?
Will you still need me, will you still feed me,
When I'm sixty-four?


Every summer we can rent a cottage
In the Isle of Wight, if it's not too dear
We shall scrimp and save
Grandchildren on your knee
Vera, Chuck, and Dave

Send me a postcard, drop me a line,
Stating point of view.
Indicate precisely what you mean to say
Yours sincerely, Wasting Away.

Give me your answer, fill in a form
Mine for evermore
Will you still need me, will you still feed me,
When I'm sixty-four?
Whoo!
Когато остарея и изгубя косата си,
след много години,
ще ми изпращаш ли още валентинка, поздрав - бутилка вино
за рождения ден?

Ако съм бил навън до 2:45,
ще заключиш ли вратата,
ще се нуждаеш ли все още от мен, ще ме храниш ли все още,
когато стана на 64?

Ти също ще бъдеш по-стара,
и ако кажеш думичката,
бих могъл да остана с теб.

Мога да оправя бушона,
когато светлините ти изгаснат,
можеш да плетеш пуловер до огнището, в неделните утрини да ходим на езда.

Да се занимаваме с градината, да чистим плевелите.
Кой би молил за повече?
Ще се нуждаеш ли все още от мен, ще ме храниш ли все още,
когато стана на 64?

Всяко лято можем да наемаме вила
на остров Уайт, не е много скъпо.
Ще сме стиснати и ще пестим.
С внуци в твоя скут.
Вера, Чък и Дейв.

Изпрати ми картичка, драсни един ред, сподели гледна точка.
Опиши точно какво чувстваш.
Твоя искрена . . .

Дай ми отговор, попълни формуляра
Моя завинаги.
Ще се нуждаеш ли все още от мен, ще ме храниш ли все още,
когато стана на 64?
Ухуу!



 . 

01 октомври 2012

Четирите етапа в живота


В свои книги и лекции американският писател Уейн Дайър споменава за четири етапа в живота на човека, като ги свързва с четири архетипа: атлет, войн, общественик (държавник) и духовен учител. Той твърди, че е срещал това разделение в книга на швейцарския психолог Карл Юнг, но не открих подобна следа в Гугъл.

Тази идея ми се видя интересна и реших да я споделя тук, придружена от кратки коментари.

Ето основните характеристики на тези четири етапа-архетипа:

1. Етап на атлета
Този период в живота ни започва от юношеството. Много ни занимава външния ни вид, начина, по който тялото ни изглежда, как се обличаме. Можем да останем в продължение на часове пред огледалото. Легендата за Нарцис описва това състояние.
Обичаме да се състезаваме, но победата не е "въпрос на живот и смърт". Както казва основателят на съвременните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен: "Най-същественото в Олимпийските игри е не да спечелиш, а да участваш, тъй като същественото в живота е не да победиш, а добре да се бориш”.
На тази възраст търсим нашата половинка в живота, изживяваме първите душевни трепети и първите разочарования.

2. Етап на война
През този период от живота ни вече имаме семейство, за което трябва да се грижим, имаме професия, в която трябва да напредваме.
Егото ни е укрепнало и е взело юздите в ръцете си. Пак според Д-р Дайър, егото може да се охарактери-зира с шест "вярвания":
1. Аз съм това, което правя (моята професия); 2. Аз съм това, което имам (моите притежания); 3. Аз съм това, което другите мислят за мен (моята репутация); 4. Аз съм отделе́н от другите; 5. Аз съм отделе́н от това, което липсва в живота ми; 6. Аз съм отделе́н от Бога.
Ето задачите пред война: в професията - напредване с лакти. "Бизнесът е война!". В притежанията - мантрата е "Още!". По-голямо жилище, по-мощна кола... Естествено, всичко това трябва да става при възможно най-добра репутация ("какво ще кажат хората..."). Мисълта за отделе́ност от другите ни превръща в завършени егоисти, а "оскъдъчното" мислене непрестанно насочва вниманието ни върху това, което "липсва". Картината се допълва с поговорката "Бог високо, цар далеко".

3. Етап на общественика
Тук Д-р Дайър използва думата Statesman, което означава политик, опитен държавник. Тъй като у нас "политик" се превърна в мръсна дума, използвам Общественик. Накратко казано, това е преломният период, в който от получаващи се превръщаме в даващи. Докато преди девизът ни е бил "Дай ми, дай ми...", сега той става "Как мога да служа?"
"Давайте, и ще ви се дава... защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва". Лука 6:38 
"Не питайте какво страната ви може да направи за вас - попитайте какво вие можете да направи-те за страната си". Джон Кенеди. 
"Аз съм се посветил на отечеството си..." казва този, чийто лик избрах да олицетворява третия етап.

4. Етап на духовния учител
Това е последният етап от живота. Той настъпва за сравнително малка част от хората. Когато се пробуди за истинската си същност, човек осъзнава, че е нещо повече от тялото си, от притежанията си, дори от ума си. Идва до осъзнаването, че е духовно същество с човешки преживявания, а не човешко същество, което има духовен опит. Разбира, че "е в този свят, но не от този свят".
Предлагам за пример Учителя Дънов, духовена личност, посветила живота си на учениците и последователите си (не съм дъновист, но не може да се отрече безкористната му служба). Не случайно великият Айнщайн казва: "Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България".

Накрая бих искал да отбележа, че тези етапи не са задължителни. Някои през целия си живот остават "атлети", други "воюват" до последния си дъх. Малко стигат до етапа на даването. А духовните учители се броят на пръсти.

 . 

27 август 2012

Последно сбогом на Нийл Армстронг


Човекът, който преди 43 год. пръв стъпи на Луната 

 „Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството...“

През лятото на далечната 1969 год. целият демократичен свят бе прикован пред телевизорите и радиоапаратите, а пресата седмици наред публикуваше на 1-ви страници статии и снимки за епохалното събитие - стъпването на човек на Луната.

Дори в. "Работническо дело" отпечата малко каре долу вдясно (все пак на първа страница) със ситен шрифт и без снимка.

По онова време се появи виц:
- Каква е крайната цел на програмата "Аполо"?
- Да изпробва най-ситния шрифт на в. "Работническо дело".

Естествено, КГБ веднага пусна слуха, че кацане на Луната не е имало, че всичко е заснето в секретен център в американската пустиня. И днес има хора, които вярват в това...

