Шри Нисаргадатта Махарадж
Въпрос: Според индийската традиция гуру е абсолютно необходим. За какво е задължителен той? Майката е задължителна, за даде тяло на детето. Но тя не му дава душа. Нейната роля е ограничена. Какъв е случаят с гуру? Неговата роля също ли е ограничена и ако да, до какво? Той относително ли е необходим или абсолютно?
Махарадж: Истинският гуру е най-вътрешната светлина, която блести тихо и вечно в Сърцето. Всички други просто ти показват пътя.
В: Не се интересувам от вътрешния гуру, а само от този, който посочва пътя. Много хора вярват, че без гуру йога е недостижима. Те непрекъснато търсят правилния гуру, като сменят един с друг. Каква стойност имат такива гуру?
М: Те са преходни, обвързани с времето. Срещате ги на всяка крачка в живота. Те са ви необходими за придобиването на знания и умения.
В: Майката е само за един живот – тя се появява с раждането и изчезва със смъртта. Тя не е вечна.
М: По същия начин гуру, който е обвързан с времето, не е завинаги. Той изпълнява предназначението си и отстъпва мястото си на друг. Това е нещо много естествено, така че това не е упрек към него.
В: Трябва ли ми отделен гуру за всяко знание или умение?
М: Няма правила в тези въпроси, освен едно – външният гуру е преходен, вътрешният е постоянен и неизменен, въпреки че в проявата и действията си е винаги нов.
В: Каква е връзката между вътрешния и външния гуру?
М: Външният гуру е представител на вътрешния, а вътрешният приема за определен период външния.
В: Кой полага усилия?
М: Ученикът, разбира се. Външният гуру дава инструкции, а вътрешният дава сила. Будното им прилагане е от ученика. Външният гуру е безпомощен, ако липсва воля и желание, интелигентност и енергия у ученика, Вътрешният гуру предлага шанс. Тъпотата и преследването на погрешни цели води до кризисни състояния и ученикът се събужда един ден на същия хал. Мъдър е този, който не чака сътресение, защото то би могло да е много силно.
В: Това заплаха ли е?
М: Не, това е предупреждение. Вътрешният гуру не е ангажиран в ненасилие. Той може да бъде доста жесток понякога, за да разруши тъпота или извратеност на личността. Неговите работни инструменти са страданието и смъртта, но също животът и щастието. Ненасилието е общ закон само в дуалността.
В: Трябва ли човек да се страхува от собственото си себе?
М: Не трябва да се страхува, защото себето означава нещо добро. Но трябва да бъде приемано сериозно. То зове за внимание и подчинение. Ако не бъде чуто, то преминава от убеждаване към принуждаване – то може да изчака известно време, но не може да бъде отхвърляно задълго. Трудността не идва от гуру, бил той вътрешен или външен. Гуру винаги е налице. Това, което липсва, е зрял ученик. Какво може да се направи, ако човекът не е готов?
В: Да бъде готов или да иска?
М: И двете. То е едно и също. В Индия наричаме това адхикари. Това означава едновременно способен и годен.
В: Може ли вътрешният гуру да даде посвещение (дикша)?
М: Той може да даде всякакви посвещения, но посвещението в Реалността трябва да дойде отвътре.
В: Кой дава крайното посвещение?
М: То само дава себе си.
В: Имам усещането, че се движим в кръг. Всъщност аз познавам само едно себе – сегашното, емпирично себе. Вътрешното или висшето себе не е нищо друго освен една идея, създадена за обяснение и поощрение. Ние говорим за него сякаш то има независимо съществуване, но то няма.
М: И вътрешното, и външното себе са въображаеми. Манията за "аз" се нуждае от друга фикс идея, а именно за "супер аз", за да бъде излекувана, както, ако на човек му е влязъл трън, му трябва друг трън, за да извади първия. Или друга отрова, която да неутрализира предишна. Всички твърдения сами по себе си са зов за отричането си, но това е само първата стъпка. Следващата е да се отиде отвъд двете.
В: Разбирам, че външният гуру е необходим, за да предизвика моето внимание към мен самия и към спешната необходимост да направя нещо за себе си. Разбирам също неговата безпомощност, когато става въпрос за дълбока промяна в мен. Но вие въвеждате сатгуру – вътрешния гуру, който е безначален, неизменен, основата на съществуването, твърдо обещание, основна цел. Той концепция ли е или реалност?
