Залез над Босфора

Красив залез над Босфора...

Целия албум можете да видите тук...



 .

Снимки от Истанбул - пазари

Най-известните покрити пазари на Истанбул са "Капалъ чарши" и "Египетски пазар" (Пазарът на подправките).

Още снимки от пазарите на Истанбул можете да видите тук...



 . 

Котките на Истанбул

"Живял съм с няколко дзен наставници - и всички до един бяха котки", споделя в една от книгите си Екхарт Толе.

Това твърдение лесно може да се провери по улиците на 15-милионния Истанбул.

Тук котките са спокойни, чисти, нахранени, не се страхуват от бясното движение и хората, можете да ги повикате и помилвате.

Капалъ чарши е може би най-шумното и многолюдно място в този мегаполис. Това не пречи на нашия приятел да спи дълбоко.

Ето един дзен учител :)

Замечтан поглед към Босфора...

На стъпалата към Храма Света София

Този банкомат май не се използва често...

Котките са спокойни, защото и кучетата са спокойни...

Още снимки на котки от Истанбул можете да видите тук...



 . 

Как да бъдете по-щастливи?

10 съвета за щастие по книгата на Екхарт Толе "Единение с живота"

1. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите - стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент - в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие.

2. Изначалната причина на нещастието никога не е една или друга ситуация, а вашите мисли за съответната ситуация. Осъзнайте какви мисли мислите. Отделете ги от ситуацията - тя винаги е неутрална, винаги е такава, каквато е. Ето ви ситуацията или факта, ето ви и мислите ви за нея. Вместо да си създавате истории, останете при фактите. Така например, „фалирах" е история. Тя ви ограничава и пречи да предприемете ефективни действия. „В банковата ми сметка са останали само 50 цента" е факт. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила.

3. Вижте дали може да уловите, да забележите гласа в главата ви, може би в самия момент, в който той се оплаква, и го осъзнайте като това, което е: гласът на егото, един обусловен модел, една мисъл. И тогава винаги, когато забелязвате този глас, ще съзнавате, че вие не сте той, а сте този, който го осъзнава. Всъщност вие сте осъзнатостта, която осъзнава гласа. На заден план е съзнаването. На преден план е гласът, мислещият. Като видите, че задният план е основа на предния, ще се освободите от егото, от ненаблюдавания ум.

4. Накъдето и да погледнете, ще видите огромно количество обстоятелства - доказателства за реалността на времето - разваляща се ябълка, лицето ви в огледалото в банята в сравнение с лицето ви на снимката отпреди тридесет години - но никъде няма да видите преки доказателства, никога няма да изживявате самото време като такова. Винаги ще изживявате настоящия момент, или по-скоро това, което се случва в настоящия момент.

5. Защо се раждат тревога, стрес, негативност? Защото сте се отвърнали от настоящия момент. А защо сте се отвърнали? Защото сте сметнали, че има нещо по-важно от него. Забравили сте основната си цел. Една малка грешка, едно погрешно възприятие, и се ражда свят на страдание.

6. Хората смятат, че щастието им зависи от това, което се случва т.е., че щастието им зависи от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното, най-ефимерното нещо във Вселената. То непрекъснато се изменя. Те гледат на настоящия момент или като на дамгосан от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва, или като на белязан от недостатъчност - защото нещо все още не се е случило, а е трябвало да се случи. Така те пропускат по-дълбокото съвършенство, вътрешно присъщо на самия живот, съвършенство, което винаги е там, намира се отвъд случващото се или неслучващото се, отвъд формите. Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всички възможни форми и недокоснато от времето.

7. Колкото повече споделяно минало има в едно взаимоотношение, толкова по-присъстващи в настоящето трябва да бъдете: в противен случай ще бъдете принудени да изживявате отново и отново миналото.

8. Приравняването с материалното, сетивно възприемано тяло, обречено да остарее, увехне и умре с „аза", винаги - рано или късно - води до страдание. Въздържането от отъждествяване с тялото не означава да го пренебрегвате, презирате или да спрете да се грижите за него. Ако то е силно, красиво и енергично, вие можете да му се радвате и да цените тези му свойства - докато ги има. Можете също така да подобрите състоянието на тялото, като се храните както трябва и като правите упражнения. Но ако не приравнявате тялото с това кой сте, когато красотата увехне, енергичността намалее или тялото изгуби способностите си, това по никакъв начин няма да накърни усещането за стойността ви или идентичността ви. Всъщност с отслабването на тялото вече е по-лесно измерението, непритежаващо форма, светлината на съзнанието, да просветне през изтляващата форма.

9. Човек не става добър, защото се стреми да бъде добър, а когато открива добротата, която е в самия него, и й позволява да излезе на повърхността.

10. Ако покоят е наистина това, което желаете, тогава ще изберете покоя.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 . 

Не обръщайте внимание на това, което се случва

.