За 10-тата годишнина от стъпването на Луната, в. "Орбита", едно от малкото интересни издания в тия години, най неочаквано публикува статия за 6-те мисии до Луната, десетките километри, пропътувани с управляеми луноходи, снимките, донесения лунен материал и пр. Бях потресен! Машинен инженер с подчертан интерес към техниката, следящ всички научни новости, аз НЕ БЯХ ЧУЛ за тези експедиции!!! Никой в България не беше чул (освен комунистическата върхушка, която ни държеше напълно откъснати от света).

Сега се обръщам към поколението, което не помни "социализЪма" на Живков. Представете си, че има само един вестник, един ТВ канал, една радиостанция и една Партия, която ги ръководи. Няма Интернет, Фейсбук, блогове, десетки ТВ и радиостанции, свобода на словото и печата. И оценете какво имаме сега.

Впрочем, в много страни по света: Северна Корея, Куба, Китай, почти целия ислямски свят, дори и Русия, има цензура.

Моля да бъда разбран правилно. Простил съм на "комунистите" всичко. Но, когато говорим за носталгия по миналото, трябва да познаваме и помним и меда и жилото.

Накрая, нека видим още веднъж тези незабравими кадри.

 


 . 

23 февруари 2012

Благодарността


от "Благодарността - начин на живот"

на Луиз Хей и приятели

"Забелязала съм, че Вселената обича благодарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под „блага" разбирам не само материалните неща, но и всички хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее. Знаете колко прекрасно се чувства човек, когато животът му е изпълнен с любов, радост, здраве и творчество, навсякъде среща зелена светлина и намира места за паркиране. Така е замислен животът ни. Вселената е щедра и изобилна и обича да бъде оценявана по достойнство.

Помислете си как се чувствате, когато поднасяте подарък на своя приятелка. Ако тя го погледне и лицето й помръкне или пък каже: „О, не е моят размер" или „Не е моят цвят", или „Никога не използвам такива неща", или „Само това ли е", със сигурност едва ли някога пак ще ви се прииска да й подарите нещо. Но ако очите й грейнат от радост и тя е доволна и благодарна, тогава всеки път, когато видите нещо, което би й харесало, ще ви се иска да й го подарите, независимо дали наистина ще го направите.

Благодарността ни носи още нещо, за което да сме благодарни. Тя засилва изобилието в живота ни. Липсата на благодарност и оплакванията ни носят малко неща, за които да сме благодарни. Оплакващите се неизменно откриват в живота си малко хубави неща или не се радват на онова, което имат.

Вселената винаги ни дава онова, което вярваме, че заслужаваме. Много от нас са възпитани да виждат само липсващото и да усещат тази липса. Вярваме в оскъдицата и после се чудим защо животът ни е толкова празен. Ако ни изпълва мисълта: „Аз нямам достатъчно и няма да бъда щастлив, докато е така...", ние поставяме живота си в режим на изчакване. Тогава Вселената чува: „Аз нямам и не съм щастлив" и ние получаваме още от същото. Вече от много време насам посрещам всеки комплимент и всеки подарък с думите: „Приемам го с радост, удоволствие и благодарност". Научила съм, че Вселената обича този израз и постоянно получавам прекрасни дарове.

Когато се събудя сутрин, още преди да си отворя очите благодаря на леглото за хубавия сън. Благодарна съм за топлината и удобството, които ми е дарило. При такова начало ми е лесно да си помисля за всички други неща, за които съм благодарна. Преди да стана от леглото, вероятно съм изразила благодарността си за 80 или 100 различни хора, места, неща или преживявания в моя живот. Това е чудесен начин да започна деня. Вечер, непосредствено преди лягане, премислям деня си и благославям или изразявам признателността си за всяко преживяване. Освен това си прощавам, ако усетя, че съм направила грешка, казала съм нещо неподходящо или не съм взела най-доброто решение. Това упражнение ме изпълва с топлота и се унасям в сън като щастливо новородено бебе.

Добре е да бъдем благодарни дори и за получените уроци. Не бягайте от уроците, те са малки съкровища. Когато се поучим от тях, животът ни се променя към по-добро. Сега се радвам всеки път, когато видя някоя тъмна страна на личността си. Това означава, че съм готова да се освободя от нещо, което е спъвало живота ми. Казвам; „Благодаря ти, че ми показа това, за да мога да го излекувам и да продължа напред". Така че - все едно дали урокът е внезапно изскочил „проблем" или възможност да видите стар негативен модел в себе си, от който е време да се освободите - радвайте се!

Нека изпълваме всеки ден с възможно най-много моменти, в които сме благодарни за всичко хубаво в живота си. Ако хубавото в момента не е много, ще се увеличи. Ако и сега животът ви е изобилен, изобилието ще нарасне. Това е ситуация, в която винаги ще спечелите. Ако сте щастливи, Вселената също е щастлива. Благодарността увеличава изобилието.

Започнете да си водите дневник на благодарността. Всеки ден записвайте нещо, за което сте благодарни. Всекидневно казвайте на някого колко сте му благодарни за нещо. Благодарете на продавачите, на сервитьорите, на пощальоните, на работодателите и на подчинените си, на приятелите, на близките си и на напълно непознати. Споделете тайната на благодарността. Нека помогнем светът да бъде изпълнен с благодарно, признателно даване и получаване... за всички!"


Прочетете също:  Книгите на Луиз Хей  |   Статии за Луиз Хей



10 февруари 2012

Статии за Луиз Хей


Книгите на Луиз Хей
Моите книги не лекуват никого. Те събуждат у вас способността да допринесете за процеса на собственото си изцеление.

За да станем цялостни и здрави, трябва да балансираме тялото, ума и духа. Необходимо е да се грижим добре за своите тела. Необходимо е да имаме положителна умствена нагласа за себе си и за живота...

Луиз Хей - 101 мощни мисли за живот
Мислите и думите ни постоянно оформят нашия свят и изживяванията ни.

Водени от стария си навик да мислят негативно, мнозина не разбират каква вреда си нанасят. Но никога положението не е безнадеждно, защото винаги можем да променим мисленето си...


