17 юни 2020

69


Не е това, което си мислите... ;-)

Просто ставам на 69.

Вече писах На 60 и На 65.

В последните четири години доста неща се промениха. Но за това ще пиша по-нататък. За тази трансформация може да се съди по последните ми публикации.

Сега искам да споделя един спомен.

Към края на 60-те години по радиото пуснаха нова песен на Луис Армстронг "Какъв прекрасен свят".

Нямах още 20, бях влюбен в Бийтълс и Стоунс, но слушах и джаз. Луис, с неговия вълшебен тромпет и дрезгав глас, също ми беше любимец.

Скоро след като издаде този световен хит, Луис Армстронг почина. На 69. Спомням си добре, че си казах: колко жалко, но - поживял си е човекът достатъчно...

Обръщам се към младите си приятели - никога не е достатъчно. На човек му се живее. Освен това, времето лети като стрела. Днес си на 20, а докато мигнеш, ставаш на 40. Лягаш си на 50 и се събуждаш на 70...

Ето песента на Луис "Какъв прекрасен свят":


А ето и превод на текста:

Виждам зелени дървета, също и червени рози.
Виждам ги да цъфтят за мен и за теб.
И си мисля ... Какъв прекрасен свят!
Виждам синьото небе и белите облаци,
яркият благословен ден,
тъмната свещена нощ...
И си мисля ... Какъв прекрасен свят!
Цветовете на дъгата, толкова красиви в небето
са по лицата на преминаващите хора.
Виждам приятели да си стискат ръце, казвайки "Как си?"
Всъщност си казват: "Обичам те!"
Чувам бебешки плач... Наблюдавам ги как растат...
Те ще научат много повече, отколкото някога ще знам.
И си мисля ... Какъв прекрасен свят!
И си мисля ... Какъв прекрасен свят!

Колко е красиво...

-  -  -

П.П. Между другото, Армстронг почива в съня си. 

Колко леко...


 . 

23 март 2020

Сънуващият и сънят


По "Нова земя" на Екхарт Толе.

Несъпротивата е ключът към най-голямата власт във Вселената. Чрез нея съзнанието (духът) се освобождава от затвора си - формата. Вътрешната несъпротива към формата - към това, което е, или се случва - е отричане на абсолютната реалност на формата. Съпротивата прави света и нещата от света да изглеждат по-реални, по-солидни и по-трайни, отколкото са, като в тези "неща" се включва и вашата форма на идентичност, егото. Тя придава на света и на егото тежест и абсолютна важност, които ви подтикват да приемате себе си и света много сериозно. Играта на формата погрешно се възприема като борба за оцеляване и когато вашето възприятие е такова, борбата за оцеляване става ваша действителност.

Многобройните неща, които се случват, многобройните форми, които животът приема, са ефимерни. Те са рожби на мига. Неща, тяло и его, събития, ситуации, мисли, емоции, желания, амбиции, страхове, драми... Те идват, претендират, че са най-важното нещо в момента, и преди да ги опознаете, си отиват, разтварят се в нищото, което ги е родило. Действителни ли са били? Били ли са някога нещо повече от сън, съня на формата?

Когато се събудим на сутринта, сънят, който ни се е явил през нощта, изчезва, и ние си казваме: "О, било е само сън. Не е било действително". Ала нещо в съня все пак трябва да е било действително, иначе нямаше да има сън. Когато смъртта приближава, може да се обърнем, да погледнем към живота си и да се зачудим дали той не е бил само сън. Дори сега, в момента, можете да се върнете към почивката си миналата година или към случилата се вчера драма - и ще видите, че те много приличат на съня ви от предишната нощ.

Има сън, има и сънуващ. Сънят представлява краткотрайна игра на формите. Той е светът - относително, но не и абсолютно действителен. А ето и сънуващият - абсолютната действителност, в която формите идват и си отиват. Сънуващият не е личността. Личността е част от съня. Сънуващият е субстратът, в който се появява сънят, това, което прави съня възможен. Той е абсолютното, стоящо зад относителното, безвремието, стоящо зад времето, съзнанието във и зад формата. Сънуващият е самото съзнание - кой сте.