Джиду Кришнамурти, великият индийски философ и духовен учител, почти непрекъснато пътувал по света и изнасял беседи. В продължение на повече от петдесет години той се опитвал да предаде с думи - които са съдържание - това, което е отвъд думите, отвъд съдържанието. По време на една от неговите лекции, през по-късния етап от живота му, той учудил слушателите си със следния въпрос: „Искате ли да научите тайната ми?" Всички застанали нащрек. Сред слушателите имало хора, които вече двадесет-тридесет години го слушали и все не успявали да схванат същината на учението му. И най-после, след всичките тези години, учителят щял да им даде ключа към разбирането на думите му. „Ето тайната ми: не обръщам внимание на това, което се случва" - казал Кришнамурти.

Той не се впуснал в подробности, така че подозирам, по-голямата част от слушателите му били още по-объркани отпреди. Ала съдържанието на простите на пръв поглед думи е дълбоко и проникновено.

Да не обръщаш внимание на това, което се случва - какво означава това? Означава, че вътрешно съм в хармония с всичко случващо се. Под „това, което се случва" се има предвид настоящия момент, който винаги е такъв, какъвто е. Подразбира се съдържанието, формата, която настоящият момент - защото не съществува нищо друго, освен настоящия момент - приема. Да бъдете в хармония с това, което е, означава да се отнасяте с вътрешна несъпротива към „това, което се случва". Означава да не му лепвате умствените етикети „добро" или „лошо", а да го оставите да бъде. Но следва ли от това, че няма смисъл да предприемате действия, имащи за цел някаква промяна в живота ви? Не, точно обратното. Когато в основата на вашите действия стои вътрешната хармония с настоящия момент, действията ви стават овластени от разума на самия Живот.

Екхарт Толе, "Нова земя".

  .

Чакането

по книгата на Екхарт Толе "Практикуване на силата на настоящето"

Имате ли навик да „чакате"? Колко от живота си прекарвате в чакане? Това, което наричам „чакане на дребно", е чакането на опашка в пощата, в пътно задръстване, на летището или да чакаш нечие пристигане, да чакаш края на работния ден и т.н. „Чакане на едро" е очакването на следващата ваканция, на по-добра работа, децата да пораснат, да дойде истинската любов, успехът, парите, да станете значими или просветлени. Нерядко хората прекарват целия си живот, чакайки да започнат да живеят.

Чакането е състояние на ума. В основата си то означава, че искате бъдещето, а не искате настоящето. Не искате това, което имате, искате нещо, което нямате. С всяко чакане несъзнателно създавате вътрешен конфликт между вашето „тук и сега", където не искате да бъдете, и проектираното бъдеще, където искате да бъдете. Това значително влошава качеството на живота ви, като ви кара да губите настоящето.

Например, много хора очакват благосъстояние. Това не може да се случи в бъдещето. Когато почитате, признавате и напълно приемате сегашната си действителност - къде сте, кой сте, какво вършите точно сега - когато изцяло приемете това, което имате, вие сте благодарни за него, благодарни за това, което е, благодарни за Битието. Благодарност за настоящия момент и пълнота на живота сега - това е истинското благополучие. То не може да дойде в бъдещето. С времето то може да се прояви по различни начини за вас.

Ако сте недоволни от това, което имате, или дори разочаровани, или ядосани заради сегашен недоимък, това може да ви мотивира да забогатеете. Но дори наистина да направите милиони, ще продължите да изпитвате вътрешна липса и дълбоко в себе си ще се чувствате неосъществени. Можете да изживявате нови и вълнуващи неща, които парите могат да купят, но те ще идват и ще си отиват, и винаги ще ви оставят с усещане за празнота и нужда от още физическо или психическо задоволяване. Няма да обитавате в Битието и да чувствате пълнотата на живота в настоящето - единственото истинско благополучие.

ОТКАЖЕТЕ СЕ ОТ ЧАКАНЕТО КАТО СЪСТОЯНИЕ НА УМА. Когато се уловите, че спите в очакване, отърсете се от него. Елате в настоящия момент. Просто бъдете и се радвайте на това. Ако присъствате, никога няма да имате нужда да чакате каквото и да било.

Така че, когато следващия път някой ви каже: „Съжалявам, че ви накарах да чакате", можете да отговорите: „Няма нищо, аз не чаках. Просто стоях тук и се забавлявах — радвах се на себе си."

 . 

Силата на Настоящето

Екхарт Толе

За автора

Eкхapт Толе е роден в Германия, където прекарва първите тринадесет години от живота си. Завършва Лондонския университет, занимава се с научна работа в Кембридж. На двадесет и девет години дълбока духовна промяна фактически унищожава старата му самоличност и променя радикално хода на живота му. Следващите няколко години той посвещава на това, да разбере, интегрира и задълбочи промяната, която бележи началото на едно важно пътуване навътре в себе си.

