ПРИЕМАНЕ НА НАСТОЯЩЕТО
Няколко пъти споменахте за „капитулация". Тази идея не ми допада. Звучи някак фаталистично. Ако винаги приемаме нещата такива, каквито са, няма да правим никакво усилие да ги подобрим. Струва ми се, че това е целият смисъл на прогреса - и в личния, и в колективния живот: да не приемаме ограниченията на настоящето, а да се борим да ги надмогнем и да създадем нещо по-добро. Иначе още щяхме да живеем в пещери. Как се съвместява капитулацията с това, да променяме нещата и да вършим работа?
За някои хора думата капитулация може би създава негативни асоциации, включващи поражение, отстъпление, непосрещане на предизвикателствата на живота, летаргия и прочие. Истинската капитулация обаче е нещо съвсем различно. Тя не означава пасивно да се примирявате с всяка ситуация, в която се озовете, и нищо да не правите. Не значи да спрете да правите планове и да предприемате позитивни действия.
Капитулацията е простата, но дълбока мъдрост да се оставите на потока на живота, вместо да му се противопоставяте. Потока на живота можете да изпитате единствено в Настоящето, затова да капитулирате пред него означава да приемете безусловно и безрезервно сегашния момент. Да се откажете от вътрешната съпротива срещу това, което е. Вътрешна съпротива означава да казвате „не" на това, което е, посредством съждения на ума и емоционална негативност. Тя става особено изявена, когато нещата „се объркат", тоест когато настъпи разминаване между изискванията или непреклонните очаквания на ума и онова, което е. Това е бездната на болката. Ако сте живели достатъчно дълго, знаете, че нещата „се объркват" доста често. Именно в такива моменти трябва да прилагате капитулацията, ако искате да премахнете болката и скръбта от живота си. Приемането на това, което е, веднага ви освобождава от отъждествяването с ума и възстановява връзката ви с Битието. Съпротивата и умът са едно и също нещо.
Капитулацията е чисто вътрешен акт. Тя не означава, че във външен план не можете да действате и да промените ситуацията. Всъщност при капитулацията няма нужда да приемате цялата ситуация, а само една мъничка част от нея, наречена Настояще.
Ако например сте заседнали с колата си някъде в калта, няма да си кажете: „Добре, примирявам се с това, че съм заседнал в калта." Примирението е различно от капитулацията. Не е нужно да приемате нежелана или неприятна ситуация. Не е нужно да се заблуждавате и да си казвате, че няма нищо лошо в това да сте заседнали в калта. Не. Съзнавате напълно, че искате да се измъкнете от нея. След това съсредоточавате вниманието си върху настоящия момент, без да му поставяте мисловни етикети. Това означава да не съдите Настоящето. Така няма съпротива, няма емоционална негативност. Приемате момента, какъвто е. После предприемате действия и правите всичко възможно, за да се измъкнете от калта. Такива действия аз наричам позитивни. Те са много по-ефикасни от негативните, които произтичат от гняв, отчаяние или разочарование. Докато не постигнете желания резултат, продължавате с капитулацията, като се въздържате да слагате етикети на Настоящето.
Ето една визуална аналогия, която ще илюстрира мисълта ми. Вървите нощем по път, заобиколени от гъста мъгла. Но имате силно фенерче, което разкъсва мъглата и създава пред вас тясно светло пространство. Мъглата е вашата жизнена ситуация, която включва миналото и бъдещето. фенерчето е вашето съзнателно присъствие. Светлото пространство е Настоящето.
Некапитулацията втвърдява психическата ви форма - черупката на егото - и така създава силно усещане за отделност. Светът около вас, и по-точно хората в него, се възприемат като заплаха. Възниква несъзнателната потребност да съдите и унищожавате другите, да се състезавате и да господствате. Дори природата ви става враг и възприятията и тълкуванията ви се подчиняват на страха. Психическото заболяване, наречено параноя, е само малко по-остра форма на това обичайно, но болестно състояние на съзнанието.
Не само психическата, но и физическата ви форма - вашето тяло - става твърдо и неотстъпчиво в резултат на съпротивата. Появява се напрежение в различни части на тялото и то като цяло се стяга. Силно се ограничава свободното протичане на жизнената енергия, което е изключително важно за нормалното функциониране на тялото. Работата върху тялото и някои форми на физиотерапия може да помогнат за възстановяване на потока, но ако не упражнявате капитулацията в делничния си живот, те ще ви донесат само временно облекчение на симптомите, тъй като не е премахната причината - моделът на съпротивата.
Във вас има нещо, което остава незасегнато от преходните обстоятелства, които съставляват житейската ви ситуация, и вие можете да достигнете до него единствено посредством капитулацията. Това е вашият живот, самото ви Битие - което съществува вечно в непознаващия времето свят на настоящето. Намирането на този живот е „единственото нужно", за което говори Иисус.
Ако намирате своята житейска ситуация за незадоволителна или дори за непоносима, само капитулацията може да ви помогне да разбиете несъзнателния модел на съпротивата, който я поддържа.