Благодарността
от "Благодарността - начин на живот" 
на Луиз Хей и приятели

"Забелязала съм, че Вселената обича благодарността. Колкото по-благодарен си, толкова повече блага получаваш. Под „блага" разбирам не само материалните неща, но и всички хора, места и преживявания, заради които си струва да се живее..."



По материали от Интернет. 


 . 

17 юни 2011

На 60


Днес тялото ми става на 60 години. Това е повод за някои размисли...

В материалния свят животът протича на четири етапа:

Раждане – разширяване – свиване – смърт.

Това се отнася до всички форми – камък, растение, животно, човек, звезда, галактика. Предполага се, че в далечно бъдеще Вселената ще спре да се разширява, ще започне свиване и накрая всичко ще се върне в Непроявеното, откъдето се е появило.

При хората периодът на разширяване най-често се свързва с егото – то иска победи, богатство, власт, забавления.

След билото - около 50-60-те започва свиването. Наближава пенсионирането. Плановете за външно развитие и кариера отстъпват на желанието за спокойствие, грижи за дома, внуците.

Идва време да си зададем най-важния въпрос: Кой съм аз?

При част от нас, да ги наречем материалисти, атеисти, егото започва да се капсулира, да се втвърдява. Накрая идва неизбежното и ако наистина вярваме, че с това всичко свършва, че няма нищо отвъд... не бих искал да изпадам в подобно положение...

При друга част от хората, успоредно с остаряването настъпва духовна промяна. Наричам я Пробуждане за истинската ни Същност. Това, което е създадено по Божий образ и подобие – Душа, Висше Аз, Атман, Съзнание...

Будистите казват: „Този свят е като мост - премини през него, но не строй дома си на него”.

„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.”, проповядва Иисус (Матей 6:19).

Ето как мисля аз на 60:

Родил съм се гол на този свят и ще си отида без нищо.

Единственото смислено нещо, което мога да направя с остатъка от живота си е да го раздам.

Едно е, обаче, да си го прочел, второ – да го повярваш, а трето и четвърто...

За това се нуждая от вашата помощ. Моля ви, помогнете ми да го изпълня.

Предварително ви благодаря!

Изпращам ви Мир, Любов и Светлина!

Намасте! 
 . 
 . 

 .
.

10 март 2011

Петимата тибетци

Пет динамични упражнения за здраве, енергия и сила

„Петимата тибетци" са йогийска система от елементарни, изпълващи с енергия упражнения, произлезли от Хималаите. Известни и с името „петте ритуала на младостта и жизнеността", те са пренесени на Запад в началото на 20-и век от британски запасен офицер, който ги усвоил в будистки манастир в Тибет. От 1978 г. насам Кристофър Килам е научил хиляди хора, решили да водят по-здравословен живот, да практикуват упражненията.

За „Петимата тибетци" са нужни малко време и усилия, но въпреки това те неимоверно увеличават физическата сила, придават гъвкавост и проясняват ума. Дори новаците в йога ще изпитат благоприятния ефект от освобождаването на вътрешната енергия, протичаща през тялото и мозъка. Редовното изпълнение на упражненията освобождава мускулите от напрежение, премахва нервния стрес, подобрява дишането и храносмилането, укрепва сърдечно-сьдовата система, води до пълна релаксация и осигурява добро здраве и разположение на духа. „Петимата тибетци" са не само мощно средство за изостряне на сетивните възприятия; те активизират жизнената енергия, помагат ни да я контролираме и насочваме, за да се променим.

Тибетец №1
Застанете прави с ръце, изпънати хоризонтално встрани. Пръстите на ръцете са прибрани, дланите са отворени и обърнати надолу. Дръжте ръцете си в това положение и се завъртете около оста си по посока на часовниковата стрелка. (Ако обърнете главата си надясно, то това е посоката, в която трябва да се въртите.)
Повторете завъртането двайсет и един пъти без прекъсване.
Когато свършите с въртенето, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Поемете пълно и дълбоко въздух, като вдишвате през носа. Издишайте през устата, като устните ви оформят буквата „О". Поемете повторно въздух и го изпуснете по същия начин. След двете дълбоки пълни дишания преминете към Тибетец № 2.

Тибетец №2
Легнете по гръб на кече или на килима. Краката са опънати, глезените се допират, стъпалата са изправени вертикално. Ръцете са поставени успоредно на тялото, с длани, опрени на пода. Поемете въздух през носа си, вдигнете краката си под ъгъл, малко по-голям от 90 градуса, и повдигнете главата си, като придърпате брадичката към гръдния кош. Всичко това се изпълнява едновременно, с едно непрекъснато плавно движение. Пръстите на краката сочат нагоре; долната част на гърба остава прилепена до земята. Издишайте през носа или устата и върнете краката и главата в изходно положение - отпуснати на земята.
Повторете упражнението двайсет и един пъти, като вдишвате при повдигане на краката и главата и издишвате при връщането им обратно.
Когато приключите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

Тибетец №3
Застанете на колене. Стъпалата са подпрени на пръстите на краката, коленете са раздалечени на около десет сантиметра. Поставете ръцете си отзад, точно под двете половини на седалището. Гръбнакът е изправен, брадичката е придърпана към гръдния кош. Поемете въздух през носа и се извийте назад от кръста. Отпуснете главата максимално назад, без да се чувствате неудобно. При извивката назад ръцете ви служат за опора. След това се върнете в изходно положение, като издишвате през носа или устата.
Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и ритмично.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

Тибетец №4
Седнете с изправен гръбнак и с изпънати напред крака. Дланите са опрени на земята до бедрата. Положението на ръцете е много важно: дланите трябва да са поставени успоредно на бедрата. Наведете глава, така че брадичката да опре в гръдния кош. Поемете въздух през носа, като същевременно повдигате бедрата и сгъвате краката в коленете, така че да стъпите със стъпалата на земята, и отпускане главата назад. При това положение торсът е успореден на земята, а ръцете и краката са разположени перпендикулярно. Издишвате през носа или устата, при което се връщате в изходна позиция.
Повторете упражнението двайсет и един пъти с постоянен, непрекъснат ритъм. Внимавайте да не се плъзнат краката ви. Стъпалата остават на мястото си по време на цялото упражнение. Ръцете не трябва да се огъват; движението се изпълнява чрез завъртане на ставите при раменете.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

