Моят отговор на въпроса "Кой съм аз?"

В книгата "Бхагавад гита такава, каквато е" е публикувана следната вълнуваща илюстрация:

Под нея има кратко описание: Душата е пътник в колесницата на материалното тяло, а разумът е колесничар. Поводите са умът, а конете са сетивата. Душата страда или се наслаждава в присъствието на ума и сетивата.

И така, Кой съм аз? 

Ето как отговарят на този въпрос Рамана Махарши, Рон Смодермон и Екхарт Толе.

А ето и моят отговор:

Аз съм моето тяло.

Аз съм Атанас, мъж на 65 години (статистически ми остават 6-7), висок 175 см., с пъстри очи, плешив и с коремче. Изглеждал съм и по-добре. Бях сладко бебе, палав ученик, симпатичен юноша, китарист в група, млад амбициозен инженер, добър съпруг и баща, планинар, плувец, скиор, рибар и пр. Но това са много различни тела; ако аз съм моето тяло, кое от тях по-точно съм? И дали това тяло не е просто транспортно средство за придвижване на моите сетива и ум?

Аз съм моите сетива.

Обичам да гледам планина (Пирин) и море (Аркутино), да слушам Бетовен и Бийтълс, да вдишвам аромата на борова гора и морски бриз, да вкусвам снежна вода под връх Джангала и мекия вкус на асеновградски мавруд, да докосвам грубата кора на 100-годишен дъб или нежната кожа на бебешко краче. Но сетивата са само датчици, които предават нервни сигнали към мозъка. Той ги обработва и ги предоставя на ума, който от своя страна сътворява картина на света, в който си мисли, че живее.

Аз съм моят ум.

Все още притежавам остър и аналитичен ум и добра памет. Имам сравнително висок IQ, бързо се ориентирам в нова среда (ооо, тук се включи егото - шшшт!). Егото ангажира голяма част от нашия ум. Най-важните думи за него са "аз" и "мое", а основните му действия са насочени към това да оцелее и да бъде право. Аз съм прав, другите грешат. Мантрата на егото е ''още". То непрестанно желае нещо. Егото не може да бъде унищожено напълно. Достатъчно е да знаем, че го има, да го наблюдаваме и да не го вземаме на сериозно. Всъщност, в духовната литература думата ум (на англ. mind), включва работен ум (мисли, емоции, чувства), памет, его и разум (висш интелект).

Аз съм разум.

Материалната система колесница-коне-поводи (тяло-сетива-ум) се ръководи от колесничар, когото можем да наречем разум. Ако смятате, че този разум се е появил като следствие от еволюцията на маймуните, моля затворете тази страница и преминете към нещо по-интересно. Този разум е част от Висшия Космически Разум, който ръководи света на Проявеното - от хигс бозона до Вселената като цяло. Някъде използват термина Единно поле на всички природни закони. Във физиката са открити десетки константи (напр. Константа на Планк h=6.626070040x10^-34 J·s), чиито стойности, ако бяха малко по-различни, съществуването на Вселената такава, каквато я познаваме, би било невъзможно.

Дотук се занимавахме с физическия или Проявения свят.

- - -

Преди двадесетина години осъзнах, че не съм човешко същество с духовни преживявания, а по-скоро духовно същество с човешки преживявания.

Аз съм безсмъртна душа.

Аз съм наблюдател. Избрал съм тази колесница, коне и колесничар и споделям жизнения им път, за да натрупам определен опит. Но има една важна подробност: не мога да влияя пряко на решенията, които взима колесничарят. Той има свободна воля. Само в изключителни случаи, в които той развие дълбока интуиция, мога да контактувам с него. След края на жизнения цикъл на тялото и ума, единственото, което ще остане от тях ще са моите спомени. 

Около мен има други душѝ, с които заедно се "прераждаме" и учим общи уроци. Крайната цел е достигане до съвършенството на Този, Който ни е създал и завръщане при Него*.

Аз съм Съзнание.

Представете си киноекран. На него се прожектира филмът "Троя". Цар Приам наблюдава от крепостните стени със свито сърце двубоя между сина му Хектор и непобедимия Ахил. Филмът свършва и осветлението в залата светва. Виждащият (царят) и вижданото (Хектор и Ахил) са били просто сенки върху екрана. Екранът е единствената реалност, осигуряваща възможност да се появят всички изображения. По същия начин в "света" виждащият и вижданото заедно се създават от ума, както в съня умът създава несъществуващ свят и нашето тяло в него. Съзнанието е единствената реалност, а умът и разумът са негови производни.

И така, Аз съм частица Божествено Съзнание, създадена по Божий Образ и Подобие и изпратена в този материален свят, за да учи и да трупа опит.

Аз съм шепа вода, изпарила се от Бяло море, паднала като сняг под връх Вихрен, устремила се като буен поток през пролетта и завърнала се в Първоизточника така, както Блудният син се завръща при своя Отец**.

- - -

Оттук нататък думата има моят Отец.

Аз съм Оня, Който съм.***

АЗ СЪМ.

____ ****

_________
* И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец [Матей 5:48].
** [Лука 15:11-32].
*** [Изход 3:14].
**** Неизразимо с думи.

 . 

Патанджали - мисли

Патанджали е древноиндийски мъдрец, философ, основател на религиозно-философ-ската школа Йога. Счита се за автор и състави-тел на запазения и до днес писмен труд „Йога сутра“ („Йога нишки“), наброяващ 196 сутри. Дава определението за „йога“ - прекратяване на модификациите на ума (съзнанието), при разполагане в удобна поза; както и за „асана“ за медитация - удобна поза, в която умът се намира в покой. Преподава на учениците си техника за медитация с Ом за осъществяването на контрол върху ума и достигане на състояние на свръхсъзнание и освобождение (Уикипедия).

