Шри Нисаргадатта Махарадж
Въпрос: Аз се придвижвах от едно място на друго, изследвайки различни видове Йога, достъпни за практикуване и не можах да реша коя ще ми пасне най-добре. Бих бил благодарен за някой компетентен съвет. В момента, в резултат на всичкото това търсене, аз съм просто уморен от идеята за откриване на истината. Струва ми се, както ненужно, така и неприятно. Животът е приятен, такъв какъвто е и аз не виждам смисъл в подобряването му.
Махарадж: Ти си добре дошъл да останеш в своето доволство, но можеш ли? Младост, жизненост, пари - всичко ще отмине по-скоро, отколкото очакваш. Скръбта, отбягвана до момента, ще те преследва. Ако искаш да бъдеш отвъд страданието, трябва да го посрещнеш на половината път и да го прегърнеш. Откажи се от своите навици и пристрастявания, живей прост и трезвен живот, не наранявай живо същество - това е в основата на Йога. За да откриеш реалността, трябва да бъдеш истински в най-малкото ежедневно действие; не може да има измама в търсенето на истината. Казваш, че намираш живота си за приятен. Може би той е - в момента. Но кой му се радва?
В: Признавам, че не познавам нито наслаждаващия се, нито това, на което се наслаждава. Познавам само насладата.
М: Точно така. Но насладата е състояние на ума - тя идва и си отива. Нейното непостоянство я прави видима. Ти не можеш да осъзнаваш това, което не се променя. Цялото съзнание е съзнание за промяна. Но самото възприемане на промяна - то не изисква ли неизменен фон?
В: Ни най-малко. Споменът за последното състояние - в сравнение с актуалността на настоящото състояние създава чувството за промяна.
М: Между спомена и действителното има една основна разлика, която може да се наблюдава от момент на момент. В нито един момент от времето действителното не е припомненото. Между двете има разлика във вида, не само в интензивността. Действителното е безпогрешно такова. Чрез никакво усилие на волята или въображението не можеш да ги размениш. Сега, какво е това, което дава това уникално качество на действителното?
В: Действителното е реално, докато в припомненото има голяма доза несигурност.
М: Така е, но защо? Преди миг споменът беше действителност, след миг сегашната действителност ще се превърне в спомен. Какво прави действителното уникално? Очевидно, това е чувството ти за присъствие. В спомена и очакването има ясно чувство, че това е състояние на ума, докато в реалността преобладава усещането за присъствие и осъзнаване.
В: Да виждам. Осъзнаването е това, което прави разликата между реалността и спомена. Човек мисли за миналото или за бъдещето, но присъства в настоящето.
М: Където и да отидеш, ти носиш със себе си през цялото време чувството за тук и сега. Това означава, че ти си независим от пространство и време, че пространството и времето са в теб, не ти в тях. Твоята себеидентификация с тялото, което, разбира се, е ограничено в пространството и времето, ти дава усещането за ограниченост. В действителност ти си безкраен и вечен.
В: Това безкрайно и вечно мое Себе, как мога да го позная?
M: Себето, което искаш да познаеш - това някакво второ аз ли е? От няколко себе-та ли си направен? Разбира се, има само едно Себе и ти си това Себе. Себето, което ти си е единственото Себе, Което Е. Премахни и изостави своите грешни представи за себе си и то е там, в цялата му слава. Само умът ти е този, който предотвратява самопознанието.
В: Как мога да се отърва от ума? И възможен ли е изобщо живот без ум на човешко ниво?
М: Няма такова нещо като ум. Има идеи и някои от тях са погрешни. Изостави погрешните идеи, защото те са фалшиви и пречат на твоята визия за себе си.
В: Коя идеи са погрешни и които са верни?
М: Твърденията обикновено са грешни, а опроверженията - верни.
В: Човек не може да живее като отрича всичко!
М: Само чрез отричане човек може да живее. Твърдението е ограничение. Да питаш и да отричаш е необходимо. Това е същността на бунта, а без бунт не може да има свобода.
Няма второ или по-висше себе, което да търсиш. Ти си най-висшето Себе, просто се откажи от лъжливите идеи за себе си. И двете - вяра и разум ти казват, че не си нито тялото, нито неговите желания и страхове, нито си ума с неговите нереални идеи, нито си ролята в обществото, която те принуждават да играеш, личността, която се очаква да бъдеш. Откажи се от лъжата и истината ще се появи от само себе си.