Капитулацията е напълно съвместима с действието, въвеждането на промени и постигането на цели. Но в състоянието на капитулация в действията ви се влива една съвсем различна енергия, едно различно качество. Тя възстановява връзката ви с енергията от извора на Битието и ако действията ви са пропити с Битие, те се превръщат в празник на жизнената енергия, която ви отвежда все по-дълбоко в Настоящето. Чрез несъпротивата качеството на съзнанието ви и следователно качеството на всичко, което правите, се подобрява неизмеримо. След това резултатите идват от само себе си и отразяват това качество. Това ще наричаме „действие в капитулация". Това не е работа - такава, каквато я познаваме от хиляди години. Когато повече хора се пробудят, думата „работа" ще изчезне от речника ни и може би ще бъде създаден нов свят, който да я замести.
Именно качеството на съзнанието ви в този момент определя най-вече какво бъдеще ви очаква, затова капитулацията е най-важното, което можете да направите, за да предизвикате положителна промяна. Всяко действие, което предприемете, е на второ място по значение. Истински позитивно действие не може да произлезе от състояние на некапитулация на съзнанието.
Разбирам, че ако се намирам в неприятна или незадоволителна ситуация и напълно приема момента такъв, какъвто е, няма да изпитвам страдание и нещастие. Ще се издигна над него.
Но все така не ми е ясно откъде ще дойде енергията или мотивацията за действие и промяна, ако няма някаква степен на недоволство.
В състоянието на капитулация виждате съвсем ясно какво трябва да се направи и действате, вършите нещата едно по едно и се съсредоточавате върху тях едно по едно. Учете се от природата - вижте как се случва всичко, как се разгъва чудото на живота, без недоволство или нещастие. Затова Иисус казва: „Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат".
Ако цялостната ви ситуация е незадоволителна или неприятна, отделете настоящия момент и приемете това, което е. Това е светлината на фенерчето, която прорязва мъглата. Тогава състоянието на съзнанието ви вече не е под контрола на външни фактори. Вече не изхождате от реакцията и съпротивата.
После се вгледайте в особеностите на ситуацията. Задайте си въпроса: „Мога ли да направя нещо, за да я променя, да я подобря, или да си отида от нея?" Ако отговорът е да, предприемете подходящите за целта действия. Съсредоточете се не върху сто неща, които ще направите или може да се наложи да направите някъде в бъдещето, а върху онова единствено нещо, което можете да направите сега. Това не означава да не планирате. Може би именно планирането е онова единствено нещо, което можете да направите сега. Но внимавайте да не задействате „мисловните филми", да не се проектирате в бъдещето и така да загубите Настоящето. Каквото и действие да предприемете, то може да не даде резултат веднага. Докато това се случи, не се противете срещу онова, което е. Ако няма какво да направите, а не можете да се оттеглете от ситуацията, използвайте я, за да задълбочите капитулацията, да навлезете по-дълбоко в Настоящето и в Битието. Когато се озовете в това непознаващо времето измерение на настоящето, промяната често настъпва по необясним начин, без да се налага да правите кой знае какво. Животът става дружелюбен. Ако вътрешни фактори като страх, вина или инерция ви пречат да действате, те ще изчезнат под светлината на съзнателното ви присъствие.
Не смесвайте капитулацията с нагласата „вече нищо не ме засяга" или „просто вече не ми пука". Ако се вгледате внимателно, ще видите, че тази нагласа е обагрена с негативност под формата на скрито недоволство и затова изобщо не е капитулация, а маскирана съпротива. При капитулацията насочвате вниманието си навътре, за да проверите дали някъде из вас е останала следа от съпротива. Когато правите това, бъдете с будно внимание, иначе в някое тъмно ъгълче може да остане скрита съпротива под формата на мисъл или непризната емоция.
ОТ МИСЛОВНА КЪМ ДУХОВНА ЕНЕРГИЯ
Отказът от съпротивата е нещо, кoemo е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Все така не ми е съвсем ясно как да го направя. Казвате: чрез капитулацията, но си остава въпросът: „Как?"
Започнете с това да признаете наличието на съпротива. Присъствайте при възникването й. Наблюдавайте как я създава умът, как дава определения на ситуацията, на вас самите, на другите. Вгледайте се в мисловния процес. Почувствайте енергията на емоцията. Като наблюдавате съпротивата, ще видите, че тя е безполезна. Като съсредоточите цялото си внимание върху Настоящето, несъзнателната съпротива става съзнателна и това е нейният край. Не може да сте едновременно съзнаващи и нещастни, съзнаващи и изпълнени с негативност. Негативността, нещастието и страданието под каквато и да е форма означават наличие на съпротива, а тя винаги е несъзнателна.
Но аз нали съзнавам, че се чувствам нещастен?