=  =  =

Когато си вдъхновен от някаква велика цел, от някакво изключително начинание, всички твои мисли разкъсват оковите си: Умът ти се издига над ограниченията, съзнанието ти се разширява във всички посоки и ти се озоваваш в нов, велик и чуден свят. Спящите в теб сили, способности и таланти оживяват и откриваш, че си далеч по-велика личност, отколкото някога си мечтал.

Спокойствие на ума се постига посредством култивиране на доброжелателност към щастливите, състрадание към нещастните, радост от непорочните и безразличие към грешниците.

За тези, които имат силен порив към духовност и мъдрост, те стоят близо до тях, в очакване.

Йога е прекратяване на движението на ума. Тогава има пребиваване в собствената форма на Себето.

За мъдрия всичко е скръб.

Животът не може да бъде опознат чрез ума, неговите тайни не могат да бъдат разкрити от ума. Доказателство за това са непрестанните спорове и противопоставяне между тези, които вярват в ума. Още по-малко умът може да опознае себе си, тъй като той е проникнат от илюзията, че това, което той знае, в действителност е.

Егоизмът не е нищо друго освен извращение на духовното съществуване. Амбицията е обръщане на духовната сила. Страстта е деформация на любовта. Смъртта е ограничаване на безсмъртието. Когато тези фалшиви образи отстъпят място на истината, тогава духовният човек се изправя сияещ, като слънцето, когато облаците се разпръснат.

Причината за страданието е, че безграничното Себе е засенчено от света.

Невежеството е неспособността да се прави разлика между постоянното и преходното, чистото и нечистото, блаженството и страданието, Себето и не-Себето.

Когато човек стане непоколебим във въздържането си от нараняване на другите, всички живи същества престават да чувстват враждебност в негово присъствие.

=  =   =

Източник:  https://www.goodreads.com/author/quotes/80565.Pata_jali

Вижте също: Мисли на известни личности

 . 

Трите състояния: будност, съновидение и сън

По Шри Рамана Махарши

Няма друга разлика между съновидението и състоянието на будност, освен че сънят е кратък, а будността - продължителна. И двете са продукт на ума. Нашето реално състояние се нарича турия. То е отвъд състоянията на будност, съновидение и сън.

Единствено Себето съществува и остава такова, каквото е. Трите състояния са налични благодарение на авичара (не-изследване); те биват прекратени от изследването. Независимо колко обяснения се дават, този факт не ще се изясни, докато човек не постигне Себеосъзнаване и не се зачуди как толкова дълго време е останал сляп за самоочевидното и единствено съществуване.

Всичко, което виждаме, е съновидение - независимо дали го виждаме в будно състояние или в състояние на сън. По силата на някои произволни норми за продължителността на преживяванията и т.н., ние наричаме едно преживяване съновидение, а друго - будност. Отнесени до Реалността, и двете преживявания са нереални. В съновидението е възможно човек да изпита ануграха (благодат). Последствията и влиянието на това събитие върху по-нататъшния му живот могат да бъдат толкова дълбоки и дълготрайни, че никой не може да ги нарече нереални на фона на някакво маловажно, случайно и мимолетно „реално” събитие в будно състояние, което няма последствия и скоро бива забравено. Веднъж аз преживях видение или сън, което от двете предпочитате. С няколко души, сред които беше и Чадуик, се разходихме до един хълм. На връщане минавахме по огромна улица с големи сгради от двете й страни. Като посочих улицата и сградите, аз попитах Чадуик и останалите дали някой би казал, че това, което виждаме, е съновидение. Всички отговориха: „Кой безумец би казал това?”. След това продължихме разходката си и влязохме в голяма зала и тогава съновидението или сънят приключи и аз се събудих. Как би трябвало да наречем това?

Точно преди да се събудя, изпаднах в краткотрайно състояние на освободеност от мисли. Човек трябва да овладее това състояние и да го направи перманентно.

По време на дълбокия сън няма свят, его и нещастие, но дори тогава Себето е налично. За да осъзнае вездесъщата прелест на Себето, човек само трябва да отстрани мимолетните събития.

Твоята природа е блаженство. Открий това, върху което е положено всичко останало и тогава ще останеш наличен като чисто Себе.

В съня няма пространство и време. Това са понятия, които възникват след появата на „аз-мисълта“, „аз-мисълта“ е ограниченият „аз“. Истинският „Аз”, Себето, е безгранично, вселенско, отвъд времето и пространството.

Важно е да разбереш, че в момента на излизане от съня, преди да видиш обективния свят, ти си в състояние на съзнаване, което е твоето Чисто Себе.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Ум

По Шри Рамана Махарши

Умът е удивителна сила, вродена в Себето.

Онова, което възниква в това тяло като „аз“ е умът.

Когато чрез мозъка и сетивата финият ум се издигне, грубите имена и форми биват познати. Когато умът остава в Сърцето, имената и формите избледняват... Ако умът остава в Сърцето, „аз”-ът или егото, който е източник на всички мисли, ще си отиде и само Себето, Реалният, Вечен „Аз” ще засияе. Там, където няма дори и следа от егото, се намира Себето.

Умът и дъхът произлизат от общ източник. Ето защо дъхът се контролира, когато умът се контролира и умът се контролира, когато дъхът се контролира. Дъхът е грубата форма на ума.

Пранаяма (контрол върху дишането) е само помощно средство за подчиняване на ума, а не за погубването му.

Подобно на пранаяма, бхакти (почитането на божество), джапа (повторение на мантра) и строгият контрол върху режима на хранене са помощни средства за контролиране на ума.

