21 март 2015

Това, което не съм


Шанкара, също известен като Шанкарачаря или Ади Шанкарачаря ("първият Шанкарачаря", ачаря е титла, давана на значими учители в индуизма), е индийски мислител, религиозен водач и поет. Той реформирал и възродил индуизма, установявайки монистичната филосо-фия Адвайта веданта като доминираща за своето време в Индия (Уикипедиа).

Част от философията Адвайта веданта е изследването "Кой съм аз?", като чрез "не това, не това" се отхвърля това, което не съм. Следва едноименното стихотворение на Шанкара.

Ади Шанкарачаря - "Това, което не съм"

Аум. Аз не съм нито умът,
ни интелектът, егото или пък "читта*",
нито ушите, езикът,
ни сетивата на мирис и зрение.
Ни етерът, ни въздухът съм аз.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Нито "праната**" съм аз,
нито петте жизнени дъха,
ни седемте елемента на тялото,
ни неговите пет обвивки,
нито ръцете, нозете, езикът,
нито останалите органи на действие.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Не съм аз нито страх, ни алчност, ни илюзия,
ни отвращение или харесване присъстват в мен.
Нищо като гордост, като его,
Дхарма или пък Освобождение,
нито желанието на ума,
или пък обектът на това желание.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Ни удоволствие, ни болка,
ни добродетел, ни порок познавам аз,
ни мантра, ни свещено място,
ни Веди или Жертвоприношение.
Аз не съм нито който се храни,
храната или пък самото хранене.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

За мен не съществуват страх и смърт,
нито разграничение на касти,
нито баща, ни майка,
дори и раждане аз нямам,
нито приятел, ни другар,
нито поклонник или Гуру.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!

Аз нямам нито форма, ни желание.
Всепроникващият аз съм, вездесъщият.
При все това – оттатък сетивата.
Нито спасение съм аз,
нито пък нещо, което да се познае.
Аз съм Вечното Блаженство и Съзнание.
Аз съм Шива! Аз съм Шива!
_______
* подсъзнателен ум
** дихание

Източник: http://www.poemhunter.com/poem/tad-niskala-that-i-am-not/


.

09 март 2015

Екхарт Толе и Стивън Хокинг


Гледах филма за живота на световно известния учен Стивън Хокинг "Теория на всичко" и си спомних, че Екхарт Толе описва кратки срещи с него в Лондон. 

Следва цитат от книгата на Екхарт Толе 
"Нова земя":

"В края на 70-те години на XX в. всеки ден обядвах с един-двама приятели в кафенето на студентския център към Кеймбриджкия университет, където учех. Понякога на близка маса се настаняваше мъж в инвалидна количка, в повечето случаи - с още трима-четирима души. Веднъж, когато той седеше на масата точно срещу мен, не се сдържах и го погледнах по-внимателно. Това, което видях, ме шокира. Изглежда той бе почти изцяло парализиран. Тялото му бе така смалено, а главата - клюмнала надолу! Един от хората, с които беше, внимателно слагаше храна в устата му, но голяма част от нея изпадаше в малка чинийка, която друг държеше под брадичката му. От време на време мъжът издаваше неразбираеми, наподобяващи крякане звуци, някой от придружаващите го приближаваше ухо към устата му и после превеждаше на другите какво е казал.

По-късно попитах мой приятел знае ли кой е този мъж. „Разбира се! - отвърна ми. - Той е професор по математика и придружителите му са негови дипломанти. Има централна двигателна парализа, която постепенно завзема цялото му тяло. Дават му максимум пет години живот. Това сигурно е най-лошото, което може да се случи на човек."

Няколко седмици по-късно, докато излизах от сградата, той влизаше, и когато задържах врата отворена, за да влезе с електрическата си количка, очите ни се срещнаха. За мое учудване очите му бяха ясни. В тях нямаше и следа от нещастие. Веднага разбрах, че той се е освободил от съпротивата и живее, предаден на момента.

Няколко години по-късно, купувайки си вестник от будката, видях снимката му на първата страница на популярно международно списание. Не само че беше още жив, но и по това време вече беше най-прочутият специалист по теоретична физика в света, Стивън Хокинг. В статията, която му беше посветена имаше едно прекрасно изречение, което потвърди онова, което бях усетил преди години - в онзи миг, когато очите ни се срещнаха. Коментирайки живота си, той казваше (сега вече с помощта на гласов синтезатор): „Това е всичко, за което човек може да мечтае!"

Съдбата на Хокинг ме вълнува от години. Чел съм негови книги, интересувал съм се от теориите му. И от отношението му към Създателя. Наистина ли е такъв атеист, какъвто го представят критиците му? 


02 март 2015

Пространството


по Нова Земя на Екхарт Толе

Когато в безоблачна вечер се взрете в чистото небе, може лесно да осъзнаете една истина, едновременно проста и изключително дълбока. Какво виждате? Луната, планетите, звездите, искрящата панделка на Млечния път, може би комета или дори съседната галактика Андромеда, разположена на два милиона светлинни години разстояние от нас. Но ако опростите нещата дори още повече, какво виждате? Носещи се из пространството обекти. И така, от какво се състои Вселената? Обекти и пространство.

