11 декември 2017

Животът като филм


Случвало ли ви се е да гледате филм, който до такава степен да ви грабне, че да забравите, че сте на кино?

За мен един от тези филми е "Аватар". Помня, че когато го гледах за първи път, забравих къде съм и кой съм. Изживявах случващото се като участник, треперех и страдах заедно с героите. Когато филмът свърши, не знаех къде се намирам. След това се съвзех и осъзнах, че всичко е било просто игра на светлини и сенки, прожектирани от машина върху бял екран.

Можех да си спестя страданието, ако с усилие на волята бях пренасочил част от вниманието си от екрана към себе си - Наблюдателя.

=  =  =

По подобен начин ни грабва "животът" и забравяме кои Сме всъщност.

В живота преживяваме различни чувства - радост и скръб, любов и отчаяние, гордост и срам. Опитваме се да избегнем страданието, само че рано или късно то ни връхлита - със сигурност при смъртта. Но тези изживявания се отнасят до тялото и ума ни - те са тези, които се радват и страдат и те се дезинтегрират при преминаването отвъд.

Тялото, сетивата, умът се намират в материалния, проявения свят, който наричаме Вселена. Освен него съществува свят на Духа, който можем да наречем Непроявен. Там пребивава Себето (моят Висш Аз, The Self, Ātman), с Което материалното ми съществуване е неразривно свързано.

И така, мога ли още приживе да насоча и поддържам част от вниманието си към това Себе и да гледам отстрани на живота на тялото и ума като Наблюдател?

Кой съм аз, всъщност? Не съм ли вечна душа, Дух, създаден по Божий образ и подобие, използващ тези тяло, сетива и ум, за да трупа опитност?

Уверен съм, че отговорът е:  Да, Аз съм ТоваАз съм.

Това Осъзнаване на духовен език се нарича "да умреш, докато си жив".

=  =  =

Първото надникване в този свят на Непроявеното можем да наречем още Пробуждане за истинската ни същност. То трае само миг (сатори), след което илюзията, създавана от сетивата и ума отново ни обгръща като гъста мъгла (мая). Затова наша задача е да се опитваме отново и отново да установяваме връзка със Себето и да удължаваме времето на свързаност

Това на Изток се нарича Пребиваване в Себето (Abide as the Self). Според Индуизма, когато трайно се установим в това състояние с помощта на медитация и следване на Учител, слагаме край на цикъла на раждане, смърт и прераждане (самсара) и оставаме в трайно състояние на блаженство (Ананда, Самадхи).


 . 

Няма коментари :

Публикуване на коментар