Тибетец №5
Започнете упражнението, като се подпрете на дланите на ръцете и пръстите на краката. Ръцете, както и краката, са раздалечени на около 60 сантиметра. Главата е извита назад. Дръжте ръцете и краката си изправени, поемете въздух през носа и същевременно повдигнете таза, като притегляте брадичката към гръдния кош, така че тялото ви да образува триъгълник. Издишайте през носа или устата и едновременно с това се върнете в изходна позиция. Дланите и пръстите на краката ви служат за опора, останалата част на тялото остава във въздуха по време на цялото упражнение; дръжте ръцете и краката си изправени.
Повторете упражнението двайсет и един пъти плавно и ритмично.
Когато свършите с упражнението, заемете изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: Вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

Допълнение към „Петимата тибетци"

Описаното долу упражнение е допълнение към „Петимата тибетци" и неговото предназначение е да предотврати загубата на жизнена енергия при половата секреция. Тибетците го препоръчвали на обреклите се на безбрачие, за да могат да контролират сексуалните си желания, да не еякулират и да придвижват сексуалната енергия нагоре по гръбначния стълб, като я трансформират в духовна сила.

Шестият тибетец
Заемете изправен стоеж с ръце на хълбоците, като стъпалата са раздалечени на около десет сантиметра. В тази поза поемете продължително и дълбоко въздух, като вдишвате през носа. После изпуснете въздуха през устата, като устните ви оформят буквата „О". При издишването се наведете напред и се подпрете с ръце на коленете.
Приведени напред, изкарайте всичкия въздух от тялото си, докато коремът ви напълно се прибере. Без да поемате дъх и с прибран корем, се изправете и поставете ръце на кръста.
Не дишайте в продължение на няколко секунди. След това поемете бавно и дълбоко въздух и се отпуснете.
Упражнението се повтаря не повече от три пъти. Завършете в изправен стоеж с прибрани крака и с ръце на хълбоците. Изпълнете две пълни дълбоки дишания: вдишвате през носа и издишвате през устата, като устните ви оформят буквата „О".

По материали от Интернет. 

 .

03 декември 2010

Преживявания на прага на смъртта


по книгата на Майкъл Толбот "Холографската вселена"

Преживяванията на прага на смъртта (ППС) са предмет на редица изследвания в последните десетилетия. Свидетелство за реалността на ППС е преобразяващият ефект, който те имат върху изпиталите го. Изследователите са открили, че тези хора почти винаги дълбоко се променят от тяхното пътешествие до отвъдното. Те стават по-щастливи, по-оптимистично настроени, по-безгрижни и по-малко заинтересовани от материални придобивки. Най-впечатляващото от всичко е, че тяхната способност да обичат се увеличава неимоверно. Сдържани съпрузи внезапно стават чувствени и страстни, работохолиците започват да се отпускат и да посвещават времето на семействата си, а интровертите стават екстраверти. Промените често са толкова драматични, щото техните познати отбелязват, че те са станали съвсем други хора. Има дори регистрирани случаи на престъпници, които напълно са променили поведението си, а сипещите огън и жупел проповедници заменят своите проклятия с послания за безусловна любов и състрадание.

Достигналите прага на смъртта стават също много по-духовно ориентирани. Те се завръщат не само твърдо убедени в безсмъртието на човешката душа, но също с дълбоко и трайно убеждение, че вселената е състрадателна и разумна и това любящо присъствие е винаги с тях. Което обаче не ги прави непременно по-религиозни. Мнозина от тях подчертават значимостта на разликата между религия и духовност и отстояват, че именно последната разцъфва в по-голяма пълнота, а не първата. Действително изследванията показват, че след тяхното преживяване тези хора показват повишена откритост за идеи извън тяхната собствена религиозна традиция, като например прераждането и източните религии.

Разширяването на интересите им често се разпростира и към съседни области. Например те често развиват подчертан интерес към теми, като екстрасензорните феномени, новата физика и пр. Например един от изследваните бил шофьор на тежък камион, който не проявявал никакъв интерес към книги или академични изследвания преди своето преживяване. Обаче по време на неговото ППС той имал откровение на цялостно познание и макар да не бил в състояние да си припомни съдържанието на откровението след оздравяването си, различни термини от физиката започват да влизат неочаквано в главата му. Една сутрин наскоро след преживяването си той изтърсва думата "квант". По-късно той обявява загадъчно: „Макс Планк - ще чуете за него в близко бъдеще" и с течение на времето фрагменти от уравнения и математически символи започват да изплуват в мислите му.

Нито той, нито съпругата му знаели какво означава думата "квант" или кой е Макс Планк (смятан от мнозина за основоположникът на квантовата физика), докато мъжът не отишъл в библиотеката и не проверил какво означават тия думи. След като открил, че не е говорил безсмислици, той започнал ненаситно да чете, не само книги по физика, но също и по парапсихология, метафизика и развитие на съзнанието. Дори завършил колеж като първи по предмета „физика".

Д-р Реймънд Мууди, автор на световноизвестният бестселър "Живот след живота" смята, че дълбоките и положителни личностни изменения, които такива хора претърпяват, са най-убедителното доказателство, че ППС действително са пътешествия в някакво духовно равнище на реалността.



 .
.

16 ноември 2010

Има ли живот след...?


Две бебета си говорят в корема на бременна жена:

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

(По материали от Интернет)
 

 . 

29 октомври 2010

Рейки


Рейки е форма на алтернативна медицина, разработена (преоткрита) през първата половина на 20 век от Д-р Микао Усуи в Япония. Излизайки извън Япония, Рейки добива широка популярност в Европа и САЩ. Името Рейки идва от Японските йероглифи Рей (означаващ „вселена“, „дух“, „душа“) и Ки (също и Чи) (означаващ „енергия“, „живот“). Прието е да се превежда като „Универсална жизнена енергия“.

Произход

През 1922 г., след 21-дневно уединение за пост, молитва и медитация в планината Курама, Д-р Микао Усуи открива Рейки. Усуи казва, че е получил знанието за Рейки, както и духовната сила да прилага тази енергия и да инициира, да „настройва“ и другите към нея.

През април 1922 г. Усуи се премества в Токио и основава Usui Reiki Ryoho Gakkai (Усуи Организация на Рейки Лечителите).