Ти казваш, че искаш да знаеш себе си. Ти си себе си - не може да бъдеш нещо различно от това, което си. Да знаеш различно ли е от това да бъдеш? Каквото и да можеш да знаеш с ума си е на ума, не си ти; за себе си можеш да кажеш само: "Аз съм, аз осъзнавам, харесва ми".
В: Намирам това да си жив за болезнено състояние.
М: Не можеш да бъдеш жив, защото ти си самият живот. Човекът, който си представяш, че си е този, който страда, не ти. Разтвори го в осъзнаване. Той е просто сбор от спомени и навици. От осъзнаването на нереалното до осъзнаването на истинската ти природа съществува пропаст, която лесно ще прескочиш, след като усвоиш изкуството на чисто съзнание.
В: Всичко, което знам е, че не познавам себе си.
М: Откъде знаеш, че не познаваш себе си? Твоята директна интуиция ти сочи това себе, което си бил в началото, защото нищо не съществува за теб без да си там, за да почувстваш неговото съществуване. Ти си въобразяваш, че не познаваш себе си, защото не можеш да опишеш себе си. Винаги можеш да кажеш: "Аз знам, че аз съм" и ще откажеш като невярно твърдението: "Аз не съм". Но каквото и да може да се опише, не може да бъде твоето себе и това, което ти си, не може да бъде описано. Можеш единствено да знаеш себе си, като бъдеш себе си, без какъвто и да е опит за самоопределение и самоописание. След като веднъж си разбрал, че ти не си нещо, което може да бъде възприемано или мислено, че каквото и да се появява в полето на съзнанието не може да бъдеш ти, ще изкорениш всички себеидентификации, като единствен начин, който може да те отведе до едно по-дълбоко осъзнаване от себе си. Ти буквално напредваш чрез отхвърляне - същинска ракета. Да знаеш, че не си нито в тялото, нито в ума, въпреки че осъзнаваш и двете, е вече себепознание.
В: Ако аз не съм нито тялото, нито ума, как ги осъзнавам? Как мога да възприемаме нещо, съвсем чуждо за мен?
М: "Нищо не е аз" е първата стъпка. "Всичко е аз" е следващата. И двете висят на идеята: "има свят". Когато това също е отречено, ти оставаш това, което си - недуално Себе. Ти си Това, тук и сега, но твоето виждане е възпрепятствано от твоите фалшиви идеи за себе си.
В: Добре, приемам, че аз съм, аз бях, аз ще бъда; поне от раждането до смъртта. Аз нямам съмнения относно моето съществуване, тук и сега. Но аз намирам, че това не е достатъчно. В живота ми липсва радост, родена от хармония между вътрешното и външното. Ако само аз съм и светът е просто проекция, тогава защо има дисхармония?
М: Ти създаваш дисхармония и след това се оплакваш! Когато желаеш и се страхуваш и идентифицираш себе си с тези чувства си, ти създаваш скръб и ограничения. Когато създаваш с любов и мъдрост и оставаш непривързан към творенията си, резултатът е хармония и мир. Но какво е състоянието на ума ти, по какъв начин то се отразява върху теб? Единствено себеидентификация с ума те прави щастлив или нещастен. Разбунтувай се срещу робството на ума си, виж обвързаностите като създадени от теб и разкъсай оковите на привързаност и отвращение. Следвай стремежа си към свобода, докато не осъзнаеш, че ти вече си свободен, че свободата не е нещо, което ще бъде постигнато в далечното бъдеще с болезнени усилия, но твое неотменно състояние! Освобождението не е придобиване, а въпрос на кураж, кураж да повярваш, че вече си свободен и да действаш като такъв.
В: Ако действам, както ми харесва, ще трябва да страдам.
М: Независимо от това, ти си свободен. Последствията от твоите действия ще зависят от обществото, в което живееш и неговите правила.
В: Аз може да действам безразсъдно.
М: Заедно със смелостта ще се появи мъдрост и състрадание и умения в действието. Ти ще знаеш какво да правиш и каквото и да правиш, ще бъде добре за всички.