Да се пробудите в съня е нашата настояща цел. Когато сте пробудени в съня, създадената от егото земна драма си отива и се ражда един по-достоен и по-прекрасен сън.

Това е Новата земя.


Вижте още  Статии за Екхарт Толе


 . 

17 март 2020

100-те най-влиятелни живи духовни личности (2020 г.)



Английското списание
Watkins Mind Body Spirit 

публикува за десета поредна година

Списък на 100-те живи
духовни личности,

оказващи най-голямо влияние

върху духовното развитие

на човечеството през 2020 г.
Ето оригиналния списък с имената на английски:

1 Dalai Lama
2 Pope Francis
3 Greta Thunberg
4 Eckhart Tolle
5 Oprah Winfrey
6 Russell Brand
7 Thich Nhat Hanh
8 Desmond Tutu
9 Marianne Williamson
10 David Lynch
11 Paulo Coelho
12 Deepak Chopra
13 Sadhguru (Jaggi Vasudev)
14 Arianna Huffington
15 Mirabai Starr
16 Bob Dylan
17 Edith Eger
18 Alice Walker
19 Neale Donald Walsch
20 Matthew Fox
21 Alejandro Jodorowsky
22 Fethullah Gülen
23 Teal Swan
24 Sandra Ingerman
25 Michael A. Singer
26 Esther Hicks
27 Iyanla Vanzant
28 Elizabeth Gilbert
29 Sri Sri Ravi Shankar
30 Joe Dispenza
31 Ken Wilber
32 Amma
33 Francis Chan
34 Robin Sharma
35 Don Miguel Ruiz
36 William Bloom
37 Jon Kabat-zinn
38 James Lovelock
39 Erich Von Däniken
40 Vandana Shiva
41 Rupert Sheldrake
42 Michael Bernard Beckwith
43 Rob Bell
44 Graham Hancock
45 Hamza Yusuf
46 Thomas Moore
47 Justin Welby
48 Mooji
49 Zinovia Dushkova
50 Tim Freke
51 Martin Seligman
52 Richard Bach
53 Rowan Williams
54 Karen Armstrong
55 Alex Grey
56 Robert Thurman
57 Pema Chödrön
58 Prem Rawat
59 Rhonda Byrne
60 Gabrielle Bernstein
61 Andrew Weil
62 Steve Taylor
63 Christiane Northrup
64 Richard Rohr
65 Mantak Chia
66 Daniel Goleman
67 Gary Snyder
68 Jack Canfield
69 Eben Alexander
70 Dan Millman
71 Daisaku Ikeda
72 Andrew Forrest
73 Brian Weiss
74 Julia Cameron
75 Anita Moorjani
76 Gregg Braden
77 Ajahn Brahm
78 Bruce H. Lipton
79 Byron Katie
80 Stanislav Grof
81 Zainab Salbi
82 Robert Bly
83 Jack Kornfield
84 Fritjof Capra
85 Satish Kumar
86 Clarissa Pinkola Estés
87 Caroline Myss
88 Adyashanti
89 James Van Praagh
90 Starhawk
91 David Frawley
92 Elaine Pagels
93 Daniel J. Siegel
94 Qamaruzzaman Azmi
95 Elizabeth Lesser
96 Lee Carroll
97 David Deida
98 Tara Brach
99 Matt Kahn
100 Ervin Laszlo


Оригиналната публикация можете да прочетете тук...

Списъка на 100-те най-влиятелни живи духовни личности за други години можете да видите тук...


 .  

10 март 2020

Няколко думи за молитвата


Биват минути, когато в душата на човека е мрачно и тежко, когато страстите растат, когато съдбата ни угнетява и сме готови да изречем най-горчиви проклятия върху всичкия си минал живот...
Тогава трябва да се молим!