Контролирането на дъха (пранаяма) може да бъде вътрешно иди външно. Външното е както следва: Нахам (представата, че Аз не съм тялото) е речака (издишване), Кохам (Кой съм Аз?) е пурака (вдишване), Сохам (Аз съм Той) е кумбхака (задържане на дъха). Чрез тази практика дъхът се контролира автоматично. Външната пранаяма е предвидена за хора, които не са надарени със силата да контролират ума. Няма по-сигурен път от контролирането на ума. Не е нужно пранаяма да се практикува точно по начина, предписан от хатха йога. При занимания с джапа, дхяна (медитация), бхакти и т.н., дори минимален контрол върху дъха може да е достатъчен, за да се контролира умът. Умът е ездачът, а дъхът е конят. Пранаяма е проверка на коня. Чрез тази проверка се проверява и ездачът.

Поради ангажимента си да наблюдава дъха, умът се оттегля от другите дейности. Така дъхът бива контролиран и в същото време умът на свой ред бива контролиран.

Ако речака и пурака се окажат трудни за практикуване, задържането на дъха може да се практикува за кратко по време на джапа, дхяна и т.н. Това също ще даде добри резултати.

Няма друг начин за контролиране на ума освен установеният в книги като Гита - чрез оттегляне на ума всеки път, когато той се заблуди или излезе на повърхността, както и чрез насочването му към Себето. Разбира се, това не се постига лесно - то е възможно само чрез практика или садхана. Бог дава светлина на ума и сияе в нея.

Човек не може да познае Бог чрез ума; той може само да насочи ума навътре и да го слее с Бог.

Съставеното от неодушевена материя тяло не може да каже „Аз” (т.е., не може да бъде причината за „аз”-мисълта). От друга страна, Вечното Съзнание не може да се характеризира с раждане. В рамките на тялото, нещо възниква между тези две възможности. Това е възелът на материя и Съзнание (чит-джада-грантхи), наричан още окови, джива (индивидуална душа), фино тяло, его, самсара (цикъла раждане-смърт-прераждане), ум и т.н.

Бхагаван посочил кърпата си и рекъл: „Ние наричаме това бял плат, но платът и неговата белота не могат да бъдат отделени. Същото важи за светлината и ума, които се обединяват, за да формират егото.".

В книгите се дава следният пример: факлата в театъра е Пара Брахман или светлина. Тя осветлява себе си, сцената и актьорите. Ние виждаме сцената и актьорите благодарение на нейната светлина, която е налична дори когато представлението свърши.

Друг пример е сравнението на ума с железен прът. Ако се постави в огън, той се нажежава до червено. Подобно на огъня, той блести и може да изгаря неща, но за разлика от огъня, той притежава определена форма. Ако го ударим с чук, удряме не огъня, а пръта. Прътът е дживатман, а самият огън е Параматман.

Умът не може да направи нищо сам по себе си. Той възниква само благодарение на светлината и не може да извърши нито едно добро или зло действие без нея. Въпреки че светлината е винаги налична и дава възможност на ума да действа правилно или неправилно, удоволствието или страданието, причинени от такива действия, нямат ефект върху самата светлина - точно както ударът върху нажежения от огъня железен прът не е удар върху самия огън.

Ако контролираме ума, няма значение къде пребиваваме.

= = =

Вижте също: Статии за Шри Рамана Махарши

© Sri Ramanashramam

.

Съзнанието

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Радостта от Битието е радост от съзнател-ността.

Съзнанието вече е съзнателно. То е Непроявеното, вечното. Вселената обаче едва постепенно става Съзнателна. Самата съзнателност е извънвремева и затова не се развива. Тя никога не се е раждала и никога не умира. Когато Съзнанието се превръща в проявената вселена, то изглежда подвластно на времето и сякаш осъществява еволюционен процес. Никой човешки ум не е в състояние да разбере напълно причината за този процес. Но ние можем да го съзрем в себе си и да станем съзнателни участници в него.

Съзнанието е разумът, организиращият принцип зад възникването на формата. Съзнанието е подготвило форми от милиони години, за да може да се изрази чрез тях в проявеното.

Въпреки че Непроявеният свят на Чистото Съзнание би могъл да се смята за друго измерение, той не е отделен от измерението на формата. Формата и Безформието взаимно се проникват. Непроявеното се влива във външното измерение като Съзнаване, като Вътрешно пространство, като Присъствие. Как го прави? Чрез човека, който става съзнателен и по този начин осъществява съдбата си.

Съзнанието се въплъщава в проявеното измерение, така да се каже, то става форма. Когато го прави, то навлиза в подобно на сън състояние. Разумът остава, но Съзнанието започва да не съзнава себе си. То се изгубва във формата, започва да се отъждествява с формата. Това може да се опише като низхождане на Божественото в материята.

На нашата планета човешкото его представлява последният етап на всеобщия сън, на отъждествяването на съзнанието с формата. Това е необходима стъпка в еволюцията на Съзнанието.

Следващата стъпка в човешката еволюция не е неизбежна, но за първи път в историята на нашата планета тя може да бъде съзнателен избор. Кой прави този избор? Ти. Кой си ти? Съзнанието, което е започнало да съзнава себе си.

Човешкият мозък е високо диференцирана форма, чрез която Съзнанието влиза във външното измерение. Той съдържа приблизително сто милиарда нервни клетки (наречени неврони) – приблизително колкото са звездите в нашата галактика, които биха могли да се възприемат като макрокосмически мозък. Не мозъкът създава съзнанието, а Съзнанието създава мозъка, най-сложната физическа форма на земята, за да изрази себе си. Когато мозъкът се увреди, това не означава, че изгубвате Съзнанието. Означава, че вече не можете да използвате тази форма, за да навлезете в това измерение. Не можете да изгубите Съзнанието, защото - по същество - вие сте Съзнанието. Можете да изгубите само нещо, което имате, но не можете да изгубите онова, което сте.

Въпреки че не можете да опознаете Съзнанието, можете да го осъзнаете като Себе си. Можете да го усетите пряко във всяка ситуация, независимо къде сте. Можете да го усетите тук и сега като вашето истинско Присъствие, като Вътрешното пространство, в което думите от тази страница се възприемат и се превръщат в мисли. То е първичното "Аз съм". Думите, които четете и мислите, са предният план, а "Аз съм" е основата, първичният заден план на всяко преживяване, мисъл, чувство.