В: Намирам, че различните аспекти на моето себе са във война помежду си и няма мир в мен. Къде са свободата и смелостта, мъдростта и състраданието? Действията ми просто разширяват пропастта, в която съществувам.
М: Всичко това е така, защото си приел себе си за някой, или за нещо. Спри, погледни, изследвай, задай правилните въпроси, направи си верните изводи и имай смелостта да действаш съобразно тях и виж какво ще се случи. Първите стъпки могат да обърнат нещата с главата надолу, но скоро суматохата ще отмине и ще има мир и радост. Ти знаеш толкова много неща за себе си, но не познаваш знаещия. Открий кой си, притежаващият знанието. Погледни навътре усърдно, не забравяй да помниш, че възприеманото не може да бъде този, който възприема. Каквото и да видиш, чуеш или помислиш, помни - ти не си това, което се случва, ти си този, на когото се случва. Задълбочи се в чувството "Аз съм" и със сигурност ще откриеш, че центърът на възприемане е универсален, както универсална е светлината, която озарява света. Всичко, което се случва във Вселената се случва на теб, тихия свидетел. От друга страна, каквото и да е извършено, е извършено от теб, универсалната и неизчерпаема енергия.
В: Без съмнение е много удовлетворяващо да чуя, че някой е както мълчалив свидетел, така и универсалната енергия. Но как може човек да премине от словесно изявление към директно познание? Чуването не е знаене.
М: Преди да можеш да знаеш нещо директно, невербално, трябва да познаваш знаещия. Досега ти приемаше ума за знаещ, но това просто не е така. Умът те натоварва с образи и идеи, които оставят белези в паметта. Ти приемаш запомненото за знание. Истинското знание е винаги свежо, ново, неочаквано. То извира отвътре. Когато знаеш какво си, ти ставаш това, което знаеш, че си. Между знанието и това да бъдеш не съществува празнина.
В: Аз мога да изследвам ума единствено с помощта на ума си.
М: С всички средства използвай ума си, за да познаеш своя ум. Това е напълно законно, а също и най-добрата подготовка за отиване отвъд ума. Да бъдеш, да знаеш и да се наслаждаваш е твоята същност. Първо осъзнай своето собствено битие. Това е лесно, защото чувството "Аз съм" е винаги с теб. Тогава приеми себе си като знаещия, отделен от познанието. След като познаеш себе си като чисто битие, екстазът на свободата ще бъде твой.
В: Коя Йога е това?
М: Защо се тревожиш? Това, което те накара да дойдеш тук е твоята неудовлетвореност от живота, какъвто го познаваш, живота на тялото и ума. Можеш да се опиташ да ги усъвършенстваш чрез упражнения или като си поставиш някаква висша цел или можеш да разсечеш възела на себеидентификацията напълно и да погледнеш на тялото и ума като на нещо, което се случва, без да те ангажира по никакъв начин.
В: Мога ли да нарека пътя на контрол и дисциплина раджа йога и пътя на необвързването - джнана йога? И преклонението пред някакъв идеал - бхакти йога?
М: Ако така ти харесва. Думите посочват, но не обясняват. Това, което аз преподавам е древен и прост начин за освобождение чрез разбиране. Разбери собствения си ум и примката, с която те е вързал ще се разхлаби. Умът разбира погрешно, неразбирането е самата му същност. Правилното разбиране е единственото средство, каквото и име да му дадеш. То е най-първо, а също и най-последно, защото се занимава с ума такъв, какъвто е.
Нищо, което правиш, няма да те промени, защото ти не се нуждаеш от промяна. Можеш да промениш ума си или тялото си, но това, което се е променило винаги ще е нещо външно за теб, не си ти самият. Защо изобщо да се занимаваш с промени? Осъзнай веднъж завинаги, че нито тялото ти, нито умът ти, нито дори съзнанието ти са ти самият и остани сам в истинската си природа отвъд съзнание и несъзнание. Никакви усилия не могат да те отведат там, само яснотата на разбирането. Проследи своите недоразумения и ги изостави, това е всичко. Няма нищо за търсене и намиране, защото няма нищо загубено. Отпусни се и наблюдавай "Аз съм". Реалността е точно зад него. Утихни, замълчи; то ще се появи, или по-скоро то ще те отведе навътре.