М: Той е единствената реалност. Всичко друго са сенки, които комплексът тяло-ум (деха-будхи) хвърлят върху лицето на времето. Разбира се, дори и сянката е свързана с реалността, но самата тя не е реална.
В: Аз съм единствената реалност, която познавам. Докато мисля за сатгуру, той също е в нея. Какво печеля, като прехвърлям реалността върху него?
М: Твоята загуба е твоята печалба. Когато видиш, че сянката е само сянка, преставаш да я следваш. Тогава се обръщаш в обратна посока и виждаш слънцето, което си е било там през цялото време – зад гърба ти!
В: Учи ли ни вътрешният гуру?
М: Той дава убеждението, че си вечен и неизменен, че си реалност-съзнание-любов, че си във и отвъд всички проявления.
В: Убеждението не е достатъчно. Трябва да има увереност.
М: Правилно. Но в този случай увереността приема формата на смелост. Страхът изчезва напълно. Това състояние на липса на страх е изключително ново, и все пак не би могло да се сбърка. То е и дълбоко усещано като свое собствено, като нещо, което не може да бъде отречено. То е като любовта към собственото дете. Кой би могъл да се усъмни в нея?
В: Слушахме за развитие на нашите духовни стремежи. Какво развитие имате предвид?
М: Когато отидеш отвъд развитието, ще разбереш какво е развитие.
В: Какво ни кара да се развиваме?
М: Тишината е основният фактор. Израстваш в покой и тишина.
В: Умът е толкова ужасно неспокоен. По какъв начин да го утихнем?
М: Довери се на учителя. Вземете мен за пример. Моят гуру ми заповяда да посветя вниманието си на усещането "аз съм" и да не обръщам внимание на нищо друго. Аз просто се подчиних. Не съм следвал никакъв специфичен начин на дишане или медитация, или изучаване на писанията. Каквото и да се случваше, аз трябваше да отклонявам вниманието си от него и да оставам с усещането "аз съм". Може да изглежда просто и дори грубо. Единствената причина да го правя беше, че моят гуру ми беше казал. И то проработи! Подчинението е мощен разтворител за всички желания и страхове.
Просто обръщай гръб на всичко, което владее ума. Върши работата, която трябва да свършиш, но избягвай нови задължения, поддържай празнота и достъпност, устоявай на това, което идва неканено.
Накрая ще достигнеш състояние, в което не се хващаш за нищо, състояние на изпълнена с радост непривързаност, на вътрешна лекота и неописуема свобода, и все пак прекрасна и реална.
В: Когато търсачът на истина искрено практикува своята йога, неговият вътрешен гуру напътства ли го и помага ли му, или го оставя сам на себе си, просто чакайки резултата?
М: Всичко се случва от само себе си. Нито търсачът, нито гуру правят нещо. Нещата се случват така, както се случват. Осъжданията и похвалите се раздават по-късно, когато се появи усещането за правене.
В: Много странно! Със сигурност действащият е преди деянието.
М: Точно обратното! Деянието е факт, деятелят е само концепция. Самият език показва, че докато деянието е сигурно, то деятелят е под съмнение. Прехвърлянето на отговорността е странна човешка черта. Като се вземе предвид безкрайният списък от фактори, необходими, за да се случи нещо, човек трябва да признае, че всички неща са отговорни за всички неща, колкото и да са далеч едни от други. Правенето е мит, роден от илюзията за "мен" и "мое".
В: Колко мощна илюзия!
М: Без съмнение, защото се основава на реалността.
В: Кое е реално в нея?
М: Открий, като различиш и отхвърлиш всичко нереално.
В: Не разбрах добре ролята на вътрешното себе и духовните стремежи. Кой прави усилието? Външният или вътрешният аз (себе)?
М: Вие сте изобретили думи като "усилие", "вътрешен", "външен", "себе" и т.н., и се опитвате да ги наложите на реалността. Всичко се случва такова каквото е, но ние се опитване да изградим модели, установени чрез структурата на нашия език. Този навик е толкова силен, че имаме склонност да отричаме реалност на всичко, което не може да се облече в думи. Просто отказваме да видим, че думите са само символи, свързани с установена практика и навик за повтарящи се изживявания.