Бихте ли избрали нещастието? Ако не сте си го избирали, как така се е появило? Каква полза има от него? Кой го поддържа? Казвате, че съзнавате чувството, че сте нещастни, но истината е, че се идентифицирате с него и поддържате процеса посредством натрапчивото мислене. Всичко това е несъзнателно. Ако бяхте съзнаващи, тоест изцяло присъстващи в Настоящето, цялата негативност щеше да се разпръсне почти мигновено. Тя не може да оцелее в присъствието ви, а само в отсъствието ви. Дори болковото тяло не може да издържи дълго пред вашето присъствие. Вие поддържате нещастието живо, като му давате време. То е неговата кръв и плът. Премахнете времето, като съзнавате съсредоточено настоящия момент, и нещастието ще умре. Но вие искате ли то да умре? Настина ли ви е дошло до гуша? Кои ще сте без него?
Докато не започнете да прилагате капитулацията, духовното измерение си остава нещо, за което четете, говорите, вълнувате се, пишете книги, мислите, вярвате - или не вярвате, според случая. Няма значение. Едва с капитулацията то става жива реалност в живота ви. Тогава енергията, която излъчвате и която управлява живота ви, има много по-висока вибрационна честота от умствената енергия, която все още управлява нашия свят - енергията, създала сегашните обществени, политически и икономически структури на нашата цивилизация, които упорито се възпроизвеждат посредством образователните системи и медиите. Чрез капитулацията в този свят навлиза духовна енергия. Тя не създава страдание за вас, за други хора или за която и да е друга форма на живот на тази планета.
За разлика от умствената енергия, тя не замърсява земята и не се подчинява на закона за противоположностите, според който всяко нещо има своята противоположност, не може да има добро без зло. Хората, движени от умствена енергия - а те са все още повечето от обитателите на земята - не съзнават съществуването на духовната енергия. Тя принадлежи към реалност от друг порядък и ще направи света различен, когато достатъчно много хора бъдат в състоянието на капитулация и поради това напълно свободни от негативност. Ако Земята оцелее, такава ще бъде енергията на онези, които ще я населяват.
За тази енергия говори Иисус, когато прави знаменитото си пророчество в проповедта на планината: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Безмълвното, но наситено присъствие разпръсква несъзнателните шаблони на ума. Те може да продължат да действат още известно време, но вече няма да ръководят живота ви. Външните обстоятелства, на които сте се противили, също ще се променят бързо благодарение на капитулацията. Тя има мощно преобразяващо действие върху обстоятелствата и хората. Ако положението не се промени веднага, приемането на Настоящето ви позволява да се издигнете над това. Във всички случаи сте свободни.
КАПИТУЛАЦИЯТА В ЛИЧНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Ами хората, коиmo искат да ме използват, да ме манипулират или контролират! Трябва ли да капитулирам пред тях?
Те са откъснати от Битието, затова несъзнателно се опитват да извлекат от вас енергия и сила. Истина е, че само несъзнаващият човек се опитва да използва или манипулира другите, но също така е истина, че само несъзнаващият може да бъде използван и манипулиран. Ако се противите или борите срещу несъзнателното поведение на другите, сами се нареждате сред тях. Но капитулацията не означава да позволите да ви използват несъзнаващи хора. Ни най-малко. Напълно е възможно да кажете някому „не" твърдо и ясно, или да се оттеглите от ситуацията, и същевременно да запазите състоянието на пълна вътрешна несъпротива. Когато казвате „не" на човек или ситуация, нека това не бъде реакция, а резултат от прозрение, от ясното съзнание какво в този момент е добро и какво не е добро за вас. Нека това бъде „не" без реакция, висококачествено „не", свободно от всякаква негативност и съответно несъздаващо повече страдание.
В работата си съм в неприятна ситуация. Опитах капитулация, но се оказа невъзможно. В мен все така се надига много съпротива.
Ако не успявате с капитулацията, действайте незабавно. Кажете какво мислите, или направете нещо, за да промените ситуацията - или се оттеглете от нея. Поемете отговорност за живота си. Не замърсявайте своето красиво и сияйно вътрешно Битие, нито Земята с негативност. Не позволявайте на нещастието под каквато и да е форма да се настани във вас.
Ако не можете да действате, например ако се намирате в затвора, ви остават две алтернативи: съпротива или капитулация. Робство или вътрешна освободеност от външните обстоятелства. Страдание или вътрешен мир.
Трябва ли несъпротивата да се практикува и във външното ни поведение, например като несъпротива на насилието, или тя се отнася само за вътрешния живот?
Вълнува ви само вътрешният аспект. Той има първостепенно значение. Разбира се, той ще промени и поведението ви, взаимоотношенията ви и така нататък.
Капитулацията ще промени коренно взаимоотношенията ви. Ако не можете да приемете това, което е, естествено няма да можете да приемете никого такъв, какъвто е. Ще съдите, ще критикувате, ще раздавате епитети, ще отхвърляте или ще опитвате да променяте другите. Нещо повече, упорито ще превръщате Настоящето в средство за постигане на бъдеща цел. Средство ще виждате и във всеки човек, с когото се срещнете или с когото общувате. Така взаимоотношенията - човешкото същество - минават на втори план, или изобщо нямат значение за вас. Важното е какво можете да извлечете от връзката - било то материална придобивка, чувство за власт, физическо удоволствие или някаква форма на задоволяване на егото.