В: Не трябва ли първо да се отърва от тялото и от ума?
М: Не можеш, защото самата идея те обвързва с тях. Просто разбери и се абстрахирай.
В: Аз не съм в състояние да ги пренебрегна, защото не съм интегриран.
М: Представи си, че си напълно интегриран, твоята мисъл и действие са напълно координирани. Как ще ти помогне това? То няма да те освободи от грешното отъждествяване на Себето с тялото или ума. Виж ги правилно като "не аз", това е всичко.
В: Вие искате от мен да помня, че трябва да забравя!
М: Да, така изглежда. И все пак, не е безнадеждно. Ти можеш да го направиш. Просто го приеми на сериозно. Твоето сляпо напипване е обещаващо. Който търси, намира. Не можеш да се провалиш.
В: Понеже сме неинтегрирани, ние страдаме.
М: Ние ще страдаме дотогава, докогато нашите мисли и действия са продиктувани от желания и страхове. Виж тяхната безполезност и опасността и хаосът, които те създават ще се разсеят. Не се опитвай да се променяш, просто виж безсмислието на всички промени. Не очаквай непостоянството да те доведе до неизменност, никога няма да се случи. Единствено когато самата идея за променящото се бъде видяна като фалшива и изоставена, неизменното ще се прояви от само себе си.
В: Където и да отида, ми се казва, че трябва да се променя из основи, преди да мога да видя реалното. Този процес на преднамерена, самоналожена промяна се нарича Йога.
М: Цялата промяна засяга единствено ума. За да бъдеш това, което си, трябва да отидеш отвъд ума, в собственото си битие. Без значение е какъв е умът, който оставяш зад себе си, стига да го оставиш завинаги. Това отново не е възможно без себереализация.
В: Кое е на първо място - изоставянето на ума или себереализацията?
М: Себереализацията определено е на първо място. Умът не може да отиде отвъд себе си сам. Трябва да бъде взривен.
В: Без изследване преди експлозията?
М: Мощта на експлозията идва от Реалното. Но ти вече си посъветван да подготвиш ума си за нея. Страхът винаги може да я забави, докато не се появи още една възможност.
В: Мислех, че винаги има шанс.
М: На теория - да. На практика трябва да възникне ситуация, когато са налице всички фактори, необходими за себереализация. Това не трябва да те обезкуражава. Постоянното задържане на факта "Аз съм" скоро ще създаде друг шанс. Защото отношението привлича възможност. Всичко, което знаеш, е втора ръка. Само "Аз съм" е от първа ръка и не се нуждае от доказателства. Остани с него.
В: Признавам, че не познавам нито наслаждаващия се, нито това, на което се наслаждава. Познавам само насладата.
М: Точно така. Но насладата е състояние на ума - тя идва и си отива. Нейното непостоянство я прави видима. Ти не можеш да осъзнаваш това, което не се променя. Цялото съзнание е съзнание за промяна. Но самото възприемане на промяна - то не изисква ли неизменен фон?
В: Ни най-малко. Споменът за последното състояние - в сравнение с актуалността на настоящото състояние създава чувството за промяна.
М: Между спомена и действителното има една основна разлика, която може да се наблюдава от момент на момент. В нито един момент от времето действителното не е припомненото. Между двете има разлика във вида, не само в интензивността. Действителното е безпогрешно такова. Чрез никакво усилие на волята или въображението не можеш да ги размениш. Сега, какво е това, което дава това уникално качество на действителното?
В: Действителното е реално, докато в припомненото има голяма доза несигурност.
М: Така е, но защо? Преди миг споменът беше действителност, след миг сегашната действителност ще се превърне в спомен. Какво прави действителното уникално? Очевидно, това е чувството ти за присъствие. В спомена и очакването има ясно чувство, че това е състояние на ума, докато в реалността преобладава усещането за присъствие и осъзнаване.
В: Да виждам. Осъзнаването е това, което прави разликата между реалността и спомена. Човек мисли за миналото или за бъдещето, но присъства в настоящето.
