19 декември 2013

10 житейски урока, от които трябва да се отучите


по Марта Бек

През последните 10 години разбрах, че нашата култура е пълна с идеи, които всъщност потискат радостта. Ето някои от нещата, които сме научили погрешно:

1. Проблемите са нещо лошо. Прекарали сте училищните години в решаване на проблеми, наложени от скучни "авторитетни" фигури. Научили са ви, че проблемите са, така да се каже - гадост? Но хората без реални проблеми полудяват и измислят неща като екстремни скокове и планиране на сватба. Истинските проблеми са прекрасни, всеки носи семето на собственото си решение. Професионално прегаряне? Това ви насочва към вашата перфектна кариера. Ужасна връзка? Това ви учи какво означава любовта. Объркващи данъчни формуляри? Те ви подсещат да наемете счетоводител, така че да можете да се съсредоточите върху по-интересни задачи, като например почистване на зъбите с конец. Намирането на решение на всеки проблем е това, което дава густото на живота.

2. Важно е да бъдем непрекъснато щастливи. Решаването на чепат проблем може да ни помогне да бъдем щастливи, но не е необходимо да бъдем щастливи, за да се чувстваме добре. Ако това ви звучи налудничаво, опитайте следното: Съсредоточете се върху нещо, което ви прави нещастен. Тогава помислете: "Аз трябва да бъда щастлив!" Стресиращо, нали? Сега си кажете: "ОК е да бъде толкова тъжен, колкото е нужно". Да приемем нещата такива, каквито са, а не да търсим непрекъснато щастие, е в основата на благополучието.

3. Аз съм непоправимо ощетен от моето минало. Болезнените събития оставят белези, вярно, но се оказва, че те са до голяма степен изтриваеми. Джил Болти Тейлър, невроанатом, която прекара инсулт и загуби паметта си, описа събитието като загуба на "37 години емоционален багаж". Тейлър възстанови мозъка си, минус всички драми. Оказва се, че всички ние можем да осъществим подобна промяна, без да се налага да преживеем мозъчен кръвоизлив. Просто трябва да се освободим от старите мисловни модели. Например, вземете един въпрос, който ви притеснява: "Би трябвало да работя по-усилено!" и измислете три причини това вярване да е погрешно. Вашият мозък ще започне да се отпуска. Тейлър намери загубата на паметта за еуфорична. Същото ще стане и с вас.

4. Упоритият труд води до успех. Бебетата бозайници, включително при хората, учат, като играят или, както се казва "битката при Ватерло беше спечелена на игрищата на Итън". Момчета, прекарали години в създаване на стратегии за забавление, придобиват инстинктивни умения да се справят с реални ситуации. Така че играйте, както в детството. Играйте, вместо да се трудите - това е ключът към успеха. И докато сме на темата...

5. Успехът е обратното на провала. Факт: От отказването на цигарите до карането на ски, ние успяваме до степента, в която се опитваме, пропадаме и се учим. Проучванията показват, че хората, които се притесняват да не допуснат грешки, се справят по-зле от тези, които рискуват и се учат от грешките си. Успехът се гради върху провала.

6. Важно е какво хората мислят за мен. "Ами ако се проваля," - протестирате вие - "хората ще си помислят лошо за мен!". Тази страховита възможност предизвиква отчаяние, самоубийство, убийство. Осъзнах това, след като прочетох явни лъжи за себе си в Интернет. Когато се оплаках на приятелка, тя каза: "Уау, ти имаш някои болезнени фантазии относно фантазиите на други хора за теб". Мда, моето терзание дойде от хипотезата, че хипотетични хипотези на други хора за мен имат някакво значение. Абсурд! Сега, представете си как ще се чувствате, ако няма абсолютно никакво значение какво мислят хората вас. Включихте ли? Добре. Никога не се връщайте назад.

7. Трябва да обмисляме внимателно решенията, които взимаме. Вашите умствени способности са далеч по-нови и по-склонни към грешки, отколкото вашия по-дълбок "животински" мозък. Често сложни проблеми се решават най-добре, когато мислите като животно. Представете си, че трябва да направите избор - от това кой филм да гледате до това коя къща да купите. Вместо да претегляте плюсове и минуси интелектуално, забележите физическата си реакция на всеки вариант. Обърнете внимание кога тялото ви се стяга или отпуска. И говорейки за тела...

8. Красивите момичета получават всички добри неща. О, Боже. Толкова невярно. Отучих се от този погрешно научен урок след години обучаване на красиви клиентки. Да, тези красавици получават преференциално третиране в повечето сценарии на живота, но има уловка: Макар че всеки ги търси, на практика никой не ги вижда. Почти всяка разкошна клиентка имаше съпруг, който бе женен за гърдите и брадичката й, без изобщо да забележи душата й.

9. Ако всичките ми желания се сбъднат точно сега, животът би бил перфектен. Проверете го: Хората, които имат това, което вие желаете, са по ​​рехабилитационни клиники, бракоразводни съдилища и затвори. Това е така, защото щастието има странични ефекти, точно като лекарствата, рекламирани по телевизията. По принцип, всяко външно нещо, което ни кара да се чувстваме добре, има силата и да ни накара да се чувстваме зле. Странно, но когато спрете да се интересувате от материални награди, те започват да се появяват. За да привлечете нещо, което желаете, станете така изпълнен с радост, сякаш вече го притежавате. Радостта, а не нещото, е важната.

10. Загубата е нещо ужасно. Преди десет години все още се страхувах от загуба дотолкова, че бях се отказала от развитие в името на това да запазя нещата стабилни. Усмихвах се, когато бях тъжна, преструвах се, че харесвам хората, които ме ужасяваха. Това, което сега знам е, че загубите не предизвикват катаклизми, когато карат сърцето и душата да следват техния естествен цикъл на разрушение и изцеление. Истинска трагедия? Това е загуба за самите сърце и душа. Ако сте пренебрегнали себе си в усилията си да запазите някого или нещо, забравете този модел. Живейте си живота, по дяволите загубите. Така или иначе сърцето и душата ви ще се завърнат у дома.


Източник: http://www.oprah.com/spirit/10-Life-Lessons-You-Should-Unlearn-Martha-Beck-Life-Coach-Advice_1/1

 . 

05 декември 2013

Златната рибка и желанията



Накратко: дядо и баба живели бедно в схлупена къщурка край морето. Веднъж дядото хванал златна рибка. Рибката го помолила да я пусне, като обещала да му даде, каквото пожелае. Дядото нямал нужда от нищо, пуснал рибката, върнал се и разказал случката на бабата. Старицата го нахокала и го изпратила обратно с поръчка за ново корито. След като получила коритото, ненаситната баба поискала последователно нова къща, да стане "истинска дворянка", да стане царица (в "царски истински палати") и накрая - да владее морето, а златната рибка да й бъде "винаги слугиня". Предал дядото и последното желание на златната рибка, тя "не казала ни дума, само плеснала веднъж с опашка и в дълбокото море се скрила". Приказката завършва така: "Старецът напразно дълго чакал, пак при бабичката се завърнал. Що да види? - Старата къщурка, бабата седи сама на прага, а пред нея - вехтото корито".

В статията Желание или стремеж вече писах за егото и неговия безкраен списък с желания.

Това, което харесвам в Приказката за златната рибка, е образът на дядото. Бих искал да бъда като него. И понеже признавам, че от време на време (макар и все по-рядко) изпитвам желания, за да се подсигуря, ако хвана златната рибка, първото ми желание ще бъде да нямам повече желания.

Дори цар не може да се сравни (по щастие) с човек без желания.


 .