Ерик Клептън моли Бог за помощ

Ерик Клептън е британски китарист, певец и текстописец. Той е единственият изпълнител, който е вписван три пъти в Залата на славата на рокендрола – като член на "Ярдбърдс", "Крийм" и като самостоятелен музикант. Оставяйки значима следа в историята на блуса и музиката въобще, Клептън е считан за един от най-важните и влиятелни китаристи на всички времена, заемайки второ място в класацията "100-те най-велики китаристи на всички времена" на списанието Ролинг Стоун и четвърти в класацията на Гибсън – "50-те китаристи на всички времена" (УикипедиЯ).

По време на дългата си и изключително успешна кариера (на 30 март 2025 г. ще навърши 80), има проблеми с алкохола и наркотиците. В своята "Автобиография" Клептън описва една случка по време на второто си лечение в клиника "Хейзълдън" в САЩ.

"Вторият ми престой в Хейзълдън изглеждаше на пръв поглед като предишният, но по-дълбоко погледнато бе много по-различен. Този път нямах резерви по повод присъствието си там - бях се опитал да овладея пиенето си и се бях провалил - и вече нямаше място за спорове и сиви за мен зони. Животът ми бе станал много сложен и напълно неуправляем по време на рецидива. Ceгa имах две деца, но всъщност не се грижех за нито едно от тях, един провален брак, асортимент от определено смущаващи приятелки и кариера, която макар все още да продължаваше, бе изгубила своята посока. Представлявах пълен безпорядък.

Въпреки всичко изпитвах същите проблеми през месеца си на лечение, както и първия път. Просто броях дните и се надявах, че нещо ще се промени в мен, без да полагам големи усилия. Така един ден, когато престоят бе към края си, ме обзе паника. Осъзнах, че фактически нищо в мен не се е променило и щях да се върна отново в света напълно беззащитен. Шумът в главата ми бе оглушителен и пиенето присъстваше в мислите ми през цялото преме. Шокира ме осъзнаването, че се намирах тук, в този лечебен център, в една предполагаемо безопасна среда, а бях в сериозна опасност. Бях напълно ужасен и абсолютно отчаян.

B този момент почти от само себе си краката ми се предадоха и паднах на колене. Бях сам в стаята и помолих за помощ. Нямах представа към кого си мислех, че се обръщам. Знаех просто, че съм на ръба и нямам повече сили за борба. Тогава си спомних какво бях чувал за капитулацията, нещо, което мислех, че никога няма да направя. Гордостта ми просто не би го позволила. Знаех обаче, че сам няма да успея да се справя и помолих за помощ. Паднах на колене и се предадох.

След няколко дни осъзнах, че нещо се бе случило с мен. Един атеист сигурно би казал, че е настъпила просто промяна в поведението и до някаква степен е вярно. Но всъщност бе нещо много повече. Аз бях открил място, към което да се обърна, място, което винаги съм знаел, че съществува, но никога не бях искал или не бях изпитвал нуждата да повярвам в него. От този ден нататък никога не пропускам да се моля - всяка сутрин на колене, за да искам помощ, а вечер, за да изразя благодарност за моя живот и най-вече за това, че съм трезвен. Избрах да коленича, защото чувствах нуждата да се смиря, докато се моля, а за моето его това е максималното, което мога да направя.

Ако ме попитате защо правя всичко това, ще ви кажа... защото помага, просто заради това. Откакто съм трезвен, никога не съм се замислял сериозно дали да взема наркотик, или да пия. Нямам проблеми с религията, израснах със силно любопитство към духовните въпроси, но моето търсене ме отведе далеч от църквата и вярващата общност, към едно вътрешно пътуване. Преди да започне възстановяването ми, бях открил Бог в музиката и изкуството, сред писатели като Херман Хесе и музиканти като Мъди Уотърс, Хаулин’Улф и Литъл Уолтър. По някакъв начин и в някаква форма моят Бог винаги е бил там, но сега се научих да разговарям с него."

Към края на 60-те и 70-те свирех на китара и Клептън беше мой учител.

Споделям едно от любимите ми концертни изпълнения на Ерик Клептън - "Река от сълзи" в Токио през 2001 година.

 . 

 

 . 

Любо Киров за вярата в Бог

 

В края на миналата година, навръх 50-тата си годишнина, известният български певец Любо Киров издаде автобиографична книга "Всичко е имало смисъл". 

Следя музикалната кариера на Любо от началото на века. Група "Те" беше новост на музикалния ни небосклон, гласът му беше запомнящ се, харесвах много и бас партията. Само това, че в групата нямаше китара, беше за мен минус (защото на младини бях соло китарист ;).

Книгата е изключително четивна, интерактивна - множество QR кодове водят към клипове, снимки, концерти, в които Любо е участвал през годините.

Но интересът ми към личността на Любо Киров не е свързан само с музикалната му кариера. В този блог ще обърнем внимание повече на вярата му в Бог, за която той често говори, в това число и по време на концертите си.

Подбрал съм кратки откъси от книгата, в които Любо разсъждава за връзката си с Бог.

Той всеки път отговаря

Връзката ми с Бог ме е научила, че всеки момент е такъв, какъвто трябва да бъде.

Понякога ми убягва логиката на ежедневието, но тогава се обръщам към Него и питам: "Какво става?". Той всеки път ми отговаря. Днес ми каза (след като през нощта са обрали къщата му, бел. СД): "Всичко е точно, моето момче... Ограбили са те? Голяма работа! Извикай приятели вкъщи, за да усетиш тяхната любов."

Бог е мой приятел. И смислен съветник.

Получих отговорите за битието и за смисъла

Моята голяма среща с Бог стана на пътя между Троян и Плевен. Вече бях общувал с хора, които вярваха в написаното в Библията, а аз самият също се интересувах, слушах какво говорят, четях от любопитство, но не вярвах.

Просто казах: "Ако те има, дай ми знак, че е така. Някакви хора твърдят, че съществуваш?...".

И за секунди получих отговорите за битието и за смисъла на човешкия живот. Свръхестественото се случи, главата ми се изчисти и получих Знанието: човек живее малко време на Земята, а после отива да живее на друго място. И е по-добре тук да бъде добър, отколкото лош.

Истината вътре в мен

Около фразата "Всички пътища водят към Теб" възникна теологичен спор между хора, които изучават Библията. В християнството и Новия завет Христос казва: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене - Иоан 14:6.

