28 юни 2011

Нещо тъжно


По принцип съм оптимист, но понякога е трудно...

Едно от любимите ми места в Родопите беше параклис Св. Илия, на южното било над Орехово (Хвойна), по пътя за х. Кабата.

На самото било има чешма, която ни доставяше голяма радост - ледено студена, чиста, вкусна планинска вода след едночасовото катерене.

Мечтаех си как ще заведа любимите си внучки, като пораснат, на това приказно място.

Тази неделя се качих и вижте какво заварих... За пръв път от 30-тина години чешмата беше пресъхнала!... Няма глобалоно затопляне, няма засушаване?...

За сравнение показвам стари снимки.

Преценете сами - аз нямам коментар...



Пресъхнали, напукани корита и пущинак - това ли ще оставим на нашите деца и внуци!?!


 .

20 юни 2011

Към моите приятели във Facebook


Здравейте, приятели,

Присъствам във Facebook активно вече две години и съм убеден, че тази социална мрежа е чудесен инструмент, когато човек знае какво търси и има какво да предложи.

В началото допуснах някои тактически грешки (като повечето „новобранци”), които сега се опитвам да поправя.

Една от тях беше, че предлагах приятелство на хора, за които не бях сигурен, че имаме общи интереси.

Така, неусетно, стигнах до границата 5000.

Сега, за да приема нови приятели, се налага да изтрия някои от старите.

Сигурен съм, че има стотици потребители на Facebook, които случайно са станали мои „приятели”, но как да ги различа?

В това отношение много ми помага възможността за групиране на приятелите. Имам 10-тина групи и това ми дава възможност да адресирам обръщенията си, в зависимост от контекста.

Имам група Asked – за тези, които са поискали приятелството ми. Тях никога не „премахвам”, освен в случай, че прекрачат общите правила.

Въпреки това, се налага да изтривам на случаен принцип десетки „невинни” приятели всяка седмица. Нищо лично – просто трябва да освободя място за новите.

По гореизложените причини, реших да създам страница Атанас Дюлгеров. При страниците няма ограничение за брой фенове. 

Адресът е http://www.facebook.com/atdyulgerov.

Моля тези, които се интересуват от това, което споделям, да я „харесат”. Известно време ще публикувам синхронно информация и на двете стени:
http://www.facebook.com/adyulgerov  - Профил на Атанас Дюлгеров и
http://www.facebook.com/atdyulgerov - Страница на Атанас Дюлгеров.

Моля да ме извините, че ви занимавам толкова дълго със скромната ми персона, но мисля, че имаме какво да си кажем в бъдеще.

Изпращам ви Мир, Любов и Светлина!

 .

17 юни 2011

На 60


Днес тялото ми става на 60 години. Това е повод за някои размисли...

В материалния свят животът протича на четири етапа:

Раждане – разширяване – свиване – смърт.

Това се отнася до всички форми – камък, растение, животно, човек, звезда, галактика. Предполага се, че в далечно бъдеще Вселената ще спре да се разширява, ще започне свиване и накрая всичко ще се върне в Непроявеното, откъдето се е появило.

При хората периодът на разширяване най-често се свързва с егото – то иска победи, богатство, власт, забавления.

След билото - около 50-60-те започва свиването. Наближава пенсионирането. Плановете за външно развитие и кариера отстъпват на желанието за спокойствие, грижи за дома, внуците.

Идва време да си зададем най-важния въпрос: Кой съм аз?

При част от нас, да ги наречем материалисти, атеисти, егото започва да се капсулира, да се втвърдява. Накрая идва неизбежното и ако наистина вярваме, че с това всичко свършва, че няма нищо отвъд... не бих искал да изпадам в подобно положение...

При друга част от хората, успоредно с остаряването настъпва духовна промяна. Наричам я Пробуждане за истинската ни Същност. Това, което е създадено по Божий образ и подобие – Душа, Висше Аз, Атман, Съзнание...

Будистите казват: „Този свят е като мост - премини през него, но не строй дома си на него”.

„Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.”, проповядва Иисус (Матей 6:19).

Ето как мисля аз на 60:

Родил съм се гол на този свят и ще си отида без нищо.

Единственото смислено нещо, което мога да направя с остатъка от живота си е да го раздам.

Едно е, обаче, да си го прочел, второ – да го повярваш, а трето и четвърто...

За това се нуждая от вашата помощ. Моля ви, помогнете ми да го изпълня.

Предварително ви благодаря!

Изпращам ви Мир, Любов и Светлина!

Намасте! 
 . 
 . 

 .
.

09 юни 2011

Единното поле


Ведите, смятани за едни от най-старите текстове на света, първи използват понятието „Единно поле на всички природни закони”. Така те наричат Неограниченото Поле на Съзнание – вечен, тих океан на интелигентност, който е източник на всички форми и явления в природата. Това поле на Чисто Съзнание е обединяващият елемент на природата, на основата на който безкрайното разнообразие на съзиданието непрекъснато се появява, нараства и се разтваря.

Брахман (от санскрит: раста, уголемявам се издувам се) е индуистко понятие, означаващо непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцендентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко във вселената и отвъд нея (Уикипедия).

Дао (от древна китайска религия, възникнала преди повече от 2500 години) е върховната реалност, всеобхватният Първоизточник на всичко. Дао няма начало или край, не прави нищо и същевременно дава живот на всичко в света на формата и границите, наречен „света на десетте хиляди неща".

Бог (Йехова, Аллах) е божество, считано от монотеистите за най-висша реалност. Бива разглеждан като творец, въплътител на Вселената. Приписват му се атрибути като всезнание, всемогъщество, вездесъщност, всеблагост, божествена простота и вечно съществувание (Уикипедия).

Ра, Зевс, Тангра, Творец, Първоизточник...

Атеизъм...

„Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог” – пише Вернер Хайзенберг, Нобелов лауреат по физика.

И сега, най-интересното! Последните изследвания на учените, работещи върху Единна теория на полето водят към хипотезата за наличието на Единно поле, което стои в основата на Всичко Съществуващо.

Няма как да не си зададем въпроса: откъде нашите далечни предци, без да използват телескопи и микроскопи, са знаели за Единното поле?

Отговаря ни Лао Дзъ в една от най-древните книги, запазени до днес „Дао Дъ Дзин”:

„А как разбирам какво е началото на всичко?
Поглеждам вътре в себе си и го съзирам”.


 .

01 юни 2011

Учител и ученик


На пръв поглед изглежда така, сякаш учителят и ученикът са разделени и учителят дава нещо на ученика. Всъщност, да преподаваш означава да научаваш, така че учителят и ученикът са едно цяло.

Да преподаваш означава да даваш пример. От твоя пример се учат останалите, а също и ти самият. Въпросът не е дали ти ще бъдеш учител, защото изборът не се състои в това. Ти избираш какво желаеш да преподаваш въз основа на това, което желаеш да научиш. Ти не можеш да дадеш нещо на друг, освен на себе си, а това се научава чрез преподаване. Преподаването е призив към свидетели, които да потвърдят онова, в което вярваш. То е метод на посвещение. То не се осъществява само чрез думи. Всяка ситуация трябва да бъде шанс да научиш другите какво си ти и какво са те за теб. Нищо повече, но не и по-малко.

Кои са учителите? Учител е всеки, който е избрал да бъде. Неговата подготовка се състои само в това, че някак си, някъде той е направил съзнателен избор да не разглежда собствените си интереси като нещо различно от интересите на някой друг. Постигнал веднъж това, пътят му е открит и посоката определена. Една светлина е проникнала в мрака. Може и да е самотна светлина, но е достатъчна. Той е постигнал съгласие с Първоизточника, дори ако все още не вярва в Него. Станал е носител на Светлината. Превърнал се е в учител.