В процеса на разработване на своята Рейки система, Усуи събира и адаптира древната мъдрост от японските етични, духовни и лечителски традиции. Неговите най-популярни пет етични принципа, превърнали се по-късно в
Рейки Принципи са:

Точно днес, не се гневи (за минали неща).

Точно днес, не се тревожи (за бъдещето).


Уважавай родителите си, учителите си и по-възрастните.


Изкарвай прехраната си честно.


Бъди благодарен за всичко.


Усуи обучава в Рейки повече от 2 000 ученици. 16 от тях успяват да достигнат до Шинпиден (Shinpiden) нивото, което е еквивалент на трето или мастерско ниво на Запад. Усуи почива през 1926 г.

Развитие на Рейки системата

Чуджиро Хаяши (Chujiro Hayashi), бивш ученик на Усуи, след смъртта на учителя си напуска неговата школа и сформира свое сдружение. Хаяши опростява Рейки учението и поставя акцент върху физическото лечение. Той опростява и систематизира и техниките на Рейки.

Хаяши инициира и обучава Хауайо Таката, (Hawayo Takata), който пътува из САЩ, като практикува Рейки и обучава хора в първите две нива от системата.

През 1976 г. Таката започва да обучава и в Шинпиден нивото (трето ниво) и въвежда термина Рейки Мастер за това ниво.

Таката почива през 1979 г., като дотогава успява да обучи 22 Рейки Мастери. Почти всички Рейки школи извън Япония произтичат от традицията на Таката.

Учение

Според своите привърженици, Рейки е универсална жизнена енергия, която може да бъде използвана и с лечебен ефект. Всеки може да получи достъп до тази енергия посредством процеса на иницииране, настройване, извършено от Рейки Мастер.

Привържениците на Рейки твърдят, че това е холистична терапия, която постига лечение на физическо, ментално, емоционално и духовно ниво. Вярва се, че Рейки енергията протича през тялото и ръцете на лечителя и достига реципиента или местата, нуждаещи се от енергия или лечение.

Второ ниво изисква по-различно иницииране и дава умението за извършване на Рейки лечение от разстояние. Този метод включва използването на символи, чрез които да бъде осъществена временна връзка между лечителя и реципиента. Рейки може да бъде изпращана и в конкретни моменти от времето, както в миналото, така и в бъдещето.

Практика

Обичайната Рейки процедура включва цялото тяло, но Рейки може да се отдава и само на отделни позиции. При цялостната процедура реципиентът е легнал, в отпуснато състояние, като дрехите е най-добре да са удобни и да не пречат на релаксирането. Лечителят или практикуващият Рейки може да отдели няколко момента, за да изпадне в медитативно или просто спокойно състояние и да се подготви за процедурата.

Самата процедура включва поставянето на ръцете на практикуващия на точно определени позиции върху тялото на реципиента, като ръцете може и да нямат допир с тялото, а да стоят на няколко сантиметра от него. Обикновено ръцете се задържат между 3 и 5 мин. на една позиция, а цялата процедура трае между 45 и 90 мин.

Най-забележимият незабавен ефект от процедурата обикновено е състоянието на дълбока релаксация, както и приливът на сила и енергия. В някои случаи може да се появи и освобождаване на емоции. Реципиентите често споделят усещане за затопляне или леко изтръпване на третираното място, без значение дали ръцете на практикуващия са в допир с мястото или са на разстояние от него. Твърди се, че Рейки процедурата стимулира естествените лечебни процеси, затова обикновено не се наблюдава моментално „излекуване“ на специфичните здравословни проблеми. За лечението на хронични състояния се препоръчва серия от три или повече процедури на интервали между 1 и 7 дена.

Обучение/Рейки курсове

Рейки обучението извън Япония най-често е разделено на три нива или степени.

Първо ниво

Рейки курса за Първо ниво въвежда в основните теории и процедури, като продължителността му обикновено, но не задължително, е два дена. Учениците научават позициите на поставяне на ръцете при Рейки процедурата. След завършване на този курс, участниците могат да практикуват Рейки върху себе си и другите.

Второ ниво

В Рейки курса за Второ ниво ученикът научава трите символа, за които се смята, че увеличават силата и разстоянието на въздействие на Рейки. Дава се още едно иницииране, което увеличава капацитета на ученика да пропуска през себе си Рейки. След завършване на този курс, ученикът може да работи без да присъства физически до реципиента.

Трето или Мастер ниво

Чрез третата степен ученикът става Рейки Мастер. (В терминологията на Рейки думата „Мастер“ не предполага духовно просветление). Дава се допълнително иницииране, както и символ за това ниво. Рейки Мастерът може да инициира други хора в Рейки, както и да ги обучава в трите Рейки нива. Трето ниво може да се вземе за един ден или за една година, в зависимост от дадената школа и философията на нейния Рейки Мастер.

По материали от Интернет


 .

22 октомври 2010

Религия и духовност


Има ли и каква е разликата между религия и духовност? Дали една система от вярвания - съвкупност от идеи и мисли, на които гледаме като на абсолютна истина - ни превръща в духовни личности? Ако религията като система беше достатъчна, защо за повече от две хилядолетия хората като че ли не се променят, не стават по-добри?

Дълго търсих в Интернет приемливо определение за духовност, но напразно. Дори в Уикипедия няма нищо... Затова оставям въпроса за дефиницията отворен - нека всеки потърси в сърцето си истината.

Вярвам, ще се съгласите, че в последните десетилетия е в ход едно преобразуване на съзнанието,  една нова духовност, извън структурите на съществуващите религии.

Съвременният духовен учител Екхарт Толе пише: "Отчасти в резултат от духовните учения, възникнали извън утвърдените религии, но също и в резултат от прилива на древни източни мъдри учения, все повече последователи на традиционните религии се оказват способни да се освободят от идентификация с формата, догмата и строгите системи от вярвания, и да открият изначалната дълбочина, скрита в собствената им духовна традиция, същевременно откривайки дълбочината вътре в себе си. Те осъзнават, че колко "духовен" си няма нищо общо с това в какво вярваш, а е свързано със състоянието на съзнанието. На свой ред то определя как постъпваш в света и как си взаимодействаш с другите".