В: Каква е стойността на духовните книги?
М: Те помагат да се разпръсне невежеството. Те са полезни в началото, но накрая се превръщат в пречка. Човек трябва да знае кога да ги отхвърли.
В: Каква е връзката между атма и сатва. Между Себето и всеобщата хармония?
М: Каквато е между слънцето и лъчите. Хармонията и красотата, разбирането и състраданието са израз на реалността. Те са реалността в действие, влиянието на духа върху материята. Тамас затъмнява, раджас изкривява, а сатва хармонизира. Със съзряването на сатва се прекратяват всички желания и страхове. Реалното съществуване се отразява без изкривяване на ума. Материята се скрива, а духът се разкрива.
Двете се виждат като едно. Те винаги са били едно, но несъвършеният ум ги вижда като две. За да се срещнат материята и духът в ума, задача на човека е да направи ума си съвършен.
В: Чувствам се като човек, застанал пред вратата. Знам, че тя е отворена, но е пазена от кучетата, наречени желание и страх. Какво да правя?
М: Подчинявай се на учителя и се изправи лице в лице с кучетата. Дръж се така все едно ги няма. И отново подчинението е златното правило. Свободата се печели чрез подчинение. За да избяга човек от затвора, той трябва безусловно да се подчинява на инструкциите на тези, които работят за неговото освобождаване.
В: Думите на гуру имат малка сила, когато хората просто ги чуват. Човек трябва да има вяра, за да им се подчини. Какво създава тази вяра?
М: Когато времето дойде и вярата идва. Всяко нещо идва с времето си. Гуру е винаги готов да споделя и дава, но няма кой да взема.
В: Да, Шри Рамана Махарши обикновено казваше: "Има много гуру, но къде са учениците?"
М: Е, с времето всичко се случва. Всички ще преминат, нито една душа (джива) няма да бъде загубена.
В: Много се страхувам да не приема интелектуалното разбиране за реализация. Мога да говоря за истината, без да я познавам, а може да я познавам, без да кажа нито една дума.
Разбрах, че тези разговори ще бъдат публикувани. Какво ще бъде тяхното влияние върху читателя?
М: Те ще цъфтят, зреят и дават плодове във внимателния и задълбочен читател. Думите, които се основават на Истината, имат своя собствена сила, ако бъдат тествани в пълнотата им.
В: Не се интересувам от вътрешния гуру, а само от този, който посочва пътя. Много хора вярват, че без гуру йога е недостижима. Те непрекъснато търсят правилния гуру, като сменят един с друг. Каква стойност имат такива гуру?
М: Те са преходни, обвързани с времето. Срещате ги на всяка крачка в живота. Те са ви необходими за придобиването на знания и умения.
В: Майката е само за един живот – тя се появява с раждането и изчезва със смъртта. Тя не е вечна.
М: По същия начин гуру, който е обвързан с времето, не е завинаги. Той изпълнява предназначението си и отстъпва мястото си на друг. Това е нещо много естествено, така че това не е упрек към него.
В: Трябва ли ми отделен гуру за всяко знание или умение?
М: Няма правила в тези въпроси, освен едно – външният гуру е преходен, вътрешният е постоянен и неизменен, въпреки че в проявата и действията си е винаги нов.
В: Каква е връзката между вътрешния и външния гуру?
М: Външният гуру е представител на вътрешния, а вътрешният приема за определен период външния.
В: Кой полага усилия?
М: Ученикът, разбира се. Външният гуру дава инструкции, а вътрешният дава сила. Будното им прилагане е от ученика. Външният гуру е безпомощен, ако липсва воля и желание, интелигентност и енергия у ученика, Вътрешният гуру предлага шанс. Тъпотата и преследването на погрешни цели води до кризисни състояния и ученикът се събужда един ден на същия хал. Мъдър е този, който не чака сътресение, защото то би могло да е много силно.
В: Това заплаха ли е?
М: Не, това е предупреждение. Вътрешният гуру не е ангажиран в ненасилие. Той може да бъде доста жесток понякога, за да разруши тъпота или извратеност на личността. Неговите работни инструменти са страданието и смъртта, но също животът и щастието. Ненасилието е общ закон само в дуалността.
В: Трябва ли човек да се страхува от собственото си себе?