Нека илюстрирам как работи капитулацията във взаимоотношенията. Когато влезете в спор или се озовете в конфликтна ситуация, да речем с партньора ви или с някой близък човек, започнете да наблюдавате как се отбранявате, когато нападат позицията ви, или почувствайте силата на своята агресивност, докато нападате другия. Наблюдавайте как сте се вкопчили във възгледите и мненията си. Почувствайте умствено-емоционалната енергия зад потребността да бъдете прави и да докажете неправотата на другия. Това е енергията на его-ума. Вие я правите съзнателна, като я признаете, като я почувствате възможно най-пълно. Така един ден - някъде насред спора - изведнъж ще осъзнаете, че имате избор и може да решите да се откажете от реакцията си, просто за да видите какво ще стане. Това е капитулация. Нямам предвид да изоставите реакцията, просто като заявите: „Добре де, ти си прав" с изражение, което казва: „Аз съм над това детинско несъзнание". Това само измества съпротивата на друго ниво, его-умът продължава да командва и да настоява за властта си. Говоря за това, да се освободите от цялото поле от умствено-емоционална енергия във вас, която ви кара да се борите за власт.
Егото е хитро, затова трябва да бъдете много будни, много присъстващи и напълно искрени пред себе си, за да видите дали наистина сте изоставили тъждествеността си с позицията на ума и сте се освободили от него. Ако внезапно почувствате лекота, яснота и дълбок покой, това е сигурен знак за истинска капитулация. След това наблюдавайте какво ще стане с мисловната позиция на другия, когато престанете да й вливате енергия със своята съпротива. Когато разчистите умствените позиции, започва истинското общуване.
Ами несьпротивата срещу насилието, агресията и други подобни?
Несъпротивата не означава непременно да не правите нищо. Означава само, че всяко „действие" става нереактивно. Помнете дълбоката мъдрост, на която се основават източните бойни изкуства: не се съпротивлявай срещу силата на противника, отстъпи, за да го надвиеш.
След като уточнихме това, непредприемането на никакви действия в състояние на интензивно присъствие има мощно преобразяващо и поправящо въздействие върху ситуации и хора. В даоизма има един термин, „ву вей", обичайно превеждан като „бездействена активност" или „да седиш спокойно и нищо да не правиш". В древен Китай това се е смятало за едно от най-висшите постижения и добродетели. То е коренно различно от бездействието в обикновеното състояние на съзнание, или по-точно на несъзнание, което произтича от страх, инерция или нерешителност. Истинското „бездействие" предполага вътрешна несъпротива и бдяща будност.
От друга страна, ако е необходимо действие, то няма да произхожда от условностите на ума, а от особеностите на ситуацията и вашето съзнателно присъствие. В това състояние умът е свободен от идеи, включително и от идеята за ненасилие. Така че кой може да предскаже как ще постъпите?
Егото вярва, че вашата сила е в съпротивата, а в действителност съпротивата ви откъсва от Битието - единственото място, където има истинска сила. Съпротивата е слабост и страх, маскирани като сила. Онова, което егото вижда като слабост, е вашето Битие с неговата чистота, невинност и сила. Което то смята за сила, всъщност е слабост. Затова егото съществува в непрекъснат режим на съпротива и играе фалшиви роли, за да прикрие вашата „слабост", която в действителност е вашата сила.
Докато няма капитулация, несъзнателното изпълнение на роли съставлява голямата част от общуването между хората. При капитулацията вече няма нужда от отбрана на егото и от фалшиви маски. Ставате много прости, много реални. „Това е опасно," казва егото, „ще ви наранят, ще станете уязвими." Разбира се, егото не знае, че само като се откажете от съпротивата, като станете „уязвими", можете да откриете своята истинска същностна неуязвимост.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА БОЛЕСТТА В ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Aко чoвек е тежко болен и напълно приема състоянието си и капитулира пред болестта, няма ли да се откаже от волята за оздравяване? Решимост да се бори с болестта вече няма да има, нали?
Капитулацията представлява вътрешно безрезервно приемане на това, което е. Говорим за живота ви - в този момент, а не за състоянията и обстоятелствата в него - онова, което аз наричам житейска ситуация. За това вече стана дума.
Колкото до болестите, ето какво е положението. Болестта е част от житейската ситуация. Като такава тя има минало и бъдеще. Миналото и бъдещето образуват непрекъснат континуум, освен ако спасителната сила на Настоящето не бъде задействаща чрез съзнателното ви присъствие. Както знаете, зад различните обстоятелства, съставляващи вашата житейска ситуация, която се разполага във времето, се крие нещо по-дълбоко, по-съществено - вашият Живот, вашето Битие в непознаващото времето Настояще.