Биват минути, когато жива радост закипява неочаквано и в миг овладява нашето същество, когато земният свят ни се вижда като небесен рай и ни се иска всичко да прегърнем, всичко да обикнем...
Тогава трябва да се молим.

И човекът се моли в тези изключителни моменти през живота, моли се искрено, горещо, макар понякога и без думи.

Свята, вдъхновена е такава молитва: това е близка беседа, разговор с Бога.

Така се е молил Христос.

Силата на молитвата е в нейната естественост и истинност!

Нека погледнем наоколо си.

Животът на природата си върви по своя път. Природата изглежда да не се интересува от човешките радости и скърби. Тя негласно страда, негласно се радва и живее в хармония и хубости.

Нека ние, царете на природата, се вгледаме по-внимателно в живота, що кипи в нея.

Едва се съмва и първите лъчи на слънцето проблясват над хоризонта, росните капки, като живи брилянти, блестят в тревите и полските цветя. Тихо шумят листата в гората и се любуват на себе си в огледалните води на събудената река... Започва животът на деня.

И тревите, и цветята, и гората светло, радостно се усмихват към небето! Това е молитвата на растенията. Тя е безмълвна, чиста, безгрешна.

Минават часовете. Звуковете на въздушния живот се събуждат в храсталаците и полетата. Зачуруликват птиците. Пъргавата рибка несмело изскача от водните дълбочини и като оставя вълнисти кръгове върху речната повърхност, пак се устремява в родната стихия: изплува, като че ли само за да погледне към небето и да приветства утрото.

Събудила се е живата твар. Първата песен и първият вик са към Бога! Първият поглед е към небето! Това е молитвата на животните.

Най-късно от всички се събужда човекът. Той благославя утрото с обръщение към Твореца на света и Го проси с молитва да освети предстоящия му труд през настъпилия ден.

Човекът съзнава защо се моли. Разумът и сърцето му раждат неговата молитва. Вярата и любовта звучат в нея. Благодарността и надеждата я сгряват. Така се моли човекът.

Приятелю християнин! Живееш ли ти без молитва? Ставаш ли заран и се залавяш за работата си, без да коленичиш и да просиш Божието благословение за през деня? Лягаш ли си вечер, без да благодариш на Бога за благодеянията му, които си приел през деня? Ако живееш така, ти не си готов за ненадейния час... Ако живееш без молитва, ти си без вяра - нямаш религия, нито даже като езичник. Не ти трябва много време, за да разбереш, че не си християнин, че не си на път към небето.

Но може би ти не оставаш без молитва. Може би понякога се молиш, когато си позамислен или си в нещастие, или в страх, а друг път не се молиш. Или може би се молиш всеки ден, но повтаряш молитвените думи, без да се молиш от сърце или без да имаш искрено желание за нещата, за които се молиш.

Ако е това твоето състояние, то ти не си много по-добре от човека, който живее съвсем без молитва.

И ако в душата и сърцето ти не стане голямо изменение, чрез благодатта и силата на Св. Дух, ти никога няма да стигнеш до онова блажено място, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат!

Но какво нещо е молитвата изобщо?

Да речем, че ти си баща или майка, и твоето чедо иска нещо от тебе. То дохожда при тебе и изказва желанието си, и ти се моли да му дадеш това, що иска. Молитва е да се молиш на Бога, твоя небесен Отец, както чедото ти се моли на тебе, земния му баща или майка. Молитва е да изкажем на Бога нуждите си и да Му се молим да ги удовлетвори.

Още нека речем, че ти си беден и имаш съсед богат, който може да ти помогне. Отиваш при този твой съсед и му изказваш всичката си нужда и му се молиш за помощ. Така също трябва да се молиш на Бога, всесилния Цар на небето и на земята, както на богатия си съсед. Молитвата ще рече да изкажем на Бога всичките си душевни и телесни грижи и скърби и да Му се молим за помощ и избавление. Молитвата е искрен и свят разговор с Бога.

