25 януари 2009

Безусловната любов

Няма по-голяма сила на небето и земята от чистата, безусловна любов.

Тук не става дума за любовта, описвана в масмедиите. Защото когато тази любов е неудовлетворена, тя често води до гняв и зависимост, лесно може да се трансформира в омраза. Безусловната любов е неизменна и постоянна. Тя не се колебае - нейният източник не зависи от външни фактори. Безусловната любов е състояние на съществуване. Тя е прощаващ, грижовен и поддържащ начин на отношение към света. Безусловната любов не е интелектуална и не изхожда от ума; тя води началото си от сърцето.

Енергията на безусловната любов е силата зад Творението. Тя ръководи всички природни закони. Можем да си представим любовта като вибрация, която пренася мисловните форми от съзнанието към материалното изражение. В най-висшата си природа любовта е силата, която разпознаваме като Божия воля.

Безусловната любов е върховното тайнство на живота. Може да изглежда опростено, но тя е толкова силна, че ако я изпробваме само за кратко, ще ни отърси от властта на егото. Нека направим един експеримент, при който няколко дни, може и седмица, да упражняваме само безусловна любов. Нека това бъде наше интимно занимание, но да се вречем да позволяваме от съзнанието ни да извират само мисли на безусловна любов. През това време да не допускаме осъдителни или критични мисли. В тишина да мислим само за мир и любов. Във всички свои взаимоотношения да мислим и действаме само с любов. Да разпространяваме любящи мисъл и енергия върху всичко и всички край себе си.

Докато не се научим да преодоляваме егото си, ще продължаваме да допринасяме към лудостта в света, на която сме свидетели. Начинът да изградим здрава и балансирана връзка между егото и духа е именно като се отдалечим и превърнем в безусловно любящ наблюдател.

Нека си припомним какво пише ап. Павел за Любовта в 1 Коринтяни, 13 глава:

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Използвани са мисли на Дейвид Хокинс и Уейн Дайър.

 . 

Няма коментари:

Публикуване на коментар