М: Където и да отидеш, ти носиш със себе си през цялото време чувството за тук и сега. Това означава, че ти си независим от пространство и време, че пространството и времето са в теб, не ти в тях. Твоята себеидентификация с тялото, което, разбира се, е ограничено в пространството и времето, ти дава усещането за ограниченост. В действителност ти си безкраен и вечен.
В: Това безкрайно и вечно мое Себе, как мога да го позная?
M: Себето, което искаш да познаеш - това някакво второ аз ли е? От няколко себе-та ли си направен? Разбира се, има само едно Себе и ти си това Себе. Себето, което ти си е единственото Себе, Което Е. Премахни и изостави своите грешни представи за себе си и то е там, в цялата му слава. Само умът ти е този, който предотвратява самопознанието.
В: Как мога да се отърва от ума? И възможен ли е изобщо живот без ум на човешко ниво?
М: Няма такова нещо като ум. Има идеи и някои от тях са погрешни. Изостави погрешните идеи, защото те са фалшиви и пречат на твоята визия за себе си.
В: Коя идеи са погрешни и които са верни?
М: Твърденията обикновено са грешни, а опроверженията - верни.
В: Човек не може да живее като отрича всичко!
М: Само чрез отричане човек може да живее. Твърдението е ограничение. Да питаш и да отричаш е необходимо. Това е същността на бунта, а без бунт не може да има свобода.
Няма второ или по-висше себе, което да търсиш. Ти си най-висшето Себе, просто се откажи от лъжливите идеи за себе си. И двете - вяра и разум ти казват, че не си нито тялото, нито неговите желания и страхове, нито си ума с неговите нереални идеи, нито си ролята в обществото, която те принуждават да играеш, личността, която се очаква да бъдеш. Откажи се от лъжата и истината ще се появи от само себе си.
Ти казваш, че искаш да знаеш себе си. Ти си себе си - не може да бъдеш нещо различно от това, което си. Да знаеш различно ли е от това да бъдеш? Каквото и да можеш да знаеш с ума си е на ума, не си ти; за себе си можеш да кажеш само: "Аз съм, аз осъзнавам, харесва ми".
В: Намирам това да си жив за болезнено състояние.
М: Не можеш да бъдеш жив, защото ти си самият живот. Човекът, който си представяш, че си е този, който страда, не ти. Разтвори го в осъзнаване. Той е просто сбор от спомени и навици. От осъзнаването на нереалното до осъзнаването на истинската ти природа съществува пропаст, която лесно ще прескочиш, след като усвоиш изкуството на чисто съзнание.
В: Всичко, което знам е, че не познавам себе си.
М: Откъде знаеш, че не познаваш себе си? Твоята директна интуиция ти сочи това себе, което си бил в началото, защото нищо не съществува за теб без да си там, за да почувстваш неговото съществуване. Ти си въобразяваш, че не познаваш себе си, защото не можеш да опишеш себе си. Винаги можеш да кажеш: "Аз знам, че аз съм" и ще откажеш като невярно твърдението: "Аз не съм". Но каквото и да може да се опише, не може да бъде твоето себе и това, което ти си, не може да бъде описано. Можеш единствено да знаеш себе си, като бъдеш себе си, без какъвто и да е опит за самоопределение и самоописание. След като веднъж си разбрал, че ти не си нещо, което може да бъде възприемано или мислено, че каквото и да се появява в полето на съзнанието не може да бъдеш ти, ще изкорениш всички себеидентификации, като единствен начин, който може да те отведе до едно по-дълбоко осъзнаване от себе си. Ти буквално напредваш чрез отхвърляне - същинска ракета. Да знаеш, че не си нито в тялото, нито в ума, въпреки че осъзнаваш и двете, е вече себепознание.
В: Ако аз не съм нито тялото, нито ума, как ги осъзнавам? Как мога да възприемаме нещо, съвсем чуждо за мен?
М: "Нищо не е аз" е първата стъпка. "Всичко е аз" е следващата. И двете висят на идеята: "има свят". Когато това също е отречено, ти оставаш това, което си - недуално Себе. Ти си Това, тук и сега, но твоето виждане е възпрепятствано от твоите фалшиви идеи за себе си.