Повечето християни смятат, че има само един път, обаче те не са разбрали какво пея - аз знам, че пътят и вратата Е Христос. Но когато не вярваме в нищо, когато се лутаме, всички други пътища могат да ни послужат, за да стигнем до Христос.

Любовта спасява

Човекът има душа, която търси любов. Любовта спасява тази душа. След Христос се казва "Обичай!", а не "Не кради" и "Не убивай". Когато обичаш, няма нужда да се стараеш. Ако обичаш майка си, ти няма да я излъжеш.

Някои хора се спъват в идеята, че Бог е личност. Няма как Бог да е пихтия от някаква енергия, а пък ние да сме личности с уникални отпечатъци и зеници. Трябва да си много нахален като творение, за да твърдиш, че нямаш баща, че просто така си се пръкнал.

Много от моите колеги и големи приятели са атеисти. Да си атеист, не означава да не усещаш любовта. Казвал съм на някои от тях, че когато отидем от другата страна, ако има Бог, ще трябва да ме почерпят. Това е уловка, като на физика Блез Паскал, който издава апологетични писания, защитавайки съществуването на Бог пред атеисти. Ето неговият облог:

Вариант А: Вярваш в Бог

- ако Бог съществува, отиваш в Рая и печалбата ти е безкрайна;

- ако Бог не съществува, загубата ти (вложеното в погрешното ти вярване) е крайна и следователно - пренебрежима в сравнение с безкрайността.

Вариант Б: Не вярваш в Бог

- ако Бог съществува, отиваш в ада - загубата ти е безкрайна, печалбата ти е нулева;

- ако Бог не съществува, печалбата ти е крайна, следователно - пренебрежима.

Следователно, да вярваш в Бог е по-изгодно, отколкото да не вярваш. Така Паскал е опитал да върже прагматичните умове на атеистите. 

Истински вярващият човек просто обича Бог и без този облог.

Следват текстове на песни, свързани с горната тема,
на които Любо Киров е автор и изпълнител.

Всичко е наред

Където и да си, спомни си за Мене,

дадох ти всичко, за което помоли.

Изгуби се, нали и с Мен не говориш,

Аз съм наблизо, само Ме търси.

Не, не Съм те оставил, помни, че 

Вечността е Моя, Там те водя, 

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Намери пак воля, тя е твоя,

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Когато няма път, по който да минеш,

Аз ще те вдигам на ръце, ще те нося.

Когато се стъмни и смисъл не виждаш,

Аз ще съм силата в очите ти.

Не, не Съм те оставил, помни, че 

Вечността е Моя, Там те водя, 

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Намери пак воля, тя е твоя,

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

(Соло)

Помни, че 

Вечността е Моя, Там те водя, 

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Намери пак воля, тя е твоя,

Аз ще съм до теб, ВСИЧКО Е НАРЕД.

Ново Сърце

Тичам вътре в мен, но без покой

Всяка дума отстрани променя пътя мой

Бясно времето тече към край

И не чувам никой да говори тук за рай

Ново сърце 

Ще ми трябва за ден поне

Ново сърце пак до теб да ме заведе

Да усети, че още ме обичаш като дете

Ново сърце ще ми трябва за ден поне

  

Още има как да съм до теб

Губя се във мислите си, но вървя напред

Истината с мен се запозна

Даде ми сърце за да позная любовта 

Ново сърце 

Ще ми трябва за ден поне

Ново сърце пак до теб да ме заведе

Да усети, че още ме обичаш като дете

Ново сърце ще ми трябва за ден поне

Поне за ден дай ми сърце, ново сърце.

Усеща се сила

Виждам през тебе света
И всичко е живо
Чувам сега и гласът
Говори красиво

Мислите стигат далеч
Където е бяло
Някъде там любовта
Събрана е в тяло

Искам да си до мен
Искам да си...

Без теб няма как
През този свят аз да премина,
Студено е тук през нощта
В душата е зима

Но тръгвам със вяра към Теб
Усеща се сила
Която с безкрайна любов
Страхът е покрила, усеща се сила

Колко ненужна вина
Душата ми крие
Може ли грешките в мен
Пак да изтриеш?

Трябва да стигна до там
Където е бяло
Себе си виждам във Теб
И всичко е цяло

Искам да си до мен
Искам да си...

Всички пътища водят към Теб

Стигнах до тук, вече съм друг
Колко въпроси още имам към Теб, към Теб
Знам, че си с мен и когато греша
Знам, че ме чуваш, когато мълча
Всички пътища водят към Теб,
всички пътища водят към…

Вече съм тук, знам, че те чух
Пазил съм всичко, което със мен сподели
Знам, че си с мен и когато греша
Знам, че ме чуваш, когато мълча
Всички пътища водят към Теб,
всички пътища водят към Теб.

Истината винаги за мен ще си Ти
Твоят дух със огън вътре в мен гори
Важно беше само да вървя напред
Всички пътища водят към Теб

Още си тук, никога друг
Винаги същият, както преди - до мен
Знам, че си с мен и когато греша
Знам, че ме чуваш, когато мълча
Всички пътища водят към Теб,
всички пътища водят към Теб.

Още от теб

Аз искам още от теб да разбера
Онези тайни чисти неща
Скрити от мен във мен
Аз искам още от Теб да разбера
Да виждам смисъл от всеки момент
Да се променя

Защото пак за мен се молиш
Защото силно с мен се бориш
Когато вътре в мен говориш
Дали съм разбрал, дали съм разбрал

Още от Теб дали съм видял
Дали съм видял
Още от Теб дали съм разбрал
Дали съм разбрал

Колко пътища към Тебе аз намирах
Колко важно беше да съм силен сам
Колко пъти в себе си от Теб намирах
Дали съм разбрал, дали съм живял.

Знам

Гледам към небето,
винаги във мислите съм там.
Аз ли съм детето,
тръгнало към Теб и Твоя рай?

Зная, че ме виждаш,
може би изглеждам много сам.
Още се опитвам,
знам, знам, знам...

Идва този ден, в който ще видя всичко отстрани
Зная, че всичко ще се промени.
Целият свят - това ще бъдеш Ти!

Зная, че съм близо.
Повече отколкото преди.
Времето не стига.
Минах и през хиляди врати.

Мога да призная!
някога изпитвал съм и страх!
Но вече зная...
Знам, знам, знам...

Трябва само ти да застанеш тук до мен, до мен
И да няма миг, в който се съмнявам в Теб, в Теб.
Знам, знам, знам...