Нужно ли ти е нещо, моли се Богу и Той ще ти даде всичко. Не ти ли стига нещо, проси от Него и Той няма да ти откаже. Грехове ли те безпокоят, кажи Му: "Господи, аз съм грешник!" и грехът няма да те безпокои. Тъга ли те измъчва, обърни се към Бога: "Господи, тъга ме измъчва!" и ще ти стане леко. Някой път не знаеш какво и що да правиш. Издигни ума си към Него и Той ще ти каже какво и що да правиш.

Изобщо за всичко се моли на Бога, всичко искай, каквото не ти достига, каквото ти е нужно, което силно желаеш, макар и дори да ти се вижда, че е невъзможно Бог да изпълни желанието ти. За Бога няма нищо невъзможно! И по-добре е да се молим на всеблагия и всемогъщ Бог, отколкото без полза да се измъчваме, да се безпокоим, да се ядосваме и да роптаем.

Без молитва не могат да бъдат дълготрайни никакъв съюз, никаква любов, колкото гореща и искрена да е тя в началото. Обичаят за обща семейна молитва утвърждава и закрепва християнския дом. Руши ли се благополучието на някой дом, изчезва ли в него единомислието и дружелюбието, това е знак, че там е занемарена домашната молитва - обединителната сила за човешките души и сърца.

Всекидневната молитва значи всекидневно присъствие на Високия Гост, Защитника и Покровителя на дома. Това присъствие на Високия Гост може би няма да премахне всички изпитания и нещастия от човешката злоба, ала то, при всички удари на нещастието, ще предпазва дома от падение.

Който иска да се моли, както трябва, и молитвата му да е богоугодна, благотворна, полезна и спасителна, той трябва преди всичко да се приготви с несъмнена, силна вяра да си създаде такова настроение, което може да противостои на всякакви вътрешни и външни изпитания, пречки и смущения, съмнение и безверие през време на самата молитва.

Помни, че Бог през време на твоята молитва очаква утвърдителен отговор на въпроса, който Той вътрешно ти задава: "Чедо мое, вярваш ли, че Аз мога да направя това, за което Ме молиш?" И ти трябва да отговориш от дълбочината на сърцето си: "Вярвам, Господи!" И тогава ще бъде според вярата ти, стига тя да е жива с несъмнена надежда в Бога!

Изобщо, когато се молиш, казвай в себе си твърдо и уверено: "Господ е всичко за мен - сам аз нищо не мога да сторя. Той е моята сила!"

За да събудиш в себе си бодрост по време на молитва и особено когато те налегне духовна и телесна слабост и дрямка, бързай да се запиташ вътрешно: "С кого разговаряш, душа моя?" И като си представиш подир това пред себе си Господа, започвай да му се молиш по-усърдно. Тогава притъпеното ти внимание ще се изостри, умът и сърцето ти ще се просветлят и ти цял ще се съживиш.

Това ще рече живо да си представиш пред себе си Господа и да живееш в Негово присъствие.


Благий, щедрий многомилостивий и човеколюбивий Господи! Сподоби ни с божествения дар на светата молитва, която се излива от дълбочината на сърцето ни! Събери разсеяния ни ум, та всякога той да се стреми към Тебе, нашия Създател и Спасител. Съкруши разпалените стрели на лукавия, които ни откъсват от Тебе. Изгаси пламъка на помислите, който по-силно от огъня ни поглъща по време на молитва. Осени ни с благодатта на Твоя Пресвят Дух, та до свършека на нашия греховен живот Тебе, едничкия, да обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа и мисъл и с цялата си сила. А в часа, когато се разлъчва душата от тялото, о, Пресладкий Иисусе, приеми в Твоите ръце духа ни и помени нас в Твоето царство. Амин!




Източник: "Молитвено съкровище" под ред. на Охридски Митрополит Борис, 1920 год.


 .