В: Добре, приемам, че аз съм, аз бях, аз ще бъда; поне от раждането до смъртта. Аз нямам съмнения относно моето съществуване, тук и сега. Но аз намирам, че това не е достатъчно. В живота ми липсва радост, родена от хармония между вътрешното и външното. Ако само аз съм и светът е просто проекция, тогава защо има дисхармония?
М: Ти създаваш дисхармония и след това се оплакваш! Когато желаеш и се страхуваш и идентифицираш себе си с тези чувства си, ти създаваш скръб и ограничения. Когато създаваш с любов и мъдрост и оставаш непривързан към творенията си, резултатът е хармония и мир. Но какво е състоянието на ума ти, по какъв начин то се отразява върху теб? Единствено себеидентификация с ума те прави щастлив или нещастен. Разбунтувай се срещу робството на ума си, виж обвързаностите като създадени от теб и разкъсай оковите на привързаност и отвращение. Следвай стремежа си към свобода, докато не осъзнаеш, че ти вече си свободен, че свободата не е нещо, което ще бъде постигнато в далечното бъдеще с болезнени усилия, но твое неотменно състояние! Освобождението не е придобиване, а въпрос на кураж, кураж да повярваш, че вече си свободен и да действаш като такъв.
В: Ако действам, както ми харесва, ще трябва да страдам.
М: Независимо от това, ти си свободен. Последствията от твоите действия ще зависят от обществото, в което живееш и неговите правила.
В: Аз може да действам безразсъдно.
М: Заедно със смелостта ще се появи мъдрост и състрадание и умения в действието. Ти ще знаеш какво да правиш и каквото и да правиш, ще бъде добре за всички.
В: Намирам, че различните аспекти на моето себе са във война помежду си и няма мир в мен. Къде са свободата и смелостта, мъдростта и състраданието? Действията ми просто разширяват пропастта, в която съществувам.
М: Всичко това е така, защото си приел себе си за някой, или за нещо. Спри, погледни, изследвай, задай правилните въпроси, направи си верните изводи и имай смелостта да действаш съобразно тях и виж какво ще се случи. Първите стъпки могат да обърнат нещата с главата надолу, но скоро суматохата ще отмине и ще има мир и радост. Ти знаеш толкова много неща за себе си, но не познаваш знаещия. Открий кой си, притежаващият знанието. Погледни навътре усърдно, не забравяй да помниш, че възприеманото не може да бъде този, който възприема. Каквото и да видиш, чуеш или помислиш, помни - ти не си това, което се случва, ти си този, на когото се случва. Задълбочи се в чувството "Аз съм" и със сигурност ще откриеш, че центърът на възприемане е универсален, както универсална е светлината, която озарява света. Всичко, което се случва във Вселената се случва на теб, тихия свидетел. От друга страна, каквото и да е извършено, е извършено от теб, универсалната и неизчерпаема енергия.
В: Без съмнение е много удовлетворяващо да чуя, че някой е както мълчалив свидетел, така и универсалната енергия. Но как може човек да премине от словесно изявление към директно познание? Чуването не е знаене.
М: Преди да можеш да знаеш нещо директно, невербално, трябва да познаваш знаещия. Досега ти приемаше ума за знаещ, но това просто не е така. Умът те натоварва с образи и идеи, които оставят белези в паметта. Ти приемаш запомненото за знание. Истинското знание е винаги свежо, ново, неочаквано. То извира отвътре. Когато знаеш какво си, ти ставаш това, което знаеш, че си. Между знанието и това да бъдеш не съществува празнина.
В: Аз мога да изследвам ума единствено с помощта на ума си.
М: С всички средства използвай ума си, за да познаеш своя ум. Това е напълно законно, а също и най-добрата подготовка за отиване отвъд ума. Да бъдеш, да знаеш и да се наслаждаваш е твоята същност. Първо осъзнай своето собствено битие. Това е лесно, защото чувството "Аз съм" е винаги с теб. Тогава приеми себе си като знаещия, отделен от познанието. След като познаеш себе си като чисто битие, екстазът на свободата ще бъде твой.
В: Коя Йога е това?
М: Защо се тревожиш? Това, което те накара да дойдеш тук е твоята неудовлетвореност от живота, какъвто го познаваш, живота на тялото и ума. Можеш да се опиташ да ги усъвършенстваш чрез упражнения или като си поставиш някаква висша цел или можеш да разсечеш възела на себеидентификацията напълно и да погледнеш на тялото и ума като на нещо, което се случва, без да те ангажира по никакъв начин.