За всеки учител съществува отделено учение. Всяко учение е до голяма степен различно по форма. Различни са и средствата, с които си служи то. Но по съдържание Учението остава неизменно. То може да се преподава чрез действия или мисли, чрез думи или безмълвно, на всеки език и на никой език, по всяко време, място или начин. Няма никакво значение какъв е бил учителят преди да чуе Зова. Той се превръща в спасител с това, че е откликнал. Погледнал е на друг човек като на самия себе си.

Кои са техните ученици? За всеки учител са определени ученици, които ще започнат да го търсят веднага, щом той се почувства готов. Те са избрани за него, защото формата на учението, което той ще преподава, е най-подходяща за тях с оглед на собственото им ниво на разбиране. Неговите ученици го очакват, защото идването му е сигурно. То е само въпрос на време. Щом той реши да осъществи своята роля, те на свой ред ще бъдат готови да осъществят тяхната.

Когато учител и ученик се срещнат, започва процес на едновременно преподаване и възприемане. Всеки научава, че да даваш и да получаваш е едно и също. Разделителната черта, която са прокарали между различните роли, съзнания, тела, потребности, интереси и всички различия, които мислят, че ги разделят един от друг, избледняват, стават смътни и изчезват. Онези, които са готови да усвоят едно и също учение, споделят общ интерес и обща цел. Така този, който е бил ученик, сам се превръща в учител.

Кои са нивата на преподаване? Учителите нямат твърдо установено ниво на преподаване. Всяка ситуация на преподаване и усвояване съдържа различно взаимоотношение в началото. Няма такъв човек, от когото един учител да не може да научи нещо, следователно няма такъв, когото той да не може да учи. От практическа гледна точка той не може да срещне всекиго, както и не може всеки да го открие. Затова планът включва много специфични контакти, които трябва да се осъществят за всеки учител. Няма случайности. Онези, които трябва да се срещнат, ще се срещнат, защото са готови един за друг.

Най-простото ниво на преподаване изглежда твърде повърхностно. То съдържа привидно съвсем обичайни срещи: „случайна" среща на двама видимо непознати в асансьора, дете, което не гледа къде върви и се блъска във възрастен „случайно", двама студенти, които се „случва" да вървят заедно по пътя към дома. Не съществуват случайни срещи. Всяка от тях съдържа потенциала да се превърне в преподаване и усвояване. Може би непознатите в асансьора ще се усмихнат един на друг, може би възрастният няма да се скара на детето, задето се е блъснало в него, може би студентите ще станат приятели. Дори и на нивото на най-обикновената среща е възможно двама души да престанат да разглеждат интересите си като различни, та дори и само за момент. Този момент би бил достатъчен. Спасението е дошло.

Всяка ситуация на обучение и усвояване е максимална, в смисъл че всеки човек, който участва в нея, ще научи най-многото, на което е способен от другия човек в този момент. В този смисъл и само в него можем да говорим за нива на преподаване. Използвайки понятието по такъв начин, второто ниво на преподаване е по-трайно взаимоотношение, в което в даденото време двама души влизат в твърде интензивна ситуация на преподаване и усвояване и след това видимо се разделят. Както и при първото ниво, тези срещи не са случайни, нито пък онова, което изглежда край на взаимоотношенията, е реалният им край. И тук отново всеки е усвоил най-многото, което е в състояние на дадения етап.

Третото ниво на преподаване се осъществява във взаимоотношения, които веднъж, след като се формират, остават за цял живот. Това са ситуации на преподаване и усвояване, в които всеки човек получава учебен партньор, който му предоставя безгранични възможности за обучение. Такива взаимоотношения в общия случай са редки, защото тяхното съществуване предполага, че онези, които се включват в тях, са достигнали определен етап едновременно, в който балансът между преподаване и усвояване е всъщност съвършен. Това не означава, че те непременно го разбират, обикновено не. Възможно е дори да бъдат твърде враждебни един към друг за известен период, а понякога и през целия си живот. Но ако изберат да го научат, пред тях е съвършеният урок и той може да бъде усвоен.

По Курс на чудесата.

 .