Духовната осъзнатост означава да разбера ясно, че онова, което възприемам, преживявам, мисля или чувствам, в крайна сметка не съм аз, и не мога да открия себе си във всички тези неща, които постоянно преминават.

Буда е вероятно първият човек, който ясно го е разбрал и поради тази причина аната (не аз) става една от централните точки в учението му. И когато Иисус ни казва да се отречем от себе си, той всъщност има предвид: Отхвърли (и по този начин премахни) илюзията за "аза". Ако "азът" – егото – беше истинската ви същност, щеше да бъде абсурдно да го отхвърлите.

Онова, което остава, е Светлината на Съзнанието, в която възприятията, преживяванията, мислите и чувствата идват и си отиват. Това е Битието, което е по-дълбокият Истински Аз. Когато осъзная Себе си като него, каквото и да се случи в живота ми, вече ще има само относително, а не абсолютно значение. Почитам го, но то губи абсолютната си сериозност, тежестта си.

В крайна сметка значение има единствено следното: Мога ли да усетя първичното си Битие, онова "Аз съм", което Съм в този момент? Мога ли да усетя същинската си идентичност като самото Съзнание? Или изгубвам себе си в случващото се, изгубвам себе си в ума, в света?

Когато формите, с които сте се отъждествили, които са ви носили усещането за Аза, рухнат или ви бъдат отнети, това би могло да доведе до рухване на егото, тъй като егото е отъждествяване с формата. Когато вече няма с какво да се отъждествявате, кои сте вие? Когато заобикалящите ви форми умират или смъртта приближи, усещането ви за Битие, за "Аз съм", се освобождава от примката на формата: Духът се освобождава от затвора на материята. Вие осъзнавате първичната си идентичност като безформена, като всепроникващо Присъствие, като Битие, предшестващо всички форми, всички идентификации. Осъзнавате истинската си идентичност като самото съзнание, а не като онова, с което Съзнанието се е отъждествило. Това е покоят на Бога.

"Искам да позная Божия ум – казва Айнщайн. – Останалото са подробности." Какво е Божият ум? Съзнателност. Какво означава да познаеш Божия ум? Да Съзнаваш. Какво са подробностите? Външната ви цел и всичко, което се случва навън.

Казано е: "Покоят е езикът, на който Бог говори, всичко останало е лош превод". Ако осъзнаваме покоя винаги, когато го срещнем в живота, това ще ни свърже с непритежаващото форма и извънвремево измерение вътре в самите нас, с онова, което е отвъд мисълта, отвъд егото. Може това да е Покоят, изпълващ природния свят, или покоят в стаята ви в малките часове на нощта, или тихите паузи между звуците. Покоят няма форма - затова не можем да го осъзнаем чрез мислене. Мисълта е форма. Да осъзнаете Покоя означава, че сте в покой. Да сте в покой означава да съзнавате без мисъл. Никога не сте по-истински и по-дълбоко себе си, отколкото когато сте в покой. Когато си в покой, ставаш онзи, който си бил, преди временно да приемеш физическата и ментална форма, наречена личност. Ти си онзи, който ще станеш, когато формите се разпаднат. 

Когато си в покой, ти си отвъд временното съществувание: 

Съзнание – необусловено, без форма, вечно.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Силата на Настоящето

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Най-големият враг на егото е настоящият момент, което ще рече – самият Живот.

Времето се възприема като безкрайна поредица от факти – някои „добри“, други „лоши“. И все пак, ако се вгледате по-внимателно, а именно през призмата на собствения си непосредствен опит, ще установите, че изобщо няма много моменти. Ще откриете, че винаги съществува само този момент. Животът винаги е сега. Целият ви живот се разгръща в постоянното Сега. Дори миналите или бъдещите моменти съществуват само ако си ги спомняте или ги очаквате, а това става, когато мислите за тях в единствения момент, който съществува: настоящия.

Защо тогава изглежда, че съществуват много моменти? Защото настоящият момент се бърка със случващото се, бърка се със съдържанието. Пространството на Настоящето се бърка със случващото се в това пространство. Объркването на настоящия момент със съдържанието създава не само илюзията за време, но също и илюзията за его.

Като че ли всичко се подчинява на времето и все пак всичко се случва Сега. Това е парадоксът. Където и да погледнете, откривате множество косвени доказателства за реалността на времето – гниеща ябълка, лицето ви в огледалото в банята, сравнено с лицето ви на снимката отпреди тридесет години – и все пак никога не откривате пряко доказателство, никога не изживявате самото време. Винаги изживявате само настоящия момент или по-скоро случващото се в него. Ако се ръководите единствено от преките доказателства, време няма, съществува единствено Сега.

Това, което е, или това, което се случва, е формата, която Настоящето приема. Докато вътрешно се съпротивлявате, формата, т.е. светът, е непреодолима бариера, която ви отделя от онова, което сте отвъд формата, отделя ви от непритежаващото форма единство с живота, което сте. Когато вътрешно утвърдите формата, която Настоящият момент приема, същата тази форма се превръща в портал към безформието. Разделението между света и Бога изчезва.

Ако се съпротивлявате на случващото се, ставате подвластни на прищевките му и светът започва да определя вашето щастие и нещастие.

Повечето его-същности имат противоречиви желания. Те искат различни неща в различни моменти или дори не знаят какво точно искат, освен че не желаят това, което е: настоящия момент.

Да бъдеш в хармония с това, което е, означава да не му се съпротивляваш вътрешно. Означава мислено да не го определяте като добро или лошо, а да му позволите да бъде. Означава ли това, че не можете да предприемате действия, за да промените живота си? Напротив. Когато основата на действията е вътрешната хармония с настоящия момент, действията получават сила от разума на самия Живот.