Такава промяна настъпи и при мен. Както в много подобни случаи, в началото беше страданието. Тежка диагноза, отчаяние, "защо се случи точно на мен"... Бях на 43, инженер, прочел 50-тина книги извън професионалните ми интереси.

Тогава започна голямото четене. В дясната колона на блога съм посочил жалоните, но между тях имаше много други...

Точно в това отношение в последните години Интернет се оказа незаменим. Електронни книги, форуми, блогове, социални мрежи, да видиш на живо учителите си в YouTube... Постепенно нещата започнаха да изкристализират, да се подреждат, да отиват по местата си...

Разбира се, това е Път, който няма край. Затова е и този блог - да отбелязвам стъпките...

Вижте също: Седем разлики между Религия и Духовност


П. П. 2022 г.: Десетина години след написването на тази статия, този Път ме отведе при Господ Иисус Христос.


 .

30 септември 2010

Защо след смъртта нашите близки не контактуват с нас?


Една лична хипотеза

Скоро сънувах, че съм умрял. Тялото ми лежеше бездиханно. Близките ми видимо страдаха...

Събудих се. Помнех всичко. Сънят беше толкова истински, че мъката още свиваше сърцето ми.

Как бих искал да се върна в съня и да ги успокоя, да ги прегърна, да им кажа "Жив съм, благодаря ви, че толкова ме обичате. Не плачете! Животът се оказа сън, а смъртта - пробуждане!".

Не можех да го направя.

Първо, нямаше смисъл. Те не бяха истински. Бях ги създал в съня си. След час споменът започна да избледнява и аз продължих "реалния" си живот в този "реален" свят.

Второ, дори да исках да се свържа с тях, да им дам някакъв знак, не знаех как да възстановя същия сън. Той беше останал в някаква "паралелна вселена", с която вече нямах никаква физическа връзка...

- - -

Всички духовни учения твърдят, че смъртта не е краят. Тялото умира, но Истинското ни Аз, това, което е създадено по "Божий образ и подобие" продължава своя път.

Атеистите смятат, че това са глупости.

Ние, вярващите знаем, че смъртта е пробуждане, преход към нещо друго.

Християнският Символ на вярата завършва с думите:

"Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век."

Св. Франциск завършва прочутата си Молитва така:

"... защото умирайки се раждаме за вечен живот".

Лично аз очаквам с интерес "отвъдното"...

 .

11 август 2010

Книгите на Луиз Хей


Луиз Хей е водеща фигура в движението "Нова епоха". Тя е един от най-големите духовни лечители на нашето време. Прекарала тежко детство и пълен с трудности живот, съдбата й е пример за това, как и най-тежката трагедия може да има щастлив обрат.

Изключителните й прозрения за връзката между мисълта и болестта са резултат не само на информация от първа ръка, но и от личен опит: тя успява да се излекува от рак в последния стадий.

Автор е на десетки книги, от които в България са преведени над 10: "Излекувай живота си", "Излекувай тялото си", "Живот! По пътя на изцелението", "Медитации за изцеление на живота", "Благодарността - начин на живот" и др.

За книгите си Луиз Хей казва:

Моите книги не лекуват никого. Те събуждат у вас способността да допринесете за процеса на собственото си изцеление.

За да станем цялостни и здрави, трябва да балансираме тялото, ума и духа. Необходимо е да се грижим добре за своите тела. Необходимо е да имаме положителна умствена нагласа за себе си и за живота. А освен това е необходимо и да имаме силна духовна връзка. Когато тези три неща са уравновесени, ние се наслаждаваме на живота. Никой лекар, никой лечител не е в състояние да направи това за нас, ако ние самите не изберем да вземем участие в процеса на лечение. ЗНАЯ, че болестите могат да бъдат победени просто чрез преодоляване на старите мисловни модели.

Преди няколко години ми поставиха диагноза рак на влагалището. Тъй като бях изнасилена на 5-годишна възраст и детството ми бе изпълнено с насилие, не беше случайно, че ракът се прояви в областта на влагалището. От няколко години бях учител по самолечение и сега разбрах, че ракът ми се удава възможност да практикувам върху себе си и да докажа онова, на което учех другите.

Като всеки друг, комуто са съобщили, че има рак, изпаднах в паника. Но все пак знаех, че лечението чрез мисълта дава резултати. Осъзнавайки, че ракът възниква поради наличието на модел на дълбоко негодувание, което се таи дълго време, че буквално разяжда тялото, бях наясно, че имам да работя много с остарелите си мисловни модели. Това бе единственият начин ракът да не се завърне никога повече. Знаех, че ако ракът рецидивира, то не е поради лоша операция, а защото пациентът не е променил начина си на мислене и отново, и отново създава същата болест поради фиксиране върху старите си мисловни модели. Знаех също, че ако успея да изчистя мисловния модел, създал състоянието "Рак", няма да имам нужда от лекари.

И аз като всеки болен от рак не разполагах с време. Започнах усилена работа, за да изчистя стария модел на възмущение. До мен беше моят учител. До този момент не признавах, че тая дълбоко в себе си дълбока обида. И аз като всички бях сляпа за собствения си начин на мислене. Предстоеше ми много работа, за да простя на всички, които бяха ме наранили. И не на последно място - да простя на себе си. Другото, което направих, бе да се свържа със специалисти по хранене и да пречистя тялото си.

Съчетавайки мисловното с физическото пречистване, шест месеца по-късно лекарите установиха това, което аз вече знаех: ракът беше си отишъл. Все още пазя резултатите от изследванията, за да ми напомнят колко негативно съзидателна мога да бъда.

Изразът "Метафични причини" описва силата на словото и мислите, силата, която създава преживяванията ни. Това ново съзнание ми даде разбирането за връзката между мислите и физическите проблеми. Проумях как несъзнателно съм създавала болестите в самата себе си и това промени изцяло живота ми. Вече можех да престана да обвинявам живота, съдбата или другите за собствените си проблеми - сега и в миналото. Можех да поема пълната отговорност за собственото си здраве. Без да укорявам нищо и никого; без да се чувствам виновна, започнах да разбирам как в бъдеще да избегна създаването на болестните мисловни модели.