На края на света

Огледах се за теб 

И търсих силует 

Колко път извървях и няма край 

Усетих болка в мен 

А бях и уморен да вървя и да търся още 

Аз не знам кога и как да стигна 

Там, до теб да спра 

Нямам време 

Но видях те на края на света 

Не повярвах, че си там 

За да стигна до теб ще трябва сам да вървя 

Не виждах светлина 

Говорих с тишина 

Но не спрях да рисувам образ в мен 

Не знам дали е ден 

И пак съм уморен 

Да вървя и да търся още 

Аз не знам кога и как да стигна 

Там, до теб да спра 

Нямам време 

Но видях те на края на света 

Не повярвах, че си там 

За да стигна до теб ще трябва сам да вървя 

Трябва сам 

Огледах се за теб 

И търсих силует 

Не виждах светлина 

Говорих с тишина 

Но не спрях да виждам образ в мен.

Различен

В моя свят ТЕ има, 

без да си толкова близо до мен. 

В моя свят ТЕ има, 

въздух понякога много студен. 

В моя свят ТЕ има, 

с цвят по-различен от сивия ден. 

В моя свят ТЕ има, 

сякаш си нищо, а всичко за мен. 

Нощем си вятър от мисли, 

сутрин си чиста вода, 

имаш понякога име на любовта. 

Припев: 

Аз съм различен със тебе, 

аз съм различен до теб. 

В моя свят ТЕ има, 

винаги в тъмното бих те познал. 

В моя свят ТЕ има, 

колко от теб до сега съм раздавал. 

В моя свят ТЕ има, 

в теб съм единствено вечен и цял. 

В моя свят ТЕ има, 

сякаш си нищо, но в теб съм живял. 

Нощем си вятър от мисли, 

сутрин си чиста вода, 

имаш понякога име на любовта. 

Припев: 

Аз съм различен със тебе, 

аз съм различен до теб.

Ще продължавам да следя с интерес кариерата на Любо Киров. Очаквам нови песни-проповеди, които да помогнат на нашите млади приятели да открият по-лесно пътя към Духовното. 

Защото ние не сме човешки същества с духовни преживявания. Ние сме духовни същества с човешки преживявания.

П. П. Ако някой случайно прояви интерес, може да се запознае накратко и с 
Моят път към духовното. 

 . 

Участие в "Стани богат"

Следя "Стани богат" още от първите излъчвания в началото на века (2001). Човек научава интересни и полезни неща, времето минава неусетно, а Ники Кънчев беше забавен. Бях разочарован, когато спряха предаването през 2014-та, зарадвах се, когато го подновиха четири години по-късно с Михаил Билалов.

През есента на 2018 година, като на шега попълних интернет формуляр за участие в играта. След това забравих.

Половин година по-късно, в началото на май 2019-та получих телефонно обаждане от Стани богат. Млад мъж проведе едночасов разговор с мен, разпитва ме за всичко. Стана дума и за Бог и вяра, каза, че г-н Билалов е вярващ и ще му бъде интересно, ако бъда одобрен, да разговаря с мен. До няколко дни да съм очаквал резултат. След три дни се обади една от организаторките на играта - бях одобрен, ще ми се обадят допълнително за датата на записа (играта се записваше, в продължение на два дни заснемаха участниците за една седмица).

В уречения ден заминахме със съпругата ми за София - снимките бяха в едно голямо старо хале в Горубляне. Наложи се да почакаме повече от два часа. Признавам, че бях малко притеснен - за първи път щяха да ме снимат за телевизията. Билалов също не изглеждаше спокоен, в кратките паузи между участниците нервно пушеше пред малка съблекалня, където се преобличаше. Гримираха ме и започнахме.

Мисля, че представянето ми от водещия и въвеждащият разговор минаха добре. Стана дума и за този Блог, за Моя път към духовното. Тази част от участието ми можете да видите тук:

 

 

Започна играта, бях смутен и неуверен. Бързо използвах трите жокера, за радост успешно, но след това на въпрос номер осем за салата "Цезар" дадох грешен отговор и приключих играта с 500 лева. Това за мен нямаше значение - и без това бях решил да даря получената сума.

Тези, които желаят да видят как се излагам, могат да проследят играта тук (от 34:40):

 . 

Поводът да напиша тази статия е новината, че от този месец "Стани богат" тръгва отново по bTV. Приканвам ви да участвате, нищо няма да загубите, можете само да спечелите. 

Пожелавам ви успех!

 . 

Параклисите край село Орехово

 

 

В околностите на родопското село Орехово са изградени 30-на параклиса. До момента съм заснел 26, но ще продължа да добавям още с течение на времето, ако е рекъл Господ.

 

Параклисите са подредени по азбучен ред (за да бъде моят Светия първи 😉). 

За всеки предлагам тук по една снимка, още снимки можете да разгледате в отделен АЛБУМ.

 

Накрая включвам и църквата "Света Неделя".

Приятно гледане!

"Свети Атанасий". Това е най-старият параклис в селото. От оригинална каменна плоча се вижда година на построяване 1861-ва. Намира се почти в центъра, над площада. VJ97+X4 

 

"Света Богородица" също е от старите, построен е над селото, на малко хълмче, от което се открива чудесен изглед към отсрещните баири. 

 

"Света Варвара" е на хълм вдясно преди влизането в Орехово.

 

"Свети Вартоломей" е петият параклис край пътя за хижа Персенк.

 

 

"Възнесение Христово" се намира над мостчето към старата тепавица.

 

"Свети Вмч. Георги" е построен в частен имот вляво от игрището.

 

"Свети Георги" е малко параклисче на билото източно от "Св. Илия".

 

"Свети Димитър" е край пътя за Лилково.

"Света Екатерина" е първият параклис по пътя към хижа Персенк.

 

"Свети Илия" е на билото на хребета южно от селото. Открива се чудесна гледка във всички посоки.

 

 

"Свети Йоан Кръстител" е четвъртият параклис край пътя за хижа Персенк. 

 

 

"Св. Св. Константин и Елена" е в началото на селото вдясно.

 

"Свети Кръст" е вторият параклис край пътя за хижа Персенк. VJ84+PM

 

"Свети Никола" е на хълм вдясно преди влизането в Орехово. Има приказен изглед на изток към Хвойна и Павелско.

"Свети Пантелеймон" е на билото на хребета южно от селото, западно от Свети Илия.