Винаги, когато изпитвате безпокойство или стрес, външна цел е поела контрола и сте изгубили от поглед вътрешната посока. Забравили сте, че Съзнанието ви е първично, а всичко останало – вторично.

Защо възникват тревогата, стресът и негативността? Защото сте обърнали гръб на настоящия момент. А защо сте го направили? Решили сте, че нещо друго е по-важно. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно неразбиране създават цял свят от страдание.

Има три начина, по които егото третира настоящия момент: като средство за постигане на някаква цел, като препятствие или като враг.

Когато реагирате срещу формата, която животът приема в този момент, когато третирате Настоящето като средство, като препятствие или като враг, вие укрепвате собствената си идентичност, егото. Оттук и реактивността на егото. Какво означава реактивност? Пристрастеност към реакцията. Колкото повече реагирате, толкова повече се оплитате във формата. Колкото повече се идентифицирате с формата, толкова по-силно е егото. Тогава светлината на Живота вътре във вас вече не проблясва през формата – или само едва-едва.

Хората вярват, че щастието им зависи от това, което се случва, т.е. от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното нещо във вселената. То постоянно се променя. Те възприемат настоящия момент като помрачен от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва, или като непълен, понеже нещо е трябвало да се случи, а не се е случило. И така пропускат по-дълбокото съвършенство, присъщо на самия живот – съвършенство, което винаги е тук, което е отвъд онова, което се случва или не се случва, отвъд формата.

Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всяка форма и е недокоснато от времето.

Най-важната изначална връзка в живота ви е връзката ви с Настоящето или по-скоро с формата, която Настоящият момент приема, т.е. това, което е или се случва. Ако връзката ви с Настоящия момент е дисфункционална, тази дисфункция ще се пренесе във всички други връзки и във всички ситуации. Егото може да бъде дефинирано по следния начин: дисфункционална връзка с настоящия момент. Именно сега можете да решите каква връзка желаете да имате с настоящия момент.

„Какво искам – настоящият момент да бъде мой приятел или мой враг?“ Настоящият момент е неотделим от живота, така че всъщност решавате каква връзка искате да имате с живота. Щом решите, че искате настоящият момент да бъде ваш приятел, от вас зависи да направите първата крачка: дръжте се дружелюбно с него, приветствайте го, независимо как ще се маскира, и скоро ще видите резултатите. Животът се държи дружелюбно с вас; хората стават услужливи, обстоятелствата – благоприятни. Едно решение променя цялата ви реалност. Но това решение трябва да вземате отново и отново - докато свикнете да живеете по този начин.

Премахването на времето от съзнанието ви е премахване на егото. Това е единствената истинска духовна практика… Това, за което говорим, е премахване на психическото време, т.е. постоянните занимания на его-ума с миналото и бъдещето и нежеланието му да бъде едно с живота, да бъде в хармония с неизбежното „е“ на настоящия момент.

Винаги, когато обичайното „не“, с което отговаряте на живота се превърне в „да“, когато позволите на настоящия момент да бъде такъв, какъвто е, вие разпръсквате времето, както и егото. Защото за да оцелее, егото трябва да направи времето – миналото и бъдещето – по-важно от настоящия момент.

Времето е хоризонталното измерение на живота, повърхностния слой на реалността. Но има и вертикално, дълбоко измерение, до което можете да достигнете единствено през портала на Настоящия момент.

Съзнаването е силата, която се крие в настоящия момент. Затова можем да я наречем Присъствие. Висшата цел на човешкото съществувание, т.е. мисията ви, е да внесете тази сила в света.

Основната ви цел е да помогнете на съзнанието да тече в онова, което правите. Вторичната цел е онова, което желаете да постигнете чрез правенето. Докато преди идеята за цел винаги се е асоциирала с бъдещето, сега има една по-дълбока цел, която може да бъде открита единствено в Настоящето чрез отричане на времето.

Вашата вторична или външна цел почива в измерението на времето, докато основната ви цел е неотделима от Настоящия момент и съответно изисква отричането на времето. Как да бъдат помирени? Като осъзнаете, че цялото ви житейско пътешествие в крайна сметка се състои от стъпката, която предприемате в този момент. Винаги съществува само тази стъпка и вие й отдавате цялото си внимание. Това не означава, че не знаете къде отивате, означава само, че тази стъпка е първична, а дестинацията – вторична. И какво ще намерите, когато стигнете до дестинацията, зависи от качеството на тази единствена стъпка. Казано с други думи: какво крие за вас бъдещето зависи от състоянието на осъзнатост в момента.

Чрез настоящия момент вие имате достъп до силата на самия живот, традиционно наричана „Бог“. Щом му обърнете гръб, Бог престава да бъде реалност в живота ви и тогава ви остава само мисловната концепция за Бога, в която някои хора вярват, а други отричат. Дори вярата в Бога е само оскъден заместител на живата реалност на Божието проявление във всеки момент от живота ви.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Вашата цел в живота

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Животът ви има вътрешна цел и външна цел. Вътрешната цел е свързана с Битието и е първична. Външната цел е свързана с правенето и е вторична.

Истинската или първичната цел в живота ви не може да бъде открита на външно ниво. Тя не е свързана с онова, което правите, а с онова, което сте – т.е. със състоянието на съзнанието ви.

Действието, макар и необходимо, е само второстепенен фактор за проявяването на външната ви реалност. Първостепенният фактор е Съзнанието. Независимо колко сме активни и какви усилия влагаме, състоянието на съзнанието ни създава нашия свят и ако няма промяна на вътрешно ниво, никакви действия няма да променят нищо. Ние просто ще пресъздаваме модифицирани версии на същия свят отново и отново – свят, който е външно отражение на егото.