Тъй като в Настоящето няма проблеми, няма и болести. Вярата в етикет, който някой лепва на състоянието ви, поддържа това състояние, влива му сила и превръща временното нарушение на равновесието във видимо стабилна реалност. Придава му не само реалност и стабилност, но и продължителност във времето, каквато не е имало преди. Като се съсредоточите върху настоящия момент и се въздържате да му давате определения, ще сведете болестта до един или няколко от следните фактори: физическа болка, слабост, дискомфорт или инвалидност. Те са това, пред което трябва да капитулирате - сега. Не пред понятието „болест". Оставете страданието да ви принуди да бъдете в настоящия момент, в състояние на наситено съзнателно присъствие. Използвайте го за просветление.
Капитулацията не променя това, което е, или поне не пряко. Тя променя вас. Когато вие се промените, целият ви свят се променя, защото светът е само едно отражение. Вече говорихме за това.
Ако се погледнете в огледалото и не харесате видяното, трябва да сте луди, за да нападнете отражението. А именно това правите, когато сте в състояние на неприемане. Разбира се, ако нападнете отражението, то ще отвърне на удара. Ако го приемете, каквото и да е, ако бъдете добронамерени към него, то не може да не бъде добронамерено към вас. Ето така променяте света.
Болестта не е проблемът. Вие сте проблемът - докато управлява его-умът. Когато сте болни или инвалидизирани, не смятайте, че в някакъв смисъл сте се провалили, не изпитвайте вина. Не винете живота, че се е отнесъл несправедливо с вас, но не винете и себе си. Всичко това е съпротива. Ако имате тежко заболяване, използвайте го за просветление. Можете да използвате за просветление всичко „лошо", което се случва в живота ви. Лишете болестта от време. Не й давайте минало и бъдеще. Оставете я да ви тласне към наситено съзнание за настоящия момент - и вижте какво ще стане.
Станете алхимици. Превръщайте обикновения метал в злато, страданието - в съзнание, бедата - в просветление. Може би сте тежко болни и изпитвате гняв заради казаното тук от мен? Това е ясен признак, че болестта е станала част от самосъзнанието ви и сега защитавате идентичността си - както и заболяването си. Състоянието, наречено „болест", няма нищо общо с това, което вие сте в действителност.
КОГАТО СЕ СЛУЧИ БЕДА
Що се отнася до все още несъзнаващото огромно мнозинство хора, само критична ситуация може да разчупи твърдата черупка на тяхното его и да ги тласне към капитулация и, следователно, към пробуждане. Критичните ситуации възникват, когато се случи някакво нещастие, катаклизъм, тежка загуба или страдание, те разбиват целия ви свят на късчета и вече нищо няма смисъл. Това е среща със смъртта - физическа или психическа. Его-умът - създателят на този свят - рухва. От пепелта на стария свят може да се роди нов.
Разбира се, няма гаранция, че дори критична ситуация ще доведе до това, но потенциалът винаги е налице. При някои хора съпротивата срещу това, което е, се усилва в такива ситуации и ги хвърля в истински ад. При други капитулацията може да бъде само частична, но дори и тя им носи известна дълбочина и спокойствие, непознати дотогава. Части от черупката на егото се отчупват и през проломите прозират мънички късчета светлина и мир от мястото отвъд ума.
Критичните ситуации водят до много чудеса. Имало е убийци, очакващи изпълнението на смъртната си присъда, които през последните няколко часа преди екзекуцията са изпитали състоянието на отсъствие на егото и съпътстващата го дълбока радост и спокойствие. Вътрешната съпротива срещу ситуацията, в която са се озовали, е станала толкова силна, че е довела до непоносимо страдание, съчетано с невъзможност да направят нещо или да избягат, дори в умотворната проекция на бъдещето. Така са били принудени да приемат изцяло неприемливото. Да капитулират. По този начин са се озовали в състоянието на благодат, с което идва спасението - пълното освобождаване от миналото. Разбира се, не самата екстремна ситуация прави възможно чудото на благодатта и спасението, а актът на капитулацията.
Затова, когато ви се случи някаква беда или нещо сериозно се „обърка" - болест, недъг, загуба на дом, на богатство или на обществена идентичност, прекъсване на връзка, смърт или страдание на любим човек, наближаване на собствената ви смърт - знайте, че бедата има и друга страна, че сте само на крачка от нещо невероятно - пълно алхимично превръщане на обикновения метал на болката и страданието в злато. Тази едничка крачка се нарича капитулация.
Не твърдя, че ще се почувствате щастливи в такава ситуация. Това няма да стане. Но страхът и болката ще се превърнат във вътрешен мир и спокойствие, които идват от много дълбоко - от самото Неизявено. Това е „божественият мир, който не може да бъде проумян". В сравнение с него щастието е нещо твърде плитко. С този светъл мир идва и осъзнаването - не на равнището на ума, а в дълбините на Битието - че сте неразрушими и безсмъртни. Това не е вяра, а абсолютна сигурност, която не се нуждае от външни доказателства.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО В МИР
Четох за един философ-cmouк в древна Гърция, който, когато му съобщили, че синът му е загинал при злополука, отвърнал: „Знаех, че той не е безсмъртен." Това капитулация ли е? Ако е така, аз не я искам. Има ситуации, в които капитулацията изглежда противоестествена и нечовешка.