"Св. Св. Петър и Павел" е на билото на хребета южно от селото, източно от Свети Илия.

"Свети Прокопий" е на стотина метра от края на селото в югоизточна посока. Сравнително нов, с много красив интериор.

 

"Свети Йоан Рилски" е третият параклис край пътя за хижа Персенк. VJ84+PM

 

"Рождество на Пресвета Богородица" се намира на около час път източно от селото. Пътеката минава през гора и предлага свежа прохлада в горещите летни дни. 

 

"Свети мъченици София, Вяра, Надежда и Любов" е на около час път западно от селото.

 

 

"Свети Архангел Михаил" е на пътя към х. Персенк, на около 2 км. преди хижата. Отколонението е вляво, параклисът е на около 50 м. в гората.

 

"Свети Илия" е под хижа Персенк.

 

"Свети Йоан Рилски" е в местността Катарги, на 30 мин. пеш северно от х. Персенк. Оттам може да се слезе до с. Орехово за 2-3 ч.

 

"Св. Св. Константин и Елена" се намира до х. Скални мостове.

"Цирикова църква" се намира до х. Кабата.

Църквата "Света Неделя" е в ниската част на селото, край реката. 

 

Още снимки от параклисите можете да видите в този АЛБУМ.

 

 . 

Пьотър Мамонов - руски актьор, поет, музикант, проповедник

Пьотър Мамонов (14 април 1951 г. - 15 юли 2021 г.) е съветски и руски актьор и музикант. Най-емблематични са ролите му във филмите "Такси-блус" (1990), "Остров" (2006) и "Цар" (2009) на Павел Лунгин. Той е познат, като бивш фронтмен и текстописец на руската група 'Звуки Му".

След 1995 г. Мамонов започва да води силно уединен живот в село Ефаново, недалеч от гр. Верея, в югозападната част на Московска област. Впоследствие той ревностно приема източно-православното християнство. Мамонов дълги години страда от алкохолизъм, но в интервю споделя, че след като става християнин, спира употребата на алкохол и марихуана.

Особено внимание Мамонов привлича с филма "Остров" (2006), с който Венецианският филмов фестивал е закрит. За ролята си актьорът получава филмовата награда "Ника". Разкаянието и православната вяра на героя във филма, предизвикват признанието на филма от руския патриарх Алексей ІІ и на Руската православна църква (Уикипедия).

В последните години Мамонов има десетки интервюта в руски медии със стотици хиляди гледания в YouTube. За огромно съжаление, COVID-19 ни го отне миналия месец.

В едно от последните си интрвюта Пьотър Мамонов казва: няма смърт! . . . 

 

 . 

Удивителна благодат

Джон Нютън е роден в Лондон през 1725 год. 

Служи в Кралския флот, след което работи като моряк на кораби за превоз на роби от Западна Африка. През 1748 год., по време на силна буря, при която корабът едва не потъва, той започва силно да се моли на Бог и впоследствие преживява духовно преобразяване. 

 

Става свещеник и в късните години на живота си пише песента Удивителна благодат (Amazing Grace), която се превръща в един от най-известните християнски химни на човечеството.

 

Ето нотите и текста на английски и български:

  

Amazing grace How sweet the sound That saved a wretch like me I once was lost, but now I'm found Was blind, but now I see 'Twas grace that taught my heart to fear And grace my fears relieved How precious did that grace appear The hour I first believed My chains are gone I've been set free My God, my Savior has ransomed me And like a flood, His mercy rains Unending love, Amazing grace The Lord has promised good to me His word my hope secures He will my shield and portion be As long as life endures The Earth shall soon dissolve like snow The sun forbear to shine But God, Who called me here below Will be forever mine I once was lost, but now I'm found Was blind, but now I see.

Удивителна благодат Колко сладък е звукът, който спаси грешник като мен. Някога аз бях изгубен, но сега съм намерен, бях сляп, но сега вече виждам. Това беше благодат, която научи сърцето ми да се страхува И благодат, която облекчи страховете ми. Колко ценна се появи тази благодат в часа, в който за първи път повярвах. Веригите ми ги няма Освободен съм Моят Бог, моят Спасител ме изкупи И като поток Неговата милост се излива. Безкрайна любов, Удивителна благодат. Господ ми е обещал добро Неговото слово ми дава надежда. Той ще бъде моят щит и съдба До края на живота ми. Земята скоро ще се разтопи като сняг Слънцето ще спре да свети Но Бог, Който ме повика тук долу ще бъде завинаги с мен. Някога аз бях изгубен, но сега съм намерен, бях сляп, но сега вече виждам.

 

 

На 16.04.2020 год., когато светът беше скован от Ковид, великият Андреа Бочели изпя този химн пред катедралата Дуомо в Милано.

 

 . 

Моят път към духовното

Отдавна се каня да пиша по тази тема. Да споделя накратко пътя, който изминах в моите духовни търсения. Реших да не отлагам повече, защото ще бъде жалко, ако "короната"* или друг инцидент ме отнесе внезапно, както се случи с мои познати.

Писането в блог има едно голямо предимство пред книгите – можеш да се върнеш и да допишеш нещо. Хората се променят и моето развитие от атеист до вярващ християнин премина през различни етапи. Затова този текст не е окончателен – запазвам си правото на промени в бъдеще.

Но – да започнем отначало...

Роден съм през месец юни 1951 година в Пловдив. Родителите ми са от Свищов, работели са в Пловдив, живеели са в една стая под наем и не са имали условия да ме гледат. Така, на 3-месечна възраст ме завеждат в Свищов при родителите на баща ми. Там до 6-годишна възраст за мен се грижат дядо ми Атанас, баба Катя и Мара, съпруга на починалия му брат (леля на Невена Коканова). Майката на Мара е австрийка, на немски баба е Oma и оттам се обръщам към нея с Омию. Тя е бездетна, поема ролята на майка и се грижи за възпитанието ми до 6-год. възраст. Дядо ми е имал книжарница, отнета след девети септември, начетен, с разностранни културни интереси. Бабите са домакини, но четат много и слушат редовно симфонична музика по радио Букурещ. И тримата са вярващи православни християни, редовно ходят на църква. Храмът "Света Троица", строен от Колю Фичето, е близо до къщата ни и всяка неделя сме на служба. Помня, че Омию имаше стол с табелка с името й, за който предплащаше някаква дребна сума годишно. Кръстен съм като бебе от свещеник, близък до семейството от преди девети.