Сега от личен опит зная, че колкото и ужасно, колкото и трудно да изглежда положението, всеки може, ако пожелае, да извърши мисловната работа по освобождаването и опрощаването; че всичко може да бъде излекувано.

Думата "Нелечим" просто означава, че състоянието не може да бъде излекувано чрез външни средства и методи, че трябва да навлезем навътре в себе си, за да постигнем изцелението. Болестта е възникнала от нищото и ще се върне обратно в нищото.

Независимо от колко време съхраняваме негативните модели на мислене, с чиято помощ отглеждаме болест, несполучлива връзка, безпаричие или ненавист към себе си, можем да започнем промяната още днес.

Мислите, които са преминали през ума ни; думите, които постоянно сме повтаряли, са създали живота и изживяванията ни до този момент. Да, това е досегашното ни мислене, което вече е факт.

Това, което избираме да мислим днес, да казваме днес, в този момент, създава утрешния ден и деня след него, следващата седмица, месец, година и т.н. Силният момент е винаги настоящият момент. Оттук започваме да правим промените. Може да започнем да се освобождаваме от старите глупости точно сега. И най-малкото начало е от значение.

Когато сте били мъничко бебе, сте били чиста радост и любов. Знаели сте своята важност, чувствали сте, че сте център на вселената. Били сте смели, искали сте да получите онова, което желаете, и открито сте изразявали чувствата си. Обичали сте се напълно, всяка част от тялото си; знаели сте, че сте съвършен и че това е истината за вас. Всичко останало са безсмислици, на които са ви научили, и от които вие сега можете да се отучите.

Вместо това казваме: "Ами такъв съм. Това е положението." Което казваме, всъщност е израз на вярата, че това е истината за нас. Но това, в което вярваме, е само мнението на някой друг. Ние сме повярвали в това мнение, възприели сме го, въвели сме го в своята система от убеждения.

Ако в детството са ни учили, че светът е страшно място, всичко, което съвпада с това убеждение, ще бъде истина за нас, ще го приемаме за вярно. Рядко поставяме под съмнение убежденията си. Но мислите, които мислим в момента оформят нашето бъдеще. Искате ли тази мисъл да се превърне в истина за вас, да изживеете бъдещето, което тя ви подготвя? Ако тази мисъл носи укор, гняв, оскърбление, обида, отмъщение, тя ще се върне при вас точно като това: укор, гняв, оскърбление, обида, отмъщение.

Ако искаме живот, изпълнен с радост, трябва да мислим радостни мисли. Всичко, което изпращаме навън от себе под формата на мисли или думи, се завръща рано или късно при нас в същата форма. Спрете и се вслушайте какво говорите. Ако се чуете да казвате едно и също нещо 3 пъти, запишете го. Това е модел на мислене. Само седмица по-късно погледнете записаното и ще видите, че думите ви са се сбъднали. Вие изживявате това, което сте казали или помислили преди няколко дни. Променяйки думите и мислите, ще установите промяната в живота си. Пътят за упражняване на контрол над живота преминава през контрол на думите и мислите. Никой друг не мисли чрез вашия ум, освен вие самите.

И доброто, и злото в живота ни са резултат от мисловните модели, които създават нашите преживявания. Целта на работата с мисловните модели е да трансформираме болестта в съвършено здраве.

Всяко нещо в живота си има мисловен модел, който го предхожда и поддържа. Постоянните модели на мислене ни създават това, което преживяваме. Следователно, като променим тези мисловни модели, можем да променим и преживяванията си.

Предлагам ви да направите списък на всички заболявания, които някога са ви спохождали и да потърсите причините за тях в своето мислене. Ще откриете модел, който ще ви разкрие много за самите вас. Изберете няколко от утвържденията и ги правете в продължение на един месец. Това ще помогне за елиминиране на стария модел, който дълго сте носили в себе си.

За да можем завинаги да отстраним болестното състояние, най-напред трябва да положим усилия да премахнем мисловната причина. Но тъй като в повечето случаи не знаем каква е причината, за нас е трудно да проумеем откъде да започнем.

Научих, че всяко нещо в живота възниква поради нужда от него. В противен случай то не би се появило. Симптомът е само външната проява. Трябва да влезем навътре, за да отстраним мисловната причина. Ето защо Волята и Дисциплината не дават резултати. Чрез тях водим битка единствено с външните прояви на проблема. Все едно че режем плевелите, вместо да ги изкореняваме.

Преди да започнете работа с утвържденията, с новите мисловни модели, трябва да поработите върху готовността си да се променяте, да се освободите от потребността от цигарите, главоболието, наднорменото тегло или каквото е във вашия случай. Когато потребността изчезне, външната проява отпада от само себе си. Никое растение не може да съществува, ако коренът е отрязан.

Мисловните модели, причиняващи най-много болести в тялото, са Критичността, Гневът, Възмущението и Чувството за вина.

Критичността се изражда в артрит.

Гневът се превръща в неща, които кипват, изгарят и инфектират тялото.

Дълго задържаното възмущение се разлага и изяжда човека, превръщайки се в тумори и рак.

Чувството за вина търси наказание и води до болка.

Започнете работата с утвържденията докато не е късно. Стигне ли се до скалпела на хирурга, ще трябва да се справяте и с паниката.

Помнете, че:

- Всеки от нас носи пълна отговорност за всяко свое преживяване. · Всяка мисъл, която преминава през ума ни, гради нашето бъдеще. · Силният момент винаги е настоящият момент.
- Всеки изпитва враждебност към себе си и страда от чувство за вина. · С мисълта "Аз не съм достатъчно способен" най-лесно можеш да се озовеш на дъното. Това чисто и просто е една ..мисъл, а мислите могат да се променят.
- Гневът, критиката и чувството за вина са най-вредните модели на мислене. · Ако се освободим от негодуванието си, можем да преодолеем дори и рака. · Когато наистина обичаме себе си, всичко в живота ни върви добре.
- Трябва да се освободим от миналото и да простим на всички. · Трябва да се научим да обичаме себе си. · Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент - това е ключът към положителните промени.
- Ние сами създаваме всяка така наречена "болест" в тялото си. · Сърцето е центърът на нашата сила. Когато мислите извират от сърцето, когато умът и сърцето се слеят, ние си ..възвръщаме цялата сила.
- Никога не е късно да осъзнаем в какво вярваме. Ние усвояваме своята система от убеждения в много ранна ..възраст и после цял живот създаваме събития, които да й съответстват.
- Изцелението означава да постигнем цялостност; да приемем изцяло себе си - не само онова, което харесваме, а ..всичко. Повечето от проблемите ни произтичат от това, че отричаме части от себе си; че не се обичаме пълно и ..безусловно.
- Изцелението означава да си простим. Болестта се ражда от непрощаването. · Няма значение какво казват другите; важно е как реагираме ние и какво избираме да мислим за себе си. ..Усещането, че от никого не зависиш, е чудесно. Ние притежаваме огромна способност за положителни промени в ..живота си.
- Колкото повече задържаме мисълта си върху това, което не желаем, толкова повече то идва при нас. · Отговорността към себе си започва с приемането на това, което сме; с приемането на това, с което разполагаме; с ..приемането на това, което е най-добро за нас. Когато обичаме, приемаме и одобряваме себе си такива, каквито ..сме, можем да постигнем всичко в живота.
- Любовта отстранява и освобождава всичко различно от нея.

Ето основните моменти от моята философия:

Това е само мисъл, а мислите могат да се променят
Аз вярвам, че всяко нещо в живота ни започва от една мисъл. Какъвто и да е проблемът, онова, което ни се случва, не е нищо повече от външен ефект на мислите вътре в нас. Дори омразата към себе си е само омраза към някаква мисъл, която таите в себе си. Ако например си мислите: "Аз съм лош човек", тази мисъл създава усещане за омраза към себе си и вие започвате да й вярвате. Без мисълта не бихте имали усещането. Мислите могат да се променят. Съзнателно си подберете нова мисъл, например: "Аз съм прекрасен." Промените ли мисълта, променя се и чувството. Всяка наша мисъл създава бъдещето ни.

Силата винаги е в настоящия момент
Този момент е всичко, което имаме. Онова, което изберем да мислим, вярваме и казваме сега, създава изживяванията ни утре, следващия месец, догодина и т.н. Съсредоточим ли се върху мислите и убежденията си сега, избираме ли ги така внимателно, както бихме избрали подарък за скъп приятел, ще притежаваме властта да определяме сами пътя си в живота. Ако се съсредоточим върху миналото, няма да имаме достатъчно енергия, която да вложим в настоящия момент. А ако живеем в бъдещето, ще живеем във фантазия. Единствено сегашният момент е реален. В него започва процесът на промяната в нас.

Трябва да се освободим от миналото и да простим на всички
Ние сме тези, които страдат, ако не се разделяме с миналите неправди. Даваме на събитията и хората от миналото власт над себе си и те ни държат в психическо робство. Затънем ли в "непрощаване", те продължават да ни контролират. Затова е толкова важно да се работи върху прошката. Прошката - прощаването на хората, които са ни причинили болка, е прощаване със самоличността ни на наранени. Така можем да се освободим от безкрайния цикъл от болка, гняв и контраобвинения, които ни държат в плен на собствените ни страдания. Опрощаваме не действието, а действащия; опрощаваме неговото страдание, объркване, несръчност, отчаяние и човещина. След като освободим тези чувства и им позволим да си отидат от нас, можем да продължим нататък.

Умът на всеки от нас е винаги свързан с единствения безпределен ум
Ние сме свързани с този безпределен ум - Всеобщата сила, която ни е създала, чрез искрицата светлина в себе си, която наричаме нашето Висше Аз или Вътрешна сила. Умът вътре в нас е същият онзи Ум, който ръководи целия живот. Нашата работа е да научим Законите на живота и да действаме съвместно с тях. Всеобщата сила обича всичките Свои творения и въпреки това ни дава свободна воля да вземаме сами решенията си. Тя е Сила за добро и управлява всичко в живота ни, стига да й позволим. Тя не е отмъстителна и наказваща сила, а причинно-следствен закон. Тя е чиста любов, свобода, разбиране и състрадание. Чака усмихнато да се научим да се свързваме с нея. Важно е да насочим живота си към своето Висше Аз, защото посредством него получаваме всичко хубаво в живота.

Обичайте себе си
Обичайте себе си безусловно и щедро. Отправяйте си похвали колкото може повече. Когато съзнавате, ме сте обичани, любовта ще се влее във всички области на живота ви и ще се връща многократно умножена при вас. Затова, когато обичате себе си, ще помогнете да изцелим нашата планета. Негодуванието, страхът, критичността и вината винаги създават проблеми повече от всичко друго. Наистина ние сме в състояние да променим начина си на мислене, да простим на себе си и на другите и да се научим да се обичаме, оставяйки в миналото всички разрушителни чувства.

Всеки от нас избира кога да се превъплъти на тази планета в определен момент от времето и в определена точка от пространството, за да научи уроци, които ще му помогнат да напредне в духовния път на развитие
Аз вярвам, че всички ние сме се отправили на безкрайно пътуване през вечността. Че избираме своя пол, цвят на кожата, родина и най-подходящите родители, които да "отразяват" модела ни. От всичко, което се случва в живота ни, от всички хора, с които се срещаме, извличаме важни поуки.

Отдавна вярвам в следното:

Всичко, което трябва да знам, ми се разкрива.

Всичко, от което имам нужда, идва при мен.

Всичко е наред в моя живот.

Няма ново познание. То цялото е древно и безкрайно.

Говоря и мисля позитивно

Когато произнасяме положителни утвърждения, ние се разделяме с ролята си на жертва и признаваме собствената си сила. Започни да слушаш какво казваш. Ако се чуеш да използваш негативни или ограничаващи думи - промени ги!

Ако наистина разбираше силата на думите, щеше да внимаваш какво казваш.

Щеше постоянно да се придържаш към позитивни утвърждения.

Вселената винаги отговаря утвърдително на казаното от нас, независимо в какво сме избрали да вярваме.

Ако си решил, че не струваш много, че животът ти няма да е нищо особено, че никога няма да получиш това, което искаш, Вселената ще се отзове и точно така ще стане.

Започнеш ли да се променяш, започнеш ли да внасяш доброто в живота си, Вселената ще ти отвърне със същото.

Прочетете също  Статии за Луиз Хей

По материали в Интернет.