Да бъдеш откъснат от чувствата си не е капитулация. Но ние не знаем какво е било вътрешното състояние на философа, когато е произнасял тези думи. В някои екстремни ситуации може би все още ще ви бъде невъзможно да приемете Настоящето. Но винаги ще имате още един шанс за капитулация.
Първият ви шанс е във всеки момент да приемате неговата реалност. Да знаете, че това, което е, не може да се върне назад - защото вече е. Да му кажете „да" или да приемете онова, което не е. След това направете, каквото трябва, каквото изисква ситуацията. Ако бъдете в това състояние на приемане, вие не създавате повече негативност, страдание и нещастие. Живеете в състояние на не-съпротива, състояние на благодат и лекота, без борба.
Когато не можете да направите това, когато пропуснете шанса - или защото не генерирате достатъчно съзнателно присъствие, или защото обстоятелствата са толкова крайни, че са абсолютно неприемливи за вас - вие създавате някаква форма на болка, на страдание. Струва ви се, че ситуацията създава страданието, но в крайна сметка не е така - то е дело на вашата съпротива.
Ето ви втория шанс за капитулация. Ако не можете да приемете външните обстоятелства, приемете това, което е вътре във вас. Ако не можете да приемете външното състояние, приемете вътрешното. Това означава да не се противите срещу болката. Позволете й да я има. Капитулирайте пред скръбта, отчаянието, страха, самотата - пред всяка форма, която приеме страданието. Наблюдавайте го, без да му давате определения с ума си. Прегърнете го. Тогава вижте как чудото на капитулацията превръща дълбокото страдание в дълбок мир. Това е вашето разпятие. Нека то стане вашето възкресение и възнесение.
Не разбирам как човек може да капитулира пред страданието. Както сам казахте, страданието е некапитулация. Как можеш да капитулираш пред некапитулацията?
Забравете за миг за капитулацията. Когато болката ви е дълбока, всякакви приказки за капитулация сигурно ще ви се сторят безполезни и изобщо безсмислени. Когато болката ви е дълбока, сигурно ще имате силно желание да избягате от нея, вместо да се предадете пред нея. Вие не искате да чувствате това, което чувствате. Какво по-нормално от това? Но няма изход, няма път за бягство. Само псевдопътища: работата, пиенето, наркотиците, гневът, фантазиите и така нататък. Но те не ви освобождават от болката. Силата на страданието не намалява, когато го направите несъзнателно. Когато отричате емоционалната болка, всичко, което правите, както и всичките ви взаимоотношения са отровени от нея. Вие, така да се каже, я разпространявате, като енергия, която излъчвате, и другите подсъзнателно я поемат. Ако те самите са несъзнаващи, може дори да се почувстват принудени да ви нападнат или наранят по някакъв начин, или вие да ги нараните, проектирайки несъзнателно болката си. Нещата, които привличате и проявявате, съответстват на вътрешното ви състояние.
Когато няма изход от нещо, винаги има начин да го прекосите. Затова не обръщайте гръб на болката. Посрещнете я лице в лице. Почувствайте я пълно - почувствайте я, а не мислете за нея! Ако е нужно, изразете я, но не правете от това сценарий в ума си. Отдайте цялото си внимание на усещането, а не на човека, събитието или ситуацията, които са го причинили. Не позволявайте на ума да използва болката, за да си създаде от нея самоличност на жертва. Ако се самосъжалявате и разказвате на другите историята си, това ще ви държи приковани към страданието. Тъй като е невъзможно да избягате от чувството, единствената възможност за промяна е да се потопите в него, иначе нищо няма да се промени. Отдайте цялото си внимание на това, което чувствате, но не го наричайте с епитети. През цялото време бъдете с будно внимание. Отначало мястото може да ви се стори тъмно и страшно и когато усетите желание да се обърнете и да избягате, го забележете, но не позволявайте от това да последва действие. Вниманието ви трябва да остане върху болката, усещайте скръбта, страха, ужаса, самотата - каквото и да е. Останете будни и присъстващи - присъстващи с цялото си Битие, с всяка клетка на тялото си. Така внасяте светлина в тъмнината. Това е пламъкът на вашето съзнание.
На този етап няма нужда да се занимавате с капитулацията. Тя вече се е случила. Как? Пълното внимание е равносилно на пълно приемане, което е равносилно на капитулация. Отдавайки пълното си внимание, вие използвате силата на Настоящето, тоест силата на своето присъствие. Никакви останки от съпротива не могат да оцелеят пред него. Присъствието елиминира времето. Без времето не могат да се запазят нито страданието, нито негативността.