На шестгодишна възраст с Омию се преместихме да живеем в Пловдив при родителите ми. Баща ми беше инженер, главен механик в Тютюневия комбинат, майка ми – икономист. Ходенето на църква не беше забранено, но кварталните ОФ организации зорко следяха и записваха имената на черкуващите се. След това изпращаха сведения до ОФ и партийните организации по месторабота и следваха санкции. Беше поставено началото на атеистичното превъзпитание на българския народ, чиито плодове берем днес. И ще продължи да е така, докато не се въведе в училище предмет, подобен на Вероучението преди 1944 година, в който да се говори за Бог и вяра.

И така, последваха училище, университет, казарма, женитба, деца, работа. Завърших машинно инженерство, ожених се, родиха ни се две деца, имах интересна работа в проектантски институт. През 1990 година, след промените, имах достатъчно самочувствие, за да напусна държавната работа и да основем със съпругата ми една от първите частни компютърни фирми в Пловдив. От 85-та год. работехме на първите персонални компютри, така че фирмата ни щеше да се занимава с компютърни консултации и обучение. През 1992-ра се явих на конкурс и фирмата ни стана Бизнес партньор на IBM за Пловдив и областта. Въобще, може да се каже, че имах един успешен, задоволителен във всяко отношение живот.

През всичките тези години вкъщи не се говореше за Бог, религия и духовност, вън от къщи – също. Медиите почти не засягаха тези теми. Материалното ни беше притиснало отвсякъде и нямаше процеп, през който да проникне духовност. Това продължи до четиридесетте ми години. Дойде 1994-та, бях на 43, когато майка ми се разболя от тежка болест. Въпреки че направих почти всичко възможно, за да удължа живота й, през октомври ни напусна на 70. Преживях го тежко, упреквах се, че не съм бил достатъчно добър син, че не съм й казвал по-често колко я обичам и съм й благодарен, въпреки че не е била до мен в първите години от живота ми.

Няколко месеца по-късно, след оплакване, преглед от лекар и препоръчана биопсия, получих съкрушителна диагноза – карцином на простатата! Помня, че се прибрах в офиса, седнах на бюрото си и почувствах, че се задушавам. "Защо се случи точно на мен?" – повтарях си. Целият ми живот се преобърна. А ми предстоеше пътуване до София за разговори с IBM. Изведнъж всичко изгуби смисъл...

В такива случаи човек има нужда от Вяра. Започнах да ходя на църква – след службата, когато няма свещеник и вярващи, повтарях:

Господи, моля Те, помогни ми да повярвам.

Тогава започна голямото четене. Някой ми даде книгата на Уейн Дайър "Ще го видиш, когато повярваш в него". Тя започва с думите: "Чувствам се така, сякаш съм преминал през врата, която няма да ми позволи да се върна на мястото, където съм живял по-рано. За мен преминаването през вратата символизира трансформацията." Той има предвид трансформация от човешко същество с духовни преживявания в духовно същество с човешки преживявания (това е мотото на този блог). Тази трансформация започна да се случва и с мен. Задълбочи се със следващото издание на Дайър "Истинска магия". В текстовете си той цитира друга известна книга, излязла в Щатите през 70-те години на 20-ти век – "Курс на чудесата" (1300 стр., 365 урока). Открих я и се занимавах с нея повече от година. Един ден в офиса ми дойдоха две млади дами, с едната оживено дискутирахме "Курса", а другата мълчеше. Накрая каза тихо: "Курс на чудесата е чудесна книга, но след нея попаднах на Екхарт Толе и той ме впечатли още по-силно." Еее ново 20, помислих си, сега пък Толе. И продължих да чета "Курса". Междувременно ми попаднаха и погълнах "Пътят на душите" на Майкъл Нютън, "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш, "Законът за привличането" на Естер и Джери Хикс, книгите на Луиз Хей и др. Част от тези книги се споменават в дясната колона на този блог под заглавието "Духовност".

През това време продължавах да се занимавам с болестта си, взимах тежки лекарства, няколко години всяка сутрин се събуждах с мисълта, че имам рак. Нови изследвания, биопсии – и след спор между лекари-специалисти се стигна до предположението, че това може би не е карцином, а аденом – доброкачествен тумор. Днес, 25 години по-късно, последното се оказва по-вероятно, иначе нямаше да четете тези редове. Но, явно е трябвало да мина през този ад.

Известно време след "Курс на чудесата" в една книжарница видях "Силата на Настоящето" на Екхарт Толе. Нещо ме накара да я взема, прелистя и да я купя. Прибрах се вкъщи, отворих я и още първата глава - "Вие не сте вашият ум" ме разтърси! Потвърди се източната мъдрост "Когато ученикът в готов, Учителят се появява". Прочетох книгата на един дъх и веднага започнах още веднъж отначало. Впоследствие купих и другите четири книги на Толе и досега продължавам да ги препрочитам. "Нова земя" дълго време беше любимата ми книга. Това беше върхът на увлечението ми по Езотериката и Ню Ейдж.

В книгите си Екхарт Толе посочва двама свои учители – Джиду Кришнамурти и Рамана Махарши. Последният също силно ме привлече. Купих си "Събраните му произведения" и потънах в Индуизма и Адвайта веданта. Отговорът му на въпроса "Кой съм аз?" допълваше идеите на Толе. Между другото, учудиха ме думите му за Християнството – че цялата Адвайта веданта може да се събере в две изречения от Библията: "Аз съм Оня, Който съм" [Изход 3:14] и "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог" [Псалми 46:10]. Трябва да признаем, че ние, християните, не сме толкова толерантни към другите религии.

През 2009 год. излезе книгата на Уейн Дайър "Промени мислите си, промени живота си. Мъдростта на Дао в действие!". "Дао е върховната реалност, всеобхватният Първоизточник на всичко. Дао няма начало или край, не прави нищо и същевременно дава живот на всичко в света на формата и границите, наречен 'света на десетте хиляди неща'", пише Дайър. И още: "Промени мислите си и наблюдавай как животът ти се променя! Това е книга-пътешествие из строфите на един древен текст, "Дао Дъ Дзин" - великото произведение на китайския мъдрец Лао Дзъ, написано преди повече от 2500 години." Купих си "Дао Дъ Дзин" и потънах в него. Станах и Даоист... Междувременно се интересувах от Суфизъм - живота и творчеството на Руми, Кабала и др.