Ако не занемеете, когато се взирате в пространството в ясна нощ, значи не гледате истински, не осъзнавате тоталността на всичко, което е. Вероятно гледате само обектите и може би се опитвате да се сетите за имената им. Но ако поне веднъж сте се изпълнили с благоговение пред гледката на небесното пространство и дори сте почувствали дълбоко страхопочитание пред тази неразбираема мистерия, значи за момент сте се освободили от желанието да обяснявате и да поставяте етикети и сте осъзнали не само обектите в пространството, но и безкрайната дълбина на самото пространство. Ала трябва да сте достатъчно притихнали вътрешно, за да забележите необхватността, обитавана от безброй светове. Чувството на благоговение не произтича от факта, че съществуват милиарди светове, а от дълбината, съдържаща всички тях.

Вие не можете да видите пространството, разбира се, нито можете да го чуете, докоснете, вкусите с езика си, помиришете, как тогава знаете, че то съществува? Този на пръв поглед логичен въпрос съдържа една фундаментална грешка. Същността на пространството е нищото (т.е. не-нещото), така че то не "съществува" в обикновения смисъл на думата. Единствено нещата - формите - съществуват. Дори да наречем това, което виждаме, "пространство" е подвеждащо, защото, именувайки го, го превръщаме в предмет.

Нека го кажем по следния начин: вътре в нас има нещо, което е свързано с пространството, и затова ние можем да съзнаваме пространството. Да съзнаваме пространството? Това също не е съвсем вярно, защото как можем да съзнаваме пространството, след като там, отвън, няма нищо, което да съзнаваме?

Отговорът на този въпрос е както прост, така и задълбочен. Когато съзнавате пространството, вие не съзнавате нищо, с изключение на самата осъзнатост - вътрешното пространство на съзнанието.

Чрез вас Вселената съзнава себе си!

Когато очите не откриват нищо, което да видят, това "нищо" се възприема като пространство. Когато ушите не откриват нищо, което да чуят, това "нищо" се възприема като покой. Когато сетивата, предназначени да възприемат формите, срещнат липса на форма, лишената от форма осъзнатост, която е в основата на възприятията и ги прави възможни, вече не се засенчва от формата. Когато съзерцавате неизмеримата дълбочина на пространството или слушате мълчанието му в ранните часове преди зазоряване, нещо вътре във вас откликва на пространството, сякаш го осъзнава. И тогава усещате огромната дълбочина на пространството като ваша собствена дълбочина, и вече знаете, че безценният му покой, непритежаващ форма, е много повече и много по-глъбинно това, кой сте, от нещата, които съставляват съдържанието на вашия живот.

В Упанишадите - древните писания на Индия,  се казва същото със следните думи:
"Това, което не може да бъде видяно с очите, но чрез което очите виждат: знайте, че то и само то е Брахман Духа, а не онова, което хората почитат. Това, което не може да бъде чуто с ушите, но чрез което ушите чуват: знайте, че то и само то е Брахман Духа, а не онова, което хората почитат. Това, което не може да бъде мислено с ума, но чрез което умът мисли: знайте, че то и само то е Брахман Духа, а не онова, което хората почитат."

Бог, казват писанията, е съзнанието без форма, същността на това, кои сте. 
Всичко друго е форма, "онова, което хората почитат".

Двустранната действителност на Вселената (която се състои от неща и пространство - нещност и не-нещност) е и вашата собствена двустранност. Нормалният, балансиран и плодотворен човешки живот е танц между двете измерения, съставляващи действителността: формата и пространството. Повечето хора са дотолкова отъждествени с измерението на формата, със сетивните възприятия, с мислите и емоциите, че жизненоважната скрита втора половина липсва в живота им. Отъждествяването им с формата ги държи в капана на егото.

Това, което виждате, усещате, докосвате или мислите, е само едната половина от действителността - формата. В учението на Иисус то се нарича "светът", докато другата половина или измерение е "царството небесно или вечният живот".

Също както пространството дава възможност на всички неща да съществуват и също както без тишината не може да има звук, така и вие не можете да съществувате без жизненоважното измерение без форма, съставляващо същността на това кой сте. Бихме могли да го наречем "Бог", ако с тази дума не се злоупотребяваше толкова. Предпочитам да го нарека Битие. Битието предхожда съществуването. Съществуването е форма, съдържание, "случващото се". Съществуването е, така да се каже, предният план на живота, Битието - задният план.

Колективната болест на човечеството е, че хората са толкова обсебени от случващото се, толкова хипнотизирани от света на променливите форми, толкова погълнати от съдържанието на живота, че са забравили същността, забравили са онова, което е отвъд съдържанието, отвъд формата, отвъд мисълта. Времето ги е завладяло до такава степен, че те са забравили за вечността, а тя е техният произход, дом, съдба.

Вечността е живата действителност на това кой сте.

Вижте още няколко Статии за Екхарт Толе

 .