Приемането на страданието е пътешествие в смъртта. Да се изправите пред дълбоката болка, да й позволите да бъде, да съсредоточите вниманието си върху нея означава съзнателно да навлезете в смъртта. Когато преминете през тази смърт, разбирате, че смърт няма - и няма от какво да се страхувате. Умира само егото. Представете си слънчев лъч, който е забравил, че е неделима част от слънцето, и се заблуждава, че трябва да се бори за оцеляването си, да си създава идентичност, различна от тази на слънцето, и да се придържа към нея. Няма ли смъртта на тази заблуда да бъде невероятно освобождаваща?
Искате ли лесна смърт? Предпочитате ли да умрете без болка, без да се мъчите? Тогава умирайте за миналото във всеки един момент и нека светлината на присъствието ви разпръсне тромавата, обвързана с времето самоличност, която смятате, че сте вие.
КРЪСТНИЯТ ПЪТ
Има много разкази на хора, които казват, че са намерили Бога посредством дълбоко страдание, в християнството има и израз „кръстен път", който според мен означава същото.
Точно с това се занимаваме тук.
Ако трябва да бъдем по-точни, те не са намерили Бога посредством страданието си, защото страданието предполага съпротива. Намерили са го посредством капитулацията, посредством пълното приемане на това, което е, а към това ги е тласнало силното страдание. Сигурно на някакво равнище са осъзнали, че сами са създавали болката си.
Защо поставяте знак на равенство между капитулацията и намирането на Бога?
Тъй като съпротивата е неотделима от ума, отказът от нея - капитулацията - означава край на господството на ума над вас, на това, той да се преструва, че сте вие, на фалшивия бог. Желанието да съдите, негативността изчезват. Отваря се светът на Битието, който е бил замъглен от ума. Внезапно във вас настъпва огромно спокойствие, неизмеримо чувство за мир. В този мир има голяма радост. А в радостта - любов. А най-вътре е свещеното, неизмеримото, неназовимото.
Аз не наричам това намиране на Бога, защото как може човек да намери нещо, което никога не е губил, самия си живот? Думата Бог е ограничена не само заради хилядите години неправилно тълкуване и употреба, но и защото предполага нещо извън вас самите. Бог не е същество, а самото Битие. Тук няма отношение между субект и обект, няма двойственост, няма отделност - вие и Бог. Осъзнаването на Бога е най-естественото нещо на света. Удивителното и неразбираемото е не, че не можете да осъзнаете Бога, а че не го осъзнавате.
Кръстният път, за който говорите, е старият път към просветлението, до неотдавна и единственият. Но не го отричайте и не подценявайте неговата ефикасност. Той още действа.
Кръстен път означава пълно преобръщане. Означава, че най-лошото нещо в живота ви - вашият кръст - става най-хубавото, което ви се е случвало някога, защото ви принуждава към капитулация, към „смърт", принуждава ви да станете нищо, да станете като Бога - защото той също е обратното на нещата.
В момента, що се отнася до несъзнаващото мнозинство хора, кръстният път все още е единственият. Те ще се пробудят единствено чрез още страдание, а просветлението като колективно явление вероятно ще се предхожда от големи катаклизми. Този процес отразява действието на определени всеобщи закони, които ръководят израстването на съзнанието и са предсказани от някои ясновидци. Описани са например в „Откровението на Йоана", известно още като „Апокалипсис", макар че са скрити зад мъглява и понякога непонятна символика. Не Бог налага това страдание на хората, а те си го причиняват сами на себе си и един на друг чрез определени защитни механизми, които Земята като жив и интелигентен организъм ще задейства, за да се предпази от настъплението на човешката лудост.
Днес обаче има все повече хора, чието съзнание е достатъчно развито, за да не се нуждаят от повече страдание за осъзнаването и просветлението. Вие можете да бъдете сред тях.
Просветлението чрез страдание - пътят на кръста - означава да ви завлекат в рая насила, а в това време вие да пищите и да ритате. Накрая се предавате, защото повече не издържате на болката, но тя може да продължи доста дълго, докато това се случи. Съзнателното избиране на просветлението означава да се откажете от връзката си с миналото и бъдещето и да превърнете Настоящето във фокусна точка на живота си. Означава да изберете състоянието на присъствие, вместо да бъдете във времето. Означава да кажете „да" на това, което е. Тогава вече няма да имате нужда от болка. Колко още време мислите, че ще ви трябва, преди да успеете да кажете: „Повече няма да създавам болка и страдание"? Колко още болка ви е нужна, преди да можете да направите този избор?
Ако смятате, че ви трябва още време, ще го имате - както и още болка. Времето и болката са неразделни.
ВЛАСТТА ДА ИЗБИРАШ
Ами хората, които сякаш наистина искат да страдат? Имам една приятелка, чийто партньор я малтретира физически, подобно е било положението и в предишната й връзка. Защо тя си избира такива мъже и защо сега отказва да излезе от това положение? Защо толкова много хора фактически избират болката?