Щом веднъж зърнете осъзнатостта или Присъствието, вие го опознавате от първа ръка. То престава да бъде концепция в ума. Тогава можете да направите съзнателен избор да присъствате, вместо да затъвате в безполезно мислене. Можете да поканите Присъствието в живота ви, т.е. да създадете Пространство. С пробуждането идва и отговорността. Можете или да продължите така, сякаш нищо не се е случило, или да видите значимостта му и да го признаете като най-важното нещо, което ви се е случвало. Да се отворите за възникващата съзнателност и да внесете нейната светлина в света става основна цел в живота ви.

Пробуденото правене е хармонизиране на вашата външна цел – онова, което правите – с вътрешната ви цел – пробуждането и пробудеността. Чрез пробудено правене вие ставате едно с насочената навън цел на вселената. Съзнанието протича през вас към света. То протича в мислите ви и ги вдъхновява. Протича в действията ви, направлява ги и им дава сила

Модалностите на пробуденото правене са приемане, наслаждаване и ентусиазъм. Всяка от тях представлява определена вибрационна честота на съзнанието. Трябва да бъдете бдителни, за да сте сигурни, че някоя от тях функционира, когато правите нещо – от най-простата задача до най-сложната. Ако не сте в състояние на приемане, наслаждаване или ентусиазъм, вгледайте се внимателно и ще откриете, че създавате страдание за себе си и за другите.

Ако не можете да се насладите, правейки нещо, можете поне да приемете, че трябва да го направите. Приемането означава: за момента такова е положението, налага се да го направя, така че ще го направя с желание.

Ако не можете нито да се наслаждавате, нито да приемете онова, което правите, престанете да го правите. Иначе не поемате отговорност за единственото нещо, за което можете наистина да поемете отговорност, а то е единственото нещо, което наистина е от значение: състоянието на вашето съзнание. А ако не поемате отговорност за състоянието на вашето съзнание, вие не поемате отговорност за живота си.

На Новата Земя радостта ще замени желанието като мотивираща сила в действията на хората. Желанието възниква от заблудата на егото, че вие сте отделен фрагмент, откъснат от силата, която стои зад цялото творение. Чрез наслаждаването вие се свързвате със самата универсална съзидателна сила.

Много по-вероятно е позитивната промяна на външно ниво да се появи в живота ви, ако сте в състояние да се радвате на онова, което правите, вместо да чакате някаква промяна, за да можете да се наслаждавате на онова, което правите.

Когато превърнете настоящия момент – а не миналото или бъдещето – в средоточие на вашия живот, способността ви да се наслаждавате на онова, което правите – а наред с това и качеството на живота ви – осезателно нарастват.

Радостта не идва от онова, което правите, тя се влива в него, а съответно и в света, извирайки от дълбините ви.

Ще се наслаждавате на всяка дейност, в която сте напълно присъстващи, на всяка дейност, която не е просто средство за постигане на някаква цел. Всъщност не на самата дейност се наслаждавате, а на дълбокото усещане за живост, което струи в нея. Живостта е едно с вас. Това означава, че когато се наслаждавате на заниманието си, вие всъщност се наслаждавате на динамичния аспект на Битието. Затова всяко нещо, което правите с радост, ви свързва със силата, която стои зад цялото творение.

Ето една духовна практика, която ще внесе мощ и творчески растеж в живота ви. Направете списък на рутинните всекидневни дейности, които често извършвате. Включете неща, които смятате за безинтересни, скучни, досадни, дразнещи или стресиращи. Но не включвайте нищо, което мразите или не понасяте да вършите. Тези неща или трябва да приемете, или да престанете да вършите. Списъкът може да включва пътуването до работа, купуването на хранителни продукти, прането и всичко, което ви се струва досадно или стресиращо във всекидневието. После винаги, когато се занимавате с тези неща, ги превръщайте в средство за осъзнатост. Присъствайте изцяло в заниманието си и почувствайте живия покой вътре във вас като фон на дейността. Скоро ще откриете, че онова, което вършите в това състояние на повишено съзнание, вече не е стресиращо, досадно или дразнещо и всъщност става приятно. За да бъдем точни – онова, което ви радва, всъщност не е външното  действие, а вътрешното измерение на съзнанието, което се влива в действието. Това означава да откриете радостта от Битието в дейността си. Ако имате усещането, че в живота ви липсва смисъл или че е твърде стресиращ или досаден, причината е, че все още не сте внесли това измерение в живота си. Осъзнаването на действията още не е станало ваша основна цел.

Ентусиазмът означава, че изпитвате дълбока радост от заниманието си плюс допълнителен елемент на цел или визия, към която се стремите. Когато добавите цел към радостта от заниманието си, енергийното поле или вибрационната честота се променят. Сега към радостта се добавя и определено структурно напрежение, така да го наречем, и тя се превръща в ентусиазъм. Когато дейността ви е разпалена от ентусиазма, тя ще бъде наситена с огромна сила и енергия а вие ще се чувствате като стрела, която лети към целта – и се наслаждава на пътуването.

За страничния наблюдател може да изглежда така, сякаш сте в стрес, но интензивността на ентусиазма няма нищо общо със стреса. Когато желанието ви да постигнете целта е по-голямо от желанието ви да вършите онова, което вършите, това поражда стрес. Балансът между радостта и структурното напрежение се изгубва и напрежението печели.

Стресът винаги подкопава както качеството, така и ефективността на онова, което правите под негово въздействие. Съществува силна връзка между стреса и негативните емоции, например тревожността и гнева. Стресът е токсичен за тялото.

За разлика от стреса, ентусиазмът има висока енергийна честота и затова резонира с творческата сила на вселената. Поради тази причина Ралф Уолдо Емерсън казва, че „нищо велико не е било постигнато без ентусиазъм“.

Ентусиазмът знае къде отива но същевременно е в дълбоко съзвучие с настоящия момент, с източника на живост, радост и сила. Ентусиазмът не „иска“ нищо, защото нищо не му липсва. Той е едно с живота и независимо колко динамични са вдъхновените от ентусиазма дейности, вие не се изгубвате в тях. И винаги в центъра на колелото остава едно спокойно, но винаги живо пространство, сърцевина на покоя сред дейността, която е едновременно източник на всичко и незасегната от нищо.