Освен от Рамана Махарши, Екхарт Толе често използва в книгите си цитати от Библията и разсъждава върху тях. Особено от Новия завет. Този факт, както и други събития и случки ме накараха да отворя Светото Писание. И ако Старият завет ми изглеждаше по-труден за възприемане, Евангелията ме грабнаха със своята естествена автентичност. Попадна ми едно интервю с Айнщайн, в което журналист го пита:

- Вие смятате ли, че Иисус е историческа личност? Отговорът е:

- Безспорно! Невъзможно е човек да чете Евангелията, без да почувства реалното присъствие на Иисус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Не е възможно един мит да бъде изпълнен с толкова живот.

Прочетох Евангелията с интерес и оставих информацията от тях да "улегне". Някъде по това време решихме със съпругата ми да станем хаджии. Записахме се за екскурзия и през пролетта на 2012 год. посетихме Божи гроб и други Свети места в Израел. Преди тръгването още веднъж прочетох Евангелията, защото да отиде човек по тези места, без да се е подготвил старателно, би било жалко. Екскурзията беше организирана отлично. Гид ни беше български евреин, който, макар и не християнин, ни представи по много жив начин събитията от преди 2000 години. На самия Божи гроб изпитах много силно вълнение, като че ли Сам Иисус искаше да ми каже нещо...

Писателят Димитър Божанов (Бог да го прости, напусна ни твърде млад) ми беше приятел. Имам книгите му с автограф, срещали сме се в Пловдив, по време на негови лекции. Освен много добър писател, той беше и отличен лектор – залите му бяха пълни. Той извървя път, подобен на моя – индуизъм, будизъм, кабала... Първата му книга - "Кафе за събуждане" – имаше голям успех, подобно на филма "Тайната" на Ронда Бърн. Последваха "Епохата на безсмъртието", "Розовият слон, за който не бива да мислим" и "На сбогуване будните се усмихват". Последната беше различна от останалите три, доста ме изненада, прочетох я, но не стигнах до Послеслова. След това случайно попаднах на видеото Димитър Божанов - Изповед на един покаял се езотерик в YouTube от 2014 год. Гледах, слушах и не можех да повярвам... Митко се отричаше от езотеричните си книги и заявяваше, че е приел Иисус Христос!

Явно още не бях готов за това тогава. Трябваше да мине доста време, за да проникне тази идея до съзнанието и сърцето ми.

И това постепенно се случи. Не мога да кажа точно кога и как. Неведоми са пътищата Господни...

През есента на 2018 год. се включих в екскурзия до Атон – Света гора. Бяхме малка група от осем поклонници. Посетихме десет манастира и няколко скита. Пътуването съм описал накратко тук. Сутрин ставахме в 3 часа и отивахме в църквата към манастира да се молим. Монасите бяха вече вътре, насядали по дървените столове в пълна тъмнина. От олтара се чува тих глас "Господи, помилуй" (на гръцки Κύριε ελεήσον, Kýrie eleíson). След малко пламва свещ. Постепенно към единичния глас се присъединява втори, после трети, пламват още свещи. "Господи, помилуй" се повтаря стотици пъти. Към 6 часа всички монаси пеят, а църквата е осветена от десетки свещи. Чувството не може да се опише с думи...

Имам от години една приятелка, вярваща християнка, която се опитваше да спре моите източни и езотерични търсения. Когато споделих, че се връщам към Иисус Христос, тя веднага каза, че в такъв случай е време да сваля от блога си всички статии, отклоняващи хората от православната вяра. Но аз не мисля да го правя, поне засега. Нека се вижда пътят, по който съм минал, лутанията, грешните увлечения, и накрая - надявам се, щастливият край.

Предполагам, че ще продължа да дописвам тази статия до края на живота си. Засега завършвам с молитвата, която си повтарям многократно всеки ден:

Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме.

Пловдив, юни 2021 год.

________________________

* Коронавирусна инфекция (COVID-19)

 . 

На 70

Днес навършвам 70 години.

Вече описах как се чувствам На 60 и На 65.

На 70 е различно. Наистина юбилей. Време за равносметка.

Няма да я правя тук и сега.

Можете да прочетете изповедта Моят път към духовното, ако искате да научите повече.

Благодаря ви от цялото си сърце! 

Господ да ви благослови и да ви пази!

Ваш Атанас.

 . 

Дървото на Християнската църква

Източник: Православен молитвеник и Света литургия

 . 

Няколко думи за молитвата

Биват минути, когато в душата на човека е мрачно и тежко, когато страстите растат, когато съдбата ни угнетява и сме готови да изречем най-горчиви проклятия върху всичкия си минал живот...
Тогава трябва да се молим!

Биват минути, когато жива радост закипява неочаквано и в миг овладява нашето същество, когато земният свят ни се вижда като небесен рай и ни се иска всичко да прегърнем, всичко да обикнем...
Тогава трябва да се молим.

И човекът се моли в тези изключителни моменти през живота, моли се искрено, горещо, макар понякога и без думи.

Свята, вдъхновена е такава молитва: това е близка беседа, разговор с Бога.

Така се е молил Христос.

Силата на молитвата е в нейната естественост и истинност!

Нека погледнем наоколо си.

Животът на природата си върви по своя път. Природата изглежда да не се интересува от човешките радости и скърби. Тя негласно страда, негласно се радва и живее в хармония и хубости.

Нека ние, царете на природата, се вгледаме по-внимателно в живота, що кипи в нея.

Едва се съмва и първите лъчи на слънцето проблясват над хоризонта, росните капки, като живи брилянти, блестят в тревите и полските цветя. Тихо шумят листата в гората и се любуват на себе си в огледалните води на събудената река... Започва животът на деня.

И тревите, и цветята, и гората светло, радостно се усмихват към небето! Това е молитвата на растенията. Тя е безмълвна, чиста, безгрешна.

Минават часовете. Звуковете на въздушния живот се събуждат в храсталаците и полетата. Зачуруликват птиците. Пъргавата рибка несмело изскача от водните дълбочини и като оставя вълнисти кръгове върху речната повърхност, пак се устремява в родната стихия: изплува, като че ли само за да погледне към небето и да приветства утрото.

Събудила се е живата твар. Първата песен и първият вик са към Бога! Първият поглед е към небето! Това е молитвата на животните.

Най-късно от всички се събужда човекът. Той благославя утрото с обръщение към Твореца на света и Го проси с молитва да освети предстоящия му труд през настъпилия ден.