През последните десет години той е съветник и духовен учител, който работи индивидуално и с малки групи в Европа и Северна Америка. От 1996 г. насам живее във Ванкувър, Канада. Чрез „Силата на Настоящето", превърнала се в световна сензация, бестселър No.1 на "Ню Йорк Таймс", преведена на 32 езика, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги "Гласът на покоя" и "Нова земя".

За книгата

За да се отправим на пътуване в „Силата на Настоящето", трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него „аз" - егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство. Екхарт Толе използва прост език и формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат като пътни знаци. Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас. Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето - сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си „аз". Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени. Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните. Но и тук сме на „нова територия" и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, тоест ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.

Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като „вътрешното тяло", „капитулацията", „прошката" и „Неизявеното", ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на „Силата на Настоящето".

Вие сте тук, за да позволите да се осъществи
божественото предназначение на Вселената.
Да, точно толкова сте значими!

Екхарт Толе 

Тази книга, препоръчана ми от случайна непозната от Интернет, е на път наистина да преобрази живота ми. Разбира се, трябва да добавя, че за нея ме подготви и Курс на чудесата.

Книгата излъчва енергия, така че ви съветвам да си я купите и да я държите на нощното си шкафче.

Вижте други книги от същия автор тук:  Книгите на Екхарт Толе

 . 

.

Спасението е тук и сега

По Силата на Настоящето на Екхарт Толе

Повечето хора преследват физически удоволствия или раз­лични форми на психическо удовлетворение, защото вярват, че тези неща ще ги направят щастливи или ще ги освободят от чувството на страх или недостатъчност. Щастието може да се възприема като засилено усещане за жизненост благодарение на физическо удоволствие, или повече сигурност и усещане за пълнота посредством някаква форма на психическо удовлетворение. Това е търсене на спасение от състояние на незадоволителност или недоста­тъчност. Неизменно всяко постигнато удовлетворение е мимолетно, затова състоянието на удовлетворение или себеосъществяване обикновено отново се проектира в някаква въображаема точка извън тук и сега. "Когато постигна това или се освободя от онова - тогава всичко ще бъде наред." Това е мисловната нагласа на несъзнание, която създава илюзията за спасение в бъдещето.

Истинското спасение е себеосъществяване, мир, живот в цялата му пълнота. То е да бъдете това, което сте, да чувствате в себе си добро, което няма противо­положност, да изпитвате радостта от Битието, която не зависи от нищо извън себе си. Това се усеща не като нещо краткотрайно, а като постоянно присъствие. На езика на богословите се нарича да „познаеш Бога" - не като нещо извън вас, а като ваша собствена най-дълбока същност. Истинското спасение е да познаете себе си като неделима част от лишения от време и форма Еди­нен Живот, от който произлиза всичко съществуващо.

Истинското спасение е състояние на свобода - освободеност от страх и страдание, от усещането за недоста­тъчност и съответно от всички желания, нужди, зависимости и привързаности. Това е освободеност от натрап­чивото мислене, от негативизма и най-вече от миналото и бъдещето като психическа потребност. Умът ви казва, че оттук не можете да стигнете там. Трябва нещо да се случи, или да станете едни или други и това е условието да постигнете свобода и себеосъществяване. Всъщност той ви казва, че се нуждаете от време - че трябва нещо да намерите, подредите, направите, постигнете, придобиете, станете или проумеете, преди да можете да бъдете сво­бодни или завършени. Смятате времето за средство за спасение, а истината е, че то е най-голямата пречка пред спа­сението. Мислите си, че не можете да стигнете там от мястото, където сте, защото още не сте достатъчно цялостни или добри, но истината е, че тук и сега е единст­веното място, откъдето можете да стигнете там. "Стигате", когато осъзнаете, че вече сте там. Намирате Бога тогава, когато осъзнаете, че няма нужда да го търсите. За­това няма един-единствен път към спасението - може да се използва всякакво състояние, няма нужда то да бъде ня­какво специално състояние. Но точката за достъп е една-единствена: Настоящето. Не може да има спасение извън настоящия момент. Самотни сте и нямате партньор? Влезте в Настоящето от това състояние. Имате връзка? Влезте в Настоящето от нея.

Няма нищо, което можете да направите или да постигнете, за да ви отведе по-близо до спасението, отколкото сте в този момент. Може би това е трудно разбираемо за ума, привикнал към мисълта, че всичко ценно се намира в бъдещето. Нищо, което някога сте извършили или което са ви сторили в миналото, не може да ви попречи да кажете "да" на това, което е, и да насочите вниманието си дълбоко в Настоящето. Не можете да направите това в бъдещето. То е сега или никога.

Вие сте тук, за да позволите да се осъществи
божественото предназначение на Вселената.
Да, точно толкова сте значими!

Вижте също: Книгите на Екхарт Толе, Статии за Екхарт Толе, 100-те най-влиятелни живи духовни личности.


 .