Ние се намираме по средата на изключително важно събитие в еволюцията на човешкото съзнание. На нашата планета и може би едновременно в много части от нашата галактика и отвъд нея съзнанието се пробужда от съня на формата. Това не означава, че всички форми (светът) ще се разпаднат, въпреки че с доста от тях със сигурност ще се случи. Означава, че съзнанието сега може да започне да създава форма, без да се изгубва в нея. То може да продължи да съзнава себе си, докато създава и изживява формата.

Защо трябва да продължава да създава и изживява формата? За удоволствие. Как го прави съзнанието? Чрез пробудени хора, които са прозрели значението на пробуденото правене.

Нова раса възниква на нашата планета. Тя възниква сега и вие сте част от нея!

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Отвъд мисълта

по "Единение с живота"
на Екхарт Толе 

Мисленето е само миниатюрен аспект от цялостното съзнание, от цялостната ви същност.

Това, което възниква сега, не е нова система от вярвания, нова религия, нова духовна идеология или митология. Ние сме стигнали до края не само на митологиите, но също и на идеологиите и системите от вярвания. Промяната отива по-надълбоко от съдържанието на ума ви, по-надълбоко от мислите ви. Всъщност в сърцевината на новото съзнание лежи преодоляването на мисълта, новооткритата способност да се издигнем над мисълта, да открием вътре в себе си измерение, което е несравнимо по-необятно от мисълта.

Така вече няма да извличате идентичността си, себеусещането си от неспирния мисловен поток, който при старото съзнание сте приемали като себе си. Колко освобождаващо е да осъзнаеш, че „гласът в главата ми“ не е това, което съм.

Кой съм тогава? Онзи, който вижда това. Съзнаването, което предхожда мисълта, пространството, в което мисълта – или емоцията, сетивното възприятие – се случва.

Основната причина за нещастието не е ситуацията, а начинът, по който мислите за нея.

Давайте си сметка за мислите в ума си. Отграничавайте ги от ситуацията, която винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ситуацията или факта, а това са моите мисли за нея. Вместо да си съчинявате истории, придържайте се към фактите. Например, „Аз съм разорен“ е история. Тя ви ограничава и не ви позволява да предприемете ефективни действия. „В банковата ми сметка са останали петдесет цента“ е факт. Да се изправиш пред фактите, винаги носи сила. Знайте, че вашите мисли в голяма степен пораждат емоциите, които изпитвате. Съзнавайте връзката между мислите и емоциите си. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете съзнанието зад тях.

„Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“ [1 Коринтяни 3:19] – казва Библията. Коя е мъдростта на този свят? Движението на мисълта и смисълът, дефиниран изключително чрез мисълта.

Мисленето изолира ситуацията или събитието и ги нарича добри или лоши, сякаш има отделно съществуване. Когато прекомерно се осланяте на мисленето, реалността става разпокъсана. Тази разпокъсаност е илюзия, но изглежда напълно реална, докато сте впримчени в нея. Вселената е неделимо цяло, в което всички неща са взаимосвързани и нищо не съществува в изолация. По-дълбоката взаимосвързаност на всички неща и събития говори, че мисловните етикети като добро и зло в крайна сметка са илюзорни. Те винаги са свързани с ограничена гледна точка и затова са верни само относително и временно.

Няма случайни събития нито пък има събития или неща, които съществуват сами по себе си и сами за себе си, в изолация. Атомите, от които е изградено тялото ви, някога са били част от звездите и причините дори за най-незначителното събитие са буквално безкрайни и свързани с цялото по нерабираеми начини.

Ако искате да проследите причината за което и да било събитие, ще трябва да се върнете чак то Сътворението. Космосът не е хаотичен. Самата дума космос означава ред. Но това не е ред, който човешкият ум е в състояние да разбере, въпреки че понякога успява да го зърне за миг.

Когато отидем в девствена гора, мислещият ни ум ще види наоколо единствено безредие и хаос. Умът дори няма да е в състояние да отличи живота (доброто) от смъртта (злото), тъй като навсякъде от загниващата и разлагаща се материя покълва нов живот. Само ако в достатъчна степен притихнем вътрешно и шумът на мисленето заглъхне, ще можем да осъзнаем, че тук има скрита хармония, святост, по-висш ред, в който всичко е на съвършеното си място и не може да бъде нищо друго освен това, което е и както е.

Умът се чувства по-удобно в изкуствено създаден парк, тъй като той е планиран от мисълта, а не е естествено израснал. В парка има ред, който умът е в състояние да проумее. В гората съществува неразбираем ред, който умът възприема като хаос. Той е отвъд мисловните категории за добро и лошо. Не можем да го разберем чрез мислене, но ще го усетим, когато се отърсим от мислите, притихнем и не се опитваме да го разберем или обясним. Само тогава ще си дадем сметка, че гората е свещена. Щом усетите тази скрита хармония, тази святост, ще осъзнаете, че не сте отделени от нея, а когато осъзнаете това, ще станете съзнателни участници в нея. По този начин природата ви помага да бъдете в хармония с целостта на живота.

Това е реалността при повечето хора: в мига, в който човек възприеме нещо, фалшивият аз, егото, го назовава, интерпретира, сравнява го с нещо друго, харесва го, не го харесва или го определя като добро или лошо. Тези хора са затворници на мисловните форми, на предметното съзнание.

Не можете да се пробудите духовно, докато не престанете натрапчивото и несъзнателно назоваване или поне докато не го осъзнаете, за да можете да наблюдавате как се случва. Именно чрез постоянното назоваване егото съществува като ненаблюдаван ум. Винаги, когато то спре, и дори ако само си дадете сметка за него, това създава вътрешно пространство и вие преставате да бъдете контролирани от ума.