Човекът съзнава защо се моли. Разумът и сърцето му раждат неговата молитва. Вярата и любовта звучат в нея. Благодарността и надеждата я сгряват. Така се моли човекът.

Приятелю християнин! Живееш ли ти без молитва? Ставаш ли заран и се залавяш за работата си, без да коленичиш и да просиш Божието благословение за през деня? Лягаш ли си вечер, без да благодариш на Бога за благодеянията му, които си приел през деня? Ако живееш така, ти не си готов за ненадейния час... Ако живееш без молитва, ти си без вяра - нямаш религия, нито даже като езичник. Не ти трябва много време, за да разбереш, че не си християнин, че не си на път към небето.

Но може би ти не оставаш без молитва. Може би понякога се молиш, когато си позамислен или си в нещастие, или в страх, а друг път не се молиш. Или може би се молиш всеки ден, но повтаряш молитвените думи, без да се молиш от сърце или без да имаш искрено желание за нещата, за които се молиш.

Ако е това твоето състояние, то ти не си много по-добре от човека, който живее съвсем без молитва.

И ако в душата и сърцето ти не стане голямо изменение, чрез благодатта и силата на Св. Дух, ти никога няма да стигнеш до онова блажено място, което Бог е приготвил за ония, които Го обичат!

Но какво нещо е молитвата изобщо?

Да речем, че ти си баща или майка, и твоето чедо иска нещо от тебе. То дохожда при тебе и изказва желанието си, и ти се моли да му дадеш това, що иска. Молитва е да се молиш на Бога, твоя небесен Отец, както чедото ти се моли на тебе, земния му баща или майка. Молитва е да изкажем на Бога нуждите си и да Му се молим да ги удовлетвори.

Още нека речем, че ти си беден и имаш съсед богат, който може да ти помогне. Отиваш при този твой съсед и му изказваш всичката си нужда и му се молиш за помощ. Така също трябва да се молиш на Бога, всесилния Цар на небето и на земята, както на богатия си съсед. Молитвата ще рече да изкажем на Бога всичките си душевни и телесни грижи и скърби и да Му се молим за помощ и избавление. Молитвата е искрен и свят разговор с Бога.

Нужно ли ти е нещо, моли се Богу и Той ще ти даде всичко. Не ти ли стига нещо, проси от Него и Той няма да ти откаже. Грехове ли те безпокоят, кажи Му: "Господи, аз съм грешник!" и грехът няма да те безпокои. Тъга ли те измъчва, обърни се към Бога: "Господи, тъга ме измъчва!" и ще ти стане леко. Някой път не знаеш какво и що да правиш. Издигни ума си към Него и Той ще ти каже какво и що да правиш.

Изобщо за всичко се моли на Бога, всичко искай, каквото не ти достига, каквото ти е нужно, което силно желаеш, макар и дори да ти се вижда, че е невъзможно Бог да изпълни желанието ти. За Бога няма нищо невъзможно! И по-добре е да се молим на всеблагия и всемогъщ Бог, отколкото без полза да се измъчваме, да се безпокоим, да се ядосваме и да роптаем.

Без молитва не могат да бъдат дълготрайни никакъв съюз, никаква любов, колкото гореща и искрена да е тя в началото. Обичаят за обща семейна молитва утвърждава и закрепва християнския дом. Руши ли се благополучието на някой дом, изчезва ли в него единомислието и дружелюбието, това е знак, че там е занемарена домашната молитва - обединителната сила за човешките души и сърца.

Всекидневната молитва значи всекидневно присъствие на Високия Гост, Защитника и Покровителя на дома. Това присъствие на Високия Гост може би няма да премахне всички изпитания и нещастия от човешката злоба, ала то, при всички удари на нещастието, ще предпазва дома от падение.

Който иска да се моли, както трябва, и молитвата му да е богоугодна, благотворна, полезна и спасителна, той трябва преди всичко да се приготви с несъмнена, силна вяра да си създаде такова настроение, което може да противостои на всякакви вътрешни и външни изпитания, пречки и смущения, съмнение и безверие през време на самата молитва.

Помни, че Бог през време на твоята молитва очаква утвърдителен отговор на въпроса, който Той вътрешно ти задава: "Чедо мое, вярваш ли, че Аз мога да направя това, за което Ме молиш?" И ти трябва да отговориш от дълбочината на сърцето си: "Вярвам, Господи!" И тогава ще бъде според вярата ти, стига тя да е жива с несъмнена надежда в Бога!

Изобщо, когато се молиш, казвай в себе си твърдо и уверено: "Господ е всичко за мен - сам аз нищо не мога да сторя. Той е моята сила!"

За да събудиш в себе си бодрост по време на молитва и особено когато те налегне духовна и телесна слабост и дрямка, бързай да се запиташ вътрешно: "С кого разговаряш, душа моя?" И като си представиш подир това пред себе си Господа, започвай да му се молиш по-усърдно. Тогава притъпеното ти внимание ще се изостри, умът и сърцето ти ще се просветлят и ти цял ще се съживиш.

Това ще рече живо да си представиш пред себе си Господа и да живееш в Негово присъствие.

Благий, щедрий многомилостивий и човеколюбивий Господи! Сподоби ни с божествения дар на светата молитва, която се излива от дълбочината на сърцето ни! Събери разсеяния ни ум, та всякога той да се стреми към Тебе, нашия Създател и Спасител. Съкруши разпалените стрели на лукавия, които ни откъсват от Тебе. Изгаси пламъка на помислите, който по-силно от огъня ни поглъща по време на молитва. Осени ни с благодатта на Твоя Пресвят Дух, та до свършека на нашия греховен живот Тебе, едничкия, да обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа и мисъл и с цялата си сила. А в часа, когато се разлъчва душата от тялото, о, Пресладкий Иисусе, приеми в Твоите ръце духа ни и помени нас в Твоето царство. Амин!

Вижте още:  Символ на вярата,  Господнята молитва,  Православни молитви,
Молитва на Св. Франциск

Източник: "Молитвено съкровище" под ред. на Охридски Митрополит Борис, 1920 год.

 . 

Пробуждането

по "Единение с живота" 
на Екхарт Толе 

Само когато се пробудим, можем да осъзнаем истинското значение на тази дума.