Знам, че думата „избор" е любима в Ню Ейдж движението, но в този контекст тя не е съвсем точна. Подвеждащо е да се каже, че някой „избира" нездрава връзка или някаква друга негативна ситуация в живота си. Изборът предполага съзнание - висока степен на съзнание. Без него няма избор. Той започва в момента, в който разкъсате тъждествеността си с ума и неговите заучени шаблони, в момента, в който го замените с присъствие. До този момент от духовна гледна точка вие сте несъзнаващи. Това означава, че сте принудени да мислите, чувствате и действате по определен начин според шаблоните на ума. Затова Иисус е казал: „Прости им, те не знаят какво вършат." Това не е свързано с интелекта в традиционния смисъл на думата. Виждал съм мнозина високоинтелигентни и образовани хора, които същевременно са напълно несъзнаващи, тоест напълно отъждествяващи се с ума си. Всъщност ако умственото развитие и натрупването на знания не бъдат балансирани от съответно израстване на съзнанието, потенциалът за нещастие и беди е много голям.
Приятелката ви е блокирана във връзка с партньор-грубиян, и то не за първи път. Защо? Тя няма избор. Обусловен от миналото, умът винаги се стреми да възпроизвежда познатото. Дори то да е болезнено, поне е познато. Умът винаги се придържа към познатото. Неизвестното е опасно, защото умът няма контрол над него. Затова той не харесва и пренебрегва настоящия момент. Съзнанието за настоящето разкъсва не само мисловния поток, но и континуума минало-бъдеще. Нищо истински ново и съзидателно не може да дойде на този свят от другаде, освен от този пролом - чистото пространство на безкрайните възможности.
Затова, отъждествявайки се с ума си, вашата приятелка вероятно възпроизвежда научен в миналото модел, в който близостта и тормозът са били неделимо свързани. Възможно е също да прилага мисловен модел, придобит в ранното детство, според който тя не става за нищо и заслужава наказание. Възможно е да изживява голяма част от живота си чрез болковото тяло, което винаги търси още болка, с която се храни. Партньорът й има своите несъзнателни модели, допълващи нейните. Разбира се, тя сама е създала положението, в което е, но кой или какво е това „аз", което го е създало? Умствено-емоционален модел от миналото, нищо повече. Защо трябва да го превръща в своя идентичност? Ако й кажете, че тя си е избрала това положение, вие затвърждавате състоянието й на отъждествяване с ума. Но дали тя е своят мисловен модел? Това ли е нейното истинско „аз"? От миналото ли е извлечено то? Покажете на приятелката си как да бъде наблюдаващото присъствие зад мислите и емоциите си. Разкажете й за болковото тяло и как да се освободи от него. Научете я на изкуството да осъзнава вътрешното тяло. Покажете й смисъла на присъствието. Още щом намери достъп до силата на Настоящето и така разкъса моделите на миналото, тя вече ще има избор.
Никой не избира болестното, конфликта, болката. Никой не избира лудостта. Те се случват, защото във вас няма достатъчно присъствие, което да разпръсне миналото, няма достатъчно светлина, която да разпилее мрака. Вие не сте изцяло тук. Още не сте се събудили напълно. През това време условностите на ума ръководят живота ви.
По същия начин, ако сте сред мнозината, които имат проблеми с родителите си, вие все още храните обида за нещо, което те са направили, или което не са направили, и още вярвате, че те са имали избор - че са можели да постъпят другояче. Винаги ви се струва, че другите са имали избор, но това е илюзия. Докато умът с неговите модели ръководи живота ви, докато сте своят ум, какъв избор изобщо имате? Никакъв. Вас дори ви няма там. Състоянието на тъждественост с ума е дълбоко нездраво. То е форма на лудост. Почти всеки човек страда от нея в някаква степен. Щом осъзнаете това, вече няма да храните обида. Как да се сърдите на нечия болест? Единственото възможно е да съчувствате.
Значи никой не е отговорен за действията си? Тази идея не ми харесва.
Ако ви управлява умът, дори да имате избор, все така ще понасяте последствията на несъзнанието и ще създавате още страдание. Ще носите бремето на страха, конфликтите, проблемите и болката. Така създаденото страдание в крайна сметка ще ви принуди да напуснете състоянието си на несъзнание.
Предполагам, че казаното за избора се отнася и за прошката. Трябва да си напълно съзнаващ и капитулирал, за да можеш да простиш.
„Прошка" е дума, която е в употреба от 2000 години насам, но повечето хора имат доста ограничена представа за нейния смисъл. Не можете истински да простите на себе си или на другите, докато извличате самосъзнанието си от миналото. Само чрез достъпа до силата на Настоящето - вашата собствена сила - е възможно да простите истински. Това обезсилва миналото и вие осъзнавате дълбоко, че нищо, което някога сте направили или което са ви сторили, не може ни най-малко да урони сияйната ви същност. Така понятието за прошка става излишно.
И как да стигна до тази точка на осъзнаване?
Когато капитулирате пред това, което е, и присъствате изцяло в настоящето, миналото губи всякаква сила. Вие вече нямате нужда от него. Ключът е присъствието. Ключът е Настоящето.
По какво ще позная, че съм капитулирал?
Когато вече няма да задавате този въпрос.