Изберете някакъв предмет в близост до вас (химикалка, стол, чаша, растение) и го изследвайте визуално, което ще рече – гледайте го с огромен интерес, почти любопитство. Отбягвайте предмети със силни лични асоциации, които ви напомнят за миналото, като например къде сте ги купили, кой ви ги е подарил и т.н. Отбягвайте и вещи, върху които е написано нещо, като книги или бутилки. Това ще стимулира мисълта. Без напрягане, отпуснато, но бдително, насочете цялото си внимание към предмета, към всеки негов детайл. Ако възникнат мисли, не им обръщайте внимание. Не от мислите се интересувате, а от акта на самото възприятие. Можете ли да отстраните мисленето от възприятието? Можете ли да гледате, без гласът в главата ви да коментира, да прави заключения, да сравнява и да се опитва да стигне до някакви изводи? След минута-две оставете погледа си да се рее из стаята или мястото, където се намирате, така че будното ви внимание да освети всяко нещо, върху което се спре.

След това се вслушайте във всички звуци. Слушайте ги по същия начин, по който оглеждахте заобикалящата ви обстановка. Някои звуци може да са натурални – вода, вятър, птици – а други да са създадени от човека. Някои може да са приятни, други – неприятни. Ала вие не правите разграничение между добро и лошо. Оставете всеки звук да бъде такъв, какъвто е, без интерпретация. Тук отново ключът е спокойното, но будно внимание.

Когато възприемаме, без да интерпретираме и без мисловни етикети, което ще рече – без да добавяме мисъл към възприятията, ние успяваме да доловим по-дълбоката свързаност на нещата, които възприемаме като привидно отделни.

Опитайте се да уловите, т.е. да забележите, гласа в главата си, може би в момента, когато се оплаква от нещо, и вижте истинската му същност: гласът на егото, програмиран модел, една мисъл. Винаги, когато забележите този глас, ще съзнавате, че вие не сте гласът, а онзи, който го осъзнава.

Всъщност, вие сте осъзнатостта, която осъзнава гласа. На заден план е съзнаването. На преден план е гласът, мислещият. По този начин вие се освобождавате от егото, освобождавате се от ненаблюдавания ум.

Нито концепциите, нито математическите формули могат да обяснят безкрайното. Никоя мисъл не може да обхване необятността на целостта. Реалността е едно цяло, но мисълта я раздробява на фрагменти. Това поражда фундаментални грешки във възприятието – като например, че има отделни неща и събития или че едно нещо е причина за друго. Всяка мисъл предполага гледна точка, а всяка гледна точка – по самата си природа – предполага ограничение, което в крайна сметка означава, че не е вярна, поне не абсолютно. Само цялото е истинно, но цялото не е подвластно нито на словото, нито на мисълта. Погледнато отвъд ограниченията на мисленето, а съответно и неразбираема за човешкия ум, всичко се случва в момента. Всичко, което някога е било или ще бъде, е настояще, извън времето, което е мисловна конструкция.

Щом престанете да покривате света с думи и етикети, в живота ви се завръща усещането за чудо, изгубено много отдавна, когато човечеството, вместо да използва мисълта, станало неин пленник. В живота ви се завръща дълбочината. Нещата възстановяват новостта и свежестта си. И най-голямото чудо е изживяването на вашата същност като предхождаща всякакви думи, мисли, мисловни етикети и образи. За да се случи това, трябва да се освободите от усещането си за аз, за Битие, от всички неща, с които се е смесило или – казано другояче – отъждествило.

Възможно ли е да се отърсите от убеждението, че би трябвало да имате нужда да знаете кой сте? С други думи, можете ли да спрете да търсите концептуални дефиниции, за да си създадете себеусещане? Можете ли да престанете да се осланяте на мисълта за вашата идентичност?

Колкото повече превръщате мислите в своя идентичност, толкова повече се откъсвате от духовното измерение вътре във вас.

Да определяте себе си чрез мисълта означава да се ограничавате. Когато изцяло приемете, че не знаете, вие всъщност навлизате в състояние на покой и яснота, което е по-близо до истинската ви същност, отколкото мисълта някога би могла да достигне.

Не търсете щастието. Ако го търсите, няма да го намерите, тъй като търсенето е антитеза на щастието. Щастието винаги се изплъзва, но свободата от нещастие е постижима в настоящия момент, като приемете онова, което е, вместо да си измисляте истории за вашето нещастие. Нещастието скрива естественото ви състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Кен Уилбър - интегралния подход

 . 

Кен Уилбър (род. 1949 г. в САЩ) е световно известен американски психолог, философ, мистик, еколог.

В популярната класация "100-те най-влиятелни живи духовни личности" заема 9-та позиция.

Негови известни книги, преведени на български, са "Кратка истрия на всичко", "Без граници", "Интегрална психология" и др.

През 1998 г. основава Интегрален институт, в който се опитва да събере и обобщи различните гледни точки в няколко главни сфери на познание.

Уилбър твърди, че е практикуващ дзен будист, но обединява най-различни подходи и идеи в книгите си.

В долното видео Кен Уилбър показва един експеримент с ЕЕГ (електроенцефалограф), при който управлява мозъчната си активност, като спира мозъчните си вълни в определени области (отгоре надолу):
- бета (будно състояние);
- алфа (полусън);
- тета (сън);
- делта (дълбок, безпаметен сън).

По този начин той доказва, че човек може да управлява мозъчната си дейност и потока от мисли, който, според някои, е в състояние да определя реалностите в живота ни.

По материали от Интернет.

.

Съзнанието

 .

Когато

съзнанието

е насочено

навън,

възникват

умът

и

светът.

Когато

е насочено

на­вътре,

то осъзнава

своя

Първоизточник

и се завръща

обратно

при

Непроявеното.

Екхарт Толе

 .