М: Не трябва да се страхува, защото себето означава нещо добро. Но трябва да бъде приемано сериозно. То зове за внимание и подчинение. Ако не бъде чуто, то преминава от убеждаване към принуждаване – то може да изчака известно време, но не може да бъде отхвърляно задълго. Трудността не идва от гуру, бил той вътрешен или външен. Гуру винаги е налице. Това, което липсва, е зрял ученик. Какво може да се направи, ако човекът не е готов?
В: Да бъде готов или да иска?
М: И двете. То е едно и също. В Индия наричаме това адхикари. Това означава едновременно способен и годен.
В: Може ли вътрешният гуру да даде посвещение (дикша)?
М: Той може да даде всякакви посвещения, но посвещението в Реалността трябва да дойде отвътре.
В: Кой дава крайното посвещение?
М: То само дава себе си.
В: Имам усещането, че се движим в кръг. Всъщност аз познавам само едно себе – сегашното, емпирично себе. Вътрешното или висшето себе не е нищо друго освен една идея, създадена за обяснение и поощрение. Ние говорим за него сякаш то има независимо съществуване, но то няма.
М: И вътрешното, и външното себе са въображаеми. Манията за "аз" се нуждае от друга фикс идея, а именно за "супер аз", за да бъде излекувана, както, ако на човек му е влязъл трън, му трябва друг трън, за да извади първия. Или друга отрова, която да неутрализира предишна. Всички твърдения сами по себе си са зов за отричането си, но това е само първата стъпка. Следващата е да се отиде отвъд двете.
В: Разбирам, че външният гуру е необходим, за да предизвика моето внимание към мен самия и към спешната необходимост да направя нещо за себе си. Разбирам също неговата безпомощност, когато става въпрос за дълбока промяна в мен. Но вие въвеждате сатгуру – вътрешния гуру, който е безначален, неизменен, основата на съществуването, твърдо обещание, основна цел. Той концепция ли е или реалност?
М: Той е единствената реалност. Всичко друго са сенки, които комплексът тяло-ум (деха-будхи) хвърлят върху лицето на времето. Разбира се, дори и сянката е свързана с реалността, но самата тя не е реална.
В: Аз съм единствената реалност, която познавам. Докато мисля за сатгуру, той също е в нея. Какво печеля, като прехвърлям реалността върху него?
М: Твоята загуба е твоята печалба. Когато видиш, че сянката е само сянка, преставаш да я следваш. Тогава се обръщаш в обратна посока и виждаш слънцето, което си е било там през цялото време – зад гърба ти!
В: Учи ли ни вътрешният гуру?
М: Той дава убеждението, че си вечен и неизменен, че си реалност-съзнание-любов, че си във и отвъд всички проявления.
В: Убеждението не е достатъчно. Трябва да има увереност.
М: Правилно. Но в този случай увереността приема формата на смелост. Страхът изчезва напълно. Това състояние на липса на страх е изключително ново, и все пак не би могло да се сбърка. То е и дълбоко усещано като свое собствено, като нещо, което не може да бъде отречено. То е като любовта към собственото дете. Кой би могъл да се усъмни в нея?
В: Слушахме за развитие на нашите духовни стремежи. Какво развитие имате предвид?
М: Когато отидеш отвъд развитието, ще разбереш какво е развитие.
В: Какво ни кара да се развиваме?
М: Тишината е основният фактор. Израстваш в покой и тишина.
В: Умът е толкова ужасно неспокоен. По какъв начин да го утихнем?
М: Довери се на учителя. Вземете мен за пример. Моят гуру ми заповяда да посветя вниманието си на усещането "аз съм" и да не обръщам внимание на нищо друго. Аз просто се подчиних. Не съм следвал никакъв специфичен начин на дишане или медитация, или изучаване на писанията. Каквото и да се случваше, аз трябваше да отклонявам вниманието си от него и да оставам с усещането "аз съм". Може да изглежда просто и дори грубо. Единствената причина да го правя беше, че моят гуру ми беше казал. И то проработи! Подчинението е мощен разтворител за всички желания и страхове.
Просто обръщай гръб на всичко, което владее ума. Върши работата, която трябва да свършиш, но избягвай нови задължения, поддържай празнота и достъпност, устоявай на това, което идва неканено.