В: Мога ли да нарека пътя на контрол и дисциплина раджа йога и пътя на необвързването - джнана йога? И преклонението пред някакъв идеал - бхакти йога?
М: Ако така ти харесва. Думите посочват, но не обясняват. Това, което аз преподавам е древен и прост начин за освобождение чрез разбиране. Разбери собствения си ум и примката, с която те е вързал ще се разхлаби. Умът разбира погрешно, неразбирането е самата му същност. Правилното разбиране е единственото средство, каквото и име да му дадеш. То е най-първо, а също и най-последно, защото се занимава с ума такъв, какъвто е.
Нищо, което правиш, няма да те промени, защото ти не се нуждаеш от промяна. Можеш да промениш ума си или тялото си, но това, което се е променило винаги ще е нещо външно за теб, не си ти самият. Защо изобщо да се занимаваш с промени? Осъзнай веднъж завинаги, че нито тялото ти, нито умът ти, нито дори съзнанието ти са ти самият и остани сам в истинската си природа отвъд съзнание и несъзнание. Никакви усилия не могат да те отведат там, само яснотата на разбирането. Проследи своите недоразумения и ги изостави, това е всичко. Няма нищо за търсене и намиране, защото няма нищо загубено. Отпусни се и наблюдавай "Аз съм". Реалността е точно зад него. Утихни, замълчи; то ще се появи, или по-скоро то ще те отведе навътре.
В: Не трябва ли първо да се отърва от тялото и от ума?
М: Не можеш, защото самата идея те обвързва с тях. Просто разбери и се абстрахирай.
В: Аз не съм в състояние да ги пренебрегна, защото не съм интегриран.
М: Представи си, че си напълно интегриран, твоята мисъл и действие са напълно координирани. Как ще ти помогне това? То няма да те освободи от грешното отъждествяване на Себето с тялото или ума. Виж ги правилно като "не аз", това е всичко.
В: Вие искате от мен да помня, че трябва да забравя!
М: Да, така изглежда. И все пак, не е безнадеждно. Ти можеш да го направиш. Просто го приеми на сериозно. Твоето сляпо напипване е обещаващо. Който търси, намира. Не можеш да се провалиш.
В: Понеже сме неинтегрирани, ние страдаме.
М: Ние ще страдаме дотогава, докогато нашите мисли и действия са продиктувани от желания и страхове. Виж тяхната безполезност и опасността и хаосът, които те създават ще се разсеят. Не се опитвай да се променяш, просто виж безсмислието на всички промени. Не очаквай непостоянството да те доведе до неизменност, никога няма да се случи. Единствено когато самата идея за променящото се бъде видяна като фалшива и изоставена, неизменното ще се прояви от само себе си.
В: Където и да отида, ми се казва, че трябва да се променя из основи, преди да мога да видя реалното. Този процес на преднамерена, самоналожена промяна се нарича Йога.
М: Цялата промяна засяга единствено ума. За да бъдеш това, което си, трябва да отидеш отвъд ума, в собственото си битие. Без значение е какъв е умът, който оставяш зад себе си, стига да го оставиш завинаги. Това отново не е възможно без себереализация.
В: Кое е на първо място - изоставянето на ума или себереализацията?
М: Себереализацията определено е на първо място. Умът не може да отиде отвъд себе си сам. Трябва да бъде взривен.
В: Без изследване преди експлозията?
М: Мощта на експлозията идва от Реалното. Но ти вече си посъветван да подготвиш ума си за нея. Страхът винаги може да я забави, докато не се появи още една възможност.
В: Мислех, че винаги има шанс.
М: На теория - да. На практика трябва да възникне ситуация, когато са налице всички фактори, необходими за себереализация. Това не трябва да те обезкуражава. Постоянното задържане на факта "Аз съм" скоро ще създаде друг шанс. Защото отношението привлича възможност. Всичко, което знаеш, е втора ръка. Само "Аз съм" е от първа ръка и не се нуждае от доказателства. Остани с него.
Вижте още: Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж
Източник: https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468
.