Вместо да се изгубвате в мисленето, когато се пробудите, вие осъзнавате себе си, осъзнатостта зад него. Тогава мисленето престава да бъде самоцелна автономна дейност, която ви контролира и управлява живота ви. Осъзнатостта поема юздите от мисленето. И вместо да управлява живота ви, мисленето започва да й служи. Осъзнатостта е съзнателната връзка с универсалния разум. Казано другояче, това е Присъствие: съзнание без мисъл.

Каква е връзката между осъзнатост и мислене? Осъзнатостта е пространството, в което мислите съществуват, когато това пространство съзнава себе си.

Вътрешната ви цел е да се пробудите. Толкова е просто. Вие споделяте тази цел с всички останали хора на планетата – защото това е целта на човечеството. Вашата вътрешна цел е важна част от целта на цялото, на вселената и нейния възникващ разум. Външната ви цел може да се променя с времето. Тя е много различна при отделните хора. Да откриете вътрешната цел и да живеете в хармония с нея е основата за осъществяването на външната ви цел. Тя е фундаментът на истинския успех.

На човечеството е отредено да превъзмогне страданието, но не по начина, по който егото мисли. Едно то многото погрешни предположения на егото, една от множеството заблудени мисли, е "Не трябва да страдам". Тази мисъл сама по себе си лежи в основата на страданието. Страданието има благородна цел: еволюцията на съзнанието (пробуждане) и изгарянето на егото. Човекът на кръста е архетипен образ. Той е всеки мъж и всяка жена. Докато се съпротивлявате на страданието, процесът е бавен, тъй като поражда още его, което трябва да изгори. Когато обаче приемете страданието, процесът се ускорява, защото страдате съзнателно. Може да приемете страданието за себе си или за другиго – например дете или родител. При съзнателното страдание вече е налице промяната. Огънят на страданието се превръща в светлина на съзнанието.

Егото казва: "Не трябва да страдам" и тази мисъл ви кара да страдате още повече. Това е изкривяване на истината, която винаги е парадоксална. Истината е, че трябва да кажете "да" на страданието, за да можете да го преодолеете.

Ако егоистичната земна драма изобщо има някаква цел, тя е косвена: тя поражда още и още страдание на планетата и страданието, макар и до голяма голяма степен породено от егото, в крайна сметка е и разрушително за егото. То е огънят, в който егото изгаря себе си.

"Някой ден ще се освободя от егото, ще се пробудя." Кой говори? Егото. Да се освободиш от егото, всъщност не е кой знае каква работа. Просто трябва да съзнавате мислите и емоциите си – докато се случват. В действителност това не е "правене", а осъзнато "виждане". В този смисъл е вярно, че няма нещо, което може да направите, за да се освободите от егото. Когато промяната настъпи, а това е промяна от мислене към съзнаване, в живота ви започва да действа разум, много по-велик от хитроумното его.

Човек не става добър, като се опитва да бъде добър, а като открие добротата, която вече е в него и й позволи да се прояви. Но тя ще се прояви само ако в състоянието на съзнанието настъпят фундаментални промени.

В дзен-будизма казват: "Не търси истината. Просто престани да почиташ мненията". Какво означава това? Да се отърсите от отъждествяването с ума. Тогава това, което сте отвъд ума, се проявява от само себе си.

Важна част от пробуждането е разпознаването на непробудената същност, на егото, което мисли, говори и действа. Когато разпознаете несъзнателното в себе си, онова, което прави разпознаването възможно, е възникващото съзнание, пробуждането. Не можете да се борите с егото и да победите, точно както не можете да се борите с тъмнината. Необходима е само светлината на съзнанието. Вие сте тази светлина. 

Голяма част от живота на много хора е погълната от маниакално внимание към вещите. Всичко, което егото търси и към което се привързва, е заместител на Битието, което не успява да почувства. Може да цените вещите и да се грижите за тях, но ако се привържете, трябва да знаете, че това е егото. Всъщност човек никога не се привързва към нещо, а по-скоро към мисъл, в която се съдържа "аз", "мен", "мой". Винаги, когато напълно приемете една загуба, вие преодолявате егото и тогава се появява вашата същност – Аз съм, която е самото съзнание.

Много хора не осъзнават чак до смъртния си одър, когато всичко външно се разпада, че нищо никога не е имало нещо общо с истинската им същност. Пред смъртта цялата концепция за собственост се разкрива като напълно безсмислена. В последните мигове от живота си тези хора осъзнават също, че докато през целия си живот са търсили по-пълно усещане за Аза, онова, което в действителност са търсили, Битието, винаги е било налице, но до голяма степен скрито от отъждествяването им с неща, което в крайна сметка означава отъждествяване с ума. 

При някои пробуждането се осъществява, когато внезапно осъзнаят какви са обичайните им мисли, особено упорстващите негативни мисли, с които може да са се идентифицирали през целия си живот. Изведнъж се появява осъзнатост, която съзнава мисълта, но не е част от нея.

Връщането обратно в живота на човека, отслабването и разпадането на формата било поради старост, болест, инвалидност, загуба или някаква лична трагедия, но и огромен потенциал за духовно пробуждане – прекратяване на отъждествяването на съзнанието с формата.

На новата земя старостта ще бъде всеобщо призната и високо ценена като време за разцвет на съзнанието. За онези, които продължават да се губят във външните обстоятелства на живота, тя ще бъде време за късно завръщане у дома, когато се пробуждат за вътрешната си цел. За много други ще е ускоряване и кулминация на процеса на пробуждане.

Но когато вашата осъзнатост нарасне и егото престане да управлява живота ви, не е необходимо да чакате светът да се свие или рухне поради старост или лична трагедия, за да се пробудите за вътрешната си цел. Със зараждането на ново съзнание на планетата все по-голям брой хора вече нямат нужда от разтърсване, за да се пробудят. Те прегръщат процеса на пробуждане съзнателно, продължавайки да участват във външния цикъл на растеж и разширяване. Когато този цикъл вече не е узурпиран от егото, духовното измерение навлиза в света чрез движението навън – мисъл, реч, действие, създаване – също толкова силно, както и чрез движението на завръщане – покой, Битие, и разпад на формата.

Да обичаш означава да разпознаеш себе си в другия. Тогава "другостта" на другия се разкрива като илюзия, присъща само на човешкото царство, царството на формата.

Когато друг ви разпознае, разпознаването притегля Битието по-пълно в този свят чрез двама ви. Това е любовта, която спасява света.

Прочетете повече за  Книгите на Екхарт Толе

Вижте няколко  Статии за Екхарт Толе

 .