Накрая ще достигнеш състояние, в което не се хващаш за нищо, състояние на изпълнена с радост непривързаност, на вътрешна лекота и неописуема свобода, и все пак прекрасна и реална.
В: Когато търсачът на истина искрено практикува своята йога, неговият вътрешен гуру напътства ли го и помага ли му, или го оставя сам на себе си, просто чакайки резултата?
М: Всичко се случва от само себе си. Нито търсачът, нито гуру правят нещо. Нещата се случват така, както се случват. Осъжданията и похвалите се раздават по-късно, когато се появи усещането за правене.
В: Много странно! Със сигурност действащият е преди деянието.
М: Точно обратното! Деянието е факт, деятелят е само концепция. Самият език показва, че докато деянието е сигурно, то деятелят е под съмнение. Прехвърлянето на отговорността е странна човешка черта. Като се вземе предвид безкрайният списък от фактори, необходими, за да се случи нещо, човек трябва да признае, че всички неща са отговорни за всички неща, колкото и да са далеч едни от други. Правенето е мит, роден от илюзията за "мен" и "мое".
В: Колко мощна илюзия!
М: Без съмнение, защото се основава на реалността.
В: Кое е реално в нея?
М: Открий, като различиш и отхвърлиш всичко нереално.
В: Не разбрах добре ролята на вътрешното себе и духовните стремежи. Кой прави усилието? Външният или вътрешният аз (себе)?
М: Вие сте изобретили думи като "усилие", "вътрешен", "външен", "себе" и т.н., и се опитвате да ги наложите на реалността. Всичко се случва такова каквото е, но ние се опитване да изградим модели, установени чрез структурата на нашия език. Този навик е толкова силен, че имаме склонност да отричаме реалност на всичко, което не може да се облече в думи. Просто отказваме да видим, че думите са само символи, свързани с установена практика и навик за повтарящи се изживявания.
В: Каква е стойността на духовните книги?
М: Те помагат да се разпръсне невежеството. Те са полезни в началото, но накрая се превръщат в пречка. Човек трябва да знае кога да ги отхвърли.
В: Каква е връзката между атма и сатва. Между Себето и всеобщата хармония?
М: Каквато е между слънцето и лъчите. Хармонията и красотата, разбирането и състраданието са израз на реалността. Те са реалността в действие, влиянието на духа върху материята. Тамас затъмнява, раджас изкривява, а сатва хармонизира. Със съзряването на сатва се прекратяват всички желания и страхове. Реалното съществуване се отразява без изкривяване на ума. Материята се скрива, а духът се разкрива.
Двете се виждат като едно. Те винаги са били едно, но несъвършеният ум ги вижда като две. За да се срещнат материята и духът в ума, задача на човека е да направи ума си съвършен.
В: Чувствам се като човек, застанал пред вратата. Знам, че тя е отворена, но е пазена от кучетата, наречени желание и страх. Какво да правя?
М: Подчинявай се на учителя и се изправи лице в лице с кучетата. Дръж се така все едно ги няма. И отново подчинението е златното правило. Свободата се печели чрез подчинение. За да избяга човек от затвора, той трябва безусловно да се подчинява на инструкциите на тези, които работят за неговото освобождаване.
В: Думите на гуру имат малка сила, когато хората просто ги чуват. Човек трябва да има вяра, за да им се подчини. Какво създава тази вяра?
М: Когато времето дойде и вярата идва. Всяко нещо идва с времето си. Гуру е винаги готов да споделя и дава, но няма кой да взема.
В: Да, Шри Рамана Махарши обикновено казваше: "Има много гуру, но къде са учениците?"
М: Е, с времето всичко се случва. Всички ще преминат, нито една душа (джива) няма да бъде загубена.
В: Много се страхувам да не приема интелектуалното разбиране за реализация. Мога да говоря за истината, без да я познавам, а може да я познавам, без да кажа нито една дума.
Разбрах, че тези разговори ще бъдат публикувани. Какво ще бъде тяхното влияние върху читателя?
М: Те ще цъфтят, зреят и дават плодове във внимателния и задълбочен читател. Думите, които се основават на Истината, имат своя собствена сила, ако бъдат тествани в пълнотата им.
Вижте още: Статии за Шри Нисаргадатта Махарадж
Източник: https://www.amazon.com/I-Am-That-Nisargadatta-Maharaj/dp/0893860468
.